Автор: Руслана Георгиева

Проучвания на късогледството при децата за изминалите 20 години сочат, че то се е увеличило с около 50%. Изследванията са правени в Европа, Америка и най-вече Азия. Учените смятат, че до 2050 г. половината от населението на света ще носи очила. Помните ли в нашето детство колко дечица носеха очила и замисляме ли се сега как стои въпросът - в тази статия е описана ситуацията днес. 

Това е тема, която тепърва ще занимава човечеството, но дали в правилната посока? Правят се повече обучения и семинари за най-новите лазери за операция, а не за превенция и подпомагане на премахването на „болестта“.

Естествено, има заболявания на очите, които не касаят писаните от мен редове. 

Занимавам ви с този проблем, защото моето дете е с късогледство и бих желала да дам един друг поглед на родителите, а и не само, изправени пред този проблем. Как бих искала на мен да ми беше помогнал някой в тези дни. Установиха късогледството й преди малко повече от година и половина, беше на шест години. В началото не бяхме запознати с проблема и мислихме, че ще е временно.

За съжаление тя започна да качва диоптър на всеки 3 месеца, като за 10 месеца качи цял един диоптър и от -0,75 за двете очи стигна до -2,25 и -1,75. Изпаднах в шок, криза, изпитах страх и вина. Семейството ми изкарва дохода си с онлайн търговия и, за да работя, от около 2-3 годишна възраст я изправях пред лаптоп или таблет, за да мога да си свърша работата, вместо да я изкарам на разходка.

Обиколихме няколко офталмолози, всички казваха, че сега само ще се влошава и около пубертета ще спре да качва диоптри. Обясниха ми, че много й отиват очилата и е нещо нормално, да не се притесняваме. Настояваха да носи очилата си през целия ден и да ги сваля само преди лягане! Оказа се, че това не е принцип само в страната. Свързах се и с една майка от Китай, която ми сподели, че и там масовата практика е поставянето на очила след първия преглед.

Започнах да чета, книги, статии, сайтове, български и американски. Записах се на курс на Норбеков и Бейтс. Не можех да приема, че тя няма да може да вижда добре без помощта на очила. Реших, че ще събера цялата информация по темата и ще я приложа на детето си. Четох най-вече американски сайтове и статии. В тях намерих много статистика и изследвания. Попаднах и на един български сайт: http://zrenieto.net /. Тук научих много, опитах се да се свържа със създателя му, но уви!

Защо не сме чували за диспраксия

Намерих същата информация и в чужд сайт: https://endmyopia.org /. Тук намерих доста информация, която се припокрива с предходния сайт, има и детски раздел с доста резултати на различни деца от целия свят. Предлагат и курс, естествено срещу заплащане, но засега не съм плащала, използваме наученото.

Ще споделя част от препоръките:
1. Децата трябва да спят по 9-10 часа на денонощие, за да се възстанови организма и тялото им за следващия ден.
2. Трябва да спят на тъмно, за да починат очите.
3. Трябва да са на открито в игри и разходки за около три часа на ден.
4. Трябва да бъдат ограничени от екрани, като допустимото време е около 30 минути, (при нас не се получава за толкова кратък период и то в пандемия)!

Доста интересно ми беше да разбера, че всички хора виждат от сутринта до края на деня с различна острота, като разликата е с около 0,5 диоптъра.

В някои от курсовете, с които се запознах, изследват и психическото състояние на детето, а именно дали е в стрес, дали има неща, които го безпокоят и “не иска да вижда“.

Осигурете сън, спокойствие и игри на открито без очила и след три месеца ще установите, че има голямо подобрение в зрението на детето Ви. В никакъв случай не искам да кажа, че пътят е лесен, все пак говорим за деца, които искат да играя и да гледат филми, клипове, Tik Tok, без който не знам как сме оцелели ние, децата на 80-те и 90-те години.

Следващият момент е така наречения активен фокус – намиране на точката на размазване и изчистването й. Ние виждаме с мозъка си, а не с очите, те са обективът! За това ще откриете информация в двата сайта, които споделих.

За два месеца с упражнения и горепосочения режим се отървахме от -1 диоптър и за двете очи. Сега остава да изчистим останалите! Не става бързо и не е нужно да става бързо. Това е хигиена на зрение, на ежедневие, което според мен сме длъжни да предадем на децата си в бъдещия дигитален свят! Информацията, която научих, е много и не бих желала да натоварвам с всичко научено. Голямата част от офталмолозите смятат, че е невъзможно да се коригира късогледството в положителна посока и, че е доживот.

Почти всички лекари – офталмолози, при които заведох детето си, аплодират възможността да направим лазерна операция, като стане на 18 години. Но не е ясно дали ще е възможна операция, ако зрението й се влоши прекомерно след оставащите 10 години. Научих, че примерно в Германия, Франция и други западни страни, преди да сложат очила на дете, правят изследвания в период от три месеца и след това решават как да постъпят. В немалка част от случаите късогледството е временно, но сложите ли очила, то става перманентно! Няма да продължавам, защото мисля, че си личи отношението ми към темата. Ще бъда безкрайно щастлива, ако поне няколко деца се подобрят и променят навиците си, ако виждаме все по-малко деца със зрителен дефицит! Има много изписано и публикувано, само трябва да се изчете и приложи. Дерзайте!

(Бел. ред Мария Пеева) Споделих историята на Руслана, защото вярвам, че може да е полезна. Имам подобно преживяване в моето детство, преди повече от трийсет години. В пети клас след преглед ми препоръчаха да нося очила. Впоследствие бързо започнах да вдигам диоптъра и стигнах до два. Не знам колко диоптъра щях да нося днес, ако една офталмоложка не забеляза какво се случва и не каза на майка ми веднага да махна очилата и да ги ползвам само за кино. Постепенно свалих диоптъра, отне години, но до ден-днешен не нося очила.  Това, разбира се, далеч не се отнася до всички зрителни проблеми и моля да не се тълкува статията по този начин.  

Тъй като имаше доста негативни коментари към авторката, тя ми писа с молба да  допълня следното: 

Здравейте, мили дами, пиша, не за да се оправдавам, а да докажа, че дадената от мен информация не са бръщолевения в нета. Детето ми ходи на преглед при офтамолог на всеки 3-4 месеца. Докторът проследява развитието на миопията й и ни дава насоки. НЕ бих си позволила да лекувам на своя глава късогледството на детето ми, би било доста лекомислено и притеснително. Не съм против очилата, напротив, в процеса на предложената терапия те се използват като средство за справяне с проблема, НО по различен начин. Всичко публикувано в двата сайта е научно обосновано и доказано с публикувани статии в медицински списания, предимно в САЩ от преди повече от десет години. Позволих си да публикувам тази информация, точно защото съм чела много и съм се успокоила, че методът работи. Хиляди хора и деца са възстановени или поне са намалили до такава степен късогледството си, че не им се налага да използват помошни средства, за да виждат. Дано на някого е полезно. 

Може да харесате също:

Първи ден в училище за нечуващото дете