Автор: Радина Бисерова

Когато някой спомене „малка черна рокля“, винаги асоциацията ми е за елегантна дама, отиваща на бар в такава одежда, на висок ток, ухаеща на парфюм, с широка бяла усмивка, блестящи разпилени коси. Също се сещам, че имаше козметична компания, предлагаща парфюм точно с това име – „Little black dress“ преди десетилетие или две дори.

Скоро, за съжаление имах прозрение, че вече в гардероба ми има елегантна черна рокля – не за коктейли, а за погребения. Изпратих вуйчо ми в нея преди повече от месец, миналата година – свекърва ми, по-по-миналата – чичото на съпруга ми. Символиката на тази дреха ме натъжи. Никога не съм била почитателка на черния цвят – дори в тийнейджърската възраст, през която болшинството по онова време се обличаше в него, а дори и сегашните подрастващи с бушуващи в тях хормони масово избират отново него.

Тежко е да загубиш възрастен близък, но ме побиват тръпки от идеята какво е да загубиш дете или не дай си Боже неродената си рожба. Не знам как се преживява и какво коства на родителя да продължи. Имам познати загубили бебенцата си последния месец от бременността. Чувствах се безпомощна в онези моменти. Може би, ако живеехме в държава, в която е разрешено сурогатното майчинство, щях да мога по този начин да помогна, макар да осъзнавам дълбочината на психологическото предизвикателство в този акт и темата да е обширна и конфликтна.

Личните ми наблюдения върху кръговрата на живота са именно как появата на нова непорочна душичка на Земята е последвана от загуба на един мъдър, изживял много, възрастен. Когато племенникът ми се роди, баба ми почина неочаквано четири месеца, след като бе посрещнала първия си правнук. Моя приятелка роди дъщеря си и в рамките на няколко месеца, баба й напусна този свят. Едва два месеца след появата на първото ми дете, дядо успя да я види и затвори очи завинаги. Възможността човек да дочака правнуци според личните ми разбирания е благословия, но за съжаление в кръговрата на живота стъпките са непредвидими, и понякога баба или дядо вместо прабаба или прадядо отстъпват път в живота на внучетата си.

Бягство от светлината

По-миналата година чичото, който изпратих в онази черна рокля (която до онзи момент ползвах единствено при строго официални бизнес срещи), едва четири месеца, след като бе успял да посрещне третия си по ред внук (но първороден от по-малкия му син и снаха), ни напусна съвсем неочаквано и безвъзвратно. Наскоро наши познати се сдобиха с третото си детенце, а скоро научих, че дядото по бащина линия е напуснал този свят (и не от коронавирус).

Вуйчо ми и леля ми пък така и не дочакаха дори за миг да зърнат нито едно внуче – така съкровена мечта и за двама им. Затова, макар понякога да ми се струва, че съм родила в ранна възраст за наши дни (първото си дете – едва на 27), сега - години по-късно съм благодарна за този факт – така и моята свекърва успя да опознае едното и бегло да се запознае с другото си внуче. Затова понякога човек, смятащ, че е срещнал любовта на живота си, но гонещ кариера, обвързана в голяма степен и с трупане на финансова сигурност и отлагащ появата на наследник в семейното планиране, може би трябва да се поспре, позамисли и оцени дали му е нужно това – материална способност да плаща на детегледачка или онази наслада и неизмеримо щастие - да зарадва тези дарили него самия преди години с живот, с възможността да видят, прегърнат и се порадват на свое внуче. Разбира се, не отхвърлям идеята, че има хора, които не желаят да имат деца – все пак живеем в свободен свят.

Всеки път, когато събличах тази рокля след тъжното събитие се молех за душата на напусналия ни близък, отдавах се само на хубави спомени с него/нея и си напомнях колко благодарна трябва да съм за благословията да имам семейството и приятелите си. Колкото и банално да звучи – всеки ден, всяка възможност, всеки миг човек трябва да показва загрижеността си към близките, да ги изслушва, да ги прегръща, да им казва, че ги обича и да благодари, че са част от живота му, защото в утрешния ден може само за секунда да му бъде отнето това право и то необратимо.

Вече представата ми за дама, отиваща на бар – не е с черна рокля, а с бяла, ефирна или огнено червена, или просто пъстра, празнуваща живота, осъзната и благодарна.

Още от Радина:

Откъде си?

Автор: Богомил Димитров

Тази действителна история е от периода на „соца“. За сведение на по-младите, тогава в България се живееше скромно, без излишества. Развлеченията бяха малко. Някъде около 1980 г. в София бе открита нова, луксозна Виенска кафе-сладкарница „България“. За нея се говореше, че е изискана, с перфектно обзавеждане и обслужване, но и много скъпа. Витрината й бе голяма и минаващите по улицата немееха пред видения вътре разкош. Зяпайки, доста от тях се сблъскваха. Скоро там стана участъкът с най-много пешеходни инциденти в града. Някои минувачи се осмеляваха да влязат, ако случайно имаше свободни маси. Повечето бързаха да си тръгнат още щом видеха цените в менюто.

Един петък взех заплата, която се оказа увеличена с 20 лв. Реших да почерпя жена си по този повод и за да не рискуваме да чакаме пред заведението, след работа минах оттам и резервирах маса за следващия ден за 19 часа. В събота по обяд й казах какво предвиждам за вечерта. Тя се възпротиви:

- Ти луд ли си? Чувала съм, че там било много скъпарско!

- За пари недей да мислиш! Вчера взех заплата. Увеличили са ми я с 20 лв. и искам да те почерпя.

- Можеше и без повод да ме почерпиш. Все пак се радвам за повишението ти. Но добре знаеш, че връщаме заем, а и спестяваме за морето. Едва ли тези 20 лв. ще ни стигнат!

- Зависи какво ще консумираме. Невижданите досега пасти, торти и сладоледи там със сигурност ще са скъпи. Моят план е към 18 ч. да минем през сладкарничката до Халите и да похапнем баклава, тулумбички и боза. А в 19 ч. да сме в „България“, просто за лукс. Ще поръчаме само по кафе и кока-кола. Така да се каже – хем вълкът сит, хем агнето цяло.

Още щом изрекох това, усетих колко дребнаво и не по мъжки прозвуча. Ако бях на нейно място, щях да му вдигна голям скандал на тоя мухльо. Тя може би се канеше да направи именно това, но пък току-що бе апелирала за спестовност и само ме изгледа продължително. Седнах изчервен. След малко реши да поразведри обстановката:

- Да, бе, и в „България“ ще ни търпят да им заемаме масата за нищо! Освен това изобщо не разбираме от етикеция и ще ни се чудят от кое село сме.

Излязох от гузността си и се оживих:

- Не си права. Миналият месец един колега бе командировка в Швейцария и разказа, че по цяла вечер киснел в едно заведение само на една бира и никой от персонала не го притеснявал да си поръчва още нещо или да си ходи.

- Много добре знаеш, че тук, в България - имам предвид и държавата, ще ни изхвърлят заедно с резервацията още щом чуят какво „поръчваме“.

- Едва ли. Вчера говорих с друг колега, който е бил там с гаджето си. Пили само по един малък коняк. Вътре било уютно, тихо и чисто. Накрая ти носели нещо като кожено калъфче, в което имало електронна касова бележка - какво си консумирал, единичните и общата цена. Културна работа, а не някой с мазна престилка и молив зад ухото да си гледа в тефтера и да се чудиш дали не те е прецакал. Сервитьорката се оттегляла настрани. Клиентът проверявал сметката и като правило оставял парите в калъфчето. Когато онази се приближала отново, й го връщал с думите:

– Задръжте рестото.

Ясно е как трябва да се държим. Добавих с апломб:

– Защо поне веднъж и ние да не се почувстваме като бели хора-тежкари?

- Оф, виждам, че си се нахъсал и няма лесно да се откажеш. Но не можем да отидем там облечени как да е. Ще ти приготвя прилични дрехи. След това не ме закачай, защото ставам нервна, когато трябва да се издокарам.

Към 17 ч. поехме изтупани към сладкарничката до Халите, където се набухахме с тулумбички и боза до пръсване за 1,10 лв. На излизане жена ми каза:

- Натежкарих се достатъчно за днес. Ако искаш, да отидем на кино или да се приберем. Срам ме е да ходя във Виенска сладкарница, след като преди това съм била в обикновена. Виж ми талията - вече е само една мислена линия.

- Но пък ако отидем, утре в службата ще можеш да разкажеш, че си била в „България“ и да дадеш сведения от първа ръка.

С което май успях да я убедя.

Мъж на диета

В заведението влязохме точно в 19 ч. Една дама ни поведе към масата ни така грациозно и тържествено, сякаш бяхме младоженци, при това известни личности. Поднесе ни по едно луксозно меню, в което побързахме да скрием погледи. Зяпахме в цветните картинки на пасти, торти и сладоледи и цъкахме наум. Около нас седяха достолепни двойки и компании, говорещи си тихо. Дочуваше се виенска музика. Скоро затворихме лъскавите алманаси. Сервитьорката дойде веднага и попита дали сме избрали. Жена ми замънка като двойкаджия пред черна дъска:

- За мен...хмм... такова... едно кафе... да, едно кафе.

- Какво кафе? Предлагаме виенско, айс, шварц, капучино, еспресо, с или без сметана или мляко, късо или дълго…

- Не, не, просто едно кафе....късичко.

Аз казах:

- За мен-кафе и кока-кола....засега.

Сервитьорката записа и се отдалечи. Попитах жена си защо не си е взела и кока-кола, на което тя отвърна:

- А ти какво искаше да кажеш с това „Засега“?

- Бе тактически ход - да реши, че ще поръчаме още нещо и да е спокойна.

- Тя ще е още по-спокойна, ако не я гледаш с такъв лаком поглед докато ходи насам и обратно.

- И това е тактически ход. 

- Но не е тактично. Особено към мен. Моля те, не си протягай повече така очите към нея. Не си късоглед.

След малко „моята“ ни сервира прецизно и сервилно. В продължение на час ние отпивахме капка по капка от питиетата и се поотпуснахме. Освен да си говорим, тайничко оглеждахме посетителите и ги коментирахме. По едно време възрастната двойка до нас поиска сметката. Мъжът беше печен и накрая каза на сервитьорката: "Задръжте рестото!"

Аз също поисках сметката и калъфчето ни дойде. Побързах да прошепна на жена си:

- Сервитьорката е пред нас и ни изчаква. Не е удобно да се облещим в касовата бележка като пенсионери. А и това си е работа на кавалера.

- Добре, но нека поне за миг зърна бележката - просто да знам как изглежда!

- Виж я! - показах й я и веднага я обърнах.

- Уф, добре, отивам до тоалетната. Но после държа да я разгледам!

За мен най-важното бе тя да не види касовата бележка /нещо непознато дотогава у нас/, освен ако сметката не бе под 5 лв. Зачетох се умно в нея и погледът ми веднага попадна върху цифрата 20,13. Затворих ужасен калъфчето. Жена ми щеше да излезе права както винаги. Абсурд е да й я покажа! Заех се да смятам наум. В магазините тогава /ако изобщо имаше/, кока-колата бе 15 стотинки, а кафето - около 20 ст. Дори тук надценката да бе 20 пъти, сметката пак би трябвало да е под 9 лв. Побързах да пъхна 21 лева в калъфчето и да дам знак на сервитьорката. Тя застана чинно пред мен, малко след като жена ми се върна. Със свойски жест подадох натежалото с пари калъфче и си казах заклинанието:

- Задръжте рестото!

- Благодаря – отвърна тя, но надзърна в него и вдигна учудено вежди:

- Ама Вие сигурен ли сте, че искате да задържа рестото?

- Абсолютно!

- Цялото ли?

- Разбира се!

Жена ми стана и пое към закачалките да се облича. След кратко колебание сервитьорката мушна деликатно в ръката ми касовата бележка и се понесе като гондола към бара, люлеейки бедра и ханш като на модно ревю. Скрих бележката. С жена ми поехме облекчени и весели към дома. По пътя тя все ме подпитваше колко е била сметката. Направило й било впечатление, че когато възрастният мъж от съседната маса казал като мен “Задръжте рестото!”, сервитьорката само благодарила и му се усмихнала, а мен учудено попитала дали съм сигурен, дали да задържи цялото ресто и т.н. С което драстично увеличи и без това набъбващите в мен съмнения. Според нея, бакшишът е нормално да бъде закръглен до цяло левче, но подозира, че съм дал още един отгоре. А съдейки по погледите ми към сервитьорката - може би дори 4 лв. Накрая не издържах и й „признах“, че сметката е била 5,40, а съм дал 7 лв. Тя се възмути:

- Сякаш кока-колата и кафето са дошли току-що от Америка и Бразилия! Повече няма да стъпя в това обирджийско заведение!

Вкъщи побързах да влетя в банята със скритата в гащите ми касова бележка. Пуснах душа и я разгледах обстойно:

Събота, 30.07.1982 г. Час: 20, 13.

Кока-кола бр. 1 Ед. цена .....Сума ...../не помня/
Кафе еспресо бр. 2 Ед. цена .....Сума ...../не помня/

Общо сметка: 4,60.

От мен започна да излиза пара колкото от горещата вода. Отначало се почувствах като наакано детенце. После си ги наговорих едни... и се гмурнах под душа, където винаги си пеех, а сега се триех яростно с гъбата, сякаш кожата ми бе причината за провала. Но след като се избърсах, се поразвеселих - сигурно тази сервитьорка с години ще разказва как един невзрачен на вид мъж й е дал бакшиш 16,40 лв. и то само за 2 кафета и една кока-кола. В сегашни пари това е някъде около 160 лв. Най-много ме кефеше, че в паметта й ще си остана като най-големия тежкар в кариерата й. И че неволно така „съм й вдигнал летвата“, че вече едва ли някога ще се усмихне на бакшиш под 3 лв. Може би всеки ден ще поглежда често-често към витрината с надеждата да се появя.

Още от Богомил:

Из живота на една разсеяна жена

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Мога да науча папагал да нарежда пъзел или да събира едноцифрени числа, но някои хора не мога да ги науча дори да говорят!
Седя на дивана след работа, говоря нещо с Росито и отпивам сладко от бирата, когато Габриел идва при мен с едно шише в ръката си и ми вика:

- Къде е тъпачката?

Аз му викам обратно:

- Няма да викаш така на сестра си бе, рунгел такъв!

Роса вика откъм плота в кухнята:

- Не му викай рунгел!

Аз викам откъм дивана:

- Ама той вика тъпачка на Микаела!

Михаела вика откъм детската:

- Не съм тъпачка! На всички ви се сърдя.

Боримир вика откъм тоалетната:

- Татеее, ела да видиш какво голямо ако!

- Чакай, че говоря с Габриел! Защо викаш тъпачка на кака ти, бе?!

- Не бе, тате! Изгубих тъпачката на шишето!

Прогноза за уикенда

Окей, малкият няма още 3 и ще се научи да изговаря думите правилно, но за асистента ми Саш(с)ко не съм сигурен, че има надежда!
Онзи ден го оставям сам на касата за десет минути и преговаряме цените на билетите. Имаме ги написани и просто го карам да ги прочете, а той започва отзад напред:

- За деца до 3 години е безплатно, за деца от 3 до 12 години е цетири лева, а за вузро…, връзру…визрас..., туй не мога да го каза!

- Кое, възрастни ли?

- Да.

- Абе я се оправяй, обяснявай както можеш!

Голяма, огромна и непростима грешка от моя страна! На първия човек, който попита за цените, Сашко отговори:

- За деца цетири лева, за стари хора сест лева!

Човекът примигна изненадан:

- За пенсионери ли?

- Не, за стари хора. Може и да не са пенсионери още!

Само това ми липсваше, да изчислявам пенсионната възраст и стаж на клиентите, така че му забраних да ползва думата "стар". На една ощетена откъм ръст госпожа отговори:

- За деца цетири лева, а за големи хора сест лева!

Госпожата реши да го подкачи и му отвърна:

- Аз съм 1,60 и 48 кг. и значи съм малка!

- Не, много години имате и сте голяма!

Жената се смути и реши, че е безнадеждно да се опитва да се разбере със Сашко, а аз му забраних да използва и думата "големи". После дойде едно дете и попита за цените, а той му отговори така:

- За теб е цетири лева, а за майката ти, за бащата ти, за баба ти, за дядо ти, за леля ти и за цицо ти е по сест лева!

Детето мигаше объркано и аз добавих:

- Но за чинка ти, за свако ти и за кумовете на лелинчо ти е по пет лева.

Детето се засмя, защото разбра шегата, а Сашко вдигна учудено вежди и попита сериозен:

- Наистина ли?

Казах ви, няма надежда!

Татко Калоян и неговото шоу с папагали може да гледате от 01.09 до 13.09; понеделник - петък -  18:30; събота и неделя - 11:30 и от 18:30 часа в Експозиционен център Бургас. А ако Сашко ви каже, че сте стари хора, не го взимайте навътре.

Още от Калоян:

Много обичам септември

Учебната година ще стартира присъствено във всички училища. Това заяви образователният министър Красимир Вълчев на брифинг днес. Ето най-важното, което трябва да знаем: 

• Учебната година стартира присъствено

• Епидемичната ситуация ще продължи 10-12 месеца, т.е. през цялата учебна година, но драстични мерки и дълги периоди на дистанционно обучение не се очакват

• Директорите ще имат списък от задължителни правила за дезинфекция и дистанция

• Всяко училище ще направи списък от мерки според възможностите си

• Някои училища ще работят по график, в който различните класове започват часовете по различно време и така ще се разминават в междучасията.

• Родителите се уведомяват за епидемичната ситуация в училището ежеседмично

• При заболял ученик/учител, родителите се информират незабавно

• Дете със симптоми ще бъде отделено от класа

• При болно дете от COVID-19, незабавно ще се уведомява РЗИ

• Болен ученик се карантинира заедно с паралелката

• Учителите, които работят с ученици от повече от една паралелка, трябва да носят маски и да спазват дистанция между учениците и да не се движат между чиновете

• Обучение в електронна среда ще се въвежда при "грипни" и "дървени" ваканции

• Осигуряване на дистанционна форма на обучение на ученици в рискови групи – с хронични заболявания на тях или на родителите им и възрастните членове в семейството

• Ще бъдат осигурени допълнителни часове и консултации

• Между 15 и 20 училища ще бъдат превърнати в центрове на дистанционна форма на обучение

• При обучение в електронна среда, ученикът запазва училището и класа си. При дистанционна форма на обучение, ученикът преминава на обучение към съответния център за дистанционно обучение.

• При дистанционно обучение също ще бъдат вписвани оценки и отсъствия

• Родителите могат да променят формата на обучение на децата си

• Очаква се да има компенсации за децата, които не са приети в детски градини

Списък на заболявания, при които се препоръчва учениците да преминат от дневна в друга форма на обучение

Още по темата:

Родителите сами решават дали децата им да ходят на градина

Автор: Леда Аврамова

Не знаех какво количество глупости и обикновени простотии могат да се поместят на квадратен сантиметър, преди да започне така нареченият дебат „присъствено, дистанционно или хибридно“. Всякакво население, нестъпвало в училище, откакто не ходи на училище, се упражнява из мрежата на тема дали децата да ходят на училище. 

Ако сравните цялостната картинка с произведение на Брьогел, художникът ще ви се види като един мил и подреден човечец, изпълнен със светъл оптимизъм. Властимащите институции спретнаха междуведомствена комисия, която излезе с 31 страници насоки какво да правим. В 30 от тях са посочени здравни мерки, а за обучение и образование, по същество, има разписани само най-общи указания, по формата на препоръки. По телевизии се вихрят авторитетно и авторитарно всякакви форми на нещо, наречено „образователни експерти“, които всъщност коментират основно медицинска статистика. Те ни размахват пръст в назидателни обяснения как е решен проблемът (с безопасността) в Съединените щати, Конго Бразавил и други „бели държави“ с безупречно функциониращи системи за образование и здравеопазване, и питат защо досега не сме взели пример. Гражданското общество в лицето на родители със, както се оказа, средно две висши образования, моите уважения, отправи своите искания към държавата да им даде „право на избор да защитят своите семейства“, осигурявайки електронно учене на децата им. Каквото и да означава това. Тяхното желание, доколкото ми е известно, бе частично удовлетворено, с обещанието, че ще се сформира дистанционна форма към училища-центрове и деца и семейства, на които това е необходимо, ще могат да се възползват от услугите им. Не ми се влиза в размисъл за качеството на тези услуги. Лично аз познавам не повече от 5 (петима) колеги, чиято квалификация и капацитет позволяват да си вършат работата онлайн в същото отлично качество, в каквото я вършат и офлайн, и които имат готовност и желание да го правят. Дано стигнат за всичките „центрове“. 

Без маски и без прегръдки започва учебната година

Извън шума и извън фокуса на общественото внимание един реален проблем остана и стои – факт, за мен лично, особено притеснителен. И този проблем е: образованието на децата. Какво учат. Как учат. Защо го учат. Как да научат повече, и по-добре. Какво не знаят, как да им помогнем да го усвоят. От каква подкрепа, обучение, ресурси имат необходимост учителите. за да са адекватни на променените условия. Не знам дали сте забелязали, но за това вече никой не говори. Няма вече дискусии по обучителни цели и резултати, няма учебно съдържание, няма функционална неграмотност, няма PISA, няма ги дори щуротиите как не им трябвали на децата знания, а само умения. Учителите не мислят какво и как да кажат по време на час, а как да дишат, как да не им падне шлемът, дали ще им сработи микрофонът и дали ще им издържи интернетът. В темата Образование дебатите са как да сложим 6 чина в 2 квадратни метра, кой ще следи дали децата са с маски и как да не се срещат в междучасията. Не казвам, че мерките не са важни. Напротив, повече от важни са. Но тревожи ме фактът, че Темата Образование в широкото публично пространство се стопи. Изчезна. На практика – вече я няма. 

Преди време приятел ми звъни сутринта по телефона, пита – какво правиш. Отивам към Орландовци, казвам. (Тогава там работех.) Е, всички сме натам, мъдро заключи той. Вярно е, всички сме натам. Ама има значение и как ще минем по пътя… все още има значение… нали?

И още нещо, малко встрани, но всъщност – в допълнение, защото, доказано е, обучението е преди всичко емоционално взаимодействие, а ученето има своите психологически аспекти. След като вчера преживях театрално представление в стерилна обстановка и сред дезинфекцирана и обезопасена публика, днес ме достига информация, че се забранява учителите да прегръщат децата, както и въобще да ги доближават. С това нареждане ми отнемат основен инструмент в учебно-възпитателната дейност. Не драматизирам, просто казвам, при това съм напълно сериозна. 

Нямам претенции да разбирам от вируси. Не протестирам срещу т.нар. "мерки". Нося си маската и си мия ръцете най-редовно. Ще бъда с шлем, копие и рицарски доспехи в класната стая, ОК. Ще спазвам всич-ко. 

Само някак, струва ми се, цялата политика, която се провежда, с всичкото разстояние, изолиране, затваряне, цели да ни дехуманизира. Да ни накара не просто да отбягваме всичко човешко, а и да се страхуваме от него. Сигурна съм, че всеки непрегръщан възрастен е по-уязвим. Вярвам, че всяко непрегръщано дете научава по-малко. И честно казано, иде ми да се заразя нарочно, да си излежа присъдата и да мога после отново да работя и да живея като човек. Ако е възможно.

Още по темата:

Живеем в по-страшна криза от COVID-19

Учебната година започва присъствено. Това обявиха последно от МОН. Междувременно страната ни отбеляза рекорден брой от 18 починали от коронавирус за денонощие, на възраст между 49 и 88 години. 

Учени обявиха наскоро, че  децата са с голям вирусен товар (количество на вируса в кръвта), което означава, че са много заразни, независимо дали са се разболели, или не. Световната здравна организация препоръча децата над 12 години да носят маски, също както възрастните. За по-малките, между 6 и 11 години, препоръката е маски да се носят само при преценен риск.

На този фон родители и учители пуснаха петиции, с която настояват да се предостави избор на учителите, които по здравословни причини искат да преподават онлайн или деца, чиито родители не искат да ги пускат в клас, да минат изцяло на онлайн обучение. Междувременно във фб група стотици родители обсъждат и друга петиция, в която настояват да не се прилагат абсолютно никакви мерки в училищата. 

Какво мислят учителите?

Резултати от публикувана днес анкета сочат, че 82% от учителите искат да се провежда редовен учебен процес, 13% са за обучение в електронна среда, а 6% са посочили хибридно обучение. 55% са категорично несъгласни с хибридно обучение, за 36% то би било много трудно. 81% от учителите не приемат родителите да имат избор как да учи детето им, само 15% смятат, че това е демократично.

Ето какви ще са мерките в училище:

• Маските не са задължителни в час

• Дезинфектанти в класните стаи

• Сапун и топла вода в тоалетните

• Спазване на дистанция – поне на една ръка разстояние

• Ограничаване на контактите между отделните класове

• Прегръдките са забранени

• Учениците влизат през различни входове

• Спортът е на открито

• Учениците могат да се хранят на чиновете си, за да няма струпване в лавки и столове, но без да се черпят взаимно.

• Училищните автобуси трябва да се дезинфекцират преди всяко качване и след всяко слизане на ученици.

• Маските в училищните автобуси са задължителни.

Учителите сами решават дали да носят маски и шлемове. Те ще преподават от катедрата и няма да влизат в близък контакт с учениците.

 Деца със здравословни проблеми:

• Задължително носят маски

• Преминават на дистанционна или индивидуална форма на обучение, когато здравословните проблеми са удостоверени в личната здравна профилактична карта.

 Източници: WHO, OFFNews, Nova tv, 24 часа

Още по темата:

Живеем в още по-страшна криза от COVID-19