Автор: Иво Иванов

Имало деца, които вечер заспивали веднага щом помиришат възглавницата.

Ние обаче не сме случили на такова дете.

При нас подготовката за сън и приспиването са истински гладиаторски турнир в няколко кръга, след който с жена ми се чувстваме омаломощени като Гандалф след битката с Балрог. И този напрегнат спектакъл се разиграва общо-взето всяка вечер.

Първият кръг е обличането на пижамата - по-едрите участници гонят най-дребния из къщата, докато успеят да го заловят и измъкнат от гардероба, където обикновено се крие в последната сцена от първо действие. Самото обличане на пижамата е акт, изискващ индианска ловкост, самурайско хладнокръвие и будистка концентрация.

В следващия кръг, облеченият в пижама и надлежно огащен противник, предприема контраатака със скачане и търкаляне по леглата, боричкане с по-големия си брат, бой с възглавници и прочие вероломни действия за отвличане на вниманието. С молби, увещания и заплахи за кървава саморазправа, ако не си легне веднага, "обектът" най-накрая успешно бива завлечен в креватчето му, нарамил около 10-ина книжки - "Хайде да ми почетеш, тате!".

Голямото четене бива прекъсвано през минута-две от коментари, възражения относно името и функцията на героя, нетърпение да видим следващата картинка и да почнем следващата приказка, защото тази вече я знае. Тук идва моментът, в който хвърлям книгата на пода при останалите и гася нощната лампа. След кратък двубой по палене и гасене на лампата, накрая успявам да надделея и лампата угасва.

Започвам да разказвам на тъмно до изтощение, изпадам в просъница и "миксирам" приказките - чувам се в полусън да казвам как Снежанка изяла седемте джуджета, барабар с Хензел и Гретел, и баба им. Тези неочаквани обрати не го смущават, важно му е историята да върви. Сгушил се е до мен и най-сетне е млъкнал и слуша, без да ме прекъсва. Старая се гласът ми е да е колкото се може по-монотонен (толкова монотонен, че самият аз на няколко пъти заспивам, докато се слушам) и след малко чувам равномерното му дишане. Правя дълга пауза, за да проверя. Мълчание. Най-сетне заспа! Бааавно и предпазливо спускам единия си крак на пода, задържайки въздишката на облекчение. И тогава чувам: “И какво станало после, тате?” 

Със сетни сили и пресъхнала от говорене уста продължавам геройски да удържам фронта, докато в последното действие като deus ex machina се появи жена ми да ме отмени в кревата и да доведе мисията до успешен финал, при това без изобщо дума да продума, само с гушкане.

Омаломощен от всичките тези приспивни действия, се трупирам на спалнята и заспивам одма.


Четохте ли Помощ, детето не спи?

Препоръчваме ви още:

Когато не иска да спи само
Когато баща ти е комик - 15 забавни цитата за възпитанието 
Какво е любов, тате? 

Понякога се шегувам, че моето шумно семейство е цял цирк. Но сега имам удоволствието да ви представя едно семейство, което наистина е цирк. С целия му блясък, забава, изумителна акробатика, красота и феерия.  

Тя е Деси Иванова на 35 години, майка на три деца, съпруга, въздушна акробатка, дизайнер на сценични костюми и рекламен мениджър на цирк „Иванов“. Звучи доста натоварващо, но всъщност всяка работа е интересно приключение за нея. Като дете мечтае за светлините на манежа, гледайки родителите си, днес изпълнява екстремни въздушни каскади под купола на цирка. Голямата ѝ любов към изкуството я среща със съпруга й, също потомък на циркови артисти.

Двамата са собственици на цирк „Иванов“. Основали цирка си в Италия, но от седем години гастролират в родината. Върнали се в България, за да отгледат децата си у дома, не като емигранти. Според тях в България има бъдеще, ако се трудиш и не се отказваш от мечтите си. Това е най-важното, на което учат трите си деца.
Най-голямата дъщеря Ани (на 16 години) от малка се изявява на манежа и вече е отличен професионалист, изпълнява майсторско жонгльорство с крака и има доста покани за работа в известни чуждестранни циркове, но засега училището е неин приоритет.
Втората дъщеричка Кристина е само на 5 години и вече е сигурна, че иска да стане артистка, тренира художествена гимнастика и отскоро участва в акробатичен номер на ролкови кънки в цирка.
Най-малкият член на фамилията е Девин, който наскоро навърши една годинка, но не пропуска представление, всеки ден гледа и ръкопляска на каките и на мама и татко.

Деси проектира и изработва костюмите на всички артисти в спектакъла на цирк „Иванов“ и не само, от три години изпраща свои костюми по цял свят, облякла е вече над 120 артиста в Австралия, Англия, Германия, Белгия, Чехия, Италия, Испания, Португалия, Ирландия и САЩ, но все още нарича това „хоби".

В семейния цирк всеки прави по нещо, в което е добър, в това е тайната на успеха. Три поколения работещи заедно за една кауза, тази на сърцето, защото цирковото изкуство не е работа, а призвание. Любов, която се предава от поколение на поколение.
Най-важната насока в работата на фамилия Иванови е мнението на най-малките членове на семейството, защото те най-добре знаят какво биха харесали потенциалните зрители на цирка - децата! Тази година цирк „Иванов“ ще завърши националното си турне в София и за да зарадва най-малките, е подготвил спектакъл изпълнен с приказни герои, интересни животни, акробатика и много смях, уютен и красив интериор на залата. Концепцията на цирка е най-вече да превърне вечерта ви истински празник за цялото семейство.

Следете изявите на цирк "Иванов" на официалната фейсбук страница. Снимките са от личния архив на Деси.

Препоръчваме ви още:

5 идеи за работещи мами 
За веселата лудница на една мама преводач 
Аз съм майка и още нещо

Няма нищо по-емоционално изтощаващо от съвместното родителство с конфликтен бивш партньор. Документите за развод може вече да са подписани, подпечатани и получени, но все още сте принудени да се справяте с неговите „номера“. 

Сигурно няма да ви е лесно, но ако се въоръжите с правилната стратегия за комуникация, ще успеете да минете и през това в името на децата си. Помолихме водещи експерти да споделят с нас едни от най-доказаните в практиката им съвети за родителство, споделено с нарцисист.

Проблем: Вашият бивш партньор не желае да приеме границите ви.

Идва да вземе децата и с крясъци ви засипва с безумни обвинения пред тях, засрамвайки ви пред съседите. Може и да сте вече разведени, но все още се чувствате безпомощни пред гневните му изблици.

Какво да направите: Поставете ясно своите граници и се придържайте към тях.

Дайте да се разбере, че няма да търпите подобно поведение, казва Карил Макбрайд, лицензиран брачен и семеен терапевт и автор на “Дали някога ще бъда свободен от теб? Как да преминете през конфликтен развод с нарцисист и да излекувате семейството си”. „Нарцисистите не обичат другите да поставят граници и да ги отстояват, но това е абсолютно наложително, когато ви се налага да споделяте родителство с тях, за да защитите себе си и децата.“, споделя Карил. „Ключът при поставянето на граници е тяхното отстояване. Това може да означава да изключите телефона, да се отдалечите, да затворите врата или да се качите на колата и да си тръгнете. Поставянето на граници не трябва да се прави враждебно, а с търпение и сдържаност, и с учтивост да се приложи на практика.

Проблем: Вашият бивш партньор се опитва да настрои децата срещу вас. 

До вас достига информация, че той говори лоши неща зад гърба ви и се опитва да настройва децата, като им разказва лъжи за причините за края на брака ви.

Какво да направите: Говорете с децата и помислете за терапия.

„Ако децата са достатъчно големи за да ви разберат, седнете с тях и им обяснете защо мама и тате не могат вече да се виждат.“, казва Маргарет Ръдфорд, клиничен психолог и автор на „Седем правила за добра терапия“. „Добре е да им кажете: Може да чуете от мен и от баща си различни неща. И съм сигурна, че е объркващо за вас. Съжалявам за това, но уви често се случва, когато двама души се развеждат. Винаги можете да говорите с мен.”, пише Ръдърфорд добавяйки, че за по-малките деца игровата терапия е чудесен начин да ги подкрепите.

Проблем: Комуникацията е отвъд границите на предизвикателството.

Както когато сте били женени и вашият съпруг с удоволствие е произнасял дълги гневни тиради за нещо толкова незначително като това да закъснеете с 5 минути за вземането децата.

Какво да направите: Ограничете комуникацията до имейли, ако е възможно.

„Наложете си да използвате за комуникация с бившия си съпруг единствено имейл (освен в спешни случаи).“, казва Тина Свитин, автор на „Развод с нарцисист: съвети от бойното поле“. „Създайте отделен емайл акаунт за комуникация с вашия бивш.“, препоръчва тя. „Най-добре използвайте Our Family Wizard или Talking Parents (платформи съществуващи в САЩ, за да улесняват комуникацията при проблемни разводи). Просто имайте предвид, че имейлите на нарцисистите винаги ще са пълни с проекции и лъжи, от които ще ви се замае главата. Да се научиш да разбираш комуникационния стил на нарцисиста е като да научиш чужд език. Но щом веднъж свикнеш да си го „превеждаш“, ще приемаш имейлите му с много повече спокойствие и дори понякога със смях.

Проблем: Съвместното упражняване на родителство просто не работи.

Забравете за съвестното разделяне и дори за споделеното родителство! Вие и вашият бивш сте като два полюса. Колкото и упорито да се опитвате да формирате единен фронт в името на децата, вашият бивш съпруг няма никакво желание за това.

Какво да направите: Спрете да опитвате съвместно родителство и пробвайте с паралелно.

„Няма как да си сътрудничите с някого, който не желае сътрудничество“, казва Вирджиния Гилбърт, брачен и семеен терапевт, специалист в конфликтни разводи: „Започнете паралелно родителство: комуникирайте само във връзка с наистина важни неща, като лечението или образованието на децата, и нека контактът да е минимален, дори ако това означава две паралелни партита за рожден ден. Погледнете на това по следния начин: Вие и вашият бивш партньор сте като две деца, които си играят едно до друго в пясъчника. Опитайте се да си хвърляте колкото е възможно по-малко пясък един върху друг“. 

Проблем: Бившият ви съпруг знае как да „натиска бутоните“ ви.

В съвместното ви съжителство през всичките тези години, бившият ви съпруг добре е изучил начините да ви контролира. Когато ви изнася тирада: „Как можа да забравиш балетните обувки на детето!“, вие не можете да се сдържите и да не реагирате емоционално.

Какво да направите: Разработете си спокойна, хладна и сдържана реакция и начин на комуникация.

„Вашата комуникация трябва да бъде кратка, монотонна, бизнес-ориентирана и скучна”, казва Свитин. “Когато общувате с нарцисист, по-малко е винаги повече. Вашата цел е нарцисистът да започне да търси другаде своята „нарцисистична храна“. Прегледайте съобщението му и отговорете само на елементите, които се отнасят до съвместното родителство. Охладете гнева си извън имейлите, като разкажете на майка си или на най-добрата си приятелка за това. Прилагането на стратегии като тази, ще ви помогне да си върнете обратно силата.”

Проблемът: Децата започват да се държат егоистично, подобно на нарцистичния родител.

Знаете от години колко егоистичен може да бъде вашият бивш и колко трудно е за него да се съобразява с другите хора и техните потребности. Опитвате да защитите децата си от неговото его, но сега, когато са по-големи, те започват да „прихващат“ от поведението му.

Какво да направите: Бъдете винаги до тях.

"Това може да разбие сърцето ви, но вашият подход към проблема трябва да бъде балансиращ и уравновесен.", казва Ръдърфорд. "Преди не сте споделяли с децата, когато баща им не е плащал издръжката или не е помагал с допълнителни средства за ваканцията им. Сега, когато са вече големи и егоцентрични, започват да обръщат внимание предимно на своите нужди. Дори когато това разбива сърцето ви, е важно да продължавате да бъдете до тях, независимо от възрастта, и да им показвате подкрепата си."

Източник: www.huffingtonpost.com

Препоръчваме ви още:

Родителите нарциси 
Момичета, вие сами разваляте мъжете си 
Истински мъж

Автор: Крис Ка

Октомврийска сутрин. Изведнъж ми стана хладно, обръщам се да прегърна любимата в леглото - празно. Поглеждам с едно око и чувам боен вик: “Дааааа”. Какво й стана на таз жена, че крещи? Понадигнах се, а тя влетя в спалнята с някакъв юнашки скок и светещи очи. Първото, което забелязах е, че размахваше някакъв инструмент, приличащ на термометър, фазомер или дявол знае какво.

Честито! Ще ставаш тати! - крещеше тя и се хвърли отгоре ми с инструмента. Подаде ми го и аз, видимо щастлив, взех да го разглеждам...Тест! Тест за бременност, признавам я - такъв не бях виждал.

Мислите ми взеха да се блъскат една в друга, сърцето ми заподскача бясно, 3+ - какво е това? Тризнаци, че и с плюс идват! Да, плюс много екстри сигурно. Сигурно съм пребледнял, защото жената взе да ми обяснява, че 3+, всъщност били седмиците от бременността. Оф, отдъхнах си!

Притеснен съм. Като млад, много ходех по жени и най-вероятно ще имам момиче. Не знам как ще я опазя, сигурно ще я наобикалят разни разнообразни, а аз ще дежуря с пушката. Жената твърди, че ще имаме момче. Подозрителна ми е. Може пък и тя навремето да е ходила много, ама нали не съм я хващал, ще си трая.

Все й е лошо! Девет месеца ли така ще я кара? Не смея да пръдна, че й се повдига. Месо не й се ядяло, кафето стана безкофеиново, ей... бавно тече времето.

Днес е великият ден. Само да чуя, че ще имам момче, така ще се накова, че няма да мога да се позная на другия ден.

Жената славно дебелее. Предупредих я, че ако продължава така, ще излизам сам по ресторанти и ще вечерям със снимката й.

Треперя. Лекарката пита искаме ли да знаем пола. Че искаме, искаме, ама таз мойта жена, врътна врат към ехографа и взе да се хили, видяла на детето инструмента, досущ приличал на този от теста. Лелееее, благодаря ти, Боже - момче е! Момчеееееее (тук взех да прегръщам лекарката и бясно да скачам).

Вече не може да се спи на едно легло с таз жена. Заема половината спалня и ако случайно метне ръка, получавам синки като след удари с боксова ръкавица. Дебела е бе, хора, расте...

И мрънка! Не можела да се движи, трудно й било навеждането, детето правело салта в корема като акробат, ей аман... да ражда вече!

На финала е! Не остана, ама що килограми с ягоди изяде, детето дали пък няма да се роди червено? Индианска работа.

Всеки ден треперам на телефона. Звънне ли, ставам като линейка. Тичам като вятър и медитирам.

Звъни ми. Щяла да ражда. Чакааааай, да не си посмяла да родиш у нас. Не ми се занимава с пъпна връв и плаценти. Само се моля да устиска до болницата.

Приемат ни. Обличат ме като хирург, пие ми се нещо силно, но ще трая.

Напъвай, напъвай, не стискай ръката ми, отпусни... Усещам, че ми се припада. Краката ми омекват, стаята се смалява. Дават ми някъв стол, сядам като препариран.

Изритаха ме. Щели да режат. Чакам и треперя. Минават 2 минути, чувам бебето реве. Роди сеее! Забравиха ме отвън, влетявам след още 2 минути, приближавам жената и - ах, а дано прилича на мен! Копие! Мое копие е! Браво, жено, бравоооо!

Вземам детето и се моля да не ревне, някак ще му сменя памперса.

Връщам го на жената и ги целувам.

Вече съм татко!

Вече 4 години съм татко, но все така се вълнувам, когато детето ме погледне с ония големи очи и нежно ми викне: „Ей, бащак!”

Препоръчваме ви още:

Татко е машина 
Типове татковци 
Бащи в майчинство

Нина Любенова, която вече познавате от интересните й истории за живота във Великобритания, този път ни разказва как при тях се грижат за безопасността на децата на пътя.

Случайно ми попаднаха снимки на моята прогимназия във Враца, на които ученици са патрулирали пешeходните пътеки около училището, с цел осигуряване на безопасно преминаване на 21.09.2017г. - Ден без загинали на пътя.

И това ме подсети да ви разкажа за Lollipopper (Близалките - името идва от знака, който държат в ръце с формата на близалка) или иначе казано училищният патрул по пресичане, който се грижи за безопасността на пътя на децата от 1937-а година насам. Намерили са своето място в правилника за движение през 1960 г. и оттогава всички автомобили са задължени да спрат при подаден знак от тях. Любимци са на обществото и празнуват своя професионален празник на 29-и ноември.

Работят от 5 до 10 часа седмично, около училищата сутрин и следобед, в часовете, когато децата отиват или се връщат от училище, без значение от климатичните условия. Облечени са в ярки специфични одежди, носят голяма близалка с надпис Stop и рисунка с пресичащи на нея деца. Много мили и усмихнати, реално помагат на всички пешеходци по време на дежурството си и което ми прави най-силно впечатление, застават така, че чакащите деца да не могат инцидентно да изскочат на пътя.

Миналогодишното орязване на бюджета на общините обаче се отрази и на училищните патрули. В някои общини спряха финансирането им (плаща им се на минимална заплата, за работа 1-2 часа на ден през 40-те учебни седмици). Реално те са малко перо в бюджета, но от голяма важност за обществото, както се оказа впоследствие. Веднага родители, ученици и известни личности от цялата страна предприеха кампания за набиране на средства, за да финансират работата им през новата учебна година.

България е на първо място в Европа по брой на жертвите при пътно-транспортни произшествия. През 2016 година у нас са пострадали 11 160 деца на пътя. 36 от тях са загинали. 26 са били пътници в автомобилите. Като пешеходци са загинали 4 деца. 

Препоръчваме ви още:

Урок по безопасност за най-малките 
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

и къде сме ние

Автор: Янка Петкова

Учителските заплати са популярна тема. Някои смятат, че по-високото заплащане на специалистите ще се отрази и на качеството на образованието. Други са убедени, че в световен мащаб професията не се радва на особен престиж и педагозите са ощетени. Ясно е, че учителите в България не са добре платени, макар вече да са направени първите стъпки за повишаване на възнагражденията им. Малко са обаче тези, които познават реалните цифри.

Знаете ли например колко печелят учителите в Австралия или Южна Корея?

През 2015-а година Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува доклада Education at a Glance 2015. Той съдържа подробна информация за заплатите на учителите с различна квалификация в различен тип учебни заведения. Данните за първите 10 държави от проучването съпоставяме с българските от същата година, изразени в долари, за да е адекватно сравнението.

Какви са доходите на педагозите по света и у нас

Мексико
годишен доход – 68 343 $; месечна заплата – 5 695 $;

Германия
годишен доход – 61 317 $; месечна заплата – 5 110 $;

САЩ
годишен доход – 42 695 $; месечна заплата – 3 558 $;

Испания
годишен доход – 40 752 $; месечна заплата – 3 396 $;

Австралия
годишен доход – 39 125 $; месечна заплата – 3 260 $;

Холандия
годишен доход – 38 473 $; месечна заплата – 3 206 $;

Франция
годишен доход  30 651 $; месечна заплата 2 554 $;

Южна Корея
годишен доход 29 252 $; месечна заплата 2 438 $;

Великобритания
годишен доход 27 768 $; месечна заплата 2 314 $;

Япония
годишен доход 27 627 $; месечна заплата 2 302 $;

България
годишен доход около 4 344 $; месечна заплата - около 362 $.
(при условно средна работна заплата за периода 600 лв.; сумата е конвертирана по сегашния курс на долара)

Сами по себе си цифрите не са особено показателни (изключваме шокиращата разлика във възнагражденията на българските педагози спрямо колегите им от други страни), защото в различните държави има различна данъчна система, различен стандарт на живот и т.н. Затова можем да сравним дохода на учителите спрямо минималната работна заплата в тези страни. Ето кои са най-интересните констатации:

В Мексико, страната, която оглавява класацията за най-високи учителски заплати, минималната работна заплата представлява близо 40 % от учителската. Около 3 % е съотношението в Испания и САЩ. За сравнение, МРЗ в България през 2015 е била 380 лв. или около 59 % от средната учителска.

Още по-интересно става, когато се сравнят доходите на учителите спрямо дохода на държавния глава в съответната страна.

В тази класация лидер е Испания, чийто държавен глава има годишен доход от 84 240 $ срещу 40 752 $ годишен доход на учител. Мексико е на второ място с годишна президентска заплата 244 900 $ срещу учителската – 68 343 $. Следва Германия, чийто президент е вземал 244 000 $ годишна заплата (към 2015 г.), срещу 61 317 $ годишен доход на учител.

Къде сме ние?

Към посочения период българският президент е имал годишен доход около 41 630 $ срещу 4 344 $ (приблизително) на българския учител.

И за да излезем от сериозния тон, последното сравнение е на база стоката на десетилетието – айфонът. Все пак апаратът на Apple (в различните му модификации) донякъде е показател за статуса ни.

Какви са учителските заплати в айфони?

С месечното си възнаграждение мексиканските колеги на българските учители могат да си купят 7 айфона и половина, немските 6, а американските 5. За сравнение, при сегашната средна учителска заплата, един наш педагог може да се сдобие с един телефон от цитираната марка, и то стар модел.

Препоръчваме ви още:

Записки по българското образование 
Болезнено откровените мисли на един български учител 
Какво искат родителите?

Автор: Надя Колева

Мечтая за деня, в който ще вляза във Фейсбук и няма да видя нито един пост, свързан със зов за помощ за лечение. Това ще означава, че държавата си е свършила работата и се грижи за хората, които по стечение на обстоятелствата са се разболели и имат нужда от сериозна подкрепа.

Уви, за съжаление тези постове все повече зачестяват. И аз не мога да остана равнодушна към нито един от тях. Защото застраховка „Здраве“ няма.

Поредният такъв пост видях сутринта в неделя, на 1-ви октомври. Този път постът беше от един особено специален човек – учителка в гимназията, в която съм учила. Ще спомена името на гимназията, защото вярвам, че всеки неин възпитаник трябва да носи в сърцето си свещения завет на основателя ѝ – Васил Априлов. Днес тя се нарича Национална Априловска гимназия – първото училище в България. Всеки, който се е докоснал до това място, усеща силата, която и до днес, по особен начин, се носи като ореол около гимназията. Всички ние, нейните възпитаници, имаме нелеката задача да съхраним и продължим делото на Васил Априлов, да показваме човещина и разбирателство, да бъдем единни.

Ето защо, когато видях призива на една от най-обичаните учителки, които преподават в гимназията, не можах да го подмина.

Включвам нейните думи, с надеждата да достигнат до повече хора и с вярата, че макар държавата невинаги да ни подкрепя, ние всъщност сме едно силно общество, което е в състояние да подкрепи онези хора, които най-много имат нужда от това. Днес това е една българска учителка, г-жа Митка Георгиева, която е изключително отдаден на работата си човек. А ето и нейния зов за помощ:

ДО МОИТЕ БЛИЗКИ, ПОЗНАТИ, ПРИЯТЕЛИ,
ДО МОИТЕ СТОТИЦИ УЧЕНИЦИ

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Животът ми отреди съдбата да се боря с тежка и коварна болест – остра миелоидна левкемия. Тази борба продължава вече повече от 6 години. В последно време съм подложена на терапия със скъпоструващ медикамент, закупуването на който вече не е във възможностите на моето семейно обкръжение. Така, искам или не, съм принудена да отправя МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ВАС за събиране на средства за лечението ми според личните възможности.
Средствата се събират в UniCredit Bulbank – клон Габрово по следните дарителски сметки:
- в BGN - BG02UNCR70001520296263
- в EUR - BG72UNCR70001520444965, BIC - UNCRBGSF
Предварително благодаря за добрината на всички!
И нека здравето, щастието и късметът да са с вас! А животът е хубав, нали!!!!!

Ваша Митка ГЕОРГИЕВА

Включвам само уточнението, че в момента г-жа Георгиева е подложена на лечение с медикамент, който все още е нов и не се покрива от Здравната каса. Закупуването му е на стойност 7000 лв. на месец, което е непосилно за семейството. За момента не е ясно колко време ще продължи, но това е единственото лечение, което дава резултати.

Обръщам се към всички, които няма да извърнат глава и ще застанат в битката до г-жа Георгиева – благодаря ви от нейно име! Сигурна съм, че заедно ще върнем вярата ѝ в човещината и доброто! Заедно сме силни! Бъдете здрави!!!

Можете да се включите в благотворителния базар, с който се набират средства за лечението на Митка Георгиева на тази страница.
* Документите, удостоверяващи лечението на г-жа Георгиева, могат да бъдат видени в галерията.

Препоръчваме ви още:

Момчето, което се бори
Пазете се от фалшиви "благотворители"

Автор: Антония Чиликова

Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутия Рибен буквар на д-р Петър Берон. Но малцина са онези, които знаят, че малката книжка, изиграла огромна роля за изграждане на светско българско училище през Възраждането, е отпечатана в румънският град Брашов.

Петър Хаджи Берович (д-р Петър Берон) e роден в гр. Котел, където учи в килийното училище на поп Стойко Владиславов, известен по-късно под името Софроний Врачански. През 1817 г., воден от желанието да продължи образованието си, заминава за Букурещ, за да учи в гръцката Княжеска академия. Там Берон усвоява енциклопедизма на тогавашната гръцка школа и оформя педагогическите си схващания, които по-късно прилага при написването на буквара. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.
През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в град Брашов, като учител в семейството на Антон Йованович – заможен и просветен българин. По това време в Брашов отваря врати и Първото светско румънско училище с помощта на друг българин, родом от Сливен - Антон Пан, който по това време е главен учител. Макар с български произход, Пан отдава цялата си енергия и плам за румънското просвещение. Напуска Сливен и България едва 15-годишен, когато цялото му семейство е пленено през Руско-турската война и отведено в Южна Русия. Там става военен музикант и отива в Румъния, където оставя 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. Автор е и на румънския химн „Събуди се, румънецо“, а според Михай Еминеску той е „един от строителите на румънския език“.
През 1824 г., с помощта на Антон Пан и финансовата подкрепа на Йованович, Берон отпечатва на дървената преса в училището „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”, както е пълното заглавие на Рибния буквар. И днес можете да се докоснете до дървената преса, която се съхранява в сградата на Първото светско румънско училище - понастоящем музей, намиращ се в двора на Православната църква “Св. Николай” (Biserica Sfantul Nicolae). В училището могат да се видят и други старопечатни книги свързани с българската история, сред които "Житие на св. Иван Рилски" от Йоан Екзарх и жития на светци от Патриарх Евтимий, книга с описание на Велико Търново от преди османското нашествие, учебник по география, по който се е учело тук през 19 век - с урок за България и др. Тези книги са част от безценната колекция старопечатни книги, оцелели като по чудо по време на режима на Чаушеску. Повече за тяхната история, както и за музея ще научите от невероятно интересните разкази на свещеник Василе Олтян, който посреща с огромно уважение българските посетители.

Църквата „Св. Никола” се намира в т. нар. квартал на шкеите, както тук наричат потомците на българските заселници от 13 в. Построена първоначално от дърво през 1392 г., днес впечатлява с архитектурата си - хармонично съчетание от византийски, готически и бароков стил. Запазени са част от външните стенописи, както и някои надписи на славянски.

Музеят “Първо румънско светско училище” се намира на площад Унирий (Piața Unirii 2-3) и e отворен всеки ден от 9 до 17 часа. Тел.: +40 722 435 134. Входът е 5 леи. 

Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Нощем в Святата гора - Атон 
Виенски истории 
Залцбург и защо Моцарт ни прокле