Автор: Дани Рангелова

Странно е как немислими на пръв поглед неща, събуждали отвращението ни години наред, се оказват напълно нормални за приемане, след като се появи Негово величество малкото бебе. И ако с размазаната по пода каша или счупения телефон на тате можем някак да свикнем като част от израстването на детето и отрезвяването на родителя, че вече неговите потребности и вещи не са на преден план, има едни други случки, които поставят на изпитание отдадеността ни в родителството. Една такава преживяхме с големия ни син наскоро. Всяка вечер той влиза в тоалетната с любима негова играчка, която е вярното му приятелче в това лишено от атракции място в къщата. Напоследък компания му прави лего нинджата Кай, с която разговарят, подскачат и излитат, и всичко това, докато детето е върху тоалетната чиния.

Самият Кай е опулено човече с размерите на малкия ми пръст, но за сина ни той е мастърът на нинджите и всеки наш опит да му предложим друга подобна играчка е надменно отхвърлен и щателно обоснован. Вече всички знаем, че Кай притежава свръхспособности да се справи с всяка лоша нинджа, а по някой път и с развилнял се родител, прескочил границата на допустимите забележки към детето си.

И така въпросната вечер, докато големия ни син беше в тоалетната с Кай, баща му изгладнял като вълк отваряше с надежда през пет минути фурната, сякаш това ще ускори процеса на готвене, а аз се борех вече час с малкия ни син, за да му сложа памперс преди лягане, от тоалетната се разнесе най-отчайващия, истеричен писък, който, сигурна съм, чуха съседите до последния етаж на кооперацията ни. И двамата с мъжа ми се втурнахме към тоалетната, където голямото ни момче с разширени от ужас зеници и пълни със сълзи и страх очи повтаряше как животът му току-що е свършил, защото е изпуснал Кай в тоалетната чиния... дълбоко навътре. Нямаше ли я нинджата, нямаше живот и за нашето момче.

За късмет, разбира се, преди това мисията, с която бе изпратен в тоалетната, бе успешно приключена и никой от нас не можеше и да си помисли да пусне водата, преди Кай да бъде изваден от мястото, където бе попаднал. Милият Кай с всичките си свръхсили и умения и способността му да се справя с всякакви лоши хора, сега седеше и очакваше обикновения ми, лишен от всякакви свръхвъзможности мъж да го извади оттам, защото аз категорично отказвах да го направя. Бях достигнала максимума на отчаянието си след като час по-рано трябваше да понеса последиците от това, че либерално пуснах бебе на годинка да се разхожда из дома ни без памперс, защото както бабите му настоятелно ни съветваха „трябва да му диша кожата". В името на здравата бебешка кожа се наложи да издирвам доста време бебешкото ако под масата, около хладилника, на дивана, сред секцията, оказа се, че детето просто си го е държало в ръка...

Та сега беше ред на мъжа ми, който без много да му мисли запретна ръкави, порови в тоалетната чиния и извади Кай жив и здрав оттам. След като го измихме и премина през задължителна дезинфекция бе поставен на масата за вечеря, а семейната хармония в дома бе възстановена.

Интересното се случи след няколко дни, когато отново седяхме цялото семейство вечерта и си разказвахме случките от деня, а големият ни син ентусиазирано споделяше кой кого си харесва в класа му и най-неочаквано направи признанието, че е малко объркан по отношение на любовта и влюбването и попита какво пък точно означава да си влюбен в някого.

Тогава спокойният ми и уравновесен на пръв поглед мъж се изправи и попита „Да ти кажа ли аз за любовта, за влюбването не знам много, но любовта е само една. Помниш ли като преди няколко вечери изтърва Кай в тоалетната?" Големият ни син кимна, доста объркан, защото връзката с въпроса, който беше задал все още му се губеше „Ето, това е любов, моето дете, да имаш до себе си някой, който няма да се замисли да направи за тебе всичко във всеки момент, даже и това да значи да бърка по тоалетните, точно преди вечеря. Всичко друго, сине, са само празни приказки"!

Препоръчваме ви още:

10 ценни урока за 10-годишните ни деца 
Решението 
И твойта майка също