logomamaninjashop

Невидимите хора

Автор: Светла Чимчимова

Днес не се чувствам много добре, решавам да хапна супа, която не съм направила сама. Влизам в закусвалня за бързо хранене до нас, където готвят сравнително прилично. Оглеждам супите, не ми хващат окото и решавам да отида до друга закусвалня. Отвън обаче е ужасно горещо, а вътре е хладничко, мирише вкусно и аз се връщам с мисълта, че ще се прежаля с някоя нелюбима супа. Така се озовавам пак на топлата витрина, но пак не си харесвам нищо и пак си тръгвам, после жегата ме връща пак. Пиковият час е отминал, в заведението е само персоналът, един мъж, аз и още някой. Този някой го забелязвам на третата совалка. Възрастна женица, сгушена, сивичка, стои на празна маса и гледа в нищото. До нея много на брой, опърпани чанти, пълни с очевидно всичките ѝ земни притежания. Мозъкът ми на градско момиче подава сигнал за внимание. Спирам да тъка в стил Чаплин напред-назад и отивам до една мила дама от персонала. Решавам да се застраховам с един милион извинения в мой стил, но все пак питам дали жената е приключила с обяда или такъв въобще не е имало.

- Ами тя не е клиент, стои си при нас на хладничко, щото вижте вън каква жега е - отговаря милата дама от и добавя малко отбранително - на никого не пречи.

- Мога ли да платя един обяд, а Вие да кажете, че е от заведението? - питам.

Жената с желание се съгласява да участва в конспирацията и аз започвам да поръчвам шепнешком:

- Една пържола, салата домати и краставици...

Тук дамата от персонала ме прекъсва и с тихият търпелив тон, с който се говори на малко дете и на хора, които не са с всичкия си, каквато очевидно съм аз:

- Госпожо, тя няма зъби, не може да яде такива неща. Вземете ѝ една грах яхния, една супичка и няколко филийки бял хляб.

Ядосвам се на себе си, че съм такава малоумница и плащам това, което ми казва дамата. Никой не знае дали ще дойде пак, понякога идва, понякога дълго не, не знаят къде точно живее, не е бездомна съвсем, защото дрехите ѝ са чисти. Не знаят дали разбира всичко и дали доброволно е заключила ума си, или няма власт над него...
Излизам да си търся супа другаде, може да е егоистично от моя страна, но нямам сили да обядвам с онази сива безнадеждност, която яде грах яхния на съседната маса.

Влизам в друго заведение. Пак почти празно. Пред мен има само един възрастен мъж, около седемдесет и пет - осемдесет годишен. Много добре и малко по младежки облечен в чудесна карирана риза и много хубави дънки. Може да са наследство от внуците или пък подарък, но му стоят чудесно. Много симпатичен спретнат човек. Двамата чакаме някой да ни обслужи. Отвътре излиза младо момиче и зачаква поръчките.

- Един крем карамел - казва тихо дядото - за тука.

Девойката плъзва поглед през него, заковава очи в пъстрата ми рокля и пита:

- Какво ще обичате, госпожо?

Възрастният човек се сконфузва и отстъпва крачка назад.

- Господинът беше преди мен - казвам.

Момичето обръща глава към него и сепнато казва:

- Какво да бъде?

И аз разбирам, че тя не е нелюбезна, тя въобще не го е забелязала. Така както аз видях възрастната жена в предното заведение чак на третия път.
Той повтаря поръчката, взема си крем карамела и сяда да си го хапне - бавно като човек, който няма закъде да бърза.

Аз купувам желаната от мен супа, която вече въобще не ми се яде. И се питам кога точно ще се превърна в невидима за хорските очи. И дали ще свърша живота си в някоя закусвалня, пусната по милост с обяд, платен от непознат, който ме е забелязал чак на третия път...

hand 3188288 640

Още от Светла Чимчимова:

Надежда има и тя се върти

За хората и инвалидните колички

 

Последно променена в Петък, 19 Юни 2020 08:44
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Невидимите хора

Невидимите хора

19 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам