Автор: Янка Петкова

„Нямам деца! Но когато племенниците ми (8 и 12 години) са при мен за лятото, редовно ги подлагам на 1-2 дни сухо. Няма грам мрънкания и протести, войни – държат, докато им кажа „спираме“, без грам дискомфорт от тяхна страна. Тази зима още не са боледували, за разлика от други, когато майка им ги тъпчеше с антибиотици и лекарства." Този пост, цитиран в медиите, покрай скандала с практикуването на „сух глад“, като че ли е най-възмутителен. Първо, защото става дума за деца, държани без вода, второ, защото подобно решение се взема от човек, който дори не им е родител.
Тази практика не е новост. Просто някой е попаднал на група или форум, в които се коментира гладолечението. Иначе за лечебния ефект на метода се говори от столетия. Родители твърдят, че с гладуване се лекуват астма и алергии при децата. Може и да е вярно, особено ако са опитали всички средства на конвенционалната медицина без особен ефект. Вероятно всеки би потърсил алтернативни варианти, когато вижда, че детето му страда. Но дори сред тях няма такива, които да проповядват сух пост и да лишават децата от вода.
„Ситуацията е следната - когато децата ми се разболеят - на 8 и 5 години - лечението, което предприемаме със съпруга ми, е да постоят гладни. Ако поискат някаква храна - включвам сокове. Гледам да са на сокове, докато отшумят главните симптоми. След това включваме плодове и зеленчуци. И след около седмица започват да ядат и зърнени. Обикновено главните симптоми отшумяват бързо и на сокове се налага да са един ден. Това ми се струва нормално за дете. Скоро синът ми направи алергичен спазъм на белия дроб. Искаха лечение в болница с урбазон и антибиотик. Ние го лекувахме със сокове, вече е добре. Но докато получи подобрение, минаха няколко дни. Малко се притесних колко време могат децата да я карат на сокове. Ако някой има статии или опит моля да сподели.“ – пише майка във форум за суровоядство. 

„На повечето хора терминът "гладуване" им носи предимно негативни емоции и асоциации, защото те не са наясно какво стои зад него - представят си дългия мъчителен глад, завършващ със смърт... затова приканвам да го заместваме с по-благопристойни за ушите изрази, които в крайна сметка са и по-близо до истината - по време на едно контролирано "гладуване" организмът де факто не гладува - той се храни от резервите си… И моят личен съвет е да наблегнеш и на профилактиката - ненапразно има такава мисъл - "грам профилактика е по-полезна от тон лечение". По-конкретно - този спазъм в белия дроб най-вероятно е предизвикан от задръстване със слуз, което пък най-вероятно е предизвикано от злоупотребата с млечни и други слузообразуващи храни.“ - компетентно заключава съфорумник, който дори анализира причините за здравословния проблем на детето, обвинявайки храните с животински произход.

„Да храниш болния означава да храниш болестта“ – думите са на Хипократ, който препоръчва болният да гладува. Според привържениците на лечебния глад, Плутарх твърдял, че гладуването е по-доброто средство за лекуване от лекарствата. Имало дори исторически доказателства, че знаменитият лекар Авицена лекувал пациентите си с глад. Според други публикации, ако не можеш да излекуваш пациент с глад, значи не можеш да му помогнеш с нищо друго. Едно от едно от най-известните имена в тази област е д-р Пол Брет, чиято книга „Чудото на гладуването“ е библия за практикуващите този метод на лечение. Легендата гласи, че д-р Брет починал на 96, докато карал сърф – помела го силна вълна. Според по-достоверни източници причината за смъртта му е инфаркт, който го застигнал по време на обиколка за популяризиране на метода му на лечение. Негов последовател у нас е д-р Лидия Ковачева, една друга легенда в гладолечението. Никой от цитираните привърженици обаче не препоръчва „сухото“ гладуване при деца с лечебна цел. Вероятно, защото е опасно.

В Русия гладолечението също е много популярен метод. В различни източници могат да бъдат намерени препоръки за прилагане на лечебното гладуване при деца.
"Предвид особеностите на детския организъм, в различните възрастови периоди са разработени примерни срокове за гладуване:
- при децата до 1 година – гладуването не бива да е повече от денонощие;
- при децата до две години – не повече от две денонощия;
- при децата до 12 години максималният срок за гладуване не трябва да превишава годините на детето;
- при деца от 13 до 18 години, гладуването може да продължи до 20 дни, като се вземат предвид индивидуалните особености, психиката, общото самочувствие на детето.

Гладуването при децата е съпроводено от редица трудности: ниска дисциплина, трудности при мотивирането, отсъствие на самостоятелно мислене, поддаване на изкушения. Най-добър профилактичен ефект има 24-часовото гладуване веднъж седмично. По време на гладуване трябва да се спазват всички допълнителни процедури, както и при възрастните. Особено внимание трябва да се обърне на питейния режим. Детето трябва да получава достатъчно течности през цялото време на гладуване. Не са препоръчителни физическите натоварвания, но разходките на чист въздух са желателни. След приключването на гладуването захранването трябва да се прави по схема, в зависимост от възрастта на детето. Това се препоръчва в руски сайт за лечебното гладуване при деца." Следва линк как да правим клизма на детето в домашни условия. Клизмата е неизменна процедура в такива „пречистващи“ периоди. Сухото гладуване, твърдят последователите на метода е твърде сурово за детската психика и организъм. Макар че имало добро въздействие и ефективност при възпалителни процеси. Но все пак трябвало да се следи състоянието на детето: "ако иска да пие – трябва да му дадем, ако не иска – нека търпи".

Доколко е лечебен ефектът от гладуването при деца могат да коментират специалистите. Ето отговора на д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика:
„Рестриктивните (ограничаващи) режими на хранене, постене, гладуване и други подобни, трябва да се прилагат изключително внимателно. Необходимо е много добре да се премислят очакваните ползи и възможните рискове и отрицателни ефекти. При здрави възрастни такива режими може да се прилагат най-много до три дни. Гладуването за по-продължително време, както и при наличие на остро или хронично заболяване, е добре да бъде под наблюдение от лекар, с необходимата подготовка на организма и последващо захранване. При деца всякакви режими ограничаващи храненето се правят задължително и само под лекарски контрол. Детският организъм има нужда от всички основни хранителни вещества, за да расте и да се развива нормално. Ограничаването на приема на вода в детска възраст е изключително опасно. При децата дехридатацията настъпва много по-бързо, отколкото при възрастните, и много по-бавно и трудно се възстановява водно-електролитното равновесие. При някои остри и хронични заболявания се налага ограничаване на приема на определени храни, но това става под лекарско наблюдение, изготвя се меню, дават се препоръки, правят се необходимите изследвания, така че да не се стигне до дефицит на важни нутриенти (хранителни вещества). Има данни, че краткотрайното гладуване стимулира имунната система и потенциала на организма да се самовъзстановява, но все пак не трябва да се прави самоцелно и без консултация с лекар.
Определено живеем във време на преситеност, приемаме много повече храна, отколкото ни е необходима, движим се малко, спим недостатъчно, стресирани сме. Но решението не е в драстичното лишаване от храна и вода за кратко и после отново да се върнем към безразборно хранене, а в балансирано и разнообразно меню, повече движение и дейности водещи до намаляване на стреса. Препоръчително е да имаме 1-2 постни дни седмично или един разтоварващ ден само на плодове, зеленчуци, вода, чайове, но това да е съобразено със здравословното състояние и режима на работа и почивка. При деца над 1 година също може да има 1 ден седмично, в който не се консумира месо, но се предлагат млечни продукти и яйца. Когато менюто на децата е балансирано и разнообразно, с включени пресни сезонни плодове и зеленчуци (около 400-500 г дневно) и прием на достатъчно вода, съобразно възрастта и теглото, няма нужда да се прави гладуване с опасни последици за здравето и развитието им.
Всъщност в популярния метод няма нищо ново. Когато е болно, детето наистина няма апетит и това се обяснява с естествената потребност на организма да се съсредоточи върху битката с болестта и да не губи от енергията си за храносмилане. Но е безразсъдно да поставяш децата си на сух режим (без вода) дори за ден. Кой може да знае какви ще бъдат последствията от продължителното гладуване след години? Логично е да предположим, че тези лишения ще създадат дефицити, които могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми в бъдеще. Колко е удачно да подлагаме децата си на режими, които освен с лишаването от храна, са съпроводени с клизми и захранване след всеки пречистващ период? Това са вечно ограничавани деца, които растат сред връстници, които нямат подобни забрани. Не можем да пренебрегнем психологическия ефект от подобна ситуация. И как да обясниш на едно малко дете, че не трябва да е физически активно, защото е в период на гладолечение и трябва да пести енергията си? Може ли една тийнейджърка, която е „олекнала“ с няколко килограма след такива "лечебни процедури" да реши да продължи с гладуването, до постигане на идеалната (според нея) форма? И колко близо е до аноркесията едно такова момиче?
Излиза, че границата между гладолечението и гладомъчението е много тънка, а когато става дума за деца – опасна.

Препоръчваме ви още:

Храната - такава, каквато е 
Преяждането е болест 
Детето не яде? 7 полезни идеи за родителите на злояди деца

Къде ще отидете с децата тази седмица? Каквото и да изберете, направете времето си заедно приятно!

За цялото семейство/за родители:

26.08.2017 - Столична библиотека в парковете на София Лятна читалня „Зелена библиотека“ - парк "Света Троица"

26-27.08.2017 - София Диша 2017 - програмата на детската зона по часове

0-3 години:

26.08.2017 - Училище Чакам бебе - практически семинар - Park Center Sofia

27.08.2017 - ГОРСКИ КОНЦЕРТ НА ВЪЗГЛАВНИЦИ - Детски екостационар "Бели брези"

27.08.2017 - КУКЛЕН ТЕАТЪР НА МЕГА МОЛ

29.08.2017 - Слънчогледи - училището за родители - с Ася и Таня: „Необходими вещи за бебето”

29.08.2017 - Започване на детската градина - Как да се подготвим? - РадостИ - школа за емоционално развитие

30.08.2017 - Изследвания по време на бременността - Първите седем

31.08.2017 - Водата – извор на живот - КиндиРу София - Изток

31.08.2017 - Училище Чакам бебе - Първи грижи за бебето - Park Center Sofia

3-7 години:

26.08.2017 - Ново! Открит урок по английски език за мъници! - за деца 3-5 години в РадостИ

26.08.2017 -  Музейко в града: научни експерименти в ИКЕА - безплатни работилници в ИКЕА

27.08.2017 - Неделя на бащата в Музейко

27.08.2017 - Работилница за курабийки Little Chefs в Creative House

27.08.2017 - ГОРСКИ КОНЦЕРТ НА ВЪЗГЛАВНИЦИ - Детски екостационар "Бели брези"

27.08.2017 - „Косе Босе“ – Театър „Велинови“ - Книжен център "Гринуич"

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5-годишна възраст.

Детската програма на кината

7-12 години:

26.08.2017 - 5kmRUNKIDS - Южен парк

26.08.2017 - Photoshop за деца. Направи си дигитален колаж! - Компютърна академия It Step - безплатна работилница

26.08.2017 -  Музейко в града: научни експерименти в ИКЕА - безплатни работилници в ИКЕА

26.08.2017 - VI Детски Шахматен Турнир "Лято" - Chess, Art and Yoga studio

27.08.2017 - Работилница за курабийки Little Chefs в Creative House

26,27.08.2017 - Работилнички по роботика в Мега Мол!

27,29,30.08.2017 - История на изкуството за деца + рисуване - графити, манга, типография

Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА 

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

17.09.2017 - Ратха Ятра 2017 - фестивал с колесница - Борисова градина - шествие с колесница, класове по йога и индийски танци, работилнички по къна, рисуване, апликиране, писане на санскрит, обличане в сари и други забави за малки и големи, огнено шоу

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца. Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе. Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе. 

Препоръчваме ви още:

Sofia Spark Fest стартира с музикално шоу
"Стара хартия за нова книга" с конкурс за кратък разказ

1. Приятел сте с педиатъра, но не се сещате кой беше личният ви лекар.

2. Говорите неща, които по-рано изобщо не сте мислили, че ще произнесете: „Не дъвчи одеялото!“, „Не хвърляй бишкоти на котката!“.

3. Последният филм, който сте гледали на голям екран, вече го показаха по телевизията.

4. Най-добре релаксирате, когато четете обявите за продажба на недвижими имоти в далечни, уединени места.

5. Можете да изредите всички герои на baby.tv поименно.

6. Новите рисунки с флумастер по тапетите не ви правят никакво впечатление.

7. Често се успокоявате, че след година детето ще стане по-самостоятелно и ще ви е много по-лесно (тази мантра ще си повтаряте още три-четири-пет… години).

8. Вие окончателно сте престанали да разбирате смисъла на израза „активен отдих“.

9. Тъгувате по времената, когато да се разходите с детето, означаваше да направите няколко кръгчета с количката, и не се налагаше да тичате като сянка след малкото, за да вадите от устата му фасове и листа.

10. Нищо не предизвиква у вас такива бурни положителни емоции, като гледката на „акита“ в детското гърне.

11. Нищо не предизвиква у вас такива бурни отрицателни емоции, като гледката на „акита“ някъде другаде.

12. Наясно сте, че романтичната вечеря, насаме с половинката, се отлага за след година… примерно.

13. Фантазиите за щастливото време, когато детето ще тръгне на детска градина, а вие ще си вземете болничен, за да се наслаждавате на тишината, не ви дават покой.

14. Уважението към собствените ви родители нараства с всеки изминал ден.

Източник: papatoday

Препоръчваме ви:

Семеен хумор 
Пазаруване с деца 
Желязната детска логика

Автор: Пилот, паднал в градината

Част I

Само ако живеехме в свят, където непознати хора да могат да си кажат: „Вие сте очарователна, бих искал да ви познавам". С код: „Не, благодаря", ако другият не е очарован от теб.

Щом си стигнал до този сайт,

забравяш,

че каквото и да става край теб,

то не е истинско. Или е минало.

Или точно обратното:

е по-истинско от реалноста. И предстои.

Помисли върху това.

Не забравяй

откъде си дошъл,

къде отиваш и най-вече

защо си забъркал кашата,

от която не можеш да се измъкнеш.

Да, добре де, може да сме стигнали до там... Или само минаваме...

И как иначе може да срещнеш

мъжа/жената, които може и да са в съседния град, улица, държава...

Човек се ражда, тича, бърза да живее, работи, чете, ако има време, ходи на кино, пътува, закусва, умира. Понякога междувременно може и да му се стори, че не става дълго да е сам.

В такива случаи рискува пак да се влюби, сиреч да излъже една красива жена, както и самия себе си...

Животът - пълен с любопитство.

"Напред-назад се движи пъргав като зебра" – казваше поета.

Може и по жиците – ще добавим ние.

Добре, че има ток на земята

как иначе ще се обичаме, ако ги нямаше жиците?

Та, след като преживяваме, учим се, страдаме, обичаме, надяваме се, разделяме се, усмихваме се, плачем рядко, смеем се... и пак се надяваме...

Или щом като мъжът, който се е разочаровал от жените, опитвал още веднъж… а жените се омъжвали…

Та както и да е, дори да сме открили, че във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и всички неща са преходни...

Пък и нали смелостта си е любовна афера с неизвестното… !

Та най-после сме направили регистрация, така или иначе...

и почваме да откриваме, че:

 "Жените са луди. Можеш да прекараш целия си проклет живот в опити да разбереш защо. "Като Дженифър Игън, из "Жестокото присъствие на времето".

Не се смейте или не бързайте да се ядосвате.

Защото как "да оставим красивите жени на мъже без въображение? " - Марсел Пруст.

И продължавате нататък: „Любовта е да сте глупави заедно.“ - Пол Валери.

И търсиш глупави, като теб. И ако може, да сте на една вълна.

Първо са снимките. После четеш. И накрая пишеш, евентуално...

Всяка една от тези 3 части на процеса заслужава да се разгледа поотделно, но... това друг път.

Ако така или иначе вече сте открили нещо за живота (е, да се надяваме, де), много е вероятно да срещнете сблъсък и изненада/разочарование точно по отношение на следните няколко постулата:

1.Безсмислено е да съжаляваш за нещо на тоя свят. Нищо на тоя свят не може да се върне и да се поправи.
2. Не можем да променим нищо, докато не го приемем.
3. Никой мъж не си признава, че всичко което прави, го прави не за себе си, а за да покори любимата жена! (или жени при някои).
4. Хората търсят онези неща, които трудно се намират. Това им се струва романтично.
5. Най-важното нещо, което трябва да направиш в твоя живот, е да не се намесваш в живота на някой друг.
6. Другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от вашето мнение за тях. (Добро утро, тук няма изненада.).
7."Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго." – казал го е Джон Стайнбек в "На изток от Рая".
8. Винаги трябва да знаеш, кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало. – дали не беше Паулу Куелю...
9. Бракът е бил низ от компромиси, при които единият е прав, а другият е съпругът…, колкото по-рано си го признаете/приемете, толкова по-добре... или зле.
10. Не сте си и помислял да вземете правата на разговора изцяло, даже ще ви е интересно, ако и другата страна желае да поеме инициативата, но уви...
11. И въобще, ако не се съгласяват/те с нещо, предлагат/те ли друга алтернатива? О, многословен станахте - минавайте на едното изречение... Дори някои така са овладели изкуството да отговарят с по една дума или сричка, че направо сте шашнат...

Изобщо:

Благословен да бъде този,
който няма какво да каже
и въпреки това мълчи.

12. Умението да се живее не е точна наука, то е преди всичко поетично начинание - съчетание на идеи. Точно така, грешите, ако мислите, че повечето хора са на лов или борба за материалното...
13. Дори сте на път да направите откритието, че "самота" и "изолация" не са синоними, че едното може да се закриля, без да се поощрява другото. Дали не сте наивник?!
14. Но не бързайте, ставате волен или неволен свидетел на примитивните опити за усъвършенстване (на много жени) - които натякват или се вайкат, без да имат достатъчно самочувствие да наложат гледната си точка или да настояват за истинска промяна. И тук не говорим още за смелоста и опита да я осъщестяват.
15. Откривате, че за мнозина преобразяването идва, когато започнат (ако започнат) да се вглеждат в многобройните стратегии, които прилагат само за да живеят: пристрастяване към работата, или просто впрягане на страха от неуспех, който ги принуждава да се състезават; пристрастяване към децата или внуците, диетите, кофеина, телефона, телевизора, интернета, цигарите, алкохола... дори и книгите.
16. И тук, скоро откривате старата максима, че хората никога не научават нещо, което им е обяснено, трябва да го открият сами за себе си. И за вас се отнася.
17. Откривате, че и тук всеки, подобно на всички хора по света, се нуждае от другите, за да бъде щастлив. Колкото и да го отричат някои, ама защо ли са се регистрирали тогава? А, за да си "убиват" времето... Макар че: "Важното е не да убиваме времето, то не ни е направило нищо, а да го споделяме!" – казваше BeatricheLazarova точно в този сайт.

Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
преди да си се убедил, че
няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.

(следва продължение)

Препоръчваме ви още:

Мъдростта на един тибетски Мчео Пух 
Фейсбук любовна история 
Жега

Автор: Мая Цанева

Всяка сутрин водим следния разговор:

- Не искам на градина! Искам при баба!

- Не може сега. Мама и татко трябва да работят, за да можем да ти купуваме сладолед и играчки. Баба ти - също.

- Няма я ли пускат да си тръгне от работата? Лоши работи!

Да, миличък, „лоши работи". Аз и баща ти имахме баби, които имаха време за внуците си. Понякога прекарвахме цяло лято само с тях. Ти имаш баба и дядо, които работят, защото са млади, активни и заплатите, и пенсиите, не са достатъчни, за да изживеят на спокойствие „старините“ си.

Затова, съкровище мое, ти ни помагаш, като ходиш на градина. Това е твоята работа - да осигуриш на мама и татко, баба и дядо време, в което да печелят пари, за да прекарват добре с теб. За да ти купуват играчки, да ходите на море, да се забавлявате на количките. Както се казва, колкото - толкова... Никой не те разбира както баба и дядо, нали…

И сега лошата новина. Когато твоето дете един ден каже: "Искам при баба!", аз със сигурност ще съм на работа. Ще работя дългоооо... до 65 години, а може би още повече, представяш ли си… Моите внуци ще ме виждат през почивните дни, ако сте наблизо, или през ваканциите. Аз ще ви се радвам виртуално, но ще купувам най-хубавите играчки и няма да се пречкам на родителите със съвети за хранене и възпитание. Ще си пия хапчетата за стимулиране на паметта, срещу крампи и високо кръвно, и ще си работя, работя. „Лоши работи", момчето ми. А сега - обратно на работа.

Препоръчваме ви още:

Защото баба така каза! 
За баба Миче и Кафка 
Баба Чума

Автор: Янка Петкова

Вчера влязох в профила ти във Фейсбук, да ти разгледам приятелите. Не съм го правила досега, но напоследък се наплаших. Да ти кажа, някои твои „приятели“ ме безпокоят. Може да се разсърдиш, да не ми говориш, да ме блокираш. Може да ми простиш. Ако не, ще хвърля още един грях върху купчината. Но аз съм майка ти и трябва да ти кажа някои неща.

Този с плочките
Не се връзвай. Плочките не са негови. Виж, че му я няма главата. Пък и да са, най-вероятно плочките в мозъка му са недостатъчно. Внимавай с плочките! Има, разбира се, и умни мъже с плочки, но не са много, а и не ги слагат за профилна снимка. Този, напомпаният, е непредсказуем. Не знаеш кога стероидите ще „проговорят“ и ще налети на бой. Ти не заслужаваш това, никоя жена не го заслужава.

Онзи, дето работи във Фейсбук
Повярвай ми, нищо не работи. Иначе щяхме да бъдем държавата на работещите, но не сме. И ти работиш във Фейсбук целодневно, нали? Там се засичаш с майка си, която също работи във Фейсбук. Не се връзвай на такива „работници“. Ти заслужаваш повече.

Футболният фен
Зарежи! Да, мъжете се интересуват от футбол, дори интелигентните. Но тия, които имат мозък в главата си, не слагат профилна снимка на любимия отбор. Отявлените футболни фенове пият, моето момиче. Пият, пеят, и пак пият и обичат да се бият. Не ти трябва тоя адреналин. Докато се усетиш, ще чоплиш семки на някой стадион, увита в шала на любимия му отбор, насред димките. Ти заслужаваш повече.

Оня със сърцата
Запомни! Свестните мъже не слагат профилни снимки със сърчица и цветя. Инфантилно е, подозрително е, тъпо е. Тия, които го правят, си търсят котенца, писенца, пиленца, зайчета и всякакви други малки „животинки“, най-вече момиченца. Тези са много опасни, защото са отхвърлени, озлобени, извратени, лузъри, които нямат никакъв  шанс да впечатлят момиче на живо. Няма да имат шанс на живо и с теб. Ти си моето умно и хубаво момиче. Ти заслужаваш повече.

Тоя с обработената снимка
Красавец с продухана коса, порцеланови зъби, квадратна челюст и високи скули? Я поразрови из „имиджите“ в интернет. Може да го срещнеш някъде, като илюстрация към модно списание. Мисля, че съм ти казвала. Хубавите мъже са просто хубави мъже. Ние търсим комбинацията „умен и хубав“. Може и само умен. Малко са като баща ти. Прекалено хубави няма. Има фотошоп. Не се подвеждай. Ти си достатъчно хубава и за двама. Заслужаваш повече.

Онзи, дето се казва „Сериозното момче“
Сериозно?! Интересно ми е как се казва баща му, сигурно ще излезе и той сериозен. Че откога сериозните момчета са без имена? Това е несериозно, даже опасно. Ти си сериозно момиче. Заслужаваш повече.

Онзи с колите
Вярно е, мъжете обичат колите си. Някои обичат само тях. Особено тези, които качват само скъпи коли на стената си. Има и други – дето карат скъпи коли. Те не ги качват на стената си. Само ги карат. И сред тях има рискови. Внимавай, моето момиче, не съм те родила за украшение на скъпа кола, нито за жена на второ място. Заслужаваш повече.

Този с черно-бялата снимка
Не се подвеждай, това не е художествен ефект. Това е младежката снимка на някой чичо. Цветна фотография има от миналия век. Този е застаряващ педофил, който търси агнешко. Блокирай го веднага и го докладвай. Пази се, заслужаваш повече.

Този, дето нищо му няма
С него трябва най-много да внимаваш, моето момиче. Защото уж нищо му няма. Но все пак имаш опции. Виж му приятелите. Ако са само млади момичета (дори някои от тях да са твои приятелки) и момчетата са изключение, нещо не е наред. Ако поства на стената си само любовна поезия и балади, да знаеш, пак нещо не е наред. Ако нищо не поства и виси в чата, нещо съвсем не е наред. Ако го раздава стеснителен, не се връзвай. Историята с чувствителните мъже, които търсят сродна душа да разцъфнат, е по-стара и от мен. На тебе стари истории не ти трябват. Ти си моята нова, добре разказана история. Не ти трябва да ставаш бестселър. Ти си за ценители. Напълно го заслужаваш!  

Прочетете още:

Ужас! Дъщеря ми е кифла 
Моята дъщеричка Елена 
11 съвета от майка за дъщеря

Автор: Мария Пеева

В едно африканско племе хората били все гладни, тъжни, недоволни и вождът решил малко да ги вдъхнови. Обявил, че всеки месец ще има състезание кой бяга най-бързо и победителят ще получи за награда 1000 кокосови ореха. Хората се въодушевили и всички почнали да се готвят за надбягването.

Победил Мбаса, най-бързият и силен младеж в племето, но вождът му казал:

- Браво, Мбаса, много се радвам за теб, само че баща ти вече си има доста кокосови орехи и затова не може да получиш награда.

- Нали тя е за най-бързия бегач? – попитал Мбаса. – Защо не казахте, че състезанието е само за онези, които си нямат кокосови орехи?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Мбаса се обидил и избягал в племето в Горните земи, където наградата се дава според заслугите, а помощите - според нуждите. 

На следващия месец на състезанието победил Нгаса, вторият най-бърз и силен младеж в племето.

- Браво, Нгаса, казал му вождът.

- Аз ще получа наградата, нали? Моят баща няма много кокосови орехи.

- Така е, няма. Но ти си много млад. Още нямаш 14 години. Състезанието е за младежи, а ти си още дете.

- Аз победих по-големите честно и почтено! Защо ме пуснахте да се състезавам, след като съм твърде млад?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Нгаса, естествено, също се обидил и избягал в племето в Долните земи, където наградата се дава според заслугите, а не според годините.

На третия месец в състезанието победил Квама, третият най-бърз и силен младеж в племето.

И той обаче не успял да получи наградата. Оказал се твърде стар за нея – на цели 19.

- Щом си на 19, вече си мъж. - обяснил му вождът. – Състезанието е за младежи.

Квама го изгледал злобно, плюл си на петите и отпрашил в неизвестна посока да търси по-справедливо племе. Дали е намерил, дали по пътя го е схрускал лъв, и до ден-днешен не се знае, но повече не се чуло за него. Може да е стигнал чак в далечна България и сега да рита за „Левски“.

На четвъртия месец никой не дошъл на състезанието. Който можел да бяга, избягал накъдето му видят очите, и останали само онези, които няма къде да отидат. На тях дори не им се напъвало в жегата, след като така или иначе никой няма да получи наградата. Вождът почакал, почакал и вдигнал рамене.

- Ако щат. Късаш си задника от работа да им направиш нещо хубаво, тях ги мързи да мръднат. За какво да се напъвам? Неблагодарен народ, ей!

Така си казал той и седнал да изяде един кокосов орех. И без това вече се чудел какво да ги прави.

****************

България е страна, в която децата са защитени със Закон за закрила на детето. В него е включена и една специална категория деца, на които всички ние особено се радваме – децата с изявени дарби. Това са нашите млади спортисти, академици, поети, художници, които разчитаме един ден да станат велики хора, за да пишем статуси във Фейсбук с хиляди усмивки и споделяния – „Българин откри лекарство срещу Алцхаймер“ или „Браво, Гриша!“. Иначе казано – те ще са хората, които ни вдъхновяват, допринасят за развитието на страната, а може би и на човечеството. Това са децата с изявени дарби.

За да се насърчават тези деца не само с потупване по рамото, но и материално (всички знаем, че специалните дарби трябва да се развиват, което е свързано с огромни разходи), има най-различни механизми – стипендии и програми, за които тези деца се класират според резултатите си от определени състезания – където се състезават само най-изявените от изявените. Член трети от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на децата с изявени дарби гласи, че право на закрила има всяко дете с таланти в областта на науката, изкуството и спорта. На практика обаче се явяват следните казуси, които по-горе ви описах в „африканската“ легенда.

Ако детето е от частно училище, то няма право на такива поощрения. Напомням ви, че това не са социални помощи или детски надбавки. Това са парични награди за постижения в престижни състезания, до които частни ученици биват допускани. Излиза, че частните ученици имат право да се състезават, но нямат право да побеждават. Ако не ги допуснат до състезанието, ще е дискриминация. Затова ги допускат, само че не им позволяват да получат награда. И по някаква странна логика на МОН, това вече не е дискриминация, а е съвсем в реда на нещата.

Интересен е случаят с Андрей Петров, който провокира и тази статия. Андрей е стипендиант в частно училище, защото и в България, за щастие, има частни училища, които отпускат стипендии за надарени деца. Заедно с училищния си отбор той спечели баскетболен турнир, но не успя да получи наградата, защото е частен ученик. Интересно ми е, ако идеята на наградата е да е финансова подкрепа за семейството, защо по подразбиране се приема, че в държавните училища учат само бедни деца, а в частните – само богати? В държавните училища учат и много деца, чиито родители могат да си позволят такса за частно училище, но са предпочели държавно. В частните пък учат и доста стипендианти. В Американския колеж в София повече от половината деца взимат стипендия в различен размер според дохода на родителите. Далеч не всички са от богати семейства. Вижте какво написа вчера Зарина Филева, директорката на училището, в което учи Андрей:

Днес съм тъжна и много ядосана! Мисля, че повечето от Вас разбраха, че през пролетта нашите ученици станаха 4-ти (!!!) по баскетбол в България. От много години софийски ученически отбор не е успявал да влезе в "четворката".. Е, нашите момчета успяха - без резервен отбор, с много хъс, упоритост и умора... Андрей Петков беше най-добър реализатор на турнира на ученическите игри по баскетбол (означава, че е вкарал най-много кошове) и получи от организаторите награда - стипендия за 1500 лв. за следващата учебна година. След като родителите му подадоха необходимите документи към МОН.... - получиха ОТКАЗ! Анди се оказа, че няма как да бъде даровит, защото учи в ЧАСТНО училище - нашето училище Увекинд. И преди да скокнат разни хора и да кажат, че той е син на богаташи, които са си дали детето в частно училище (нека им), ще спомена, че той е част от обикновено, прекрасно семейство и учи в Увекинд безвъзмездно, защото е много даровит! Качвам и отказа на МОН - смятам, че това е дискриминация на едно страхотно и много даровито момче! И ми се иска да знам къде все пак ще отидат тези 1500 лв.? Ние бихме били благодарни ако ги получи следващият по успех в турнира..., но май не вярвам..

Анди, ние те обичаме и вярваме, че те очаква страхотно бъдеще! С или без тази стипендия!

Но това далеч не е единственото недоразумение. Вземете например наградите за математиците. В Наредбата е отделено специално внимание на нашите гениални състезатели. Обаче колко от децата медалисти от международната олимпиада или балканиадата ще вземат стипендия? Отборът ни е съставен изцяло от деца в 11-и и 12-и клас, тоест тези, които имат шанс да спечелят стипендията, няма да имат право на нея така или иначе, защото ще са навършили 18 години, а в условията е задължително да са под 18. Това е наредба в държава, където образованието е до 12 клас и е съвсем нормално на 19 години все още да не си завършил училище. Също толкова обидно са отхвърлени и най-младите таланти – седмокласници и шестокласници, които се класират със златни медали на състезания, турнири и олимпиади за осмокласници, но им бива отказана стипендия, защото са под долната граница.

Какво излиза? Законът закриля децата, а Наредбата ги дискриминира. Едната ръка дава, другата прибира.

Нищо чудно, че са заведени десетки дела за дискриминация. Дано докато по тях се вземе решение, и нашите победители не хукнат към съседните племена, където наградите са наистина по заслуги.

Имаме ли право да им се сърдим, ако го направят?

 
Препоръчваме ви още:

Не са ни толкова много учителите 
Голямото тестване на тригодишните 
Печати, звездички и други емотикони

За пета поредна година, в пет града от страната, ще се проведе националната екокампания „Стара хартия за нова книга“. Общините Хасково, София, Русе, Пловдив и Бургас ще бъдат домакини на настоящoто издание на инициативата, която дава възможност на децата да научат повече за рециклирането, да разберат как да пазят природата и да събират разделно отпадъците. Всяко дете, което доведе възрастен придружител с поне 5 кг стара хартия за рециклиране, ще получи нова детска книга по избор, както и подаръци от партньорите на празника. Организаторите от „ЕКОПАК България“ АД и Книжен център „Гринуич“ напомнят, че колкото повече стара хартия съберат децата, толкова повече дървета ще спасят от изсичане.

Под надслов „Почисти и прочети“ кампанията стартира на 9-и септември в Хасково от 10,00 до 14,00 ч., на сцената на пл. „Свобода“, в рамките на празниците на града. В София „Стара хартия за нова книга“ ще се проведе под патронажа на кмета Йорданка Фандъкова и отново ще е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г. Инициативата ще се състои на 10-и септември от 10,30 до 19,00 ч., на бул. „Витоша“ 37 пред Книжен център „Гринуич“. На 17-и септември за трета поредна година Русе посреща „Стара хартия за нова книга“. Събитието ще се осъществи от 10,00 до 14,00 ч., на пл. „Свобода“ пред Съдебната палата. Децата на Пловдив ще имат възможност да предадат своята стара хартия на 23-ти септември между 10,00 и 14,00 ч. на пл. „Стефан Стамболов“. Финалът на кампанията ще бъде поставен в Бургас на 24-ти септември от 10,00 до 14,00 ч. в Приморския парк, пред Пантеона. Всички мероприятия се провеждат със съдействието на общините и регионалните библиотеки.

Талисман на кампанията „Стара хартия за нова книга“ тази година е един от най-обичаните съвременни фентъзи герои – Пърси Джаксън – син на Посейдон, похитител на мълнии и племенник на Зевс. 12-годишният тийнейджър с талант да се забърква в неприятности е познат на българските читатели от поредицата на американския писател Рик Риърдън „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп“, публикувана от издателство „ЕГМОНТ“. За участниците в петте града ще бъдат подготвени викторини и игри в духа на книгите за Пърси Джаксън. Разбира се, епичното съревнование на знания ще им донесе допълнителни изненади. А за да остане празникът незабравим, в София всички деца, които са предали старата си хартия, ще имат възможност да си направят снимка за спомен във фото будка в стил „Боговете на Олимп“, осигурена от „Photo king“.

Специалното предизвикателство на организаторите в тазгодишното издание на „Стара хартия за нова книга“ също е вдъхновено от митичната тема: конкурс за кратък разказ „Стари герои в нови истории“. Децата ще бъдат провокирани да създадат оригинална авторска история с любим древногръцки персонаж, поставен в нова и необичайна ситуация. Времето и пространството, в които се развива действието, зависят от въображението на малките творци. В конкурса участие могат да вземат деца и тийнейджъри до 18-годишна възраст, които живеят в общините, в които ще се проведе кампанията. Творбите ще се изпращат предварително в срок от 24-и август до 5-и септември включително на e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Празникът ще протече с много музика и танци. За настроението на всички присъстващи ще се погрижат детски и тийнейджърски вокални групи и танцови състави. Програмата ще включва още спектакъла „Цирк“ – музикално куклено шоу с марионетки, което забавлява и деца, и възрастни, както и постановка на екотематика от „Театъра на приказките – София“.

За да има достатъчно книги за всички, всеки, който изпълни условието да донесе 5 кг стара хартия за рециклиране, ще може да получи само една книга. Децата, донесли допълнителни 5 кг хартия, ще получат втора книжка на екотематика – изданието „Ти можеш да спасиш планетата“, предоставено от „ЕКОПАК България“ АД. Така, в рамките на празничния ден, децата могат да получат две книги. Средствата от събраната стара хартия в петте града ще бъдат използвани за препубликуване на специалното издание на „ЕКОПАК България“ АД.

Началото на каузата „Стара хартия за нова книга“ бе поставено на 15 септември 2013 г. Организаторите Книжен център „Гринуич“ и „ЕКОПАК България“ АД и партньорите на инициативата се обединиха около идеята, че е важно всяко дете, още от ранна възраст, да се научи да полага грижи за природата, да събира разделно отпадъците и да има специално отношение към книгата и четенето. За четирите години в инициативата се включиха близо 18 000 деца. Малчуганите, заедно със своите родители, предадоха за рециклиране 90 тона хартия и получиха над 20 000 книжки. Така всички заедно спасихме от изсичане 1170 дървета.

Нека заедно спасим природата и насърчим децата си да четат!

Партньори на кампанията „Стара хартия за нова книга“ са издателствата „Ентусиаст“, „ЕГМОНТ“, „Книгомания“ и инициативата „Забавното четене“. Каузата е подкрепена от издателствата „Хермес“, „Бард“, "Фют“, „Труд“, „Сиела“, „СофтПрес“, „ПАН“, „Златното пате“, „Албо груп“. 

Препоръчваме ви още:

Книгите, които децата ни ще обикнат 
10-ге права на малкия читател 
Тийнейджъри пишат за доброто