Ние искаме да дадем на децата си най-доброто и да бъдем примерът, който да следват в живота си. Загубата на работа за много от нас е крах на тези надежди. Но това не означава, че стойността ни като родители е пострадала. Можем ли да бъдем безработни и въпреки това добри родители? За някои този въпрос вероятно е абсурден – нужно ли е изобщо да търсим връзка между родителството и работата, или нейното отсъствие? Но трябва да признаем, че много от нас си задават този въпрос, ако се случи да изгубят работата си за по-продължителен период.

Неочаквано оставаме без работа и дълго време не можем да си намерим нова. Тази изолация, особено ако е продължителна, накърнява чувството ни за социална значимост. Заради нея можем да изгубим увереността в способностите си като родители. Завладява ни страхът, че щом сме „прогонени“ от света на работещите, вероятно и в други сфери на живота няма да бъдем на висота.

Какво ще се случи, ако вече не отговаряме на очакванията на децата си?

Те могат да ни сравняват с родителите на своите приятели и да решат, че сме по-неспособни от тях. А как да бъдем авторитет за поколението си, ако ни тормози чувството за вина? Какво ще се случи, ако детето престане да ни слуша и ни „замери“ с репликата: „Откъде-накъде ще искаш от мен да върша различни неща, щом ти самият не можеш да си намериш работа?“

Капанът на проекциите

Как възниква усещането за собствената „некадърност“? Безработицата ни поставя в ситуация на висока неизвестност. За да я понесем, трябва да умеем да си вдъхваме кураж. Тази способност се формира още в детските години.
Ако собствените ни родители са ни обвинявали и критикували за всяка грешка, като възрастни ние се превръщаме в безпощадни критици на самите себе си. Всеки неуспех, особено по-сериозния като загубата на работа, ни измъчва с чувството за вина и срам. И това усещане, за собствената ни „некадърност“ ние започваме да проектираме върху детето: струва ни се, че ни смята за лоши родители, че не ни обича и ни обвинява за ситуацията, в която сме. Но все пак неуспехите са естествена част от живота. Можем да преживеем обида, страх и да не се предадем. Ако не се оставим на отчаянието, а поддържаме активна позиция и сме способни трезво да разсъждаваме и да търсим решение, ще успеем да съхраним самоуважението си и уважението на децата си. А те ще научат един много важен урок – как да посрещаш изпитанията и да ги преодоляваш с достойнство.  

Езикът на любовта

Всички искаме децата ни да растат щастливи. И често в това понятие влагаме смисъла – безоблачно, обезпечено детство. Може дори вълшебно, ако като истински вълшебници задоволяваме всяко тяхно желание. Но ако сме безработни ще трябва да се простим с тази красива мечта. Трябва ли да съжаляваме за нея? Идеалното детство е илюзия, при това съвсем не безопасна. Детето, на което всички прищевки се задоволяват, не е най-щастливото. То е лишено от възможността да желае и да мечтае за желаното. Освен това да задоволяващ всеки детски каприз, не означава ли да отгледаш нещастен възрастен? Една от най-важните задачи на родителите е да подготвят детето за реалния живот, в който не получаваш всичко веднага, а някои от желанията ти са просто неосъществими. Излиза, че все пак детето трябва да се сблъсква с ограниченията, за да се научи да преживява излъганите си очаквания. За някои може да е парадоксално, но ситуацията с безработицата открива пред родителите нови възможности за проява на любов и привързаност. Можем да отделяме много повече време на детето си: да общуваме с него, да се опознаваме по-добре взаимно да правим различни неща заедно. Можем да открием свой език на любовта, който да заличи в голяма степен материалните загуби.

Безплатната радост

Как да обясним на детето, че се налага семейството да промени начина си на живот, защото мама или татко са останали без работа? Преди всичко не бива да го натоварваме с емоциите си, да показваме раздразнението, обидата или страха от начина, по който са се отнесли с нас. Да, нужно ни е време да преосмислим ситуацията, за да не е толкова силно заредена с напрежение – случилото се вече е факт, не е края на живота ми, сега трябва да помисля какво да предприема оттук нататък. Когато говорим за промяната с детето е най-добре да избягваме обобщенията – ще ни бъде трудно, ще живеем по-зле. По-добре е да ползваме конкретен пример: това лято няма да можем да отидем на море, но пък ще погостуваме на баба и дядо. Можем да включим по-големите деца в семейния съвет, когато анализираме ситуацията, обсъждаме какво предстои и планираме бюджета. Тийнейджърът трябва да разбере, че мнението му се зачита, че е пълноправен член на семейството и вече може да поеме някои отговорности, да стане активен помощник в сложния за семейството момент. Взаимното уважение укрепва отношенията и го сближава с родителите, защото се чувства техен партньор.

И, разбира се, много е важно при всички тези трудности радостта да не напуска семейството. Колкото и да се е понижило материалното ниво, винаги можем да си позволим някои малки удоволствия или празници – излет сред природата, съвместни игри и занимания, вечери на всеки член от семейството – възможностите са много стига да имаме желание и сили да надвием отчаянието. След време ще гледаме на този период като на осъществена възможност за сплотяване. Нищо не сближава семейството толкова, колкото споделените трудности и битки.

Източник: Psychologies

Препоръчваме ви още:

Децата и парите 
Мъжете, жените и парите
Най-добрият татко на света

Едно неустоимо предложение – потопете се във Фестивала на софийските ресторанти от 10 до 16 септември - специални атмосфера и ястия с екзотичен, модерен, европейски, български или азиатски привкус. Едни от най-интересните гастрономически места в София отварят врати за вас, за да докажат, че си имаме кулинарна столица.

Здравословната кулинария е застъпена сериозно в кулинарните предложения на ресторантите, а произходът на някои от рецептите на майстор готвачите е с корени от древни времена. Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето. В новото издание на Фестивала ще откриете чудесни ресторанти, в които майстори готвачи ще ви предложат неустоими изкушения и специална обстановка. Всяка от кулинарните дестинации анонсира избор между два варианта на тристепенно меню срещу куверт от 25 лв. без включени напитки.

След внимателната преценка на гурме експертите на Sofia Restaurant Week и желанията на потребителите в новата селекция от ресторанти присъстват интересни имена на софийски ресторанти и се забелязва тенденцията за още по-интересна и интригуваща кулинария.

За първи път по време на Фестивала ще може да опитате интригуващата тайландска кухня в Royal Thai, а екзотичните предложения продължават с японските Hamachi-in и Edo Sushi, мароканският Anette и индийския Saffron. Вкусните български гозби може да срещнете в класическия ресторант "Грозд" и в "Делвите". 

Европейската кухня е представена от немския „Фенерите“, гръцкия „Маслината“, италианските La Rocca, Фокача и Di Valli, както и от модерните предложения на Emotion Bar&Kitchen, MARMO, Red Coral Kitchen и Corso.

Любителите на качественото месо ще открият телешки стекове по класически рецепти в Кристал Стейк Хаус, Crystal Burger&Steak и АСКУА, но имаме изненада и за вегетарианците - 9 ресторанта са подготвили по едно вегетарианско меню.

Вкусните български гозби и атмосфера ще срещнете в „Делвите“, а домашна руска, кавказка и украинска кухня  - в ресторант „Арбат“.

Ако обичате провокациите и нетрадиционните предложения – опитайте авторските менюта на Aubergine, Vacuum, „Щастливото прасе“ и Talents.

Отличните винени изкушения и ястия ще откриете в GRAPE CENTRAL и ВИНО И ТАПАС.

В Sofia Restaurant Week участват и някои от най-добре представилите се ресторанти от предишните издания.

Интересен акцент в програмата на Софийската седмица на ресторантите е Фестивалът на розовия домат, организиран от METRO на 16 септември, за който шеф готвачите на ресторантите ще предлагат специално ястие с български розов домат.

В първите две издания на Фестивала участваха повече от 11 000 любители на качествени ресторанти като много от тях оставиха своята оценка, коментари и препоръки в сайта на инициативата.

Sofia Restaurant Week се организира от водещите медии за заведения и туризъм - Ресторант Уийк ООД и Zavedenia.bg.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week могат да бъдат направени и чрез интернет страницата на Фестивала.

30 изключителни ресторанта, 60 специални тристепенни менюта, само срещу куверт от 25 лв.!

Препоръчваме ви още: 

Огнен Дунав 
От Верона до Доломите - все на хапка и на чашка 
Сицилиански шок

Много често, когато детето е болно и отказва храна, ние се притесняваме. Някои от нас дори започват да убеждават: „Хапни поне една лъжичка!“ Това е грешна стратегия. В подобна ситуация детският организъм е настроен за борба с болестта, не е в режим на храносмилане. Големите количества храна го натоварват допълнително и това отслабва още повече съпротивителните сили на мъничето. Най-добре е да се вслушваме в желанията му и да организираме храненето така, че организмът му максимално бързо да се справи с болестта. Не бива да ни притеснява загубата на килограми. Когато се излекува, то бързо ще върне предишното си тегло.

Не иска да яде? Давайте течности!
В първата фаза на болестта обикновено детето повишава температурата си, организмът му силно се обезводнява. Това е моментът да предложим правилните течности. Оводняването в този етап е по-важно от храненето. Можем да дадем вода, прясно изцеден сок, чай с мед и лимон (с някои билкови чайове и с меда трябва да сме внимателни, ако детето е алергично), компот. Не бива обаче да предлагаме чай или сок от продукт, който детето не е опитвало до момента. Колкото по-малко е то, толкова по-важно е да се следва това правило.

Витамин С
Той е на първо място в този момент, за да помогнем на имунната система да се справи. Отличен източник на Витамин С са пресните плодове и зеленчуци. С цитрусовите трябва да сме внимателни, защото са алергени.

Кашите
Те са богати на минерали, желязо, витамини от групата В и растителни белтъчини, затова, ако детето е в подходящата възраст, не бива да ги изключваме от менюто му по време на болест. Те се усвояват по-лесно от организма, заради своята консистенция, и няма да го натоварят.

Млечните продукти
Ако детето ни обича млякото, можем да го предлагаме в най-различни варианти. Разбира се, ако е кърмаче, няма по-добро средство за противопоставяне на болестта от майчината кърма. Другите млечни продукти, които вече са въведени в храненето на детето, могат да се дават, както сме го правили до момента. Те лесно се преработват и бързо се усвояват от организма. Възможно е детето ни да отказва тези храни. Трябва да се съобразим с желанието му. Човешкият организъм е мъдро „устройство“, в състояние е сам да регулира процесите си и да подава подходящите сигнали.

Важно! Ако майката, която кърми, е на антибиотик не трябва да предлага млякото си на малкото дете. За да поддържа лактацията е добре да се изцежда. Кърменето може да продължи минимум два дни след спиране на лечението с антибиотик. Но има и антибиотици съвместими с кърменето.
Месото
В пика на болестта, докато все още температурата се задържа висока, децата обикновено се отказват от месните храни. Но те са много полезни във възстановителния период. Съдържат лесноусвоимо желязо, от което отслабналият организъм има остра нужда. Можем да ги предложим във варен или задушен вид. Печеното не е подходящо в случая, а пърженото никога не е било препоръчително.

Търпение и само търпение!
Възстановяването е бавен процес и не бива да бъде пришпорван с предлагане на големи количества храна. Боледувалият детски организъм няма сили да се справи с преработката й. Захранването трябва да стане постепенно, с течни и полу-кашави храни. С плодове и зеленчуци, които детето обича.

Хранене при повръщане
Много често вирусните инфекции в детска възраст са съпроводени с повръщане. Консултацията с педиатъра е наложителна. Но докато получим тази възможност, може да следваме някои правила. Случва се, при висока температура, детето да повръща, защото стомахът не може да задържи храна. Затова дори при прием на лека храна, то трябва да прави поне два часа почивка до следващото хранене. Ако е жадно, можем да му дадем глътка вода, не повече, защото ще предизвикаме следващ позив за повръщане. Ако това се случи, трябва да изчакаме поне 20 минути, преди да дадем вода отново. По глътка, на интервали, но не повече от половин чаша вода, казват специалистите. Можем да се придържаме към правилото, докато позивите за повръщане не намалеят. След това можем да предложим и лека храна. Захранването и в този случай е постепенно.

Не бива да допускаме, детето да преяде в края на заболяването си. Може да е загубило тегло, но даването изведнъж на големи количества храна няма да му помогне по-бързо да се възстанови. Напротив, ще натовари организма и е твърде възможно да предизвикаме повръщане отново. И в този случай най-мъдрото, което можем да направим, е да оставим детето да ни води. Когато се почувства готово за хранене, то ще поиска само. Обикновено след боледуване, малчуганите изпитват сериозен глад. Това не е странно. Организмът им вече е на вълна „възстановяване“. В този момент можем само да контролираме количеството храна да не е твърде голямо и да предлагаме по-лесни за преработка продукти. Нека развенчаем и някои митове, свързани с полезните храни по време на болест.

Пилешкият бульон е универсално лекарство при всякакви заболявания. Наистина още от древни времена силният пилешки бульон заслужено си е извоювал славата на целебен. Той предизвиква появата на апетит и това е много ценно качество във възстановителния период. Не се препоръчва обаче в храненето на съвсем малки деца и на по-големи, с нарушен процес на обмяна на веществата. При варенето на месото се разрушават белтъчините, благодарение на които мускулните влакна стават меки, а в бульона се отлагат екстрактните вещества – химични съединения, които лесно се извличат от хранителните продукти по време на хранене и осигуряват вкуса на храната. В бульона се отлагат и съдържащите се в месото пурини – това са азотсъдържащи съединения, които влизат в състава на мускулната тъкан. Особено много екстрактни вещества има в субпродуктите, месните и рибните бульони. При прекомерна консумация се получава излишък на храносмилателни ферменти и се раздразва лигавицата на стомашно-чревния тракт. Освен това екстрактните вещества имат способността да „превъзбуждат“ храносмилателната система, което пък води до повишена възбудимост и на нервната.

При стомашни инфекции не бива да храним детето, по-добре е да му даваме само течности. Това не е съвсем вярно. През първите 6-12 часа, при непрекъснато повръщане и разстройство, се препоръчва даване на вода и леко подсладени течности. Детето може да се храни с лесно смилаеми храни без груба целулоза (зеленчукови крем-супи, каши, картофи, ориз, моркови, препечени филийки). Възможно е да има преходен лактозен дефицит, затова прясното мляко се избягва. При добра поносимост (и в подходящата възраст) може да се даде кисело мляко, извара. Доказано е, че при разстройство абсорбационната функция на червата е достатъчно запазена, за осигуряване на усвояването на хранителните съставки, затова гладуването и въздържането от вода не е препоръчително. Освен това гладът забавя процесите на възстановяване на травмираните клетки на чревната лигавица, рязко се нарушава морфологията на стените на тънките черва и отслабват защитните сили на организма. Затова режимът вода-чай се препоръчва само в най-тежките случаи и за не повече от 12 часа при непрекъснато повръщане, а след приключването му, детето се храни според апетита си.

Ангината се лекува със сладолед. Съществува мнение, че острата ангина може да се излекува със сладолед, тъй като при рязко охлаждане, на болното място се засилва кръвообращението и се мобилизира местният имунитет. Вероятността от оздравяване при възрастните, с този метод, е 50 %. Това не е достатъчно, за да приемем, че е общовалиден. При малките деца назофарингиалната лигавица е много нежна и не е напълно оформена, не е напълно формиран и локалният имунитет. Затова ледените продукти могат само да влошат процесите и да навредят на детето. По-ефективни са топлите напитки, които не дразнят възпалената лигавица. Топлото ( но не горещо) мляко например създава защитен филм върху раздразнените участъци.

В периода на боледуване е добре да се дават предимно плодове и зеленчуци. Разбира се, пресните плодове и зеленчуци са богати на витамини, изобилстват от хранителни влакна – пектин, целулоза. Но да се поставя акцент само върху тях е недопустимо. При боледуване организмът изразходва много белтъчини. Затова в менюто на болното дете, трябва да се включват белтъчини от животински произход. На първо място е млечният белтък, който има свойството да намалява натрупването на мазнини в черния дроб. Това е много важно за подобряване на функциите му, които страдат при всяко заболяване, защото обезврежда вредните вещества – продуктите на интоксикацията. Животинските мазнини са важен източник на полиненаситени мастни киселини. Те помагат на организма да формира правилен имунен отговор и да се бори с бактериите.

При стомашно-чревни инфекции консумацията на  плодове трябва да се сведе до минимум. Пектинът, на който са богати много плодове, има способността да се свързва с водата и да образува пенеста маса. Минавайки през червата, тя се абсорбира от тях с всички вредни вещества, токсини, бактерии. Плодовете и зеленчуците съдържат органични киселини, които имат бактерицидно действие. Те са положителен фактор при диетотерапия на стомашни инфекции. Но освен това високата концентрация на плодова киселина и въглехидрати предизвикват брожение в стомаха, подуване Затова е добре да се предлагат във вид на компот през първите 1-2 дни на боледуването. Трябва да се изключат и богатите на целулоза храни и предизвикващите метеоризъм – цвекло, зеле, ряпа, краставица, бобови култури, репички, сливи, мандарини, грозде. Свободно могат да бъдат консумирани ябълки, моркови и картофи.

За храната и антибиотиците
Известно е, че някои продукти подобряват усвояването на антибиотиците, други могат да отслабят действието и да понижат ефективността им. Ако има храни или напитки, които повлияват усвояването на антибиотика, това е описано в листовката, в нея е отбелязано и кога да се приемат – преди, по време или след хранене. Млякото и млечните продукти могат да се консумират, но 3-4 часа преди или след приема на лекарството. Храни като зелената салата, спанака, броколито, задушени на пара, подпомагат действието на антибиотика. Всички видове зеле са препоръчителни при лечение на бактериални инфекции, защото влияят благотворно на микрофлората на червата, която може да страда от антибиотиците, стига детето да е в подходящата възраст. Питателните супи са богати на антиоксиданти и фитонутриенти, затова са препоръчителни при прием на антибиотици. Добре е да се избягват цитрусовите сокове, газираните напитки, шоколада.

Храни за възстановяване след антибиотично лечение
След лечение с антибиотици се препоръчва прием на кисело-млечни продукти, пробитици и пребиотици, за да се възстанови стомашно-чревната флора. Уместно е да се консумират пресни плодове и зеленчуци, овесени ядки, зърнени храни. Пълноценните източници на белтъчини - мляко, месо, риба, яйца възстановяват увредените от болестта тъкани и имунната система.

Консултант: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Препоръчваме ви още:

Как да нахраним злоядото дете? 
Захранване на алергичното дете 
Децата и хлябът - 4 важни въпроса

Автор: Мия от Witty Mermaid

Нарече ме корпоративна кучка. Вече бях почти на тридесет години. Имах самочувствието на успешен мениджър продажби, бях набрала дълга клиентела от топ компании, развивах се бързо и харесвах работата си. Мисля, че почти бях влюбена в нея. Носех я с мен вкъщи, в заведението с приятели, на дълго копняната почивка. Навсякъде. Давах си сметка, че съм добра, в това което правя, защото го правя с взривоопасно количество желание. Почти като Биг Бенга. Корпоративната кучка беше в апогея си. Спомням си, че когато ми го каза, изпитах доза нестихващо задоволство– за миг си се представих в ролята на Мерил Стрийп в „Дяволът носи Прада“ и широка бяла усмивка украси лицето ми.

Тогава далечен и все още притъпен полъх на нещо неизпълнено, надвисна като сив облак над жаркото ми задоволство. Аз носех работата си вкъщи, а някои от приятелките ми си носеха деца, взети от яслата. Не просто деца. Техните собствени. Спомням си, че настръхнах от тази мисъл, а тя сякаш за да ме разтърси из основи, се закотви дълбоко в съзнанието ми. Понякога спеше, друг път с лакти разбутваше всички мисли в главата ми и пораждаше истинско цунами от корпоративни амбиции, тиктакащ часовник, майчин инстинкт и желание и аз да си нося бебе от яслата вкъщи. Като добре отлежало уиски, желанието за дете набираше вкус, аромат и пивкост в съзнанието ми. Бях решила. Корпоративната кучка ще става майка. Малки иглички преминаха по цялото ми тяло от вълнение по новото начало.

Аз не бях просто корпоративна кучка. Бях добре поддържана такава. Прекарвах часове във фитнес залата почти всеки ден от седмицата. Грижех се за вътрешния си мир като тренирах йога, бокс, BOSU и TRX. Залата беше моята обител, където с всяка капка пот и болка в мускулите от претоварване, изкарвах насъбралото се напрежение от дългия работен ден. Награждавах организма си с много смутита и протеини. Ходех редовно на всички възможни разкрасителни процедури и така виртуозно поддържах бодър дух в хубаво тяло и умна глава. Спортът се беше превърнал в част от мен. Това беше моят наркотик, моят адреналин. Затова, когато забременях на тридесет и една, бях решила, че ще подаря на детето си едно прекрасно преживяване в утробата ми.

Избрах си да ме следи лекар, който насърчаваше правилното хранене и спортната активност по време на всеки ден от бременността. Напътствана от вещите му съвети, подарих на дъщеря си едно лудо деветмесечно приключение, сантиметри под сърцето ми. Всеки ден й разказвах за вълнуващите изгреви и залези, за синьото небе и аромата на прясно окосена трева. Водех я с приятелките ми на модни турове из мола и й обяснявахме за основните трендове. Включвахме я в типичните клюкарски сесии и дебати за любовта, мъжете и нещата от живота. Когато бях в офиса я учех на умението да води преговори и да печели нови клиенти. Подарявах си вкусни зелени и месни обяди в любима компания и така я запознавах с различни вкусове и благоухания. Молех се единствено да не набляга на сладките вкусове и тръпчивото вино. В края на деня я полюшвах приспивно на пътеката за бягане или със засуканите йога асани, които до днес обичам да правя. Така си съжителствахме тяло в тяло много хармонично и щастливо цели девет месеца и един ден. Госпожицата, слава на всички богове, се отнесе с много любов и разбиране към манията ми да бъда прекрасна, здрава, спортуваща и хранеща се здравословно майка. Благодарение на съвместните усилия качих осем килограма и половина за цялата бременност. Имах чиста и хубава кожа, дълга и здрава коса, липса на каквито и да било моменти на гадене и дискомфорт. Просто бях в чудесна форма.

Когато родих, ми останаха добрите навици за правилно хранене и активно спортуване. Имах да свалям около два килограма и в края на първия месец вече имах изчистено от мазнини тяло. Зареждах се с много витамини и белтъчини, които вярвам, че направиха и кърмата ми богата на всякакви нутриенти, нужни за добруването на малкия човек. Бях една щастлива, недоспала, изморена, спортуваща мама. Вярвам, че това е първият най-голям дар за детето ми. Един хубав вътреутробен живот, изпълнен с много вкусове, разкази, случки, емоции, преживявания и активности, които формираха основата на тези четирсет и седем сантиметра във всичките им 2765 грама.

Моят път на корпоративна кучка беше безметежно заменен от щастието да създам, да се грижа и да споделям времето си с едно приказно като фея същество. Благодарение на спорта и правилното хранене през бременността, родих здраво бебе с природно любопитство към всичко заобикалящо, нестихващ интерес да изучава света и самостоятелно да постига всички свои цели – да счупи новият ми умен телефон, да се покатери на дивана, да скочи от стола, да яде пясък, да хвърля храна по земята и да ме целува, когато й кажа KISS. Това е смисълът на всичко – една малка фея и един KISS в края на деня.

Препоръчваме ви още:

Не се лъжи, животът е майтапчия 
Решението 
Кризата на 30-те

Софийският университет “Св. Климент Охридски” стартира програма за целогодишно езиково обучение на ученици от 1-ви до 7-ми клас. През учебната 2017-2018 г. езиковите курсове ще обхванат освен английски и обучение по немски език и ще се провеждат в Департамента за езиково обучение към Университета.

Целта на инициативата е чрез базата и университетските си преподаватели СУ да предостави високо квалифицирано и ефективно обучение за ученици по два от най-търсените чужди езици. Цената на езиковите курсове е безпрецедентно ниска, за да бъде достъпна за максимално широк кръг ученици  – 5 лева на час и за двата езика. Таксата за обучение за един семестър на курсисти от 1-ви до 4-ти клас е 300 лв. за 60 учебни часа, а от 5-ти до 7-ми клас – 350 лв. за 65 часа.

Курсовете ще бъдат водени от одобрени и високо квалифицирани преподаватели на СУ “Климент Охридски”, които ще подобрят не само езиковото ниво на учениците, но и ще им помогнат за успешното справяне с бъдещи изпити.

По последни проучвания на Евростат България трайно заема незавидното предпоследно място по владеене на чужди езици в ЕС. Тревожен е фактът, че българите учат чужди езици повече от всички други в ЕС, но научават най-малко. Едва 39 % от хората в страната говорят чужд език, а това е далеч под нивото за Европа. Сред причините за лошия резултат на чуждоезиковото ни обучение са липса на квалифицирани преподаватели, големи учебни групи и недостатъчна системност на преподаването, което води и до лоша ефективност на учебните процеси и в крайна сметка – много висока цена на езиковото обучение за родителите.

Записването за езиковите курсове в ДЕО-ИЧС вече започна и ще продължи до 25 септември, а входящите тестове за ниво са на 26 септември. Уроците се провеждат 2 пъти в седмицата, като са предложени гъвкави възможности на учениците в зависимост от училищните им смени. Родителите могат да се възползват и от 10% отстъпка, ако закупят учебниците от книжарницата на ДЕО-ИЧС. Иновативните методи, съчетани с дългогодишни традиции на преподаване в Департамента, са предпоставка за високата ефективност на чуждоезиковото обучение за ученици. Специално разработената за ученици програма ще им помогне не само да развият своите езикови умения, но и да придобият повече увереност в способностите си, както и любознателност към изучаването на езика.

Повече информация за записването и провеждането на курсове по английски и немски език, може да получите на: www.deo.uni-sofia.bg
или на телефон +359 2 872 3748; +359 2 872 20 41.

Препоръчваме ви още:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 
Променят ли тестовете детското мислене? 
За някои учители в училище

Несъмнено повечето родители правят всичко по силите си, за да отгледат щастливи деца. Но се случва старанията им да потвърждават един много популярен израз: „Пътят към Ада е постлан с добри намерения.“, казва писателката Холи Чавес. По думите й дори най-добрите майки и бащи понякога правят грешки, които могат да имат трайни негативни последствия върху детската психика. Особено ако ги повтарят, защото не смятат възгледите си за погрешни. Такива родители Чавес нарича „токсични“. Някои от признаците за „отровно влияние“ са непопулярни, но също толкова вредни за детето.

Токсичните родители не могат да създадат у детето усещане за безопасност и одобрение
Някои възрастни са убедени, че строгото възпитание е най-добрата гаранция, че когато детето порасне ще е в състояние да се грижи за себе си. Ако отношенията с родителите са били изградени на този принцип, е твърде възможно малчуганът искрено да вярва, че това е повлияло позитивно върху живота му. Но много често такива възрастни са безпомощни и неуверени пред проблемите, с които ги сблъсква зрелостта. Да, строгостта не е излишна, но когато е самоцелна „произвежда“ непълноценни личности.

Токсичните родители винаги критикуват
От време на време на родителите им се налага да критикуват. Това е начин детето да си създаде полезни навици, да може само да се грижи за себе си. Но ако се подлага на унищожителна критика всяка негова стъпка, не става по-самостоятелно. Заблуда е схващането, че по този начин можем да предпазим детето от грешки. За съжаление, това поведение развива у него строг „вътрешен критик“. Пораства като възрастен, който живее в рамки, няма свобода на избора и изпитва вечна неудовлетвореност.

Токсичните родители непрекъснато иронизират детето си
Разбира се, иронията може да бъде и продуктивна, ако не се прекалява с нея, и ако позволим на децата си да я употребяват спрямо нас. Но прекаленото иронизиране може да създаде комплекси. „Ако имате повод за безпокойство, не бъдете саркастични, а честно, и без да се присмивате, обсъдете възникналия проблем.“, препоръчва Холи Чавес. 

Токсичните родители принуждават детето да се оправдава за собственото им недопустимо поведение
Възможно ли е човек да порасне с убеждението, че когато родителят му го е обиждал физически или морално, е имал право и е било напълно заслужено? Да, и ако това е така, най-вероятно той продължава да се чувства виновен за нечие недопустимо поведение. Токсичните родители умеят от всяка ситуация да излязат прави и да наклонят везните в своя полза, дори когато очевидно грешат. Обикновено децата им или осъзнават, че възрастните са постъпили неправилно, или приемат, че вината е само тяхна. В повечето случаи се случва второто.

Токсичните родители не позволяват на детето да изразява негативните си емоции
Възрастните, които отказват да развиват емоционалните потребности на детето си, хвърлят сянка върху бъдещето му, защото то ще се превърне в човек, който не може да изразява чувствата си. „Помагайте на детето да вижда положителното във всяка ситуация, в това няма нищо лошо.“, пише Чавес. – „Но не забравяйте, че пренебрегването на негативните емоции може да доведе до депресия. На порасналите ни дъщери и синове ще им бъде значително по-трудно да се справят с отрицателните си чувства“.

Токсичните родители внушават страх дори у порасналите си деца
Страхът и уважението нямат нищо общо. Децата, които чувстват любовта и подкрепата на родителите си, имат значително повече шансове да станат щастливи възрастни. „Независимо от това, че на детето му е нужна дисциплина „нетоксичните“ родители не прибягват към заплашителни думи и действия, които действат разрушително върху психиката. Не можеш да градиш уважение към себе си, всявайки страх. В противен случай ще отгледаш човек, който ще изпитва тревога при всеки контакт с теб. Това е вредна, непълноценна връзка“, твърди Холи Чавес.

Токсичните родители поставят своите чувства и разбирания на първо място
Да смяташ, че като родител твоите чувства и гледната ти точка са по-важни за семейството, е старо схващане, което не формира позитивно отношение. Независимо от факта, че носиш отговорност за всичко – от вечерята до плановете за семейната почивка, не можеш да не се съобразяваш с желанията на другите, дори това да са най-малките. Такива жертви, само за да задоволят егото ти, са ненужни и вредни.

Токсичните родители провалят целите на детето си
Случвало ли ви се е някой от родителите ви да е заинтригуван от вашата дейност дотолкова, че да се опитва да я копира или дори да се конкурира с вас? Ето един съвсем безобиден пример – детето строи кула с блокчета, идва баща му, сяда до него и започва да гради внушителен небостъргач. Може първоначално да ви се струва, че това са нормални действия на човек, на когото не му е все едно с какво се занимава детето му. Но често това пречи на малкия човек да постига поставените си цели. Подобно поведение подронва увереността на детето в собствените му възможности и усложнява по-нататъшния му живот.

Токсичните родители манипулират детето си със силата на парите и чувството за дълг
Всяко дете в някакъв момент е изпитвало чувство за вина към родителите си. Но токсичните родители подхранват това чувство, колкото може по-често. Вие пораствате, а те продължават да опитват да ви контролират: правят ви скъпи подаръци, очаквайки да им се реванширате. Ако не сте в състояние да го направите, се опитват да ви вменят чувство за вина: „Ние правим толкова много за теб, а ти… “. Адекватните родители разбират, че децата не са длъжни да се реваншират, защото подаръците са единствено тяхна инициатива.

Токсичните родители демонстративно отказват да говорят с децата си
Трудно е да се поддържа разговор, когато не си в настроение. Но да се изолираш от детето със стена от мълчание е разрушително за психиката му. Такова пасивно-агресивно поведение може да подрони отношенията помежду ви. Защото човекът, с когото не разговарят, често е принуден да се извинява или да се опита да „поправи“ ситуацията, дори да няма никаква вина за нея. „Ако сме твърде ядосани, за да разговаряме спокойно, можем да предупредим детето, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим и да продължим разговора.“, казва Чавес.

Токсичните родители игнорират правото на лично пространство
В определени ситуации, когато става дума за безопасността на детето, тези граници могат да бъдат нарушени. Но не бива твърде често да отваряме „вратата“ към зоната на личен комфорт на другите. Иначе казано – нужно е да „почукаме“ в прекия и преносен смисъл на думата. В противен случай ще отгледаме човек, който няма да уважава чуждите граници.

Токсичните родители държат децата си отговорни за личното им щастие
„Ако някой от родителите ви губи много време, за да ви разказва от какво се е лишил заради вас и колко е нещастен от изборите, които е трябвало да прави, значи на ролята ви в живота му са били възлагани нереалистични надежди.“, твърди Холи Чавес. Децата не носят отговорност за родителското щастие. Те са само един от източниците му. Освен това не бива никога на бъдат принуждавани да се отказват от нещо, което ги радва. В противен случай, дори достигнали зрелост, няма да знаят, че щастието е в собствените им ръце.

Невъзможно е да изчистим живота си от токсичните хора, особено, ако са ни родители“, пише Чавес. - „Но можем да не допускаме същите грешки, когато възпитаваме собствените си деца.“

Източника: fokus.ua

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме 
Мамо, не прави така 
Детето-трофей

Да тръгне в ново училище е изпитание за детето, с което обикновено то се справя успешно, особено ако има нашата подкрепа и разбиране. Един от най-важните проблеми пред него е, че трябва наново да гради отношенията си със съучениците. Как да станеш „свой“ в чужда среда? И какво можем да направим, ако детето ни се окаже аутсайдер?

Различността е честа причина за отхвърляне на някого от останалите. „Черната овца“, която не може (или не иска) да бъде като всички, нерядко предизвиква изолиране от околните. Поводът може да е всякакъв. Друга етническа група или националност, физически проблем, говорен дефект, странна фамилия, необичайна външност (дори странна прическа). Може причината да е в оценките, ако са по-високи или по-ниски от тези на другите в класа. Може да е и финансова, ако семейството е по-заможно или по-бедно. Иначе казано – всичко, което те прави различен от останалите, те нарежда в рисковата група "той не е като нас". Прекалената родителска опека също може да стане причина за присмех от съучениците.

Не всички деца преживяват драматично ролята на отшелници. Но какво се случва, когато хлапето иска да има приятели и да получи признанието на съучениците си, а не може да създаде добри отношения с тях? Могат ли да помогнат родителите?

Как да разберем дали детето ни е аутсайдер в класа си? Има няколко основни "симптома": 

- радва се на всяка възможност да остане вкъщи, дори да се разболее;

- постоянно измисля причини да не посещава часовете, дори да е подготвено. Ако това не проработи, отива видимо без желание.

- нищо не споделя за съучениците си, не ги кани на гости и те не го канят. Не ходи на извънучилищните мероприятия на класа.

- прибира се от училище винаги в лошо настроение;

- забелязваме следи от физическо насилие, повреждане на дрехите или учебните му средства, често му изчезват ценни вещи и предмети.

Важно! Ако се съмнявате,

че детето ви или друго дете е жертва на насилие,

подайте сигнал на горещата линия

на Агенцията за закрила на детето - 116 111! 

Основен принцип: Не вреди!

Естествено всеки родител в подобна ситуация би изпитал потребност да защити детето си и да раздаде справедливост. И не само на хлапетата, които го са наранили по някакъв начин тяхното, но и на учителите, които не са предотвратили издевателствата. Но все пак не бива да губим самообладание. Трябва да помислим за последиците върху детето от нашата намеса. Твърде възможно е да му лепнат етикет „доносник“ и да направим ситуацията за него още по-сложна.

Първото, което можем да направим, е да се обърнем към класния ръководител. Можем да обясним позицията си. Той е свързващото звено и би могъл да регулира конфликта, да помогне на страните да се помирят и да намерят приемливо решение.
Ако това не се случи, следващата стъпка е срещата с директора на училището. В присъствието на класния ръководител може да се обсъди ситуацията, да се обясни защо учителят не е успял да намали напрежението и да се потърси друго решение. В ръцете на директора са съсредоточени по-голяма част от ресурсите за разрешаване на всяка сложна ситуация в училище.
Понякога, когато детето е станало жертва на издевателства, родителите търсят направо съдействието на полицията и Агенцията за закрила на детето. По-добре е да не се стига до подобни жалби и проблемът да се реши, преди да се задълбочи. Защото органите на реда могат да потушат конфликта, но не са в състояние да го разрешат. Впоследствие може дори да ескалира. Не чакайте проблемът да стигне дотам, че да се налага намеса на органите на реда. Вземете мерки навреме.

Както и да се развиват събитията, през цялото време детето трябва да чувства нашата подкрепа. Нужно е да положим всички усилия да повиши самооценката си. Можем да сме щедри на похвали и насърчение, дори по незначителни поводи. Трябва да покажем на детето, че вярваме в него. Можем да помислим за реализацията му в извънучилищна среда със записване в някаква форма – спорт, изкуство, компютърно програмиране и др. Твърде вероятно е там да попадне сред сродни души, а това безспорно ще му върне вярата в себе си.

Как да се интегрираш успешно на новото място

По-лесно е да предотвратиш един проблем, отколкото да се опиташ да го разрешиш впоследствие. Няколко елементарни правила могат да помогнат на детето да си създаде добри взаимоотношения с новите съученици.
- можем с личния си пример да научим детето на общителност, дружелюбие и отзивчивост;

- можем да поощряваме контактите със съученици извън училище; да проучим предварително какви са интересите им и да насърчим детето да ги кани на гости;

- можем заедно с детето да участваме в училищните празници и мероприятия; да се запознаем с някои деца от класа;

- можем да насърчим детето да бъде активно, да не стои настрана и да очаква другите да направят първата крачка към опознаване, нека инициативата е негова;

- децата не обичат показността; възможно е да се дразнят от това, че детето ни демонстрира по-висок стандарт от останалите;

- ако нивото му на подготовка е по-високо от това на останалите в класа, можем да му подскажем му, че е добре да помага на другите.

Човек се развива и усъвършенства цял живот. Ако ние се интересуваме от хората и събитията около нас, ако живеем ярко и наситено, ако сме интересни на самите себе си, ще бъдем добрият пример, от който детето ни има нужда. Активният, многостранно развит и позитивен човек по-лесно се адаптира в нова среда.

Препоръчваме ви още:

То е напаст, която убива 

Детето - жертва

 Трудни деца или трудни диагнози 

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник

(презентация за жени)

В живота на всеки мъж рано или късно (по-скоро рано) се отваря вратата на личната преизподня приживе, наречена Криза на Средната Възраст. Той е убеден, че му предстои да мине през Ада, но всъщност туристката по деветте му кръга сте вие. Дръжте се!

Длъжни сме да ви предупредим за най-важното: кризата на средната възраст (КСВ) може да връхлети вашата половинка във всеки един момент и никой не може да предскаже кога точно. На въпроса: „Кога настъпва?“, психолозите отговарят уклончиво, нещо в смисъл: „По правило след 40-та година, но не е задължително, защото всичко е много индивидуално.“ Това означава следното: ако вие имате мъж в тази нефиксирана възраст, трябва да сте готови за действия при криза.
Първият, но в никакъв случай най-безобиден симптом е хипохондрията. Истинска хипохондрия, а не баналният спектакъл: „Имам хрема, температурата ми е 37,2, извикай децата да се простят с баща си.“ О, не! Пред очите ви мъжът започва да чезне, залинява, губи цвят, спира алкохола… все сериозни маркери за начало на фатална болест. Дори търси съдействието ви за поход по кабинетите, които преди е заобикалял отдалеч – при андролога, при гастроентеролога, при проктолога. Започват безкрайни изследвания, инжектиране на контрастно вещество, вкарване на сонда отпред и отзад. Всичко това само ви доказва колко сериозен е все още недиагностицираният здравословен проблем.
Така започва КСВ. Мъжът за пръв път осъзнава, че е смъртен, установил е наличието на всички летални симптоми у себе си и се опитва да отложи неизбежното. Последното би било похвална цел, ако междувременно не го беше посетила вярната спътница на хипохондрията – депресията. Не тази, клиничната, която се лекува при психиатър, а тази, от която боли и те превръща в перманентно мрънкало, защото е хладно; защото е горещо; защото е петък; защото е понеделник; защото в офиса всички са интриганти, а в яхнията му няма дафинов лист. И за всичко това сте виновни вие, между другото. И не смейте да се усмихвате, когато той страда!

Всъщност с мрънкането му можете да се примирите някак, но с необоснованата агресия ще ви е трудно: „Защо се усмихваш? Защо не се усмихваш? Къде беше? Къде не беше? Защо дишаш? Този защо ме гледа така?“ Ако единствените потърпевши сте вие, добре, но понякога ще се налага да се червите заради него, защото обект на „справедливата“ му ярост могат да бъдат близки, познати и непознати. Но за всичко сте виновни вие – неговият персонален Юда: никога не го разбирате, винаги го подценявате, обезсърчавате го и в крайна сметка долно го предавате. Не, не се оправдавайте, ние знаем, че нищо подобно не сте направили. Е, почти.
Защото той помни как в далечната 2007-а година не сте го пуснали на петъчното мачле с приятели (защото тогава сте раждали), а през 2012-а безскрупулно сте изхвърлили любимия му пуловер (в който „имаше още хляб“, макар че беше залят с акумулаторна течност). А буквално вчера, безсърдечно сте го изритали от съпружеското легло и сте го натирили в ледената септемврийска нощ. Не, не за да разходи кучето, а с единствената цел - да го унижите.

И ако със зле скалъпените обиди можете да се примирите, донякъде, то след параноята и халюцинациите  основателно ще започнете да си задавате въпроса – това моят мъж ли е? Защото изведнъж той се оказва „сам сред вълци“ – в работата се опитват да му правят номера, за да го дискредитират, в магазина му продават генномодифицирани продукти, а вие му изневерявате. Да, изневерявате. Той вече е изучил наизуст всичките ви „контакти“ и е изчел имейлите ви. Нищо не е открил, но това го прави само по-подозрителен. Твърде добре сте покрили следите.
Някъде на този етап на вас ще ви писне и ще се решите ако не на развод, то поне на грандиозен скандал. Не сте успели? Това е само защото кризата вече е в стадия на фатализма: „За нищо не ставам, не ме бива вече, стар човек съм. Не го... “ На теория този етап би трябвало да ви даде възможност да си отдъхнете, докато той се вайка. Но на практика става по-лошо. Защото точно в този момент вашият партньор ще реши да се посъветва с по-възрастните си колеги и приятели. Може да ви се наложи да промените живота си коренно, да правите планински преходи или сутрешни джогинги, да приготвяте пречистващо токсините смути, да подправяте яденето с всякакви афродизиаци, които удължават половата мощ. В този период се запасете с шоколад и алкохол.
Ако изпаднете в критична ситуация, затворете се в кухнята, барикадирайте вратата, отворете си бутилка вино и се обадете на най-близката си приятелка, да дойде, да ви спаси. Това със спасението е химера, разбира се, защото той в момента е без работа, така че излишни пари за такси и женска вечер вие нямате.
В някакъв момент може да ви се стори, че пациентът се подобрява, увереността му в собствените сили се завръща и е готов да покорява планини. Може и да го направи. Проблемът е в това, че междувременно е обезценил всички свои минали постижения и няма никакво намерение да повтаря предишните си „грешки“. В превод това означава, че той работа няма да започне, но е напълно възможно да се прибере някоя вечер с първа награда от турнира по табла или да се запише в ловна дружинка.
В този момент ще ви осени прозрението, че трябва да спасявате някого – него или себе си. Лошата новина е, че не можете да го спасите, защото той вече е във фазата на социопатията и мизантропията. А това дори вие не можете да издържите. Но ако по някакво изключително стечение на обстоятелствата оцелеете, защото не искате да захвърлите всичко, което сте постигнали с упорит съвместен труд – ипотека, кола втора употреба, стара котка и две съвсем нови деца, ви очаква катарзис. Защото той ще се излезе от пламъците на кризата си като Денерис Таргариен, преобразен. Готов за нов живот, нови предизвикателства, нова работа… нова жена. И ще тръгне да осъществява мечтите, които не е успял да реализира до момента. Кога, ако не сега? Колко му остава на човек, защо да не си поживее? 
А може КСВ да свърши така внезапно, както е започнала. Вие ще си отдъхнете, ще се поздравите за издръжливостта и ще приютите отново блудния син в спалнята. Това е хепиендът. Защото последствията от кризата са като от лоботомията: пациентът не реагира, не разговаря, няма никакви претенции. Но това не продължава дълго.

Източник: goodhouse

Препоръчваме ви още:

Мъжки манифест 
Мъж в хипермаркета 
Да е умна, но не много!
Не (,) мога повече!