Знам, че някои може да не се съгласят с този метод на възпитание, но при мен работи: ако на едно от децата ми се разрешава да прави нещо на определена възраст, това не значи, че и на останалите ще бъде позволено по същото време.

Разбирам, че на някого това може да се стори много несправедливо. Когато моите родители навремето постъпваха по същия начин с мен и сестрите ми, това ме ядосваше. Решаваща дума обаче винаги имат възрастните, защото те познават децата си и разбират на какво са способни. Всеки човек съзрява с различна скорост и по различно време е готов за определени привилегии. За своите деца аз възприех същите правила за поощрение. Щом не могат да поемат отговорност или не се справят с нея, тогава не вземат участие в нещо – дори ако по-големите на същата възраст вече са имали това право.

Когато големият ми син отпразнува 11-ия си рожден ден, като подарък решихме да му поемем сметките за телефон. Мечтаеше за такъв от две години, но отлагахме покупката, защото беше твърде малък. Той работеше във ферма през лятото (до рождения си ден) и спестяваше пари. Реших, че това е доказателство за неговата упоритост и зрелост. Затова на рождения му ден (след като си купи телефон) подаръкът ни беше да му плащаме сметките. Той беше щастлив, ние бяхме щастливи и чувствахме, че постъпваме правилно.

Нека се "опарят"

Две години по-късно дъщеря ни навърши 11 години и също получи телефон. Дълго преди това тя редовно ми помагаше вкъщи, освен това, за да си купи апарат, започна да изкарва пари като разхожда кучетата на съседите. Взе това решение самостоятелно, по примера на по-големия си брат.

Макар да имаме проблеми и от време на време да се опитваме да ограничаваме прекаленото увличане по телефоните, не съжалявам за решението си и смятам, че и двамата бяха готови да поемат отговорност за скъпата покупка.

Малкият ни син ще навърши 11 години след няколко месеца. Давам си сметка, че ще му е нужна още около година, преди да получи собствен телефон. Той не положи никакви усилия, за да спечели свои пари и когато получава достъп до стария ми телефон често го губи или го оставя където свари. Чувствам, че все още не е достатъчно отговорен, за тази придобивка.

Моето трудно дете

На същия принцип определям и времето за сън. Дъщеря ми се наспива по-бързо от братята си. Разрешаваме й да легне по същото време, когато си ляга и големият, защото този режим й понася добре. Той не влияе на настроението й, за разлика от момчетата, затова й дадох малко свобода. В същото време, когато беше по-малък, големият ми син недоволстваше, че сестра му си ляга по същото време, когато ляга и той. Сега, на 14 години, признава, че се чувства много по-добре, когато има достатъчно време за сън.

Синовете ми харесват нездравословната храна. Злоупотребяват със сладкото и ми се налагаше да поставям вето на десертите, защото имаха наднормено тегло и тихичко отмъкваха по нещо сладичко от масата. Дъщеря ми се отнася много по-спокойно към сладкото и никога не си досипва тайно захар в храната, затова тя обикновено има десерт. Знам, че децата ми мразят неравенството, но всичко, което мога да направя, е да им напомня, че правя това, защото ги обичам, а не от скъперничество.

Когато става дума за неща като да преспят у приятели, да получат собствен телефон или да останат сами вкъщи, предпочитам да изчакам до момента, когато ще са готови за това, вместо да им дам тази възможност твърде рано и след това да установя, че съм избързала.

Не мисля, че привилегиите трябва да се базират на възрастта. Те трябва да зависят от зрелостта и поведението на децата. Моите знаят, че този подход е правило вкъщи и мисля, че ако поискат нещо много силно, ще работят, за да го получат, показвайки, че са достатъчно големи, за да се справят. Разбира се, не може без провали и грешки, но в по-голяма част от случаите, принципът работи.

Източник: mamsila

Препоръчваме ви още:

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Защо децата не слушат

Три фрази, които не работят