Женската интуиция

Автор: Богомил Димитров

Много женени мъже имат проблем как да скрият от съпругите си, че имат любовница. Моят проблем е точно обратният.

Преди време в един разговор с жена ми на тема „Женската интуиция“ тя бе казала, че една съпруга винаги усещала, ако нейният мъж ѝ изневерява.

Бях я попитал на шега: 

-  А според теб, аз изневерявам ли ти?

-  Не. Абсурд! – бе отговорила моментално. 

В случая женската ѝ интуиция бе права. Обаче какво му бе толкова абсурдното аз да имам любовница? Признавам, че отговорът ѝ, както и категоричността в тона ѝ, образуваха буца в гърлото ми. Легнах си в другата стая. Последва вътрешен диалог с Егото ми: 

- Тя те счита за мъж втора категория и едва ли не те е била наградила чрез брака ви. Иначе и до ден днешен, според нея, си щял безутешно да подсмърчаш след разни фусти! 

Егото ми наистина бе много цапнато в устата. 

И то продължи в типичния си стил, че на мое място щял да си разпаше пояса със съвсем чиста съвест. Да съм си отмъстил! Изневяра до дупка! Да видела тя! 

Изтъкнах му съображения от най-висше естество - че я обичам и по принцип не одобрявам отмъщението, особено в любовта. 

Егото смекчи тона и взе да се изразява по-премерено. Не съм бил прав. Досега дори съм бил държал жена си в неравностойно положение. Нейните женени приятелки сигурно се кахърели от забежките на съпрузите си, а аз съм я бил лишавал от това нейно исконно право. Другите жени се борели за съпрузите си, а само нейният бил в кърпа вързан. Приятелките ѝ изпитвали тези силни емоции, но не и тя, това нормално ли е? – Не!!!!

Някъде рано сутринта бурните ни спорове стигнаха до компромисния вариант и си стиснахме ръцете: 

  1. Да направя всичко възможно тя да се усъмни в моята вярност. 
  2. Без действителни изневери - тук бях безпрекословен.
  3. Когато тя „ме заловеше“, щях весело да призная за експеримента си.

Би следвало да си вземе поуката, че и женската интуиция може да направи грешка. Особено ако срещне брилянтна мъжка логика. Като страничен ефект, очаквах рейтингът ми в нейните очи да се повиши. Ако постигнех целта си, щях да се самообявя за „съпруг на годината“.

На следващия ден се прибрах по-рано и почистих навсякъде вкъщи и дори сложих красиво букетче в една ваза. 

Според мен, гузният съпруг би следвало да чисти повече. 

Съгласно плана ми, взех нейно червило, начервих се, целунах листче и го отпечатих на лявата си буза. След това си изтърках устата с какво ли не. 

66402322 m

Когато жена ми се прибра, се прехласна по чистотата. Снима всичко, особено букетчето и разпрати съобщения до приятелките си с текст: 

- „Вижте моичкият как ме посрещна днес - дори и с букетче!“

Това „моичкият“ малко ме обезсърчи.

Накрая тя седна. Аз бях с лявата буза към нея, но заваляха обратни обаждания от приятелките й, насред едно от които тя просто се пресегна, наплюнчи пръста си и изтри бузата ми.

Грешките ми бяха очевидни – червилото бе нейно и стоеше някакси платонически върху бузата ми, а с домакинстването си само излишно я бях разсеял.  

На другия ден, преди да си тръгна от офиса, помолих секретарката на шефа да ме целуне по врата без да ме пита защо. Тя и без това ме мислеше за „куку“ и го направи. Червилото ѝ бе скандално тъмносиньо. Жена ми не би си сложила такова и посмъртно. Предвкусвах успех.

Вкъщи този път не чистих. Но направих гузна салата и си сипах чашка-две. Когато жена ми се прибра, сипах и на нея и се чукнахме. Тя сканира с бърз поглед кухнята, която си бе в състоянието от сутринта. Все пак оцени желанието ми да си пообщуваме. Въпреки че салатата била безсолна и с твърде малко лук и олио, а магданозът бил на големи парлаци. 

След което пусна телевизора, където вървеше турски сериал. Била изпуснала две серии и искаше да навакса. Погледът ѝ бе само натам и трябваше да го отклоня някакси към врата си, който взе да се схваща в неудобната поза на вратна пържола. Изпитаният ми метод да привлека вниманието ѝ бе да я накарам нещо да ми заобяснява. Когато тя прави това винаги ме гледа в очите. „Поинтересувах се“ от връзката между Джамале и Орхан. Тя ми я обясни до болка и се вторачи пак в телевизора. Сипах си още чашка, което не убягна от периферното ѝ зрение, колкото и деликатно да го направих. 

Когато започнаха реклами, тя се взря в мен точно където исках. Бях приготвил “наивен” отговор на въпроса ѝ какво е това чуждо червило на врата ми. Наистина последва въпрос, но бе съвсем друг:

- Мога ли да знам коя ти е тази чашка?

- Втора.

- Едва ли! Не от вчера виждам, че по носа ти има характерните за алкохолиците синьо-червени жилки!

И допълни: 

- А я си виж  врата - синките вече са плъзнали и по него! От утре ти забранявам всякакъв алкохол! 

Явно, дотук не се справях добре. За следващия ден бях предвидил ярко оранжевото червило на колежката от „Човешки ресурси“. Обаче пък кой знае какъв симптом щеше да нахлуе в главата на жена ми - че имам авитаминоза или хипервитаминоза с каротин или бог знае какво. Може би щеше да ми забрани моркови и цвекло. Не че те щяха да ми липсват.  Отказах се от червилната атака. Реших, че ще е добре, като всеки изневеряващ съпруг, да започна да обръщам изключително внимание на външния си вид и да демонстрирам това. Нагло. 

На другия ден си купих чисто нов костюм, вратовръзка, обувки и бельо. Дори си изрязах ноктите. За хората може би това е елементарно упражнение, но не и за мен. Три дни след рязане на нокти се чувствах неуютно, като човек на плажа, чиито бански са пълни с пясък или е обул чорапи, пълни с пясък. Жена ми вместо да се усъмни в скритата цел на покупките, ме похвали. С уговорката, че следващият път ще дойде с мен, за да направи точния избор. 

След вечерята тя ме попита какво са казали колежките относно новия ми вид. Бях предвидил този въпрос. Отговорих й, че те ме били опипали с поглед. Усетил съм го с тила си - както всяка жена усеща мъжкия поглед. 

Най-после и аз да подметна нещичко на място. 

Нямаше ефект и това, че си направих една по-модна прическа. Това ме правело някакси по-съвременен, но и изтъквало недостатъците ми. Но пък явно съм се „очовечвал“-нещо, което отдавна очаквала от мен. Засега напредъкът ми бе нулев.

Скоро добавих щом жена ми се прибере, да се обличам спортно и да помпам мускули чрез гирички, коремни преси и дори щанги. Накрая влизах при нея задъхан, с надеждата да ѝ заприличвам все повече на изневеряващ мъж.

Тя започна да се заглежда по набъбващите ми мощи и като ефект, сексът ни се възроди. 

69483083 m

Както се казваше: „Къде го чукаш, къде се пука!“  Все пак се успокоявах, че „целта оправдава средствата“.

Възроденият ни секс бе добре дошъл, но пък противоречеше на стратегията ми тя да ме заподозре в изневяра. Логично бе да си помисли, че мъжката ми сила не се пилееше „някъде навън“. Моето поведение напоследък бе като на верен съпруг, който бе взел мерки за външния си вид, за тялото си, чисти повече и дори отново е влюбен в жена си. Напредъкът ми от нулев клонеше към отрицателен.

Започнах да закъснявам нарочно. По принцип жена ми се прибираше след мен. Бе дъждовен период и бях принуден всяка вечер да изчаквам стоически в един от отсрещните входове срещу нашата кооперация лампата в апартамента ни най-сетне да светне, че да се прибера като бял мъж.

Никакъв ефект, ако изключим, че живущите в онзи вход взеха да ме гледат накриво. 

Новата ми идея бе да се върна късно, миришещ на максимално курвенски парфюм и бира. Двете неща се връзваха идеално. В края на работния ден помолих една подходяща колежка да ме напръска обилно с парфюма си. Този път изчаках лампата ни горе да светне в близкото до дома ни бистро. Пиех бира и репетирах гузни отговори наглас. Някои наоколо взеха да ме гледат учудено, не виждайки по мен „хендсфрий“. 

Когато се прибрах, жена ми бе точно зад вратата, подуши ме и ме започна: 

- Нека позная! В асансьора си пътувал с Петрова от шестия етаж, нали? Не мога ѝ да дишам парфюма на тая кучка! Веднага иди и си простри дрехите на балкона да се отмиришат!

Легнах си отчаян. Обаче като по поръчка по телевизията даваха филм, в който една съпруга залови в изневяра мъжа си, понеже в джоба на сакото му имаше чужди дамски гащички. Ето, това бе мегаяка идея! Точно за мен! Нямаше начин да не сработи!

Сутринта отидох нетърпеливо в един скъпарски магазин за дамско бельо.

Взех едни гащички от щанда и застанах пред огледалото за да преценя дали биха станали на мен, съответно - на жена ми, понеже с нея имахме еднакви ханшове. Бях убеден, че гащичките трябваше да са точно с нейния размер. Иначе тя би заподозряла, че ѝ кръшкам с някоя „свинкя“ или „кощрамба“ и да не обърне подобаващо внимание. Понечих да „пробвам“ други, но продавачките вече ми носеха усмихнато следващи, кои от кои по-секси. Аз се фръцках пред огледалото и накрая купих едни. Смея да твърдя, че им станах много симпатичен. Разделихме се с усмивки. Излязох оттам като кинозвезда. 

Вечерта се прибрах подобаващо късно и окачих сакото си на видно място. От десния му джоб извадих да стърчи ъгълче от гащичките. Извиках с глас на гузен американски съпруг:

-       Тук ли си, скъпа?

Жена ми се подаде от стаята си и каза, че имала още работа там, подреждала си бельото. Да съм вечерял каквото намеря за добре. Когато най-сетне тя влезе в кухнята с гащичките в ръце, видът ѝ не бе гневен, а по-скоро-много тревожен и ме попита: 

- Ти знаеш ли къде намерих тези мои гащи? В джоба на сакото ти, моля ти се! Един бог знае защо съм ги зафучила там. Идиотка!

- Ето - и тя подуши гащичките - те си миришат още на магазин! Значи съм ги купила скоро, а дори не помня това! Очевидно нещо става с главата ми! Сигурно онзи, германецът, ме е нападнал! Как му беше името… Казвай го, казвай го по-бързо!

- М-ммм- Бетовен?

- Глупости! Онзи, с болестите в главата!

- Ааааа, Шумахер? 

- Алцхаймер, глупчо! Сигурно и тебе те е гепил!

Осъзнах, че наистина бях глупчо. Как не се бях съобразил, че гащичките не би следвало да миришат на магазин? Идиот! Можело е да помоля някоя от любезните служителки в магазина за дамско бельо да ги поноси за 20-на минутки! Какво толкова? На мен нямаше да ми откажат! Бях пропуснал златна възможност! Такава едва ли щеше да се открие оттук нататък пред мен. 

Преди да заспя си направих горчива равносметка какво бях постигнал дотук за последния месец: 

След чуждото червило ми бе забранен алкохолът.

Вече никога не се качвам в асансьора, ако ще пътувам с Петрова от шестия етаж. 

Хората от отсрещната кооперация ме избягват. 

Редовното рязане на ноктите ме бе поизнервило. 

Бях похарчил излишни пари за костюм, вратовръзка, бельо и едни скъпи гащички. Всичките не бяха одобрени от жена ми. Относно моя костюм както и да е, но сърцето ме болеше за гащичките. Според нея, били като за застаряваща жена. Това май бе поредният ми гаф. 

Бях разтревожил излишно жена си относно менталното ѝ здраве.

Взе да ми писва от гиричките и щангите. 

Позитивно бе това, че възродихме секса ни. Ама не бе по плана ми, т.е., както винаги, хубавите неща в живота ми се случваха по чужда воля, а лошите - по моя воля. 

Все пак, откакто наблегнах на външния си вид, в службата колежките взеха да ме заглеждат. Както се пееше в една стара песничка: „От скромен и невзрачен мъж, аз станах търсен изведнъж“. Преди там ме мислеха за „куку“, а вече - за „пич“. Но като всяко хубаво нещо, това си имаше и недостатъци. Имаше опасност да се хлъзна по наклонената плоскост и да не устоя на някое изкушение. А на сватбата ни се бях „врекъл“ на жена си във вярност „докато смъртта ни раздели“ и държа на думата си. Тя - както иска. 

Бях „вдигнал летвата“ на жена си. Очертаваше се неизбежно да трябва да продължа да чистя, да държа на външния си вид, да се контя, да се гледам в огледалото, да си режа ноктите, да помпам мускули и да се подстригвам редовно. Неща, които не ме кефеха. Добър резултат от експеримента ми бе само възроденият ни секс. От което пък следваше, че за нея вече дори и да извадех нотариално заверено свидетелство за изневяра, тя пак нямаше да ми повярва.

Опълчвайки се храбро срещу женската интуиция, се бях надценил. 

В невидимия мач между мъжката логика и женската интуиция резулта-тът бе 1:5. Засега.

Реших да се откажа от експеримента, докато е време. Щях да се „наджапам“ още.

Май женската интуиция се крепи на мъжката глупост, а?

Още от Богомил: 

Жена в колата 

Бърборкото

Последно променена в Четвъртък, 26 Септември 2019 09:06
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам