Автор: Мая Цанева

Здравейте, ако искате да оставите съобщение на Мая, натиснете 1. Ако искате да говорите с работохоличката Мая, натиснете 2. Ако ви интересува майката на Митко, натиснете 3 или изчакайте включване от който първи вдигне телефона.

Да, това съм аз. И трите изброени персони, и те са в мен. Осъзнах, че съм се разстроила преди няколко седмици, когато се заслушах как говоря със сина си. Той се закачаше с мен по-енергично, отколкото исках, и аз го предупредих: „Внимавай, мама ще я заболи!“. Реших, че е случайно, но засякох как говоря за себе си в трето лице в още няколко, всъщност не малко ситуации. Първо се уплаших, а после ми стана смешно: щеше да е страхотно да мога да се клонирам – майката на Митко се занимава с къпане, възпитание, игра, а аз си лежа на Малдивите примерно. Работното ми аз жъне успехи и не ми хаби зрението. Ех, че живот…

И тъй като нямам време за психотерапевт, който да вкара ред в моето триединство, реших да стигна сама до същината му или поне до първите му прояви. Всичко започна с Митко, който все още бори притежателните местоимения. „Баба ти“, „майка ти“, „баща ти“ – всички сме под един знаменател. Миналото лято тихият гръцки залив всеки ден се огласяше от звънкия му глас, който викаше към брега: „Искам при баба ти!“, когато влизахме в морето. Година по-късно той се оплаква от мен на баба си, като ме нарича „майка ти“. Когато отива на гости при дядо си, го пита: „Къде е баба ти?“. Предполагам е въпрос на време и търпение притежателните местоимения да заемат правилните места в съзнанието му и в изречението.

Вероятно това е началото на моето триединство. Не мога да отрека естественото разпределение на трите ми основни роли: на самата мен, на съпруга и майка, и на работохолик. Установих, че някои правила на възпитание важат повече, когато ги прилагаш в ролята на родител. Например да научиш детето си да уважава възрастните. Да го помолиш да не се катери по теб. Или да си изпие сиропа и да изяде спанака. И не на последно място, да те разбере, когато те е наранило с думи или постъпка. Тогава „майката“ в мен има предимство. Но аз съм и обичлива майка, която целува и прегръща силно детето си, досаждам му с любов. Но само ако не ми се спи… Ако ми се спи, просто заспивам. Затова съм напълно безпомощна като родител, когато съм болна, с температура в леглото.

Игри за уморени майки

Наскоро Митко изкара лека настинка, но после ми лепна ужасен вирус, който ме повали за дни и ми спука тъпанчето. Двамата бяхме сами – мъжът ми беше в командировка. Два дни аз едва ставах от леглото, а енергичното ми дете искаше да скача върху мен, да строим кула от завивките, да се забавляваме. Тогава говорех за себе си само в трето лице: „Мама я боли, остави я!“, „Моля те, донеси на мама кърпички!“. Температурата ми рязко спадна, когато на хоризонта се появи Мая, която трябва да спи, за да е здрава, и цени много спокойствието си. Тази Мая първо ръмжа, а после просто заспа, за да лиши околните от разнебитеното си същество. Разбира се, тези моменти са редки, но аз много държа да имам своите моменти сама, без мъж и дете.

Мая, работохоличката, е най-големият враг на „майката“ в мен. Работата ми е по-скоро удоволствие и затова понякога трудно се откъсвам от думите на екрана или от телефона, дори заради близките ми. Затова щом вдигна телефона, Митко започва да пее, да ми говори на висок глас, въобще прави всичко възможно да приключа разговора бързо. Или минава като хала край лаптопа и го затваря. Никакво шъткане или смяна на мястото не помага. Макар и късно, разбрах посланието му, и сега не връщам лаптопа вечер вкъщи, така че да бъда повече майка. И тогава говоря в трето лице за себе си. Когато възпитавам и когато казвам „мама те обича“.

Капани за модерни родители

Споделих притеснението си, че съм се разстроила, с мъжа ми и с колегата в офиса. И двамата казаха, че това е нормално. Всеки влиза в роли. За доказателство ми цитираха древната патриархална мъдрост как жената трябвало да бъде домакиня в кухнята, мръсница в леглото и майка на семейството. Аз отговорих, че съм доволна от своето триединство, а не съм „бременна, боса и край печката“. В това и майката на Митко, и работохоличката, и аз, сме напълно единодушни.

Препоръчваме ви още:

Никога вече домакиня

Криворазбраното майчинство

Някога си бях съвсем наред

Пакостливият и авантюристичен герой, завладял сърцата на поколения читатели, получава главна роля в собствена комедия. Във филма Зайчето Питър™ вечната вражда между Питър и мистър Томас Макгрегър (Донъл Глийсън) излиза извън пределите на зеленчуковите лехи и се разпростира до Езерния район и Лондон. Залогът е не само кой ще владее апетитната градина на Макгрегър, но и сърцето на обичащата животните съседка (Роуз Бърн).

Родната звезда Орлин Павлов великолепно пресъздава на български език необуздания дух и игрив чар на зайчето Питър. 

Columbia Pictures и Sony Pictures Animation представят съвместно с 2.0 Entertainment, една продукция на Animal Logic Entertainment / Olive Bridge Entertainment, филм на Уил Глук, PETER RABBIT™. Участват Роуз Бърн, Донъл Глийсън и Сам Нийл. Режисьор на филма е Уил Глук, продуценти са Уил Глук и Зарех Налбандян. Сюжетът и сценарият са дело на Роб Лийбър и Уил Глук.

За филма

„Когато бях дете, помня как баща ми ми четеше книгите за Зайчето Питър, така че винаги съм бил емоционално свързан с тях. А когато имах деца, аз им четях книгите - споделя Уил Глук, съсценарист и режисьор на първите приключения на голям екран на Зайчето Питър. - Това, което най-много ми харесва, е че главният герой е малък генератор на пакости. Замислих се, че е чудесна възможност да вземем тази черта от характера, с която Беатрикс Потър е дарила Питър, да я разширим и да изградим върху нея съвременна история.“

Войната във филма - между Питър и стария мистър Макгрегър, пазач на изкусителната зеленчукова градина, се води до момента, в който старецът гушва букета (победа, която щастливият Питър приписва на себе си). Но когато праплеменникът мистър Томас Макгрегър (Донъл Глийсън), наследява земята, Питър осъзнава, че битката за властта над лехите и сърцето на съседката Беа (Роуз Бърн) - едва сега започва. Питър привлича на помощ семейството и приятелите си – сестрите Флопси, Мопси и Пухчо, братовчеда Бенджамин, Джемайма Патравата патица, г-н Джереми Рибаря, мисис Тиги-Мигъл и други герои, описани и нарисувани от авторката на книгите Беатрикс Потър преди повече от век. 

И понеже Зайчето Питър е толкова обичан, особено от британската общност, Глук успява да привлече звезди от цял ​​свят, за да вдъхнат живот на тези популярни герои – телевизионния водещ Джеймс Кордън, Марго Роби, Елизабет Дебики, Дейзи Ридли, носителката на Грами Сиа, Дейвид Уенъм, Донъл Глийсън, Роуз Бърн и Сам Нийл. 

За продукцията

Дизайн и анимация

„Исках публиката да забрави, че това е анимационен филм - казва Уил Глук за подхода му към режисьорската задача. – Да се надяваме, че след първите няколко минути, след като се приспособят към факта, че животните говорят и са облечени с дрехи, зрителите ще приемат действието за реално и истинско.“
 „При анимацията всеки може да каже: „Ето една идея, която може да направи сцената още по-добра.“ И докато аниматорите спят, аз пренаписвам сюжета - признава си Глук, отбелязвайки, че екипът е бил подготвен за това. – Над 400 души работиха върху Зайчето Питър. Всички те бяха проучили най-малките детайли от филма и споделяха прекрасните си идеи. Най-забавната част от правенето на този филм беше „ами какво, ако… “ 

Специални и визуални ефекти

Сценарият на Зайчето Питър™ е изпълнен със сцени от експлодиращи плодове и зеленчуци, през огнени фойерверки до безмилостни и жестоки битки между човек и заек. Като се има предвид, че според визията на Уил Глук, тези сцени трябва да бъдат изиграни по-скоро в стил "Спасяването на редник Райън", а не "Бамби", сътрудничеството и разбирателството между отдела за специални ефекти на снимачната площадка и визуалните ефекти в анимационното студио са жизненоважни.

Най-сложните за екипите на визуални ефекти са моментите, включващи близко взаимодействие между човешките актьори и компютърно генерираните герои. „Костваше ни много детайлна, задълбочена работа, за да успеем да пресъздадем кадрите, в които героите сякаш действително се докосват - обяснява Рейчелт. - Как се движат по чисто физичните закони; как козината на Питър реагира, когато пръстите на Макгрегър се вкопчат в нея; начинът, по който две фигури се засенчват или пък отразяват един друг - всичко това отнема огромно количество работа, за да може всички елементи да се съчетаят перфектно.“

Снимки на живо

Студиата, в които е заснет филмът, се намират в Лондон, Езерния район и Сидни, Австралия. Австралийската част от снимките е планирана за началните месеци от годината, по време на летния сезон там. Сидни предлага особено красива, изпълнена със зеленина локация – Сентениал Парк, едно от най-старите засадени пространства в Австралия от английски градинари с английски дървета – идеалното място, където да се заснемат сцените в имението на Магрегър и къщата на Бей.

Да снимаш в HARRODS 

Зайчето Питър™ е един от малкото филми, които са допуснати да заснемат сцени в най-известният универсален магазин в света, Harrods, в Лондон. Harrods е изключително популярен, през вратите му всеки ден преминават хиляди посетители, така че да приеме в историческата си сграда като домакин филм от ранга на Зайчето Питър™ не е лесно. Магазинът разполага с над 7500 служители, които обслужват клиенти и продават играчки, базирани на героите от книгите на Беатрикс Потър от самото им създаване през 1910 г. 

Професия каскадьор 

Докато хореографията на заешките каскади може да бъде внимателно дигитално контролирана от целият аниматорски екип на Animal Logic, то човешките каскади в Зайчето Питър™ са легнали почти изцяло на раменете на един актьор – Донъл Глийсън, в ролята на Томас Макгрегър. “Аз не съм каскадьор, затова се опитвам да разбера какво се случва в сцената, в която моят герой е атакуван от невидим заек. Това не е най-лесният начин да прекараш деня си, но със сигурност е един от най-забавните" - заключава Глийсън. 

Препоръчваме ви още:

"Тайната на Коко" и на приятното изживяване

Живот като на кино

Тийн филми

Образователни карти! Открай време ги харесвам, защото са забавен начин да научиш нещо ново, а и винаги има елемент на игра, който допада на момчетата ми. Този път ще ви представя съвсем нов за мен вид - картите "Керът". Прави ги едно много симпатично семейство на учител и детски психолог, с които се запознах покрай блога. В началото са направили картите за сина си, впоследствие от тях се заинтригували техни приятели и познати, което ги вдъхновило да създадат малко семейно издателство. Концепцията си е тяхна, следва принципите на Монтесори за опознаване на света и развитие чрез игра, и много ми допадна. Картите пристигнаха вчера в красиви кутийки, отворих ги и само чаках момчетата да се върнат от училище, за да им ги покажа. Първоначално мислех, че ще ги използваме най-вече с Алекс, но се оказа, че на големите също им стана интересно и общо-взето снощи цяла вечер отгатвахме зеленчуци и плодове. Обичам игри, които са подходящи за различни възрасти, защото така на никого не му е скучно. Включи се даже тийнейджърът. (Дано не прочете това, защото ще каже, че го излагам, с тези детски занимавки ;). Честно казано, и аз научих доста интересни неща, които не знаех. Надолу помолих Симона, чиято е идеята за картите, да ни прати информация за тях, как се използват, и материалите, от които ги изработват. Впрочем, мисля, след като се наиграем с тях след някой месец, да ги подаря на детската градина на Алекс, защото и там ще са много полезни.

Ето и разказа на Симона.

Неведнъж сме казвали, че основната философия, която движи "Керът" е вярата в децата. Тя се изразява в това да не поставяме ограничения върху възможностите, които да предлагаме, да подхождаме с любопитство към детските дейности и интереси и да сме уверени, че децата са изначално добри, внимателни и любознателни. Този наш начин на мислене се изразява както чрез информацията в нашите материали, така и във външния им вид и във всяка стъпка от изработката и опаковката им.

Знанията, които влагаме в нашите карти са водещи. Ние целим да даваме интересна информация на децата, като в същото време да развием и мисленето, паметта и възприятията им. Всеки материал дава възможности за работа по начин, адекватен за конкретната възраст, интереси и умения на детето. Картите с животни, например, могат да се използват още през първата година, за да се показват на детето реалистични изображения на всевъзможни животни. А защо не и да подсказвате „как прави това животно“? В следващ етап вече можете да назовавате животните с техните имена, да ги търсите върху легендата или да ги сортирате по различни признаци. Когато малките любопитковци пораснат, те с интерес ще слушат как им четете текста от картите и ще опитват да познаят за кое животно става въпрос. А когато детето ви усвои четенето, то може вече съвсем самостоятелно да работи с материала и дори да открива свои уникални начини на работа с картите. По подобен начин могат да се използват и другите ни материали, за да развиват знанията и уменията на вашите деца.

Усещане за природа

Често ни питат дали нашите карти са ламинирани. Отговорът е, че не са и това не е случайно.

Досегът до естествени материали като хартията, която използваме за нашите карти, спомага по-доброто възприемане на материала. Тактилното усещане от хартията, дървото и памучния плат е много по-приятно от това от найлона, пластмасата и полиестера. Това е и причината децата да могат да играят дълго време с дървените играчки, а пластмасовите да омръзват. Ламинирането внушава, че към детето се подхожда с недоверие и то най-често е продиктувано от това, че още малко. Ние искрено вярваме в децата и знаем, че когато към тях се подходи с увереност, те откликват със съобразителност.

И не на последно място, картите са направени от висококачествен плътен картон (с плътност над 300г), за да могат да бъдат използвани години наред. На допир те са нещо по-различно от принтерната хартия например. Плътността, изчистеният външен вид и висококачественото изображение правят всяка карта нещо значимо в очите дори на най-малките деца. Тя става нещо, което те искат да запазят.

Къщичка за карти

Много мислехме за това как да се съхраняват картите. Искахме да намерим нещо, което да ги направи специални, като в същото време да е дълготрайно. Почти случайно се роди идеята за торбичките, но те бързо станаха най-естественото продължение на картите. Изработени са от памучен плат и са в красиви цветове – стараем се цветът да е различен за всеки отделен материал.

Картонената кутийка, в която детето получава материалите от Керът, също има своята история и смисъл. Не искахме кутийка, която да пасва точно на всяко „тесте“ карти. Искахме тя да дава пространство и усещане за „преживяване“, когато бъде отворена. Надяваме се, че ако сте отваряли кутийка от Керът, сте усещали именно това.

Не можем да скрием, че истински харесваме нашите продукти. Всеки един е плод на много усилия, мислене и прекрояване, докато не се получи именно онова, което сме си представяли… а често и нещо много по-хубаво. Създаваме нещо оригинално, различно и най-вече смислено и полезно. Радваме се, че можем да го споделим с вас!

Картите "Керът" можете да разгледата на фейсбук страницата Carrot или в уебсайта им.

Препоръчваме ви още

За сбъднатата мечта на Габи или как се рои щастието

Петя и нейните кукли с душа

Щипалка - много любов и щипка магия

Автор: Лени Рафаилова

Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, че изскочила вече седмицата на часовника. Скачам, ама ме свива кръстът, та чак палците на краката ми изтръпват. Проклета пружина на трижди проклет матрак. Мамка му... Намирам някви чорапи, единият с дупка. Не са моите. Карай. Обувам ги наопаки и се тиквам в клинчето, дето ми очертава излишните телесни мазнини. Мятам един суитшърт, по пода се разпиляват монети. Чукат, дрънчат по плочките, мушват се под гардероба, няколко стигат и до коридора, вдигайки приятно дразнещ за съседите отдолу шум. Будя едното дете с премерено досадно натякване, че ще закъснее за училище. Гледам да съм малко по-встрани, че си мисля, че ако някой ме буди мен по тоя начин, твърде вероятно е да реагирам не особено възпитано. Ама детето е кротко тая сутрин, вика само: "Аха, ей сега" - и се обръща на другата страна. Е, добре, викам си, ще стане. И да позакъснее малко, няма голяма драма. Каната с вода шумоли и светка в червено. Модерна работа. Предпочитам синьото обаче. Нямам време за кафе. Набутвам спящото куче в твърде тясното му яке и грабвам две торби с боклук. Детето става, баща му също, за да го закара. Аз не шофирам, щото не ща и щото съм опасна за околните и без това, та да взема и с автомобил да ги плаша. Тц. Прощавай, мило, не се сърди. Човекът ми се усмихва и ми смига, нищо, че от два дни е с бъбречна криза. Нали е татко, жертва се и той за комфорта и образованието на децата. Кучето лази по пътеката в коридора и се опитва да се измъкне от дъждовната сутрешна разходка. Ама не би. Хитро го подкупвам с лакомства и се натикваме в асансьора. Смърди на евтини цигари. Егаси простаците...

А навън вали. Тихичко шумоли по клончета и млади тревички, като сладки триибуквени думички на двегодишно усмихнато хлапе. Тихичко си дърдори, ама днес го чувам добре и даже проклетият трафик и крещенето на прегракнали клаксони не могат да го заглушат. Джапаме в локви, пляс-пляс-пляс-пляс - кучето, после пляс-пляс - аз. Закачливо. Като думички на влюбени тийнейджъри. Събирам акото на песа и шестнайсет боклука на съседите. Под един голям черен чувал са се сгушили шепа разноцветни иглики. Махам го, а те се отръскват от съня си и грейват нахилени. Мърморкат си една на друга нещо. Думички. Пиперливи като палави девойки, които превъртат часовника си с час назад, за да лъжат бащите си за просрочения вечерен час.

Откопчавам повода на кучето. В градинката сме и сме кални до миглите. Хайде още малко да подишаме и тревата, и локвите, и дъжда. Навеждам се за пръчка, а точно пред мръсната ми маратонка нещо лилаво е склонило глава в тежката трева. Повдигам стебълцето. Живо е, не е прекършено. Минзухар. От ония моите любими, лилавите, дето искам да имам едно поле с тях и да стоя и да ги гледам, да ги гледам и да ги слушам. Искам да го откъсна и да си го занеса вкъщи. Много искам. Държа цвета му и го гледам. Съвършен в лилавата си дрешка. Самотен на кучешката полянка. Някое весело куче ще да го е настъпило, а той е скрил главица и се е спасил за още малко време, може би няколко часа, може би само няколко минути. Някой ще го настъпи, ще го прекърши, вероятно без да го забележи дори, и ще свърши тоя красив живот. Продължавам да го гледам. Той мълчи. Погалвам цветната му глава и го оставям, стеблото стои изправено. Викам кучето, почти осем часа е и пак ще закъснея за работа. Искам кафе, кафе, кафе. Някой ми пожелава усмихнат ден. Не е нужно да се обръщам, зная кой е. Кучето оставя пръчката и върти очи за лакомство. Усмихвам се. С лилави думички.

Препоръчваме ви още:

Пролет на улица "Гогол"

Залез в Шипково

Шапка в тролея

След успешното реализиране на подкрепяната от УНИЦЕФ патронажна грижа, фокусирана върху безплатната домашна консултация за майки и малки деца в областите Шумен и Сливен, Министерство на здравеопазването се ангажира да разшири програмата за всички 28 области в България.

Иновативният проект на УНИЦЕФ, чрез който бяха създадени Центрове за майчино и детско здраве, предоставящи подкрепа на семейства с малки деца, се изпълнява от 2014 до 2018 година, като през този период сестрите и акушерките са достигнали до над 11,000 деца и семейства в Шумен и Сливен - което е близо 70% от всички деца на възраст 0-3 години в двете области. След съвместната оценка на предимствата на тази услуга, Министерството на здравеопазването реши да я въведе във всички области на България с финансиране от европейските фондове.

Проектът за подкрепа на майки и малки деца стартира през 2014 г. с помощта на много граждани, както и партньори от бизнеса и неправителствения сектор.

„В първите 1000 дни повечето семейства се нуждаят от помощ в грижите за децата си в различна степен, но някои от най-уязвимите семейства се нуждаят от цялата подкрепа, която ние можем да осигурим. Приветстваме решението на Министерство на здравеопазването на Р. България за въвеждане на безплатна патронажна грижа във всички области на страната. Всяко дете има равно право на здравна грижа и подкрепа, за да развие своя потенциал и това е важна стъпка към реализирането на тези права. Бих искала да благодаря на всички дарители на УНИЦЕФ, които подпомогнаха усилията ни да достигнем до първите 11,000 деца и техните семейства, с подкрепа и грижа. Очакваме с нетърпение този модел на подкрепа за най-уязвимите деца да излезе извън границите на България, особено по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.”, заяви Мария Хесус Конде, Представител на УНИЦЕФ за България.

Центровете за майчино и детско здраве предлагат домашни посещения от обучени медицински сестри и акушерки за бременни жени и родители (или за други хора, грижещи се за малките деца). С посещенията си те се стремят да популяризират добри практики за отглеждане, водещи до здравословно развитие на децата, ранно идентифициране на деца в риск от изоставане в развитието, насилие, липса на адекватна грижа или риск от изоставяне на детето. Услугата осигурява възможност за ранна интервенция чрез подобрен достъп до здравни, социални и образователни услуги в общността. По време на посещенията, родителите получават информация и насоки за здравето, кърменето, емоционалното и когнитивно развитие на децата, имунизацията, майчиното здраве, позитивното родителство - и също как да получат достъп до здравни и социални услуги. Патронажната грижа помага за идентифициране на бременни жени без здравни осигуровки и ги подкрепя при достъпа до квалифицирана акушеро-гинекологични грижи - по този начин се допринася за подобряване на здравословното състояние на майките и успешно раждане.

УНИЦЕФ в България продължава да работи по цялостен пакет от мерки, които ще подкрепят децата и техните семейства в ранните години. Родители, експерти, представители на институциите и медии могат да присъстват на публичната лекция на професор Франк Оберклайд на 22 март от 10 часа в Аулата на Софийския университет. Лекцията ще бъде предавана на живо във Фейсбук страницата на УНИЦЕФ от 10 до 11 часа - @UNICEFBG Facebook.

За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.

Препоръчваме ви още:

 Как да се подготвим за раждането?

Как се казва вашата акушерка?

Гинекологът отговаря

Присъединете се към велопоход “ЗАЕДНО" в София, който се организира за 3-та поредна година от Българска асоциация по хемофилия, в подкрепа на хората с хемофилия. Асоциацията ежегодно отбелязва Световния ден на хемофилията на 17 април с различни публични събития, които целят да информират обществеността за характера на заболяването и да подкрепят хората с вродени нарушения в кръвосъсирването и техните близки.

Тази година велопоходът ще се състои на 21 април (събота) от 11:00 до 13:00 часа в 4 града едновременно – София, Пловдив, Варна и Бургас. 

Цел на инициативата е да докаже, че *СПОДЕЛЯНЕТО Е СИЛА*, ЗАЩОТО….

- когато човек е сам и държи знанията и уменията за себе си, не би могъл да постигне дори личните си цели;
- когато споделяме информация и знание, сме по-компетентни, отговорни и сплотени;
- когато сме сплотени, имаме силата да променим статуквото и да разрешим належащите проблеми;
- когато повече хора се обединят в една обща кауза, отговорните институции също се вслушват, чуват и биха се включили в каузата заедно с нас!

С кампанията под надслов “Споделянето е сила” и велопоход “ЗАЕДНО” се призовават всички отговорни лица: здравни институции, правителство, неправителствен, публичен и частен сектор, както и цялото общество, да се обединят в името на една обща кауза!

***
Колоезденето е един от двата препоръчителни спорта за страдащите от хемофилия (плуването е другият) и именно заради това поканата е към хора от всички възрасти, за да демонстрираме съпричастност и да предизвикаме по-висшите институции да я проявят заедно с нас!

Препоръчваме ви още:

Как да разпознаем автоимунно заболяване при децата

Откриха център за деца с ревматични заболявания

Захарен диабет тип 1

Домашните помощници признават това, което наистина мислят, но няма да ви го кажат в лицето!

Автор: Весела Бахчеванова

1. Не се залъгвайте с нереалистични очаквания

Не ме молете да почистя къща с пет спални и след това да кажа, че мога да го направя за два часа. Уверете се, че ми давате достатъчно време, за да почистя всичко правилно.

2. Уверете се, че разполагате с всички почистващи продукти, от които се нуждая

Понякога се появявам и клиентите ми нямат нищо, което да използвам. Най-добре проверете предварително дали имате всичко необходимо за почистването и не се сърдете, ако ви посъветвам какви почистващи средства ще бъдат по-подходящи за дезинфекцията на дома ви; някои хора искат само биологични почистващи препарати, някои имат предпочитани марки, а други имат алергии и използват само вода – аз ще се съобразя, разбира се, с вашите предпочитания.

3. Не забравяйте, че имам нужда от оборудване

Прахосмукачка, моп, кофа, кърпи – без тях работата ми става невъзможна.

4. Бъдете разумни

Моля ви, не ме молете да кърпя чорапи, да почиствам гумите на колелото ви или да издърпам хладилника, за да почистя зад него. Аз също съм жена, а не Херкулес или Пепеляшка.

5. Полезно ще бъде, ако накисвате мръсните тигани

По този начин мога по-лесно да ги измия, като съм при вас, а и ще мога да почистя още нещо допълнително.

6. Не правете къщата си непроходима

Ако домът ви е дезорганизирана бъркотия, за мен ще е по-трудно да почистя. Много е трудно за нас да знаем къде точно да подредим вещите ви. А и напрежението от това как ще реагирате, ако объркаме нещата, ни идва в повече.

7. Това ме кара да полудея…

 „Току-що почистих пода и работодателят ми тръгна с мръсни обувки.“

8. Дайте ми предизвестие

Трябва ми разумно, от гледна точка на време, предизвестие, ако искате да спрете да използвате услугите ми, тъй като аз трябва да си подсигуря друга работа, на която да разчитам. Месечното предизвестие би било хубаво.

9. Малко любезност означава МНОГО

Дори малко сувенирче от пътуването ви в чужбина, бонбон по случай рождения ви ден или сладкиш от празненството миналия ден. Тези малки оценки ни държат честни и дискретни.

10. Дайте ми насоки

Моля, напишете списък на нещата, които бихте искали да направя. Заедно с устните инструкции, това ще гарантира, че не забравям нищо.

11. Бъдете мили с мен

Работя по-добре, когато съм щастлива и се чувствам ценена.

12. Моля ви - повярвайте ми

Ние идваме при вас, за да работим и да си изкарваме прехраната с честен труд, а не да правим огледи за евентуална кражба. Затова оставете няколко лева да се подават от джоба на панталоните или на някой рафт. Ако някой вземе тези пари, ще разберете, че вероятно ще вземе и други неща.

13. Моля ви, кажете БЛАГОДАРЯ, дори ако е само на хвърчащо листче

Ако се чувствам оценена, съм готова да работя още по-старателно.

14. Не се притеснявайте да ме наблюдавате

Прибирайте се в къщи неочаквано, от време на време, и вижте какво правя. Добрата помощница няма да гледа телевизия, не говори по телефона, не се храни на леглото ви.

15. Знам повече, отколкото си мислите

Намирам наркотици и опаковки от презервативи в детските спални. И мога да кажа кой е неверен, защото измамниците винаги започват да крият прането. Това са някои други тайни, които домът ви може да разкрие за вас.

16. Не бъдете такива хора

„Имах един клиент, който почистваше къщата си преди мен! Това просто направи работата ми по-трудна, защото трябваше да се опитам да разбера кое е чисто и кое – не.“

17. Спестете пари

Обадете се директно във фирмата и попитайте за очаквани промоции или дайте разрешение във вашия дом да се обучава, заедно с експерта по чистотата, и начинаеща домашна помощница. Винаги има „вратички“, които могат да ви спестят известна сума пари.

18. Не обличаме роклите ви и не ползваме козметиката ви

Колкото и странно да звучи, повечето ни клиенти се притесняват от това, но искаме да знаете, че когато ни чака толкова работа, не мислим как ли бихме изглеждали с ефирната ви рокля. Не сме Дженифър Лопес от филма „Петзвезден романс“.

19. Дайте ни 10 минути, за да презаредим

Ако ни видите да седим или да излезем да изпушим една цигара, знайте, че по този начин събираме нови сили, за да продължим работата. Всеки има нужда от малко почивка.

20. Препоръчайте ни на вашите приятели

Това ще означава похвала, а и ще ни помогне да осигурим един по-добър доход за нашите семейства.

Весела Бахчеванова е нашият експерт по грижите за дома. Още полезна информация ще откриете в сайта на iHelpi и във фейсбук страницата им.

Препоръчваме ви още:

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Как да почистим дома си за един час

Основно почистване - какво да не пропуснем

Автор: Ина Маринова

Когато тя се роди и “заваляха” диагнозите, всяка мисъл започваше с „Моля те, Боже!“ Вярваш, не вярваш, тези три думи непрекъснато изникват, за каквото и да е. Има ли Бог, няма ли, не зная, не ме и интересува. Зная, че преминах няколко етапа на психологическо развитие и наистина се удивлявам на човешките възприятия. Някак сама себе си изследвах в годините молби към... нищото.

Казват, че трябва да искаш нещо много силно, за да се случи. Освен че трябвало да вярваш в Бог, но пък Той няма да слезе, да почука на вратата ти с думите: „Ти си стой тук и нищо не прави, пък аз ще ти помогна!“ - Та, искайки, човек прави невероятни неща, следвайки желанието си. Но въпреки това, постоянно в главата ни са трите думички - „Моля те, Боже!“

Етап едно

Детето ми нямаше да вижда, нямаше да ходи, нямаше да говори, това беше прогнозата и всяка сутрин се събуждах с мислите – „Моля те, Боже, нека да вижда, да ходи и да говори!“ - С тези мисли и заспивах впрочем. Обикалях, търсех, лекувах, рехабилитирах. Минаваше си времето, детето растеше пред очите ми с проблемите си и различията си от другите деца. Етикетът “дете с увреждане” ми се струваше все по-приемлив, вече не ме стряскаше така, както в началото, и взех да мисля по-философски. Мислех, че най-страшното нещо на света е тъмнината. Да не виждаш нищо, за мен беше ужасяващо. Сигурно защото съм зрящ човек, някак не можех да си представя живота без зрение, но след време разбирах, че всъщност изобщо не съм права. Детето ми си растеше щастливо в своята си тъмнина. Тя не знаеше ние какво виждаме и за нея слепотата изобщо не беше проблем. Все по-рядко чувах в главата си – „Моля те Боже… !“ , но когато го чуех, молитвата ми се беше променила.

Етап две

Вече беше – „Моля те Боже, нека да не вижда, само да ходи и да говори!“ - Съсредоточих усилия в тези две умения, да ги развиваме и да търсим и невъзможното, само и само да стане. Е да, ама не. Не било вярно онова твърдение за силното желание. Понякога нещата просто не се получават, каквото и да правиш.

Годинките си минаваха, бутах все по-голяма количка и все по-голямо дете в нея. Думите “дете с увреждане” дори ми бяха симпатични вече, не чувствах гняв към тях, нито го имаше онова отвратително самосъжаление. Дааа, и това го има! Ако родител на дете с увреждане ви каже, че не се е самосъжалявал поне веднъж, не му вярвайте. Отвратително е, но си е човещинка и наистина плачеш, мислиш си – „Ех, мамка му, няма да видя първа крачка, няма да видя пръв учебен ден, сватба и други, и други.“ Детето не страда по това. Ако то е обичано, както заслужава, едва ли тези подробности биха му залипсвали. Я... вече почти не чувах думичките, но когато ги чуех, те отново бяха се променили.

Етап три

Молитвата ми се беше съкратила до – „Моля те, Боже, поне да говори, че да я разбирам по-добре какво иска, къде я боли!“

На тази молитва мозъкът ми не се задържа дълго, защото точно когато си мислиш, че всичко лошо ти се е случило вече се оказва, че винаги може да стане още по-лошо.

Настъпи гадната възраст наречена пубертет. И ако здравите деца се “побъркват”, такива, като моето, може да отключат гърчове, иначе казано още една диагноза - епилепсия.

Етап четири

Молитвата доби най-точния вариант, а той е – „Моля те, Боже, не позволявай да става по-зле. Нека нещата си останат такива, каквито са си, но не и да се влошават.“

И след всичко казано до момента, мога да призная – „А дори не съм вярваща!“ 

Човек има странни възприятия. Първо си мисли, че не може да преживее нещо, плаче, тръшка се, моли се, но истината е, че с всичко се свиква, до такава степен, че един ден го приемаш като част от теб самия. Моментът на осъзнаването, на приемането, тогава, когато вече си наясно, че нищо не може да се промени, но можеш да опиташ да направиш всичко възможно, да не става по-лошо. Това е моето лично осъзнаване. Детето ми е „дете с увреждане“, етикет неизменно свързан с нея, с мен. Нещо, с което живеем в мир, нещо което е част от нас и винаги ще бъде.

Етап пет

Молитва няма. Отдавна не чувам трите думички, нямам и нужда от тях. Обичам я точно такава, каквато е. Точка по въпроса. Не съм силен човек, мразя да ме наричат силна, защото всеки има своите лоши дни и аз все още имам дни, в които плача, в които ми идва да крещя, но не мисля, че има човек, който няма такива дни. Дали е дошъл моят момент на равносметка не знам, но знам, че това е животът ми. Докато човек не го приеме такъв, какъвто той е, няма как да се почувства щастлив и истински жив.

Е, аз съм жива, щастлива, детето дваж повече, защото тя си е такава - различна, уникална и неповторима!

Препоръчваме ви още: 

Коя си ти да отнемаш надежда

Майката на Иван 

Маркери на детското развитие до една година