Как поредността на раждане влияе на съдбата и характера на детето

Хората, които имат братя и сестри, знаят колко сложно е да съжителстваш с по-големите или по-малките от теб. Най-големите винаги са примерът, който трябва да следваш, а най-малките са любимците, на които винаги им се прощава. Но това далеч не е всичко. Поредността на раждане има огромно влияние върху живота ни като възрастни, върху това какви семейства ще създадем и каква професия ще изберем.

Ако сте били единствено дете вероятно сте усещали натиск от родителите си и сте били насърчавани да преследвате неотклонно целите си. Много популярно е мнението, че единствените деца в семейството по правило са перфекционисти. Те търсят вниманието на околните и изискват одобрението им. Но преобладаващата им характеристика е, че са зависими и егоцентрични.

Съществуват над хиляда изследвания за поредността на децата в семейството. Първият, който открива, че най-големите, средните и най-малките имат различен социален опит и като следствие различна структура на личността е психологът, психиатър и мислител Алфред Адлър. По негово време са проведени множество изследвания през 70-те години на миналия век. Често техните резултати били противоречиви и се превръщали в източник на спорове между психолозите. Но между отделните проучвания имало и много общи изводи. Един от най-популярните американски психолози Кевин Лемън, написва книгата „Поредността на раждане“, в която твърди: „В повечето случаи поредността на раждане има значение за хората. Но това е само един от факторите, които влияят на личността на детето. Останалите са възпитанието, генетиката, социалната и физическата среда.“ Някои психолози смятат, че различията в характерите заради поредността в семейството са факт най-вече, защото децата използват различни начини да привлекат вниманието на родителите си.

Върху най-голямото дете натискът е най-силен

Според д-р Лемън на първородното дете родителите поставят повече цели и задачи. А с появата на следващите деца са все по-малко взискателни. Затова първородните израстват по-отговорни, учат по-добре и се стремят към лидерските позиции. Потвърждава го и изследване, според което повечето американски президенти са били или първородни или единствени деца в семействата си.

Средното дете е миротворецът

То обикновено обединява членовете на семейството, винаги е лоялно, миролюбиво и общително. В личностните си отношения е предано и честно. Средните деца по-лесно откриват слабите страни на останалите, знаят къде да „натиснат“, когато е необходимо, и кога да направят компромис. И в детските, и в зрелите си години те ценят приятелствата си.

Най-малките са с ярко изразена индивидуалност

Изтърсакът често е най-креативен, но може да бъде и най-непослушен, да бъде бунтар и да изисква същото внимание, което е получавал първородният. Той лесно намира общ език с останалите и често се превръща в изкусен манипулатор.

Характерни качества на първородното дете:

- перфекционист;

- търси успеха и го постига;

- лидер;

- властна натура;

- отговорно;

- мотивирано;

- добронамерено;

- надеждно;

- внимателно;

- контролиращо.

Характерни качества на средното дете:

- адаптивно;

- независимо;

- добър събеседник;

- миротворец;

- общително и социално активно;

- възможно е да е непослушно;

- възможно е да се чувства самотно.

Характерни качества на най-малкото дете:

- общително;

- обаятелно;

- отзивчиво, дружелюбно;

- праволинейно;

- манипулатор;

- забавно;

- изискващо внимание;

- егоцентрично.

Характерни качества на единственото дете:

- уверено;

- отговорно;

- добронамерено;

- перфекционист;

- егоцентрично;

- преждевременно зряло;

- обидчиво;

- лидер.

Източник: goodhouse

Препоръчваме ви още:

Братя и сестри без вражди

Мамо, може ли да го сменим за кученце?

Как се отглежда дете с труден характер – 10 съвета