logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Илиана Тодорова

За сурвачката може да се пише много, но аз ще пресъздам традицията като приказка. Всяка година събирам децата и започваме да нижем тази магия. Магия, защото то си е точно това, а и толкова вълшебни приказки се изприказват докато се прави.

Всичко е започнало преди мнооого години. Имало едно време един древен народ - нашият си. Стар корен сме ние българите, много стар и дълбоко вкоренен в земята българска. Та и Сурвакането е стара работа. Святост има в тая работа, в наричането, че и хубост. С нея се символизира новия живот, който ще обходи къщата.

Откъде иде значението ѝ?

От древния език на предците ни - траките. Су - слънце, Ра - Бог , Ва - начало, ново. Така звучи - ново начало на Бога Слънце.

Сурвачка не се прави случайно от дрян. Не може от друго дърво да е! Така е, защото дрянът е първото дърво, което цъфва и последното, което узрява. То е свято дърво. От него пчеличките първо се захранват и в него много цяр. Дряновицата е за добруване, здраве и жилавина.

Сурвакницата трябва да има най-малко три кръга. Или на места в България секат по дебели сопи от дрян и дялкат на трески - така получават три кълбета, все едно са от прежда. Там и по различен начин я "кипрят". Поне преди в старите години - с шарени кърпички, за да са шарени и писани дните ни през годината. Другата сурвачка, която масово знаем, както казах има три кръга. Ако не позволява тези три броя да се свържат на пръчката, се добавят колачета или гевречета.

Защо числото три?

Защото младата Бога се заражда три дни. Пресъздава и семейството – майка, баща, дете. Светата Троица е също три - Отец, Син и Свети дух. Човекът какво има: разум, чувства, воля, Те пък довеждат до мъдрост, любов, истина. А как казвате, когато някой ви ядоса: ”Ще броя до три!”.

Затова най-малко три трябва да са, пък може и повече - още по-гиздава ще стане! Кръгчетата изобразяват хорото. А на него хората стават единни и една сила. 

Докато нижете сурвачката трябва да си наричате цветовете и другите нещица по нея.

Червеният цвят

Слага се против уроки, против лошавини. Червена е и кръвта ни, сърцата - и те червени, за любов, обич. Тъй наричайте "Слагам този цвят, за да ни пази от уроки и лоши случвания"; "Който търси обич и любов да донади"; "Да намеря моя си човек..., любов..., обич...";  "Да ни се пази рода и кръвта ни" и т.н.

Зеленият цвят

Тревата и всичко що расте от земята първо - зелено е. Ако нямате зелена прежда, може и чемшир да сложите, ела и здравец. Здравецът е зелен вечно, пък и него във всяка китка и венче го сплитате – за здраве! Тъй и като го вплитате си го наречете. За здраве, за късмет.

Жълтият цвят

Жълтото е слънцето, месечината, звездите. Жълтата прежда ще нанижем като пискюлчета. Едно от тях ще е най-отгоре - високо като слънцето. Пендари, които имат, ще ги зашият по средата някъде - за късмет и благини да се случват и дойдат в къщата.

Белият цвят

Бялото - туй са пуканките. Тях може на гирлянди нанижем и после да притурим, където искаме. Бялото символизира чистотата, светлото, да са ни бели дните.

Сушените плодове наричайте за изобилие, за плодородие, за да има богата реколта. 

Червени люти чушки - Те са, като ви рече някой лошотия, тъй както лютата чушка пари, да попари лошото, що ви се изрича насреща.

Вълна - За да се множи стоката, да са вакли овцете и да се родят агънца/туй за хора дето се занимават с животни/, а за другите - да са топли душите и сърцата на хората.

Орехи - Може и цели някой да ги пробие, може и на ядки, може и да се обточат с другите цветове от кълбетата, може и със станиолчета, да стане шарено - тъй да са ни и дните през годната. Орехът прилича на мозъка ни, тъй че като сложим ще са ни мъдри и смислени приказките и делата.

Разказах ви за правенето на сурвачката, а сега ще ви подскажа как да сурвакат и наричат децата. Вариантите са примерни, всеки сам избира какво да каже и в това е смисълът. Има и смисъл в това като потупват гърбината на човека, когото сурвакат. Трябва да се зачерви /поне туй е символиката/,че човека да е як и такъв да си бъде и през идната година. Грешно наричане няма, още повече ако е от децата. Та те ги изричат думите от сърцето и душата си. Може и смешни нещица да си кажат, ама не им се смейте, тъй са го почувствали!

Баница с късмети

133341804 5205120092846636 9051411227062024385 o

Ето и примерни наричания:


„Сурва, сурва година.
Весела година.
Златен клас на нива.
Червена ябълка в градина.
Жълт мамул на леса.
Златен грозд на лоза.
Пълни кошери с мед,
малки пиленце навред!
Да ви е честита новата година.
До година, до амина!”


"Сурва, весела на баба. Сурва весела на дядо.
Да им е сърцето младо.
Сурва, весела на мама. Сурва весела на татко.
Сурва, весела на всички, да са здрави, умни и добрички!
Сурва, весела година.
До година до амина."


По Йордановден да има люта зима!
По Гергьовден из нивята, дъжда напои житата!
По Петровден благо слънце
да го погали всяко зрънце!
Та Кръстовденда ни свари
със препълнени хамбари!
Сурва, весела година
до година, до амина!"


"Сурва, весела година!
Да сте живи, да сте здрави!
Всеки работа да има!
Всяко зло да ви забрави!
Пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари!
Нека всички земни дари
да се трупат на камари!"

Като направите сурвакниците, трябва да пренощуват поне една нощ до огъня в къщата или просто да притихне в нея. Така ще попият наричанията, които сте вплели в нея. Ще се стоплят, тъй както има домашен уют и топлина в семейството. Като приключи сурвакането, сурвакницата се хвърля в огнището, за да се опарят думите да горят и пламтят, които са наричали с нея, да започнат случванията и сбъдванията.

Ами ето - вие вече сами може да си направите своите вълшебства и да създадете своите приказки, които ще разкажете на бъдното поколение, за да се пазят традициите на нашия древен народ. За да се пази корена ни - нашият български. 

Успех, вдъхновение и сбъдване!

12 идеи за незабравима новогодишна нощ

 

Най-уютният, топъл и семеен празник е вече тук. И няма нищо по-хубаво от това да го празнуваме с обичните си хора в здраве и добро настроение. Разбира се и около красивата и изкусителна трапеза. Избрахме няколко рецепти от любимата ни кулинарна група coл&пипер, с които Коледата да бъде още по-вкусна, уютна и споделена.

Коледна пита от Йорданка Чолакова

Необходими продукти:

Около 1 кг брашно, кубче прясна мая, 300 мл прясно мляко (може и една част от него да е кисело, пак става много хубава), непълна чаша олио, 1 с.л. захар, 2 с.л. сол, 4 яйца, 1 жълтък се оставя за намазване.

От всички продукти (без жълтъка), се замесва меко тесто. Остава се да почине поне половин час. След това тестото се разделя на 3 или 4 части. Всяка се разточва на кора, маже се с олио, отгоре се слага другата. В средата се захлупва чаша или купичка и от ръбовете й се режат лъчи към краищата. После всеки лъч се завива по два пъти на една страна. Оставя се пак да втаса, маже се с жълтъка, малко прясно мляко и малко олио и може да се поръсят семена отгоре.

Може да се пече първо само на долен реотан, накрая 10 мин. преди края се включва и горния, за да стане хубава коричка. Питата бухва много и става много мекичка.

131282189 5323633270983879 6305505222440441597 o

Печена пуйка с бекон и сос Грейви на шеф Шишков от Биляна Йорданова

Време за приготвяне: 3 ч и 30 мин

Необходими продукти /за 6 порции/:

1 охладена цяла пуйка (≈4,8 кг)

250 г немско масло Pilos

30 мл зехтин Promienna

200 г бекон Pikok

4-5 стръка мащерка 

2-3 скилидки чесън 

4-5 стръка розмарин

½ връзка магданоз

2 големи глави лук 

1 лимон  

За соса:

800 мл пилешки бульон 

150 мл от течността, oтделена при печеното на пуйката

1-2 домата 

100 мл червено вино сол и черен пипер 

Начин на приготвяне:

Oставяме маслото да се отпусне на стайна температура. Поставяме го в купа, добавяме зехтин, мащерка, ситно нарязаните магданоз и чесън и разбъркваме. Отлепваме кожата на пуйката над гърдите и оформяме малък джоб. Разделяме маслото на 2 топки. Поставяме ги между бялото месо и кожата и притискаме, за да се разпредели равномерно над гърдите. Намазваме кожата отгоре с масло. 

Овкусяваме пуйката отвътре със сол и черен пипер и я пълним с разполовените глави лук и лимон и 1-2 стръка розмарин. Разпределяме бекона на тънки слайсове върху гърдите. Печем пуйката в подходяща тава в предварително загрята на 180°С фурна около 2 ч и 30 мин. Когато е готова, я изваждаме от тавата и оставяме да „почива“ поне един час. Соса приготвяме, като изваждаме лука от изпечената пуйка и го нарязваме заедно със запечения бекон. Запържваме ги в малко зехтин. Можем да добавим трътката и крилата на пуйката заедно със ситно нарязания домат. Доливаме 150 мл от течността, отделена при печенето на пуйката, пилешкия бульон, 1-2 стръка розмарин и виното. Редуцираме, докато половината от течността изври. Прецеждаме и поднасяме соса като основа на чинията, в която слагаме порция месо. 

celebration 315079 640

Сладки еленчета от Александра Николова

Продукти:
брашно - 120 г + за поръсване
белтъци - 1 бр. (от яйце XL)
масло - 100 г
пудра захар - 90 г
ванилова захар - 10 г
канела - 1 щипка
шоколадова глазура - 1/3 от пакета
бонбони за нослетата (аз използвах М&М)
Приготвяне:
Разбъркайте маслото на стайна температура с пудрата захар. Може да направите това на ръка или с миксер. Прибавете белтъка, ваниловата захар, канелата и есенцията и разбийте до хомогенност.
Пресейте брашното на части към сместа и когато тя стане гъста, замесете със ръка до цялостното интегриране на брашното, добавяйки още малко, ако е нужно, за да може тестото да стане компактно, но не прекалено твърдо.
Оформете на топка, която завийте в стреч фолио и оставете в хладилник за около 30 минути да стегне.
На набрашнен плот разточете тънка кора (дебела 3 мм), имайте предвид, че сладките няма да бухнат, така че не ги правете прекалено тънки.
Подредете в тавичка върху хартия за печене и изпечете на 180 градуса в предварително загрята фурна за 10-12 минути.
След като ги извадите, оставете да се охладят и втвърдят, а през това време си разтопете на водна баня шоколадовата глазура. Аз изсипах в пликче и отрязах върха, за да направя рогцата и очичките, но може и с клечка за зъби. Нослетата се залепят с шоколадовата глазура.

 124479902 2996543250449244 906324317976767987 n

 

И още няколко идеи от Александра за красиви блюда, от които трапезата ви ще грее: 124789119 2996567280446841 5876646036651108140 n

124801079 2996567603780142 6140478578300383022 n

124780821 2996567447113491 1610704949947145236 n

124754597 2996567737113462 6096141575993974077 n

Вижте също:

Три арменски рецепти

Сестра ми, освен че е голяма въртокъщница (готвене, чистене и други неща много й се удават), е от полицията на коледния дух. В тази институция заема някакъв висш чин, полковник примерно, и си защитава пагоните със зъби и нокти.
 
Значи, дойде ли август, започва да пита какви подаръци ще купуваме на децата и на родителите ни. Аз само при мисълта, че ми задава въпрос за нещо след половин година, изтръпвам и я отрязвам като кисела краставичка и то не заради вроден фатализъм, а защото мозъкът ми обикновено е толкова задръстен, че не мога да мисля за повече от 2 седмици напред. Но на нея не й пречи тя да си пита и да дава предложения.
 
Дойде ли септември, започва да ми праща скрийншоти на идеи за коледна украса. Обикновено получавам известия в най-натоварените моменти. В екшъна на някой тегав ден, "между шамарите" си поглеждам телефона и от там започват да светят коледни елхи и да помръдват джуджета. Туй понякога ми действа изнервящо, но държа да отбележа, че понякога даже се усмихвам.
 
През октомври започва да се обмисля менюто за Бъдни вечер и Коледа. Комуникацията тече по същия начин - за да съм в течение с програмата за тропащите на вратата празници, получавам брифинг в началото на всяка седмица - брой ястия, традиционни такива плюс нови идеи, на коя покривка ще бъдат сложени, в кои чинии (коледни, разбира се) и какви пръстени за салфетки ще бъдат закупени. Междувременно подаръците за децата вече са поръчани, а на въпроса "Ти какво ще купуваш?", аз още нямам идея.
 
Ноември е. Щурмуват се магазини за украса и домът започва да се пристяга във вид за коледна фиеста. Тук е мястото да отбележа, че всяка година концепцията на кака за украса се мени и нивото на постигнатия резултат надхвърля двукратно, а понякога и трикратно предишните изпълнения. Освен това полковникът на коледния дух зорко следи от разстояние всички други кога и как са си украсили домовете, какво са намислили за трапезата, в колко часа очакват да мине у тях Добрият старец и т.н. Всеки разговор включва 100 въпроса по темата и всеки път си скубя косите защо е краят на ноември, а аз още нямам и един закупен подарък.
 
В началото на декември тя и още две-три нейни приятелки се събират и в рамките на един уикенд правят между 1000 и 2000 броя коледни сладки (цифрите могат да бъдат подкрепени със снимков материал), след което ги слагат в метални кутии и разпращат на целия свят.
 
Но тази година, мили приятели, сестра ми надмина себе си в коледната украса и като ви казвам това, поемам отговорността за всяка дума. Разбира се, нищо от това нямаше да се случи без помощта на мъжа й, който мъкна дъски, кова, лепи, шкури и боядисва до откат. Направи две чудни дървени елхи с човешки бой, които представляват равнобедрени остроъгълни триъгълници, чиято украса се простира от вътрешната страна на бедрата им - изглеждат стилно и много празнично. После човекът скова двуметров снежен човек с "палчета" по цялата дължина, на които кака сложи коледни чорапчета, пълни с лакомства за децата (говорим за над 20 чорапчета). Сетне в продължение на цял ден двамата правиха завеса от топки за прозореца в хола - топките различни по цвят и форми, висящи на корда, така че да изглеждат като падащи хаотично едри капки коледна прелест. Пуснеш ли светлините над тях, всяка топка придобива ореол и ако легнеш на дивана и се вгледаш, имаш чувството, че си в матрицата на Дядо Коледа - всичко е изчислено!
 
Междувременно кака изкупи всички кръгли буркани тип аквариум и всички джунджурии от Jumbo (там вече я познават по име и като я видят на касата, знаят че ще вземат солиден коледен бонус), за да направи от всеки буркан малка коледна картинка. Как, мислите, става това? Ами изсипва се сол на дъното на тоз ми ти буркан (тъй се създава илюзия за сняг) и вътре се редят малки фигурки - еленчета, джуджета, мечета, дядо коледовци, малки дървени влакчета и т.н. Само ще ви кажа, че като тръгнала да прави това, три пъти се връщала до магазина за сол, накрая се оказало че изкупила цялата:
- Ама пък я хванах на промоция по 60 стотинки пакета - весело ми изчуруликва, докато ми обяснява.
 
От всяко кьоше на дома й изскача по нещо коледно, поставено там неслучайно и без мисъл, а баш премерено и с точно предназначение. Сигурна съм, че още няколко дни докато сме тук, все по нещо ново ще откривам. Ето, трябваха ми няколко влизания в тоалетната, за да видя най-сетне, че на лавицата под огледалото е сложено руло тоалетна хартия, на което са му нарисувани очи и оранжев нос и е пристегнато с червена панделка. П*шкаш си и Снежният човек те гледа - малко е сконфузно, нооо е коледно! Диспенсърите за течен сапун също са с коледни картинки. Та от целият този коледен дух децата вече три дни не могат да си легнат навреме, защото така се превъзбуждат, че в малките им мозъчета какви ли не магически сюжети се въртят и не искат да спят.
 
И всичко това, приятели, се случва, защото срещу блока на сестра ми в къща с голяма тераса над гаража живее една жена, която всяка година украсява парапета и прозорците си с лампи и има едно коледно дръвче, което ярко огрява квартала, та моята сестра, полковник от полицията на коледния дух, все се състезава с нея. Според версията на зет ми въпросната съседка тази година гледа завистливо към какината украса и до края на празниците очакваме на терасата й да изгрее надпис с коледни лампи:
 
Е В А Л А
 
Но, истината е, че нямаше да ви разказвам всичко това, ако не беше онзи конкурс. Значи, хората от  си нямали друга работа, взели че пуснали конкурс на тема коледна магия у дома. Участва се със снимка на украсата вкъщи и няколко изречения какво е Коледа за мен. Сестра ми се състезава ожесточено с още някакви хора от полицията на коледния дух. Та се обръщам към вас с молба да ударите по един лайк на снимката на Ива Анестиева на страница 4-а в линка по-долу - не за друго, а за да помогнете на мъжа й. Защото ако сега не спечели, догодина той ще трябва да докара живи елени и шейна у тях и да направи украса на фасадата на блока, така че да светне като мол! 
Благодаря предварително за вниманието ❤
/Междувременно кака вече се е договорила с професионален дърводелец за елхата догодина, а мъжът й я заплашва, че ще й спре достъпа до Pinterest ? /
 
 
2112334990
 

Автор: Мария Пеева

В първия  месец на новата година нашата обиколка из България с посланиците на LIDL ще ни отведе в едно китно планинско градче - Якоруда. Този път наши  домакини са Илиана, Николай и петгодишната Софи. Историята на тяхното малко, щастливо семейство е колкото интересна, толкова и обикновена.  Обикновена е, защото както хиляди други семейства в България, те се срещнали, влюбили, създали дом и дете. Интересна е, защото са разлика от хиляди други семейства в България, вместо да напуснат малкия град и да потърсят реализация в столицата, те са направили точно обратното. И въпреки трудностите не съжаляват.

Преди живеехме в Лозенец, разказа ми  Илиана. И двамата сме творчески натури, аз съм завършила моден дизайн, а Николай е художник, обича да майстори неща, занимава се с архитектура и дървообработване. За хора като нас столицата с кипящия й артистичен и културен живот е идеалното място. Живяхме няколко щастливи години в една уютнамансарда под наем в Лозенец и имаместрахотниспомени оттам. Но после се появи дългоочакваната Софи и се запитахме дали това е най-подходящото място да отгледаме детето си. Якоруда е родният ми град, там премина детството ми. Имахме стара наследствена къща и решихме да направим тази голяма стъпка. Събрахме багажа, грабнахме детето и заминахме.

MEM02593

Надали е било лесно, особено когато човек не разполага с много средства, а само със сръчните си ръце. Но Илиана  и Николай с помощта на родителите и близките им успели да превърнат старата къща в просторен  уютен  дом, топъл и светъл, където всичко е сътворено с майсторлък, обич и талант - от кухнята и камината, до картините по стената. Днес  тримата са щастливи и осъществени, както се казва, намерили са си мястото. Докато Николай  рисува и твори красоти от дърво, Илиана се връща към стария семеен занаят - пекарството и сладкарското. Мечтата й е някой ден да си отвори собствена пекарна, където да се предлагат и книги, и всякакви красоти. В нейната фамилия има сладкари и пекари поколения наред, така че младата жена запретва ръкави и с  много любов започва да меси сладки и соленки, питки и погачи, красиви торти и всякакви сладки изкушения. И понеже сръчното си е сръчно, покрай тях прави картички и подаръци, а по време на ситуацията с Ковид, започва да шие маски с весели и закачливи десени. Малката Софи е винаги край нея и помага с пухкавите си ръчички. А когато е на градина,  Илиана работи в местно училище като социален работник. Да се чуди човек как успява да се справи с всичко това и да намира време за любимия си спорт. Двамата с Николай са си направили в старата плевня домашен фитнес с всякакви аксесоари и професионални уреди, а последното им хоби е  тракинг. Така че ако някой си представя, че животът извън столицата е скучноват, просто трябва да се разходи до Якоруда.

Помолих  Илиана да сподели с нас любимите си зимни семейни рецепти с едно-единствено условие - да са лесни. Тя  се засмя и каза, че нищо трудно няма, стига човек да го прави с желание. И като я гледам, напълно й вярвам. 

MEM02567 

 

БОБ С РЕБРА

2 консерви черен боб

½ консерва домати

Морков

Чушка зелена

Лук

Целина

Джоджен, чубрица, сол

Пушени ребра 

Слагаме всички неща в тенджера и го оставяме да къкри за един час. 

След това правим запръжка. 

Запържваме лук, червен пипер и брашно. 

Слагаме я в манджата и готово.

********

Към този бобец, много върви Памук погача.

131388559 1334926000189268 2181271056943334589 n 

За малка погача са ни нужни:

420 гр брашно

120 мл топло мляко

120 мл топла вода

120 мл олио

2 ½ с.л захар

½ с.л сол

½ с.л суха мая или 6гр прясна мая

Пресяваме брашното със солта. 

В купа смесваме млякото, водата, захарта и маята. Разбъркваме и добавяме 1ч.ч от брашното, пак разбъркваме и оставяме покрита купата за 10 мин да се активират съставките.

След като са готови, започваме да добавяме брашното и олиото.

Получаваме меко тесто, което разделяме на 3 топки, оставяме ги за 10 мин д починат и след това ги точим на кръгове, режем на триъгълници и завиваме като кифлички.

Редим в тава и оставаме да втасат.

Преди печене мажем със 1 яйце и поръсваме по желание с мак и сусам.

Печем на 180 градуса в предварително загрята печка. Питката става двойна.

Проверяме с клечка дали е готова.

*******

Най-любимо вкъщи ни е да си направим Якорудска шупла.

131994655 226661648870046 4667263732527568507 n

За нея са ни необходими:

500  гр брашно

300 мл айрян

1 яйце

4 с.л олио

1 ч.л сол

200 гр сирене

Спанак или нещо зеленолистно

Всички продукти объркваме в купа, като се получава тесто с консистенция за кекс.

Цялата смес можем да изпечем в тава с размери 32-36 см или да разделим на 2 и дори 3 части. Тогава печем в по-малка тава. Всичко зависи колко дебела искате да е шуплата.

След като се запече, мажем с масло и печем още малко. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса.

 

Любима рецепта на Софи, която е любима на всички вкъщи от деца е следната: 

Бисквитени бонбони

Необходими продукти:

Ние правим смес от няколко вида бисквити:

½ пакет обикновени,  ½ пакет със сметана, ½ с масло

15 сушени кайсии, може и червени боровинки

От 50 до 100 гр Масло

Малко мляко, колкото да се разтопи маслото.

Начин на приготвяне: 132039688 401138141087827 5039308071913587382 n

Смиламе бисквитите, нарязваме на ситно кайсиите и боровинките. Разтапяме маслото с малко мляко. Омесваме всичко. Трябва да стане хомогенна, лепката смес, от която се оформят топчета. После ги овалваме в натрошени бисквити, кокосови стърготини, шоколадови пръчици или каквото обичате.

Най-любими торти вкъщи са морковената и напоследък спаначената.

Морковена торта

131971654 911226009412772 3236069385530613792 n

Необходими продукти: 

За блатовете:
3 яйца
2 ч.ч кристална захар
3/4 ч.ч слънчогледово олио
3/4 ч.ч прясно мляко
2 ч.ч брашно
2 ч.л сода
1/2 ч.л сол
2 ч.л канела
1 ванилия
2 ч.ч настъргани моркови
150 гр орехи
100 гр златна стафида

За крема:
500 гр маскарпоне
300 гр заквасена сметана
50 мл прясно мляко
4 с.л кристална захар

За декорация:
1 ч.ч. пудра захар

Начин на приготвяне: 

Приготвяне на тестото за блатовете: В дълбока купа разбийте с миксер яйцата (жълтъци и белтъци заедно), като постепенно добавяте захарта. Бийте до побеляване. Прибавете олиото, прясното мляко и ванилията. Разбъркайте до хомогенност. Добавете сухите съставки - брашното, содата, солта и канелата. Отново разбъркайте добре с миксера. Накрая прибавете настърганите на фино моркови, натрошените орехи и стафидите. По желание можете да добавите и настъргана портокалова кора. Получава се течно тесто. 

Печене на блатовете: В тортена форма покрита с хартия за печене изсипете 1/3 от тестото и печете 20-25 минути на 180 градуса в предварително загрята фурна. Поетапно изпечете и останалите два блата. Ако разполагате с три форми, можете да печете едновременно на режим с вентилатор. Не ви съветвам да печете наведнъж - цялото тесто в една форма, защото има опасност вътрешността да остане сурова. Оставете изпечените блатове да изстинат напълно и отстранете хартията за печене. Блатовете са изключително сочни и крехки и затова работете много внимателно.

Приготвяне на крема: В купа изсипете маскарпонето и заквасената сметана. Разбийте с миксер като постепенно сипвате по малко от прясното мляко (трябва да е студено). Добавете и четирите супени лъжици захар. Трябва да получите сравнително гъст и пухкав крем.

Сглобяване на тортата: Върху поднос или тортена чиния поставете първия блат. Не сиропирайте! Отгоре нанесете от крема и размажете. Процедирайте така и с останалите блатове. Заделете 5 с.л. от крема, а с останалото количество измажете тортата отгоре и отстрани. Приберете в хладилника да стегне. 

Декориране: 

Към заделеното количество крем добавете 1 ч.ч. пудра захар и разбъркайте добре. 

Трябва да получите гъста течна каша. Изсипете в пош с обикновен накрайник .

Декорирайте тортата както ви подскаже въображението. 

От захарно тесто можете да си направите украси с морковчета, елхички или каквото пожелаете.

Спаначена торта

131976902 305901474117376 7038071897376268139 n

За блата:

4 яйца
80 гр масло
60 мл мляко
360 гр захар
260 гр брашно
60 гр фино смлени ядки
1 бакпулвер
3-4 ванилии
200 гр спанак
100 мл олио

Начин на приготвяне:

Спанакът се размразява(ако е замразен) или се бланшира (ако е пресен) и се отцежда от водата. Смила се на дребно в чопър. Смесва се с олиото и прясното мляко. Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се мекото масло. Разбива се отново. Смесват се със спаначената каша. Разбърква се добре. Добавят се смлените ядки. Разбърква се отново. Брашното се смесва с бакпулвера. Постепенно се добавя към сместа от яйца и спанак като се разбърква добре. Накрая се добавя ванилията.
Пече се в кръгла форма (24 см) в предварително загрята фурна на 175 градуса до готовност.
След като изстине, блатът се изважда от формата и се разрязва на две.

За крема:
400 заквасена сметана
4-5лъжици захар (Аз използвах кафява)
250 гр маскарпоне
400 мл сметана

Заквасената сметана се смесва със захарта и маскарпонето. Разбърква се добре.
Сметаната се избива до твърд крем и се смесва с другата смес.

Една трета от крема се слага върху едната част от блата, една трета върху другата част от блата и с една трета се измазва тортата отстрани. Аз добавих и пресни ягоди.

Тортата се прибира в хладилник за няколко часа, за да стегне и блатът да поеме от крема.

Декорацията - както ви харесва.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Надя Брайт

Една статия изпълнена с чуждици, жаргон и недоумение, в която проследявам пътя на „загурялата леличка“ из чисто новата социална мрежа. Освен в ролята си на гореспоменатата леличка, аз се занимавам професионално със социални мрежи, така че – слушайте ме внимателно – няма да повтарям.

@nadiaisbright

здравейте, пичове! минутки за грамотност ☕️ ##fyp ##foryou ##foryoupage ##comedian ##standup ##standupcomedy ##bulgaria ##кирилица

♬ original sound - Nadia Bright

Признавам - пристрастена съм към социалните мрежи. Единствената причина да не съм голям инфлуенсър е, че имам душевност на кактус. Тя не може да се декорира и избива през всичките ми постове. Обаче съм наясно с механизмите на мрежите, както и с трендовете.

Имам ежедневна висока активност във: Facebook, Instagram, Twitter и LinkedIn. Акаунта в Tinder си го изтрих, друг път ще Ви разкажа защо. Планирам догодина да заплувам по-сериозно в YouTube. А сега, непланирано, се хвърлих от високото в дълбокото…

Какво е TikTok?

Какво казва Интернет: „Тикток“ е социална мрежа, позволяваща създаването на кратки клипове и обмен на съобщения. Китайска е. Тръмп се опита да я ограничи в САЩ. Засега неуспешно. Най-сваляното приложение за 2020г. 800 милиона потребителя. 

Какво казва Надя: ТикТок е свят на бързите послания – кратко време за фокусиране на мозъка, дълго време за прокрастинация. Мислите, че не е възможно два часа да гледате клипчета по-кратки от минута? Значи нямате ТикТок. Засега.

Потребителят е Алиса в страната на огледалния свят – едно след друго, едно след друго изскачат танци, смешки, мода и гримове, чалга (за бг потребителя), изумителни спортисти, сериозни и образователни акаунти, КОТКИ, още смешки, още грим, още танци, акробатика, мода, КОТКИ... 

Всички съветват потребителите да правят по 2-3 видеа на ден, за да трупат фололъри и лайкове. И доста потребители са послушали този съвет (дори потребителката, която пише тези редове).

Създаването на клипове само по себе си е много интересно преживяване. Предоставени са най-различни тулове, филтри, ефекти и най-вече (най-вече!) – всякаква музика, звуци, човешки и нечовешки гласове, които може да използвате в клиповете си.

Какво казват „хората“: В ТикТок има само простотии, чалга и деца (*). Несериозно е.

Какво казват „децата“: Нищо. Защото не слушат „хората“, а си правят и гледат клипове.

(*) Това, че ТикТок е за деца е заблуда, от която трябва да се отървете, ако сте родител. Да, в мрежата има деца, но съдържанието ѝ невинаги е подходящо за тях. Затова ако давате достъп на децата си до ТикТок – интересувайте се какво гледат. Много се интересувайте дали и кой ги следва, им пише и изобщо – дали контактуват с някого. Преглеждайте всички клипове, преди да ги пуснат в мрежата. Казвам това не защото конкретно ТикТок е заплаха за детето Ви. Просто напомням, че както не бихте оставили детето си да танцува само на улицата, без да му хвърляте едно око от балкона, така и в Интернет трябва да се наглежда.

Личното ми пътуване или иначе казано user experience:

Настройки на съдържанието: Първо започнах да гледам. И като започнах – не спрях. Понеже съм си умница, веднага започнах да обучавам ТикТок какво съдържание да ми показва. Когато видя клип, който е тъп – не го доглеждам целия, а минавам към следващия. Препоръчвам Ви този подход. За да не се окаже, че само защото сте от България, ТикТок не спира да Ви показва пъпчиви младежи по анцузи, които се гънат като тръстики на чалга. Лайквам съдържание, каквото бих искала да гледам повече. Забележете – не непременно каквото ми е харесало в тази секунда, а каквото искам да гледам повече. Защото един път се отпуснах и си лайквах само по сърце и за отрицателно време видеата станаха само КОТКИ. За щастие – мрежата реагира много бързо на предпочитанията Ви и всичко може да се поправи.

@nadiaisbright

#fyp #foryou #foryoupage #foryourpage

♬ original sound - Nadia Bright

Клиповете ми: Решението да започна да правя клипове дойде безапелационно и необратимо. Не можеш да спреш нито гората да се разлиства, нито Надя да говори глупости на целия Интернет. Важно е да се отбележи, че най-големият процент аудитория в ТикТок е с 10 години по-млада от мен. А моето модно увлечение в момента е  побелял перчем на почти черна коса. Аудиторията на ТикТок не знае какво е „перчем“. Но предполагам, че всичките знаем Круела, нали... Нещо такова, ама без далматинците. Но се гримирах. Сценично. И започнах... Избиране на песни, избиране на ъгли за снимане, сюжети, реплики, монтажи... Чудеса, хора! Чудеса! Наводних всичките си приятели с клиповете си, мислех че ще ги гледат само те...

На 24-тия час от създаването на акаунта си, направих клип за ползите от другаруването с жена над 30, ако си момче на 20+. Без да искам го качих два пъти и имам общо към 35 хиляди гледания. В момента 98% от последователите ми са момчета 20+. Голяма част от тях ме последваха и в Инстаграм. Което само показва как наивитет не се лекува с пълнолетие.

Много се забавлявах с коментарите... Повечето бяха позитивни. Засега почти не са ме харазвали сериозно, а често ми се случва в други мрежи. (Това е една дълга тема, по която някой път трябва да пиша). 

Един акаунт от типа jorkatasuperbmw ми написа, че съм „загуряла леличка“. Така се случи, че на 48-мия час от създаването на акаунта си, аз вече бях направила клип, в който се заяждам с хората и им поправям правописа. Казах „Мило момче“ и обясних, че може би „загуряла“ идва от гурел. 

Бях сигурна, че това ще ме закопае. В България правописът не е тренди. Обаче – не! Имам близо 15 хиляди гледания на клипа и отново – коментарите бяха по-скоро позитивни. В смисъл... Не ми отрекоха лелството, но ме последваха в Инстаграм, ако ме разбирате.

Един акаунт с профилна снимка на гол до кръста мускулест тип в асансьор (?!), ми каза да си боядисам косата. Пожелавам си през новата година да имам самочувствието на момчето, което казва на жени в мрежата какво да направят с косата си. Както и на онези хора, които ми казват „Мислех, че като си стендъп комедиант, ще схванеш шегата“. 

Най-големият ми любимец обаче е GinoTr387452, който ми каза: „Ако имаш пари, ще спя с теб колкото кажеш!“. Аз му написах, че чак толкова пари нямам и той отговори: „Е, тогава без пари“. Още го обмислям, мило момче.

@nadiaisbright

##fyp ##foryou ##standup ##comedia ##standupcomedy ##bulgaria

♬ original sound - Nadia Bright

Към настоящия момент не спирам да гледам и правя клипове. Гледам ги, защото са забавни и защото ми дават почивка от ПОСТОЯННОТО споделяне на МНЕНИЯ в други мрежи. В ТикТок почти цялото съдържание, което виждам е позитивно. 

А ги правя, защото ми е забавно. Аз обичам да ми е забавно. Не съм от тия, които ще танцуват за Интернет. Не ми отива на кактусовата душа, да се гъна сластно публично (защото аз така танцувам – гъна се сластно). Така че това забавление си го спестявам. Но други глупости – бол. А и е много хубаво, да експериментирам с гримове. Аз не съм от тези момичета, които се преобразяват в холивудски звезди с грим. Аз мажа с размах като индианец преди битка. А после гледам да не стоя статично пред камерата, за да не се вижда твърде добре резултатът. Имам и котка, тя направи над 2 хиляди гледания също. С дикторски глас „My mom is a lazy b*tch”, между другото.

Искам да отбележа, че колкото и да изглеждат неясни правилата в тази мрежа, все пак се опитват да вложат някакъв разум. Например - гледах клип на дама с милиони последователи, която снимаше, докато шофира. На това видео излиза предупредителен надпис, че подобни действия може да са опасни. Над всяко видео, в което се споменава Коронавирус, излиза иконка на информационен център за Covid. 

Като цяло, при мен положението е “Камера! Работи!“. По-малко мнения и спорове във Фейсбук и повече филтри с муцинки в ТикТок. Да идва 2021-ва и нека всички момчета 20+ ме последват.

Още от Надя:  

Типовете мъже според Надя

Елхата е един от символите на Коледа, а украсяването й е част от празника. Но и при тези символи има актуални тенденции. Темата тази година е Заедно със семейството. Това заяви г-н Йонко Земярски от българската фабрика в град Раковски, позовавайки се световното изложение във Франкфурт, Германия. Експертите очертават три тенденции в избора на коледно дръвче: „близо до природата“ (максимално реалистични елхи в зелено); „дълбок океан“ (елхи със син нюанс) и „бягство в заскрежената гора“ (посипани със сняг елхички).

white xmas tree

Според проучване на американския производител Balsam Hill през 2020 г. търсенето на коледни дръвчета и украса започва по-рано. Петдесет и осем процента от семействата са поръчали своето коледно дръвче в края на ноември, 32% през първата седмица на декември, а 20% – още в началото на ноември. Търсене на елхи и украса по-рано отколкото предходните години се наблюдава и в България. Заради несигурността и епидемичната обстановка, семействата планират по-рано празниците. 

И този сезон в България най-много се търсят зелените 3D елхи, които наподобяват естествени. Следва ги елха с натежали от сняг клони. По-малък интерес има към цветни елхи – в яркосиньо или в цикламено. Цветни елхи търсят основно търговски центрове, офиси, хотели. Много от тях поради епидемията в момента не работят. Хората, за които дизайнът, а не традицията са важни, посягат и към... чисто черна елха. „Това обаче е по-скоро любопитно изключение“, коментират производителите. „Семействата у нас залагат на елхата в зелено или на посипаната със сняг, като в природата“. 

Aurora 3D

При украсата две са нови тенденции: „щастливо семейно събиране“ и „нова носталгия“ – съчетаване на естествено с изкуствено, традиционно с модерно. На изложението във Франкфурт например един от дизайнерите закачва на елхата кафяви плюшени мечета и ги съчетава с топки в червено и златисто. Мелания Тръмп украсява елха в Белия дом с детско влакче. 

Три са новите български елхи тази година. Първата е „Виктория 3D“. Тя е трудно различима от естествената (има триизмерни иглички), клончетата й са тънки и на тях лесно се закачва украса. Втората, „Аурора 3D“, наподобява сребрист смърч, висока e 2.2 метра и под нея е предвидено място за подаръци. „Коронавирусът се отразява на разходите и спестяванията“, коментират производителите, „но трудно можем да си представим Коледа без подарък под елхата, макар и само за тесния семеен кръг.“ Стройна елха за по-тесни пространства е третата новост. Тя се поставя на перваза на прозореца, зад вратата, в ъгъла на стаята, в коридора. Украсата й е от паднали по земята естествени шишарки.

Viktoria 3D 2020

Изборът на коледно дръвче зависи от бюджета, големината на помещението, в което ще бъде поставено, предпочитанията към цвят и форма и др. Експертите съветват белите дръвчета да се поставят на място, където няма много светлина, за да се открояват. Ако нямате достатъчно пространство, изберете елха до 1.50 м., а ако сте с високи тавани – коледно дръвче над 2 метра. Обърнете внимание и на клонките – те трябва да са достатъчно здрави, за да издържат украсата. Клонките на 3D елхите са над 85% реалистични. Оставете минимум 50 см разстояние от елхичката до тавана, за да поставите коледна звезда на върха. 

Според проучване на Nielsen за Американската асоциация на коледните дръвчета търсенето на декоративни елхи нараства през 2014–2018 г., като през 2019 г. над 20% от семействата в САЩ са поръчали повече от едно коледно дръвче. „В България ръст при търсенето на декоративни елхи има, но за траен интерес към „втора елха“ вкъщи все още не може да се говори“, заключават от гр. Раковски.  

Фабриката за коледни дръвчета и украса в гр. Раковски е създадена преди 17 години. Над 70% от българските елхи се изнасят в Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватска, Македония, Словения, Австрия и др. 

Какво е Коледа без коледна звезда

christmasworld ps 150

Отваряне на яслите и детските градини и връщане на учениците от 1 до 4 клас в училище, при запазване на останалите мерки до 31 януари. Това е последното предложение на НОЩ относно противоепидемичните мерки.

Ако то бъде прието:

  • учениците от 1 до 4 клас да започнат да посещават училище от 4 януари
  • детските градини и яслите отварят от 1 януари;
  • галерии, музеи, кина, както и театрите, които не са затваряни, като работят при капацитет от 30% и през седалка, отварят от 1 януари;
  • местата за хранене в хотелите да могат да работят, но с до 50% заетост само за гости на хотелите и до 22 часа.

Като резултат от въвеждането на мерките е, че заболеваемостта в страната спадна и вече е под 600 на 100 000 души население, но въпреки това България запазва мястото си по заболеваемост в ЕС, продължава да държи 10-а и 11-а позиция, а по показателя смъртност страната ни е на първо място.

Това налага удължаването на останалите мерки до 31 януари

Допълвам. Днес, 17.12 тези предложения бяха приети, потвърдиха на брифинга.

Преразглеждане на мерките се очаква на 21 януари, отнасящо се за периода след 1 февруари.

Приета е и промяна в Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, с която се осигурява възможността за издаването на електронни направления и рецепти. Личните лекари ще ги издават след консултация по телефона.

Децата и разпространението на COVID-19

coronavirus 4984915 1280

Благодаря на Даниел Димитров, който преведе тази статия и я сподели в За по-добра държава за децата ни. 
 
Според тази статия от 
SPIEGEL епидемиологични изследвания сочат, че училищата са чувствително засегнати от коронавируса. Важно
 да се прочете със следните уточнения:
Статията не казва, че можем да затворим децата и всички останали да си обикаляме по барове и кафенета (дори напротив). Не казва, че затварянето на училищата няма негативен ефект върху развитието на децата. Не казва, че безсимптомно дете може да ви зарази с поглед.
Ако някога сте чували тийнейджъри да си бърборят и да се смеят по време на почивките или сте ги виждали да се тълпят в супермаркет; ако някога сте се сблъсквали с хаотичното бягане и груби действия на ученици в междучасията - може да се изненадате, че нещата минават сравнително добре в училищата по време на пандемията на коронавируса. Още в края на октомври научното списание Nature публикува проучване на данните, което доведе до очевидно успокояващ извод: „Данните, събрани по целия свят, все повече предполагат, че училищата не са горещи точки за коронавирусни инфекции“, и освен това, че училищата могат „да отворят отново безопасно, когато нивото на зараза в общността е ниско."
Нещата обаче се промениха оттогава. „Нивото на зараза в общността“ е доста високо в много части на Германия и ефектът от сегашното „леко затваряне“ е разочароващо минимален. Броят на случаите се задържа на високо ниво, докато в някои региони те продължават да се качват с тревожна скорост. Какви са причините? Къде хората са се заразили? Дали предаването се случва само в магазини, които са останали отворени тази есен, за разлика от пролетното заключване? Или в крайна сметка предаването действително се случва в училищата?
Поради трайно големия брой случаи, Националната академия на науките Леополдина призова тази седмица за стриктно блокиране преди Коледа - включително затваряне на училищата възможно най-бързо. Канцлерът Ангела Меркел също молеше губернаторите да изпратят децата в коледната ваканция по-рано и да удължат празниците. От гледна точка на епидемиолозите това наистина би било разумен ход. Доказателства предоставя все още непубликуван анализ на широко разпространена тестова кампания в училища в Австрия, който установи, че SARS-CoV-2 засяга точно както ученици, така и учителите. (Междувременно днес бе обявен пълен локдаун в Германия от 16 декември до 10 януари.)
„Училищата не са острови на спокойствието“, казва ръководителят на изследването Михаел Вагнер, професор по микробиология във Виенския университет. Оставянето им отворено е „значителен риск“. Той твърди обаче, че подобни затваряния трябва да бъдат придружени от „честна комуникация за ефектите, които тези затваряния биха имали върху развитието на инфекцията“ и че мярката ще работи само „ако останалата част от населението изпълни своята част, като избягва много дейности с по-висока риск от инфекция.
Изследователите и епидемиолозите отдавна подценяват ролята на децата в разпространението на новия коронавирус. Една от причините е, че те рядко проявяват някакви симптоми и по този начин се тестват много по-рядко от възрастните. Изглежда също така, както се заключава наскоро в публикация в Science, че децата на възраст под 12 години не се заразяват с вируса толкова лесно, колкото възрастните. Но се смята, че тази повишена устойчивост на SARS-CoV-2 се балансира от тяхното поведение - многобройните им, близки социални срещи.
Едно доказателство предлага скорошният анализ на британско проучване, според който вирусът се разпространява предимно в една демографска група. Установено е, че дори нарастването на инфекциите да е във всички възрастови групи, положителният процент е най-висок сред децата и учениците в средните училища. Като се има предвид, че децата често са безсимптомни, е трудно да се разбере дали техните инфекции се идентифицират толкова често, колкото сред възрастните. Може ли децата всъщност да бъдат мини-разпространители, които да тичат наоколо, без да имат толкова болки в гърлото, докато предават вируса на съученици, родители и братя и сестри? Могат ли те да играят същата роля в пандемията на коронавируса, както в сезона на грипа, когато са основните разпространители?
„Децата отразяват нивата на инфекция, с които са заобиколени“, казва микробиологът Вагнер. Но тъй като те са толкова често безсимптомни, те са „силно подценявани“, което го кара да вярва, че има доста значителен брой неотчетени случаи. За да разбере, Вагнер се присъедини към други учени от университети в Грац, Линц и Инсбрук, за да започне широкообхватно училищно проучване в края на лятото. Техните констатации досега. „Учениците под 14-годишна възраст се заразяват със скорост, подобна на тази на учителите“, казва Вагнер.
От края на септември австрийските изследователи са посетили повече от 240 училища. Целта е да се извършват колкото се може повече тестове на редовни интервали през цялата учебна година. Те се надяват да тестват до 15 000 деца на възраст между шест и 15 години в допълнение към 1200 учители, за да имат представителен размер на извадката. С течение на времето, надява се Вагнер, изследването ще разкрие истинския размер на разпространението на вирусите в училищата.
За да опростят процедурата, изследователите не вкарват удължени тампони през носа на своите децата в задната част на гърлото им. Вместо това ги карат да правят гаргара за цяла минута с пет милилитра солен разтвор, който след това се изплюва в чаша за проба. Това е много по-подходящ за децата подход, валидността на който екипът на Вагнер е оценил, въпреки че резултатите от тази оценка все още не са публикувани. След това пробите се тестват за SARS-CoV-2, като се използват няколко стандартни PCR теста. Анализ на първоначалните проби разкрива положителен процент от 0,4% сред тестваните на случаен принцип. Пробите от ноември показват значително увеличение на този брой. Което означава, че стотици ученици и учители в австрийските училища могат да бъдат заразени, без да знаят.
 
Проучването на Вагнер обаче не само показва, че броят на неотчетените случаи сред децата и техните учители е относително висок. Масовите тестове също показват, че по-малките деца по никакъв начин не са освободени от инфекция с SARS-CoV-2. Всъщност няма значителна разлика в процента на инфекция сред възрастните. Освен това беше установено, че училищата в по-бедните райони имат 3,5 пъти повече положителни резултати, отколкото другаде, което е в съответствие с обикновено по-високия процент на инфекции в кварталите с по-ниски доходи. Хората в такива квартали често живеят по-близо един до друг и имат работа, която не им позволява да работят от вкъщи.
Проучване, включващо повече от 11 000 деца в германската провинция Бавария, също открива значителен брой незасечени случаи сред деца и тийнейджъри. Броят на заразените в тази демографска група може да бъде до шест пъти по-висок от официалния общ брой, изброен от Института Робърт Кох (RKI), водещото германско обществено здравно заведение. Изследователският екип, ръководен от Анет-Габриеле Циглер от центъра на Хелмхолц в Мюнхен, изследва кръвни проби за антитела срещу SARS-CoV-2.
 
 
coronavirus 5064371 1280
Всички тези открития поставят под съмнение идеята, че децата са по-малко засегнати от тийнейджърите. И те са показали, че почти половината от заразените деца нямат симптоми. Междувременно анализ на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ установи, че асимптоматичните случаи са потенциално отговорни за повече от половината от всички инфекции. Берлинският вирусолог Кристиан Дростен още през пролетта откри, че и те не са имунизирани срещу SARS-CoV-2. Тестовете му установяват вирусно натоварване в гърлото на малки деца, което е подобно на други възрастови групи. Германският таблоид "Билд" оценява констатациите като "изключително неточни", оценка, за която вестникът е порицан от Германския съвет за пресата за пренебрегването на изследването. Дростен, както се оказва, е бил прав.
Изследване в САЩ наскоро установи още по-драматични резултати. Здравните експерти в Чикаго сравняват три възрастови групи помежду си: деца под пет, пет до 17-годишни и 17 до 65-годишни. Изненадващо те откриха, че най-младите изпитвани са носили 10 до 100 пъти вирусния товар в гърлото си, отколкото по-възрастните. Неясното обаче е степента, в която децата заразяват другите, въпреки че нямат симптоми. Как биха разпространявали вируса, ако не кашлят и нямат хрема? Освен това белите им дробове са по-малки, което означава, че не отделят толкова много аерозоли при всяко издишване. Очевидно те разпространяват инфекцията, когато кашлят или кихат поради други болести, които могат да имат. Малките деца карат средно между шест и 10 настинки годишно - до пет пъти по-често, отколкото техните родители или баби и дядовци. Според анализ на изследването, извършен от педиатър Петра Цимерман в болница Фрибург Кантон в Швейцария, осем от 10 деца, заразени с вируса SARS-CoV-2, са имали и други инфекции по същото време.
Проучване на случай в окръг Солт Лейк в САЩ също открива, че децата в детските заведения са доста ефективни при разпространението на вируса. Според констатациите 12 малки деца, заразени с коронавируса, са го предали на поне една четвърт от контактите си извън детския център, включително родители и братя и сестри. Един от възрастните трябваше да бъде хоспитализиран. В допълнителен пример от град в Полша, две седмици след откриването на детски градини след блокиране, осем малки деца се заразяват с вируса и го предават на трима братя и сестри, осем майки и бащи и един баба и дядо. Тези констатации идват от проучване на веригата за инфекция, проведено от медицинския специалист Магдалена Окарска-Напиерала от Университетската болница във Варшава.
 
Такива анализи са ретроспективни, като подчертават случилото се в миналото, за да се извлекат уроци за бъдещето и да се определи степента, до която децата са двигатели на пандемията. Това, което не могат да ни кажат, е дали децата ще предадат вируса на баба и дядо по време на коледните празници.
Така нареченото проспективно проучване, което проследява разпространението на вируса в 101 домакинства в Нешвил, Тенеси и Маршфийлд, Уисконсин, от април до септември, също гледа към децата. Проучването установи, че те са тихо отговорни за внасянето на вируса в домовете си. Въпреки факта, че нямат симптоми, те заразяват точно толкова хора, колкото и възрастните в други домакинства, които са доказани носители на вируса. Такива клъстери обикновено са продукт на един заразен човек, както показва проучване в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.
 
От 100 проучени инфекции, 80 от тях могат да бъдат проследени до малка шепа хора - вероятно не повече от 10. А клъстерите също имат огромно въздействие в училищата. Когато децата в Монреал се върнаха в училище след блокиране, броят на заболелите скочиха. Скоро в училищата имаше повече случаи, отколкото във фирми или сред болногледачи. Президентът на Асоциацията по медицинска микробиология и инфекциозни болести в Квебек каза: "Училищата бяха двигателят за стартиране на втората вълна в Квебек." Междувременно в Германия Хамбург преживя най-голямото огнище на коронавирус, което страната все още е виждала през ноември. Почти 100 от 550-те ученици и служители в училище, тествани в квартала Ведел, са положителни. 32 от 74-те учители са се заразили с SARS-CoV-2.
"Разбира се, случаят е, че вирусът се пренася в училищата", казва ръководителят на RKI Лотар Вилер. "И че след това се разнася отново." В Англия процентът на заболеваемост спадна след есенната пауза. И шотландски изследователи анализираха всички антикорона мерки в 131 страни в голямо моделирано проучване. Индексът R, един от начините за измерване на разпространението на инфекциите, започна да пада, след като големите събития бяха забранени и контактите бяха ограничени. Но те паднаха значително чак след затварянето на училищата.
 
Споделям този материал въпреки че противоречи на огромното ни желание децата да се върнат на училище и в детските градини. 7-годишният ми син днес ми каза, че единственото му желание за Коледа е "да се върнат старите времена преди коронавируса, мамо, и пак да  съм на училище". Преди децата чакаха с нетърпение ваканцията, сега чакат с нетърпение да свърши. 
И накрая ще ви призная, че в някои моменти и на мен ми е много тежко. Това, че разказвам в блога само забавни моменти е съвсем умишлено, защото всички имаме нужда да се усмихваме повече. Нека взаимно да се подкрепяме и да си вдъхваме кураж. 
Какво следва? Не знам. Знам само, че трябва да се справим. И ще. 
 
 
Още по темата:

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам