Несъмнено повечето родители правят всичко по силите си, за да отгледат щастливи деца. Но се случва старанията им да потвърждават един много популярен израз: „Пътят към Ада е постлан с добри намерения.“, казва писателката Холи Чавес. По думите й дори най-добрите майки и бащи понякога правят грешки, които могат да имат трайни негативни последствия върху детската психика. Особено ако ги повтарят, защото не смятат възгледите си за погрешни. Такива родители Чавес нарича „токсични“. Някои от признаците за „отровно влияние“ са непопулярни, но също толкова вредни за детето.

Токсичните родители не могат да създадат у детето усещане за безопасност и одобрение
Някои възрастни са убедени, че строгото възпитание е най-добрата гаранция, че когато детето порасне ще е в състояние да се грижи за себе си. Ако отношенията с родителите са били изградени на този принцип, е твърде възможно малчуганът искрено да вярва, че това е повлияло позитивно върху живота му. Но много често такива възрастни са безпомощни и неуверени пред проблемите, с които ги сблъсква зрелостта. Да, строгостта не е излишна, но когато е самоцелна „произвежда“ непълноценни личности.

Токсичните родители винаги критикуват
От време на време на родителите им се налага да критикуват. Това е начин детето да си създаде полезни навици, да може само да се грижи за себе си. Но ако се подлага на унищожителна критика всяка негова стъпка, не става по-самостоятелно. Заблуда е схващането, че по този начин можем да предпазим детето от грешки. За съжаление, това поведение развива у него строг „вътрешен критик“. Пораства като възрастен, който живее в рамки, няма свобода на избора и изпитва вечна неудовлетвореност.

Токсичните родители непрекъснато иронизират детето си
Разбира се, иронията може да бъде и продуктивна, ако не се прекалява с нея, и ако позволим на децата си да я употребяват спрямо нас. Но прекаленото иронизиране може да създаде комплекси. „Ако имате повод за безпокойство, не бъдете саркастични, а честно, и без да се присмивате, обсъдете възникналия проблем.“, препоръчва Холи Чавес. 

Токсичните родители принуждават детето да се оправдава за собственото им недопустимо поведение
Възможно ли е човек да порасне с убеждението, че когато родителят му го е обиждал физически или морално, е имал право и е било напълно заслужено? Да, и ако това е така, най-вероятно той продължава да се чувства виновен за нечие недопустимо поведение. Токсичните родители умеят от всяка ситуация да излязат прави и да наклонят везните в своя полза, дори когато очевидно грешат. Обикновено децата им или осъзнават, че възрастните са постъпили неправилно, или приемат, че вината е само тяхна. В повечето случаи се случва второто.

Токсичните родители не позволяват на детето да изразява негативните си емоции
Възрастните, които отказват да развиват емоционалните потребности на детето си, хвърлят сянка върху бъдещето му, защото то ще се превърне в човек, който не може да изразява чувствата си. „Помагайте на детето да вижда положителното във всяка ситуация, в това няма нищо лошо.“, пише Чавес. – „Но не забравяйте, че пренебрегването на негативните емоции може да доведе до депресия. На порасналите ни дъщери и синове ще им бъде значително по-трудно да се справят с отрицателните си чувства“.

Токсичните родители внушават страх дори у порасналите си деца
Страхът и уважението нямат нищо общо. Децата, които чувстват любовта и подкрепата на родителите си, имат значително повече шансове да станат щастливи възрастни. „Независимо от това, че на детето му е нужна дисциплина „нетоксичните“ родители не прибягват към заплашителни думи и действия, които действат разрушително върху психиката. Не можеш да градиш уважение към себе си, всявайки страх. В противен случай ще отгледаш човек, който ще изпитва тревога при всеки контакт с теб. Това е вредна, непълноценна връзка“, твърди Холи Чавес.

Токсичните родители поставят своите чувства и разбирания на първо място
Да смяташ, че като родител твоите чувства и гледната ти точка са по-важни за семейството, е старо схващане, което не формира позитивно отношение. Независимо от факта, че носиш отговорност за всичко – от вечерята до плановете за семейната почивка, не можеш да не се съобразяваш с желанията на другите, дори това да са най-малките. Такива жертви, само за да задоволят егото ти, са ненужни и вредни.

Токсичните родители провалят целите на детето си
Случвало ли ви се е някой от родителите ви да е заинтригуван от вашата дейност дотолкова, че да се опитва да я копира или дори да се конкурира с вас? Ето един съвсем безобиден пример – детето строи кула с блокчета, идва баща му, сяда до него и започва да гради внушителен небостъргач. Може първоначално да ви се струва, че това са нормални действия на човек, на когото не му е все едно с какво се занимава детето му. Но често това пречи на малкия човек да постига поставените си цели. Подобно поведение подронва увереността на детето в собствените му възможности и усложнява по-нататъшния му живот.

Токсичните родители манипулират детето си със силата на парите и чувството за дълг
Всяко дете в някакъв момент е изпитвало чувство за вина към родителите си. Но токсичните родители подхранват това чувство, колкото може по-често. Вие пораствате, а те продължават да опитват да ви контролират: правят ви скъпи подаръци, очаквайки да им се реванширате. Ако не сте в състояние да го направите, се опитват да ви вменят чувство за вина: „Ние правим толкова много за теб, а ти… “. Адекватните родители разбират, че децата не са длъжни да се реваншират, защото подаръците са единствено тяхна инициатива.

Токсичните родители демонстративно отказват да говорят с децата си
Трудно е да се поддържа разговор, когато не си в настроение. Но да се изолираш от детето със стена от мълчание е разрушително за психиката му. Такова пасивно-агресивно поведение може да подрони отношенията помежду ви. Защото човекът, с когото не разговарят, често е принуден да се извинява или да се опита да „поправи“ ситуацията, дори да няма никаква вина за нея. „Ако сме твърде ядосани, за да разговаряме спокойно, можем да предупредим детето, че имаме нужда от малко време, за да се успокоим и да продължим разговора.“, казва Чавес.

Токсичните родители игнорират правото на лично пространство
В определени ситуации, когато става дума за безопасността на детето, тези граници могат да бъдат нарушени. Но не бива твърде често да отваряме „вратата“ към зоната на личен комфорт на другите. Иначе казано – нужно е да „почукаме“ в прекия и преносен смисъл на думата. В противен случай ще отгледаме човек, който няма да уважава чуждите граници.

Токсичните родители държат децата си отговорни за личното им щастие
„Ако някой от родителите ви губи много време, за да ви разказва от какво се е лишил заради вас и колко е нещастен от изборите, които е трябвало да прави, значи на ролята ви в живота му са били възлагани нереалистични надежди.“, твърди Холи Чавес. Децата не носят отговорност за родителското щастие. Те са само един от източниците му. Освен това не бива никога на бъдат принуждавани да се отказват от нещо, което ги радва. В противен случай, дори достигнали зрелост, няма да знаят, че щастието е в собствените им ръце.

Невъзможно е да изчистим живота си от токсичните хора, особено, ако са ни родители“, пише Чавес. - „Но можем да не допускаме същите грешки, когато възпитаваме собствените си деца.“

Източника: fokus.ua

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме 
Мамо, не прави така 
Детето-трофей