Макар и да не говори, човечето, нарисувано върху лист хартия, може да разкаже много. Чрез него можем да разберем какво става в душата на малкия художник.

Какво представлява методът?

Анализът на детските рисунки е метод от психо-диагностиката, но не може да бъде приеман като единствен източник на информация. Той само дава възможност да правим предположения. И колкото по-малко е детето, толкова по-малки са шансовете ни за успех. Все пак способността на децата да рисуват се определя до голяма степен от възрастта им и когато са твърде малки, лесно можем да разшифроваме „шедьовъра“ неправилно.

Другият важен момент е, че всички предположения се нуждаят от доказателство. Можем да се опитаме да съберем тези доказателства сами. Ако някакъв детайл говори за повишена тревожност, можем да опитаме да анализираме поведението на детето в последно време и да преценим дали е имало сигнали, които доказват това. Ако не можем комплексно да оценим ситуацията, но рисунката силно ни безпокои, е по-разумно да се обърнем към специалист. Той може да съпостави нашата диагноза с разказа на детето, да разпита за ключовите моменти в развитието му, за отношенията в семейството и да добави личните си впечатления. Това отличава професионалния от любителския подход.

Винаги има вероятност една отделно взета рисунка да се получи такава случайно.

Какви са правилата

Ето един елементарен, но достатъчно информативен тест, който можем да проведем сами вкъщи. Трябва само да имаме предвид, че обикновено той се прилага при деца над 6-годишна възраст. Задачата е лесна: детето трябва да нарисува човече, а после да отговори на въпросите ни. Важно е да се спазват няколко правила и ключови моменти. Ако ги игнорираме, няма да успеем да направим дори предварителен извод, по-скоро ще се изплашим излишно.

Ако искаме да скрием от детето, че го тестваме, доверието помежду ни може да се наруши и да се появи тревога. Тогава тестът ще нанесе по-скоро вреда. Детето ще се почувства проверявано и ще му е некомфортно. Трябва да имаме предвид, че ако изпитва тревожност или смущение, детето може да саботира молбата ни. Може да започне и да се шегува, да фантазира и това ще обезмисли правенето на изводи. Можем да кажем: „Това е специална задача, която ще ми помогне да те опозная по-добре.“

Ако детето не проявява желание, не бива да настояваме. Можем да го помолим да направи това друг път.

Когато му предлагаме да нарисува човек, листът пред него трябва да е разположен вертикално. Ако настоява да уточним как точно трябва да нарисува човека, можем да кажем: „Нарисувай го, както искаш.“

Когато детето започне да рисува, не бива да стоим над главата му и да следим ще направи ли второ око или не. Ако много ни се иска да наблюдаваме, по-добре да го правим незабелязано.

Преди да пристъпим към оценката на нарисуваното е важно да сме сигурни, че детето е било искрено в желанието си да изпълни задачата, както сме го помолили, защото може нарочно да е измислило някаква фигура, за да ни впечатли.

Ранна диагностика на психични проблеми

Ключовите фактори

Съвременните психолози анализират детските рисунки в по-широк контекст, предвид развитието на детето и отношенията в семейството. Това означава, че при анализа на рисунката трябва да се имат предвид няколко фактора: може ли детето да рисува, колко добре си служи с молив; случайно ли се е появил тревожен детайл или той наистина е сигнал за емоционалното състояние на „художника“.

Устен изпит

Човечето върху рисунката е проекция на самото дете, неговото виждане за себе си, за характера и отношенията с околните. Ако обаче е под 6-годишна възраст, то все още малко познава себе си и емоциите си. Тогава трябва да бъдем готови за общи отговори. Все пак вероятно ще можем да почерпим някаква полезна информация. Отговаряйки на следните въпроси, детето ще ни разкаже за себе си. Нашата задача е да го слушаме внимателно.

Кой е това? Момче или момиче, мъж или жена?

Как се казва? Има ли си име?

На колко години е?

Как се чувства в момента? Какво му е настроението? Радва ли се? Защо е тъжно?

Какво е по характер?

С какво се занимава?

Има ли приятели? А врагове? Защо има врагове?

С кого живее?

Как мислиш, ако се срещнете, ще станете ли приятели или не?

Може би ще ми разкажеш още нещо за него?

За да имаме основание да смятаме, че резултатите от теста ще са обективни, трябва да обърнем внимание доколко детето е ангажирано с процеса, интересно ли му е, старае ли се или бърза да се отърве, за да го оставим на мира.

"Странен" или "уникален" зависи от нас

Важните детайли

Сега вече можем да оценим самата рисунка. Ако вземем един учебник по психология и се опитаме да интерпретираме всеки детайл поотделно, ще получим една картина. А ако вземем предвид и отговорите на детето и собствените си впечатления, резултатът ще бъде друг. Втория вариант е по-близо до реалността. На кои моменти трябва да обърнем внимание:

Тъмните цветове

Трябва да имаме предвид възрастовите особености. До 5-7-годишна възраст децата рисуват схематично, а за тази цел тъмните моливи са най-подходящи – те създават ярък контраст върху листа. Така че предпочитанието към черния цвят може да е особеност на зрителното възприятие. По-добре е да се ориентираме според това какви чувства провокира у нас рисунката. С по-големите деца е по-лесно: те умеят да изграждат сложна композиция и дори да рисуват фон. Ако небето е мрачно, дрехите тъмни, лицето на човечето тъжно, вероятността детето да е потиснато, нараства.

Ако в рисунката преобладава:

Синьото – детето е спокойно и уравновесено. Не скучае, когато е само, обича да размишлява. Лесно създава приятелства, предпочита да дава, а не да получава. Има едно „но“ – понякога децата избират синьото не защото са спокойни, а защото искат да се успокоят.
Зеленото – детето е независимо, упорито, амбициозно. За него това е цветът на спокойствието и безопасността, към които се стреми.
Червеното – детето е ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо.
Жълтото – детето е любознателен оптимист.
Виолетовото – детето обича да фантазира, емоционално е, но е и много чувствително и ранимо.
Кафявото – детето често изпитва отрицателни емоции. Мудно е и физически не е добре развито.
Сивото – това всъщност е отсъствие на цвят. Детето е безразлично към околния свят, стреми се да не забелязва това, което не му харесва и го тревожи.

Рисунъкът

Ако рисунъкът е неравен, това може да е сигнал за слабо развита фина моторика, предвид възрастта. Но ако става ясно, че детето не се е старало и наистина може по-добре от това, имаме повод да мислим за повишено ниво на тревожност. Тогава трябва да се постараем да си спомним дали е проявявало безпокойство и преди.

Натискът на молива

Силният натиск е показател за висок психомоторен тонус, което означава, че детето е емоционално напрегнато. Особено ако цялата рисунка е направена по този начин, а детайлите и линиите са дебело подчертани. Слабият натиск на молива може да е сигнал за липсата на достатъчно сили у детето, ако обичайно не рисува така.

Смуче си палеца, гризе си ноктите

Размерът на човечето

Ако фигурката е много малка или човечето е нарисувано в ъгъла на листа, това може да е знак за ниска самооценка.

Позата и изражението на лицето

Ако човечето се усмихва, ръцете са разперени, пръстите и дланите са разтворени най-вероятно това е проява на склонност към екстраверсия (външно изразяване на чувствата) и желание на детето да общува. Едрата фигура, с широки рамене и разтворени крака е знак за същото. Ако човечето се е получило слабовато, изпънато като струна, няма ръце или са незабележими, пръстите и дланите са скрити или плътно притиснати към тялото, вероятно става дума за склонност към интроверсия (затваряне в себе си). Но все пак трябва да сме наясно дали става дума за особеност на характера или за нежелание за общуване в момента. Ако имаме някакви съмнения, можем да предложим на детето да повторим теста след 3 месеца.

Липсват важни части

До 7-годишна възраст много деца рисуват опростено, не спазват пропорциите, пропускат важни детайли. Възможно е да нарисуват човечето без уши, нос, шия, пръсти, ходила. Това не е повод за тревога, по-скоро е норма.

Дребните детайли

Ако детето старателно изрисува малките детайли (копчета, украшения, панделки и особено прически) това може да е знак за ярко изразен стремеж да се открои и да привлече вниманието към себе си.

Агресивният фон

Ако човечето е с големи ръце, очертани мускули, нарисувани зъби, а на картинката има изобразено оръжие, твърде вероятно е на детето да му е трудно да управлява емоциите си.

Източник: Parents

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме

Детските страхове

12 признака на токсичните родители

Колко често, затънали в работа, се разкъсваме от угризения, че нямаме достатъчно време за децата си? Можем ли да живеем в хармония със съвестта си? Как да го постигнем разказва докторът по психология Сузане Гелб.

- Е, как мина? – попитах приятелката си.

Тя току-що приключи един онлайн семинар. Нейни ученици бяха основно жени-предприемачи, по-голямата част от които се разкъсваха между работата и семейството, опитвайки се да намерят време за всички важни ангажименти.

- Отлично! – отговори ми тя. – Макар че някои от жените се сблъскаха със сериозни трудности.

- Например? – попитах аз.

- Една от тях има малка дъщеря. Сподели ми, че след като стартирала собствен бизнес и започнала да води блог, дъщеря й се почувствала ощетена, лишена от внимание, защото мама отделяла прекалено много време за своя компютър. Детето направо я попитало: „Мамо, кого обичаш повече – мен или блога си?“ - Този въпрос разстроил работещата майка. Тя започнала да се чувства виновна всеки път, когато сядала зад компютъра и това напълно блокирало работата й. Жената се притеснявала, че дъщеря й ще се чувства изоставена.

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

Това е може би един от най-разпространените проблеми при родителите.

Имате добра, успешна кариера, но искате да бъдете и внимателни, любящи родители. И изведнъж се оказва, че не можете да бъдете и едното, и другото едновременно.

Или можете?

Аз бих казала, че това е възможно. Подходът ви зависи от възрастта на детето (2-годишните деца например имат друга представа за реалността от 12-годишните), но тук ви предлагам няколко идеи, които може да ви помогнат да намерите баланс.

Споделете своята радост с детето

Ако работата ви вълнува, ако започвате интересен проект, разкажете на детето, покажете му с какво се занимавате и обяснете защо толкова ви харесва.

„Не е ли чудесно? Току-що разбрах, че мога да водя курсове онлайн! Виждаш ли всички тези имена? Това са хора, които са се записали, за да научат нещо от мен. Много съм развълнувана!“ 

Привличайте детето, когато е възможно

Поканата към детето (дори и към най-малкото) да вземате заедно бизнес-решения му помага да се чувства съпричастно, а не отхвърлено.

„Кое лого ти харесва повече? Това със сините букви или с със зелените?“

Какво е мек преход от семеен към работен режим?

Ако се занимавате с детето и телефонът ви не спира да звъни, не се отдръпвайте рязко, не тичайте в другата стая, за да си прочетете съобщенията, особено ако е съвсем малко. Много родители не си дават сметка, но когато рязко прекъснем общуването си с детето (особено ако няма 6 години) ние го плашим. За него оттеглянето ни от полезрението му е трагедия – „извън погледа – извън сърцето“ или „ако не те виждам, значи те няма“. Когато настъпи време да преминете от семеен към делови режим, правете го без да бързате и обяснявайте какво се случва.

„Това беше весело! Сега тате трябва да се върне към работата си. После ще прочетем още една приказка.“

Децата не са точка, те са двоеточие

Задавайте въпроси (спокойно)

Ако детето каже нещо от рода: „Ти кого обичаш повече мен или блога си?“ или „Защо мислиш за работата си повече, отколкото за мен?“ - не реагирайте бурно, макар че сигурно ще ви заболи. Останете спокойни и попитайте детето си: „Какво те кара да мислиш така?“ - Насърчавайте го да говори свободно. Опитайте се да стигнете до причината за тези твърдения.

Детето ви е разстроено, защото не сте спазили свое обещание (Останали сте пред компютъра, когато е трябвало да излезете в парка?)? Или се чувства пренебрегнато, защото вие винаги говорите за успехите си в работата, за приятелите си, но не споменавате неговите успехи в училище? Слушайте, без да го прекъсвате. Завършете разговора, потвърждавайки пред детето: „Дори когато имам много работа, ти винаги си в сърцето ми. Ти си най-важното нещо за мен! Тъжно ми е, че съм те накарала да мисли иначе. Много те обичам!“

Преди всичко бъдете внимателни, участвайте в живота на детето

Ако го обсипвате с любов, внимание, прегръдки и нежност през целия ден, то едва ли ще се чувства необичано. Неговите емоционални потребности ще са задоволени. И когато дойде време за работа, по-рядко ще се разстройва. Когато ежедневно обграждаме с любов и внимание детето си, участваме в живота му, ние му преподаваме важен урок – че го обичаме. Така то ще бъде уверено, че няма за какво да се страхува. 

Това са само няколко идеи.

Дори да не взаимствате нищо от този текст, показвайте на детето си всеки ден, че го обичате. Независимо от това колко заети се чувствате, намерете време да него, разговаряйте, споделяйте, учете и играйте заедно. Пълноценното време с детето (дори да не е много) го кара да се чувства в безопасност и изгражда доверие помежду ви. Така то едва ли ще се усъмни в любовта ви, дори когато ви се наложи да излезете от стаята или да седнете зад компютъра. Детето ви ще знае: „Мен ме обичат. Мама/татко сега работят, но това е нормално. Скоро отново ще се забавляваме заедно. Те няма да ме изоставят.“

Препоръчваме ви още:

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Професията на филмовия преводач

За професиите, които работят с хора

В групата ни често се обсъждат изискванията на учителите към децата и част от тях ни се струват ненужни или твърде изморителни. Оказва се, че и някои родители имат абсурдни изисквания към учителите. Ето няколко от най-забавните родителски молби и инструкции, които педагози споделят в сайта WeAreTeachers.

Оправете компютъра

"Родители ме помолиха по време на извънкласното занимание на детето им да му оправя компютъра. Все пак аз съм преподавател по литература!"

***

Оставете детето да поспи

"Родители отказаха да подпишат списъка със задълженията на учениците в началото на годината. Ставаше дума за това, че децата трябва да са внимателни и да не спят в час. Майката на едно от тях заяви, че нейният син-тийнейджър трябва да има възможност да дремне по всяко време, когато му се доспи."

***

Следете го

"Един от учениците редовно отсъстваше. Майка му помоли учителите да го следят в междучасията, по възможност незабелязано: „Не бива да го притеснявате!“ Имаше заръки и да следим да влиза в нужния час: „Но ако не иска, не го заставяйте, той не обича да го насилват.“ След това целодневно пишеше писма да училището и звънеше, за да провери всичко ли върви по план."

***

Продиктувайте ми верните отговори

"Един от родителите поиска да му дам отговорите на всички въпроси от теста, който правих с класа, за да се убеди, че правилно съм оценил детето му."

***

Уважителна причина

"Майка ме попита може ли дъщеря й да отсъства един ден по уважителна причина – най-накрая момичето се простило с девствеността си."

Уважаема госпожо...

Научете я да се облича

"Майка на дете от групата, в която бях възпитател в детската градина, беше възмутена, че не учим детето й да се облича. Оплака се на ръководството, че губи твърде много време за приготвянето на дъщеря си."

***

Дайте им достъп до търсачка

Бащата на един мой ученик заяви, че на контролните трябва да разреша на учениците да използват смартфоните си. „Всички търсим разни неща в Гугъл, когато не знаем нещо.“ – написа ми той.

***

Духайте супата

"Майката на ученик в началния курс позвъни на секретарката на директора и я помоли да помогне на детето с обяда – да духа супата му, ако е твърде гореща."

***

Не хвалете детето

"Родители ме помолиха да не хваля детето им за успехите му в училище, защото така съм вдигала твърде много летвата и то не можело постоянно да я достига."

***

Изпратете ми смс

"Една майка ми написа съобщение и помоли всеки ден да й изпращам с смс-и домашното на сина й, деветокласник, за да може да го контролира. Освен това заръча да не го включвам в групови проекти, защото е по-надарен от другите."

Глупости на килограм

Не разстройвайте детето

"Майката на мой ученик помоли да намаля броя на часовете по математика. Според нея за този предмет са достатъчни един или максимум два часа седмично. Обясни, че от математиката на детето й му прилошавало и не трябвало да се разстройва излишно."

***

Направете му чайче

"Получих съобщение от майка с молба да правя чай на сина й (боляло го гърлото). Към бележката имаше и торбичка с пакетчета чай. В съобщението пишеше още, че ако имам мед, би било да добавям към чая, защото успокоява гърлото."

***

Отучете го от жабите

"Родители ме помолиха да повлияя на сина им (осмокласник), за да спре да събира жаби по пътя от училище към къщи. Все пак можело да са отровни."

***

Карайте го да пие вода

"Една от майките оспорваше слабите оценки на детето си. Заяви, че просто не пие достатъчно вода, когато е на училище. Това предизвиквало обезводняване и било причина за ниския му успех. Жената намери изход – помоли учителите да следят детето й да изпива всичката вода от шишето, с което го пращаше на училище."

***

Не разваляйте успеха

"Понижих оценката на теста на ученик, когото хванах да преписва. Вечерта ми позвъни баща му и помоли повече да не правя така, защото това ще му развали успеха."

Може, но не иска?

Купете на детето суши

"С класа щяхме да ходим на еднодневна екскурзия и помолихме родителите да приготвят обяд за децата си. Едно момиче дойде без храна. Докато още бяхме в училище позвъних на майка му и я помолих да отскочи и да донесе на детето си нещо за ядене. Майката ми отговори: „Ами купете й по пътя суши!“

***

Не й давайте ябълки

"Получих съобщение от родители, които ме помолиха да следя какво яде дъщеря им. Тревожеха се, че хапва твърде много ябълки."

***

Научете го да ползва дезодорант

"Майката на един ученик от горния курс искаше да науча сина й на основите на хигиената. В списъка, който ми беше изпратила, бяха изброени миенето на зъби, използването на дезодорант и добрите обноски."

***

Не тормозете децата с четене

"Аз преподавам английски език. Естествено, имаме и часове по четене. Обикновено това не предизвиква въпроси, но неотдавна получих инструкции от майка, която искаше да освободя дъщеря й от четенето, защото и без това имала много уроци и извънкласни дейности."

***

Пишете му шестица

Един от учениците ми се проваляше на всеки тест. В крайна сметка в училище дойде баща му, мъж в строг костюм. С влизането си ми обясни, че трябва да преразгледам отношението си към детето му: „Аз ръководя компания, оценена на 30 милиона долара. Синът ми не може да бъде изоставащ. Ще му пишете шестици!“

Препоръчваме ви:

Детската градина - ползи и странични ефекти

За мишката и книжката

Защо тройкаджиите успяват

Автор: Мая Цанева

„Е, поне съм сигурна, че няма да останете гладни!“, това каза майка ми, когато й пратих поредната снимка на внука й, гордо облечен като професионален готвач, пред купа таратор, който сготви почти сам. Да, няма да умрем гладни, а по-важното е, че ще се храним вкусно, защото за разлика от мен, синът ми влиза в кухнята с удоволствие и е готов да експериментира.

Който ме познава, знае, че готвя по нужда, а не с кеф. Аз вероятно съм най-малко талантливата готвачка от поне две поколения жени вкъщи. Научих се да правя основните гозби за едно домакинство, когато се наложи. Случих на съпруг, който си хапва с удоволствие и може да омеси питка, и родих дете, което си поиска кухня, още когато беше на 3 години. Добре че попаднах на семейство, та да не умра от глад!

Нека ви разкажа за chef готвача Митко. Вероятно още преди да се роди, детето ми е било гладно и е обмисляло как ще си готви нещо вкусно. 9 месеца ядох основно краставици и ябълки, пих айрян, почти спрях шоколада, но проядох телешко. За сметка на това гледах и продължавам да гледам с удоволствие кулинарни канали и да „храня“ душата си.

Когато започнахме захранването му, аз отворих отговорно книгите за биомайки и започнах да правя бурканче след бурканче пюре с всички полезни неща, които намерих: чия, елда, авокадо, брашно от рожков, олио от рапица и броколи. Горкото дете едва изчака да го приемат в ясла, за да започне да се храни нормално. Добре че бяха бабите му, за да го захранват редовно със супа, спанак, кюфтета или с домашен сладолед.

Защо за децата е полезно да готвят

Когато за първи път го заведохме на детски кът, той се залепи за миниатюрната кухня и започна да готви с удоволствие всички зеленчуци, които вкъщи не докосваше. Веднага след това му купихме собствена кухня, в която скоро започнах да намирам спаружен морков или краставица, луканка, а понякога и шоколадов десерт, скрит от строгия поглед на мама.

Относително бързо chef готвачът вкъщи усвои основното ястие, с което се храних, докато бях бременна – таратор. Вероятно му е било генетично заложено да обича тази студена супа, но се справя дори по-добре от мен. Когато опитва първо краставицата, после задължително и киселото мляко, след това готовата смес със сол и чесън и още веднъж преди да я сервира, е ужасно съсредоточен, а очите му грейват, когато е доволен от резултата: „Ммм, колко вкусно…! Мамо, питай и ти!“, казва.

Аз, разбира се, приветствах неговия кулинарен ентусиазъм и заедно по равно режем зеленчуци, бъркаме смеси… Кухнята е твърде малка за трима готвачи, но засега се справяме. За да не попие твърде много от хаотичното ми готвене по интернет, го записах и на неделни уроци по готварство. Обикновено той се прибира от тях, стиснал гордо рецепта и с неизменния въпрос: „Мамо, кога ще сготвим… крем брюле?“. Аз замотвам някакъв отговор и продължавам да бъркам в тенджерата някоя от десетте манджи, които знам, че мога.

И така, тази година той се изправи пред мен, сериозен колкото може да бъде един гладен 5-годишен мъж, който подбира всяка хапка, и каза: „Мамо, искам шапка като на Реми от „Рататуй“! Искам да готвя в Париж!“.

Аз, моя милост и майката на Митко

Първоначално онемях, а после го разцелувах от радост. Имах невероятната възможност да отгледам мъж-мечта, който готви, иска да ме заведе в Париж и ме обича! Разбира се, веднага поръчах костюм на chef готвач, разпределих му по-безопасните кухненски принадлежности и подадох на бабите и лелите му задача: да му намерят книга с рецепти за деца, която се предлагаше на промоция. Когато тя пристигна в три екземпляра, заедно приготвихме първото смути в семейството ни. Главният готвач не го оцени достатъчно по вкус, но се измъкна деликатно от ситуацията: „Направих го за вас, нали е полезно… “

И така, както се казва, не се притеснявайте за мен. Аз имам chef готвач вкъщи, който за моя радост е наследил апетита към храната и живота на бабите си, точния мерник за подправки на баща си, но все е нетърпелив да готви по-сложни ястия като мен. Но аз вярвам, че един ден ще ям изискана лучена супа в бистрото на сина си в Париж и гордо ще показвам звездите Мишлен на ресторанта му на всички. Дотогава ще се храни колкото може с удоволствие с мама и татко, ще пита за супата на бабите си, а Джейми Оливър ще брои последните си дни на успешен ресторантьор! Chef готвач Митко идва!

Прочетохте ли

Коко в кухнята на шеф Манчев
или най-вкусният домашен бургер

Забавното детство е най-смисленият подарък, който може да направим на децата. По тази причина насочваме родителския компас във вярната посока - " Кино Култура за деца". Основната мисия на организаторите е създаването на съвременно и специално детско сценично пространство, в което да се предлагат образователни програми за деца от 0-13-годишна възраст. Основен акцент в програмата е поредицата "Да поиграем на кино". В неделя сутрин Галина Савова ще дава идеи как децата да направят анимационен филм, как да си играят на "кино на сенки", как да направят анимационни герои от пластилин и др.

Ето и някои събития, които може да намерите на страницата на "Кино Култура"

Ту тук, ту там! @Програма: Кино Култура за деца

Голям талант и още по-голямо сърце са нужни, за да ангажираш крехкото внимание на едно бебе. Една от “избраните” е Галина Савова, завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. Нейна е идеята за постановката за бебета “ Ту тук, ту там!”. Представлението е динамично, наситено с богата палитра от цветове и с весел музикален фон. Децата правят познати фигури с кубчета, а чрез играта трупат знания и съзнание за обща споделена среда. А безценният подарък е, че от малки се докосват до магията на театъра, а тя е за цял живот.

Постановката е подходяща за деца на възраст от 1 до 5 години.

Режисьор: Галина Савова

Сценография: Стефка Кювлиева

Музика: Георги Красимиров-Герасим

Участват: Ирина Шумелова, Наталия Петкова, Анна Секулова, Мустафа Масърлиев-Мус

Постановка на Куклен театър Благоевград

„Лолова чете Лалева“ - поезия и фрагменти от „Живот в скалите“

С безпрецедентен интерес още преди публикуването си и дебют в челното място в класациите за продажби на всички големи книжарници в България, „Живот в скалите“ е на национално турне. След гостуванията си в редица градове в страната и срещи със стотици читатели, Мария Лалева отново ще бъде в София, а този път компания ще й прави неповторимата Татяна Лолова. Ще можете да чуете откъси от най-цитираната книга у нас за последните години, както и от двете стихосбирки на Мария Лалева „Личен архив“ и „Не съм ви ближна“, и да вземете дългоочакваните автографи.

Четвъртък, 15 ноември 2018 г. от 19:00 ч. до 20:30 ч., Кино Култура

Да поиграем на кино! / Как да направим кино на сенки

Децата играят “кино на сенките” е новата образователна концепция на Галина Савова и нейния екип. Какво трябва да направи детето? Да нарисува, изреже и сглоби своя герой, а след това да го освети, прожектира и раздвижи на екрана. Креативността и забавлението в тази игра са заразни и със сигурност родителите ще пожелаят да станат част от нея.
Ателиетата са подходящи за деца на възраст 4 +.

Неделя, 18 ноември 2018 г. от 10:00 ч. до 23:55 ч., Кино Култура

Повече информация за събитията можете да намерите тук.

Прочетохте ли

Уроци за сърцето

„Христо Стоичков. Историята“ не е книга само за футбола, а и за живота. В нея единственият български футболист, носител на „Златна топка“, най-после допуска публиката близо до себе си. Написана в съавторство с популярния спортен журналист Владимир Памуков – носител на наградата за спортна журналистика „Черноризец Храбър“, книгата разказва за смайващото пътешествие на едно момче от уличката на съседния блок до стохилядната сцена на „Камп Ноу“. 

Времената, преди да получа билет към славата, не бяха трудни. Те бяха... отчайващо трудни. Роден съм на 8 февруари 1966 година в Пловдив. Израснах в обикновено, или както го наричаха – средностатистическо семейство в тогавашната социалистическа държава. Майка ми Пенка и баща ми Стоичко са имали куража да изгледат 3 деца в период, в който нямало опасност хладилникът ти да остане празен, но пък за екстри в живота било нереално даже и да се мечтае. С по-голямата ми сестра Петя и моя по-малък брат Цанко обичахме да ходим в близкото село Ясно поле, защото там баба и дядо не само ни глезеха, но и си затваряха очите за всички наши лудории.

Бях големият любимец на дядо ми Христо, на когото съм кръстен без никакви полемики или колебания. В един период той се опитваше да не показва така явно пристрастието си към мен пред фамилията, но с времето се отказа, защото то можеше да се види от самолет. Замирах, когато ми говореше за живота – за честта на мъжа, за приятелството, за характера, за нещата, от които трябва да се пазя. От него се научих винаги във важните моменти да гледам човека срещу мен в очите. И през годините така се опитвах да разкодирам хората. Започне ли някой да върти очи и да търси с поглед нещо около мен – внимавай! Измамата чука на вратата.

Баща ми, светла му памет и на него, е бил вратар на „Спартак“ (Пловдив), но дядо Христо го спрял от футбола след поредния получен удар от съперник в главата. Ситуацията с мен обаче беше „друга бира“. Постоянно ме насърчаваше за кариера и разпалваше мечтите ми. Често спореха с татко на тема: „Какъв наивник трябва да си, щом искаш да си вратар в игра, в която блестят голмайсторите?“. Плочата се въртеше в стил „Кое е първо – яйцето или кокошката?“. А понякога имаше и странни отговори на вечния въпрос като например: „Петелът!“.

Да, след тези техни спорове, попитайте ме дали някога съм мечтаел за вратар? Не искате да задавате отговори? Правилно. А ляв бек, какъвто е играл в ниските дивизии чичо ми Христо? Да ви призная – случи ми се. Като новобранец в ЦСКА за два-три мача, но тогава бях готов да скоча дори в празен басейн, само и само да ме пуснат в игра. Ляв бек! Да, но в ЦСКА. Много яко! Е, като начало, разбира се.

Изобщо не се въодушевих така обаче във втория ми период в „Барса“, когато през ноември 1997 година ми наложиха веднъж да играя на този пост, и то в „Ел Класико“. В мача на мачовете! Тогава един холандец се правеше на Ван Гог във футбола и в тежкото си умопомрачение ме пусна ляв бек срещу „Реал“ в Мадрид. Спечелихме с 3:2, но разбрах не от първа ръка, а от първо коляно какво е пирова победа – скъсах менискус. Нека обаче не скачаме във времето. Ще ви разкажа по-нататък и за въпросната персона Ван – „герой с отрицателен тип очарование“, както казват в киното за лошите в сценария на филма. Сега още сме на старта на моята история, а и надявам се не бързаме за никъде, нали?

В България безценни навремето бяха апостолите на спорта. Така наричаха треньорите, които обикаляха улици и училища, за да селектират за школите децата, хванали окото им за една или друга дисциплина. Така ме откри за футбола и Огнян Атанасов от пловдивския клуб „Марица“. Къде ме видя? На любимото ми място, естествено – на улицата, където беше най-интересно. Особено за палаво момче като мен, което постоянно имаше пожар в задника. Футбол, надбягвания и надскачания, гонки с велосипеди, стрелби с прашки. Бях слабичък, но жилав и бърз като син на вятъра. Печелех всички спринтове за моето школо „Никола Йонков Вапцаров“ в състезанията между училищата в града, но атлетиката ми беше някак скучна. И когато Атанасов ме включи в най-важния тест за място в школата – мач 15 срещу 15 на големия терен на футболен клуб „Марица“, дадох всичко, за да се харесам. И явно ми се получи, щом не само ме взеха в отбора на най-малките, но и бате Оги дори ме попитата какъв искам да играя. Малка подробност – „какъв“, но... в защитата. Избрах либеро, без още да знам какво точно значи този термин. Звучеше ми обаче някак много специално, солидно и просто нямаше шанс да го изпусна този лъскав етикет.

Либеро! Пост, който днес го няма в съвременния футбол, но по това време моят приятел Франц Бекенбауер го беше направил култов в развитието на футбола. Разбира се, тогава сополанко като мен нямаше как да го знае. А и в случая важното беше, че ми даваха свобода да се движа по целия фронт на отбраната, а в дадени моменти дори да се включвам в атаката. Позицията ми допадна, защото обикновено стигах първи до всяка спорна топка в нашето поле. А най-много се кефех, когато разгадавах ходовете на съперниците и ги изпреварвах. „Като костенурка си бърз... Пътувай бе, тюфлек... Айде, смешко, марш в съблекалнята!“ Това бяха само част от лафовете, които ръсех по терена. Правех се на печен футболист, играех го Голямата работа. Носех номер 5 на гърба на фланелката и се опитвах да афиширам самочувствие във всеки един момент. Мечтаех на едро и силно вярвах – футболът ще е моят билет към славата.

Официалната биография на Камата, е написана в съавторство с Владимир Памуков - 400 страници лични истории за живота и кариерата на най-големия български футболист – с твърди корици и цветни снимки.

Стоичков и Памуков работят над биографията повече от година, за да разкажат история, която ще развълнува всеки българин и всеки почитател на футбола без значение от неговите пристрастия към играчи и отбори. В книгата Стоичков и Памуков пресъздават живо и кинематографично израстването на Камата като играч, препятствията, през които преминава по пътя към успеха, и епохата – доминирания от държавата спорт, който създава шампиони, но и наказва жестоко провинилите се. По-младите читатели ще разберат любопитни подробности за живота и спорта в социалистическа България, а по-възрастните ще си припомнят златните мигове и традиции на миналото. Луксозното издание можете да намерите навсякъде, където се продават книги, издание на "СофтПрес".

Препоръчваме ви още:

Какво ще четем у дома тази есен

Магични мистерии

Уки уки, Япония

Автор: Анета Ралчева

Винаги някой ви обича.

Дори и да е само един човек. Дори и този един човек да сте самите вие.

Винаги някой ви обича и е много вероятно и вие също да го обичате. И в момент на безизходица, в момент, в който забравите това и сте тръгнали да направите някоя глупост – от яд, от его, от страх – спомнете си, че някой ви обича и му кажете на този някой – „Обичам те, правил си много глупости, но те обичам.“

Това искам да кажа сега на едно дете от седми клас, което вчера реши, че да имаш двойка по математика е краят на света и затова е редно да изчезне от този свят. Изчезна само за часове, но в тези часове сърцето ми се преобърна стотици пъти.

Не знам дали можем да спасим целия свят, но съм убедена, че можем да спасим тези, които са близо до нас. И спасението не е в мига, в който нещата се преобърнат. Спасението е във всеки миг преди това.

Спомен от преди 17 години. Дъщеря ми е в осми клас и е на детска дискотека. В Индиго, да, в онова Индиго. Прибра се вкъщи почти в момента, в който чух по новините за случилото се там, но помня онези две минути, не, онези дълги секунди между новините и превъртането на ключа в бравата. Тогава малцина имаха мобилни телефони и помня и топката страх в корема ми, когато набирах стационарните телефони на приятелите й. Защо не вдигат? Не са се прибрали или...? Може би си мислите, че случаят от днес е друг? Не е.

Защото помня и как тя ми каза: “Мамо, ти ме спаси!“

Тийнейджър, който споделя

Как ще съм те спасила, като дори не бях там?

Тогава тя ми разказа как. От първия момент, в който децата ми проговориха, започнах да играя с тях една игра, която бях измислила сама.

Бях я нарекла „Какво да правя, ако… ?“, като всеки път след „ако“ измислях най-различни ситуации, които майчиното ми страхливо сърце раждаше. През годините, разбира се, ситуациите се променяха и усложняваха. Какво да правя, ако някой ме удари на площадката, никой не види, а после кажат, че аз съм започнал? А ако съм сам и някой голям ме изгони от люлката? Какво да правя, ако отида за хляб, но си загубя парите по пътя? Какво да правя, ако някой позвъни на вратата и съм сам вкъщи? Какво да правя, ако някой ме уговаря да избягаме от час? Какво да правя, ако ме заговори непознат човек на улицата? Какво да правя, ако видя големите да преджобват малките? И още, и още.

Измисляхме заедно правилния отговор, като ги оставях първо те да предложат своя версия на реакция. И след това винаги им казвах – „Да, това, което предлагаш е много добро, но то не е първото, което трябва да направиш наистина.“ - И обяснявах. В момент на сериозна беда времето за реакция е много малко. Понякога имаш само секунди, затова първото и най-важно нещо е да изхарчиш всички тези налични секунди по предназначение.

Тогава, кое е най-важното, което трябва да направиш ПЪРВО?

Трябва да не се страхуваш. Да запазиш самообладание, за да можеш да употребиш наличното време да се справиш с проблема. После, когато бедата отмине, ще имаш цялото време на света да се боиш, да плачеш и да трепериш.

И така играхме много, много пъти докато те не започнаха да ми отговарят (отне години) автоматично и с досада: „ОХ, МАМО, ясно, когато стане нещо страшно, първо трябва да не се страхуваме.“

Първият купон - правила за безопасност

Това ми разказа дъщеря ми в нощта на Индиго.

Помниш ли, мамо, как ме учеше да не се страхувам, когато е страшно, а чак СЛЕД това? Когато всички деца край мен започнаха да пищят и да викат, аз изведнъж си спомних какво ми говореше. Едно високо момче край мен също запази самообладание, беше се хванало за една решетка на тавана, която аз не можех да достигна и ми извика да се държа за него. Двамата някак успяхме да накараме още няколко души да се хванем един за друг и да станем като един дебел и голям човек и заедно да останем на едно място.

Била е точно преди завоя на стълбите.

На пръв поглед това няма нищо общо с днешния инцидент. И времената са други, уж. Обаче...

Имате ли телефоните на приятелите на вашите деца?

Имате ли телефоните на техните родители?

Знаете ли къде се събират „готините“ да пушат?

Знаете ли кои са тези, които бягат от час и къде ходят, когато не са на училище?

Знаете ли дали вашето дете би потърсило тяхната компания в случай, че внезапно получи лоша оценка?

Обаждате ли се винаги на учителите в училище и в школите, когато детето е болно или имате много работа и това не е важно – щом не е дошло в час значи детето по подразбиране си е вкъщи?

Посочили ли сте на тийнейджъра „аварийния изход“ – друг възрастен, психолог, любима баба, някого, при когото би отишъл и който би го утешил, когато е решил, че вие сте „врагът“?

Знае ли детето с всяка своя клетка, че го обичате повече, отколкото обичате шестиците му?

Сигурна съм, че знае.

Знае ли тийнейджърът, в чието тяло хормоните си правят парти, че все още е най-важният ви човек?

Никак, никак не съм сигурна.

Препоръчваме ви още: 

Въпросите, чиито отговор трябва да знае всяко дете

Мълчанието е вик за помощ

Планът Х

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

57 урока в двете книги „Уроци за сърцето” са посветени на сърцето, защото в тях се разглеждат едни от най-ценените и затрогващи човешки качества – нашите добродетели. Те са тези, които ни позволяват да постъпваме честно, да споделяме щедро, да общуваме с любов, да проявяваме смелост, да отдаваме грижа и да развиваме най-благородните си страни. Те са заложени във всеки от нас, а способността да ги развиваме зависи от много фактори. Децата получават послания за тях от различни места – в семейството се създават първите представи за това кое е правилно и грешно, в детската градина и училище научават повече за света и неговите порядки, с приятелите разбират какво означава да бъдеш и да имаш близки хора, а обществото влияе на всички нас в изборите, които правим.

В следващите страници обръщаме внимание и на още нещо важно – нашите чувства и емоции, или по-скоро как да помогнем на себе си и децата да ги разбират, трансформират и изразяват по пълноценен начин, за да изградим емоционална зрялост и здрави взаимоотношения. Книгите са за всички възпитатели, които вярват, че моралните избори, които правим, емоционалната устойчивост, която развиваме, и взаимоотношенията, които градим, са основите, върху които създаваме смисъл и удовлетворение в живота си. А какво, ако можем да направим така, че училището да помогне на децата да правят точно това – да намират смисъл и да градят щастие? От дълго време насам децата ни израстват в дълбоко противоречива среда без ясни норми – често семействата преживяват дълготрайни конфликти, училището невинаги успява да настигне хода на времето, обществената култура ни насърчава да бъдем потребители и да следваме нереалистични стандарти за красота и успех, а взаимоотношенията продължават да носят със себе си много въпроси относно това кое е правилно и грешно. Съвремието поставя пред децата ни много въпроси, на които няма лесни отговори: Какво е моето място в едно отчуждено семейство? Как да успея? Какво ценят другите в мен? Какво означава да бъдеш щастлив? Как да обичам себе си? Как да създавам пълноценни взаимоотношения с другите? Кое е най-важното в живота? Как да се справя с гнева/тъгата/тревогата си? Как е правилно да постъпя, когато... ? Много често семейството, приятелите, обществото и личността имат различни отговори на тези въпроси и днес, повече от всякога, човек е оставен сам да прецени кой е най-подходящият за него.

Когато децата започват да разпознават, разбират и да се вдъхновяват от добродетелите на характера, отговорите на тези въпроси започват да добиват все повече яснота. Детето, а по-късно и възрастният, се научават да общуват и действат спрямо своята висша природа – да осмислят живота си според проявата на честност, щедрост, справедливост и смелост. Много често отговорите на въпросите, които си задаваме, се коренят в добродетелите – за да излезем от оковите на конфликтното семейство, е важно да простим и да намерим смисъл; за да бъдем щастливи, е нужно да се чувстваме полезни, а когато се чудим как да постъпим правилно, често отговорът се корени в справедливостта, единството, търпението, себеотстояването, подкрепата и др. Както въпросите, които ни вълнуват, намират яснота когато превърнем добродетелите в стандарт на поведение, така и решенията на проблемите, които вълнуват света, можем да открием отново в добродетелите. Днес сме свидетели на разрастващи се глобални кризи – крайности на бедност и богатство, екологични катастрофи, финансова несигурност, корупция, епидемии от хронични и терминални заболявания, технологично господство, нарастващи чувства на отчуждение, самота и емоционална лабилност, загуба на смисъл и др. Дълбоко в своите корени, тези явления имат своите нравствени основи в алчността, несправедливостта, срама, безразличието и невежеството. Всяка от тези прояви е резултат от липсата на благодарност, единство, справедливост, уважение, съобразителност и мъдрост. Ако ние, възпитателите, искаме да превърнем образованието и възпитанието в инструменти за установяване на мир в света, на справедливи обществени принципи и устойчива грижа за бъдещето, е нужно да се грижим за сърцата на децата. Да възпитаваме стремежа им към съпричастност, грижа и справедливост, които да съпътстват амбициите им за успех, развитие и знание. А заедно с това да им помагаме да разбират по-добре нуждите и желанията си, чувствата и поведението си, както и тези на останалите хора и да изградят самооценка и взаимоотношения, белязани от емоционална зрялост и емпатия.

Като възпитаваме добродетели у децата, вдъхновяваме ги да ги проявяват и да опознават човешката психика, помагаме не само на тях да бъдат щастливи и пълноценни, но допринасяме и за справедливото и омиротворено бъдеще на обществото ни.

***

Наръчниците за учители, родители и възпитатели на деца в предучилищна и в начална степен на образование се издават по проект „Изкуството да общуваме”, част от програма „Добродетели“ на Фондация „Благотворител“.

Екипът на фондацията вярва, че образованието е най-смислената инвестиция в бъдещето на обществото и е важно да се подкрепя изграждането на характера и емоционалната зрялост на деца и младежи. Наред със семейството, училището е мястото, където децата могат да учат и да развиват качества като честност, смелост, уважение, търпение, щедрост, толерантност, постоянство, отговорност, себеотстояване… и да ги прилагат в общуването си.

През последните 8 години чрез реализиране на 12 проекта повече от 16 000 деца и ученици от над 110 училища и детски градини участват в часове по добродетели, които променят много нагласи. Обучение преминават повече от 300 учители и над 200 ученици, които преподават на съученици в часове на класа и в извънкласни занимания.

Може да изтеглите няколко урока тук и да се ориентирате искате ли да имате книгите.

 „Уроци за сърцето” може да закупите в книжарниците, в офиса на „Благотворител” или онлайн.

Повече информация за Фондацията и за програма Добродетели можете да намерите на страниците ни www.blagotvoritel.org и www.dobrodeteli.bg

Прочетохте ли:

"Обич", "родина" и "благодаря"
са любимите думи на българите