Необикновена среща с екстремните спортове в компанията на инструктори от водещи клубове, приключенски работилници и спортни демонстрации ще поднесат на детската публика в Музейко вълнуващи преживявания между 5 и 7 октомври. Екип от отговорни приключенци ще научат малчуганите как да се грижат за околната среда, а кино програмата ще ги телепортира в най-различни кътчета на планетата. 

Остават броени дни до Детския приключенски фестивал Аdventure Kids, който ще срещне малките почитатели на екстремните спортове и опитни приключенци с вълнуващи истории. От 5 до 7 октомври Adventure kids 2018 ще разкрие на децата защо спортовете на открито са толкова важни и кое кара човекът да изпитва отново и отново своите физически възможности.

Вълнуващата среща с екстремните спортове ще бъде проведена от представители на водещи клубове по парапланеризъм, рафтинг, сърф. Децата ще могат да се включат в специалните приключенски работилници – скално катерене и техники за осигуряване, първи стъпки на стартиращия водолаз, любопитния живот в пещерите, отворена тренировка по бягане и първа помощ при преходи в планината. Чудесата на подводния свят ще бъдат разкрити от водолазът Александър Киров, а катерачът Виктор Варошкин ще запознае посетителите с необходимите осигуровки и покоряването на високи стени. Отворена тренировка с ултрамаратонеца Красимир Георгиев ще предложи възможност на всички млади бегачи да изпитат сили и скоростта на собственото си движение. Как да бъде в безопасност в дивата природа преподавателят по спортна медицина д-р Любомир Младенов, а биологът и пътешественик Ния Тошкова ще поведе младите приключенци към земните недра с любопитни истории за живота на пещерняците. Детският приключенски фестивал се реализира в партньорство между Музейко и Банско Филм Фест, които предлагат среща със света на приключенията и дивата природа в сърцето на града. 

Всеки, който уважава околната среда и се грижи за нея, ще може да се впусни в образователни игри за опазването й заедно с различни специалисти, обединени от любовта към природата.

Филмовата програма на Adventure kids 2018 ще предложи на децата  да се гмурнат в „Кораловият рай“, да изследват „Царството на вулканите“, да разкрият „Тайните на ледовете“ и да се отправят на пътешествия до далечни земи. Приключенски маршрут на Nissan ще поведе всички авантюристи из разнообразни пътеки в Детския научен център Музейко.

Фестивалът Adventure KIDS е съфинансиран по Програма за изпълнение на Общинска стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта на Столична община и се реализира в подкрепа на кампанията „София - Европейска столица на спорта – 2018“.

Програмата на Детския приключенски фестивал е включената в цената на билет за Музейко.

Повече детайли за любопитната приключенска програма ще откриете на: www.muzeiko.bg

Препоръчваме ви още:

От приключенци за приключенци - Adventure kids 2018 в Музейко

Веднъж латвийският писател и кинодраматург Михаил Димов предложил на учениците от рускоезичните училища в Рига, на възраст от 6 до 10 години, да напишат писмо на Бог, в което да му зададат най-важните си въпроси. От тези писма създава цяла книга, която е публикувана през 1997 година.

"Книгата „Деца пишат на Бог“ е адресирана до всички – до възрастните и до децата – пише Михаил Димов в предисловието й. - Тя е над всякаква възраст. Защото е адресирана до Бог, значи до душата на човека. Усмихвайте се, възрастни, над мислите на децата, настръхвайте, плачете. Ако това ви се случи, значи имате душа. И слава Богу. А вие, деца, обръщайте се по-често към Бог и запазете най-човешкото в себе си."

Здравей, Господи! Как си? Как е здравето ти?

Женя, 2 кл.

Защо наказваш добрите хора?

Феля, 3 кл.

Къде отива времето? В белите коси?

Юля, 3 кл.

Хората толкова страдат на Земята. Наистина ли в Твоя ад е още по-лошо?

Радик, 4 кл.

Разбрах, че ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. Ще те преизберат ли?

Сеня, 1 кл.

Аз, разбира се, Те обичам, но мама и тате обичам повече. Нали това не е проблем?

Зоя, 3 кл.

Може ли да не умирам?

Юля, 1 кл.

Защо през пролетта, когато се свечери и ти включиш звездите на небето и духаш върху Земята топъл вятър, а наоколо е тихо-тихо, понякога ми се иска да заплача?

Наташа, 2 кл.

Какво значи "всичко е Божия воля"? И лятото, и болестта на мама, и войната ли?

Марат, 2 кл.

Харесва ли ти това, което се случва на Земята?

Андрей, 4 кл.

Хубаво е, че ти си създал първите двама души на Земята. А как се е появил третият човек?

Владик, 4 кл.

Знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?

Катя, 2 кл.

Господи, благодаря ти за всичко, което си направил за мен преди, но те моля да ми помогнеш сега. Баща ми не е направил нищо лошо, а е в затвора вече 8 месеца. Аз го чакам всеки ден. Много те моля да ми помогнеш. Това е най-голямата ми молба. После няма да те притеснявам никога повече. Дори ако се случи да умра.

Ира, 4 кл.

Защо още във втори клас много момчета са такива женкари?

Олег, 3 кл.

Да не би на Земята да има толкова беди и страдания, за да не им е жал на хората да умрат?

Игор, 4 кл.

Ние ли сме твоите играчки?

Саша, 2 кл.

Старците уморени деца ли са?

Андрон, 4 кл.

Аз ти пиша, а отговор нямам. Мързелив си.

Ларик, 2 кл.

А когато на Земята стрелят, ти не чуваш ли, Господи?

Валера, 2 кл.

Добре, Христос е страдал заради хората, а заради кого страдат хората?

Гриша, 4 кл.

Ти имаш ли ум или целият си направен от душа?

Женя, 3 кл.

Ако ми намериш ръкавицата, ще ми я върнеш ли? Ама честно!

Аня, 3 кл.

Аз също всичко ти прощавам.

Натан, 4 кл.

А ако хората не те обичат, а се страхуват от теб, какво ще стане?

Руслан, 2 кл.

Защо му е на човек да расте години наред, а после хоп – и е мъртъв?

Вася, 2 кл.

Пусни, ако обичаш, баба за Нова година!

Рая, 2 кл.

Изпрати сина си на Земята. Няма да го разпънем на кръст.

Павлик, 3 кл.

В църквата продават свещи. Това ли е Твоят бизнес?

Толик, 2 кл.

На каква възраст човек вече е голям? Когато не го е страх от инжекции или когато започне да харесва Светка?

Марик, 3 кл.

Господи, къде е Христос в момента и с какво се занимава?

Стелла, 2 кл.

Значи първи са започнали да раждат мъжете – спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса, че прехвърли този труд на жените?

Зоя, 4 кл.

Ти пишеш в Библията, че в началото е словото. Кое слово?

Руслан, 1 кл.

Защо просяците най-често са около църквата? Отбелязваш си кой им дава милостиня ли?

Ира, 2 кл.

Значи, ако правилно съм разбрал еволюцията, Ти първо си създал Адам и Ева,  а после човекът е произлязъл от маймуната.

Сергей, 3 кл.

Господи, а ако съм му дала да отхапе от моя сникърс, това любов ли е?

Рая, 2 кл.

Хайде да си поговорим като мъже. На теб моята Ленка харесва ли ти? Ако „не“, защо правиш така, че да я гледам през цялото време,, ако „да“, защо тя не ме поглежда?

Вова, 4 кл.

Мога ли с нещо да ти помогна?

Света, 2 кл.

Източник: izbrannoe.com

Прочетохте ли

Когато мама беше още маймуна

Автор: Янка Петкова

Днес, 2-ри октомври, майките на деца с увреждания излизат на 9-ия си протест. Опънаха се на статуквото за първи път през 2015-а. Надживяха две правителства (едното служебно). Нарекоха ги „кухи лейки“, организираха им контрапротести, охулиха ги за черните тениски и ги изгониха от парламента. Те направиха палатков лагер пред Народното събрание и останаха там, да „дразнят“ погледа на депутатите, които тръгваха и се връщаха от ваканциите си.

Сега протестират отново, защото Системата, която искат да променят, е блокирала. Доказа го и резултатът от заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Пред журналистите социалният министър Бисер Петков съобщи, че вариантът на Закона за хората с увреждания, предложен след приключването на общественото му обсъждане, не е приет.

Майките, от които нищо не зависи

След поредица от срещи с протестиращите майки министър Петков пое ангажимент законопроектът да бъде готов до началото на октомври, за да може да се разгледа със Закона за държавния бюджет. Според него това все още може да се случи, ако на следващото заседание на съвета получи одобрението на по-голяма част от членовете му. А има и едни 150 милиона лева за МТСП, в рамките на новата бюджетна процедура, които по думите на омбудсмана са обещани от правитeлството и лично от премиера. Мая Манолова беше по-категорична от социалния министър. Нарече законопроекта „осакатен“ и потвърди, че от него са извадени „всички предложения за реформа“. 

Реформата забуксува и след като Министерството на финансите не одобри финансовата обосновка на законопроекта, не подкрепи създаването на двата фонда ("Достъпна среда и лична мобилност" и "Трудова заетост"), изиска по-добра аргументация за финансирането на Центровете за защитена заетост и обосноваване на финансовата подкрепа, свързана с линията на бедност.

Сред малкото предложения на майките на деца с увреждания, които бяха приети и засега не са отхвърлени, е помощните средства да преминат към Министерство на здравеопазването и да се предоставят от НЗОК според конкретните нужди на човека с увреждания. Това обаче е обвързано с разработването на индивидуална оценка на всяко лице с увреждане и въвеждането му в електронен регистър, какъвто в момента не съществува.

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Протестиращите се обявиха и против категоризирането на степента на инвалидност от ТЕЛК. Според тях това може да се прави в здравните заведения, където се лекуват хората с увреждания и не е необходимо да го решава комисия, която не е запозната със спецификата на увреждането и не следи промените в състоянието на човека получил определен процент инвалидност. Темата за ТЕЛК обаче, бе отклонена от министър Петков, тъй като няма отношение към разглеждания законопроект.

Най-горчивата хапка сред предложенията на протестиращите майки продължава да бъде Законът за личната помощ. Приемането му би означавало лицето с увреждане да бъде изведено от унизителната позиция на „чакащо помощи“. С този закон може да му се даде възможност да разполага със средства, които управлява (самостоятелно или чрез настойник), както сметне за целесъобразно, според нуждите си. А това вече го превръща от просещ в потребител, което несъмнено е негово право. Дава му възможност да планира и развива потенциала си въпреки увреждането. Връща му достойнството.

Майки, за които няма празници

Има обаче един сериозен довод против приемането на този закон – написан е от група майки, с експертната подкрепа на екипа на омбудсмана. Мисълта за това е достатъчно скандална, за да задейства спирачния механизъм на всеки народен представител и държавен чиновник. Откъде-накъде някакви граждани, ще развиват законотворческа дейност? Само си представете какво би станало, след подобен прецедент. Ами ако майките на деца с увреждания бъдат последвани от родителите, недоволни от образователната реформа? Или пък пациентските организации (поне тези, които още са будни) решат да се включат по-активно в осъществяването на здравната реформа?

Всъщност всяка сфера на живот е „застрашена“ от подобна гражданска инициативност. Особено, ако тези, които търсят реформите, са упорити като майките на деца с увреждания. Тяхното постоянство е може би най-неприятната изненада за институциите. Едва ли някой си беше представял, че ще доживее 9-ти техен протест.

Тези жени създават история и това никак не е преувеличено. Те ни демонстрират възможностите на гражданския натиск и активност, на гражданското общество – един термин-дъвка, който отдавна нищо не значи. Да ги подкрепим означава да подкрепим себе си. Защото Системата трябва да съществува не въпреки нас, а заради нас.

Девети протест на майките на деца с увреждания „Системата ни УБИВА – Системата е блокирала“. Елате!

Протестите по градове: 

Прочетохте ли

Хайде, Кухи лейки, на протест!
Защото те всички са наши деца!

Автор: Любов Даскалова

Помните ли как предния път си мечтаех да разчиствам ежедневните си тегоби и да развивам трудовите си навици посредством метла и лопата? Е, вече не е така! Сега лопатата я виждам като чудесно оръдие за масов побой, а метлата – за нея древните кунг фу майстори са ме изпреварили малко, защото някой учител й е включил дръжката в разчистване на различни видове сметки с неуки личности.

В училището кипи денонощен труд в попълване на дневници, справки, разпределения, статистики от входни нива и декларации, чрез които нашето министерство развива широкообхватна книжовна дейност почти като Охридската школа едно време. Сигурно някой ден поколенията ще учат за Монската просветна дейност, чиято мащабна политика е влязла в корелативна връзка с изчезването на една трета от горските масиви на Балканите, за да има на какво да се напечата нужната документация на българските училища и детски градини. И докато в този електронен свят хората спряха да си купуват химикалки и вестници, дето се вика и пръстите останаха неоплюнчени днес, на писмата им викат имейли, чувала съм и емайли дори, Илон Мъск сигурно вече си е изпратил прахосмукачката в космоса, за да дръпне малко звезден прах, с който да поръси алеята пред къщата му, ние, обикновените даскалугери, ще продължаваме да изписваме и прошнуроваме, да търсим папки, които да тъпчем в кашони, които старателно да прибираме в шкафчета… където има шкафчета, де. От МОН ни обещаха пак, ама за учениците. За нашия архив са ни необходими нови постройки, не мебели…

Оня ден съм си преписала осем пъти списъка на класа. Що осем ли? А сега като се почне отмятането на това кой ми е донесъл декларация за защита на лични данни, за раздадени учебници, за прибиране от възрастни, за запознати с правилника, за здравно-профилактични карти, за настоятелството… и вече се сещам, че поне още три списъка трябва да препиша. Обаче чистачката минала в голямото междучасие и ми напъхала манифактурата, достойна за зората на Възраждането, в чувала с боклуците. Влизам аз в класната стая, летят разнообразни листи, предимно 80 г бяла хартия А4, тук-таме и някой кариран за кадем, обаче списъците ми липсват! Питам Цецка, чистачката, дали знае нещо по въпроса, а тя троснато ми отговаря, че не ми била ученичка, за да я изпитвам. Аз й казвам, че моите ученици ходят по престижни състезания като „Таралеж“ и „Кенгуру“, където мерят мозъчни клетки и естествен интелект въз основа на собствени знания и възможности, и леко съм унесла поглед с неопределена траектория, когато Цецка изсумтява вокализирано и се измита от стаята.

Любов Даскалова и лятното дежурнство

Ей, хвана ме яд, бе! Не може този къртовски труд да иде в металния казан за смет, в който дори няма как да издрънка, да даде нишан за съществуването си! Аз, когато наливам акъл в детските манер… опс! главици, това винаги си личи по естествената логорея, с която учениците ми напускат учебната сграда и отиват по домовете си да рецитират пасажи от моя епичен труд. Как така аз ще преписвам във времето, когато размножителната техника, известна още и като копирна, присъства редом до телевизора и лаптопа в една къща? А Цецка да нахлуе неочаквано в моя тих пристан на трудовата хармония, за да ми затрие усилията с един замах!

Това се случва, защото в училището ни няма необходимата техника и всичко живее на принципа „Няма устройство, няма проблем“. И докато някакви училища ми се хвалят с 3D принтери, други – с виртуална реалност, трети – с облачни технологии и роботика, нашето си е задрямало някъде в периода между появата на парния локомотив и дъската за гладене.

Всеки обед чистачката трябва да хигиенизира класната стая. Тежката и отговорна задача се свежда само до това – да разходи метлата между редиците с чинове, да изсипе кошчето в един черен чувал с хладнокръвието на Декстър и да се огледа като агент на тайните служби за нещо ценно изпуснато, забравено под чина или паднало по земята.

Тази изследователска роля приключва моментално, когато цялата стая е сканирана, но не е намерено нищо интересно. Тогава се започва с монотонния танц на овехтялата метла, чийто работно-контактен край наподобява прическата на двамата от Роксет. Ако не се сещате кои са тези, вижте снимка на Борис Джонсън или на Тръмп по време на ураганен вятър.

Откакто се помня, в моята класна стая чистачките не са бърсали прах, не са мили врата, не са почиствали вълновидните натрупвания под ученическите шкафчета, а на повечето равни повърхности човек може не само да пише с пръст, но и да дълбае с длето, без да нарани лаковото покритие на конкретната мебел.

Съвсем отделна тема са прозорците. Светът напредва стремглаво с Windows. През моя скромен живот минаха версии като 3.11, 95, 98, XP, Vista, 7, 8 и 10, процесорите на компютрите станаха с повече ядра от апартаментите на нормален жилищен блок, но в нашето училище чистачките все още не са се престрашили да измият друг прозорец, освен този на директора. Дето се вика – Microsoft ще се откажат от името Windows, нашите чистачки още ще ги е страх да стъпят на перваза и да изтъркат с препарат и гюдерия или стари вестници два прозореца.

Стъклата, през които се очаква малките любопитковци да гледат света, имат разнообразни двустранни наслоявания, които съставляват естествено матиране, за което иначе по магазините се продава фолио за облепване. Това от една страна е хубаво, защото от близкия блок всички жители следят зорко учебния процес и целият квартал знае учебната програма. Аз съм чувала преди години, когато през зимата на 2008 г. имах измити прозорци благодарение на три съвестни майки, кои деца от моя клас вдигат най-много ръка, аз как се разхождам между чиновете и как четири пъти съм закъсняла за час преди пролетната ваканция на същата година. Мръсните прозорци, разбира се, не позволяват да се обрисуват толкова детайлно работния ми ден и трудовите ми навици, нито да се прави анализ на ангажираността на учениците в учебния процес. От друга страна, тази естествена завеса, полепнала исторически по гладката повърхност, не позволява да се визуализират в детайли някои обекти от учебния процес, които са неразделна част от урочната единица.

Искам си камерите!

Цецка е с чепат характер и трудно приема нормите за чистота такива, каквито са при вас, примерно. За сметка на това е изключително компетентна по всички въпроси. Един ден влиза да чете съобщение от директора, а аз преподавам тънкостите на множественото число. Цецка винаги чете информацията, написана на дъската, а веднъж дори забрави да прочете това, заради което беше влязла.

Изчитам аз съобщението, защото сричането на Цецка дори самата нея я дразни. Докато се подписвам, чистачката ми заявява – „Тука си сбъркала, госпожа! Пише се ей така – с чертичка отгоре – ютий!“. Половината ми клас замълчава сковано с мисълта, че госпожата им е допуснала грешка и те са я пропуснали. Другата половина стрелят с погледи в мен и Цецка и чакат да видят дали няма нещо да гръмне или кой пръв ще извади револвера от кобура. Каня Цецка да седне на последния чин, за да изслуша докрай урока, па да поправим на късен етап този така важен пропуск в живота й. Казвам го бавно, но вътрешно едва се сдържам да не прихна да се смея пред учениците, защото няма да съм добър пример. Обаче децата започват да се смеят, при което Цецка си тръгва обидена, защото модернистичната й теория по правопис се оказа неособено вярна. За мен, де. За стотици хиляди българи това си е точно така, както Цецка го казва.

Цецка обича да пренася информация из училището и живее като един същински рутер, един неповторим аксес пойнт от плът и кръв. Тя обожава да мие коридора на етажа предимно пред вратите на класните стаи. Ако не миеше с парцал, а с телена четка, то пред самите врати щяха да зеят естествени отвори за долните етажи.

Всяка дочута реплика от нея бива предадена на ръководството, на другите чистачки, на домакинката, на АСД-то и на племеницата й. На последната, защото е чистачка в съседното училище и обменът на всякаква конфиденциална информация по тази линия е двупосочен и носещ взаимен просперитет и задоволство.

Онзи ден Цецка ме спира във фоайето и ми вика „Даскалова, гледам, че си си купила препарат за прозорци от ония, скъпите. Ще мина да ми пресипеш малко, за да измия на директора прозорците.“

Тогава настъпи моментът да гледам за метла и или лопата.

И двете имат дръжки.

Препоръчваме ви още:

Любов Даскалова е квестор

Денят на един учител някъде в България

Дайте я тази телевизия!

Костенурките нинджа вече не са актуални. Засенчиха ги котките, които японският фотограф Хисаката Хироюки дебне и снима в най-невероятни пози. Фотосесията плъзна из социалните мрежи и донесе на автора световна известност. Във възможностите на опасните четириноги бойци можете да се убедите от галерията по-долу. Спарингът им изглежда като истинско бойно изкуство.

Може да разгледате още творби на Хироюки в Twitter, Instagram и Facebook. Освен това той има публикувани и две фото книги.

Прочетохте ли

Сезонен наръчник за начинаещи коткари

Елена Андонова говори за плетенето така, както говори за семейството – с обич, вдъхновение и грижа. Вероятно точно този е начинът от една традиция да създадеш успешен бизнес. Елена е инженер-технолог по образование, дизайнер на прежди Стенли и съосновател в семейната фирма Статекс ООД заедно със съпруга си Ставри Андонов. Майка на две деца, привърженик на християнското възпитание и семейство, българските традиции, история и култура.

Защо според вас плетенето е занимание за съвременни хора? Какви са ползите от него?

Да умее да плете с кука, шишове, на пръсти или с малък уред, отваря пред човека цял един свят на възможности да покаже своята индивидуалност и да се открои. Да сътвори със собствените си ръце красота, топлина за някой друг или уют в дома. Да подкрепи семейния бюджет и дори да изгради свой бизнес. Да сътвори дизайн като от световния моден подиум или артистична инсталация. Да последва съветите на психолози и терапевти, които препоръчват плетенето като сигурен лек срещу депресии и травми, защото укрепва вярата в личните способности, тренира ума и възстановява фината моторика на ръцете. И най-ценното за мен е, че затвърждава семейните и родствени връзки, основани на близост, топлина и грижа. Неслучайно най-харесваните подаръци по света са ръчно изплетените шалове, шапки и ръкавици, бебешки дрешки, защото всяка бримка носи послание за любов и грижа. Плетенето може да бъде символ и на кауза, защото фокусира вниманието и изразява принадлежност. Заниманието с ръчно плетиво е силен контрапункт на индустриализацията. Звучи ли ви съвременно ?

Как се създава успешен семеен бизнес в България? Какъв път извървяхте?

Няма формули, само добра мотивация, постоянство и увереност, че може да се живее нормално и в България, сред близки по род и разбирания хора, в любимия роден град. Това те кара да търсиш възможности, да изпробваш новости, да не спиш от вълнение за утрешния ден. Компанията ни Статекс ООД стартира в далечната 1990 година, когато семейство млади инженери остана без доходи, с отговорности към новородено бебе и възрастни родители. Обърнахме се към корените си, какво е помогнало на нашите деди да оцеляват и изградят достоен живот? Започнахме с дребна търговска дейност и един приспособен миксер за навиване на първите гранки прежда на семейния таван.Така развихме първия цех за производство на ефектни прежди на територията на България, с български суровини по наша технология, постепенно спечелихме доверието на плетачи, малки цехчета за трикотаж и дори най-голямата европейска търговска фирма за прежди. До март 2004 година, когато пожар унищожи основния ни цех, новозакупените машини и цялата продукция за износ. За щастие никой не пострада физически. Само душите ни. Но се съвзехме и събрахме остатъците от знания, опит и с подкрепата на верните служители и клиенти започнахме отново. 14 години по-късно българската марка за прежди СТЕНЛИ е позната на 5 континента и радва любителите на ръчното плетиво с иновативен дизайн, качествени материали и уважение към опазване на природата.

Защо решихте да развивате точно този вид дейност?

Елемент на случайност, подкрепен с инженерно и технологично мислене, интерес към дизайн и мода, предприемаческа находчивост.

Семейният бизнес предполага и семейна атмосфера за работещите в него. Как я постигате с 30 души персонал?

Както в семейството – цяла палитра от чувства и емоции, ярки индивидуалности, различна мотивация, но обединяваща обща работа, подкрепа в трудни моменти, споделяне на любови, бременности, отглеждане на деца, грижи за болни близки. С нас са още всички първи служители – повече от 25 години. В колектива имаме и няколко семейства съпрузи, родители и деца. Как да не чувстваш отговорност към тези хора ?

Какви традиции има компанията ви и защо ги създадохте?

Уважаваме българските традиции, стараем се да ги пазим и популяризираме. Използваме основно български суровини и материали, правим модерни и полезни прежди, които да доставят удоволствие.

Как популяризирате плетенето сред днешните българки?

Разчитаме на всички възможни съвременни средства за комуникация – онлайн платформата ПЛЕТА.БГ, която стартирахме като магазин преди 14 години, се разгръща с помощта на Фейсбук в една открита общност за обмен на теми, идеи, модели, прежди и дизайни. Във фирмения ни магазин Стенли в гр. Пловдив на бул. „Васил Априлов“ 11 организираме курсове по плетене на една и две куки 2 пъти седмично. Напълно безплатно за начинаещи. Няколко пъти сме гостували на телевизионни предавания по БНТ да разкажем и демонстрираме нашата работа.

Как се оказахте сред хората, които „плетат топлина“?

Участието на фирма Статекс във Фестивала Шарена плетеница бе един преломен момент за нас, когато преодоляхме вродената си скромност и християнско разбиране за тайната на дарителството. Да, ние сме дълбоко и отдавна въвлечени в идеята на създаване и даване на топлина, защото преждата е проводник на доброта и любов, която с плетене можем да дадем на нуждаещите. Топлина не само в студените или предпразнични дни, но и човешка топлина от споделяне на грижите и болките на ежедневието.

Какво предстои?

С голямо удоволствие представям нашата „Сладкарница за прежди“, която се превърна в хит из цяла Европа и дори Австралия. Преждите с приканващи имена – Мъфин, Донът, Тирамису, Суфле, Кенди са изработени от високачествени материи в нашата база в Пловдив. Богатите цветови комбинации плавно преливат една в друга по дължината на "кейка" и дават възможност за полет на въображението на плетачите.

Може да разгледате канала ни в YouTube , където качваме видео уроци и интересни клипове свързани с нашата дейност като например урок по плетене с ръце на мериносова лента, която за първи път предложихме на нашия пазар.

Прочетохте ли

Кой плете за българските деца?

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Въпреки че съм манекенка, колкото бизонът е влечуго, бях прочел "Алхимикът" и приех присърце философията, която манекенколюбимия писател изповядваше - "Ако силно желаеш нещо, Вселената ще ти съдейства" или нещо подобно. Обаче не знаех, че този неписан закон важи и за неосъзнатите ти въжделения. Тоест, можеш и да си мечтаеш страстно дълбоко в себе си за нещо, но да го разбереш чак като го видиш. Тогава изпитваш невероятно облекчение от мъките си и усещаш как съзнанието ти се извисява над материалния свят, душата ти се носи лека из облаците, а ти самият искаш да пръскаш любов и хармония около себе си, пеейки химни, псалми, езана или каквото там ти се пее. Може и кючек да друснеш, но ще окепазиш момента и магията ще изчезне.

Така се почувствах аз самият, когато стигнах с децата до Флората и виждайки ГО, дъхът ми спря, а очите ми се оцъклиха. Химията помежду ни веднага ме обезсили и аз жадно поглъщах с поглед всеки детайл. От неочаквания екстаз душата ми поиска да отскочи до Рая, да се похвали и да се върне, но аз положих доста усилия да я задържа, стискайки всяко телесно отверстие. Бях много близо до това да проумея пълноценно израза "Насра се от кеф!". Потискайки огромната емоция, която ме беше обзела, аз се блещех неадекватно и ГО желаех неистово. Запотен, шумен, пищен, студен и пенлив той ме зовеше свирепо и аз нямах никакво намерение да се съпротивлявам. БИРЕНИЯТ ФЕСТ!

Адамовата ми ябълка трептеше като сърцето на асматично колибри, а слюнковия ми дебит беше достатъчен да напълни олимпийски басейн за три-четири минути. Съзнанието ми се беше отделило и се беше настанило на най-близкия бар, подканяйки тялото ми да го последва. Пикочният ми мехур правеше упражнения за разтягане и грубо сръчкваше близките органи, осигурявайки си достатъчно литраж. Тялото ми се готвеше едновременно за прераждане, оргазъм и полет.

Искам при плоститулката!

Изведнъж слънцето се скри и до мен спряха чифт маратонки с рядко срещаната номерация - 53 и половина. Семейство Арабаджиеви искаха да го осиновят заради кутиите с обувки, които щеше да им осигурява. От звука, който дойде на около два метра и четири сантиметра от земята, аз разбрах, че до мен е Владо. С нежния си глас си на рендосан дъб, той сподели дълбоките чувства, които го вълнуваха в момента. Каза:

- Ъ?!

Женската част от четящите вероятно ще се изкиска и ще си помисли, че Владо е всъщност някакъв вид едро преживно животно, което няма богат речник. Всъщност мъжкото общуване, поставено в близък обсег до огромни количества бира се отличава със своята лаконичност и сбитост. Това, което на жените им коства безкрайни изрази, въпроси и възклицания, мъжете изразяват с гласни звуци, които понякога, но всъщност доста рядко комбинират със съгласни. Така че, Владовото "Ъ" всъщност беше:

- Въййй, чуек (бургазлии сме, все пак)! Гледай к'во става?! Малеееее, ще умра от кеф! Чакай бе, да не съм умрял вече (оглежда си ръцете подозрително)?! Гледай колко бира, а? Откъде ги почваме? Гледа ли Хамилтън на квалификациите в Унгария (Формула 1)? Имаш ли достатъчно пари в теб? Значи, ще се направя на дъска, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на крокодил, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на локомотив, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на трегер, ще изтрезнея...

Аз също споделях ентусиазма му и затова отговорих подобаващо:

- Ъхъ!

Това означаваше:

- Да бе, чуек! Сигурно има към сто вида бира. Давай да ги мятаме, че за бира ще убия някого! Имам пари и карта, но ако трябва и кредит ще тегля! Гледах го Хамилтън, но Фетел е бърз с меките гуми и не се знае. Значи, ще се направя на тротоар, ще изтрезнея и ще се върна, за да се направя на амортисьор, ще изтрезнея...

Мозъкът ми беше прескочил напред във времето и аз почти усещах вкуса на ледената бира, идваща от ледения кран, който бе свързан с невидима бирена река, която идваше от безкраен бирен водопад. В главата ми се рееха бирени етикети, които ме поздравяваха учтиво и ме канеха да опитам от бутилката им.

Изпаднал в бирен делириум, аз смело закрачих към входа на бирения рай/фест. Може би затова следващите думи на Владо ми се сториха абсурдни и съвсем неотнасящи се за мен:

- Абе, къде са ти децата?

Децата най-лесно се приспиват с крещене

К'ви глупости говори тоя? Какво е това деца? Изобщо не проумявах смисъла на въпроса и затова машинално отговорих, така както отговарях на жена ми, когато ми разказваше нещо и аз не я слушах:

- Да.

- Какво ми "дакаш", бе?

- Не? - погледнах го въпросително.

- К'во "некаш", пък ся?

- Не знам - пробвах и последния си вариант.

- Къде са ти децата, питам?

- Кое? - определено всяка пейка наоколо беше по-адекватна от мен.

- ДЕЦАТА ТИ, КЪДЕ СА? - ревна мощно Владо.

Хора, тоя глас трябва да се забрани! Премести ми ушната кал от дясното в лявото ухо, напряко през черепната кухина. Мозъкът ми успя да асимилира известна част от въпроса, въпреки че от стреса, който гласът на Владо му докара беше изпаднал в несъстоятелност и трепереше нейде зад далака ми. Бавно започнах да осъзнавам какво трябва да направя и постепенно се огледах около себе си. Къде са наистина децата?!

Ето ме пред бирения фест, жаден като камила пред оазис и стресиран като прасе преди Коледа, защото ми се губят една двойка близнаци. Наоколо е пълно с народ и деца, а моите изчезнаха и сега най-вероятно ще умра. Край, това беше с мен! Изгубих си милите и добри дечица в този гаден и опасен град, където опасности дебнат на всяка крачка. Ако отидеш на заведение - ще те набият, ако шофираш - ще те набият, а нерядко те бият и когато шофираш към някое заведение. Къде са децата ми и какво ли ще им се случи?

Обичам лятото по ред причини

Започнах да дишам дълбоко, за да снабдя оня пихтиест льохман, дето го наричат мозък, с кислород та да измисли нещо. Трябваше да се стегна и да реагирам адекватно. Хукнах припряно през тълпата и започнах да претърсвам навсякъде, макар че напълно немъжествено, заради обзелата ме паника скимтях тихо и жално, всеки път когато видех дете на тяхната възраст и го подминавах с угаснала надежда. Обиколих панически няколко пъти мястото, но моите деца ги нямаше. И какво да правя сега?! Спрях на едно място и се напънах да мисля.

Първа мисъл:

Браво, Калояне! Говедо просто си беше и такова си остана. Не, не, не - още повече изпростя и ако имаше простомер наблизо щеше да му пукнеш скалата от простотия. Създаде семейство, родиха ти се деца и ти вместо да ги пазиш и закриляш, какво правиш? Губиш ги през половин час! Такива като теб, Калояне, първи са ги изяждали динозаврите, първи са ги убивали на войните и първи са си купували билети за "Титаник". Глупостта ти, Калояне, е толкова безмерна и постоянна, че би трябвало да измислят ваксина против такива като теб! Как реши, че имаш достатъчно акъл, за да отгледаш деца?! Та ти би уморил и кактус, бе! Ако беше генерал, щеше да си загубиш армията някъде. Ако беше адмирал, морето щеше да загубиш, шиле такова! А сега и Росито да се мъчи с тебе. Ама тя си е виновна, патка замаена! На такива като мен, деца раждат ли се, ма?! Аз рядко успявам да намеря два еднакви чорапа да си обуя, тя решила татко да ме прави! Айде, дошло ти е времето за деца, поискала си семейство и домашен уют, разбирам те! Ама от три милиарда мъже, баш с мен ли реши да се чифтосваш?! Какво те накара да мислиш, че мога да стана добър баща? Все едно да вземеш едно просто и арогантно магаре, да му сложиш костюм и да го направиш президент. Това, че се получи в САЩ, не означава, че винаги е възможно. Така ли не разбра, че дългото общуване с мен води до физически наранявания, душевни болести или материални загуби (детски също)? Като се влюбваш в мен, ще си носиш кръста!

Втора мисъл:

Дали пък няма начин да оправя нещата?

Ако издебна Росито и успея незабелязано да извлека нейни яйцеклетки от... ъъъъ, а сега, де?! Къде точно са й яйцеклетките? То като си спомня уроците по биология, там долу си беше лабиринт от тръби, яйчници и матки. Правя една схема от Гугъл и действам смело с... ъъъъъ, с кое? С какво се вадят яйцеклетки? С лъжица, с щипки или с вакуум? Абе, стига глупости, бе?!

Вадя някак си яйцеклетки и ги оплождам, а после намирам сурогатна майка, която да износи ембрионите. Как ги оплождам обаче? Туй да не е хайвер бе, мама му стара! Нищо, ще намеря начин. Обаче как така децата ги няма и изведнъж се появяват след три години и пак са на три години. Извънземни са ни отвлекли? Мен са ме пуснали щото съм негоден даже и за експерименти? Ако го дообмисля, може и да излезе нещо, но извънземните трябва да ги докарам достоверни. Дали да не сложа едни антени на Владо и да го снимам нефокусиран?

Трета мисъл ( тук вече вдигам температура от толкова мислене и процесорът ми започва да накъсва картината):

Свързвам се с оня, дето клонира овцата Доли и го питам колко струва едно близнашко клониране. Ако е скъпо, преговарям за разумен лизинг и подписвам без много да се пазаря. После се обаждам на Росито и й казвам, че докато сме се разхождали по Главната, съм получил спешно обаждане от световната папагалодресировческа федерация (да не забравя да основа такава) и се е наложило да хвана първия полет заааааа.... мммммм, закъде? Трябва да е забутано, без възможност за комуникация и да е диво. Колебаех се между Огнена земя, Нова Гвинея или Балювица (Монтанска област). Колко да трае едно клониране? Две, максимум три седмици и сме си пак обратно в Бургас. Генен материал от моите деца може да се намери размазан и лекьосан из почти целия град, включително и върху 85℅ от населението, безпризорните котки и гларуси, така че това беше лесно постижимо. И тук блокирах! The system has been shut down! Точка, край на предаването, блокирали зъбчатки, бял шум, парализа, вакуум!

Обичам лятото по ред причини - продължението

Сякаш от някаква мъгла пред мен изкачат двамцата бегълци заедно с майка си. Държат се за ръце и се хилят като напушени хиени. Вървят към мен и ми се усмихват ведро и щастливо. Родих се отново, отново започнах да дишам и кръвта тръгна по вените ми. Жизнените ми функции се възстановяваха постепенно и животът се вливаше на огромни вълни отново в мен. Ето ги децата! Ето я жената! Ето че всички са живи и здрави, а аз съм най-щастливият човек на Земята. Исках да ги прегърна, да ги нацелувам и да им кажа колко много ги обичам. Поех си дълбоко въздух и започнах да им говоря за всичко, което изпитвах към тях в този незабравим момент:

- Ваш'та мамица проклета! Къде ходите, бе?! Вие нормални ли сте?! Питам ви ей тук, на! НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ?! Изкарахте ми акъла (колкото-толкова) и щях да умра, бе? Говеда да бях разхождал, щяха да ме разберат! Ама вие - НЕ РАЗБИРАТЕ! Малеееее, какво ви се пише! Малееее, ще ви побъркам направо! Никакви таблети и телефони до края на месеца! Днес кой сме? 26-и? До края на века, тиквеници такива! Ами ти, Росицо? Какво ми се хилиш като веян паламуд, патка такава! Телефон нямаш ли да звъннеш? В 21-и век сме, да не те карам пощенски гълъб да ми пращаш?! Обади се като нормална жена и ми кажи: "Калояне, галфон вкочанясал! Къде са децата, бе?! При теб ли? И какво правят? Микаела свири на цигулка, а Боримир съчинява стихове? Аха! А защо едни абсолютни копия на нашите деца са при мен в момента и ми викат "мамо"? Набрала съм грешен номер ли? Чакай бе, серсем... Ало, ало, ало! ". На вас обаче хич не ви пука за мен и ми се подигравате. Край! Баща ви напуска и си тръгва. Тоест вие си тръгвате, а баща ви остава (усетих се, че сме на Бирения фест!).

Толкова бях ядосан, че на моменти сам се усещах, че звуча като прегракнал глиган, но не можех да се спра. Гневът ми беше като горски пожар, който набираше сила и изпепеляваше всичко по пътя си. Всички бариери бяха паднали и хладнокръвието, трезвият разум и самообладанието ми се бяха изпарили като капки върху горещ котлон. Нямаше никакво съмнение, че "нещата лека-полека отиват на бой" и бях готов да ги подкарам "три в едно, а не куатро... ", но тогава Росица запали насрещен огън, който чудодейно уталожи моя гняв, укроти безумието ми и предизвика нов ужас в измъчената ми душа. Все още усмихната, но и леко озадачена, тя зададе един много странен въпрос:

- А къде е бебето?

Нокаут! Все едно да питаш охлюв за шпакловки и ламинат. Усещах, че въпросът е толкова ужасен, че инстинктивно не исках да го проумея. Опитах се да спечеля време:

- А? - вдигнах вежди и спечелих цяла секунда!

- Къде е бебето? - с леки следи на паника в гласа, Росица търпеливо продължи да пита.

Аз си гледах умно и разбиращо като днешен тийнейджър пред аналогов уличен телефон с 5 стотинки. Изведнъж започнах да разбирам положението. Жена ми пита за нашето бебе, което в паниката си бях оставил някъде и сега не знаех къде е!

Айде сега, някой да ми даде едно по-здравичко въженце, а аз едри камъни и мост, знам къде има!

Мамка ти и живот, мамка ти, мамка ти... Къде е бебето?

Прочетохте ли

Обичам лятото по ред причини -
продължение на продължението

С началото на новата учебна година в детските градини възникна и нов проблем – осигуряването на питейна вода за децата. Защо да е проблем? Все пак става дума за писмо от края на миналата година. Да видим какви са изискванията, които с известно закъснение влизат в сила от тази есен.

Ето какво гласи писмото, което МЗ е разпратило до РУО, а от там разпространяват по детските градини.

Изх. № РУО1-29751/15.12.2017 г.

ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА

СТОЛИЧНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Във връзка с получено писмо на Министерството на образованието и науката № 9105-417/12.12.2017 г., вх. № РУО1-29443/13.12.2017 г., и писмо на Министерството на здравеопазването (МЗ) с изх. № 98-358/22.11.2017 г., Ви уведомявам следното:

Съгласно чл. 31, ал. 1, т.10 от Наредба № 26 от18 ноември 2008 г. на МЗ за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и чл. 27, ал. 1, т. 8 от Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. на МЗ за здравните изисквания към детските градини, в детските заведения задължително се използват индивидуални чаши за вода за всяко дете. В нормативната уредба няма разпоредба, задължаваща директорите на детски заведения да използват пластмасови чаши за еднократна употреба.

По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за храните бутилираните води са храни. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност. Предлагането в детските заведения на бутилирана минерална, изворна и трапезна вода, в случаите, в които обектите са захранени с питейна вода и няма издадени ограничения от здравните власти за нейното използване, се извършва с мотивирано решение на директора на съответната детска градина. Доставката, приемането, съхранението, използването и предлагането на бутилирана вода се организира от директора, а не от родителите, при стриктно спазване на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове към него. При условие, че на децата се предлага вода от диспенсъри, следва детската градина да има сключен договор със специализирана фирма, която да отговаря за периодичното им почистване и дезинфекция.

Повторното или многократно използване на опаковки за еднократна употреба за бутилирана вода крие риск за здравето. Здравните власти препоръчват през зимните месеци на децата да се предлага питейна вода на „стайна температура“, което би могло да се постигне като същата предварително се налива в съдове, отговарящи на изискванията за контакт с храни, в които водата се подменя няколко пъти на ден.

д-р Ваня Кастрева

Началник на РУО - София-град

Детската градина - ползи и странични ефекти

Кои са новите моменти?

Там, където водата е доказано годна за пиене, ще се предлага на децата в индивидуална чашка. А както е препоръчано от здравните власти, през зимата тя трябва да е със стайна температура, поради което периодично ще трябва да се пълнят между 28-30 чаши, за да има, ако децата пожелаят да пият. Отнема време, но е здравословно.

Там, където и досега водата не е била годна за пиене, ще се ползва бутилирана. Тънката разлика тук е, че нейното осигуряване ще се организира от директора на детската градина. Това съвсем не означава, че той ще организира и заплащането, което както преди, най-вероятно си остава ангажимент на родителите. Може би тази стъпка на здравните власти е продиктувана от факта, че много от родителите купуват минерални води със съдържание на флуорид над 1,5 милиграма за литър, което ги прави неподходящи за ежедневна употреба от деца в доучилищна възраст. Високо съдържание на флуор уврежда детските зъби.

Няма промяна в случаите, когато водата е от диспенсъри, при сключен договор с фирмата, която ги поддържа и почиства.

Както винаги обаче, когато има нещо неясно в някаква наредба идва ред на интерпретациите.

В някои градини нещата се решиха генерално – спира се внасянето и ползването на бутилирана вода. Ще се пълнят индивидуални чаши на определени интервали от време.

Според здравните експерти внасянето на лични шишета, чаши, бутилки, включително и бутилки за еднократна употреба с вода в багажа с лични вещи на децата, за чието съдържание и хигиена отговарят родителите, прави невъзможен контрола и прилагането на нормативните изисквания от страна на детското заведение.

Други въведоха практиката с ползването на кани с филтър, който обаче се подменя периодично и това, разбира се, е финансов ангажимент на родителите. Не коментираме факта, че и те трябва да се пълнят през определени интервали от време, за да се поддържа изискването за стайна температура.

По-предприемчивите директори, с по-състоятелни родители, прибягнаха до ползването на проточни машини за вода, които я филтрират и я доставят със споменатата вече стайна температура. Това обаче са изключения, защото става дума за скъпоструващо дарение.

Всъщност суматохата е излишна, тъй като д-р Иво Атанасов, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве“ към здравното министерство потвърди пред bTV, че с писмото само се обръща внимание, че в „населените места, където качеството на питейната вода е добро, няма необходимост да се използва бутилирана вода“. Иначе казано – буря в чаша вода. Но пък е добър повод санитарните инспектори да влязат в детските градини и да проверят качеството на питейната вода в тях. Нещо, което би трябвало да правят редовно.

Препоръчваме ви още

Бацили, безотговорност, болести

Скъпи майки...

Защо детето боледува често