Автор: Нора Ардашева

Вчера под коментар за една краставица :)

Тя:

- Тооо и краставиците не са каквито бяха. Едно време какви краставици имаше :)

Аз:

- Ние още за краставици ли говорим?

Тя:

- Не ме обърквай! Държа на снощните показания!

Да се смееш от сърце и на висок глас, спонтанно и искрено, било много полезно. Само дето свидетелите на явлението не са на това мнение. Особено, когато се случи в автобус или на събрание, ако ме разбирате.

Смях се от сърце, защото и приятелката ми, и аз знаем автора на тези думи и ситуацията, поради която са били изречени.

Те са приятелско семейство. Познаваме се от близо 35 години, а мъжете ни са съученици от първи клас.

Той - зиме ходи с бомбе, пардесю и бял шал около врата. Често и с лула. Лете - спортно облечен, задължително с торба в едната ръка и с внучето в другата. Арменец-пенсионер.

Тя - зиме, лете с безупречно направена коса ала младата Монсерат Кабайе в ролята на Турандот (по неговите думи).

С импозантна фигура и вечно готова да се ухили. Изключително уважавана медицинска сестра, с добро сърце и чиста душа. Българка.

Споменавам ненапразно националността им, защото дъщеря им се омъжи за чех и им се роди една прекрасна русокоса принцеса, която през лятото си идва при баба и дядо. На "журналистките" по кафенетата и площадките явно не им убягва, че детето не говори само български и питат:

- Ти каква си, скъпа?

А кажете, вие ако сте на нейно място, какво ще отговорите.

Това многонационално и твърде колоритно семейство, много често е домакин на нашите сбирки и след първите чаши с питиета (от благодарните пациенти :))  разговорът винаги се завърта около последните им приключения. Например:

Съпругът отива на мъжко събиране. Тя малко се съмнява в определението "мъжко" и бди будна, докато той се прибере. За зла врага, това се случва в малките часове на нощта и търпилото й толкова е изтъняло, че дори и той, с пияната си глава, го е заподозрял. Поради тази причина, размътеният му мозък решава да я умилостиви с една гергина (от градинката пред блока, естествено) Милият!

Звъни на вратата, пази крехко равновесие и се крие зад проскубаното цвете. Вратата немедлено се отваря и тя го емва:

- Къде ходиш бе, хайванино? Колко е часът, че ми се прибираш сега, а? Където си мърсувал - там иди!

Ама го бута навътре към банята :)

А той се кандилка и фъфли:

- Не ма бутай, Стефке, ши повърна!

На сутринта отваря гузно очи с една крехка надежда, че нашата е на работа вече, но не би. Надвесена е точно над главата му и чака да го приклещи с кръстосан разпит:

- Казвай, къде мърсува снощи и с кого беше?

- Не ме обърквай, държа на снощните показания!

Не човек, а желязо!

Как да не се смееш?

Вуйчото и двете му сестри

По комунизма да намериш нещо качествено в магазините беше трудна работа и разчитахме на алтернативни методи. Та тя, бидейки едрогърда, хубава и гледана жена, решила да се възползва от черната борса и да си купи сутиен на "Триумф" на цената на един бъбрек. Прибира се вкъщи доста притеснена, облича въпросната покупка и му се явява в тоз' фасон, за да го омилостиви. За миг помислила, че е успяла, но дори и в подобна ситуация тренираното око на арменския мъж не може да се прилъже.

- Какво е това, Стефке?

- Ами, Триумф, бе Мардик !

- За теб триумф, за мен падение, Стефке!

 ***

Питам ги веднъж какво правят съседите им, а тя:

- Не им говоря вече!

- Защо?

- Ами повикаха ни и ни помолиха да не излизаме двамата заедно на балкона, защото щял да падне и да стане белята. Простаци!

***

Тези двамцата, като тръгнат на пазар да ги видиш. Той е нарамил около 78 торбички и чантички, накачулени по китки, лакти и рамена. Ако го видя с някоя и на носа, хич няма да се учудя. Тя обаче освен дамската си чанта, нищо друго не пипва. Капчицата съвест, която е запазила, я спира да не даде и нея в ръцете му. Това, естествено, буди нечисти помисли във всички жени на пазара. Веднъж едната, помагайки на мъжа да балансира извънгабаритния товар, погледнала към Стефка и съвсем без никакъв инстинкт за самосъхранение казала:

- Госпожа, няма ли малко да се помръднете и вие, че да му помогнете на горкия човек?

- Аз за това съм се омъжила за чужденец, за да не слугинствам, госпожо!!!

И отминала гордо като фрегата с развети платна.

А, кажете нещо. Не е ли права :)

***

Обикновено разказват един през друг всичко това и се заливат от смях. Ясно им е, че шокират непознатите и това ги забавлява. Дъщерята е със същото чувство за хумор, а и зетят не си поплюва. Отишли на гости в Чехия и на края на пребиваването, тъщата сита, доволна и с цигара в ръка казала:

- Ах, зетко много добре се чувстваме тук. Спокойно можем да останем още, но на мен отпуската ми е толкова.

А той:

- И слава Богу!

***

Често ги гледам и си мисля:

Колко малко е необходимо, за да сме щастливи.

Колко е хубаво да сме наясно със себе си.

И колко е важно да приемем хората такива, каквито са.

Темата за приятелството е важна, но няма нужда да се дискутира много. Ако има около нас хора, с които се чувстваме удобно, значи сме щастливци, това е!

П.С. Получила съм позволението им да публикувам текста с техните имена. Не съм някоя нетактична аз.

Препоръчваме ви още:

Не, не мога, ще разкажа!