Автор: Анелия Икономова

Да имаш три деца, както ще ви потвърдят моите вдъхновения - Мариана Колунчева и Калоян Явашев – моите братя по тегоба, не е съдба, това е социално значимо заболяване, което уврежда психиката и голяма част от физиката на родителите! Да си многодетен родител не е като да си нормален човек! Да започнем с елементарни неща, като кошмарите например... нормалните хора сънуват, че ги преследват убийци, че ги обладават зли демони (това прозвуча много греховно, хареса ми), сънуват кукли, които оживяват; духове; сънуват, че си губят работата; че половинката им изневерява... неща, които лично мен ме карат да се смея доста невъзпитано!

Моите кошмари се свеждат до три-четири сценария – бременна съм и/или раждам – тоя е най-гадният. Номер ДВЕ - опитвам да си преброя децата и все забравям по някое, в най-лошия случай успявам и бройката им ме довежда до не толкова тиха лудост. Оня ден сънувах, че раждам близнаци, раждането мина добре, благодаря. То е лесно като трима вече са минали – пътят е утъпкан един вид. Обаче като се сетих, че общият брой на наследниците брутално ще се покачи на 5 (пет)... не ми се беше случвало да имам паник атака, докато сънувам… обаче ей на.

Третият кошмар ми е, че всички заедно отиваме някъде!

Чела съм, че нормалните хора го наричат със странните думи „ваканция“ или „почивка“. Нямам представа, какъв заряд носят тия думи за тях, за многодетните това са думи, които носят от средно силен ужас до пълна паника, минавайки през всичките етапи за 5 до 10 секунди. Представям си само как ще изглежда катунът; колко време ще ми отнеме да събера багажа; в какво ще побера всичките тия боклуци; колко време ще ми отнеме да убедя дъщеря-тийнейджър, че два вида преси за коса не са необходими на никой, особено ако тоя никой е на 12! Да обясня още веднъж, после още веднъж и да се скараме десетина пъти за разведряване на обстановката преди пътуването! Тениски, гащи, бодита, потници, панталони, блузи с дълъг ръкав, пуловери (щото където и да отидем температурите варират в порядък от +30 до -10) чорапи, чорапогащи, шапки, якета, обувки - по 100 бройки от всичко, та да имаме за поне два дни!

Лекарствата – нурофени, панадоли, нещо за повръщане, нещо за разстройство, за дизентерия, за черна чума, за цветна чума... щото големите израстъци може и да не са болнави, но малкият – той хваща всичко... от зелени сополи, през въшки до антаркс в радиус до 10 километра от мястото, на което е позициониран! За мазилата... дума не ми се отваря... това дете последно го видях без синина или отворена рана преди 3 години, когато го родих! А откакто е тръгнал на детска, всеки ден се прибира като след свирепи гладиаторски битки...

Ако отидем някъде, просто да хапнем, и в менюто има само 20-ина неща, моите прекрасни зверове задължително нищо няма да си харесат. Ако нещата са с месо, те рязко се превръщат в силно радикализирани вегани. Ако повечето неща са постни или салати, вкусовете им се променят силно и придобиват желанието да ядат сурово месо, субпродукти, да пият кръв и да дъвчат кожа... Цитрусите ги привличат през лятото, през зимата им се ядат череши, но по една тема са единодушни и това е сладкото – никога нищо не остава!!!

Предвид гореизложеното, най-удачното място за почивка на челядта ми, би бил някой изоставен мексикански затвор, в който уютно са разположени - сръбска скара, ресторант с поне три звезди Мишлен, завод за сладолед и плантация от разнообразни насаждения, в неизчерпаеми количества!

Четвъртият ми кошмар е... че кърмя... отново! След като три деца са кърмени общо около 6 години, а последното спиране на кърмата бих описала като епична битка с природата, кърменето се превърна в тема, от която ми щръкват космите от ужас! Не знам откъде произведох цялото това мляко, но с всяко от децата, можех да отглеждам и по двама пенсионери! Сега съм абсолютно убедена, че като умра ще отида в Ада и в последния му кръг ще се изцеждам до припадък, докато непрекъснато си правя тестове за бременност и те са положителни... а малки дяволчета ще ми крещят в ухото: „Искаш ли ВАКАНЦИЯ?????“

Препоръчваме ви още:

Стокхолмски синдром

Мамо, може ли да го сменим за кученце?

Супермамите не плачат