Автор: Лора Райчева

Уф, оф и ох! Не се издържа вече! Подложена съм на тормоз. Ежедневен. Повече от две години! Момчетата искат сестрички. ДВЕ! Никакъв компромис с бройката! Нито с пола. ДВЕ МОМИЧЕТА. Споменавала съм тук-там, ама сега историята в пълнота:

Преподавах нагледно “що е това яйцеклетка”. Момчетата бяха на около 4 и 5. Ще попитате как нагледно. Много просто - лепях се по стените в банята, да демонстрирам как яйцеклетката се закача за лигавицата на матката. Пусках си хавлията на главата, да показвам как, като няма бебе, кръвта маха яйцеклетката от там. Абе, много се раздадох, мисля, че бих могла минимум награда Грами да взема за това превъплъщение.

- Ясно! - казаха в един глас нинджите. - Ти имаш ли още такива клетки за бебе?
- Имам. - гордо отговарям аз.
- Добре. Роди ни две сестрички.
Аз се усмихвам и умилявам ... нямаща представа какво си навлякох на главата...
На другия ден, още със събуждането:
- Имаш ли още клетки за бебе?
- Имам, бе. Нали вчера ме питахте?
- Добре, чакаме две сестрички тогава.
Аз пак се умилявам.

Мина около половин година. Всеки ден едно и също;
- Мамо, ти баба ли си вече? Имаш ли още клетки за бебе?

Спрях да отговарям. Викам си, ще забравят, ще им мине, ще им писне. Не. Упорито, но любезно, ден след ден те искат бебета.

Мина година:
- Нали ще ни родиш две сестрички?
- За какво са ви?
- Да си играем с тях, за да е забавно!
- Ама вие сте двама, не съм забелязала да скучаете.
- Е, да, ама четирима е по-добре.
- Вие сте четирима, братовчедите ви идват всяка седмица, играете по цял ден, остават да преспиват.
- Ама си отиват. Ние искаме две момиченца, които да гушкаме по цял ден. И да си играем. И ще ставаме шестима, като идват, което е супер.
- Бебетата не си играят. Спят, сучат и реват.
- Нищо, ще порастнат. Ще изчакаме. Ти само ги роди.

Мина още една година. Сърдех се, че ме тормозят. Обяснявах, че не става така “искам сестричка” и хоп. Поправяха ме “не сестричка, а две сестрички”. Можело и близначки, но по-добре не. Не казаха защо е по-добре.

Братята

Накрая им обясних съвсем сериозно, че не планирам други деца. Че за да има деца, трябва и татко.
- О, да, ясно е. За да правите секс.
- Точно така.
- Ми ожени се тогава.
- Не искам. И няма за кого.
- Ми намери си.
- Не е толкова просто. Трябва да срещна някого, когото много харесвам.
- Ами излизай повече, бе мамо!
После имахме период, в който ме молеха:

- Мамо, обещай, че ще се ожениш. Моля те, обещай! И обещай, че ще правиш секс!

Минахме и през разговора:
- Ама този мъж, ако се омъжа, ще иска да живее с нас.
- Няма проблем, ще го изтърпим, щом ще имаме сестрички. На всичко сме съгласни за тях, не разбираш ли?
- Искате ли да си вземем куче?
- Да, да, моля те! Супер! Ще си имаме куче! Може ли две?
- Не.
- Добре. Едно. Ама и две зайчета.
- Не.
- Добре. Само куче. И две сестрички.
- Еее, кучето, вместо сестрички, да го гушкате.
- Тогава се отказваме от кучето, само сестричките.

"Чаках, плаках и няма кой да ме избърше!"

Последно, съвсем скоро. На вилата, в зеленчуковата ми градина ходя с едни силиконови ли, гумени ли, обувки. Някакви модерни галоши. Ама като съм боса, някак се завърта въздух в тях и издават звук, като пръцкане. На всяка крачка. Големият съвсем сериозен, идва при мен:

- Мамо, с тия обувки недей да ходиш на среща. Че няма да имаме сестрички.

За момента не са се сетили, че може и без татко, защото сме си говорили и за инвитро, и за инсеминация и за донорски сперматозоиди. Мисля, че е въпрос на време да минем на този вариант. Обмислях да кажа: “момчета, вече съм баба, няма клетки”. Но се опасявам, че ще сменим темата с “да си осиновим”. И това сме го говорили.

Абе, май много говоря с тях. По-малко инфо за света, повече спокойствие за мен. Или да взема да ги раждам тия две сестрички и да се свърши тая мъка!

Прочетете още:

Желязната детска логика