Това са накратко някои съвети от специалисти за справяне с психологически проблеми, възникващи по повод пандемията. За по-сериозни проблеми и симптоми е нужно обръщане към психолог или лекар.

И така, какво да направим, ако сме в изолация, карантина или локдаун?

1. Първото нещо, което трябва да направим е да структурираме ежедневието си, да имаме план за всеки ден какво ще правим. Добре е да си създадем някои ритуали - виртуални срещи с познати в определен ден и час; гледане на филми, които отдавна сме искали и сега ни се отдава възможност; някаква креативна работа; четене на книга.

2. Вярно е, че технологиите не могат да заменят реалния, живия контакт, но в случая ще свършат добра работа. За мнозина поддържането на връзка, макар и виртуална с техните познати, близки, колеги е от голямо значение.

3. Може да запишем някакъв виртуален интензивен курс по нещо - програмиране, уеб дизайн, език. Това е чудесен начин за уплътняване на времето, а придобитото умение ще се отплати значително след изолацията.

4. Вместо алкохол, чудесен начин за справяне с тревогата, депресията и всички негативни емоции, свързани изолацията са компютърните игри. За разлика от гледането на филми, където сме просто пасивни зрители и гледаме всичко отстрани, в играта биваме въвлечени, като създаваме своят герой. Компютърните игри могат да бъдат своеобразна психодрама, в която отработваме своите проблеми от реалният свят.

5. Един дар, който ни се дава по време на изолация, е развиването на креативността. Повечето гении и творчески личности са или самотници, или когато се отдават на креативна дейност, предпочитат изолацията. И обратно, творческите занимания помагат да забравим за самотата. Не е нужно да правим някакви гениални творения като Да Винчи и Бах, може да е нещо доста по-елементарно, от типа на пирографиране, сглобяване на модели или пък рисуване, упражнения в поезия и пр. Тук също могат да спаднат компютърното програмиране, уеб дизайна, графичният дизайн, анимацията, кулинарията...

Написаното по-долу са насоки как да се справяме с тревожността и депресията, породени от страха, несигурността и медийните манипулации. Те важат за всички ни.

1. Добре е човек да бъде информиран за ситуацията с ковидкризата, но това не бива да прескача една здрава граница. Развиването на критично мислене е есенциално в случая.

2. По повод усещането за безперспективност и несигурното бъдеще: добре е да помним следните факти. Първо, човечеството е минало през ужасни пандемии и е оцеляло. Едно типично манипулативно твърдение е, че „светът никога няма да е същият“. Е, какво се промени след пандемията от испански грип, хонконгски грип (така приличащ на сегашният ковид), СПИН, пандемията от антракс в началото на 21ви век, САРС, МЕРС, птичи грип, свински грип (последният зарази 60 млн според британското медицинско списание Ланцет и уби половин милион и пак беше нов вирус). Тези хистерични твърдения, ако се взимат насериозно, може да се превърнат в самосбъдващи се пророчества. В състояние на стрес, страх, тревога, човек е най-силно податлив на сугестии и автосугестии. И за да не се подадем на подобни вредни внушения, може да прочетем малко история. Далеч по-страшни пандемии и катаклизми е имало в миналото, светът не се е сгромолясал.

3. Ако все пак някой има нужда от медикаменти за потискане на лошото настроение, нека използва безвредни, в т.ч. и ароматерапия и различни храни, повишаващи настроението. Може да се потърсят билкови продукти, които се дават без рецепта и които потискат тревожност, лоши мисли, вътрешно напрежение.  Подобно действие имат препарати на основата на добрия стар жълт кантарион, който от отдавна е известен и като антидепресант, наред с това, че е и имуномодулатор. 

4. Може да експериментирате, за да намерите етеричните масла или ухания, които ви действат най-добре. Подобно въздействие има и музикалната терапия, както и смехотерапията, или просто четенето на книги.

Ако има проблеми с по-сериозна депресия, тревожност, ако усеща човек липса на енергия, липса на мотивация, ако човек загуби желание за живот, нужна е консултация със специалист и доста по-сериозна медикаментозна терапия.

Справяне с паническа или тревожна атака

Какво представляват паническата и тревожната атака и каква е разликата между тях?

И при двете има:

- стягане и болка в гърдите
- сърцебиене
- ЗАДУХ-моля ви, не го бъркайте по никой начин със задуха от КОВИД-19. Задухът от паническата или тревожната атака започва след притеснение или лоша новина. С Ковид-а това не протича по този начин. Задухът се появява, независимо от психологическото ни състояние и не отминава хей така. Все пак, по време на атаката, било то тревожна или паническа, чувството на задух и стягане може да е силно драматично.

- може да има и силен тремор/треперене.

А сега, какви са разликите:

- При паническата атака има силен страх в настоящето и той е само един: че ще умрем. Има пациенти, които в такъв момент започват да звънят на близките си да се сбогуват, че си отиват.

-При тревожната атака има силен страх, проектиран в бъдещето. В случая с ковид-19, страхът може да е, че „светът ще се сгромоляса“ или „много хора ще измрат“.

-Паническата атака „стяга“ най-вече в гърдите, докато тревогата се усеща повече в корема и слънчевият сплит.

Какво се прави, когато това се случи? Може да сте гледали по филмите, че хората, които имат подобен проблем, държат в джобовете си торбичка и дишат в нея. Нужно е да се поддържа хипервентилация, а кръвта да се насити на въглероден диоксид.

Другият момент е да се осъзнае, че страдаме от паническа/тревожна атака. Обикновено за това помага да погледнем себе си отстрани, все едно гледаме друг човек и безпристрастно отбелязваме поведението му - а именно, че е в паника или че е тревожен.

Като превенция на подобни състояния, трябва да се пази психохигиена, а също така и да се практикува йога или медитация (в Интернет има достатъчно образователни и обучителни клипчета по темата). Има и медикаментозни подходи в този случай, всички те, обаче, трябва да се изпишат от специалист.

Използвани източници:
https://www.kvcc.edu/coronavirus/pdfs/COVID-19_Wellbeing.pdf
https://www.healthline.com/health/how-to-stop-a-panicattack#practice-mindfulness
https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/daily-lifecoping/managing-stress-anxiety.html
Психиатрия за студенти и специализиращи лекари на проф. Миланова.

Още по темата:

Всичко за тестовете