Търсене

1. Крив ден, а?

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Днес е егати и кривият ден! Първо минах през всичките прасета на мезета на тази планета. Демек Фестивала на балканската скара, помещаващ се в нашия град. Обаче за мен имаше ли прасе? Не! За мен странджанка. Мъничка. Нюню. Дет' са вика незабележима с просто око. И даже нея я изядох с чувство за огромна и всепоглъщаща вина. Вината на човек, пристрастен към въглехидрати и предаващ милиони посестрими по света, рупащи зелени неовкусени салати и кето курабийки.   После съм на плаж с Милена, която не стига, че е красива, слаба (виждала съм хора с плоски кореми, ама нейният е вдълбан навътре, честен кръст!) ами и кракът ѝ е дълъг колкото мен цялата.С какво ги хранят тия съвършени жени не знам. Малко ми минава ядът, щото аз мога да ползвам шезлонг, а Милена лежи на пясъка и с прискърбие обобщава, че такъв шезлонг, дето да я събере нея, не са произвели. Злорадствам тихо. Аз и вятърът не чувствам, щото с тоя подкожен неопрен, съм като тюленче.  Мое дясно лежи младият ...

Добавен на 30 Юли 2019

2. Цвят лилав

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Седнала съм у дома на червеното диванче, щастливея си и се детоксикирам с прием на флавоноиди, каротен и витамин С, извършвайки същевремено упражнения за лабиалната област. Демек пия фреш от портокал и морков от шише. Обзавела съм се със самодоволното усещане, че живея здравословно и с прекрасни оранжеви мустаци. И мятам по едно око на програмата по телевизията. Да, да знам че ТV-то е отрова обаче фрешът е цял литър и смятам, че ще я неутрализира успешно. Та на екрана, по някакъв незнаен тв канал, на който вероятно в момента съм единственият зрител, световно неизвестна фешън експертка дава съвети и модни консултации за личен стил и добър външен вид. И някак си в мислите ми (за трети път тази седмица) се промъква една история, която може да навре, нали, в кучи... както и да е, всички модни експерти. Някъде в средата на 90-те на миналия век, аз помагах в магазина за дамска мода на наш семеен приятел. Та веднъж го придружих за стока до водеща фабрика за конфекция. ...

Добавен на 03 Юни 2019

3. Как не умрях по розови бикини

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Много, много рядко, веднъж-дваж годишно, но все пак се случва и аз да заспя преди полунощ. Преди няколко седмици този късмет кацна на рамото ми и аз потънах в обятията на Морфей в часове присъщи на нормалните хора, а не по изгрев слънце като всеки уважаващ себе си вампир. Не знам колко съм спала, но се събудих с усещането, че не съм сама у дома. А бях. Не само у дома, ами и в почти три етажа надолу, щото съседите бяха на шопинг, кулинарен и културен туризъм в гръцко, турско, македонско и даже азиатско. Та бях Малката стопанка на голямата кооперация. Обаче вече не бях самотна. Както си мигах сънена и се чудех какво ме е събудило, чух как нещо в банята вие, скимти, тропа и драска. Аз, разбира се, се направих, че не го чувам, обаче на него не му пукаше и си продължи. За разлика от холивудските филми, където героинята немедлено се втурва към мястото на събитието готова да убива или да умре (според това колко първостепенен персонаж е), аз бая се назландисвах да се срещна ...

Добавен на 27 Май 2019

4. Къде се раждат тия правилни жени?

(Отношения)

Автор: Светла Чимчимова От едно известно време насам ме мъчи един въпрос. И аз периодично си го задавам. Абе, с какво ги хранят ония стръвни жени, дето всичко знаят и всичко могат? Всичко освен да различат виц, закачка, шега и радост на дете, без да направят забележка, че нещо е неправилно. Ония правилните, нравоучителните, дето ще те обявят за вещица, защото си казала, че човек бива и да не е идеален. За празноглава глупачка, защото не се мъкнеш като хипи, щото щом изглеждаш като нещо по-различно от играчка дъвкана от куче, значи не си всеотдайна майка! Ама пък ако си по-неглиже пак не бива, щото на каква естетика ще го научиш това дете? Или пък ще ти обяснят колко нечовешки безотговорна си, защото без да искаш си изпуснала кученцето си навън и сега се тревожиш, въпреки че то е видимо добре. Ама какъв човек си ти бе ? Децата трябва да ти вземат на теб и кучето, и котката. Анатема! Не си родила по естествен път? Лиглоо, само с болка се става майка! Ти не ми се пиши такава! Не си кърмила ...

Добавен на 12 Април 2019

5. Празни мисли на един пълен човек

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Всякога, когато стане дума, чистосърдечно си признавам, че в живия живот, особено в редовия делник, когато не съм яхнала метлата и извън работното ми място, където просто пращя от компетенция и преливам от професионализъм, аз имам вид на заблудена душа, загубена барабар с тялото в един прагматичен свят. Когато бях по-млада, много се напъвах да докажа на широката общественост, че дизайнът и съдържанието ми са диаметрално противоположни и че не само мога да разделя плявата между две магарета, ами мога да се грижа за цяло стадо от контрол на размножителния процес до тънката магарешка психология. После обаче осъзнах, че видът ми на миловидна нефелница изпаднала в крайна безпомощност работи за мен и ме подпомага за един ненатоварващ с излишен стрес живот. С две думи будя у мъжете рицарски инстинкти, у жените майчински-закрилнически, а с деца и дребни животни ставам първа дружка от раз. Дет се вика едно куче още като ме погледне и веднага решава, че е по-умно от мен, ...

Добавен на 18 Март 2019

6. За хората и инвалидните колички

(Истории)

Автор: Светла Чимчимова Не е тъжна история. Даже напротив. Това е разказ за доброто. Обикновеното, делничното добро. Това, което не го дават по телевизията, и което всички забравят. Даже не за доброто, а за човещината, една такава естествена и незабележима. Това е история, която много отдавна трябваше да разкажа, обаче все отлагах защото спомените ме натъжават, а аз съвсем егоистично не искам да съм тъжна. Преди няколко години излизаме с Марица на разходка с най-първата инвалидна количка, която вече беше ужасно раздрънкана и почти се разпадаше, обаче й беше по-удобна от всички нови. Та говорим си, обикаляме магазините да търсим хартии, салфетки и бои. Търсим чанта - за нея и се чудим къде да обядваме, зер с инвалидна количка не се влиза във всеки ресторант лесно. Бутам аз количката през най-добрия град за живеене с разкопани улици като фронтови окопи и в момента, в който пресичаме ремонтиращата се улица зад един търговски център, от едното колело на количката падат едно болтче и една ...

Добавен на 28 Февруари 2019

7. Шерше ла суп

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Вчера в живота ми влезе Френската лучена супа. Дойде непоканена, но не и нежелана. Бях в местната зарзаватчийница и гледам срещу мене греят големи златни глави лук, един глас в главата ми каза: ,,Сега или никога!" - и главите лук смениха собственика си и ме придружиха до вкъщи. Там домочадието ме очакваше с традиционния за нашата фамилия въпрос, зададен от главата на семейството: "Ъъъ, Светла, ние ъъъ какво ще ядем?". И тогава, подло и без предупреждение аз ги застрелях с отговора: "Френска лучена супа!". Въздухът се насити с лека паника, не са сигурни, че са чули правилно, а ако са чули правилно, какво точно са чули. Първо поглеждат мен, после се поглеждат един друг, после пак мен, после към тавана (сякаш там има инструкции как се реагира при кулинарен катаклизъм). Все едно гледате мангусти по Нешънъл джиографик. Живият живот имитира природата и прочее. Не получават отникъде знак, че се шегувам, втечняват се и изтичат по посока на личните си покои. Единият да ...

Добавен на 14 Октомври 2018

8. Дантелени недоразумения

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова В живота аз съм точна като швейцарски часовник и подредена като органайзер на счетоводител. Но понеже никой не е съвършен, на мен вечно не ми достигат точно пет минути. И така в една слънчева утрин, опитвайки се да натъпча денонощието в полагащите му се двадесет и четири часа и борейки се с пустите пет минути, аз простирах на терасата. В бързината изпуснах един сутиен. Понеже, така да се каже, анатомично аз съм с доста развита балконна архитектура и въпросният артикул е доста големичък, при падането си той се изду като бял дантелен парашут и плавно падна в терасата на съседите под нас. Аз изцъках едно звучно,, тц-тц" и аха да спомена нещо за мечки и майки, но в главата си чух строгия глас на баба ми: Дамите не ругаят! ... и подвих опашка. Така или иначе нямаше време за спасителна операция, червилосах се и отидох да жъна нивата на младостта и красота или иначе казано да работя. Денят си тръгна както обикновено и някъде в ранния следобед тъкмо имах три клиентки ...

Добавен на 03 Юни 2018

9. Телохранителка

(Забавно)

Автор: Светла Чимчимова Когато беше на около две години, Гого силно наподобяваше по релеф и визия на вкусна козуначена кифла. Заради извънредно примамливия си външен вид, беше обект на чести атаки от познати и непознати фенове, които го побутваха, бучкаха, поомачкваха, но най-вече го щипеха по бузите. Налагаше се да е под постоянна охрана и отбрана, осъществявана с всички сили и средства. На първо време аз се разделих с вродения си дружелюбен израз на лицето и го замених с по-известния сред народа "серт сурат". Леля му Роси направи табелчица, която висеше на количката и гласеше: ,, Моля не ме щипете, аз не съм играчка!". Но разчитахме най-вече на жива, висококвалифицирана охрана. Главен завеждащ на длъжността беше Яна. По това време тя беше към четиригодишна, руса като слънчев лъч и ефирна като елф. Зад тази приказна външност обаче се криеше смелост на шотландски боец, решителност да отстоява позиции и вроденото умение да отблъсква натрапници. Без да преувеличавам, умения, от които охраната ...

Добавен на 06 Февруари 2018