Автор: Мария Пеева

Вчера Коко ме изненада. Децата най го обичат това - да те издебнат, докато ровиш из прането за поредния изгубен чорап, чистиш котешката тоалетна или режеш лют лук и триеш сълзи в ръкава. Точно в такива сюблимни моменти от битието ще те застрелят с някой екзистенциален въпрос.

- Мамо, може ли да те попитам нещо, ама няма много да ти хареса?

Божичко, си казах. Пак ще трябва да обяснявам, че съм правила секс поне четири пъти, щом имам четири деца. Коко в момента е точно в периода на “неудобните” въпроси.

- Разбира се, мамче. - казвам на глас, а си мисля - лесно му е на баща ти да си мие ръцете с мен. “Питай мама, тя е филолог, аз разбирам само от цифри”. И така вече 23 години…

Този път обаче Коко не го интересуваха птичките и пчеличките.

- Кажи ми кое ти е любимото дете.

Опитах се да се измъкна със стандартния отговор.

- Всички сте ми еднакво любими.

- Ама не може така. Все някой от нас обичаш повече. Ето, вчера цяла вечер си говори само с Теди и Яна.

- Защото те не са тук всеки ден, за да си говорим толкова много с тях, колкото с вас.

- А пък миналата седмица Алекс спа при теб няколко вечери подред.

- Защото беше болен и имаше нужда от повече гушкане.

- А в неделя направи на Косьо кекс с ябълки, макар че аз не го ям.

- Защото беше негов ред да си избере десерта.

- И все пак някое дете ти е любимо, признай си. - Коко не се предава лесно.

Замислих се дали да му отговоря с онази мъдра басня за майката, която най-много обича детето, което е болно, или което е най-малко, или което е надалеч, но се отказах. Коко е малък философ и веднага ще ме контрира с въпрос - какво правим, ако всички са здрави, щастливи и на една ръка разстояние? После ми хрумна да му отвърна както баба казваше - нима човек може да обича едната си ръка повече от другата? Но малкият хитрец ще каже - да, ама дясната ти е по-ценна, нали? Затова реших да отговоря с въпрос.

- А според теб кое ми е любимото дете?

Сините очички засияха насреща ми.

- Мисля, че аз.

- И защо мислиш така?

- Ами защото съм ти най-усмихнатото дете. Нали все ми казваш, че съм ти слънцето.

- Ето, видя ли сега? 

Коко доволен се оттегли, а аз се подсмихнах. Скоро очаквам продължение. Тези дни Коко ще се присети, че Теди ми е най-чаровният, Косьо - най-ученолюбивият, а Алекс - най-палавият. И те са най-най в нещо. Значи може те да са ми любимите деца. И пак ще дойде да ме пита, а аз отново ще се чудя какво да му отговоря, така че малката философска главица да разбере, че все едно дали детето е усмихнато слънчице или кисел лимон, отличник или двойкаджия, палавник или послушник, майка му все си го обича.

Но Коко е прав за едно. Майката наистина си има любимо дете.

Пък аз съм голяма късметлийка.

Имам си цели четири броя. :)

*********************

Прочетохте ли Пижамен ден?

Вижте и Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала