Макар и да не говори, човечето, нарисувано върху лист хартия, може да разкаже много. Чрез него можем да разберем какво става в душата на малкия художник.

Какво представлява методът?

Анализът на детските рисунки е метод от психо-диагностиката, но не може да бъде приеман като единствен източник на информация. Той само дава възможност да правим предположения. И колкото по-малко е детето, толкова по-малки са шансовете ни за успех. Все пак способността на децата да рисуват се определя до голяма степен от възрастта им и когато са твърде малки, лесно можем да разшифроваме „шедьовъра“ неправилно.

Другият важен момент е, че всички предположения се нуждаят от доказателство. Можем да се опитаме да съберем тези доказателства сами. Ако някакъв детайл говори за повишена тревожност, можем да опитаме да анализираме поведението на детето в последно време и да преценим дали е имало сигнали, които доказват това. Ако не можем комплексно да оценим ситуацията, но рисунката силно ни безпокои, е по-разумно да се обърнем към специалист. Той може да съпостави нашата диагноза с разказа на детето, да разпита за ключовите моменти в развитието му, за отношенията в семейството и да добави личните си впечатления. Това отличава професионалния от любителския подход.

Винаги има вероятност една отделно взета рисунка да се получи такава случайно.

Какви са правилата

Ето един елементарен, но достатъчно информативен тест, който можем да проведем сами вкъщи. Трябва само да имаме предвид, че обикновено той се прилага при деца над 6-годишна възраст. Задачата е лесна: детето трябва да нарисува човече, а после да отговори на въпросите ни. Важно е да се спазват няколко правила и ключови моменти. Ако ги игнорираме, няма да успеем да направим дори предварителен извод, по-скоро ще се изплашим излишно.

Ако искаме да скрием от детето, че го тестваме, доверието помежду ни може да се наруши и да се появи тревога. Тогава тестът ще нанесе по-скоро вреда. Детето ще се почувства проверявано и ще му е некомфортно. Трябва да имаме предвид, че ако изпитва тревожност или смущение, детето може да саботира молбата ни. Може да започне и да се шегува, да фантазира и това ще обезмисли правенето на изводи. Можем да кажем: „Това е специална задача, която ще ми помогне да те опозная по-добре.“

Ако детето не проявява желание, не бива да настояваме. Можем да го помолим да направи това друг път.

Когато му предлагаме да нарисува човек, листът пред него трябва да е разположен вертикално. Ако настоява да уточним как точно трябва да нарисува човека, можем да кажем: „Нарисувай го, както искаш.“

Когато детето започне да рисува, не бива да стоим над главата му и да следим ще направи ли второ око или не. Ако много ни се иска да наблюдаваме, по-добре да го правим незабелязано.

Преди да пристъпим към оценката на нарисуваното е важно да сме сигурни, че детето е било искрено в желанието си да изпълни задачата, както сме го помолили, защото може нарочно да е измислило някаква фигура, за да ни впечатли.

Ранна диагностика на психични проблеми

Ключовите фактори

Съвременните психолози анализират детските рисунки в по-широк контекст, предвид развитието на детето и отношенията в семейството. Това означава, че при анализа на рисунката трябва да се имат предвид няколко фактора: може ли детето да рисува, колко добре си служи с молив; случайно ли се е появил тревожен детайл или той наистина е сигнал за емоционалното състояние на „художника“.

Устен изпит

Човечето върху рисунката е проекция на самото дете, неговото виждане за себе си, за характера и отношенията с околните. Ако обаче е под 6-годишна възраст, то все още малко познава себе си и емоциите си. Тогава трябва да бъдем готови за общи отговори. Все пак вероятно ще можем да почерпим някаква полезна информация. Отговаряйки на следните въпроси, детето ще ни разкаже за себе си. Нашата задача е да го слушаме внимателно.

Кой е това? Момче или момиче, мъж или жена?

Как се казва? Има ли си име?

На колко години е?

Как се чувства в момента? Какво му е настроението? Радва ли се? Защо е тъжно?

Какво е по характер?

С какво се занимава?

Има ли приятели? А врагове? Защо има врагове?

С кого живее?

Как мислиш, ако се срещнете, ще станете ли приятели или не?

Може би ще ми разкажеш още нещо за него?

За да имаме основание да смятаме, че резултатите от теста ще са обективни, трябва да обърнем внимание доколко детето е ангажирано с процеса, интересно ли му е, старае ли се или бърза да се отърве, за да го оставим на мира.

"Странен" или "уникален" зависи от нас

Важните детайли

Сега вече можем да оценим самата рисунка. Ако вземем един учебник по психология и се опитаме да интерпретираме всеки детайл поотделно, ще получим една картина. А ако вземем предвид и отговорите на детето и собствените си впечатления, резултатът ще бъде друг. Втория вариант е по-близо до реалността. На кои моменти трябва да обърнем внимание:

Тъмните цветове

Трябва да имаме предвид възрастовите особености. До 5-7-годишна възраст децата рисуват схематично, а за тази цел тъмните моливи са най-подходящи – те създават ярък контраст върху листа. Така че предпочитанието към черния цвят може да е особеност на зрителното възприятие. По-добре е да се ориентираме според това какви чувства провокира у нас рисунката. С по-големите деца е по-лесно: те умеят да изграждат сложна композиция и дори да рисуват фон. Ако небето е мрачно, дрехите тъмни, лицето на човечето тъжно, вероятността детето да е потиснато, нараства.

Ако в рисунката преобладава:

Синьото – детето е спокойно и уравновесено. Не скучае, когато е само, обича да размишлява. Лесно създава приятелства, предпочита да дава, а не да получава. Има едно „но“ – понякога децата избират синьото не защото са спокойни, а защото искат да се успокоят.
Зеленото – детето е независимо, упорито, амбициозно. За него това е цветът на спокойствието и безопасността, към които се стреми.
Червеното – детето е ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо.
Жълтото – детето е любознателен оптимист.
Виолетовото – детето обича да фантазира, емоционално е, но е и много чувствително и ранимо.
Кафявото – детето често изпитва отрицателни емоции. Мудно е и физически не е добре развито.
Сивото – това всъщност е отсъствие на цвят. Детето е безразлично към околния свят, стреми се да не забелязва това, което не му харесва и го тревожи.

Рисунъкът

Ако рисунъкът е неравен, това може да е сигнал за слабо развита фина моторика, предвид възрастта. Но ако става ясно, че детето не се е старало и наистина може по-добре от това, имаме повод да мислим за повишено ниво на тревожност. Тогава трябва да се постараем да си спомним дали е проявявало безпокойство и преди.

Натискът на молива

Силният натиск е показател за висок психомоторен тонус, което означава, че детето е емоционално напрегнато. Особено ако цялата рисунка е направена по този начин, а детайлите и линиите са дебело подчертани. Слабият натиск на молива може да е сигнал за липсата на достатъчно сили у детето, ако обичайно не рисува така.

Смуче си палеца, гризе си ноктите

Размерът на човечето

Ако фигурката е много малка или човечето е нарисувано в ъгъла на листа, това може да е знак за ниска самооценка.

Позата и изражението на лицето

Ако човечето се усмихва, ръцете са разперени, пръстите и дланите са разтворени най-вероятно това е проява на склонност към екстраверсия (външно изразяване на чувствата) и желание на детето да общува. Едрата фигура, с широки рамене и разтворени крака е знак за същото. Ако човечето се е получило слабовато, изпънато като струна, няма ръце или са незабележими, пръстите и дланите са скрити или плътно притиснати към тялото, вероятно става дума за склонност към интроверсия (затваряне в себе си). Но все пак трябва да сме наясно дали става дума за особеност на характера или за нежелание за общуване в момента. Ако имаме някакви съмнения, можем да предложим на детето да повторим теста след 3 месеца.

Липсват важни части

До 7-годишна възраст много деца рисуват опростено, не спазват пропорциите, пропускат важни детайли. Възможно е да нарисуват човечето без уши, нос, шия, пръсти, ходила. Това не е повод за тревога, по-скоро е норма.

Дребните детайли

Ако детето старателно изрисува малките детайли (копчета, украшения, панделки и особено прически) това може да е знак за ярко изразен стремеж да се открои и да привлече вниманието към себе си.

Агресивният фон

Ако човечето е с големи ръце, очертани мускули, нарисувани зъби, а на картинката има изобразено оръжие, твърде вероятно е на детето да му е трудно да управлява емоциите си.

Източник: Parents

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме

Детските страхове

12 признака на токсичните родители