Автор: Ани Георгиева

„Всичко, което съм или желая да бъда, го дължа на моя земен ангел – майка ми."

В 15 думи великият Ейбрахам Линкълн е казал всичко, което всъщност е и моята Майка – земният ангел, стоящ в основата на това, което съм.

Тя е до мен, докато пристъпвам все по-смело и уверено по неравния път на живота.

Тя е до мен и когато губя пътя и себе си!

Тя има силата да превръща всеки тъжен залез в изгрев, изпълнен със смисъл!

Тя е готова да се изправи срещу целия свят заради мен! И го прави!

Тя пази в шепите си искрица от всяко извоювано мое щастие!

Тя ме пази от течението, когато ветровете на живота задухат срещу мен.

Тя ми показа как да се уча от миналото, да превръщам вчерашните неуспехи в днешни поуки, а не в утрешни окови.

Тя ме подкрепя всеки път, когато давам простор на копнежите си, за да летят, и всеки път, щом позволя на сърцето си да мечтае!

Тя вярва в мен, когато дори аз самата не вярвам в себе си и ми прощава, когато нямам сили да си простя.

Тя е човекът, който най-искрено се радва на успехите ми!

Тя ме научи какво са достойнство и човечност.

Тя ми предаде своята любов към изкуствата!

Тя изгради в мен усет за красивото и стойностното.

Научи ме да обичам себе си, хората около мен, животните.

Научи ме и да вярвам най-вече в себе си!

Научи ме, че единственият човек, на когото трябва да се доказвам, съм самата аз!

Тя ми даде от своята сила и смелост, за да не се предавам, срещайки трудности!

Тя ми издаде „рецептите” от кухнята на живота, но само от мен зависи дали ще бъда добър готвач!

Тя не нарисува пред мен розово-съвършена картина. Напротив! Показа ми цветовете и контрастите на живота и ми дава своята опора, за да се чувствам сигурна и спокойна, живеейки сред всички тези цветове! ​

Тя не може да ме предпази от болката. Никой не може! Но ме научи как да съхраня себе си!

Имайки нея, имам крила, сила, спокойствие, топлина. Имам целия свят!

Тя всъщност е всичко! Всичко!!! МАМА!

И съм щастлива, истински щастлива, когато сутрин срещна образа си в огледалото и открия, че всъщност все повече започвам да приличам на нея!!! ​​​​​

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Препоръчваме ви още:

На мама, която винаги мисли първо за другите

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си 

Отваряй си очите, моето момиче! 

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка

Семинар за мъдри родители

Добри ли са децата, които слушат? И обратното: Лоши ли са непослушните деца? Какво значи да си добър родител?

Какво мислите за хората, които пращат децата си да им купят чипс от магазина, докато лежат на дивана пред телевизора?

Когато детето е прекалено палаво или агресивно, или обратното – свито, срамежливо и прекалено отстъпчиво, това обичайно ни притеснява.

Дали това е залог за неговото бъдеще?

Дали ще е успешна и щастлива личност?

Дали ние, родителите, сме поставили здрави основи днес за тяхното по-добро утре?

И как да научим детето си на правила, уважение и смирение и в същото време да му дадем простор за развитие?

Семинарът за мъдри родители „Как да НЕ отгледаш НЕхранимайко“ ще ви даде решения за това как да бъдете добри и уверени родители, които възпитават успешни и емоционално осъзнати деца. И нещо повече – такива, които запазват уважението си към родителите през целия си живот. И всичко това на база концепцията за „Гъвкава дисциплина“, иновативен модул от умения, ексклузивно разработен от специалиста по добри обноски Невена Басарова-Дичева, в резултат на практически опит в обучението и развитието на деца.

Ще научите повече и за:

Отговорността – как да я създаваме

Успехите и трудностите – как да ги споделяме

Постоянството и търпението – стъпки по пътя към успеха

Родителските заблуди – как да ги избягваме

Самостоятелността при децата – как да я постигнем

Правилата – как да ги договаряме

И разбира се, за добрите обноски и как те допринасят малкото дете да стане голяма личност.

Защото децата заслужават най-доброто! Родителите им също.

Кога? 16 ноември, 18:45 часа

Къде? Хил Тауър, България мол

Доведете и децата си! За тях ще се погрижат забавните аниматори от PLAY PARK.

Форма за записване

Повече информация за събитието ще намерте тук.

Препоръчваме ви още:

Родители в лабиринт - как децата да слушат и възприемат с лекота 
Ама къде ви е възпитанието? 
Как да сме приятни гости

Едно слънчево момиче, което скоро ще навърши 14 години, повежда битка с коварна болест. Близките и приятелите й организират кампания за набиране на средствата, необходими за лечението й в чужбина. Ето и апела, който отправят с надежда да помогнат на детето:
Обръщаме се към всички вас с болка и надежда за съпричастност! Едно дете се нуждае от финансова подкрепа, за да живее. Никол Георгиева е диагностицирана със сарком на Юинг. Битката с коварната болест е много тежка за нея и близките й. Лечението, от което се нуждае момичето, се предлага само в чужбина и е финансово непосилно за семейството. Сумата е 165 000 евро. За съжаление, поради изключително тромавите административни процедури, семейството не може да разчита на бърза реакция и финансова помощ от страна на държавата, а време за губене няма.

"Сaмo пpeди мeceц нa 14 ceптeмвpи Никoл вдигa мнoгo виcoкa тeмпepaтypa, имa бoлки в лeвия бъбpeк. Вeднaгa я зaвeдoхмe в Спeшнa пoмoщ, къдeтo мeдицитe ycпoкoихa бoлкaтa и тeмпepaтypaтa cпaднa", paзкaзa майка й Нaдя Костадинова. 

Личнaтa лeкapкa изпиcвa aнтибиoтик. Слeд някoлкo дни oбaчe Никoл oтнoвo вдигa тeмпepaтypa oт 40 гpaдyca, зapaди кoятo лeжи 10 дни в дeтcкoтo oтдeлeния нa МОБАЛ „Д-p Стeфaн Чepкeзoв“. Лeкapитe ce cъмнявaт, чe мoмичeтo имa peвмaтoидeн apтpит и нacoчвaт дeтeтo към cпeциaлизиpaнaтa бoлницa „Пpoф. Ивaн Митeв“ в Сoфия. Taм лeкapитe зaпoчвaт изcлeдвaния и ycтaнoвявaт диaгнoзaтa Сapкoм нa Юинг. Пpeпpaщaт Никoл в клиникaтa пo opтoпeдия и тpaвмaтoлoгия нa УМБАЛ „Цapицa Йoaннa – ИСУЛ“, къдeтo пoтвъpждaвaт диaгнoзaтa. Зa пo-гoлямa дocтoвepнocт нa Никoл ca нaпpaвeни и изcлeдвaния в чacтнa лaбopaтopия, кoитo oтнoвo пoтвъpждaвaт диaгнoзaтa.

В мoмeнтa нa мoмичeтo e нaпpaвeнa пъpвaтa химиoтepaпия, нo кpъвнитe пoкaзaтeли pязкo ca cпaднaли и лeкapитe ce oпитвaт дa cтaбилизиpaт cъcтoяниeтo и c кpъвoпpeливaния. Вce oщe нe cмe пoдaли дoкyмeнти във Фoндa зa лeчeниe нa дeцa, зaщoтo пpoцeдypaтa e тpoмaвa и тpябвa дa чaкaмe някoлкo мeceцa дaли щe ни одобрят, а заболяването се развива агресивно, казват родителите.

Учeничкaтa oт гимнaзиятa пo тypизъм „Д-p Пeтъp Бepoн“ нe гyби нaдeждa, чe щe бъдe излeкyвaнa. В мoмeнтa тя ce нaмиpa в дeтcкoтo oтдeлeниe нa coфийcкaтa бoлницa „Цapицa Йoaннa – ИСУЛ“. 

Скоро Никол ще има рожден ден и ще навърши 14 години. От нас зависи тя да има още много такива!

Дарителската сметка на Никол Йорданова Георгиева е:

IBAN : BG46 UNCR 7000 1523 0967 34

BIC(SWIFT) код на Уникредит Булбанк : UNCRBGSF

PAY PAL: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Кампанията за набиране на средства можете да следите на фейсбук страницата Да помогнем на Ники. Там ще намерите епикризата и нужната документация.

Препоръчваме ви още:

Незрящи актьори в кампания срещу глаукомата 
Тяхната борба - фотоизложба на Красимира Василева 
Братът с лъвско сърце

През 2017 г. Сдружение „Пациентска организация „Глаукома“ и Институт за здравно образование реализираха съвместно най-мащабната досега кампания за ранна диагностика на глаукомата. Това очно заболяване причинява необратима слепота и навременното му откриване е от изключителна важност както за всеки от нас, така и за цялото общество и икономиката на страната ни. Мотото на кампанията е „Слънцето е за всички”. Благодарение безкористното съдействие на изявени офталмолози, бяха проведени разяснителни лекции за болестта глаукома с около 1200 жители в над 20 населени места. Организирани бяха безплатни прегледи за над 2000 души, които получиха шанс да запазят зрението, работата и радостта си от живота.

Финал на тазгодишната кампания е постановката „Сянката на моята душа“. „Невиждан театър” е трупа от незрящи актьори, а техният спектакъл със сигурност ще се помни дълго. Постановката е уникална не само за българското, а и за световното театрално изкуство. Затова получи и подкрепата на Народен театър „Иван Вазов”, който предостави своята Голяма сцена. Незрящите актьори не будят съжаление - те вдъхват респект и вяра в безграничните човешки възможности! Спектакълът се играе с благотворителна цел. Събраните средства ще бъдат разпределени за издръжка на трупата незрящи актьори и за покупка на специализирана апаратура за ранна диагностика на глаукома. Представлението е на 30 октомври от 19 часа.

Можете да заявите своите билети, чрез електронната поща на Институт за здравно образование: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., както и да подкрепите кампанията с парично дарение на следната банкова сметка:

ВАМ BG90BUlB98881049740200

ВГ BUBBGSF СибанкАД титуляр: Фондация „Институт за здравно образование“, основание: Зрение

Билети можете да закупите онлайн, чрез сайта на Народен театър „Иван Вазов", „Сянката на моята душа“, както и на касите на театъра. 

Препоръчваме ви още:

Когато любовта наистина не вижда 
Ерготерапията - професия от бъдещето 
Майки, за които няма празници

Коледният сезон наближава, а в нашето семейство това е период, в който винаги посрещаме много гости и ходим често на гости. Предполагам, че и при вас е така. Да си добър гост не означава да си свръхлюбезен. Всъщност единственият случай, в който се зарекох, че повече няма да каня въпросната гостенка повече беше точно патологичен случай на свръхлюбезност. Дамата беше толкова притеснена да не ни попречи с гостуването си, което включваше и преспиване, че отегчи цялото семейство с постоянните си въпроси дали не е в тежест. Гостуването й общо-взето премина в следните разговори под най-различна форма.

- Сигурна ли си, че е удобно?

- Да, разбира се, нали ние сме те поканили.

- Искам да ми кажеш, ако ви преча, за да се изнеса веднага на хотел.

- Моля те, не се тревожи.

- И си накарала детето да ми отстъпи стаята си. Не, не, толкова ме е срам, че ми идва да си тръгна веднага. Нека поне да спя на пода.

- Той нямаше нищо против, а и все пак става дума за два дни.

- Виждам, че си сервирала вечеря, но на мен ми е неудобно да ви безпокоя, затова си купих сандвич и ще го изям права до мивката.

- Но аз съм сготвила специално за теб.

- Не, не, не искам да ви притеснявам. Само ще опитам кекса ти, но пак ще си го изям на мивката.

Това продължи два дни. Не преувеличавам. Тя през цялото време се хранеше на мивката или някъде навън и всичките ни разговори се въртяха около безкрайното й неудобство да ни гостува. В края на престоя й вече цялото семейство въздишаше и чакаше с нетърпение да изпрати твърде притеснената госпожа. Тя успя да ни притесни наистина.

Статия от „Гардиън“ дава много полезни съвети за доброто гостуване.

Доброто гостуване започва още преди пристигането ти. Отговаряй на всяка покана, колкото може по-бързо. Ако не можеш да приемеш, откажи по-рано. Отговорът ти трябва е „да“ или „не“. Няма нужда да обясняваш неща като: как ще стигнеш дотам/детегледачки/паркиране/пътуване/какво ще правиш с бабата и кучето. Тъй като стана дума, не питай и дали можеш да доведеш още гости (или домашни любимци), които не са били поканени – това е нещо, което касае само теб.

1. Най-добрите гости са … домакините. Никой не знае какво се очаква от един гост и как да се държи по време на визитата си по-добре от тези, които често канят хора в дома си. Най-лошите гости са тези, които никога не връщат поканите и никога не приемат гости. Това са хора, които се държат сякаш са в хотел. Да започваш всяко изречение с „имаш ли нещо против?“ не е добра идея.

2. Никога не се появявай с празни ръце, освен ако не гостуваш на някой, когото самият ти често каниш. Да кажеш: „Не знаех къде е местния супермаркет.“ или „Дойдохме с влака.“ е слабо извинение за мързела и липсата на организация. Няма нужда да харчиш състояние, макар че една кошница с деликатеси и напитки винаги се приема добре, ако оставаш да преспиш.

3. Не носи храна, предназначена за консумация по време на престоя ти, която явно е недостатъчна за всички. Освен ако не е вид сирене. Не изброявай дълго и подробно всичко, което ти и децата ти не ядете. Освен ако не си алергичен към нещо. Правилният отговор е „ям всичко, благодаря“. Едва ли домакинът ще сготви шкембе и черен дроб, освен ако не те мрази. А ако нещо не ти харесва, няма нужда да го ядеш. (Ако си веган или вегетарианец, задължително предупреди. Изпадала съм в ужасно конфузна ситуация да поканя хора, за които не знам, че са вегетарианци на... пържоли. Домакинът не е длъжен да знае, че имаш алергия или не консумираш месо. Също така предупреди ако религията ти не позволява да консумираш свинско и алкохол или ако се храниш "кашер". Това също може да не е известно на домакина.)

4. Ако някое от сервираните ястия не ти харесва, просто си замълчи и го остави. Няма защо да обявяваш пред всички, че ядеш само прясно уловена риба, органични малини или че „не ти е любимо“. Никога, абсолютно никога, не казвай думите „био храна“. Ако искаш да избираш от меню, отиди на ресторант.

5. Не изкарвай целия престой на телефона си. Никой не е толкова важен. Не се заяждай с партньора, децата си или който и да е друг на партито. Не използвай момента, за да изложиш политическата си гледна точка, не споменавай Исус. Ако си с лошо пиянство, не пий. Ако пиеш порядъчно (но нямаш проблем с това), донеси някакъв качествен алкохол. Не използвай гостуването, за да се заяждаш с домакина и да питаш защо няма семейство или деца.

6. Похвали дома, интериора. Ако трябва - излъжи. Да не казваш нищо, особено ако за пръв път си в нечия къща, не е проява на добър вкус. Кажи нещо хубаво. Пасивно-агресивни коментари като „тази къща сигурно изисква доста поддръжка“ просто те карат да изглеждаш тъжно. (Не мога да не вметна тук коментарите на едни гости, които винаги обясняваха как всичко е много хубаво при нас, но сигурно е прекалено слънчево, защото дърветата не са достатъчно пораснали, за да хвърлят голяма сянка.)

7. Ако пиеш много чай/кафе, помоли да ти покажат как да си го правиш сам и предложи да приготвиш на останалите – най-вече на домакина. Използвай една и съща чаша за себе си, иначе домакинът може да получи „нервен срив“.

8. Когато домакинът сервира ястието и седне, това е кратката му почивка преди следващото поднасяне. Недей да използваш момента, за да питаш дали детето ти може да получи сандвич с шунка, понеже „не е яло на обяд“. Грубо е.

9. Занеси чинията си в кухнята и предложи да я измиеш, освен ако домакинът не те е помолил да не го правиш (някои хора не обичат да им се пречкат).

10. Тръгни, когато си казал, че ще тръгваш. Ако ще преспиваш и се притесняваш за завивките, донеси свои. Вземи си топли дрехи, ако е студено. Не питай дали могат да увеличат парното (или да го включат). Поскачай и ще се стоплиш.

11. Усмихвай се и се наслаждавай на гостуването. Най-желаните гости са тези, които карат всички да се чувстват добре, като помагат или като не пречат. Ако те поканят отново, значи си се представил добре.

Към тези правила мога да добавя само две. Ако не обичаш домашни животни, не ходи на гости у семейство с такива или преглътни неприязънта си към тях и ги изтърпи за няколко часа. Ужасно е да караш домакините си да затварят домашните любимци на двора или в друга стая. Това е почти като да ги накараш да изгонят децата си от стаята, защото не обичаш деца. И накрая - хубаво е да върнеш поканата и да посрещнеш домакините на свой ред. Ако у дома нямаш условия, може да ги поканиш на ресторант или заведение. Когато някой отвори дома си за теб, нормално е да му върнеш жеста. Не само от добро възпитание, а и за да покажеш, че ти си също толкова мил и любезен домакин. Да посрещнеш някого и да сготвиш за него е не по-малко приятно, отколкото когато някой го направи за теб. :)

Препоръчваме ви още:

Защо вече никой не ни идва на гости?
8 психологически трика в ресторантското меню 
Винените страсти на Балканите 
Илиян Димитров: "Животът има смисъл само ако е вкусен"

С втория роман на американския писател Робърт Бийти отново се завръщаме в имението „Билтмор“ – приказен замък, построен в европейски ренесансов стил между 1889 и 1895 от Джордж Вандербилт. Зданието прилича на френските замъци в долината на река Лоара и днес е музей, отворен за посетители целогодишно.

Но през XIX век, когато се развива действието на „Серафина и магическият жезъл“, имението все още е дом на фамилията Вандербилт. Три седмици след победата над Мъжа с черния плащ ежедневието на Серафина е съвсем различно от преди. Нощем тя опознава живота на дивокотите – мистериозните горски създания, които могат да променят формата си от човешка в лъвска и обратно, а денем се старае да се впише в „дневния“ свят на семейство Вандербилт, без да подозира, че задачата ще се окаже доста по-сложна от очакваното.  

Робърт Бийти създава завладяваща поредица от детски романи с ярки и убедителни герои, в която мистерия, магия и исторически факти се смесват в едно вълнуващо и неустоимо цяло. Серафина отново се изправя срещу злото – този път врагът е злокобен непознат с пет кръвожадни вълкодава, който търси Черния. Дали целта му е зловещият черен плащ на покойния мистър Торн, или нещо съвсем друго? Серафина не знае, но най-лошото е, че брадатият мъж има съюзник – неясна фигура в карета без кочияш, която потегля стремително към „Билтмор“.

За автора:

Баща на три момичета, Бийти умело вплита в приключенските си романи големи житейски теми като съзряването, намирането на своя собствен глас и идентичност, важността на приятелството и изборите, които правим.

„Серафина е необичайно и смело момиче, което се изправя срещу много опасности в романа, но освен това разплита и мистерията около собствения си произход. Много деца и младежи, включително собствените ми дъщери, откриват у нея черти, с които могат да се идентифицират“, разказва Бийти в свое интервю.

За трилогията:

Първата книга от трилогията – „Серафина и черният плащ“, печели престижната литературна награда „Пат Конрой“ в категорията за детски книги и се превръща в бестселър на Amazon, Barnes & Noble и Publishers Weekly, а в класацията на New York Times се задържа повече от 60 седмици. През 2015 година става най-харесваната детска книгa в Goodreads.

Още от издателство СофтПрес:

5 неща, които НЕ Е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие 
Откъде идва храната
Правилата на нитернет общуването

Започва и този ужасен сезон, в който всички треперим от вируси и грипове. Не че не ни морят и лятото, но пикът е през есента и зимата, когато нещастната ни дихателна система е под постоянен обстрел. Едно време сополът ме изпълваше с ужас. Живеех в постоянен страх от него, атакувах го с всевъзможни капки, сиропи и добавки, навличах децата, разтривах, мазах, инхалирах, отлагах почивки и излизания. Вкъщи един огромен шкаф беше постоянно зареден с всичко нужно за войната със сопола – от лекарства до маски.

В един момент се предадох. Толкова свикнах със сопола, че направо се сприятелихме. Аз не се плаша от него, той не се трогва от мен. Установих, че каквото и да правя, децата боледуват. И в крайна сметка оздравяват. Затова полагам необходимите усилия, лекувам, следя състоянието, обгрижвам, но… не се притеснявам чак толкова много. В случая помогна и чудесния ми педиатър, който винаги успява да ме разсмее. За пример ще споделя с вас любимата му реплика: „Обещавам ви, че въпреки всичките ни усилия, детето ще оздравее“.

Звучи утешително, нали?

Какво съм научила за вирусите от 23-годишната ми битка с „моя приятел сопола“? Лечението на вирусите е не толкова в хапчетата, колкото в това да помогнем на организма да ги пребори сам. Опитах се да ви систематизирам опита ми като родител в няколко точки, а накрая цитирам и един лекар, чиито съвети са много полезни.

1. Не всеки вирус е грип. Важно е да правим разлика между обикновения вирус, този който често наричаме настинка, и истинския грип.

Когато детето е весело, в обичайния си тонус и пие достатъчно течности, дори да кашля, или да има сополи и температура, няма нищо притеснително. Характерно за грипа е, че той действа токсикиращо на организма и детето става отпуснато, бледо, чувства се зле. Това състояние изисква незабавен преглед при педиатър, който ще прецени какво да ви предпише. Обикновеният вирус, описан по-горе, лекувам само с много течности, някакъв антипиретик при температура над 38 и промивки на нослето с физиологичен разтвор. При силна кашлица прилагам и инхалации – отново само с физиологичен разтвор. За обикновен вирус това е достатъчно. Ако детето няма подобрение на третия ден, отиваме на лекар.

2. Заразяването и ваксините. Обикновеният вирус протича леко, понякога дори без симптоми при деца с добър имунитет. Ако обаче детето ви е в контакт с грипен вирус, то ще се зарази. Освен ако не е ваксинирано срещу грип или не го е изкарало вече. Противогрипните ваксини предпазват само от грипните щамове, не от всяка настинка. Най-застрашени от грип са децата от 6 месеца до 2 години, възрастните над 65 години, хората с хронични заболявания (астма, диабет, исхемична болест, заболявания на бъбреците, хора претърпели инсулт и др.), всички, които са с имунодефицит, бременните жени, хората, които работят в домове за възрастни. Дали да се ваксинирате против грип или не, е ваш личен избор, за който може да се консултирате с лекаря си.

3. Предпазване и профилактика. В пика на грипния сезон избягваме обществени места и стоим далеч от болни хора. Не е добра идея да отидем болни на работа, за да докажем колко сме работливи или да пратим децата болни на училище, защото няма кой да ги гледа. Това вече е въпрос на родителска отговорност и вие сами ще прецените дали детето е просто сополиво или има грип. Другото, на което уча децата си е да мият често ръцете си. Но да се излиза навън не е противопоказно. На практика няма кого да заразите навън, нито вие може да се заразите, освен ако някой не дойде да ви се изкиха точно в лицето.

4. Добавки вече не взимаме. Не е доказана ефективността им. Не съм против тях, защото много хора твърдят, че им помагат, но поне според лекарите ефектът им е по-скоро на психиката, отколкото на тялото. Излизането навън дори в студено време, хубавата храна, приятните емоции според мен са най-добрите добавки и се старая да ги давам редовно на децата. Витамин С е единствената добавка, която се ползва редовно вкъщи. Други витамини давам, когато ги изпише лекар ни при доказан дефицит. Разбира се, ако предпочитате да взимате добавки и намирате, че ви се отразява добре, това е чудесно, стига само да не прекалите.

5. Сиропи и капки. И всякакви облекчаващи симптомите лекарства. Прави ми впечатление, че се изписват все по-рядко и все повече педиатри ги отхвърлят. Последният УНГ, при когото ходихме, каза, че капките за нос вредят много повече отколкото помагат. Затова и ги избягваме максимално. Промивките с физиологичен разтвор и инхалациите вършат същата работа. Тук не говоря за усложненията и тежките бактериални инфекции, които понякога се получават вследствие от някой вирус. Става дума за това, което наричаме „настинка“.
 

А относно сиропите за кашлица ще ви цитирам д-р Комаровски, чиито съвети съвпадат с тези на нашия педиатър. „При поразени горни дихателни пътища (нос, гърло, ларинкс) не са нужни отхрачващи средства. Те само ще засилят кашлицата. При засягане на долните дихателни пътища (бронхити, пневмонии) самолечението е опасно. Лекарствата, които потискат кашлицата, в този случай, са категорично забранени.“

6. Как се лекува грип? За истинския грипен вирус реално има само две лекарства, които помагат. И те се изписват от лекар с рецепта. На българския пазар са познати като тамифлу и реленца. Приемът им трябва да стане през първите 48 часа, после е късно. Пак казвам, задължително след лекарски преглед. Грип и остра респираторна вирусна инфекция не се лекуват с антибиотици и противоалергични лекарства. Ако организмът е достатъчно силен, той ще ги пребори и ние само трябва да му помогнем. А ако има съмнения дали детето е с вирус или бактерия, правим изследване CRP - це-реактивен протеин. Когато е над нормата, имаме бактериална инфекция и няма да се разминем с антибиотика.

Накрая ви предлагаме още няколко добри съвета от споменатия по-горе д-р Комаровски за гриповете и вирусите през зимния сезон. Мисля, че ще са ви полезни:

Въздухът

Вирусните частици могат да съхранят своята активност в сух, топъл, застоял въздух, но почти мигновено се разрушават в прохладен, влажен, „подвижен“ въздух. Разхождайте се, колкото искате. Да прихванете вирус, по време на разходка, на практика е нереално. Не е нужно да носите маска. По-добре е да подишате свеж въздух.

Стаята

Оптималните параметри на въздуха в помещението са температура около 20 градуса С, влажност 50-70 %. Задължително е да се проветрява често и интензивно (на течение). Всяка отоплителна система изсушава въздуха. Мийте пода по-често, включвайте овлажнител, настоявайте за овлажнители на въздуха в детските заведения. По-добре е да се облечете по-топло, отколкото да включвате допълнително отопление. Състоянието на лигавиците (нос, гърло).

В горните дихателни пътища постоянно се образува секрет. Той обезпечава функционирането на местния имунитет – защитата на лигавиците. Ако те пресъхнат, функциите на местния имунитет се нарушават, вирусите с лекота преодоляват защитната бариера на отслабналия имунитет и при контакт с вируса има много голяма вероятност да се разболеете. Основният враг на имунитета са сухият въздух и лекарствата, които предизвикват изсушаване на лигавицата.

Овлажнявайте лигавиците. Елементарно е: 1 ч. л. обикновена готварска сол на литър кипнала вода. С получения разтвор капете капки в носа, колкото можете по-често (дори на всеки 10 минути). Колкото повече хора има около вас, толкова по-често можете да го правите. Можете да си купите и физиологичен или солен разтвор от аптеката. Важното е да капете (или пръскате) редовно – когато излезете от дома си (от сухо помещение) и отидете там, където има много хора; ако чакате в коридора на поликлиниката. С домашно приготвения разтвор можете да правите и гаргара.

Облечете се топло, но поддържайте хладен и влажен въздуха в помещението. Оптималната температура трябва да е 18-20 градуса С (16 е по-добре от 22), влажността 50-70 % (80 е по-добре от 30). Мийте пода, овлажнявайте въздуха, проветрявайте.

Категорично не трябва да се заставяте да ядете, ако нямате апетит. Не насилвайте и детето да го прави. Ако поиска да хапне, предложете нещо леко, течно, с повече въглехидрати (зеленчукова супа с картофи и ориз например).

Пийте течности и давайте на детето да пие по-често!

Температурата на течностите трябва да е равна на температурата на тялото. Поемайте много течности. Можете да предложите на детето компот, плодов сок, чай (в чая можете да настържете ябълка), ошаф от стафиди и сушени кайсии. Ако детето капризничи “не искам чай, ще пия само компот“, не настоявайте, важно е само да поема течности.

Идеални в случая са пероралните солеви препарати за рехидратация. Те се назначават от лекаря. Това най-често са разтвори на соли и захар, които се приемат през устата.

Как можете да се ориентирате дали вие или детето поемате достатъчно течности?

Ако ходенето по малка нужда е поне веднъж на три часа, значи нямате повод за безпокойство. Ако повече от 6 часа няма уриниране, дефицитът на течности в организма е критичен. В такъв случай, приемът на течности няма да помогне и ще трябва да потърсите лекарска помощ. Всички „народни“ процедури – вендузи, загряващи мазила и обтривания с какви ли не „специални“ извлеци са пак от психотерапията „трябва да направя нещо“. Да се топлят краката на детето в гореща вода, да се правят инхалации над вряща вода, да се разтрива със спиртосъдържащи течности е безумен родителски бандитизъм. (Тук ми е малко краен докторът, но всъщност разтривките с водка и ракия се оказват наистина опасни. Алкохолът се приема и през кожата и съществува реален риск да "напием" детето. Поне да го натровим.)

Ако се налага да се борите с висока температура – оптималните препарати са парацетамол или ибупрофен. Аспиринът е категорично забранен при децата. Създава риск от необратимо увреждане на черния дроб. Главният проблем обаче е, че в нашите ширини да облечеш детето топло, да овлажняваш въздуха, да не прекаляваш с храненето и да оводняваш не означава да лекуваш. За нас лечението е да изпратим тате в аптеката.

 Кога е задължително да потърсите лекар:

- когато няма подобрение до четвъртия ден от разболяването;
- когато поддържането на повишена температура продължава седмица;
- когато настъпи влошаване, след временно подобряване на състоянието;
- когато има изразено влошаване на състоянието, при умерени симптоми на ОРВИ - остра респираторна вирусна инфекция;
- когато се появят изолирани (или комбинирано) следните симптоми – бледа кожа, жажда, интензивна болка, задух, гнойни секрети;
- когато кашлицата се усилва, но няма отхрачване, и при дълбоко поемане на въздух започва пристъп на кашляне;
- когато при повишена температура парацетамолът и ибупрофенът не помагат (или помагат съвсем за кратко) .

Ситуации, които изискват спешна медицинска помощ:

- загуба на съзнание;
- гърчове;
- признаци на дихателна недостатъчност (затруднено дишане, задух, усещане за недостиг на въздух);
- при интензивна болка, където и да било;
- при умерени болки в гърлото с отсъствие на хрема (болките в гърлото, плюс сухия нос най-често са симптом на ангина, която изисква лекар и антибиотик);
- при умерено главоболие, съчетано с повръщане;
- при оток в областта на шията;
- при обрив, който не „изчезва“, когато натиснете с пръст върху него;
- при температура на тялото над 39 градуса С, която не спада до 30 минути след приема на температуропонижаващо средство;
- при всяко повишение на температурата, съчетано с втрисане и бледа кожа.
 

Препоръчваме ви още:

Това, което няма да ви кажат...

Бацили, безотговорност, болести

Препоръките на д-р Масларски 

Образователен курс за мъже

Тема на курса: "Как да стана интелигентен колкото жената"

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, за чието съществуване не подозират

Програма : 4 модула, от които един задължителен

Модул 1
Задължителен курс

1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)

2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

3. Да проумея, че футболът е просто спорт, а Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)

Модул 2
Живот по двойки

1. Да имам деца, без да ставам ревнив (50 часа)

2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятелки (500 часа)

3. Да преодолея Синдрома на дистанционното управление (550 часа)

4. Да не пикая извън и по тоалетната чиния (100), (практически упражнения с видео)

5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи, без да се загубя (500 часа)

6. Как да преживея една настинка, без да агонизирам

Модул 3
Свободно време

1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа - практически упражнения)

2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4
В кухнята

Ниво 1 (начинаещи): Електроуредите:

+ ON включено

+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): Моята първа бърза супа, без да прегоря тенджерата

Курс за напреднали

Поради срещаните трудности във възприемането на материала, групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1

Ютията: от пералнята до гардероба - този мистериозен процес

ТЕМА 2

Рисковете при напълването на формата за лед (демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3

Последно научно откритие: Готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност (практика в лаборатория)

ТЕМА 4

Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея

ТЕМА 5

Тоалетната хартия: Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?

(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6

Как да зашия копчето на ризата, без да се убода

(онлайн връзка с Харвардския университет)

ТЕМА 7

Могат ли мъжете, които шофират, да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни? (Свидетелства)

ТЕМА 8

Приготвянето на багаж: Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?

ТЕМА 9

Пералнята - тази странна непозната вкъщи

ТЕМА 10

Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода

(упражнения в зала за музикотерапия)

ТЕМА 11

Мъжът на мястото до шофьора: Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно, докато тя паркира?

ТЕМА 12

Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?

(мастър клас с Дейвид Копърфийлд)

ТЕМА 13

Може ли да бъда личност, без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?

(хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14

Умствени тренинги с цел когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам в кое чекмедже и в кой гардероб ?

Автор неизвестен

Препоръчваме ви още:

Семеен хумор 
Мъж в криза на средната възраст 
Мъжки манифест