Автор: Светла Чимчимова

В годините на ранната демокрация и големите раменни подплънки, моя приятелка се омъжи за британски финансист. Момъкът си беше направо съвременен принц - оператор на престижна дейност, финансово подплатен и добре възпитан, но и доста лицеприятен, което за британец си беше постижение. Не само че не приличаше на мистър Бийн, ами направо напомняше на Юън Макгрегър. Но най-голямото му достойнство беше, че смяташе наша Мера (моята приятелка и негова съпруга) за осмото чудо на света. Мери верно си беше момиче за чудо и приказ. Ще ме извините за клишето, ама силно наподобяваше в дизайна на майска роза. Красива, умна, учеща в престижен университет и оправна като всяка българка. Можеше да избере подходяща рокля за коктейл, да спре такси в Лондон от раз, и без да и трепне окото да попари и оскубе кокошка и да спретне на любимия така харесваната от него българска бяла пилешка супа.

Не че скубеше кокошки в Лондон де. Тази дейност се осъществяваше на българска територия когато младото семейство Гордън (Джеймс и Мария) посещаваха нейните родители. Противно на произхода си, професията си и снобското си име мистър Джеймс Гордън, за приятелите в България просто Джими, страшно си падаше по българските гозби. Туй баници, бюреци, мусакички и шопски салати бяха добре дошли за трапезата, небцето и стомаха Джимеви. Най-любимото му ястие обаче беше нашенската дробсърма.

Сега, ако на Мериния ореол имаше драскотина, то това беше неумението ѝ да приготвя въпросния кулинарен артикул. Затова главен завеждащ по стъкмяването на дробсърмата беше леля Донка, майка на Мери и тъща на Джимито. При всяко идване в България иначе уверения британец плахо замолваше да бъде гостен тъкмо с туй ястие и тъщата, като една същинска мисис Потс изпълняваше това негово желание.

И така в един топла утрин към края на май, младото семейство, пребиваващо към момента на територията на Републиката, Бургашка околия, Баневски вилает, седяло на беседката в градината на родителите на булката. Наоколо картина живописна и пасторална - цъфнал гюрлюк, зелена тревица, множество представители на орнитологията извиват любовни трели, бели агънца, далечни роднини на бъдещата дробсърма, подскачат по полянката - същинска реклама на селски туризъм. Освен Мери, облечена в една по-стара риза на мъжа си, опънала боси краченца с червен педикюр, събираща витамин D за лондонската зима и Джими четящ ,,Файненшъл таймс" хвърлящ по едно око на нозете на жена си и предвкусващ предстоящото угощение с дробсърмата, там била и баш мастършефката леля Донка, свещенодействаща върху въпросното ястие. Демек чистеща ориз.

52 седмици готвене: ориз

За по-младите домакини термина ,,чистя ориз "не означава нищо, защото сега оризът се бухва направо в яденето, без да се мие даже. Но в онези праисторически времена пакетът с ориз се изсипваше на масата и един или повече членове на домакинството от женски пол се заемаха да отделят свестните зърна от камъчетата, просото и прочие зъботрошачи.

Това правела в момента и тъщата. Пъргавите ѝ пръсти се стрелкали към основната купчина ориз и с чевръсти движения отделяли зърното от плявата. Озадачен от тези ѝ действия зетят оставил настрана данните от финансовия свят и се втренчил в ръцете на тъща си. След като я наблюдавал така известно време Джеймс се навел към жена си и с тих развълнуван глас попитал:

- Мери,толкова ли е специална рецептата на майка ти, че тя брои ориза зърно по зърно?

Мера отначало не разбрала какво точно я пита мъжът ѝ, после се посмяла и накрая се опитала да обясни на британец що е то да чистиш ориз. Джими неубедително казал, че разбира.

От тогава минаха много години. Мери даде на света две британчета, направи леко британска снага и се научи да прави фамозна дробсърма. Джеймс обаче винаги казва, че нейната не е съвършена като на майка ѝ, защото не брои ориза.

Още от Светла: 

Ако Толстой имаше фейсбук