Автор: Мая Цанева

„Е, поне съм сигурна, че няма да останете гладни!“, това каза майка ми, когато й пратих поредната снимка на внука й, гордо облечен като професионален готвач, пред купа таратор, който сготви почти сам. Да, няма да умрем гладни, а по-важното е, че ще се храним вкусно, защото за разлика от мен, синът ми влиза в кухнята с удоволствие и е готов да експериментира.

Който ме познава, знае, че готвя по нужда, а не с кеф. Аз вероятно съм най-малко талантливата готвачка от поне две поколения жени вкъщи. Научих се да правя основните гозби за едно домакинство, когато се наложи. Случих на съпруг, който си хапва с удоволствие и може да омеси питка, и родих дете, което си поиска кухня, още когато беше на 3 години. Добре че попаднах на семейство, та да не умра от глад!

Нека ви разкажа за chef готвача Митко. Вероятно още преди да се роди, детето ми е било гладно и е обмисляло как ще си готви нещо вкусно. 9 месеца ядох основно краставици и ябълки, пих айрян, почти спрях шоколада, но проядох телешко. За сметка на това гледах и продължавам да гледам с удоволствие кулинарни канали и да „храня“ душата си.

Когато започнахме захранването му, аз отворих отговорно книгите за биомайки и започнах да правя бурканче след бурканче пюре с всички полезни неща, които намерих: чия, елда, авокадо, брашно от рожков, олио от рапица и броколи. Горкото дете едва изчака да го приемат в ясла, за да започне да се храни нормално. Добре че бяха бабите му, за да го захранват редовно със супа, спанак, кюфтета или с домашен сладолед.

Защо за децата е полезно да готвят

Когато за първи път го заведохме на детски кът, той се залепи за миниатюрната кухня и започна да готви с удоволствие всички зеленчуци, които вкъщи не докосваше. Веднага след това му купихме собствена кухня, в която скоро започнах да намирам спаружен морков или краставица, луканка, а понякога и шоколадов десерт, скрит от строгия поглед на мама.

Относително бързо chef готвачът вкъщи усвои основното ястие, с което се храних, докато бях бременна – таратор. Вероятно му е било генетично заложено да обича тази студена супа, но се справя дори по-добре от мен. Когато опитва първо краставицата, после задължително и киселото мляко, след това готовата смес със сол и чесън и още веднъж преди да я сервира, е ужасно съсредоточен, а очите му грейват, когато е доволен от резултата: „Ммм, колко вкусно…! Мамо, питай и ти!“, казва.

Аз, разбира се, приветствах неговия кулинарен ентусиазъм и заедно по равно режем зеленчуци, бъркаме смеси… Кухнята е твърде малка за трима готвачи, но засега се справяме. За да не попие твърде много от хаотичното ми готвене по интернет, го записах и на неделни уроци по готварство. Обикновено той се прибира от тях, стиснал гордо рецепта и с неизменния въпрос: „Мамо, кога ще сготвим… крем брюле?“. Аз замотвам някакъв отговор и продължавам да бъркам в тенджерата някоя от десетте манджи, които знам, че мога.

И така, тази година той се изправи пред мен, сериозен колкото може да бъде един гладен 5-годишен мъж, който подбира всяка хапка, и каза: „Мамо, искам шапка като на Реми от „Рататуй“! Искам да готвя в Париж!“.

Аз, моя милост и майката на Митко

Първоначално онемях, а после го разцелувах от радост. Имах невероятната възможност да отгледам мъж-мечта, който готви, иска да ме заведе в Париж и ме обича! Разбира се, веднага поръчах костюм на chef готвач, разпределих му по-безопасните кухненски принадлежности и подадох на бабите и лелите му задача: да му намерят книга с рецепти за деца, която се предлагаше на промоция. Когато тя пристигна в три екземпляра, заедно приготвихме първото смути в семейството ни. Главният готвач не го оцени достатъчно по вкус, но се измъкна деликатно от ситуацията: „Направих го за вас, нали е полезно… “

И така, както се казва, не се притеснявайте за мен. Аз имам chef готвач вкъщи, който за моя радост е наследил апетита към храната и живота на бабите си, точния мерник за подправки на баща си, но все е нетърпелив да готви по-сложни ястия като мен. Но аз вярвам, че един ден ще ям изискана лучена супа в бистрото на сина си в Париж и гордо ще показвам звездите Мишлен на ресторанта му на всички. Дотогава ще се храни колкото може с удоволствие с мама и татко, ще пита за супата на бабите си, а Джейми Оливър ще брои последните си дни на успешен ресторантьор! Chef готвач Митко идва!

Прочетохте ли

Коко в кухнята на шеф Манчев
или най-вкусният домашен бургер