Как да станете известна поетеса

Как да станете известна поетеса

09 Фев, 2021
0 коментар

Искате да станете известна поетеса? Представям ви кратък наръчник за начинаещи.

Правило основно - не правете като мен!

1. Никога не публикувайте две стихотворения в един ден! Не бива читателят да остава с впечатлението, че понякога пишете с лекота. Недопустимо е! Трябва да смята, че писането е тежък изнурителен труд, минимум като носенето на тухли и сухата зидария. Хем обезценявате написаното, хем карате някои да решат, че като е толкова лесно, всеки го може. И затова един приятел казва:

,,В ада ще гориш, Светла, задето накара стотици домакини да стихоплетничат и хиляди да мислят, че мъжете им са забавни колкото твоя."

2. Не пишете за други неща освен за поезия! За битовизми въобще. За собствен мъж, дума да не става. За котки абсурд. Щото после получавате съобщение ,, ти си много талантлива, но девалвираш таланта си с тази постоянна активност ". Нека хората си мислят, че сте мрачна, унесена личност, живееща в полумрак и асоциалност, която гори само когато твори.

3. Не казвайте на читателите, че сте писали стиха, в който те са влюбени, докато сте чистили фугите на банята с четка за зъби. Поетесите не чистят, те живеят в артистичен безпорядък, мухъл и прах. Те също така, не наемат и домашни помощници, защото това е експлоатация и унижение на жена от жена. С имиджа ви на ефирно духовно създание е свършено и в представите на хората вие сте робовладелка размахваща бич, над невинна домашна помощница, на която рецитирате вогонска поезия.

4. Не споменавайте, че най-лиричното ви стихотворение се е родило, докато сте била на фризьор! Въобще не споменавайте еретични неща като фризьор, маникюр, мода и подобни. Истинските поетеси, не стъпват в салон, те си мият косата с утринна роса, а не с шампоан против цъфтящи краища. Те се носят малко хипи или малко романтично, и най-вече нямат много дрехи, щото за тях само духовното е важно. Другото е плява.

5. НИКОГА НЕ ПЪРЖЕТЕ КЮФТЕТА! Поетесите не готвят. Те даже не ядат. Те се зареждат от слънцето, пият амброзия доставена директно от Олимп, правена по специалната рецепта на Ерато. Поетесите нямат отделителна система, въобще не отделят нищо освен поезия, цитати, и някоя кахърна сълза. В по-стари времена се е смятало, че може би поемат мед и мляко и акат маргаритки, но това е ретроградно и сегашните пишещи са дух безплътен.

С кюфтета, само обърквате читателя. Така например един мъж, който ме критикуваше, че показвам храна, писал на приятел, да го пита наистина ли аз съм авторът на ,, Ако Толстой имаше Фейсбук ", щото то от само себе си се разбира, че не може жена, която пържи кюфтета да напише нещо смислено.

6. Най-добре въобще не смесвайте писането на сатира и смешни истории с ,,истинската " поезия. Поетесите нямат чувство за хумор. Те са морни кахърни създания с големи тъжни очи, не кискащи се за щяло и нещяло женички, разгонващи гларусите със смеха си и смеещи се и на тъжни неща.

7. Не казвайте, че пишете стихове на таблет или телефон, понякога без много редакции, клатейки крака на червен диван, докато печете кекс. За яденето вече го уточнихме, но трябва хората да си ви представят, бледна, рошава, в средата на мрачен кабинет, в компанията на паяк кръстоносец, как пишете-бришете върху лист с монограм, затънала във вече изписани смачкани листи, с многото неудовлетворителни варианти изписани преди това. И ако мастилото свърши, без колебание продължавате с кръв, взета направо от сърцето. Защото всеки знае, че истинската поезия се пише така - с кръв от сърцето.

Ако Толстой имаше Фейсбук

8. Не бъдете мила с хората! Не отговаряйте на всяко съобщение, което ви пишат, за да ви кажат, че сте развълнували или разплакали някого. Нито пък на положителните коментари под стиховете ви. Не пишете като мен ,,благодаря" и не лепете сърца. Истинската поетеса е обградена от невидима стена от високомерие и елитарност, която я отделя от обикновените хора и тя се сеща за тях, само когато трябва да продаде новата си стихосбирка - Само 20лв. и с автограф за най-верните фенове. А за най-сервилните, писали ,,ти си диамант - уникат" под всеки пост, даже и с посвещение.

9. Не пишете на други пишещи, че харесвате поезията или прозата им. Как после ще внушите на читателя, че вие сте единствена и неповторима? Не правете и обратното, да отговорите честно на друг пишещ, какво мислите за неговото творчество, с думите, че според вас има още какво да се желае. Щото рискувате да чуете следното ,, може да си по-умна, по-талантлива и по-можеща, ама аз имам/ще имам книга преди теб! На-на-на-на пък!".

10. Последно, но не на последно място. Наемете професионален фотограф за изискана черно-бяла сесия. Не като мен, да плющите снимки, снимани от мъжа ми и приятелките ми, и от съвсем случайни минувачи. Снимки, които на всичко отгоре са преизпълнени с цвят и просташко-вулгарно напомнят, че съм съвсем обикновен човек. Хубаво е също така, на тези снимки да не си личат вторичните полови белези, защото поетесите трябва да приличат на мадони, нежели на кокони. Всякакъв намек за секс е недопустим. Вие не само нямате отделителна система, нямате и полова. Разбира се, трябва да пишете за страст, но след страстта се оттегляте в спалнята да слушате ,, Танц със саби" на Хачатурян или да разигравате сама със себе си партия домино. Черното и бялото на доминото е изискано. Като черно-бялата фотография. Според един приятел, аз имам само една снимка, на която приличам що-годе на поетеса. Владимир Неф беше казал, че Кралиците нямат нозе, аз обаче ще го надцакам с това - Поетесите нямат гърди.

И най-важните две неща:

Оправете си граматиката и пунктуацията, щото Правописната полиция бди, а тя е бронирана здраво в гърдите срещу всякакви сантименти, брои запетаи и пълни членове и не е чела биографията на Гюнтер Грас. И ако нямате мили приятели като моите, да ви помагат на лични в борбата с автокоректа, разсеяността и пропуските в шести клас, сте загубени.

А пък ако ви липсва псевдоним, аре бегайте от тука и почвайте да продавате парфюмерия, вместо да пишете, щото псевдоним даже аз имам.

В заключение искам да отговоря на зложелателите, които ще питат как така давам съвети за успех в изявата като поетеса, след като самата аз не съм успяла такава. Филмовите критици не са снимали нито един филм, те не са успели режисьори или актьори, защото ако бяха щяха да снимат филми, а не да пишат критика. Неуспелите дизайнери, оглавяват колонката за мода в списания и правят моден блог. Хората, от които съм получила най-много съвети и критика, не са написали нито ред, освен някой изпълнен с хейт пост в социалните мрежи. Така че, що пък аз да не съветвам?

Още от Светла:

За кожата на една готвачка