Колко често, затънали в работа, се разкъсваме от угризения, че нямаме достатъчно време за децата си? Можем ли да живеем в хармония със съвестта си? Как да го постигнем разказва докторът по психология Сузане Гелб.

- Е, как мина? – попитах приятелката си.

Тя току-що приключи един онлайн семинар. Нейни ученици бяха основно жени-предприемачи, по-голямата част от които се разкъсваха между работата и семейството, опитвайки се да намерят време за всички важни ангажименти.

- Отлично! – отговори ми тя. – Макар че някои от жените се сблъскаха със сериозни трудности.

- Например? – попитах аз.

- Една от тях има малка дъщеря. Сподели ми, че след като стартирала собствен бизнес и започнала да води блог, дъщеря й се почувствала ощетена, лишена от внимание, защото мама отделяла прекалено много време за своя компютър. Детето направо я попитало: „Мамо, кого обичаш повече – мен или блога си?“ - Този въпрос разстроил работещата майка. Тя започнала да се чувства виновна всеки път, когато сядала зад компютъра и това напълно блокирало работата й. Жената се притеснявала, че дъщеря й ще се чувства изоставена.

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

Това е може би един от най-разпространените проблеми при родителите.

Имате добра, успешна кариера, но искате да бъдете и внимателни, любящи родители. И изведнъж се оказва, че не можете да бъдете и едното, и другото едновременно.

Или можете?

Аз бих казала, че това е възможно. Подходът ви зависи от възрастта на детето (2-годишните деца например имат друга представа за реалността от 12-годишните), но тук ви предлагам няколко идеи, които може да ви помогнат да намерите баланс.

Споделете своята радост с детето

Ако работата ви вълнува, ако започвате интересен проект, разкажете на детето, покажете му с какво се занимавате и обяснете защо толкова ви харесва.

„Не е ли чудесно? Току-що разбрах, че мога да водя курсове онлайн! Виждаш ли всички тези имена? Това са хора, които са се записали, за да научат нещо от мен. Много съм развълнувана!“ 

Привличайте детето, когато е възможно

Поканата към детето (дори и към най-малкото) да вземате заедно бизнес-решения му помага да се чувства съпричастно, а не отхвърлено.

„Кое лого ти харесва повече? Това със сините букви или с със зелените?“

Какво е мек преход от семеен към работен режим?

Ако се занимавате с детето и телефонът ви не спира да звъни, не се отдръпвайте рязко, не тичайте в другата стая, за да си прочетете съобщенията, особено ако е съвсем малко. Много родители не си дават сметка, но когато рязко прекъснем общуването си с детето (особено ако няма 6 години) ние го плашим. За него оттеглянето ни от полезрението му е трагедия – „извън погледа – извън сърцето“ или „ако не те виждам, значи те няма“. Когато настъпи време да преминете от семеен към делови режим, правете го без да бързате и обяснявайте какво се случва.

„Това беше весело! Сега тате трябва да се върне към работата си. После ще прочетем още една приказка.“

Децата не са точка, те са двоеточие

Задавайте въпроси (спокойно)

Ако детето каже нещо от рода: „Ти кого обичаш повече мен или блога си?“ или „Защо мислиш за работата си повече, отколкото за мен?“ - не реагирайте бурно, макар че сигурно ще ви заболи. Останете спокойни и попитайте детето си: „Какво те кара да мислиш така?“ - Насърчавайте го да говори свободно. Опитайте се да стигнете до причината за тези твърдения.

Детето ви е разстроено, защото не сте спазили свое обещание (Останали сте пред компютъра, когато е трябвало да излезете в парка?)? Или се чувства пренебрегнато, защото вие винаги говорите за успехите си в работата, за приятелите си, но не споменавате неговите успехи в училище? Слушайте, без да го прекъсвате. Завършете разговора, потвърждавайки пред детето: „Дори когато имам много работа, ти винаги си в сърцето ми. Ти си най-важното нещо за мен! Тъжно ми е, че съм те накарала да мисли иначе. Много те обичам!“

Преди всичко бъдете внимателни, участвайте в живота на детето

Ако го обсипвате с любов, внимание, прегръдки и нежност през целия ден, то едва ли ще се чувства необичано. Неговите емоционални потребности ще са задоволени. И когато дойде време за работа, по-рядко ще се разстройва. Когато ежедневно обграждаме с любов и внимание детето си, участваме в живота му, ние му преподаваме важен урок – че го обичаме. Така то ще бъде уверено, че няма за какво да се страхува. 

Това са само няколко идеи.

Дори да не взаимствате нищо от този текст, показвайте на детето си всеки ден, че го обичате. Независимо от това колко заети се чувствате, намерете време да него, разговаряйте, споделяйте, учете и играйте заедно. Пълноценното време с детето (дори да не е много) го кара да се чувства в безопасност и изгражда доверие помежду ви. Така то едва ли ще се усъмни в любовта ви, дори когато ви се наложи да излезете от стаята или да седнете зад компютъра. Детето ви ще знае: „Мен ме обичат. Мама/татко сега работят, но това е нормално. Скоро отново ще се забавляваме заедно. Те няма да ме изоставят.“

Препоръчваме ви още:

Да работя или да се отдам изцяло на майчинството

Професията на филмовия преводач

За професиите, които работят с хора