Автор: Траяна Кайракова

Ма що да не  се наканя да ида нейде за 3 дена и да не стане нещо! Питам ви! Какво да ви питам, чакай аз да ви кажа. Тръгват остъйманашеснайсетсъм за МОЛ-а със сестра си.

- Я хвърли боклука! Не се оглеждай, сина ми, на тебе говоря.

- Оф, бееееееееееееееее!

- Оф – моф, действай!

Няма и две минути и сестра му ми звъни. Викам си, че тия пак забравиха нещо.

- Майко! Синът ти се набучи през един пирон на крака. Кърви. Какво да правя?

- Карай го в Спешното, не знаеш ли какво се прави?

- Знам аз, ама знам и ти какво ще кажеш.

- Че какво ще кажа?

- Цитирам:“Ай стига лиготии, нищо му няма!“

- Ами лъжа лий? Аман от вашите лиготии! Айде, карай го!

Закарала го тя. То хубаво го закарала, ама що го върна! Боли го, ама го боли, все едно, че ражда без епидурална упойка. Аз се чудя багаж ли да събирам, манджи за три дена ли да готвя, педикюр и маникюр ли да си правя. Човекът мрънка, а че мрънка! Умира, казвам ви! Умира!

- Майка ми, сега и гърло ме боли.

- Боли те я! Боли те! Тъй се дра в колата, че ми проглуши ушите!

Сестра му въобще не му прощава.

- Майка ми, пък и лекарката само ми се подиграва.

- Що?

- Щото ме пита от кое училище съм, аз й казвам, че от Езиковата, пък тя вика:“Ей, днеска не спряхте с тая Езикова! Какво ми ревеш, на колко години си? На 16? Ох, да върнат казармата, тогава да те питам аз как се реве! Лягай тука! Нищо ти няма. Превързвам те, лягаш и слагаш лед. Утре си като нов! Даже и в журнала няма да те пиша, че днес се сбърках от писане. Айде, бягай“. Къде да бягам, аз едва вървя, тя да бягам.

- Стига мрънка! Отивай си в стаята.

- Няма пък! Ще ти мрънкам!

- Лапеееееееее! Ще ида от тая вечер да чакам автобуса за Девин, спирай се!

- Отивай пък, няма да спра! Ооооох, дано си дойде тате, ама да не ме подиграва много. Ооооох....сега тая жена, като не ме записа в журнала, утре трябва и на училище да ходя, нали?

- Ще ходиш я! И хоро ще играеш! Нали по философия ще те оформят!

- Ооооооох!

Връща се баща му.

- Татеееееееееее, оооооох....

- Кажи, тате.

Разказва цялата история цветно.

- Тате, ми сега и бележка нямам за утре, бееееееееее!

- Срамота, тате, срамота! Развалиха го това здравеопазване, развалиха го!

- Нали!

- Нали я! Аз се чудя що не са ти дали пенсия за инвалидност. Загубен народ! Утре сестра ти да те закара на ТЕЛК!

- Боли ме бе, тате!

- Мога да ти помогна. Я се наведи малко.

- Що?

- Да ти изпукам един зад врата! Нали съм ти казвал, че човешкият организъм е тъй устроен, че реагира само на една болка. Дай да ти отвъртя един и ще забравиш за крака!

- Стига дееееееееееее. Аз умирам, пък той....

- Жена, пусни късните новини.

- Що?

- Бе как няма да дадат за тоя пирон, сигурно и по света ще го дават!

- Стига бе, татееееееееееее!

- Я кажи, татевата.

- Какво?

- От кое те боли повече?

- А?

- От дупката в крака или от унижението, че хвърля боклука?

- Стига дееееееееееееее!

- Ти каза ли на лекарката, че си хвърлял боклука?

- Казах.

- Голям срам! Майкооооооооооо, голям срам!

- Стига бе, тате!

- Айде лягай си, че утре на училище.

- Ще дойда при тебе в спалнята.

И верно отиде. Слава Богу, иначе вече да съм на спирката за Девин и да спя под звездите.

Още от Траяна:

Супермайка