Микаела е едно малко очарователно момиченце, което може много неща. А е едва на 3 години и е със Синдром на Даун. Мика обаче има прекрасно семейство. Има и бате Крис – най-добрият батко на света. Обградена с обич и грижа тя расте и усвоява умения, с които дори деца без нейната диагноза не могат да се справят. Как успява разказва майка й Силвена Христова.

Как започна създаването на навици на Микаела? С какво?

Микаела я възпитаваме по начина, по който възпитаваме и Крис. Създаването на навици няма определен момент, от който сме започнали. Със сигурност се е случило преди самата тя да осъзнае, че е необходимо нещо да се направи. Винаги се мият ръцете преди хранене и след тоалетна, зъби се мият задължително сутрин и вечер, след поникването на 1-то зъбче. Броят се на пръсти дните, в които сме пропускали, ако децата са заспали в колата например. На гърне я сложихме към 9-10-и месец за първи път, докато при Крис това се случи към 8-и месец. Но опитът с него ни доказа, че това няма голямо значение и ефект. При Микаела премахването на памперс дори се случи по-лесно и по-бързо, отколкото при Крис, както с дневния, така и с нощния.

Първата победа?

Първото голямо постижение на Микаела беше в края на 6-я месец. Децата със Синдром на Даун често имат по-слаб мускулен тонус. При Микаела обаче това не е така. Тя е много силна, жилава и не е била никога по-отпусната в тяло. Това не мога да кажа обаче за лицевите мускули и езика. От бебе беше изплезена и прилагахме различни видове масажи, за да се прибере езика. Важно беше, от възможно най-ранна възраст, да я научим да пие със сламка. И това е една от стъпките, за да успеем да тренираме езика и той да се прибере. С това се справи тате, благодарение и на едно специално шише, което закупихме от САЩ, и което улесняваше задачата ни. Това, че Микаела да се научи да пие от сламка на 6 месеца е невероятно постижение. Общо взето всеки от семейството, заедно с баби, дядовци, леля, чичо има принос за развитието й.

През какви етапи преминава създаването на всеки навик, който е усвоила?

Първият етап е постоянно повтарящото се действие. Когато едно и също нещо се повтаря периодично и системно, то се запаметява. Вторият етап е когато покажем на Микаела, че е необходимо тя самата, да го направи. И тук на помощ идва Крис. Тя много го обича и има желание да му подражава. Крис й показва, след което казваме на Микаелка: "Хайде, сега го направи като бате." И тя го прави с голямо желание. Третият етап е, когато Микаела каже: "не иКам", т.е. не искам. Тогава вариантите са два. Или да и кажем: "мооооля те" и тя се усмихва и веднага го прави, или мама да е по-строга и настоятелна и да не й даде право на избор с категоричен тон.

Кое й беше най-трудно?

Най-трудно й е да се обува и все още се учи. На моменти успява, но много зависи и от самата обувка. Това, което най-много пречи в създаването на навици, е липсата на време. В ежедневието все бързаме за някъде, всичко е по график и часове и много често правим нещата вместо нея. Но като цяло сме много настоятелни и понякога безкомпромисни (по-често мама).

Как изграждате подхода си към нея – черпите ли информация отнякъде или се учите в крачка?

Всяко дете е индивидуално, без значение дали е със Синдром на Даун или не. Няма точна рецепта, подход или тактика, по която да се действа. Всичко е в движение и според ситуацията. Крис много й помага и показва, какво да прави и как да го направи. Тате Краси винаги подхожда с усмивка и добро и успява да я манипулира. Мама Силви е лошото ченге в къщи и ината й в повечето случаи надделява пред този на Микаелка. Мама е по-строга, настоятелна и при нея няма "не иКам". Случвало се е да чакам Микаелка 20-30 минути да се облече, защото отказва.

Тя знае много думички, как ги научава?

Микаела знае много думи, не всички обаче изговаря ясно, но това се надяваме, да се изчисти с времето. Ученето на повечето думи е благодарение на тате. Когато думата е нова, и не може да я произнесе правилно, я разделяме на срички и Микаела повтаря. Когато ние знаем какво иска да каже, но е неразбираемо за околните и искаме да произнесе думата правилно, настояваме да го направи. Например като иска вода, казва: "доода". Мама не й дава вода, докато не я произнесе правилно. Тя може, но й коства повече усилия и старание. Важно е да бъдем настоятелни, защото иначе ще продължи да се изразява така, тъй като е по-лесно. Посещенията в Карин дом и работата с логопед, психолог, рехабилитатор и музикотерапевт, както и заниманията в група 2 пъти седмично, са от съществено значение за цялостното й развитие.

Как помага батко Крис?

Крис ни помага с търпение, компромиси и отстъпване в много ситуации. Невинаги, разбира се, защото е дете. На Микаелка обаче помага във всичко - в ежедневието, в игрите, учи я на думи, разделя ги на срички, за да ги произнася правилно. Винаги, когато мама й се скара, я защитава. Когато й взехме очила, той беше този, който я убеди вкъщи да си ги сложи. Казва й: "Хайде, миличка, заради бате!" Много й помага и сме сигурни, че така ще бъде и занапред, защото се случва, не само като го помолим, но и по негово желание и инициатива. Когато Крис рецитира стихотворение или пее песен, тя научава много думички и пее заедно с него. Микаелка има голям късмет с батко като него.

Как се адаптира в детската градина?

Микаела ходи на градина от 4-и октомври. Тя е абсолютно готова и се адаптира по-бързо и от другите деца, ходи с голямо желание. Това, върху което трябва да се поработи с нея, е фината моторика - оцветяване, моделиране. Вкъщи не е оцветявала, защото нямаше желание и ние не сме настоявали. Но сега постепенно сме решили да променим това, защото се изисква в градината. Друго, с което трябва да свикне Микаела е, че въпреки че някое занимание в градината не й е интересно, то трябва да се направи. При индивидуалната терапия в Карин дом, тя може да работи 45 минути без да стане от стола. Но в градината проявява повече своеволие и често няма търпението да се заседява по-дълго.

Отскоро (в група) с Микаела работи и музикален педагог - Весела Люпке, в Музикално ателие към Българска асоциация “Орф-Шулверк”. Това е креативен начин на работа с деца, съчетаващ ритъм, говор, музика, движение с интересни игри, в който децата творят, за да откриват и разбират света на изкуството – музикалното, танцовото и театралното. Така се учат да бъдат част от група, да се съобразяват с другите, не само със собственото си аз, но в същото време и да запазят и индивидуалността си. Това е много ценен и интересен подход, за който ще разкажем повече след време. Според становището на екипа в Карин дом, Микаела е подходяща за обучение в общообразователна детска градина БЕЗ асистент.

Какво й предстои да научи? Как продължава създаването на навици и умения?

Много е важно, да я научим и на търпение, което тя в момента няма за дълго. Пазаруването с нея е невероятно изтощително предизвикателство, защото тя приема магазина като площадка за тичане и игра. Когато отиваме в магазин, обясняваме какво купуваме. При възможност тя взема продуктите, тя избира плодовете и зеленчуците, които да сложи в торбичка. Искаме да научим Микаела да се справя сама с всичко и това да се случва естествено в ежедневието с нашите усилия, с помощта на специалисти и в градината. За нас е важно да не й помагаме в прекалено много, за да не е зависима и да не разчита на нас напълно дори и на 3 години.

С опита, който имате, какво можете да посъветвате родителите, които отглеждат и възпитават дечица с Даун?

Съвет не знаем, дали можем да дадем, защото всяко дете е с различна индивидуалност и характер и всеки родител най-добре знае и усеща, как да подходи. Но едно сме разбрали покрай Микаела - децата ни могат повече, отколкото ние им позволяваме. Важно е да не вършим нещата вместо тях и да бъдем настоятелни, за да се справят.

Какво може Микаела?

Може да се облича, съблича (за горна дреха има нужда от малко помощ), ходи до тоалетна сама, мие ръце, лице, зъби, храни се, пие от чаша и сламка, сервира, отсервира, почиства масата с кърпа след хранене, занася мръсните дрехи в пералнята, помага при разнасяне на дрехите след пране, брои до 10, адекватно реагира и отговаря на въпроси, изпълнява задачи, винаги като се прибере отнякъде се събува и си прибира обувките в шкафа, участва в разказване на позната приказка и довършва фразите, пее части от песнички - знае дори химна на България, прави кратки изречения, комуникира. Но най-добре може да обича и това ни го показва безброй пъти всеки ден!

Вижте как започва утрото на Микаела.

Интервюто взе Янка Петкова
Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Светът на Мария
Истинските хора раждат истинската история
Случват се удивителни неща!
Талантът да обичаш по-лесно от другите