Автор: Янка Петкова

„Нямам деца! Но когато племенниците ми (8 и 12 години) са при мен за лятото, редовно ги подлагам на 1-2 дни сухо. Няма грам мрънкания и протести, войни – държат, докато им кажа „спираме“, без грам дискомфорт от тяхна страна. Тази зима още не са боледували, за разлика от други, когато майка им ги тъпчеше с антибиотици и лекарства." Този пост, цитиран в медиите, покрай скандала с практикуването на „сух глад“, като че ли е най-възмутителен. Първо, защото става дума за деца, държани без вода, второ, защото подобно решение се взема от човек, който дори не им е родител.
Тази практика не е новост. Просто някой е попаднал на група или форум, в които се коментира гладолечението. Иначе за лечебния ефект на метода се говори от столетия. Родители твърдят, че с гладуване се лекуват астма и алергии при децата. Може и да е вярно, особено ако са опитали всички средства на конвенционалната медицина без особен ефект. Вероятно всеки би потърсил алтернативни варианти, когато вижда, че детето му страда. Но дори сред тях няма такива, които да проповядват сух пост и да лишават децата от вода.
„Ситуацията е следната - когато децата ми се разболеят - на 8 и 5 години - лечението, което предприемаме със съпруга ми, е да постоят гладни. Ако поискат някаква храна - включвам сокове. Гледам да са на сокове, докато отшумят главните симптоми. След това включваме плодове и зеленчуци. И след около седмица започват да ядат и зърнени. Обикновено главните симптоми отшумяват бързо и на сокове се налага да са един ден. Това ми се струва нормално за дете. Скоро синът ми направи алергичен спазъм на белия дроб. Искаха лечение в болница с урбазон и антибиотик. Ние го лекувахме със сокове, вече е добре. Но докато получи подобрение, минаха няколко дни. Малко се притесних колко време могат децата да я карат на сокове. Ако някой има статии или опит моля да сподели.“ – пише майка във форум за суровоядство. 

„На повечето хора терминът "гладуване" им носи предимно негативни емоции и асоциации, защото те не са наясно какво стои зад него - представят си дългия мъчителен глад, завършващ със смърт... затова приканвам да го заместваме с по-благопристойни за ушите изрази, които в крайна сметка са и по-близо до истината - по време на едно контролирано "гладуване" организмът де факто не гладува - той се храни от резервите си… И моят личен съвет е да наблегнеш и на профилактиката - ненапразно има такава мисъл - "грам профилактика е по-полезна от тон лечение". По-конкретно - този спазъм в белия дроб най-вероятно е предизвикан от задръстване със слуз, което пък най-вероятно е предизвикано от злоупотребата с млечни и други слузообразуващи храни.“ - компетентно заключава съфорумник, който дори анализира причините за здравословния проблем на детето, обвинявайки храните с животински произход.

„Да храниш болния означава да храниш болестта“ – думите са на Хипократ, който препоръчва болният да гладува. Според привържениците на лечебния глад, Плутарх твърдял, че гладуването е по-доброто средство за лекуване от лекарствата. Имало дори исторически доказателства, че знаменитият лекар Авицена лекувал пациентите си с глад. Според други публикации, ако не можеш да излекуваш пациент с глад, значи не можеш да му помогнеш с нищо друго. Едно от едно от най-известните имена в тази област е д-р Пол Брет, чиято книга „Чудото на гладуването“ е библия за практикуващите този метод на лечение. Легендата гласи, че д-р Брет починал на 96, докато карал сърф – помела го силна вълна. Според по-достоверни източници причината за смъртта му е инфаркт, който го застигнал по време на обиколка за популяризиране на метода му на лечение. Негов последовател у нас е д-р Лидия Ковачева, една друга легенда в гладолечението. Никой от цитираните привърженици обаче не препоръчва „сухото“ гладуване при деца с лечебна цел. Вероятно, защото е опасно.

В Русия гладолечението също е много популярен метод. В различни източници могат да бъдат намерени препоръки за прилагане на лечебното гладуване при деца.
"Предвид особеностите на детския организъм, в различните възрастови периоди са разработени примерни срокове за гладуване:
- при децата до 1 година – гладуването не бива да е повече от денонощие;
- при децата до две години – не повече от две денонощия;
- при децата до 12 години максималният срок за гладуване не трябва да превишава годините на детето;
- при деца от 13 до 18 години, гладуването може да продължи до 20 дни, като се вземат предвид индивидуалните особености, психиката, общото самочувствие на детето.

Гладуването при децата е съпроводено от редица трудности: ниска дисциплина, трудности при мотивирането, отсъствие на самостоятелно мислене, поддаване на изкушения. Най-добър профилактичен ефект има 24-часовото гладуване веднъж седмично. По време на гладуване трябва да се спазват всички допълнителни процедури, както и при възрастните. Особено внимание трябва да се обърне на питейния режим. Детето трябва да получава достатъчно течности през цялото време на гладуване. Не са препоръчителни физическите натоварвания, но разходките на чист въздух са желателни. След приключването на гладуването захранването трябва да се прави по схема, в зависимост от възрастта на детето. Това се препоръчва в руски сайт за лечебното гладуване при деца." Следва линк как да правим клизма на детето в домашни условия. Клизмата е неизменна процедура в такива „пречистващи“ периоди. Сухото гладуване, твърдят последователите на метода е твърде сурово за детската психика и организъм. Макар че имало добро въздействие и ефективност при възпалителни процеси. Но все пак трябвало да се следи състоянието на детето: "ако иска да пие – трябва да му дадем, ако не иска – нека търпи".

Доколко е лечебен ефектът от гладуването при деца могат да коментират специалистите. Ето отговора на д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика:
„Рестриктивните (ограничаващи) режими на хранене, постене, гладуване и други подобни, трябва да се прилагат изключително внимателно. Необходимо е много добре да се премислят очакваните ползи и възможните рискове и отрицателни ефекти. При здрави възрастни такива режими може да се прилагат най-много до три дни. Гладуването за по-продължително време, както и при наличие на остро или хронично заболяване, е добре да бъде под наблюдение от лекар, с необходимата подготовка на организма и последващо захранване. При деца всякакви режими ограничаващи храненето се правят задължително и само под лекарски контрол. Детският организъм има нужда от всички основни хранителни вещества, за да расте и да се развива нормално. Ограничаването на приема на вода в детска възраст е изключително опасно. При децата дехридатацията настъпва много по-бързо, отколкото при възрастните, и много по-бавно и трудно се възстановява водно-електролитното равновесие. При някои остри и хронични заболявания се налага ограничаване на приема на определени храни, но това става под лекарско наблюдение, изготвя се меню, дават се препоръки, правят се необходимите изследвания, така че да не се стигне до дефицит на важни нутриенти (хранителни вещества). Има данни, че краткотрайното гладуване стимулира имунната система и потенциала на организма да се самовъзстановява, но все пак не трябва да се прави самоцелно и без консултация с лекар.
Определено живеем във време на преситеност, приемаме много повече храна, отколкото ни е необходима, движим се малко, спим недостатъчно, стресирани сме. Но решението не е в драстичното лишаване от храна и вода за кратко и после отново да се върнем към безразборно хранене, а в балансирано и разнообразно меню, повече движение и дейности водещи до намаляване на стреса. Препоръчително е да имаме 1-2 постни дни седмично или един разтоварващ ден само на плодове, зеленчуци, вода, чайове, но това да е съобразено със здравословното състояние и режима на работа и почивка. При деца над 1 година също може да има 1 ден седмично, в който не се консумира месо, но се предлагат млечни продукти и яйца. Когато менюто на децата е балансирано и разнообразно, с включени пресни сезонни плодове и зеленчуци (около 400-500 г дневно) и прием на достатъчно вода, съобразно възрастта и теглото, няма нужда да се прави гладуване с опасни последици за здравето и развитието им.
Всъщност в популярния метод няма нищо ново. Когато е болно, детето наистина няма апетит и това се обяснява с естествената потребност на организма да се съсредоточи върху битката с болестта и да не губи от енергията си за храносмилане. Но е безразсъдно да поставяш децата си на сух режим (без вода) дори за ден. Кой може да знае какви ще бъдат последствията от продължителното гладуване след години? Логично е да предположим, че тези лишения ще създадат дефицити, които могат да предизвикат сериозни здравословни проблеми в бъдеще. Колко е удачно да подлагаме децата си на режими, които освен с лишаването от храна, са съпроводени с клизми и захранване след всеки пречистващ период? Това са вечно ограничавани деца, които растат сред връстници, които нямат подобни забрани. Не можем да пренебрегнем психологическия ефект от подобна ситуация. И как да обясниш на едно малко дете, че не трябва да е физически активно, защото е в период на гладолечение и трябва да пести енергията си? Може ли една тийнейджърка, която е „олекнала“ с няколко килограма след такива "лечебни процедури" да реши да продължи с гладуването, до постигане на идеалната (според нея) форма? И колко близо е до аноркесията едно такова момиче?
Излиза, че границата между гладолечението и гладомъчението е много тънка, а когато става дума за деца – опасна.

Препоръчваме ви още:

Храната - такава, каквато е 
Преяждането е болест 
Детето не яде? 7 полезни идеи за родителите на злояди деца