Автор: Мая Цанева

Всяка сутрин водим следния разговор:

- Не искам на градина! Искам при баба!

- Не може сега. Мама и татко трябва да работят, за да можем да ти купуваме сладолед и играчки. Баба ти - също.

- Няма я ли пускат да си тръгне от работата? Лоши работи!

Да, миличък, „лоши работи". Аз и баща ти имахме баби, които имаха време за внуците си. Понякога прекарвахме цяло лято само с тях. Ти имаш баба и дядо, които работят, защото са млади, активни и заплатите, и пенсиите, не са достатъчни, за да изживеят на спокойствие „старините“ си.

Затова, съкровище мое, ти ни помагаш, като ходиш на градина. Това е твоята работа - да осигуриш на мама и татко, баба и дядо време, в което да печелят пари, за да прекарват добре с теб. За да ти купуват играчки, да ходите на море, да се забавлявате на количките. Както се казва, колкото - толкова... Никой не те разбира както баба и дядо, нали…

И сега лошата новина. Когато твоето дете един ден каже: "Искам при баба!", аз със сигурност ще съм на работа. Ще работя дългоооо... до 65 години, а може би още повече, представяш ли си… Моите внуци ще ме виждат през почивните дни, ако сте наблизо, или през ваканциите. Аз ще ви се радвам виртуално, но ще купувам най-хубавите играчки и няма да се пречкам на родителите със съвети за хранене и възпитание. Ще си пия хапчетата за стимулиране на паметта, срещу крампи и високо кръвно, и ще си работя, работя. „Лоши работи", момчето ми. А сега - обратно на работа.

Препоръчваме ви още:

Защото баба така каза! 
За баба Миче и Кафка 
Баба Чума