Почти любовна история

Почти любовна история

17 Юли, 2023
0 коментар

Автор: Светла Чимчимова

Всяка жена има мечта. Да срещне своята сродна душа от противоположния пол. Някои жени се задоволяват с малко, мечтаят за обикновени неща - любов, секс, брак , деца, финансово благополучие, в краен случай кариера. Но Тя, o...Тя копнееше за повече. Искаше да срещне мъж, който да изпитва същата любов към приготвянето, сервирането, снимането и най-вече консумирането на храна, като нея. От както направи първата си мусака мечтаеше за него. Мина време, тя порасна, влюби се, омъжи се, роди деца, ставаше все по-добра в кулинарията. Приятели идваха в дома ù за да опитат нейната храна. Съседки и колежки готвеха по нейните рецепти. С настъпването на цифровото време, превзе и кулинарния виртуален свят. Известни блогъри готвеха рецептите ù. Злояди деца прояждаха с нейната храна. Кулинарни гурута, начинаещи готвачи, опитни домакини приготвяха, плейтваха и фотваха пилешки дробчета, приготвени по рецепта, която беше запазената ù марка. Много мъже я ухажваха дискретно или явно, за да разберат каква е тайната на сочните ù кюфтета, на крехкото свинско и шоколадовото ù брауни. Щедрата ù душа споделяше със света своят опит и рецепти, а светът ú се отблагодари, като забърка сладолед по нейния начин и разнесе славата ù от уста на уста, от профил на блог, от висок холестерол на излишни килограми. Тя знаеше, че е успяла жена. Приятелите на сина ù се пренесоха в дома им за да са по близо до пиците, които печеше, а всички малки момиченца искаха да правят като нейната шарлота, когато пораснат. Но все пак нещо липсваше. Не беше срещнала Него, мъжът който готви и яде като нея. Веднъж дваж ù се стори, че може би... но не, оказаха се фалшиви герои. Единият можеше да готви само месо по банален начин, а другият, който заслужаваше уважение за начина по който приготвяше пилешка супа и пържеше риба, не можеше да забърка обикновен кейк. Останаха си приятели и с двамата, но и в нея остана празнина. И така докато кандираше портокалови корички и шпиковаше джолан, тя започна да се примирява, че може би такъв мъж не съществува и той е легенда подхранвана от готварските книги и групи. И тогава един ден Той се появи внезапно. Във Фейсбук естествено. Мярна го на стената на неин приятел да коментира как се прави шкембе чорба. Сърцето ù прескочи един удар и тя разбра, че това не е случайна среща, а Бог е чул молитвите ù. Разгледа внимателно публикациите му, следеше коментарите му и в нея не остана съмнение, че това е Той. Този мъж, каза си, знае как се мариноват ребра, как се вие баница и колко точно да се вари калмар, без да е толкова суров , че да изскочи от супата и да тръгне да търси Немо, нито пък сварен до степен, че да замени гумените уплътнения на душа в банята.

Прати му покана за приятелство и зачака. Той я прие и при вида на добре гледните му деца и усмихнатата му жена тя се убеди, че това е сериозен мъж, който никога не би използвал бланширан ориз или готови нудъли и се отнася към готвенето толкова отговорно колкото нея и изпитва същото удоволствие от резултатa. Другаруваха си така известно време, размениха някоя друга тънкост в готвенето публично в коментари, той слагаше сърца на всичките ù гозби, докато един ден получи съобщение от него. Ох как се зарадва. Беше живяла за този миг почти половин век. Внезапно съмнение прониза сърцето ù. Ами ако не беше това на което се надява? Ако като всички други ù беше написал, че пише чудесно, че има страхотно чувство за хумор или че е хубава? Ако беше просто свалка ? Краката й се подкосиха от тревога и тя не посмя да отвори съобщението. Не! Той не е такъв, не е като другите! Възвърна си увереността и натисна синьото тикче на месинджър. Прочете написаното и се усети лека като перце, а в стомаха й запърхаха пеперуди.

Съобщението гласеше:

,, Помагай! Правя туршия, какво за Бога е хардал и къде да намеря натриев бензоат? "

С треперещи пръсти написа ,, В аптеката " и изпрати съобщението. После се ядоса на себе си, че се държи като стажантка в кухнята и компетентено обясни за хардала, включвайки тук там латинското му име и историята му от плевел до подправка, разкривайки като Шехерезада накрая, че това е обикновен синап. Той беше впечатлен и благодарен и на висотата, която тя очакваше, а в раздел средиземноморски специалитети даже я превъзхождаше. Така започна тяхната история, която беше вълнуваща и красива, като всичко което започва със съвместното правене на туршия. Защото туршията, не е като нищо друго в приготвянето на храна. Тя е душата на една кухня. Много кухни нямат души, тоест туршии, защото животът е възможен без тях. Но ако има, то тогава е прекрасно. За пръв път тя срещна човек, който я разбира, от половин грам и има същото мнение за чубрицата като нея. За пръв път някой искаше не само да вземе, а да й даде. Той я научи да препича филийките преди да изпържи яйце в дупка и събуди у нея обич към паелята. Това беше една страстна но хармонична връзка. Семействата им ги подкрепяха берейки плодовете и наливащи талия от споделеното готвене. Е имаше и търкания разбира се. Все пак бяха вече улегнали хора със своите принципи и разбирания. Той се опита да я убеди, че алкохолът е част от завършения бонвиван. Тя абсолютен трезвеник, не използваше алкохол освен за готвене, фламбиране и ароматизиране и не искаше да чуе за коктейли. Той я поднасяше, че няма хубаво авокадо по нейните земи, тя му го връщаше че там където живее той, киселото мляко е просто синтетичен йогурт. Така в шеги и закачки и много готвене животът си вървеше и изглеждаше, че рай има и на земята. Докато един ден, най-обикновено започнал ден, се случи катастрофата. Не че нямаше предизвестия. Още сутринта белтъците за суфлето не се разбиха на твърд сняг, а сметаната, която й доставиха не беше с необходимата масленост за идеален сос. Тя се ядоса и реши да влезе във Фейсбук да се поразсее. Първото нещо което видя я накара да седне за да не припадне. Под пост на стената му, публичен! той обсъждаше с някаква жена, как се прави идеалната туршия! Нагло, безсрамно, пред очите на всички и най-вече в обсега на нейното полезрение, тоя неверен кучи син, омайваше някаква непозната с това което тя го беше научила за хардала! Усети, че се задушава от това предателство. Очите й сухи от мъка не можеха да проронят и сълза, но дъхът ù огнен от ярост можеше да превърне стек в подметка. Не знаеше какво да прави. Влезе в профила да разгледа сърерницата. Ми да, както се очакваше, нищо особено. Готова торта за рождения ден на детето й, моля ви се и то от супермаркет. Сатленки за вечеря, пффу, чак ù се догади, но третата снимка едва не я уби. Трябваше да се конкурира с жена, която изсипва литри майонеза върху пица, удавяйки оригинално прошуто и заличавайки вкусът на скъпи каперси. Никога нямаше да му прости! Никога! Да беше споделил рецептата ù за туршия с някоя видна кулинарна блогърка или с финалистка в мастър шеф, но това! Пак щеше да я боли, но поне щеше да вижда някакъв смисъл. Не, тя нямаше да остави нещата така. Седна и натрака гневно съобщение

,, Как смееш да водиш рожбата ни при други жени! Моята туршия! Нашата туршия! "

Той отговори с неочаквана наглост

,, Как смееш да ми държиш сметка, за каквото и да било, след като цяла седмица обсъждаш пред очите ми с други мъже каква е идеалната кайма за кебапчета?! Как?! Писа ли им на лични точното съотношение на кимион, кориандър и черен пипер, което ти споделих? Писа ли им, признай си, змия в пазвата ми, молец в кухнята ми!? Аз ти вярвах!"

Тя отвърна със силата на пукащи се пуканки в микровълнова.

,, Как е възможно въобще да сравняваш направата на кебапче с това на туршия? Все едно е да сравниш тяло с душа! Кебапчета мога да правят скараджиите по селските панаири, а тайната на истинска хрупкава, солена и кисела колкото трябва туршия знаят само три стогодишни баби в Странджа и аз! И те научих и теб! Мислиш ли, че Мерлин е споделял тайните на магията си ей така по читалищни вечеринки? Мм?"

,, Не ми се усуквай като мряна риба, ами кажи прави ли кебапчета с други? И с колко ?"

От нейна страна последва мълчание. След няколко минути той получи снимка на сатърче забито в кухненска дъска. После екранът угасна. През следващия месец, съобщенията му оставаха непрочетени, не я умилостиви нищо. Даже появата на стената му на лично приготвен от него сладкиш по нейна авторска рецепта, в пост в който я беше тагнал. Нищо.

Наранена беше не само душата ù, а и егото й, голямо колкото три четвърти галактика. Що за човек може да предпочете Мис Полуфабрикат пред нея? Жената по чиито рецепти приготвяха десерт в най-добрите сладкарници. Не можеше да го преглътне, нямаше да го преглътне.

Една сутрин, много рано дойде съобщение от жена му -

,, Моля те прости му! Как може да си помислиш, че тя значи нещо за него? Та той не би дал кухнеските си ножове на никого освен теб "

,, Не!"

,, Хайде де, моля те! Той е съкрушен. Не иска да готви. Стои на дивана от седмица яде чипс и се налива с бира "

,, Не ме увещавай, няма да стане "

,, Слушай какво, смири си малко гордостта, казвам ти, просто искаше да те накара да ревнуваш заради кебапчетата. Моля те, децата цяла седмица закусват банички от фурната и обядват полуготова лазаня "

Тя усети, че се размеква, какво са виновни децата му, че той е задник. Слабак, спрял да готви щото се депресирал. Мъж, какво искаш от него. Тя готвеше с двойна бронхопневмония и три дни след тежка операция, пък той един скандал не може да преживее.

Отсреща жена му започна да въвежда ново съобщение и дзън то пристигна

,, Ако не се сдобрите и той не започне да готви, ще съм принудена да поръчвам китайска храна за вечеря, а на момчетата бургери от закусвалнята!!!"

,, Шантажираш ме, няма да посмееш " отговори тя.

,, Пробвай ме" беше готова на всичко отчаяната съпруга. После написа ,,Чао" и излезе от чата.

Един час по-късно в хола връхлетя синът ù:

- Мамо, мамо виж! - викна развълнувано и тикна под носа ù телефона си. На екрана му имаше снимка от чат. Чатът беше с най-големият син на предателя, който беше станал пръв приятел с детето ù. На снимката се виждаше маса отрупана с пластмасови кутии и празни хартени пликове. Също и диван на който три момчетата ядяха купени бургери и пиеха кола от картонени чаши.

Тя разбра, че няма да удържи крепостта. Отиде до компютъра. Намери стария чат и написа

,, С никого не съм споделила това което ми каза за кебапчетата. То си е само между нас" после натисна "uзnрaтu".

След пет минути получи съобщение

,, Извинявай "

,, Няма нищо, държах се детински "

,, Ако искаш ще я блокирам онази, тя въобще не може да готви. И мисли, че има само два вида ориз - бял и черен. И ми се подиграва, че готвенето не е мъжествено. Представяш ли си? "

,, Нима?"

,,Ето написах й, че няма да направя 20 порции паеля за женското й парти в събота и я блокирах "

Това заслужава награда, помисли си тя, а също и поощрение. Написа му

,, Слушай, научи ме да правя коктейли, смятам да опитам да пийвам по малко вечер, отпускало нервите "

,, Разбира се. Наистина ли го и искаш? Не е само за да ми угодиш нали?"

,, Наистина го искам. Щом ще го правим заедно "

,, Много ще ти хареса. Обещавам ".

И той започна да пише, а тя да чете и да си води записки. До три след полунощ. Беше по-сладко от баклава и по-прекрасно от вечеря в ресторант със звезди ,, Мишлен " .

Сутринта стана рано, направи си кафе и хвана телефона. Въпреки ранния час я чакаха две съобщения, от две жени. И двете съдържаха по една снимка и по една дума.

В първото имаше снимка на мъж, който прави баница. Подателката беше написала ,,Благодаря " и беше сложила сърце.

Второто беше снимка на женска ръка с изрисуван маникюр, свита в юмрук със стърчащ среден пръст. Под снимката пишеше ,, КУЧКА!!!! "

Р.S. Приликата с лица и събития не е случайна, всички прототипи са живи и здрави, но разказът е плод на авторова фантазия, писан с голяма доза самоиронирония. Така и следва да се чете, без да се дири под вола теле.

Забавните истории на Светла Чимчимова можете да четете на личната й страница във фейсбук, както и в "Жената днес", "Стършел" и да ги слушате по БНР. Наскоро издадохме нейната първа стихосбирка "Абсент с лавандула", която можете да откриете в книжарниците или да поръчате тук. Ако искате книгата й с автограф, пишете й.