"Бъди себе си", "никому не си длъжен", "най-важно е да намериш призванието си"...

Тези съвети звучат много разумно, нали? Вижте една различна гледна точка за тях. Блогърът Тина Плантамура е майка на трима тийнейджъри и автор в няколко родителски издания. Предлагам на вниманието ви нейния списък с грешни съвети, които е давала на сина си с най-добри намерения.

Големият ми син неотдавна завърши училище и прави първите си стъпки като възрастен. Това обстоятелство ме накара да осъзная, че напразно съм го съветвала за много неща. Съжалявам, че не мога да върна времето и да взема думите си назад. Правех го с най-добри намерения, но сега се надявам да разбере, че не всичко е било истина.

1. На никого не си длъжен

Сега мисля иначе. Главната ни отговорност е да подпомагаме позитивните промени в света. Ние сме длъжни да се отнасяме към всеки ( и към себе си) с доброта, милосърдие, търпение, уважение и съчувствие. Всеки от нас воюва на собственото си бойно поле. В Книгата на живота си всеки има глави, които не би прочел на глас. Втурвайки се в чуждия живот, ние може да се окажем в разгара на ожесточена битка. И докато другият се бори да събере частите от битието си, ние можем да направим само едно – да бъдем добри с него. Не е трудно.

2. Уважението трябва да се заслужи

Трябва ли да чакаме, докато някой спечели уважението ни? Възможно ли е да заслужим уважение, без да проявяваме такова в отговор? Ако се отнасяме с уважение към някого, значи ли това, че автоматично сме заслужили подобно отношение? А ако някой се отнася към нас неуважително, трябва ли да му отвърнем със същото. Това ми напомня за спора за яйцето и кокошката, но е по-абсурдно. Ние носим отговорност за собственото си поведение, не е важно дали другите се отнасят към нас с уважение.

Прочетохте ли

Нека се "опарят"

3. Бъди себе си, рано или късно ще те оценят

Сега съм убедена, че само настойчивостта и вложените усилия помагат да преуспееш и бих казала на сина си: „Излез от зоната си на комфорт, заяви себе си, не плувай по течението. Глупаво е да се надяваме, че ще получим всичко желано, просто като бъдем себе си.“

4. Упоритият труд дава резултати

Това невинаги се случва. Възможно е и най-всеотдайната работа и непрестанните усилия да не доведат до нищо добро. Животът е несправедлив, но все пак трябва да се трудим, защото ако не го правим, липсата на резултати ни е гарантирана.

8 истини, които майките на синове

рано или късно ще разберат

5. Работи това, което обичаш, за да си щастлив

Попитайте 15 случайни хора работят ли това, за което са мечтали. После има задайте въпроса: „Щастливи ли сте?“ Не на всеки е нужна главозамайваща кариера, за да бъде щастлив. Едни правят това, което винаги са искали, и въпреки това са нещастни. Други изобщо нямат нормална работа, но са доволни от живота си. Разбира се, важно е да следваш мечтите си, но по-важно е устойчивото развитие. Трябва да можеш да подсигуриш себе си, дори да не успееш да намериш работата-мечта.

6. Ти си специален

Вместо това сега бих казала: „Ти не си по-добър или по-лош от другите. Всеки твой познат те превъзхожда в нещо. На някого това, което на теб ти се отдава с лекота, ще му е трудно. Използвай силните си страни, за да направиш света по-добър. Ако той е добър за другите, ще е добър и за теб. Търси помощ и я приемай, когато е необходимо. Не бъди високомерен – няма задачи и обстоятелства, които са под достойнството ти, както и такива, които не са по силите ти.“

Препоръчваме ви още:

Как излетях от клетката

Уроците, които научих

Съветите, които правят децата ни нещастни

Автор: Соня/Светът на Сончето 

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича историята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека!...

"Опълченците на Шипка", "Хайдути", "На прощаване" и толкова други, свързани с историята ни, стихове, винаги са ми били едни от любимите. Помня ги и до днес. Литературата ми беше силният и най-любимият предмет. Особено поезията. Но в моите ученически години и почитта към историята беше друга, стихотворенията не само ги учехме наизуст, а ги учехме с удоволствие, анализирахме, свързвахме със събития и декламирахме с гордост и патос. Татко също обичаше да рецитира и да пее патриотични песни и успя да ми предаде тази любов към народното творчество. Аз обаче си признавам, че не успях. Когато децата ми имат за домашно да наизустят някое стихотворение и се прибера, а те с измъчени лица се опитват да запомнят и бъркат диалектните думи, просто не издържам и започвам да рецитирам. С ръкомахане, с въодушевление, спазвайки извивките на гласа и паузите, където трябва. А те ми въртят очички в знак на досада! Признават, че се възхищават на любовта ми към поезията и на факта, че ги помня и до ден днешен, но определено нямат намерение да следват примера ми.

По времето на моите ученически години, Трети март беше един наистина осъзнато честван празник - с тържества, с кръжоци, със специално формирани за целта групи по инициативност, с организираните посещения по исторически места или музеи, с рецитали и песни, с разказване на новооткрити факти в историята...

Сега, през последните няколко години, една шепа села и малки градчета организират по една възстановка на Освобождението, изнесе се по една реч и толкова. Единствената голяма еуфория за празника е по телевизията - предавания точно от тези места и от Шипка. Хотелите се надпреварват да пускат оферти един през друг, защото повечето българи използват датата заради увеличените почивни дни, а не толкова заради празника.

Винаги съм се старала на всеки исторически празник на България да заведа децата някъде - на възстановка на боеве, двореца Врана, Историческия музей, Военния музей или където има нещо, свързано със съответния празник. Толкова малко избор, а сме ходили толкова много пъти, че започнахме дори да повтаряме местата. И макар понякога да ми замрънкват: "Пак ли там, нали вече сме били!", те уважават българските празници, тачат ги и в навечерието им ме питат: „Какви са ни плановете за утре?”.

Но виждам в хората около мен, че вече не е същото, както в моето детство, и започвам да се питам дали наистина идва онова време, в което вече дори и официалните празници няма да правят впечатление. Толкова ли стана модерен или труден животът, че не можем да поспрем и да почетем един национален празник, да се опитаме да съхраним традициите на нашите баби и дядовци? Толкова ли не успяваме да предадем на следващото поколение обичта към стиховете, патоса, с който ги декламирахме, любознателността към историята ни и самоинициативността да четем, да учим и да творим, любопитството към традициите, нравите и обичаите български, което проявявахме?

Толкова ли мразим родното и българското, че успяхме да приемем за важни всички онези чуждестранни национални, измислени и не-измислени празници, а своите ги забравихме или не ги зачитаме?

Повод да пиша тези думи ми даде един остър коментар, който прочетох в социалните мрежи по повод Трети март - че политиците ни са били виновни за нечестването на празника от сънародниците ни, защото не са организирали тържества като хората, освен на Шипка и в столицата, не са изчистили улиците, за да могат хората да празнуват, не са предвидили пищни тържества и събития, нямало окачени знамена и все в същия дух. Не че защитавам родните политици, но смятам, че ако искаме нещо да почетем и да празнуваме, никой не е длъжен да ни го организира. Колко от българите закачиха знамена на прозорците си, колко ще почетат празника в истинския смисъл на думата и колко разказаха на децата си нещо за Освобождението? Не е задължително да правим някакви огромни мероприятия или да организираме цял поучителен ден. Достатъчно е просто да го почетем – с посещение на историческо място или музей, с една питка в чест на празника, с едно опреснително прочитане на историята или дори само да си го честитим искрено?

Когато пътуваме по чужбина, впечатление ми правят всички онези крепости, замъци и дворци, които европейските столици имат. А ние - не. Защото когато Европа е строяла, нашите прадеди са се борили. За свободата на земята - тяхната и на следващите поколения. И са успели. А ние трябва да я отстояваме, да я ценим и да съхраним делото им! Или най-малкото - да ги почетем!

И по този повод, и в чест на началото на Освобождението, в навечерието на празника за вечеря сготвих чушки по панагюрски, а планът ми за Трети март е посещение на Етнографския музей. Да, пак там...

Чушки по панагюрски

Продукти:

6-7 печени  обелени чушки;

1/2 кофичка кисело мляко;

2 с. л. олио;

3-4 счукани скилидки чесън;

1 с. л. брашно;

1 ч. л. червен пипер;

1 ч. л. сол.

магданоз и червен пипер за украса.

Загрявам 1 с.л. олио в чугунено тиганче на котлона, слагам счуканите скилидки чесън и прибавям, нарязаните на ивички, чушки да се запържат. Поръсвам с брашното, разбърквам хубаво, докато започне да покафенява, и добавям киселото мляко. Посолявам и оставям на бавен огън до сгъстяване. В друго тиганче загрявам останалото олио, пускам червения пипер и махам веднага от котлона. Поливам върху чушките и украсявам тематично с магданоз, кисело мляко и червен пипер.

Препоръчваме ви още:

Понякога караулът е просто караул

Патриотична кампания „Аз съм българче“

Кулинарната фиеста на Мама Нинджа

Автор: Весела Величкова/ЦветниМисли

Вчера, докато си играех с 5-годишната ми дъщеричка, чух вълшебни думи, които преобърнаха деня ми, и не само него. Накараха ме да се замисля отново колко време прекарваме с децата си, колко любов им даваме… В какво се превръщаме неволно понякога.

Всеки ден детето ми иска да играем заедно. Без значение на каква игра, просто и аз да съм там, и да се радвам и откривам с нея отново измислените светове на принцеси, Барбита, майки и деца, Рaw patrol, Скуби Ду и хиляди други играчки, които оживяват благодарение на нейното въображение. Тя иска само това, споделени мигове с мама.

С татко си също обожава да играе. Катери се върху него, борят се, гъделичкат се или така нареченото от нея „няфкане“. Вечер го посреща с думите: „Хайде тате, да се няфкаме!!!“ Думата идва от гнявкане. И няфкането започва с гъделичкане, смях, много целувки, гушкане, борене всичко, което изразява любовта между баща и дъщеря, криеница и гоненица също.

Аз, от своя страна, играя много с детето си, но винаги имам и толкова други неща за правене, като готвене, чистене (всичко вкъщи) и учене между другото, че след като сме поиграли, нетърпеливо подхващам своите задължения.

Случва се да й казвам, че трябва да се научи и самичка да играе. Понякога отказвам да играя с нея с думите: „Не сега, след малко ще дойда, но само за пет минути имам много работа.“ В такива моменти си мечтая и за друго дете… колко хубаво би било да си има компания в игрите.

След вчерашните й думи обаче се замислих - закъде бързаме ? Не виждаме ли, че децата ни растат толкова бързо, че с всеки изминал ден се изплъзват от нас? Трябва да им бъдем благодарни, че ни канят в игрите си. Колко дълго ще продължи това, след някоя година няма и да се сещат за нас? Сега сме най-важните хора за тях, но след време приятелите им ще бъдат на първо място. Тогава ние ще ги молим за пет минути внимание.

Докато си играехме се гушкахме и аз я целунах няколко пъти. Тогава детето ми каза:

Никога не ме оставяй без целувка!

Очите ми се насълзиха и успях само да отроня: „Обещавам“. Прегърнах я силно и започнах да я целувам. Колко хубаво и истинско го каза: „Никога не ме оставяй без целувка!“ Думи, които сякаш се гравираха в душата ми. Толкова откровено ми показаха цялата й любов завинаги, че просто исках да й дам всички целувки, които някой ден наистина няма да мога да й дам.

Стана ми тъжно и се замислих, че един ден ние, родителите, за жалост ще си отидем, тогава зная, че ще й липсват моите целувки. Затова си обещах да й давам и онези целувки, които някога биха й липсвали. Зная, че пак ще й липсват, колкото и целувки да получи сега, така, както и на мен ми липсва моята майка. Зная, че любовта не може да се компенсира. Но тези думички „никога не ме оставяй без целувка“ бяха толкова силни, че просто ме накараха да помисля и затова, че невинаги ще бъде възможно да сме заедно.

Затова сега е моментът на "няфкането", веселите игри, целувките и прегръдките. Обещах си да играя с нея още повече, да влизам с нея в нейните вълшебни кукленски светове и да се радваме всеки ден (на всичко) заедно. Всичко друго може да почака - и готвенето, и чиниите, и ученето. Децата ни растат с всяка секунда, сега имат нужда от нашето внимание и любов.

Чувала съм много приказки от други майки, че детето трябва да е самостоятелно, да се научи само да играе, да се научи кое може и кое не може, да не се налага, дори да се наказва, за да разбере кое е редно, от време на време и някое шамарче няма да му навреди, да се целува само докато спи, за да не се разглези…

Пълни глупости за мен. Твърдо против съм всички видове възпитателни наказания и шамарчета. И както се казва - колкото повече, толкова повече. Колкото повече показваш и казваш на детето си, че го обичаш, толкова по-добре. За бъде ефикасно възпитанието е нужно само много любов и търпение.

Всяка секунда игра, целувка, всяка дума с детето ми са безценни. Тя ми дава най-ценните уроци днес, а аз й давам цялата си любов и време сега. Когато порасне, просто няма да има нужда от моите целувки, тогава ще копнее за целувките на някой друг, но докато децата ни имат нужда от нас, нека се възползваме и да се забавляваме заедно.

Често ме моли: „Мамо, моля те само още пет минути играй с мен… Обещавам… “ А аз нетърпеливо и понякога дори с досада казвам: „Ох, добре, но само пет минути, кога ще сготвя?“

Глупави оправдания. Просто на нас, възрастните, вече не ни се отдава да влизаме с лекота в детския свят. Да развихрим въображението си и да играем с часове така, както е било, когато сме били деца. Това е истината, след 10-15 минути ни омръзват техните игри. Нека се научим отново да се радваме на детските игри, какво по-хубаво има от това да играеш безгрижно с детето си, да му даваш целувки и да се смеете.

И помнете - не оставяйте децата си никога без целувка! Бих добавила и никога, без да сте си поиграли с тях. Това е всичко, от което имат нужда сега, и което един ден ще си спомнят с удоволствие.

Препоръчваме ви още:

Гушкащо време

Ти все нямаш време за мен

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

или Как да опазим тоалетната чиния по-дълго чиста

Автор: Весела Бахчеванова

Аз и мъжът ми винаги сме се съревновавали кой от нас е по-точен в стрелбата. Когато минем покрай някое стрелбище, започваме с облозите, които се свеждат до това кой да окоси тревата или да почисти гаража. Покрай нас и синът ни започна много да се забавлява с тези игри. Бих казала, че се справя наистина добре с пушката, но когато е в тоалетната, мерникът му драстично се изкривява. Само майките на момчета ще ме разберат за какво говоря. Тоалетната чиния никога не му е достатъчна. Понякога дори се чудя как успява да изцапа всичко около нея. След всяко ползване на тоалетната е направо за основно почистване. И не само тоалетната е така. По мивката винаги има паста за зъби, остатъци от течен сапун и каквото още ви хрумне. В новия дом решихме да стесним коридора пред неговата стая, за да може синът ни да си има собствена баня. Да, малка е, но си е лично негова и вече го няма онова неприятно чувство да седнеш на опиканата и непочистена тоалетна, защото в бързината не си я огледал основно.

Някои смятат, че с напредването на възрастта, момченцата сами ще се научат да пишкат само в определените за целта места, но аз съм на коренно противоположното мнение. Това не е до възраст, а до съсредоточеност. С порастването на нашите деца, светът около тях неизменно се разраства и интересите им вече придобиват съвсем различен характер. За тях вече интересът към пишкането е сведен до минимум и това е една досадна необходимост, която ги откъсва от игрите им. Поради тази причина, те бързат да се върнат към заниманието си, и не мислят дали капакът е вдигнат или водата е пусната. Колкото и да им повтаряме, те ще се съгласяват с нас и следващия път ще бъде абсолютно същото. Затова ще изброя няколко начина как да научим момчетата да бъдат по-прецизни в тоалетната и да им бъде интересно:

Когато тоалетната е готова, можете да пуснете пинг-понг топче (не се притеснявайте – няма да потъне като пускате водата) или някакво цвете (в моя случай изсушена мащерка), в която детето ви да се цели. Гарантирам ви, че ще разредите почистванията на тоалетната.

Мотивирайте го. Когато синът ми беше малък, използвах така нареченото табло на успеха, с което го мотивирах да изпълнява различни задачки и в края на седмицата получаваше награда, в зависимост от положените от него усилия. Това табло може да се промени в зависимост на какво искате да се наблегне и по този начин детето ще бъде по-отговорно към поставените цели.

Когато са по-големи момчетата, можете да вземете фенерче с ултравиолетова светлина и на загасена лампа да му покажете колко е мръсна след него тоалетната.

За по-големите деца може да наложите глоба и поощрение. Направете импровизирана касичка и при всеки пропуск на тоалетната чиния взимайте стотинки от неговите спестявания, а за всяко изрядно посещение давайте пак по толкова.

Цялостното почистване на тоалетната няма да отнеме повече от 4-5 минути.

Когато почиствате банята трябва да имате 2 чифта ръкавици – едната за тоалетната чиния, а другата за останалата част от банята. Необходимо е да използвате различни кърпи. Аз винаги използвам такива за еднократна употреба или домакинска хартия. Ще са ви необходими:

- четка за тоалетна (сменя се на всеки 6 месеца);

- препарат за почистване вътрешността на тоалетната чиния (използвайте гел или пяна);

- препарат за почистване на баня;

- таблетки за почистване на канала;

- дезинфектант;

- кърпи/гъбички.

Най-напред сложете препарат за почистване вътрешността на тоалетната чиния под ръбовете, откъдето се изтича водата и оставете да подейства. Напръскайте цялата външна част с препарат за бани, като не пропускате и седалката и задната част на тоалетната и казанчето. Вземете кърпа и забършете като започнете от горната част и приключите в основата на тоалетната. Сменяйте често кърпите, ако са за еднократна употреба, или измивайте тези за многократна. С четката изтъркайте вътрешността на тоалетната, а с гъбичка ръбовете. Не забравяйте да почистите канала, докъдето стигате с четката и пуснете водата. Пуснете таблетките за дезинфекция и почистете седалката с дезинфектант. Ако нямате готови, можете да си направите тоалетни бомбички по следния начин:

-  2 чаени чаши хлебна сода;

-  2/3 чаена чаша лимонена киселина;

-  30 капки етерично масло;

- силиконови формички или формички за лед.

Смесете содата и лимонената киселина и ги разбъркайте до получаване на песъчлива смес. Добавете етеричните масла, разбъркайте отново и изсипете съдържанието на сместа в избраните формички. Оставете натуралните таблетки да изсъхнат (около 1 ден). Когато таблетките са готови, ги извадете и ги съхранете в затворен стъклен съд.

За дезинфектант можете да използвате следната рецепта:

-  1/2 чаша бял оцет;

-  1/2 чаша водка (или ракия);

- 10-20 капки лавандулово етерично масло;

- 1 1/2 чаши вода (дестилирана или преварена и охладена).

Още полезни материали можете да намерите на уебсайта и на фейсбук страницата на iHelpi.

Препоръчваме ви още:

Как да се отървем от насекомите

Как да почистим хладилника в дълбочина

Как да запазим дома си чист през зимата

Неподходящите моменти, в които малкото ви дете задължително се събужда

Всеки родител ще ви потвърди, че първите две години на детето са абсолютно подвластни на законите на Мърфи. (Същото ще ви каже и за останалите 40, но това е друга тема.) Една от най-стресиращите ситуации е, когато детският плач разцепи тишината. Защо реве бебето ли? Защото се е събудило и изобщо не се интересува в какъв точно момент ви заварва неговият вик. Ето някои от най-разпространените ситуации, когато бебето задължително се разревава.

Когато сте решили да се занимаете със секс

Ембаргото след раждането е приключило и вие най-накрая сте в кондиция да си припомните плътските удоволствия. И точно когато бельото за кърмачки падне в краката ви, някой надава вик, сякаш е видял върколак. Възможно е преди да сте успявали да успокоите плачещото дете с петминутно люлеене на ръце, но този път няма да ви се получи. Врагът интуитивно усеща с какво сте решили да се занимавате и решава да предотврати възникването на конкуренция.

Когато най-сетне се е появил шанс да хапнете

Вие сте уморени, цял ден сте на крак, и на автопилот, и мечтаете за онези 15 минути, в които ще можете да хапнете нещо топло, в седнало положение. Възможно е дори да сте си поръчали пица с отстъпка за редовни клиенти. Храната е вече близо, сънят на детето не е нарушен дори от позвъняването на разносвача (това може би е предупредителен знак, но бдителността ви е притъпена от умората). Подреждате масата, сядате на стола, отваряте уста… и се разнася мощен рев.

Прочетохте ли
Сурова нежност – размисли на младия татко

Когато сте решили да почетете

Това въобще възможно ли е? Вчера по същото време бебето спеше, а вие, като никога, нямахте работа. Онзи ден, пак по същото време, бебето отново спеше и вие се бяхте настроили да почетете, но заспахте заедно с него. Преди три дни, по същото време, малкото отново спеше, но вие трябваше да сготвите и даже успяхте да хапнете. Но днес, за първи път от седмици, доволни, че имате такова спокойно дете, най-сетне можете да си вземете книжката, която отдавна мечтаете да довършите. Забравете! Точно днес няма да ви се случи.

Когато най-сетне са ви дошли приятели на гости

Това гостуване сте го планирали дълго. Знаете, че вашето дете (както и в случая с книгата) може да спи дълго и непробудно. Три часа са ви напълно достатъчни, за да се заредите с енергията на други възрастни хора и да поговорите с тях на разбираем език. Но са необходими само 20 минути, за да бъдете разконспирирани от малкия инквизитор и да прекарате следващия половин час в неуспешни опити да го приспите отново.

Когато сте се загледали в нещо интересно

„Игра на тронове“? „Големите малки лъжи“? Дори и не мечтайте. Защото ТО има други планове за вас. Рев, истерия, глад, хлад, мокър памперс… Да се повеселим!

Когато сте решили да се разходите до близкото кафе

Имате късмет! Детето ви спи спокойно в количката. Браво! Но ще допуснете една стратегическа грешка. Решили сте, че щом винаги спи в парка, в магазина, докато обикаляте институции, докато минавате покрай шумен строеж или тичащи деца, всичко ще бъде наред. Но това съвсем не е така. Щом се отбиете в приятното кафене, което предлага и ароматни кроасанчета, малкото ще зареве с пълен глас, докато вие напразно избирате маса, на която да седнете.

Когато сте решили да се уедините в тоалетната

Имате чувството, че ви дебне и надава вой, само за да разбере можете ли да подобрите рекорда си по бързо излизане от предния път. Друго обяснение няма.

Видяхте ли

Експериментът?

Когато сте решили да полегнете

Как изобщо ви хрумна подобна глупост след всичко, което сте преживели?

Когато сте на път

Вие сте в градския транспорт, движите се пеша или управлявате собствения си автомобил. Бързате за поликлиниката или за някакви свои ангажименти. Ако сте галеници на съдбата, детето ви вероятно спи спокойно. Но точно когато не сте в състояние да го вземете и утешите, защото шофирате, защото сте на стълбище, защото с две ръце крепите количката в тролея, малкото решава да напомни за себе си с рев. И изобщо не се вълнува от никакви обстоятелства.

Добре дошли в Страната на родителите!

Препоръчваме ви още:

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Изповедта на един "татичко"

Синдромът "Мили мами" 

Източник: n-e-n

Новоизлюпен татко публикува списък с откритията, които е направил след раждането на сина си

В платформата за споделяне Imgur мъж признава, че се е оказал съвсем неподготвен за появата на детето си въпреки курсовете за бъдещи родители, които посещавали със съпругата му и съветите на приятели. Затова и решава да сподели малкия си, но ценен опит.

1. Бебетата са смайващо силни.

2. Удивително е, че човек, който се е родил само преди няколко часа, притежава индивидуалност.

3. Ти не си готов.

4. Човешкото тяло може да бъде отблъскващо и прекрасно едновременно.

5. Бъдещи татковци, казвам ви като мъж на мъже – ще плачете. Приемете този факт.

6. Веднага очертайте границите на семейството си. Да, бабите, дядовците също се радват на бебето, но това е вашият момент. Трябва веднага да разберат, че ще спазват вашите правила.

7. Вие с жена си нищо не знаете и не умеете (засега), затова не се учудвайте, когато дойде сестрата и ви каже, че правите всичко неправилно.

8. Защитавай младата майка. Предстои й дяволски труден период и често емоциите ще вземат връх. Ти трябва да я пазиш.

9. Бъди снизходителен – към жена си, към детето, към медицинския персонал.

10. И отново за близките. В суетата на променения си живот ти непременно ще засегнеш нечии чувства. Това задължително ще се случи, но те ще се справят с това.

Съпругата на младия татко също споделя откритията, които е направила след раждането на детето.

1. Не бързай да раждаш, големият корем ще ти липсва.

2. Контракциите са сериозна работа.

3. Слушай какво ти говорят акушерките, а ако някоя от тях не ти харесва, не се колебай да го кажеш на глас.

4. Докато си бременна, спи винаги, когато можеш, защото когато детето се роди, ще разбереш какво е истинска умора.

5. Когато някой не си мие ръцете, не се сдържай и му направи забележка. С тези ръце, той ще докосва детето ти.

6. Да плачеш е нормално. Хормоните все пак те превземат. Ако ти се реве – реви. Отстъпи крачка назад и се съсредоточи върху това, което ти е най-важно.

7. Взимай детето на ръце при всяка възможност, защото когато дойдат близките, ще ти е трудно да се добереш до него.

8. След раждането ще усетиш остра жажда. Непременно говори за потребностите си и споделяй какво би искала в този момент.

9. Увери се, че винаги имаш под ръка плик за повръщане.

10. Почивай си максимално. Приемай чуждата помощ и мисли за себе си.

Синът на двойката се роди на 14 декември миналата година и се казва Джaк. След първите впечатления на родителите, никой повече не ги засече в социалните мрежи :) Но таткото не пропусна да благодари за всички коментари, дори за ругатните, които получи (хейт има във всички социални мрежи). И призна, че не се смята за опитен татко, нито целта му е била да дава съвети. Единственото, което е искал, е да сподели емоцията.

Препоръчваме ви още:

Откритията, които правиш, когато станеш баща

15 признака, че мъжът е станал баща

Бащи в "майчинство"

Автор: доц. Диана Димитрова, д-р по психология

Една от пет бременности завършва със спонтанен аборт. В повечето случаи причините остават неясни или съмнителни. Когато бременността е планирана и желана, освен физически последици, остават и епизодични (а нерядко и дълготрайни) емоционални неблагополучия.

Веднага след прекъсването на бременността, жените могат да преживеят буря от емоции - скованост, недоверие, гняв, вина, тъга, депресия, затруднена концентрация. Дори ако бременността е приключила много рано, чувството за свързване между майката и бебето би могло да е необичайно силно. Усещането за голяма и непоправима загуба може да владее емоционалния живот на жената и да парализира ежедневието й. Често се наблюдават физически симптоми: умора, проблеми със съня, загуба на апетит и епизоди на плач.

Етапите на скръбта са известни на научните среди.  Медицинските специалисти и близките трябва да са запознати  с тях, за да са в състояние да окажат адекватна и навременна помощ. Какво трябва да се очаква?

Първи етап: шок и отрицание.

Той се владее от мисли като: "Не може да се случи точно на мен, аз се грижа за себе си"; „Вероятно има някаква грешка.”;

Втори етап: гняв /вина /депресия

"Защо точно на мен? Винаги съм искала бебе толкова много, това не е честно. Какво направих, какво сгреших? Животът ми никога няма да е същият”.

Трети етап: приемане

"Трябва да се справя с това, аз не съм единствената, която е преживяла загуба. Други жени са успели да се справят, ще се справя и аз."

Всеки следващ етап е по-дълъг от предходния.

Голямо значение има обкръжението и помощта на близките, особено на бащата на детето, майката и приятелския кръг.

Разумно е да се потърси професионална помощ, за да се облекчи емоционалното напрежение, да се даде вербален изказ на чувствата, да се извадят на повърхността онези индивидуални защити, които биха помогнали на жената да преодолее загубата.

Важно е да се отчете и фактът, че мъжете тъгуват различно. Жените са по-изразителни (по-склонни да говорят) за своята загуба и е по-вероятно да потърсят подкрепа от другите. Мъжете са ориентирани към действията, предпочитат да събират факти и така рационално да разрешават проблемите. Поради това често не желаят да участват в групи за подкрепа, в които се споделят чувства. Това не означава, че те не скърбят. Те се заравят в работа, изолират се, изглеждат отчуждени и незаинтересовани. Затова не трябва да се бърза с преценката и обвиненията в „нечувствителност”.

Трябва да се има предвид и факта, че двамата родители изпитват различни нива на свързаност с бебето. Връзката между бременната и бебето, растящо вътре в нея, е уникална. Една жена може да започне да се привързва от момента, в който види положителния тест за бременност. Свързването с бащата може да започне, когато той се увери във „физическото” му съществуване: усещане на детските движения, ултразвукова картина, аускултация на детските сърдечни шумове. Ето защо мъжете може да изглеждат по-малко засегнати, когато загубата на бебето е в началото на бременността. Тези разлики могат да причинят напрежение в отношенията между партньорите. Комуникацията между тях трябва да се насърчава, те трябва да останат чувствителни към нуждите си, емоциите им трябва да бъдат уважавани и да се насърчават да говорят за тях. Най-голямата грешка е загубата да бъде омаловажавана и да се следва максимата „времето лекува”. Не трябва да се допуска чувството на вина у майката да ерозира отношенията в двойката. Понякога негласни или вербални подмятания могат да „присадят” усещане за неспособност на жената да бъде майка. Това е изключително увреждащо и може да повлияе както интимността, така и способността за нова бременност.

Съветите, които трябва да се следват са строго индивидуални. При някои жени работи ефектът на отвличането – връщането на работа, рутината на ежедневните ангажименти подпомагат ”връщането във времето”. Избягването на спомените за случилото се понякога се оказва неефективна стратегия, затова родителите могат да бъдат посъветвани да посадят дърво, да откликнат на покана за благотворителност или да се включат в кауза, която им импонира.

Всеки човек има свои собствени психични механизми за справяне с житейските трудности. Ако някоя жена продължи напред след преживян спонтанен аборт, без емоционални последици, това не означава, че е коравосърдечна, безчувствена и потенциално лоша майка. Обратното също е валидно – дълбоката скръб, депресията и чувството за вина не бележат живота на жената с безвъзвратност и безнадеждност. Всеки път, когато се почувствате загубени, безпомощни и обезверени е добре да потърсите професионална психологическа помощ.

За автора:

Доц. Диана Димитрова е завършила Полувисшия медицински институт – Варна, специалност „Акушерка". През 1989 година придобива професионална квалификация по педагогика, а през 1999 година завършва ВСУ „Чернорузец Храбър" с ОКС „бакалавър по социални дейност" и специализация по Социална психология. През 2003 се дипломира в магистърска програма на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий" със специалност „Психология". През 2013 година защитава дисертационен труд на тема „Страх от раждането и пренатална подготовка" и придобива научна степен „доктор". През 2015 получава магистърска степен по Управление на здравните грижи в Медицински университет-Варна. През 1999 година създава и ръководи първото в страната „Училище за родители". Понастоящем е директор на Филиал Велико Търново към МУ Варна.

Препоръчваме ви още:

Подходящият момент за второ дете

Между гнева и безсилието

Безумието в Полша – затвор за аборт и жестоко погазване на правата на жените

От 1 март до 29 април Детският научен център показва своята най-пъстра временна изложба - “Подводен свят”. Изложбата пренася децата 20 000 левги под водата, за да ги срещне, вероятно за първи път в живота им, с едни от най-екзотичните риби на световния океан и сладководните басейни.

Този четвъртък, 1 март, Музейко се превръща в изследователска подводница и се спуска към морското дъно, за да види със собствените си очи едни от неговите най-впечатляващи обитатели - рибите! В подводното му приключение може да се включи всеки, който някога е мечтал да бъде водолаз, морски зоолог, просто любител на пъстрите коралови рифове..., а защо не и морски пират?! Всички пасажери на “Наутилус” в Музейко ще имат възможността да се снимат с колоритните “живи съкровища” и да използват различни забавни акценти, които да ги отведат в подводните дълбини.  

Временната изложба “Подводен свят” включва над 50 вида екзотични риби в над 20 аквариума, сред които риба-въже, китайски император, растителноядна пираня, риба-лъв, тетраодон фахака и много, много други. Най-едрите пътуващи представители са риба чига и червеноопашат сом с над 1 м дължина, а най-малките са от видовете червен неон, достигащи до 3 см и риба-клоун с дължина до 5–8 см. Рибата балон е сред най-редките експонати в изложбата. Посетителите ще видят и Periophthalmus papilio („скачаща риба“) и Ambystoma („рибата с крака“), които са сред най-необичайните водни обитатели. Подводните гости на Музейко са част от стратегията на Детския научен център за гостуващи изложби, които представят на посетителите му ново съдържание и вълнуващи преживявания.

През двата месеца, докато трае изложбата, Музейко предвижда много допълнителни дейности като игри с децата на място, арт ателиета за малки и големи риби, риби на щипка, хартиени маски-риби, интересни гостувания на професионални водолази, плувци и морски специалисти.

“Подводен свят” се реализира със съдействието на Община Бургас и благодарение на подкрепата от телевизионния канал National Geographic и „Софийска вода“ АД.

Препоръчваме ви още:

Какво се чува в Космоса

Lidl Неделя на въображението в Музейко

Ана Пападопулу поема към Северния полюс в Музейко