Автор: Антония Чиликова

Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутия Рибен буквар на д-р Петър Берон. Но малцина са онези, които знаят, че малката книжка, изиграла огромна роля за изграждане на светско българско училище през Възраждането, е отпечатана в румънският град Брашов.

Петър Хаджи Берович (д-р Петър Берон) e роден в гр. Котел, където учи в килийното училище на поп Стойко Владиславов, известен по-късно под името Софроний Врачански. През 1817 г., воден от желанието да продължи образованието си, заминава за Букурещ, за да учи в гръцката Княжеска академия. Там Берон усвоява енциклопедизма на тогавашната гръцка школа и оформя педагогическите си схващания, които по-късно прилага при написването на буквара. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.
През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в град Брашов, като учител в семейството на Антон Йованович – заможен и просветен българин. По това време в Брашов отваря врати и Първото светско румънско училище с помощта на друг българин, родом от Сливен - Антон Пан, който по това време е главен учител. Макар с български произход, Пан отдава цялата си енергия и плам за румънското просвещение. Напуска Сливен и България едва 15-годишен, когато цялото му семейство е пленено през Руско-турската война и отведено в Южна Русия. Там става военен музикант и отива в Румъния, където оставя 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. Автор е и на румънския химн „Събуди се, румънецо“, а според Михай Еминеску той е „един от строителите на румънския език“.
През 1824 г., с помощта на Антон Пан и финансовата подкрепа на Йованович, Берон отпечатва на дървената преса в училището „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”, както е пълното заглавие на Рибния буквар. И днес можете да се докоснете до дървената преса, която се съхранява в сградата на Първото светско румънско училище - понастоящем музей, намиращ се в двора на Православната църква “Св. Николай” (Biserica Sfantul Nicolae). В училището могат да се видят и други старопечатни книги свързани с българската история, сред които "Житие на св. Иван Рилски" от Йоан Екзарх и жития на светци от Патриарх Евтимий, книга с описание на Велико Търново от преди османското нашествие, учебник по география, по който се е учело тук през 19 век - с урок за България и др. Тези книги са част от безценната колекция старопечатни книги, оцелели като по чудо по време на режима на Чаушеску. Повече за тяхната история, както и за музея ще научите от невероятно интересните разкази на свещеник Василе Олтян, който посреща с огромно уважение българските посетители.

Църквата „Св. Никола” се намира в т. нар. квартал на шкеите, както тук наричат потомците на българските заселници от 13 в. Построена първоначално от дърво през 1392 г., днес впечатлява с архитектурата си - хармонично съчетание от византийски, готически и бароков стил. Запазени са част от външните стенописи, както и някои надписи на славянски.

Музеят “Първо румънско светско училище” се намира на площад Унирий (Piața Unirii 2-3) и e отворен всеки ден от 9 до 17 часа. Тел.: +40 722 435 134. Входът е 5 леи. 

Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Нощем в Святата гора - Атон 
Виенски истории 
Залцбург и защо Моцарт ни прокле