или Защо децата са по-непослушни, когато са с майките си

В детската градина ни казват, че имаме „златно дете“, баба твърди, че внучето е много послушно „докато не се прибере майка му“, таткото няма никакви проблеми с поведението на мъника, а когато той остане с майка си, се отприщват всякакви емоции, нервите се обтягат и сълзите са път да се излеят. Мамините сълзи. Защо се случва така, че когато е с мама, детето се превръща в ураган от чувства?

Добрата новина е, че ситуацията не е уникална, а лошото държане на детето не ни прави лоши майки. Психолозите открояват 3 основни причини за това поведение.

1. Безусловната майчина любов

Специалистите знаят – детето се държи по-зле с хората, които най-много обича и на които се доверява. Когато е в обкръжението на такива хора, мъникът престава да се контролира и си позволява да се отпусне. Мама е „свой човек“, затова и детето може да бъде себе си в нейно присъствие. И точно върху нея да излее товара на самоконтрола, който е натрупало през деня в детската градина, с баба или с бавачката си.

2. Енергийните канали

Децата се „хранят“ от майчините емоции, особено ако са много близки с мама. От тях черпят енергия. Това е като при шопинг терапията – отиваме да си купим нещо, за да изпитаме удоволствие и да се заредим с приятното усещане за известно време. И детето има нужда от такова зареждане, а „зарядното“ обикновено е човек, от когото можеш да получиш достатъчно енергия и по любим за теб начин. Детето иска да включи мама в собствения си енергиен поток – бягане, скачане, непослушание, а тя има усещането, че като че ли с поведението си дребосъчето я наказва.

3. Синдромът „хамелеон“

Децата понякога са истински хамелеони – осъзнали зависимостта си от възрастните, те се настройват според очакванията им, дори имитират движенията, речта, навиците им. На същия принцип имитират и емоциите. Какво се получава? Детето е прекарало деня с баба си и вече се е потопило в нейното настроение – „прихванало“ е интонацията, тембъра, скоростта на движенията й (да не говорим за болките в гърба и коленете) и изведнъж се появява мама. А тя е съвсем различна. Трябва бързо да се пренастрои и това води до „бъг в системата“ му. Случва се на подсъзнателно ниво, засяга усещанията и емоциите на мъника и той излиза от ситуацията по единствения му познат начин – с капризи, с пакости или с провокации.

Кой е виновен и какво да правим?

Никой не може да бъде „обвинен“ и не е нужно да се упрекваме. Най-добрата реакция в такава ситуация е да се успокоим, да не се самонавиваме и да оставим детето да излезе от задънената улица на емоциите си, при срещата ни с него. „Знам, че се държиш така, защото си изморен и ти е било скучно без мен.“ е една добра реплика в подобна ситуация. Ще си помогнем още повече, ако бързо изолираме „конкуренцията“ – баба или бавачката, за да не изнервяме допълнително мъника с присъствието на двама съвсем различни „по клас“ души. С порастването, кръгът на общуване на детето се разширява и то много по-успешно „превключва“ в общуването си с различни типажи. А мисълта, че не ни слуша, защото по-малко ни обича, трябва да отхвърлим завинаги.

Източник: kolobok.ua

Препоръчваме ви още:

Мамо, не ми крещи!
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
12 признака на токсичните родители

В сезона на вирусните инфекции малките деца са най-податливи на заразяване и боледуването им може да се превърне в безкрайно ходене по мъките, докато отшуми и последният симптом. Но има хлапета, за които сезонът не е от значение, родителите им се тревожат, че боледуват твърде често и пият постоянно лекарства и добавки. Ето съветите на педиатъра за "болнавите деца".


Кое дете е "често боледуващо"?

Смята се за нормално малките деца да боледуват до 5-6 пъти годишно. Като често боледуващи се определят деца в ранна възраст, които боледуват повече от 5-6 пъти в годината. При това не само в сезона на грипа и вирусните инфекции, макар в есенно-зимния период да имат по-висока честота на заболяванията.

Защо някои деца са поначало със слаб имунитет

Причините могат да бъдат много. На първо място състоянието на детето зависи от начина, по който е хранено. Ако е било кърмено продължително, вероятността от чести респираторни инфекции значително намалява. От голямо значение е и средата, в която живее детето. Ако семейството е многолюдно се увеличава и вероятността от заразяване с вирусна инфекция. Същия ефект има и активният социален живот на родителите и детето. Колкото по-чести са контактите с други хора, толкова по-голяма е вероятността от заразяване – това е общоизвестен факт. Влияят разбира се и генетичните особености, региона, в който живее семейството и замърсеността на околната среда. Но най-важното е как бива отглеждано детето. Ако расте изнежено, в прекалено топли помещения, ако се навлича и разходките навън в студени дни са рядкост, ще бъде много по-често жертва на грипни и вирусни инфекции.

Вижте

 Закаляването през първата година

Виновни ли са родителите

Родителите не бива да изнежват детето и да компенсират с добавки без нужда. В последните години има и сериозно увлечение към имуномодулаторите. Всички говорят за имунитета и всички го стимулират. А имунитетът е сложна система, която при малките деца е в процес на формиране. Когато детето боледува (без усложнения) 5-6 пъти годишно, това е добра тренировка за защитните сили на организма му. Затова грубото вмешателство в работата на имунната система е неприемливо. Няма по-добър естествен стимулатор от храната и зареждането на организма с белтъчини, витамини и микроелементи. Важни за имунната система са желязото, цинкът, селенът, йодът - четирите основни микроелемента и четирите витамина - витамин А (бета каротинът), витамин Е, РР, и витамин С. Понякога, когато специалистите анализират историята на болестта установяват, че в рамките на една година детето е приемало 5-6 имуномодулатора, а родителите му се учудват, че продължава да боледува. Това се случва, когато храненето не е балансирано. Най-вредно е еднообразието.

Прочетете още 

Имуностимулатори - да или не?

В последните години се забелязва тенденция към дефицит на витамин А (бета-каротин) при малките деца. А за да се запълни този дефицит не са нужни особени усилия. Два много популярни в ранна възраст продукта съдържат бета-каротин в изобилие - морковът и тиквата. Но за да се усвоява пълноценно, не бива да се изключват мазнините от диетата на детето.

Безобидни ли са билковите препарати?

Много родители, в този сезон, използват фитопрепарати, като изготвените на основата на ехинация например. Но често забравят, че дори "безвредните" билкови чайове и фитопрепарати могат да имат мощно въздействие върху организма на детето. Ехинацеята например, е разрешена за прием в ЕС след 10-годишна възраст, защото е много силен имуностимулатор. Всеки препарат има показания за приемане, срокове, в които може да се взема, и др. особености, които не бива да се пренебрегват. Затова консултирането с педиатъра трябва да става дори в тези случаи.

Какво не бива да забравяме?

На първо място това, което всички специалисти непрекъснато повтарят – острите респираторни заболявания, с вирусен произход, не се лекуват с антибиотици. Да, преди 30 години те се използваха активно при лечението на вирусни инфекции, но сега търпеливо се опитваме да убедим родителите, че честото използване на антибиотици създава резистентност, която може да изиграе лоша шега при едно заболяване с бактериален произход след време.

Условно родителите се делят на две групи. В първата са тези, които се страхуват от високата температура и понякога купуват антибактериални препарати, без да се консултират със специалисти. Втората група са тези, които категорично отричат антибиотичното лечение, независимо от вида на заболяването. Това също може да доведе до усложнения.

Напоследък станаха много популярни бързите тестове за диагностика на бактериални инфекции. Един такъв тест се използва при ангина или скарлатина например. У нас такъв тест се прилага вече в някои лаборатории. Наличието на стрептококи например се установява чрез лентичка, с която по имунохроматографски метод се доказва наличието на специфични антигени. Изследването продължава не повече от 10-15 минути, в някои случаи до половин час. Анализира се гърленият секрет, взет от детето. Възможността бързо да бъде установено наличието на бактерии, отменя необходимостта от лечение с широкоспектърен антибиотик и значително скъсява периода на лечение, ако се налага смяна на препарата, заради неефективност.

Педиатричните съвети са от интервюто с д-р Ирина Захарова, специалист по Детски болести, завежда катедрата по педиатрия на Руската медицинска академия, национален консултант по педиатрия. В България също някои лекари предписват антибиотици без нужда и не правят антибиограма, нито СРП изследване. Това не е добра медицинска практика и е също толкова опасно, колкото да не се вземе антибиотик, когато действително се налага. Ако трябва да обобщя съветите на тази педиатърка в едно изречение, то ще е - каляване, балансирано хранене и добър педиатър. Мисля, че това е рецептата да не боледуват често децата ни.

Препоръчваме ви още: 

Истинските лекари на децата са родителите

Моят приятел сополът 

Бацили, безотговорност, болести

Това е един от най-често задаваните въпроси из майчинските форуми. Когато д-р Таня Андреева ми разказа за приложението, което са разработили с екипа й, веднага го свалих (безплатно е) и го изпробвах - лесно, бързо и удобно. Разбира се, веднага я поканих да го представи и на вас. Надявам се да ви е полезно.

Идеята за мобилното приложение за детско здраве HealthyKid Sofia се роди само преди 3 месеца, но е следствие от проблем, който съществува в София повече от 30 години. Още през 1978 година е започнат строежа на Национална педиатрична болница, която да обединява всички детски специалисти. Като студентка, преди повече от 10 години, работих в Клиниката по детска кардиология към Национална кардиологична болница. Там всекидневно транспортираха новородени с тежки сърдечни пороци от родилните отделения. Тогава сестрите ми разказваха, че е имало идея Националната педиатрична болница да има топла връзка с Майчин дом и всички новородени със сърдечни пороци много бързо да се поемат от детските кардиолози, а консултациите с други детски специалисти да стават бързо и лесно. Оттогава е и моята мечта. Миналата зима се създаде Инициативен комитет от пациентски организации и педиатри за построяването на Национална педиатрична болница ,,Детски здравен парк", в който с голямо желание се включих, защото навсякъде по света такива центрове са в основата на добрата педиатрична практика. Самата аз, по време на специализацията си, всекидневно преглеждах деца на родители, обиколили няколко болници, преди да намерят точния за симптома на детето им детски специалист.

След редица интервюта и след една пресконференция в подкрепа на необходимостта от ,,Детски здравен парк", на моя приятелка (и майка на малко дете) й хрумна идеята да обединим детските лечебни заведения поне в приложение, за да може и тя самата да не ми се обажда всеки път, за да ме пита къде да отиде с детето си. По време на специализацията си съм била за период от по няколко месеца, част от екипите на всички университетски детски отделения в София и добре знам деца с какви симптоми се приемат. Разделих спешните състояния, при които трябва веднага да се отиде в болница, от тези, за които трябва да се потърси амбулаторен преглед. Създатели на приложението сме аз и моята приятелка, която е икономист. Консултирахме се с юристи, за да спазим закона, и с колеги педиатри, за да сме сигурни, че информацията е вярна. Намерихме програмисти в лицето на "Спийдфлоу България", които бяха вдъхновени от предложението ни и с радост ни помогнаха в реализирането му. Не сме взаимствали идеи от никое подобно приложение, не знам дали изобщо има такова, защото всяка европейска столица си има Обединена детска болница. Нямаме финансиране, нито помощ от външни компании. Когато споделих за приложението с инициативния комитет, те с радост прегърнаха идеята. Зад проекта, още преди да стартира, вече стояха Асоциация Родители, Национална мрежа за децата, Националната асоциация на децата и младите хора с диабет.

В приложението са отделени спешните състояния при децата, за които незабавно трябва да отидете в болница и оплакванията, които да ви насочат за преглед, когато личният лекар не е на разположение. Много ценно е, че избирайки симптом, приложението подрежда всички болници, в които се преглеждат деца с конкретната симптоматика спрямо разстоянието, като започва от най-близката до потребителя. Така при спешен случай, пациентът има възможност да избере най-близката болница, в която да получи лекарска помощ. Приложението работи с навигация и реално предоставя възможност, да ви отведе до вратата на болницата. Това е особено голямо предимство за хора, които не познават добре столицата, дошли са на гости или живеят отскоро тук. Родителите могат също да следят предстоящите имунизации, профилактични прегледи и изследвания на детето, като след въвеждане на рождената му дата получават нотификация за всеки задължителен преглед и/или ваксина.

Имаме за цел да информираме потребителя къде какъв детски специалист има и да му покажем коя е най-близката болница, в която могат да му помогнат. Не се наемаме да оценяваме никого, нито да гарантираме качеството на лечението. Оценката за лекарите е много субективна. Добър според пациента е лекарят, който е помогнал. За съжаление най-добрите лекари поемат най-тежките пациенти, при които и рискът от усложнения е най-голям и тогава, ако се случи най-лошото, всъщност не е виновен лекарят, а болестта! Това е и още едно доказателство колко е необходима Национална педиатрична болница! Зад всеки тежък случай стои мултидисциплинарен лекарски екип, а в България събирането на консилиуми, на които да се обсъждат тези случаи, практически е невъзможно.

Приложението можете да свалите за телефона си ето оттук. И дано никога не се налага да го използваме :).

Препоръчваме ви още:

Как да разпознаем автоимунно заболяване при децата
Препоръките на д-р Масларски
7 "безобидни" симптома при децата през първата година

Микаела е едно малко очарователно момиченце, което може много неща. А е едва на 3 години и е със Синдром на Даун. Мика обаче има прекрасно семейство. Има и бате Крис – най-добрият батко на света. Обградена с обич и грижа тя расте и усвоява умения, с които дори деца без нейната диагноза не могат да се справят. Как успява разказва майка й Силвена Христова.

Как започна създаването на навици на Микаела? С какво?

Микаела я възпитаваме по начина, по който възпитаваме и Крис. Създаването на навици няма определен момент, от който сме започнали. Със сигурност се е случило преди самата тя да осъзнае, че е необходимо нещо да се направи. Винаги се мият ръцете преди хранене и след тоалетна, зъби се мият задължително сутрин и вечер, след поникването на 1-то зъбче. Броят се на пръсти дните, в които сме пропускали, ако децата са заспали в колата например. На гърне я сложихме към 9-10-и месец за първи път, докато при Крис това се случи към 8-и месец. Но опитът с него ни доказа, че това няма голямо значение и ефект. При Микаела премахването на памперс дори се случи по-лесно и по-бързо, отколкото при Крис, както с дневния, така и с нощния.

Първата победа?

Първото голямо постижение на Микаела беше в края на 6-я месец. Децата със Синдром на Даун често имат по-слаб мускулен тонус. При Микаела обаче това не е така. Тя е много силна, жилава и не е била никога по-отпусната в тяло. Това не мога да кажа обаче за лицевите мускули и езика. От бебе беше изплезена и прилагахме различни видове масажи, за да се прибере езика. Важно беше, от възможно най-ранна възраст, да я научим да пие със сламка. И това е една от стъпките, за да успеем да тренираме езика и той да се прибере. С това се справи тате, благодарение и на едно специално шише, което закупихме от САЩ, и което улесняваше задачата ни. Това, че Микаела да се научи да пие от сламка на 6 месеца е невероятно постижение. Общо взето всеки от семейството, заедно с баби, дядовци, леля, чичо има принос за развитието й.

През какви етапи преминава създаването на всеки навик, който е усвоила?

Първият етап е постоянно повтарящото се действие. Когато едно и също нещо се повтаря периодично и системно, то се запаметява. Вторият етап е когато покажем на Микаела, че е необходимо тя самата, да го направи. И тук на помощ идва Крис. Тя много го обича и има желание да му подражава. Крис й показва, след което казваме на Микаелка: "Хайде, сега го направи като бате." И тя го прави с голямо желание. Третият етап е, когато Микаела каже: "не иКам", т.е. не искам. Тогава вариантите са два. Или да и кажем: "мооооля те" и тя се усмихва и веднага го прави, или мама да е по-строга и настоятелна и да не й даде право на избор с категоричен тон.

Кое й беше най-трудно?

Най-трудно й е да се обува и все още се учи. На моменти успява, но много зависи и от самата обувка. Това, което най-много пречи в създаването на навици, е липсата на време. В ежедневието все бързаме за някъде, всичко е по график и часове и много често правим нещата вместо нея. Но като цяло сме много настоятелни и понякога безкомпромисни (по-често мама).

Как изграждате подхода си към нея – черпите ли информация отнякъде или се учите в крачка?

Всяко дете е индивидуално, без значение дали е със Синдром на Даун или не. Няма точна рецепта, подход или тактика, по която да се действа. Всичко е в движение и според ситуацията. Крис много й помага и показва, какво да прави и как да го направи. Тате Краси винаги подхожда с усмивка и добро и успява да я манипулира. Мама Силви е лошото ченге в къщи и ината й в повечето случаи надделява пред този на Микаелка. Мама е по-строга, настоятелна и при нея няма "не иКам". Случвало се е да чакам Микаелка 20-30 минути да се облече, защото отказва.

Тя знае много думички, как ги научава?

Микаела знае много думи, не всички обаче изговаря ясно, но това се надяваме, да се изчисти с времето. Ученето на повечето думи е благодарение на тате. Когато думата е нова, и не може да я произнесе правилно, я разделяме на срички и Микаела повтаря. Когато ние знаем какво иска да каже, но е неразбираемо за околните и искаме да произнесе думата правилно, настояваме да го направи. Например като иска вода, казва: "доода". Мама не й дава вода, докато не я произнесе правилно. Тя може, но й коства повече усилия и старание. Важно е да бъдем настоятелни, защото иначе ще продължи да се изразява така, тъй като е по-лесно. Посещенията в Карин дом и работата с логопед, психолог, рехабилитатор и музикотерапевт, както и заниманията в група 2 пъти седмично, са от съществено значение за цялостното й развитие.

Как помага батко Крис?

Крис ни помага с търпение, компромиси и отстъпване в много ситуации. Невинаги, разбира се, защото е дете. На Микаелка обаче помага във всичко - в ежедневието, в игрите, учи я на думи, разделя ги на срички, за да ги произнася правилно. Винаги, когато мама й се скара, я защитава. Когато й взехме очила, той беше този, който я убеди вкъщи да си ги сложи. Казва й: "Хайде, миличка, заради бате!" Много й помага и сме сигурни, че така ще бъде и занапред, защото се случва, не само като го помолим, но и по негово желание и инициатива. Когато Крис рецитира стихотворение или пее песен, тя научава много думички и пее заедно с него. Микаелка има голям късмет с батко като него.

Как се адаптира в детската градина?

Микаела ходи на градина от 4-и октомври. Тя е абсолютно готова и се адаптира по-бързо и от другите деца, ходи с голямо желание. Това, върху което трябва да се поработи с нея, е фината моторика - оцветяване, моделиране. Вкъщи не е оцветявала, защото нямаше желание и ние не сме настоявали. Но сега постепенно сме решили да променим това, защото се изисква в градината. Друго, с което трябва да свикне Микаела е, че въпреки че някое занимание в градината не й е интересно, то трябва да се направи. При индивидуалната терапия в Карин дом, тя може да работи 45 минути без да стане от стола. Но в градината проявява повече своеволие и често няма търпението да се заседява по-дълго.

Отскоро (в група) с Микаела работи и музикален педагог - Весела Люпке, в Музикално ателие към Българска асоциация “Орф-Шулверк”. Това е креативен начин на работа с деца, съчетаващ ритъм, говор, музика, движение с интересни игри, в който децата творят, за да откриват и разбират света на изкуството – музикалното, танцовото и театралното. Така се учат да бъдат част от група, да се съобразяват с другите, не само със собственото си аз, но в същото време и да запазят и индивидуалността си. Това е много ценен и интересен подход, за който ще разкажем повече след време. Според становището на екипа в Карин дом, Микаела е подходяща за обучение в общообразователна детска градина БЕЗ асистент.

Какво й предстои да научи? Как продължава създаването на навици и умения?

Много е важно, да я научим и на търпение, което тя в момента няма за дълго. Пазаруването с нея е невероятно изтощително предизвикателство, защото тя приема магазина като площадка за тичане и игра. Когато отиваме в магазин, обясняваме какво купуваме. При възможност тя взема продуктите, тя избира плодовете и зеленчуците, които да сложи в торбичка. Искаме да научим Микаела да се справя сама с всичко и това да се случва естествено в ежедневието с нашите усилия, с помощта на специалисти и в градината. За нас е важно да не й помагаме в прекалено много, за да не е зависима и да не разчита на нас напълно дори и на 3 години.

С опита, който имате, какво можете да посъветвате родителите, които отглеждат и възпитават дечица с Даун?

Съвет не знаем, дали можем да дадем, защото всяко дете е с различна индивидуалност и характер и всеки родител най-добре знае и усеща, как да подходи. Но едно сме разбрали покрай Микаела - децата ни могат повече, отколкото ние им позволяваме. Важно е да не вършим нещата вместо тях и да бъдем настоятелни, за да се справят.

Какво може Микаела?

Може да се облича, съблича (за горна дреха има нужда от малко помощ), ходи до тоалетна сама, мие ръце, лице, зъби, храни се, пие от чаша и сламка, сервира, отсервира, почиства масата с кърпа след хранене, занася мръсните дрехи в пералнята, помага при разнасяне на дрехите след пране, брои до 10, адекватно реагира и отговаря на въпроси, изпълнява задачи, винаги като се прибере отнякъде се събува и си прибира обувките в шкафа, участва в разказване на позната приказка и довършва фразите, пее части от песнички - знае дори химна на България, прави кратки изречения, комуникира. Но най-добре може да обича и това ни го показва безброй пъти всеки ден!

Вижте как започва утрото на Микаела.

Интервюто взе Янка Петкова
Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Светът на Мария
Истинските хора раждат истинската история
Случват се удивителни неща!
Талантът да обичаш по-лесно от другите

Навън щипе студ, есента е прекрасна в ярките си цветове, а събитията стават все по-интересни и примамливи.

За цялото семейство/ за родители:

04.11.2017 - Валдорфска педагогика за родители - Валдорфско училище "Проф. Николай Райнов"

07.11.2017 - Резервопедия/сугестопедия като метод на преживяване - безплатна лекция - Creative House – детски парти център и занималня

0-3 години:

03,4,5.11.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет

05.11.2017 -Детска работилница: игра с домашен пластелин - безплатно - ИКЕА

05.11.2017 - Хайде на куклен театър в Мега Мол

07.11.2017 - Кърменето - най-доброто начало за вашето бебе.- Mall of Sofia

07.11.2017 - Многократни пелени и естествена бебешка хигиена.- BG-mamma office

08.11.2017 - Как да положим основите на общуването с бебето? - Фокс - училището за родители

08.11.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - Столичен куклен театър

3-7 години:

04.11.2017 - Трите прасенца - детски мюзикъл - Софийска опера и балет

04.11.2017 -Театър Bulgaria Mall - безплатно - програмата за ноември

04.11.2017 - Здравей, приятелю, чудесен! - безплатно за Нощта на театрите - Открита арт сцена на Шипка

04,05.11.2017 - Рисувам с мама 3-5 г. - Вълшебната къща на Ема

05.11.2017 - Детска работилница: игра с домашен пластелин - безплатно - ИКЕА

7-12 години:

03.11.2017 - Арт лаборатория за деца и родители SEGNI MOSSIрт лаборатория за деца и родители SEGNI MOSSI - Derida Dance Center

04.11.2017 - Ателие „Работата на палеонтолога" - Музейко и Био игри

05.11.2017 - История за чайка и банда котараци - Столичен куклен театър - салон Гурко

04-05.11.2017 - Kids in Tech / проект "Кола на бъдещето" - На 4-и и 5-и ноември малки изобретатели на възраст 6-12 години ще навлязат в автомобилния свят, за да направят открития за революционни технологии, които вече променят живота ни и ще бъдат неразделна част от нашето ежедневие след няколко години.

07.11.2017 - Актьорско майсторство за кино 8-14 г..- Как да стана киноактьор? Какви умения ми трябват за екрана? Как да представя себе си в различните екранни жанрове? Как да работя върху актьорските си качества за да изградя своя екранен имидж?

Препоръчваме ви още:

Нова строителна зона отваря врати в Музейко
15 бързи трика за радот на малките и големи деца
Едно семейство в цирка

За поредна година проект на фондация „За Нашите Деца“ бе избран да участва в дарителската кампания на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“

Тази година фондация „За Нашите Деца“ бе одобрена да участва в кампанията на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“ с проект „Подари щастливо детство на деца с трудности в развитието“. С осъществяването на проекта ще бъдат подкрепени 6 деца, които имат физически увреждания и/или трудности в развитието, като им бъде предоставена възможност, според потребностите им, с тях да работят различни специалисти и да посещават иновативни терапии.

Можете да гласувате за проекта ето тук.

Благодарение на инициативата, миналата година фондацията успя да събере над 10 000 лв. за проекта „Сбъдни мечта за семейство в Детска къща“. Със средствата беше подпомогнат екипът от Център за временно настаняване от семеен тип (ЦНСТ) „Детска къща“ да запази високото качество на грижа, което гарантира пълноценното развитие на децата и адекватното посрещане на техните нужди. Каузата бе сред 22 успешни проекта, които подкрепи осмото издание на благотворителната инициатива на Райфайзенбанк.

Кампанията „Избери, за да помогнеш“  ще продължи до 20 декември, като дарения за кампанията на фондация „За Нашите Деца“ могат да се направят по няколко начина:

Клиентите на интернет банкирането на Райфайзенбанк могат да правят дарения чрез линк от сайта на Райфайзен Онлайн, директно по сметката на фондацията:

 
Получател/Титуляр:Фондация ЗА НАШИТЕ ДЕЦА

IBAN:BG32RZBB91551060533767

BIC:RZBBBGSF

При банка:Райфайзенбанк България

Основание за плащане:Избери, за да помогнеш

През онлайн платформата за разплащания pay.dir.bg

Чрез SMS с текст DMS DETSTVO на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори

Дарителската кампания стартира през 2009 г. и за този период е подкрепила над 210 проекта, с над 2.4 млн. лв.

Фондация " За Нашите Деца" вече  25 години  насочва усилията си в предоставянето на подкрепа на най-уязвимите деца в България и правото на семейство на всяко дете. За четвърт век успя да подкрепи над 10 000 деца и техните семейства. Благодарение на дългогодишния си опит и постоянно развитие на услугите, организацията не само предоставя алтернативна форма за грижа на деца, които са изоставени от своите родители, а и развива превантивни услуги. Предвид големия брой на деца с увреждания и/или трудности в развитието, през последните години специалистите на фондацията работят, както за намиране на приемни семейства, които да отглеждат децата с увреждания, така и за подкрепа на биологични семейства, в които има деца с увреждания и/или трудности в развитието.

Автор: Добромир Банев

Жената се облегна на стената и облекчено въздъхна. Преди нея тук бяха спирали много други жени, тъй като навсякъде зееха дупки. Докато една жена си почива, тя винаги оставя по стената дупка след себе си и две–три изречения, написани с лош химикал. Изречения за мъж, когото притежава или за мъж, който вече вероятно е изгубила.

Жената е в бежов шлифер с кафяви копчета. Косата й е вдигната на кок. Сега е допряла главата си точно там, където някоя друга преди нея е написала „Майната ти, скапано копеле”. Това е ирония и същевременно не означава абсолютно нищо.

Жената пуши Marlboro gold и дима излиза от устата й бавно и уморено. Хиляди жени са изпушили милиони цигари на същото място. Фасовете в краката й го потвърждават, но за нея това е просто един килим, набит с миризмата на никотин. Усеща краката си меко върху него. Псува й и се.

Жената остана неподвижна пет минути. Изпуши цигарата бързо. Когато правиш нещо с удоволствие, времето не се усеща. Времето е нечовешки дълго, когато извършваш действия по навик. Тя бяга от навика, затова се озова тук.

Жената потърси химикалка в чантата си, но след като установи, че няма, извади яркото си червило, свали пластмасовото му златисто капаче и с умерени движения написа на стената: „Аз никога повече няма да се влюбя. Никога!”. Отдръпна се две крачки, прочете написаното и й се стори прекрасно, че червеният й почерк изпъква пред останалите. Една уважаваща себе си жена винаги носи червило в чантата си.

Усмихна се, обърна гръб на изречението, и без да си вземе довиждане със стената, тръгна с уверени стъпки по тротоара. Още преди да се беше отдалечила съвсем, на същата стена се облегна друга жена. И на нея й се пушеше.

Откъс от книгата "Аз съм в другото такси". Тук може да следвате авторската страница на Добромир Банев.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Препоръчваме ви още:

Колко боли да имаш крила 
Обикновената жена 
Жената с търсещия поглед

„Тацитус“ е дневен център за работа с деца с аутизъм. В него родители и специалисти обединяват усилията си, за да могат децата с аутизъм да получат шанса да израснат независими и пълноценни възрастни хора. В специализирания център децата ползват ежедневна, интензивна терапия и с тях работи екип от квалифицирани специалисти.

Историята

Мина Ламбовски – майка на дете с аутизъм е първият човек в България, заговорил за биохимичния подход към аутизма. В началото на 2009 г. тя създава център “Тацитус”, за да сподели дългогодишния си опит в борбата с аутизма – опит, натрупан в специализирано образование и обучение, и в търсене на отговори по целия свят. С времето „Тацитус” се превръща в притегателен център за мотивирани родители и специалисти. Успехите с децата са вдъхновяващи и показват, че само с обединени усилия може да постигне и невъзможното.

Центърът

“Тацитус” започва своето съществуване в малка къща, предоставена безвъзмездно от семейството на Мина Ламбовски. Със събраните такси се изплащат заплатите на 6-те специалиста, които работят с децата. Центърът съществува благодарение на таксите, даренията, доброволния труд и взаимопомощ между родители и специалисти.

За родителите

Грижата за детето от аутистичния спектър е свързана със спазването на строга диета, изисква много средства за осигуряване на биологично чиста храна и хранителни добавки, на интензивна, ежедневна терапия и висококачествени лекарски грижи. Тези мерки поглъщат усилията на много фамилии, които обединяват своите възможности и сили, за да помогнат на децата си, но резултатите са забележителни и дават сериозно основание за оптимизъм! Специалистите от Център “Тацитус” се обучават от сертифицирани международни организации. Така придобиват квалификация да практикуват наложени в света програми, разработени специално за деца с аутизъм: /PECS, TEACCH, FLOORTIME, MONTESSORI (3-6 год.), TOMATIS, ABA/

Какви са резултатите?

- децата се учат ги на самостоятелност, как да общуват и да изразяват нуждите си по разбираем за околните начин;

- подобряват познавателните си способности;

- успешно се интегрират в масови учебни заведения.

Подадена ръка

В центъра се полагат грижи и за деца, чиито родители нямат възможност да плащат такса, поради сериозни финансови затруднения. С партньорството на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда се работи за изследване и лечение на гастроинестиналната патология при децата с аутизъм. Книгата “Специални диети за специални деца” е първата на български език, която показва връзката между аутизма и биохимичните процеси в организма. През 2010 и 2011 година у нас се провеждат първите биохимични конференции по проблемите на аутизма, с участието на световно известни лекари.

*********

За аутизма - фактите

Аутизмът нарушава умението на човека да общува и да се разбира с другите, а вследствие на това се затрудняват процесите на обучение и социализация, които често са съпътствани с поведенчески проблеми.

Аутизмът е най-бързо нарастващото разстройство в развитието в целия свят. Преди 20 години диагностицираните с аутизъм деца са били 5 на 10000. Към момента те са 1 на 88 и броят им продължава да расте.

Аутизмът засяга деца от всички етнически и социални групи, във всички краища по света.

С адекватна подкрепа и напътствия детето с аутизъм има шанса да израсне успешен и самостоятелен възрастен човек. Без подкрепа шансовете му са минимални.

В България все още не съществуват статистически данни за броя на засегнатите хора, но няма обективна причина да се отличаваме рязко от целия свят по тези показатели.

У нас до диагнозата се достига трудно, защото педиатрите и общопрактикуващите лекари в България не са обучени да разпознават ранните симптоми, информираността сред обществото е незначителна, а ранната диагноза и ранната интервенция са ключов фактор за успешното развитие на детето с аутизъм.

Липсват сертифицирани специалисти по наложилите се в света успешни програми за работа с деца от аутистичния спектър, а терапията е основното средство за въздействие при тях.

Съществуващата у нас грижа е твърде скъпа за възможностите на повечето семейства: 30-40 лева на час.

От 8-и ноември Център "Тацитус" ще има нов дом в сградата на Частна целодневна детска градина "Херман Хесе", ж.к Дружба 1, ул. „Тирана” 63. 

Повече полезна информация за родителите и най-често задаваните въпроси - за симптомите, причините за появяване на аутизъм, къде могат да се направят излседвания, къде и как се поставя диагноза и др. можете да намерите в сайта и фейсбук страницата на центъра.

Препоръчваме ви още:

Трудни деца или трудни диагнози
Живот сред хората
Аутизмът не е присъда