logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Когато от OFFNEWS ме поканиха за интервю като част от кампанията за вдъхновяващи хора на Алианц България Откривай живота, приех с радост. С тяхно позволение публикувам и в мама нинджа. Истината е, че пишещите хора обикновено получават доста критика. Може би затова ценим толкова добрите думи. А в това интервю Зарина Василева щедро ме е обсипала с тях. Ще се старая много да ги заслужа :)

За първите стъпки, подкрепата и радостта от това да откриваш живота си

Мария Пеева е съпруга, майка, баба, преводач, автор. Името на сайта ѝ – Мама Нинджа става нарицателно за всички социално значими теми - здраве, социално равенство, толерантност, родителство, възпитание, образование. Неизчерпаемото съдържание на авторски истории, мнения на експерти, интервюта с психолози, лекари и учители, многопластовото проследяване на важните проблеми от всичките им гледни точки са сред безспорните ценности на сайта.

Но в същината на цялото това съзвездие от теми и мнения е Мария и нейната нестихваща любов към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой друг не се осмелява.

Как изглежда животът й в цифри:

72 000 последователи на сайта

365 страници събрани в първата ѝ книга

30 години влюбена в един мъж

20 години работа като преводач

19 години разлика между първото и последното дете

5 години разлика между най-малкия син и внука

4 деца

3 домашни любимци

1 внук

50710734 336879643591295 8213082410418438144 n

Любовта и думите

„Моята история може би ще ви се стори не особено забележителна, защото в нея има само много деца и много думи. Деца, защото си имам цели четири броя, а думи, защото винаги съм работила с тях. 20 години бях филмов преводач, а после започнах и блога Мама Нинджа, с който се занимавам трета година. Някъде между всички тези неща с моя съпруг създадохме и четири прекрасни момчета. Нашата любовна история е ужасно скучна, като всички щастливи истории, впрочем. Влюбихме се като ученици и от почти 30 години споделяме живота си. 26 от тях сме женени. Разликата между най-малкия и най-големия ми син е 19 години, а между най-малкия ми син и внучето - пет. Като добавим и кучетата и котарака, вкъщи е същинска весела лудница, насред която някак се опитвам да оцелея и да работя.“

За Мария думите и любовта са неразривно свързани. Допълват се, растат, постигат и недостижимото заедно. Дали ще разказва за любовта на живота си, за постиженията на децата си, за лудориите на домашните любимци, дали ще разсмива или разплаква – думите с охота се оставят да бъдат шлифовани и подредени в ювелирните ѝ текстове. И това има своето обяснение - няма как да не си влюбен в думите и те да не ти отвръщат със същото, когато едни от най-изкусните преводи са твое дело.

„Професията на филмовия преводач е колкото интересна, толкова и тежка. Интересна е, защото всеки проект е различен. Един ден си в автомобилна надпревара, на следващия проучваш оръжейни термини, а другата седмица се бориш с правни понятия или медицински названия. Един ден ругаеш като чернокож гангстер, на следващия редиш любовни обяснения в мерена реч. Случвало се е за някой научен термин да изчитам десетки статии, преди да измисля как точно да го преведа. Когато преди повече от двайсет години навлязох в тази професия, се влюбих в нея с цялото си сърце и не съм си представяла, че някога ще поискам да правя нещо друго. Години наред то запълваше необходимостта ми да творя и да пиша. Докато един ден осъзнах, че чуждите мисли и идеи в главата ми са толкова много, че започват да задушават моите. Осъзнах също, че това не ми е достатъчно. И започнах да пиша.“

51042647 621948674892527 3804798973613441024 n

Сайтът и пътят към непознатото

„От кратките статуси във Фейсбук се роди блогът. По някакъв необясним начин той заживя свой собствен живот, започна да расте и да се развива. Превърна се в пъстър, смислен сайт, четен от десетки хиляди всеки месец. Усещането да радваш хората е неповторимо. Да получиш писмо от непозната жена, която ти казва, че си ѝ вдъхнала сили да продължи, че си била до нея, когато е осиновила детето си, когато е изгубила майка си… В моментите, когато се обезкуражавам или уморявам, ми е достатъчно да прочета едно такова писмо и отново се чувствам щастлива. А те винаги идват в точния момент.“

Днес блогът е „пораснал“ до сайт с над 72 000 последователи. Интересът е лесно обясним: всяка сериозна социална тема се разглежда в цялото ѝ многообразие – от споделени лични истории до експертни мнения. Обобщените от сайта анализи се цитират дори от официалните институции у нас.

Важните послания се комуникират по различни начини, за да достигнат до възможно най-много потребители и по възможно най-правилния начин.

И така от място, което разказва за забавните моменти от живота на една многодетна майка, сайтът се превръща в социален феномен.

93d91a0d9ac8604d953724b139da547a L

Подкрепата и успехът

„Мисля, че е нормално, когато влагаш толкова много в работата си, да имаш някакви очаквания за резултата й. Моят блог ги надмина - многократно. И нямам предвид финансовите измерения, защото надали в България има човек, който е забогатял от писане. Имам предвид точно социалния му ефект. Когато го започнах, имах една съвсем простичка идея - да разказвам разни наши забавни истории, да усмихвам майките, понякога да ги трогвам или замислям. Да общувам с тях, както майките с бебешките колички се намират в парка и много бързо стават приятелки. Оказват си една на друга подкрепа, смеят се заедно, обменят си информация и съвети за всякакви въпроси от живота - от възпитанието на по-големите деца до това какво интересно сме чели напоследък. Този дух на общност и досега го има между нас. Съмнявам се да има друга майчинска група в социалните мрежи, където дори когато се сдърпаме за нещо, запазваме уважение една към друга.

Благодарение на този дух помагаме и на много каузи. Подкрепихме майките на деца с увреждания в протеста им, събрахме средства за няколко животоспасяващи операции, борим се за общество, в което всяко дете има шанс и всяка майка има подкрепа. Да, проблеми винаги ще има, но винаги ще има и хора, които дават всичко от себе си, за да ги решат. Може би точно това прави живота толкова интересен.“

Само за няколко години, Мария успява да подкрепи десетки благотворителни акции, социални и лични каузи. Апелите отправени чрез сайта получават безапелационна подкрепа.

Социалните проблеми намират бързо своето разрешение, а причинилите ги не биват укривани и премълчавани. Тази безкористност и прозрачност има своята цена, но Мария я посреща с типичната си женствена твърдост.

d48bd8bf41f7fde7616bfdd4779a93a0 XL

Играта на стъпки

„Първата стъпка е най-трудната. Това е стъпката на избора. Тя може да е погрешна, разбира се. Но никога няма да разберем това, ако не я направим, нали? Първата стъпка е най-трудната, но следващите са не по-малко важни. Поглеждайки назад виждам, че съм постигнала повече отколкото съм мечтала. И макар че не съм забравила хилядите безсънни нощи, умората, лишенията, много повече помня радостта и удовлетворението. И бих тръгнала отново по същия път, без колебание. Отново бих открила живота, отново бих рискувала. И колкото повече вървя по пътя си, толкова повече осъзнавам, че той ми дава много повече от крайната цел. Че щастието е в него, в малките стъпки, в преодоляването на всякакви трудности и в ежедневните битки. В усещането да си легнеш вечер, да си спомниш деня и да се усмихнеш, защото си доволен от себе си.“

Живот, достоен за откриване

Има хора, които познаваш още преди да ги срещнеш. Доверяваш им се, следваш ги и си щастлив, че ги имаш в живота си.

Те умеят да са откровени, без да се натрапват; да са наоколо, без да омръзват; да помагат, без да ги забелязват.

Успяват с лекота да увличат себеподобни в името на всяка добра кауза и повод.

А когато след себе си имаш цели 72 000 нито една мечта не може да остане несбъдната и нито една болка – неутешена.

„Аз съм много обикновена жена и може би това е причината да ме харесват хората. Защото не е задължително да си някакъв необикновен човек, за да вярваш в себе си, да се радваш на живота, да намираш поводи за усмивка навсякъде около себе си.“

Препоръчваме ви още:

Моите четири изненади

Майките знаят

Някой Божи ден...

 

Идеалният ден на жената

10.00 - събуждат те с нежна целувка и обяснение в любов

10.10 - закуска в леглото – кафе, фреш и кроасани

10.30 - душ с любимото сандалово дърво

11.00 - претегляш се и установяваш, че си свалила 2 кг.

11.10 - приготвяш се, гримираш се и се обличаш

12.10 - обиколка на скъпите магазини

14.00 - обяд с най-добрите ти приятелки, пресни клюки, мъжът от съседната маса ти поднася бутилка кианти

14.30 - посещение на козметичен салон: маникюр, педикюр, масаж от симпатичен атлетичен масажист, който твърди, че такова божествено тяло не е виждал досега

16.00 - леко раздвижване в спортната зала, треньорът е възхитен от фигурата ти

16.50 - срещаш бившето си гадже – напълнял, плешив и нещастен

17.00 - връщаш се вкъщи, пред входната врата те чакат цветя от "таен" обожател

17.10 - време за любимите сериали

19.00 – отиваш на представянето на книга от млад, но известен автор

21.00 - любимият мъж те очаква за вечеря на свещи в ресторант, изненадва те със скъпо бижу; танцувате

23.00 - прибираш се вкъщи, посреща те вана с ароматни масла, спалня с чаршафи от египетски памук и оттам - според настроението...

24.00 - заспиваш с неговите думи: „Винаги ще те обичам.“

10 признака, че жената е нормална

91f509849f6467bb518faf710f229661 XL

Реалният ден на жената

6.00 - алармата звъни силно и досадно, изключваш я, опитваш се да събудиш мъжа до себе си, чуваш: „Остави ме на мира.“

6.10 - бегом в кухнята, закуска за децата, сандвичи за мъжа, разходка на кучето

6.30 - събуждаш всички, чуваш: „Остави ме на мира“ и „Мамо, изчезни“

6.40 - кафето е студено, закуската е прегоряла, слушаш упреци

7.00 - изпращаш мъжа на работа, децата на училище, водиш малкото на детска градина

7.30 - измиваш съдовете от закуската, поизмиваш се, хукваш на работа

8.30 - закъсняваш, сблъскваш се с шефа си в коридора, установяваш, че чорапогащите ти имат бримка

13.00 - насред бясното темпо на работа намираш време да изпиеш едно кафе, да изядеш студения си сандвич и да отскочиш до стоматологичната клиника наблизо, за да си направиш панорамна снимка

16.30 - на приключване установяваш, че на първата страница на презентацията, която си подготвяла цял ден, има грешка

17.00 - пробег по магазините, ръцете ти се удължават от чантите с покупки

17.30 - виждаш бившия в елегантно палто от кашмир, казва ти, че си напълняла

18.00 - приготвяш вечеря, мъжът ти закъснява

18.30 - правиш домашни с по-големия, много е зле по литература (като баща си)

20.00 - сядаш пред телевизора, сещаш се, че трябва да пуснеш бялото пране, ставаш зареждаш го, вадиш другото от сушилнята, забравено от сутринта

21.00 - малкият е с диария, правиш чай, миеш тоалетната

22.00 - слагаш децата да си лягат, съпротивляват се, крещят, че нарушаваш гражданските им права

23.00 - мъжът ти се прибира, подозрително ухае на алкохол и някакъв парфюм

24.00 - лягаш, мъжът ти хърка, не можеш да заспиш

1.00 - кучето драска, забравила си да го разходиш, обличаш се и излизаш

2.00 - напълно изтощена лягаш да спиш

Мъжки манифест

e0b863f873638efa81a0f8773b39882d XL

Идеалният ден на мъжа

10.00 - събуждаш се, почесваш се

10.30 - сутрешен тоалет, малко игри на смартфона, бръснене

11.00 - закуска в леглото: пържола, кюфтета, кафе (сервитьорката е само по фини чорапи)

11.30 - лимузината те откарва до стадиона, любимият ти отбор печели със 7:0

13.00 - обяд в ресторант за сметка на заведението

14.00 - следобеден отдих на плажа с Мис Свят, секс

15.00 - заместникът ти носи документи за подпис, акциите ти са вдигнали цената си три пъти

16.00 - занимания в спортната зала (демонстрираш релеф), 3 готини мацки ти искат телефонния номер, секс

17.00 - сауна с приятели, сеанс тайландски масаж, секс

18.30 - отскачаш до Лас Вегас с частния си самолет

19.00 - вечеряш в Риц

19.30 – отиваш в казиното, печелиш купища пари

22.00 - гледаш новините – марихуаната и проституцията са легализирани; във всеки хипермаркет ще слагат машинки

23.30 - джакузи в компанията на три дами, секс

00.30 - топлес сервитьорка ти носи бутилка шампанско за сметка на заведението

1.00 - сън

Да е умна, но не много!

549dfa53895c3908b16352e73edc2d26 XL

Реалният ден на мъжа

06.00 – алармата пищи, трябва да я смениш

06.30 – скачаш от леглото и установяваш, че си се успал

06.40 – пътьом обуваш панталоните си, слагаш разтворимото кафе хладилника, наливаш горещата вода в пепелника; отпиваш без да усетиш разликата, усещаш разликата

6.50 – както винаги чистите чорапи се крият някъде; подлата котка се е изпикала в чехъла ти; ритваш котката

7.00 – бръснеш се, търсиш лейкопласт, лепиш на поразените участъци

7.30 – изскачаш от къщи, някой е надрал колата ти

8.00 – както винаги на паркинга няма място

8.30 – паркираш, втурваш се в офиса и се сещаш, че си забравил някакви важни документи вкъщи

13.00 – обядваш със сандвич от лавката, нареждаш се за бира и установяваш, че шефът ти е точно зад теб.

17.00 – отдъхваш си, работният ден свършва

17.30 – някаква кукувица от другия отдел е пуснала вирус, цялата ти работа е отишла по дяволите

17.40 – на прибиране срещаш приятели, предлагат ти да изпиете по нещо, съгласяваш се и се сещаш, че тъщата ти идва днес

18.00 – прибираш се вкъщи, изслушваш няколко упрека, изхвърляш кофата, ритваш котката, постилаш килимите

19.00 - пристига тъщата, вицовете за тъщи са чистата истина

19.30 – старата вещица забелязва, че дъщеря й е бледичка, има нужда от почивка и отпуск, може би и от ново палто

21.00 – гледаш новините, любимият ти футболен отбор е паднал със 7:0

21.30 – двете жени гледат някакъв сериал и обсъждат мъжете си

22.00 – сядаш да прегледаш документите от офиса, нищо не можеш да свършиш, изпиваш една бира, топла

00.00 – отиваш в тоалетната, чуваш глас от кухнята: „Той научи ли се най-сетне да сваля капака?“, нямаш сили за душ

00.30 – тъщата е настанена в съседната стая, жена ти е с главоболие, а освен това мама е в другата стая

1.00 – настройваш алармата и най-сетне преодоляваш съпротивата на партньорката, от съседната стая се чува глас: „Къде ви е нощната лампа?“

1.20 - заспиваш

Източник: интернет


Препоръчваме ви още:

Как да стана интелигентен колкото жената

10 признака, че мъжът ви е нормален

Как да се разведеш с жена си в 10 стъпки

 

Кармен Руис Репуйо – социолог и автор на изследването „Гласове зад данните” за насилието над момичетата сред юношите, е анкетирала над двайсет малтретирани момичета. Итервю на Присила Гилайн за xlsemanal.

Правилно ли е да обвиняваме за насилието над момичетата съвременните технологии?

Не смятам, че съвременните технологии предизвикват, нито че развиват форми на насилие или неравенство. Те са просто още един елемент от ежедневието ни. Ако между момчетата и момичетата има здравословна връзка като между равни, социалните мрежи не са проблем. Фокусът е върху това как ги възпитаваме.

Кога да подарим мобилен телефон?

За да използват толкова важен елемент като смартфона, децата трябва да са в известна степен зрели. Някои са такива още на 12, а други не са и на 14 години. Така или иначе трябва да ограничаваме достъпа до интернет. Мястото за среща вече не е паркът; сега прекарват часове, следейки разговорите в групите в УотсАп, в които участват. Не може да преминеш от това да нямаш мобилен телефон към смартфон с интернет 24 часа в денонощието.

Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство?

ec4ce48d17b0bda36087b2cf3d86aa55 XL

Как трябва да реагират родителите на насилието над момичетата?

Ако усетят, че дъщеря им е жертва на насилие, най-напред трябва да потърсят професионална помощ, програми за психологическа подкрепа, които да им посочат как да подходят с дъщеря си. Правилата трябва да се нагодят към момента, който преживява дъщеря им във връзката си. Не е едно и също дали е с приятеля си от три месеца или от три години.

Има ли смисъл да бъде наказвана или да й бъде забранено да се вижда с момчето?

Обикновено така се прави, но това не е добро решение – то настройва момичетата срещу семейството им. Трябва да си върнем доверието на децата. Трябва да оставим момичето само да сложи край на връзката. Разбира се, ако има ясно изразена опасност и то не го осъзнава, трябва да се намесим.

Като подадем жалба?

Много семейства подават жалба срещу насилника, но опитът ми показва, че жалбата невинаги е начинът да се прекъсне една връзка. Някои момичета остават с приятелите си дори при наличието на ограничителна заповед. Необходимо е да бъде прекъсната емоционалната връзка. Законовата раздяла невинаги е достатъчна. Затова е много важно семействата да са подготвени да помогнат на дъщерите си.

Как да покажем на момичетата, че са в токсична връзка?

Те вече познават теорията – знаят какво е здравословна връзка и какво не. Но имат проблем да я приложат на практика. Много е важно да осъзнаят, че ревността не е израз на любов. Тази асоциация трябва да бъде унищожена. Трябва да се работи дълго с тези момичета. Не е достатъчна двучасова лекция.

Приятел, гадже или насилник?

ca799c3c70cb8eac9ab96b4e08b0da03 XL

Как да ги предпазим?

Трябва да развием самочувствието им; да ги възпитаме да са силни (да се чувстват способни и да знаят, че не стоят по-долу от мъжете); да оспорим някои филми и неуместни коментари; да покажем примери за силни жени от семейството. От основно значение е да сме последователни в наставленията си.

А що се отнася до момчетата?

Трябва да ги научим, че мъжествеността е свързана с уважението; да развенчаем привлекателността на хулигана като модел за мъжественост. Трябва да покажем като привлекателни момчетата, които в обществото не се възприемат като такива, но на тях може да се разчита; приятели, с които спокойно можеш да споделиш проблемите си. Трябва да променим този манталитет, за да намират за привлекателно това момче, а не побойника.

Какви са в най-общи линии последиците от насилието над момичетата?

Те са три групи. На първо място, това са здравословните проблеми. Обикновено са свързани с ниско самочувствие, тревожност и стрес. Много момичета получават стомашни проблеми, втрисане и припадъци. Здравето им също може да бъде засегнато от аборт или от честото приемане на противозачатъчни след полов акт, ако приятелят им обикновено отхвърля употребата на презервативи. На второ място са последиците за образованието им. Успехът им в училище спада и много от тях остават да повтарят, защото преживяното не им позволява да се съсредоточат върху ученето. И на трето място, социалният ефект. Много момичета са отхвърлени от околните. Отхвърлените не са насилниците. Това ги кара да се чувстват още по-зле. Освен това, заради контрола, на който са били подложени във връзката си, остават изолирани и без приятели. Когато скъсат с момчето, трябва отново да си създадат социален живот.

Този текст преведе за вас Татяна Иванова


Препоръчваме ви още:

Не, тя не е длъжна да прегръща никого

Как да говорим с децата си за секс?

Какво да направиш, ако си преживял сексуално насилие

 

 

Автор: Веселина Пършорова

Преди време бях споделила преживяванията си покрай сигнал за пясъчника в детската градина на детето ми. „Старата“ директорка си броеше дните до пенсия, дори не беше дала гласност на заплахата да обединят нашата детска градина (доста голяма и хубава, с басейн) с една по-малка от кв. „Христо Ботев“. Надигнахме се родители, писахме, висяхме по събрания на СОС, приключи се и слава Богу!

Но идеята ми е, че дойде нова директорка, с хъс, с усмивка и с желание да се случват нещата в полза на децата. Преди броени дни те се завърнаха от ски-училище в хотел „Три планини“, край Разлог. Ще започна отначало – чистичък автобус, с колан на всяко място, нищо счупено нямаше. Шофьорът внимателно подреди куфарите и потеглихме. Не е карал бързо, не е изпреварвал като идиот, на нито едно дете не му прилоша, а на специалната родителска среща няколко майки предупредиха, че децата им трудно понасят пътуване и завои. Пристигнахме в хотела и там ни „поеха“ треньорите. Имаха списък с имената и настаняването по стаите и качиха куфарите до съответния етаж. Изхранването беше на блок маса – децата се редяха, взимаха си прибори, посуда. Госпожите им помагаха и следяха да стигнат чистички до масата. На най-малките госпожата им сервира, след като си казаха желанията за храна. После имаше взимане на мерки за обувки, сложиха вътре листчета с името на всяко дете. Имаше време и за басейн (водата беше топла), после – релакс на топли пейки и за минутки в сауната с ниска температура. Вечеря, дискотека и... по леглата!

ski2

 

Сутрин треньорите помагаха с обуването на обувките, показваха как се затягат, качваха ги по бусчета и отиваха до писта „Кулиното“ - отдалечена, с нисък наклон, като за начинаещи. Имаше си чайна на фирмата – топла, с чиста и топла тоалетна. Предлагаха чуден чай! Там обядваха и до 15 часа треньорите ги обучаваха. Уникални младежи! Толкова усмихнати, търпеливи. Успяха да „запалят“ дори и най-мрънкащите да карат ски! В 15 часа с бусчета беше прибирането в хотела – преобличане, басейн, загряване, почивка, вечеря, дискотека... 5 дни отлетяха неусетно!

Защо не се стърпях да споделя преживяното ли? Защото тази директорка промени погледа на екипа си. Промяната се вижда по лицата и очите им. Действията й са с мисъл за децата, както трябва да бъде навсякъде, но съм го виждала само в една частна детска градина (“Доверие“). И понеже мразя анонимните постове – става дума за директорката на 61 ДГ „Шарено петле“, в София – госпожа Ели Димитрова.

Ще се радвам, ако повече от вас споделят мненията си за държавните детски градини и училища. За жалост нашумяха само с насилие и записи от камери...


Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Чао, као, каииии!

До детската градина и назад

 

Човек, и добре да живее, пораства. И тогава Възмездието го връхлита с пълна сила.

В групата ни една майка попита какви номера бихме направили на децата си някой ден, когато пораснат и си имат свой дом и семейство. И ни поканят на гости. Писахме, смяхме се, писахме, смяхме се. И решихме да споделим с вас.

„Когато децата ни пораснат и си тръгнат, е добре да им отидем на гости. Да си хвърлим най-напред палтото в коридора, да се събуем в кухнята, след това да изядем всичко сладко от хладилника, после да нарисуваме с флумастер чаршафите, да изсипем шкафа на земята, а накрая да изиграем двучасова истерия.“

„Да разсипем кафето/виното, да поискаме нещо по-така за хапване и като го получим да се тръшнем, че тази гадост няма да я ядем, да мрънкаме, че не знаем къде ни е това или онова... „

„Ще я събудя в 3 през нощта и ще крещя с цяло гърло в продължение на половин час и ще повтарям упражнението на всеки 2-3 часа.“ – „Оохоооо, ти си ентусиаст - ще оставаш с приспиване!“

„Чорапите може и в коша за играчки. Веднъж така открих къде отиват липсващите чорапи.“

„Да си оставим стаята разхвърлена, дрехите по земята и хартийки от вафли, бонбони навсякъде.“

„И чорапите хвърлени зад леглото, вместо в коша за пране.“ – „Нали? И мръсните чорапи задължително на средата на стаята!!!!“

„Скрийте им чорапите. Всичките! Кажете им, че сте си изпълнили заплахите и сега нямат чорапи.“

„Ще се тръшкам по магазините и ще пищя с пълно гърло.“

Имате право да изкукуригате!

b74e7f845f25fe403cf91ffa0d8e7c43 XL

„Е, аз ще остана с преспиване... в неговото легло. Ще го ритам цяла нощ в бъбреците и ще го будя на равни интервали от 3 часа до 6, когато ще запеем заедно детски песни!“

„Да почнем да крещим и да лягаме по земята, ритайки с крака, да ги целим с храна, да ги плюем.“

„Ще направя наводнение в банята, като особено ще се старая по тавана да няма сухо място и да капе по главите им, докато бършат гьола долу. А като им писне от мен, ще си събера 5-те куфара и ще кажа, че искам те да ми ги носят, докато носят и мен самата, щото не ми се ходи.“

„Ще настоявам да играем "Не се сърди, човече" и после като изгубя, ще рева неутешимо и с пълно гърло.“

„Ще се съблека чисто гола по средата на стаята, ще си потупвам коремчето и ще се хиля идиотски. И после ще скрия под масата, за да не може да ме стигне и да ми облече "тъпите" дрехи. И ще гледам да е през най-лютата зима т`ва гости.“

„Пикането по средата на спалнята върху току що сложените чаршафи ще е прекалено, нали?“ – „Моят направи нещо по-долно. Държа го аз 30 минути на гърнето. Правя всякакви маймунджулъци, индиански танци играя, пея. Нищо не прави. Пораженчески вземам памперс. В тоя момент той става от гърнето, по спалнята избягва в гардероба. Докато го стигна, смъкна една моя рокля и се изпика върху нея.“

"Ще омажа с храна себе си, тях, стените, масата, пердетата и каквото още видя и после ще я бутна и ще кажа, че тая гадост няма да я ям.“

„Като им дойдат гости ще попитам: “Вие сега защо дойдохте?”, после ще ги наобикалям и с погнусена физиономия ще констатирам, че “тука ми мирише на гадно... на АКО”.“

„Ще надраскам всички стени, ще правя дупки в изолацията ей така, за кеф.“

„Ще им почистя секцията с четката за тоалетна, после ще я намажа с крем против бръчки. Дано имат по-скъп. Мога и котката да подстрижа, като ме питат защо, ще вдигам рамене невинно.“

„Ще се тръшкам на улицата, ще крещя, че са гадни деца, че не са ми шефове и не ги обичам.“

„Не, аз няма да ида сама в тях на гости, а с приятелки. Ще им облека всички дрехи, ще ги метна на земята и много ще заспя на дивана, за да не прибирам аз. Ще си изсипя всички шампоани на главата. ЩЕ МИ Е МНООООГО СКУЧНО!!!“

За мамнезията и други отклонения

8ea39100d6fa68688cb8ca7e36ea950a XL

„Направо ще се пренеса в дъщерята и ще рева всяка нощ в продължение на 2 години и 8 месеца.“

„Ще се кача на масата, за да се въртя като пумпал. И ще се кача на поставката за телевизора, за да гледам от по-близо.“

 „Ще им счупя таблети, телефони, ще наплювам няколко пъти дивана докато дъвча шоколад и ще си тръгна, като им пожелая приятен ден, но няма да забравя да им кажа, че ги обичам.“

„Мисля да се тръшкам по улиците и ако има по-големи локви да лягам в тях. Ще искам да пазаруваме от магазините стоки, които не им трябват в момента. Няма да си пазя дрехите, все ще ги късам и цапам и ще искам нови да ми купуват. Когато получа подарък, няма да го харесвам и ще искам друг. А когато имам внуци... Отсега си правя списък на какво да ги науча, за да направят живота на родителите си "весел".“

„Ще си хвърлям дрехите и чантите навсякъде, ще гледам детски до късно и ще ям многооо сладко. И няма да слушам.“

"Ще бъркам в носа на дъщеря ми докато спи. И в ушите. И в устата. След това ще я шамаросам два, три пъти. Когато отиде до тоалетна, ще влизам с нея, ще я държа за ръката и ще викам: „Айде, аййде, айдеееее! ”. Ще плача, че не ми е сложила шапката или че ми я е сложила. Ще вадя абсолютно всичките ѝ дрехи от гардероба поне по 16 пъти на ден.“

„Ще спя в леглото на баткото и жена му (между тях двамата, разбира се) поне 4-5 години; ще им накъсам щорите, нарисувам стените, мебелите и пода с перманентен маркер, ще изпочупя някои и други мебели и посуда и още куп неща ще направя като да рева и мрънкам непрекъснато и за всяко нещо.“

„Ще седна на вечеря и ще кажа, че ми се ака.“ – „Да не поискаш после и да ти правят компания в тоалетната?!“ – „Не, само ще викам оттам: Готова съм!“

„И по средата на магазин също е много приятно. Намираш се на средата на някой хипермаркет и ти се приаква, въпреки че допреди 5 минути си имал възможност да акаш преди да влезете.“ – „Оооо, да, когато са напълнили количката точно. И задължително на ресторант. Задължително!“ – „И когато поне половин час са ме навличали за зимна разходка, веднага след като излезем ще кажа, че МНОГООО ми се ака.“

„Сетих се за история, която майка ми разказва за мен. Била съм в яслата, била болна и най-добрата ѝ приятелка отишла да ме вземе. Яслата била в „Редута“, живели сме на „Хр. Ботев“ и „Сливница“. Взела ме тя, качили сме се на автобус 11 и на всяка спирка, щом се отворели вратите, аз съм казвала: „Како Ели, ака ми се!“ - Тя се притеснила и като дошла нашата спирка, на бегом взела разстоянието до вкъщи, изкачила 5 етажа и казала на майка ми: „Бързо, че на детето му се ака!!!“ - И почти припаднала. А майка ми само махнала с ръка и казала: „О, забравих да ти кажа, това ѝ е номер, защото не обича да се вози в автобуса!“

„Ще им оценявам манджите по 10-балната система.“

„И плейтването също!“

Стокхолмски синдром

537eafaab0a4c0a227d88cc02e4492cf XL

„Много ясно, че нищо от това, което са сготвили, няма да хапна, а ще поискам пица/спагети/това-което-го-няма-точно-в момента-на масата. И ще чопля чинията, ще пухтя, че точно така аз не си го готвя и те така...“

„Ще го издебвам да му събуя пантофите и чорапите и ще почна да го гоня лазейки из стаята да го дера и хапя по краката!“

„Ще си легна чак в 1 ч. - между тях.“

„Ще сменя 7 тоалета и 15 чифта чорапи за един ден и ще ги хвърля "пред" коша за пране.... Ще си изсипя манджата с хапките в мивката.“

„Ще ги затворя навън в студа и когато звънят и тропат отчаяно по вратата, ще кажа: „Оооо, не! Не ви вярвам! Вие не сте мама! Вие сте Кумчо Вълчо!“

„Ще рева в несвяст за нещо „Дай!“ с 10 реда сополи и 20 сълзи в 30-те секунди, докато ми го дадат, после демонстративно ще го хвърля с яд на земята!“

„Всеки път ще питам за подарък, ще изстрелвам думите като калашник, няма да им позволя да се целуват с половинките, ще им искам телефоните, ще им скачам върху леглото, ще седя в гардероба и няма да си тръгвам преди полунощ.“

„Когато имат гости, ако може шефове, нещо по-така, ако някой от тях отиде до тоалетна шумно ще обявявам къде е отишъл, какво прави, кога е приключил и че тоалетната мирише на àко... "

„Всеки път ще настоявам да ми дават 1 лв. за това, че съм си отсервирала, 2 лв. за измита чаша и т.н...“

„За финал, тайно ще изяждам всички бонбони, до които се докопам след ровене в шкафовете и хладилника.“

 „Преди да си тръгна ще скрия ключове, портфейли, дебитни карти на невъзможни места и като ме питат ще казвам: „Не съм аз, забЛавих!“ - и ще им гледам сеира!“

 „Още с влизането ще се съблека по гащи и ще се просна на пода.“

„Ще поискам вечеря. Ще кажа: „Аз това не го ям! Направи ми друго! Не знам какво друго!"

„Аз ще донеса всички яйца от кухнята и ще ги счупя едно по едно на масата е хола.“

„И ще ползвам десерта за маска за коса.“

„Ще имат деца и ще им ги правят същите. Защо аз да се занимавам, след като мога само да се подсмихвам доволно и заговорнически да давам и други идеи.“

„Може да даваме идеи на внуците! Примерно аз ще разкажа на Борис как баща му, като беше в девети клас, ми каза, че някой ден, когато си има дете, ще му разрешава да седи на компютъра по 24 часа на ден!“

„Ще изчакам дъщеря ми да пусне една прахосмукачка, ще изсипя един пакет солети и без да искам ще ги настъпя, ще направя най-миловидната си физиономия и ще кажа: „Беше инцидент.“ Ще украся стените за Коледа и мисля да започна май-юни!

Да са ни живи и здрави, един ден ще търся кой да цапа, ама няма да има...“


Препоръчваме ви още:

Тъмни сили

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Някой ден...

Знам, че някои може да не се съгласят с този метод на възпитание, но при мен работи: ако на едно от децата ми се разрешава да прави нещо на определена възраст, това не значи, че и на останалите ще бъде позволено по същото време.

Разбирам, че на някого това може да се стори много несправедливо. Когато моите родители навремето постъпваха по същия начин с мен и сестрите ми, това ме ядосваше. Решаваща дума обаче винаги имат възрастните, защото те познават децата си и разбират на какво са способни. Всеки човек съзрява с различна скорост и по различно време е готов за определени привилегии. За своите деца аз възприех същите правила за поощрение. Щом не могат да поемат отговорност или не се справят с нея, тогава не вземат участие в нещо – дори ако по-големите на същата възраст вече са имали това право.

Когато големият ми син отпразнува 11-ия си рожден ден, като подарък решихме да му поемем сметките за телефон. Мечтаеше за такъв от две години, но отлагахме покупката, защото беше твърде малък. Той работеше във ферма през лятото (до рождения си ден) и спестяваше пари. Реших, че това е доказателство за неговата упоритост и зрелост. Затова на рождения му ден (след като си купи телефон) подаръкът ни беше да му плащаме сметките. Той беше щастлив, ние бяхме щастливи и чувствахме, че постъпваме правилно.

Нека се "опарят"

couple laughing with their daughter and a laptop 1139 620

Две години по-късно дъщеря ни навърши 11 години и също получи телефон. Дълго преди това тя редовно ми помагаше вкъщи, освен това, за да си купи апарат, започна да изкарва пари като разхожда кучетата на съседите. Взе това решение самостоятелно, по примера на по-големия си брат.

Макар да имаме проблеми и от време на време да се опитваме да ограничаваме прекаленото увличане по телефоните, не съжалявам за решението си и смятам, че и двамата бяха готови да поемат отговорност за скъпата покупка.

Малкият ни син ще навърши 11 години след няколко месеца. Давам си сметка, че ще му е нужна още около година, преди да получи собствен телефон. Той не положи никакви усилия, за да спечели свои пари и когато получава достъп до стария ми телефон често го губи или го оставя където свари. Чувствам, че все още не е достатъчно отговорен, за тази придобивка.

Моето трудно дете

e0bbeffcf6eb772914c2e44f5eec25e6 L

На същия принцип определям и времето за сън. Дъщеря ми се наспива по-бързо от братята си. Разрешаваме й да легне по същото време, когато си ляга и големият, защото този режим й понася добре. Той не влияе на настроението й, за разлика от момчетата, затова й дадох малко свобода. В същото време, когато беше по-малък, големият ми син недоволстваше, че сестра му си ляга по същото време, когато ляга и той. Сега, на 14 години, признава, че се чувства много по-добре, когато има достатъчно време за сън.

Синовете ми харесват нездравословната храна. Злоупотребяват със сладкото и ми се налагаше да поставям вето на десертите, защото имаха наднормено тегло и тихичко отмъкваха по нещо сладичко от масата. Дъщеря ми се отнася много по-спокойно към сладкото и никога не си досипва тайно захар в храната, затова тя обикновено има десерт. Знам, че децата ми мразят неравенството, но всичко, което мога да направя, е да им напомня, че правя това, защото ги обичам, а не от скъперничество.

Когато става дума за неща като да преспят у приятели, да получат собствен телефон или да останат сами вкъщи, предпочитам да изчакам до момента, когато ще са готови за това, вместо да им дам тази възможност твърде рано и след това да установя, че съм избързала.

Не мисля, че привилегиите трябва да се базират на възрастта. Те трябва да зависят от зрелостта и поведението на децата. Моите знаят, че този подход е правило вкъщи и мисля, че ако поискат нещо много силно, ще работят, за да го получат, показвайки, че са достатъчно големи, за да се справят. Разбира се, не може без провали и грешки, но в по-голяма част от случаите, принципът работи.

Източник: mamsila


Препоръчваме ви още:

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Защо децата не слушат

Три фрази, които не работят

Автор: Антоанета Матзиари

Час на публикацията: по обед

Какво се случва, когато админът обобщи най-популярните коментари в една иначе много симпатична дамска фейсбук група.

Готина мама: Ох, обед е! Изпих три кафета, заведох две деца на училище, изгледах един сериал! Време ли е да си сипя?!

Други готини мами: Ама още ли не си си сипала, ние сме на второ вече? Ай, наздраве!

Не много готина мама: С това сипване прекалявате вече! Не е модерно, скучно е!

Други готини мами: Щото не си сипваш редовно, там ти е проблемът!

Готина мама: Не се карайте момичета, свежо ми е, тук сте толкова готини!

Не много готина мама: Не че нещо, консумирайте си, ама вече много дразни!

Сериозна мама: Да се намеси админ, моля!

Притеснена мама: Детето е с 37.2, кучето киха, котката е с диария. Какво да им сипя?

Готини мами: Сипи на себе си едно винце!

Още по-сериозна мама: Ох, само глупости в тая група!

Не много готина мама: Не бе, много си е добре групата, то като се съберат много жени в нея и така става.

Сериозна мама: Защото никакви ги няма тея админи!

Готини мами: Сигурно си пийват някъде, и на вас ви е време.

Не много готина мама: Прочетох около 50 пъти “сипи си”, не мога повече!

Готина мама: Не се притеснявай, виж колко готино си прекарваме тук. Наздраве! Отивам да взема децата от училище и ще сипя още едно.

Дарге преателе!

sipi si2

Коментари под коментарния текст:

"Хахахаха, ами как да не си сипе човек!"

"Много смешно се е получило. Ама не разбрах сега забранено ли е сипването, че от 3 дни не пия?"

"Уви, диетата не ми позволява. Лятото направо на узо."

"И к`во стана сега, че пак изпуснах, ще си сипвате ли или да... "

"Време е за обед, викам да си сипем супа."

"Супа нямам, какво друго мога? Алкохол консумирам редовно, ама съм потайна и не го споделям."

"Аз си сипах грах."

"Супер забавно е! Видяхте ли, че имаше полза от цялото това сипване!"

"Сипете си за мое здраве, днеска аз черпя. Имам рожден ден и още не съм си сипала... Но ще си сипя... Няколко пъти."

"По телевизията онази вечер даваха за анонимните алкохолици и аз веднага за групата се сетих... После си викам що пък... Нито сме анонимни, нито сме алкохолици, щото то майките са друга категория. Айде, наздраве с второто кафе!"

"Днес си сипах:

- мляко в кафето

- чай

- супа за мен и човечето

- вода...

Ще си сипя още:

- следобедна закуска

- още кафе

- вечеря

- още вода...

Ето че може човек да си сипва цял ден и без да се алкохолизира."

"Хаахаахаха, браво, ще си сипя чай, че съм на работа."

"Сипах си бистра водичка, наздраве дружина!"

"Чудеща се мама: дали ако си сипвам редовно, се алкохолизирам?"

"Зависи колко редовно си сипвате. Ако е при всеки коментар #щесисипя в групата мисля, че вече е късно."

"Снощи викам на мъжа: „И утре като пазаруваш след работа, да ми вземеш една бутилка вино, ама от хубавото, нали знаеш какво обичам ", за да си #сипя."

"Сега съм на работа.. ама довечера ще си сипя."

"Аналитична мама: дали всяка мама, която пише, че си сипва, го прави в действителност?!"

"Лелееее, аз се намесих в дискусията, за да не ни излезе име, пък вие реклама ще правите."

"Момичетааааа, гледайте по-весело на нещата."


Препоръчваме ви още:

10 признака, че жената е нормална

Млади майки на купон

"Държа на снощните показания!"

В днешно време жената, когато забременее, второто нещо след това е да съобщи хубавата новина на всички близки, а третото - да отвори интернет и да прочете всичко нужно. Понякога дори третото изпреварва второто. Докато бях бременна, освен да се запозная с развитието на бебето по месеци, четях много и за самото раждане. Изчетох много истории, но повечето завършваха по един и същ начин, майките разказваха за магията на любовта. Как в момента, когато са родили, са забравили болката и са се влюбили в децата си, как този миг е най­-прекрасният в живота им. Дойде и за мен този ден, може би имах големи очаквания, но при мен нямаше и помен от това. Моментът, в който ми показаха детето, излетя преди да ми мигне окото, а после останах сама и си мислех какво не ми е наред на мен, защо не чувствам най-голямото щастие на света. Чувствах се виновна, че не съм най-щастливата. Да, имах малко, прекрасно бебе, което (не ме разбирайте грешно) обичах, но не така като очаквах. Имаше едно малко човече, което не познавах, нямах ни най-малка представа какво да правя и как точно да го обичам.

Благословията да бъда майка

62bc30990b2d77eab0f5b6b38df34e15 XL

Знаете ли, детето ме научи. Научи ме да го обичам ден след ден. Просто ни трябваше време да се запознаем. Научи ме, а и продължава да ме учи да го обичам все повече и повече. С всеки изминал ден се убеждавам, че децата се раждат с мисия. Избират си семейство, за да го научат да живее. Детето ме направи по-добър човек. Не зная дали съм добра майка, а и не искам да знам. Знам обаче, че станах по-добър човек. Живеехме забързано и скучно, на моменти стерилно дори. В къщата ни сега цари хаос, но пък душата ми се подреди. Всичко уча наново, чрез неговите усещания и емоции. Щастието от падането на снежинки по лицето ми, радостта да нахраним гълъбите, усмивката на непозната жена, на която казва добър ден. Чакам с нетърпение смяната на сезоните и радостта от това как детето вижда всичко малко и се радва. Зимата на снега, пролетта да гони мравки, лятото щастието от забавата във водата и есента с падащите листа. И още хиляди дребни неща, на които в забързаното ежедневие не отдавах значение. Никога не съм вярвала, че ще плача от радост, че пие от чаша, че пишка в тоалетна, че се храни сам. А плача като малко дете. Никога не съм мислила, че ще седя на пейка до детето си и ще гледам камък, който прилича на сърце и ще висим там цял час, за да му се радваме и да го наблюдаваме. Децата ни учат как да живеем, не ние тях. 
За да не е съвсем лигав и сантиментален този текст, ще си призная, че най-много плаках не когато ми каза „мамо“, а когато си сам издуха носа. Просто ни е трябвало време.

Авторката пожела да остане анонимна. Историята й не е единствена и я споделям, защото знам, че много жени се чувстват по подобен начин и се нуждаят от малко повече време, за да се задейства майчинския им инстинкт и да се почувстват щастливи и удовлетворени. Според психолозите има много възможни причини за това, но ако изпитвате вина за чувствата си, или по-точно за липсата или "недостатъчността" им, рискувате да влезете в спиралата на следродилната депресия. Затова дайте си време и споделяйте как се чувствате с близките си, потърсете подкрепата и разбирането им. В повечето случаи всичко си идва на мястото след известно време, но ако смятате, че проблемът се задълбочава, потърсете и професионална помощ. Това също не е повод за вина или срам. И не е изключение.


Препоръчваме ви още:

Петте урока, които майчинството ми даде

Да поиграем на майки

Пътят към майчинството

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам