Главен редактор
Любовта е занимание самотно
Автор: Елена Конова/ Читателите препоръчват
Тялото му, освен че беше красиво, пращеше от секс. Вулгарна дума, но така добре го описваше. Дълбоко усещане за секс, обсебващо. Очите му, безизразни в покой, ставаха хищни щом я погледнеше. Той не познаваше любовта, тя беше откривала ден след ден тази истина през кратките часове на техните срещи. Но знаеше как да гори в страст - като с талант на самоук музикант, той налучкваше, умееше.
Загазих, помисли си тя. Загазих.
Излезе навън, хладният въздух я грабна в прегръдката си. Постоя секунда, две и решително се върна в стаята. Той лежеше на голямото легло и се усмихваше, мързелив тигър, първичен и силен, кожата му светеше в тъмното с отразена светлина.
Обичам те, каза тя. Обичам те.
Не я чу. Погледа му я събличаше и тя усети как кръвта й закипя. Обичам те.
***
После, след месец разбра, че е пристрастена към извивката на раменете му и бавните, самонадеяни движения на диво животно. Обладаваше я, когато реши, не питаше и не молеше. Удовлетворен, ставаше и търсеше храна, която алчно разкъсваше с белите си зъби. Понякога говореха. За миналото, за мечтите му. Друг път той мълчеше, затворен и недостъпен и тя се задъхваше от тревога.
Искаше го завинаги, полудяла и алчна, ревнива до смърт, уплашена от мълчанието му. Искаше го страстно, като порцеланова кутия пълна с тайни, като диамант, като забранен алкохол.
После той си тръгна. Ясно беше, че ще дойде този ден. Страхът дълбаеше с ледени пръсти в ума й отдавна.
Зимата свърши, дойде пролетта, а тя не спираше да го търси във всичко около себе си. Тялото й го искаше отчаяно, сънищата го натрапваха на разума. Трепереше от мисълта за дланите му, за топлата му кожа и онази миризма на бурен вятър, донесъл далечното, страшно и привличащо усещане за непозната дива земя.
Дните минаваха в унес. На прага на истината и лъжата, тя копнееше, изчезваше, сриваше се, разпиляваше се като пепел, а после изведнъж политаше в надежда. Скачаше с широко отворени очи - търсещи, жадни да го разпознаят, оглеждаше улицата през прозореца, втурваше се към входната врата и я отваряше френетично вярвайки, че ще го види там.
Нощите бяха и пристан, и бурно море. Сънуваше го, събуждаше се възбудена, потна, задушена от желание и любов, стенеше и полудяваше от скръб. После пак заспиваше с надеждата да го сънува, да допре тялото си до неговото, да го усети силен и арогантен, нахален, нетърпелив как влиза в клетките й и я носи надалече, разбива я и пак я събира цяла.
Така дойде ноември. С първите сутрешни студове и дъждовете се върна и той.
Може да харесате също:
Истинска любов
Автор: Лора Райчева/ Читателите препоръчват
Всичко я болеше. Едва се надигна призори да си направи чай. После седна на стола с права облегалка пред прозореца, погледа малко струйките дъжд по стъклото и дълбоко въздъхна. Не беше глезла, но болките бяха много силни. Тежък артрит и развит като по учебник ревматизъм. Плюс 76-е ѝ години и онова счупване от миналото лято, което така и не зарасна добре и си остана болезнено.
Тъжно ѝ беше. Тъжно ѝ беше, заради болката, която правеше дните ѝ трудни. И дълги.
Отново въздъхна. Ясно беше, че няма сили за нищо днес. Дори не може да чете или да плете, защото ръцете я боляха най-много.
В този момент телефона иззвъня:
- Маме, здравей! Как си?
- Добре съм, миличък. Вие как сте? Толкова се радвам да те чуя!
- Добре сме, маме, добре сме. Но имам една молба.
- Кажи, миличък.
- Можеш ли да гледаш малката днес? Малко е хремава и не искаме да я водим в яслата, а имаме планове за деня. Пък, знаеш, като е болна колко е кисела и с това прохождане сега, дето трябва непрекъснато някой да я държи за ръка, за да се “разхожда”. Нямаме възможност днес за това. Та, ти би ли могла?
- Разбира се, миличък! Чакам да я докараш. А аз веднага ще направя една супичка за нея, да обядва. Искаш ли и за вас нещо да сготвя?
- Не, маме, не. Не ни мисли. Много ти благодаря. Ще дойда след час.
Тя се спусна да извади прахосмукачката. Трябваше да е идеално чисто за детето. Идеално. После супата. О, трябваше да отиде и до магазина за мляко. Малката пиеше много мляко. Трябваше да се разбърза. Имаше само един час.
След няколко минути се сепна. Спря прахосмукачката и ей така, изправена насред тихата стая, осъзна, че нищо не я болеше вече. Нищичко. Имаше сили да превземе света.
Може да харесате също:
Автор: Мария Антова
Казвам се Мария и съм трета година студентка в Hotelschool The Hague (HTH), Нидерландия. Уча за бакалавър по бизнес администрация в контекста на хотелиерството. Учебната програма, изцяло на английски, комбинира теоретическо и практическо обучение и подготвя студентите за кариера в почти всяка сфера на бизнеса, не само в хотелиерството. В HTH учат студенти от над 50 държави от целия свят. Университетът има кампуси в Хага и в Амстердам. В първата си година студентите са задължени да живеят в кампусите, а в останалите три години живеят на квартира.
Холандците са практични хора, което си личи и от сградата на HTH в Амстердам. Тя е построена специално за нуждите на университета. Представлява триетажно каре с вътрешен двор, в който се събираме на кафе и приказки, когато времето е хубаво. На втория и третия етаж са спалните помещения, а също така и компютърната зала и библиотеката. На първия етаж са учебните зали. Така, за да отидат на лекция, първокурсниците трябва само да слязат един или два етажа.
В единия ъгъл на сградата има хотел с 20 стаи, а под него ресторант. Във всяка от стаите е копирано обзавеждането на някой от големите хотелски вериги – Hilton, Hyatt, Four Seasons и т.н. И хотелът, и ресторантът под него са истински, в смисъл че приемат гости. Разликата с другите хотели е, че студентите карат практиката си там. В 4-годишния курс на обучение има два платени стажа по половин година, най-често извън Нидерландия. Аз например работих 5 месеца в голям курортен комплекс на карибския остров Гренада.
А практиката в хотела и ресторанта в кампуса е отделно от стажовете. По време на нея първокурсниците работят по две седмици като камериери, сервитьори, бармани, кухненски работници и на хотелската рецепция. Второкурсниците в тяхната практика пък са мениджъри на първокурсниците, т.е. работят като техни началници, защото нали ни обучават за такива в университета. Отделно има студентски ресторант на самообслужване, в който можем да се храним, когато желаем. Ако искаме сами да си приготвяме храна, на втория и третия етаж има обзаведени кухни за целта. Всичко в HTH е замислено и осъществено перфектно, но дори и в най-уредените университети в най-уредените държави понякога има проблеми.
В кампуса бяхме по двама в стая. Съквартирантката ми беше холандка. Една събота тя си замина при родителите и не знам какво беше пускала в тоалетната, но тя се запуши. Слизам долу при дежурните служители от университета, но те ми казват, че няма кой да ми поправи тоалетната, трябва да изчакам до понеделник. Звъня на баща ми в София за помощ. „Е, как да ти помогна, като съм на 2000 километра? Търси начин да се оправиш сама“ – казва баща ми.
Пред мен бяха два избора – до понеделник да ползвам общите тоалетни в кампуса и да спя на миризма или да реша проблема сама. Тогава изпитах на гърба си приказката за неволята. Извиках неволята да ми помага и заедно отидохме до магазина. Там обясних на продавачката какъв ми е проблемът и тя ми даде гумена преса за отпушване и някаква течност от сорта на каналин. Сипвах, натисках, сипвах, натисках и тръбата се отпуши.
Звъня на баща ми и гордо му съобщавам, че съм решила проблема сама, а той казва: „Това, което ще научиш от учебната програма, ще ти бъде много полезно. Но още по-полезно ще ти бъде и наученото в университета на живота в Нидерландия. Ако беше при нас в София, щях аз да отпуша тоалетната. А сега се справи сама, което също е урок за цял живот.“
Баща ми беше съвсем прав. Животът в Нидерландия ме учи да бъда самостоятелна и предприемчива и това е не по-малко ценно от лекциите в Hotelschool The Hague.
На 13 Февруари, събота, в 11:00 часа организираме уебинар, свързан с университета и живота в Нидерландия. Заедно с Калина Борисова и Йоана Саву ще ви разкажем повече за Hotelschool The Hague, учебната програма и процесът по кандидатстване там, както и за достъпността, предимствата и предизвикателствата на живота в чужбина. Презентацията ще бъде проведена на английски език, но въпросите и отговорите след нея ще са на български.
Регистрацията отнема по-малко от минута чрез този линк: https://www.signupanywhere.com/signup/qturpfvx, или чрез сканиране на QR кода на снимката.
Може да харесате също:
Много обичам истории за любов. И колкото и да са ми интересни страстните увлечения и пламенните авантюри, най-дълбоко са ме трогвали любовните истории на двойките, които заедно извървяват своя път и се развиват във времето от младостта към зрелостта, заедно в добро и зло. В тях намирам най-истинското щастие. Дай боже всекиму!
Днес ще ви разкажа една такава история.
Те се казват Соня и Ромео, живеят в красивия Благоевград, и са щастливо женени от цели 42 години. Любовта им ги е дарила с три дъщери, а те на свой ред са довели на белия свят цели осем внучета, все момчета. Соня е икономист, но от 20 години работи у дома и помага на съпруга си в семейния бизнес. От 10 години насам започва на шега кулинарен блог, в началото най-вече за да помага в готвенето на дъщерите си. Но впоследствие се увлича да готви, снима и пише, и нейното сладко хоби вече е пораснало дотолкова, че има 8 млн посещения от цял свят и 19 000 последователи във фейсбук. Най-вероятно и вие сте намирали там някоя вкусна рецепта. (Имайте търпение, ще ги споделим и тук). Ромео е всичко, което хората си представят, когато кажат за някого, че е успял мъж, не само в семейството, но и в кариерата. По професия е строителен инженер и от 31 години строи домове за другите, а вечер с нетърпение бърза да се прибере в своя. Дъщерите на работливото семейство не падат по-далеч от крушата. След гимназията една по една Виктория, Ана и Александра заминават да учат далеч от родната стряха, чак на друг континент, също както много други български младежи. И там намират не само професионална реализация, но и любов. Това е съдбата на много млади българи, но добрата новина е, че светът в наши дни е глобално село и е далеч по-лесно да поддържаме връзка със скъпите си хора. А най-хубавото е, че голямата любов и добрият семеен пример са посели своето семенце и двете големи дъщери на нашето февруарско семейство са вече с по три момчета. Най-малката Александра засега е само с двама сина, но пък има и две големи кучета. Цялото огромно семейство от 16 души редовно се събира при всяка възможност - или в Щатите, или в България. Дори ковид не успява да ги спре. Когато ги помолихме да опишат семейството си с една дума - Соня каза “щастливо”, а Ромео “традиционно”. Поканих тази щастлива и обичана съпруга да ни разкаже как са изградили толкова дълга и толкова успешна връзка.
Най-напред разкажи ни как се намерихте с твоя съпруг.
Макар че и двамата сме от Благоевград, запознахме се в София, в обща студентска компания. Бях се зарекла, че ще се омъжа за македонец и така се и случи.
Хубаво е, когато хората се намерят млади и се развиват и променят заедно. А как ти направи предложение?
Аз бях на студентска лятна бригада и се чувахме по телефона, но един ден получих писмо със сериозно и романтично предложение. Отговорих с телеграма, че съм съгласна и той дойде да ме вземе.
Това звучи толкова романтично. Ето една идея за всички млади влюбени, които са решили да направят предложение. Напишете писмо! Надявам се да си пазите и писмото, и телеграмата! А кое е най-голямото препятствие, с което сте се сблъсквали?
Имали сме препятствия както всяко семейство, но сме ги преодолявали с общи усилия, даже вече ги забравям.
Разбирам те. Винаги съм казвала, че не си струва да се тревожим за нещо, което някой ден ще си разказваме на масата и ще се смеем с приятели. А кои са най-щастливите ви съвместни моменти поне досега?
За мен най-щастливият момент беше, когато разбрах, че съм бременна с първото дете. След това всички радости все около децата се въртят – завършване на образование, сватби, внуци.
Всеки нов живот е ново начало и въпреки трудностите, децата ни носят радост, несравнима с каквото и да е друго постижение в живота. Какви съвети бихте дали на младите семейства?
Да се уважават, всеки да поеме част от задълженията в семейството, да разговарят, да не се обиждат, да решават проблемите със спокоен разговор.
Има ли рецепта за семейно щастие? Кои са съставките на успешния брак?
Бракът е непрекъсната работа и борба за успех. Децата, те носят щастието в семейството – „колкото повече, толкова повече“, според любимия ми герой. Както казах по-горе уважение, разбиране на партньора, участие и подкрепа в неговите проблеми, занимания и успехи. В нашето семейство аз съм по-щурата, а Ромео е този, който ме възпира. Дългогодишният ни семеен живот се дължи на взаимни отстъпки и разбиране.
Децата ви са големи и поеха по свой път. Кое е най-важното, което научиха от вас?
Всичко се постига, с труд и упоритост, няма невъзможни неща. Семейството е на първо място в ценностната ни система, след това кариерата и други занимания.
Какво най-много обичате дa правите, когато сте всички у дома?
Да разговаряме, да готвим заедно. Дъщерите и зетьовете също много обичат да готвят, всички се включват, даже и децата. Понякога се превръща в нещо като кулинарно състезание. Играем с децата и използваме всички моменти, за да ги обучаваме и възпитаваме.
Имате ли някакъв собствен семеен ритуал? Такъв, който може би другите семейства нямат?
Винаги се храним заедно. Храненето не е само необходимост, но и ритуал на общуване. На всички празници се събираме със семейството в голям формат – всички роднини, баби, лели, чичовци, братовчеди. Това е голямо готвене, но си разпределяме предварително кой какво ще донесе и прекарваме много весело.
И накрая - в месеца на шоколада, виното и любовта, ще помоля за някоя любима рецепта от блога ти.
Пилешко филе с лют шоколадов сос и плънка от портокал
Продукти
за 2 порции
400 г пилешко филе без кожа и кост
1 с.л. соев сос
2 портокала
1/2 лимон
1/2 ч.л. пипер смес бял, черен
2 с.л. кокосово масло
2 с.л. царевично брашно
2 с.л. смлени ядки
За шоколадов сос
50 г шоколад 52 %
30 г масло
2-3 с.л. портокалов сок
1/2 ч.л. лют червен пипер
Време за приготвяне: 50 минути
- за подготовка -15 мин.
- за готвене - 25 мин.
Приготвяне
Единият портокал се изстисква, а другият се почиства от семките и кората и се нарязва на кубчета. Пилешките филета се изтъняват и овкусяват с лимонов сок, соев сос, портокалов сок и черен пипер. Оставят се да престоят поне половин час. Филетата се пълнят с нарязания портокал и се завиват на рулце. Овалват се в смес от царевично брашно и смлени ядки и се поставят в намазана с масло тавичка. Поливат се с остатъка от портокаловия сок и отгоре се поставя по 1с.л. от кокосовото масло. Пекат се в загрята до 220 С фурна до зачервяване, около 20-25 минути.
През това време се приготвя шоколадовият сос. Маслото и портокаловия сок се загряват, прибавя се начупения шоколад и се бърка на слаб огън до получаване на еднородна гладка смес. Филетата се изваждат в чинии и се заливат с шоколадовия сос. Гарнитурата в случая е ориз със стафиди и куркума, броколи и ядки.
Продукти
за форма с диаметър 16-18 см
8-10 порции
За основата
100 г обикновени бисквити
2 с.л. какао
80 г масло
60 г овесени ядки(може да замените с бисквити)
50 г захар(може да се пропусне)
Тези количества са за основа и борд( 6 см височина).
Ако не желаете сладкишът да бъде с борд от бисквитка, намалете количествата за основата наполовина.
Чийзкейк
400 г крем сирене
100 г захар
ванилия
2 яйца
100 г заквасена сметана 20 %
1 с.л. царевично нишесте
200 г шоколад (52 %)
Глазура шоколадов ганаш
100 мл течна сметана
100 г шоколад
ванилия
Време за приготвяне: 90 мин.
- за подготовка - 30 мин.
- за готвене - 60 мин.
- изчакване - 6 часа
За основата
Бисквитите, захарта, овесените ядки и какаото се поставят в блендер. Блендира се до пълното смилане на твърдите продукти. Получената брашняна смес се изважда в купа. Маслото се разтопява и се прибавя към бисквитената смес. Разбърква се добре до получаване на равномерна "пясъчна" консистенция.
Разпределя се на дъното и по стените на форма с откопчаващ се пръстен. Дооформя се като се притиска с дъното на обла чаша. Основата се пече в предварително загрята на 200С фурна за 12 минути. Изважда се и се оставя да изстива.
Чийзкейк
Крем сиренето се разбива заедно със захарта с миксер. Последователно се прибавят ванилията, яйцата, нишестето и заквасената сметана. Всичко се разбърква до хомогенност. Шоколадът се разтопява на водна баня и се добавя с разбъркване към млечната смес. Аз оставих 1 чаша от сместа бяла и я изсипах върху какаовата смес. Получава се "мраморен ефект" след разбъркване. Чийзкейкът се изсипва върху приготвената основа. Пече се на 160 С за 55- 60 минути. Готов е когато по краищата се е запекъл, но в средата леко се тресе при размърдване на тавичката. Оставя се във фурната на открехната врата за около 1 час. След това се изчаква да изстине на стайна температура и се прибира в хладилник за поне 6 часа.
Глазура
Сметаната се загрява, без да заври (аз използвам микровълнова фурна) и в нея се слага начупения на парченца шоколад. Бърка се до пълното разтваряне на шоколада. Сладкишът се изважда от хладилника и се залива с глазурата. Украсява се с плодове според сезона.
Неслучайно Соня и Ромео са посланици на Lidl в месеца на любовта. В тези променящи се, шеметни времена тяхната любов ухае не само на шоколад и старо вино, но и на сигурност. Тя е здравата основа, на която са построили големия си хубав дом, дарил живот на толкова деца и внуци. Желаем им да ни усмихват и вдъхновяват още дълги години. И дано всеки млад и не толкова млад човек си намери половинката, с която да узрее бавно и щастливо като старо вино.
В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвах за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.
Tук може да прочетете за Илиана и Николай от Якоруда, Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантливата Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.
Автор: Йоана Боянова
Много си мисля напоследък кое е важно в живота. Да вдигнеш къща, да засадиш дърво, да пътуваш, да си добър човек или всичко това. Животът е като един пясъчен часовник, чака да свърши даден момент, за да обърнеш и да започне следващия, изпуснеш ли го, тече на празен ход. Дълго време само гледах часовника и не го обръщах, седеше си ей така прашасал на скрина, без да бъде докоснат. Дълго време обвинявах съдбата за нищото. Да, за нищото, което ми се случваше в живота. А хората са го казали, не знам точно кой, но няма как да се случва нещо, когато правиш едно и също.
И така един ден се събудих с желанието да си отрежа косата. Странно, нали? Промяната понякога се случва отвън навътре. С новата коса сякаш дойдоха новите сили за нови неща. Обърнах часовника, нова енергия, ново време за нови неща.
За времето искам да говоря и за оценките. За уюта и за малките неща. Не съм хипи, никога не съм била. Обаче установих, че изгревът, залезът, запалената свещ или мисълта за това да седя до огън и някой да пее, ме кара да се чувствам чудесно...
Установих, че промяната в къщата ми носи спокойствие, установих, че хубавата музика ме кара да се усмихвам, установих, че изпитвам страшно удоволствие от това да подредя вкъщи и да седна да чета книга.
И пак стигаме до времето, времето за нас. Установих, че оценката аз си я давам, времето аз си го определям и начина, по който искам да го прекарам, зависи от мен. Установих, че най-малко време съм отделяла за своето щастие.
Купих си красива чаша за кафе, създадох си ритуал за красота. Време, в което аз правя така, че да се чувствам добре...
И там между праха и свещите дойде ред на червеното червило. Купих си червило, без което вече не излизам. Какво като се налага да нося маска, аз знам, че е там.
Хайде, момичета, сложете червилото и обърнете часовника. Време е да изтупаме прахта. А защо не и да сложим високите токчета. Въъзхищавам се на жени, за които това е ежедневие, за мен това е едно ново време.
Обърнах часовника отново. Оцених се. Вчера се оцених, че заслужавам букет от пролетни цветя, лалета, зюмбюл и фрезии. После къщата ме оцени и имаше страхотен аромат на пролет. Дадох си оценка и че е време да си дам почивка с красива книга. Оцених, че е време да спра алкохола и цигарите. Оцених се, че ще изглеждам прекрасно след маска с масло от шипки. Дадох си и висока оценка, след като избрах най-страхотната рокля на цветя, в която ще изглеждам невероятно.
Оцених се на комплект ароматни свещи и любовен роман. Оцених се, отне ми време, но си заслужаваше. За времето и оценките с любов ви говорих. Дайте си време и се оценете подобаващо. И с любов.
Препоръчваме ви още: Обичай се, момиче
“Какво е любовта?” е красива детска валентинка от издателство „Рибка“. Оригинално илюстрираната книга е първото заглавие на издателството за 2021 г., готово да зарадва онези, които обичате – и деца, и възрастни – в навечерието на Св. Валентин.
Какво е любовта? Какъв цвят и форма има? Сладка ли е или солена? Голяма или малка е? Като повечето деца, Ема иска да разбере какво е това любов. А всички, до които се допита – мама, татко, баба и дядо - имат различна представа. Може ли наистина любовта да се намери в парче торта или игра на футбол? Трудно е да се даде определение на любовта, но всеки от семейството на Ема успява по свой собствен начин да ѝ помогне да открие значението ѝ.
„Какво е любовта?“ е емоционална и интелигентна книга за деца, в която рисунките и текстът в хармония дават забавен и, същевременно, искрен отговор на въпроса. В тази трогателна приказка Давиде Кали и Анна Лаура Кантоне ни напомнят, че всеки от нас може да има различен отговор, но едно е сигурно - обичта винаги се дарява.
Първото от заглавията за 2021 г. на „Рибка“ е красива и мила книжка за четене, разглеждане и подаряване, която може да се закупи от книжарниците в страната. В подаръчна опаковка - романтично оформен пощенски плик, запечатван със стикер-сърчице – тя е налична в сайта на издателството и в книжарницата на „Рибка“ в София.
Създадена от италианците Давиде Кали и Анна-Лаура Кантоне, „Какво е любовта?“ първоначално излиза на френски език. Давиде Кали е писател и илюстратор с над 90 детски книги и многобройни комикси.
Анна-Лаура Кантоне завършва детска илюстрация в Европейския институт по дизайн в Милано и е работила върху над 30 детски книги.
Може да харесате също:
Автор: Ния Йотова
Безупречният начин, по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното, но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.
Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.
А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.
Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно с чесън, последван от масажи със свинска мас, куркума и оцет.
С напредъка на годините, окултната жилка в нея се усилва и вече освен с чесън, мас и тн, тя ни лекува с много по-мощно средство – със собствената си аура, комбинирана с мощната ѝ лечебна енергия. Напоследък, щом ме види, ме прекръства с тържественото „Бъди шарена и споделена“ – заклинание, което научи от настолната ѝ книга, а именно нашумeлият бестселър „Стопанката на Господ“.
Тоест, поздравява ме така само когато го няма мъжът ми Емо. Веднъж като ме благослови така в негово присъствие, той възропта срещу желанието на тъщата съпругата му да бъде „споделена“.
А през последната година, може би заради пандемичната обстановка, мистичните сили на майка ми вече завземат заплашителни размери.
Подозренията ѝ, че духовете използват мощната й енергия като проводник между тях и нас – обикновените хора, не са от вчера.
Когато изгуби очилата си например – нещо, което се случва непрекъснато, тя обезсилено обикаля кухнята и ги търси на всички логични места, на които един чифт очила биха се скрили – в печката, в микровълновата, в хладилника, навсякъде. Опитите й често са обречени на неуспех. Тя сяда примирено със заключението, че, цитирам, „като че ли някой дух ѝ ги е скрил нарочно“. Това я успокоява. В края на краищата не е възможно простосмъртен човек ( дори и с нейните способности) да намери нещо, което е скрито от онези безплътни хитреци. А и от опит знае, че след около 15 минути духовете, нейни стари познайници, ще се прекършат пред козирожкото й търпение и ще й върнат очилата. Обикновено ги оставят на видно място на кухненската маса, точно пред нея. Все едно ѝ се подиграват, колко е разсеяна.
Майка ми оползотворява тези 15 минути чакане за очилата си, търпеливо цъкайки си в телефона. Междувременно не пропуска да направи забележка на внуците си, които съм довела на гости, че прекаляват с ТЕХНИТЕ телефони. Децата я питат защо тя непрекъснато ръчка в телефона си, след като телефоните са толкова вредни. Обяснението е, че нейна позната, кака ѝ Мичка, е починала и майка ми се опитва да намери в Гугъл координатите на една позната траурна агенция, за да ги даде на семейството на покойната. Докато върши това, не пропуска да подметне на внуците си , че за разлика от тях, тя е имала прекрасно и щастливо детство.
- Не като вас двамата – сгърбени и изкривени над телефоните си – заключва тя, мижейки съсредоточено над екрана на нейния телефон.
Следват задължителните спомени от Народната Република, които сме слушали хиляди пъти и знаем наизуст. Също така знаем, че в никакъв случай не бива да бъдат прекъснати. Изслушваме търпеливо за прекрасното детство на майка ми, огласяно до късни доби от щастливите викове на децата в кв.“Х. Димитър“, играещи на народна топка и кър. Деца, които са обядвали по един голям истински домат със сирене, който не е имал вкус на пластмаса. Деца, които са пиели резлива боза с тулумбички в сладкарницата за 6 стотинки. Докато се унася в щастливите спомени, тя оставя телефона си и започва механично да си играе с някакъв предмет, който се намира на масата пред нея. Докато го върти в ръцете си поглежда към него и установява, че това са дълго търсените очила. Нито тя, нито аз, нито децата сме изненадани. Точно този сценарий не се разиграва за пръв път.
Пращаме децата в другата стая да си поиграят с дядо си. Облекчени, че няма да даваме никому лош пример, двете пак хващаме телефоните си. Майка ми си слага очилата и влиза във фейса, за да прочете за последните научни открития за силна имунна система и ми изпраща една статия колко е полезна за имунитета ни чесновата вода. Аз се забивам в Инстаграм.
След 5 минути, майка ми вдига глава от телефона. Очилата ѝ присвяткат под кухненската лампа.
- Кака ти Миче току-що ми се яви и ми предаде съобщение от отвъдното! Последното й желание е да бъде погребана с траурна агенция „Черна Роза“- Гласът на майка ми е тържествен.
- Как ти се яви? Как ти предаде съобщението?
- Странно – по-скоро на себе си казва майка ми - защо ли Мичето избра да ми се яви на мен, а не на собствената си дъщеря…
- Мамо, как ти се яви кака ти Миче?
- …дали нещо не са се били скарали с Лилето точно преди да си отиде….( Лилето е най-добрата приятелка на майка ми и дъщеря на "кака ти Миче")
- Мамо! – изтръгвам я от унеса ѝ.
- Ох бе, дете… През телефона ми се яви Мичето, ами как иначе.
- Как точно през телефона?
- Докато си четях една статия за ползите от куркумата във Фейсбук. Отнякъде ми изскочи голяма снимка на жена, смирено свела поглед, облечена траурно - в черна шамия. Беше погледнала надолу, затова не можах да видя лицето ѝ. Но съм сигурна ,че това беше Кака Миче! Познах я по розата в ръцете ѝ. Ах, как само ги обичаше Мичето тия рози…..А отдолу под снимката ѝ имаше адрес и телефон на погребална агенция „ Черна роза“.
Майка ми звъни по телефона на Лилето, за да ѝ съобщи за последната воля на покойната. Лилето потресено съобщава на майка ми, че „Черна роза“ е било и името на най-любимия телевизионен сериал на Кака Миче приживе. След което бърза да затвори, за да резервира услугите на въпросната агенция.
Евалата на този, който управлява кампаниите на „Черна Роза“. А майка ми, вече с циментиран статут на екстрасенс, продължава да твори добро. Сега се е заела с непосилната задача да откаже баща ми да пуши. Смята да ползва за целта силата на хипнозата.
Още от Ния:
Вашето прекрасно дете внезапно е започнало да издава нечленоразделни звуци. Колкото и да се опитвате, не разбирате нищичко от това, което се опитва да ви каже. Чувате само откъслечни фрази или думи на неразбираем език.
Запазете спокойствие!
Детето ви е здраво и няма умствени увреждания. Вие нямате проблеми със слуха. Не сте и статист в научнофантастичен филм.
Това, което чувате е новият тийн жаргон. Поемете дълбоко въздух и започнете бавно да го дешифрирате:
Човек, брат, батенце, бро, манЯк – мнооого мили обръщения към някой, който те кефи
Не ме хлеби - не ме съди и критикувай
Ппц - по принцип
Нвм - няма значение
Тбх - ако съм честен
Брб – ей сега са връщам
Idk – не знам
Idc – не ме интересува
Чил – по-спокойно
Дап – да
Ординари – обикновен
Смарт – умен си, умна постъпка
Саднат – тъжен
Хайпнат – зарибен, запален
Хейтвам – мразя
Ако всичко това ви е дошло в повече - чил и не бъдете саднати. А ако вече сте хайпнати, това си е направо смарт. Продължете нататък и се постарайте да не хлебите.
Кръшвам – харесвам някого, влюбвам се
Кп – какво правиш?
Омг – о, Боже мой
К – OK
Кс – какво става?
Нп – няма проблем
Ххдд – смях
Шипвам – пасвам си с някого, загаджвам се
Едно в едно пред блока – някой те дразни и му предлагаш бой
Кринджи – неловко, неудобство, смущение, използва се и за някой/нещо, което те кара да се чувстваш така
Рандом – спонтанно, случайно - (Примерно "Не разговарям с рандъм хора.")
Jsp – не знам
Cmtv – както искаш
Wtf – какво, по дяволите?
Топец – връх, но подигравателно
Токсик, токсичен – отровен
НДП – най-добър приятел
Мембър – член на корейска музикална група
Бас – любимият член от група
Локален – глупав човек, но със самочувствие, селяндурски
Храня – ругая
Фам, бести – пич, брат, най-добър приятел
Нетфликс и Чил – свързваш се с някого интимно, правиш секс
Прон – порно
Чилвам – разпускам; вися някъде с приятели.
Столквам – ровя назад в профилите на хората в социалните медии
Филмар – човек, който излишно си създава проблеми
Соля – карам се, осъждам
Сейм – и аз се чувствам така
Инстагъл – много популярно момиче в Инстаграм
Тиктокъри – много популярни хора в Тик-Ток
Бумър - консервативен стар човек (като например: Мамо, само "бумърите" говорят така.)
Тийновете често ни карат да се чувстваме криндж и успяват да ни превърнат в истински филмари. Когато ги солим и храним обаче, забравяме, че сме били сейм, а шипването и кръшването са от жизненоважно значение.
Забравяме, че родителите, вместо да бъдат токсик и да влошат положението, могат и да са фам. И едва тогава тийновете ще са смарт и ще чилват рандом с нас.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам