Ninja Editor

Ninja Editor

Една жена срещу диктата на имамите

От първите редове - със зловещите среднощни удари по външната врата от агентите на тайната полиция, до последната страница на книгата си, Манал ал-Шариф грабва вниманието и държи читателя в постоянно напрежение. Този невероятен трилър обаче не е плод на фантазията, а изстраданият автобиографичен разказ на една съвременна саудитска жена, родена в самата люлка на исляма – свещената Мека. Всъщност става дума за пътуване във времето – от средновековните порядки на девическото училище, ритуалните обиколки на свещената Кааба и изтезанието на женското обрязване от кварталния бербер до съвременната наука; от килиите и занданите на инквизиторите над един непокорен дух до освобождението и световната слава, макар и в изгнание.

 „Да се осмелиш да шофираш“ е историята на един съвременен подвиг, но централният му епизод и мотив – това че една жена пренебрегва забраната, сяда зад волана на автомобил и го подкарва из улиците на град Дахран – е само най-известната и видима част от историята. За Манал това е епизод в похода на една млада жена и майка срещу садистичната система от неписани правила, датиращи от седми век, но въплътена в държавната политика на днешна Саудитска Арабия под формата на фетвите на уахабитски имами. Знаем, че този подвиг на Манал и големият му отзвук по света и в самата ѝ родина в крайна сметка принудиха властите в Рияд да пренебрегнат канона на най-мракобесническа школа в ислямското право и да разрешат на жените на шофират. Но само преди една година бяхме свидетели на поредно доказателство, че бруталността на режима не може да бъде реформирана. Случаят „Хашоги“, при който известният опонент на управляващата издънка от династията на Ибн Сауд и известен журналист бе заклан и разчленен в консулството на кралството в Истанбул от специален екип убийци, се превърна в неизтриваемо петно върху кралството.

Манал ал-Шариф обаче е извършила и още един подвиг – възстановила е с девическа прилежност и добросъвестност, подкрепена с документираните в дневника ѝ детайли от всекидневието, една действителност, в която животът на момичето и жената следва предначертанията на улемите-женомразци от най-крехка възраст до старостта. „Меканските епизоди“ са сред най-интересните в това отношение. Читателят придружава малкото момиче в неговия всекидневен порцион от унижения: от забраната да си играе на улицата, през задължителния ескорт на мъжки покровител/махрам до рутинния морален тормоз и физическите наказания в училище. Най-покъртителното свидетелство за антихуманния характер на фундаментализма са „политкоректните“ кукли. В съответствие с ригористичния прочит на Корана, забраняващ изобразяването на живи същества и особено на човек, те нямат лица, а представляват безформени вързопчета. Така че се налагало момиченцата да се снабдяват с истински кукли „по втория начин“ – чрез продажби под тезгяха на контрабандно внесени в кралството артикули от съседни държави. Самата Манал, след лятно гостуване на роднините на майка си в много по-либералния Египет, прекарва незаконно любимата си кукла „барби“, както и забранени юношески книги, в които се говори за пътешествия и за първата любов. Друга, непонятна за европейския читател, забрана е слушането на всякаква музика с изключение на религиозните химни. В един запомнящ се епизод вече голямата девойка Манал за пръв път преодолява това табу, заслушвайки се в песен на Бекстрийт бойс, която ѝ открива непознат и дълго бленуван свят. Това надминава и антиутопията на един Оруел.

Не всичко обаче е в мрачна тоналност, дори в епизодите в Мека. Изключително интересни са наблюденията на авторката върху патриархалния бит. Традиционното арабско семейство донякъде наподобява българското преди Освобождението – с голямата челяд, огромния брой роднини, взаимните гостувания, чествания и ритуали. Саудитските семейства водят интровертно съществувание и относителната свобода и щастието са атрибути на семейния и фамилния кръг, в който протича по-специално живота на жената. Истински бисер са мемоарите на Манал от селото на баба ѝ – в плодородната доскоро долина близо до Мека, родина на екзотичното дърво сикамор и на запазените традиции на едно общество между номадизма и уседналостта. Описанията на Големия празник в самата Мека, изпичането на традиционните сладки и детския възторг от кулинарните чудеса на местния панаир с ароматите на Арабия и Индия, са живописен контрапункт в личната сага на Манал.

Самата авторка е ревностна мюсюлманка и защитава религията си от фанатичните ѝ интерпретатори. Още преди да бъде публикувана книгата ѝ, Манал ал-Шариф се превърна в икона на една благородна кауза – освобождаването на саудитската жена. Триумфалното шествие на „Дързостта да шофираш“ по света и широкият ѝ отзвук в самия арабско-мюсюлмански ареал отреждат на книгата специално място не само в арабската, но и в световната литература и мемоаристика. Книгата ще заинтригува широк кръг читатели и ще е особено полезна за онези от тях, които имат специален интерес към арабския свят и ислямската религия. 

Рецензия на Емил Ценков

DA SE OSMELISH DA SHOFIRASH OBEM 1 500x750

Да се осмелиш да шофираш“ от Манал Ал-Шариф

„Историята на Манал ал-Шариф ще ви шокира, дори ако си мислите, че познавате добре условията, в които живеят жените в Саудитска Арабия.“, Меган Дън, The New York Times Book Review

Една от най-продаваните и обсъждани книги посветени на правата на жените в Арабския свят. 

Манал ал-Шариф е родена в Мека и е активист за правата жените, едно от лицата на кампанията Women2Drive. През 2011 г. е арестувана от саудитските власти с обвинението, че е шофирала, макар че е жена. Днес Манал ал-Шариф прекарва времето си между Ню Хемпшир и Австралия. Живее със съпруга си Рафаел и единия от двамата си сина. Продължава да се бори за правата на саудитските жени като участва в международни форуми, изнася речи и организира кампании. През 2012 г. списание „Тайм“ я включва в ежегодния си списък с най-влиятелни личности.


Препоръчваме ви още:

Оттатък рая

Бал в Мулен Руж

Малкото кафене в Копенхаген

Откъс от „Убийството е всичко“ на Антъни Хоровиц

Едно: Подготовка на погребение

Малко след единайсет часа в една ясна пролетна утрин – от онези дни, когато слънцето сякаш грее в бяло, с обещание за топлина, което така и не изпълнява, Даяна Купър пресече Фулъм Роуд и влезе в погребалния дом.

Тя беше ниска, подчертано делова дама: в погледа ѝ се четеше решителност, както и в елегантно подстриганата ѝ коса, дори в самата ѝ походка. Ако я бяхте видели да се задава срещу вас, неволно щяхте да направите крачка встрани, за да ѝ сторите път. И въпреки това у нея нямаше нищо неприветливо. Беше прехвърлила шейсетте и имаше мило, кръгло лице. Беше скъпо облечена, със светъл разкопчан шлифер, под който се виждаха розов пуловер и сива пола. Носеше тежка огърлица от мъниста и камъни, която може би беше скъпа, а може би не, и няколко диамантени пръстена, които несъмнено бяха. По улиците на Фулъм и Саут Кенсингтън имаше много жени като нея. Можеше да се е запътила на обяд или към някоя галерия.

Погребалният дом се казваше „Корнуолис и синове“. Беше на ъгъл и името беше изписано с класически шрифт както върху фасадата на сградата, така и отстрани, за да го забележите, откъдето и да се приближавате. Закаченият над входната врата часовник във викториански стил, който беше спрял, доста уместно, на 11:59 часа, пречеше на двата надписа да се срещнат в средата. Една минута преди полунощ. Под името на фирмата, отново изписано два пъти, се четеше пояснението: „Независими траурни услуги: семеен бизнес от 1820 година“. Три витрини гледаха към улицата; две от тях бяха със спуснати завеси, а на третата имаше само една отворена мраморна книга с гравиран цитат: Нещастията тръгнат ли, те идат не поотделно като съгледвачи, а в гъсти полкове*.

Всичко дървено – рамките на прозорците, фасадата, входната врата – беше боядисано в тъмносиньо, граничещо с черното.

Когато госпожа Купър отвори вратата, едно звънче със старовремски пружинен механизъм шумно иззвъня веднъж. Тя се озова в неголяма рецепция, обзаведена с два дивана, една ниска масичка и няколко книжни лавици, от които струеше онази особена тъга, типична за книгите, които стоят непрочетени. Към горните етажи водеше стълбище. Напред продължаваше един тесен коридор.

Почти мигновено на стълбището се появи набита жена с дебели крака и тежки, черни кожени обувки, която пое надолу към нея. Жената се усмихваше мило и учтиво. Усмивката ѝ подсказваше, че става дума за деликатни, болезнени дела, но към тях ще се отнесат спокойно и своевременно. Казваше се Айрин Лоус. Тя беше личната асистентка на погребалния агент Робърт Корнуолис, а също така изпълняваше и длъжността на рецепционистка в погребалния дом.

– Добро утро. Мога ли да ви помогна? – попита тя. – Да. Бих искала да подготвя погребение.

– Имате близък, който е умрял наскоро?

Изборът на думата „умрял“ също говореше много за нея. Не „починал“. Не „отишъл си“. В практиката си беше установила недвусмислен изказ, тъй като ѝ беше ясно, че в крайна сметка това се оказва по-малко болезнено за всички замесени.

– Не – отговори госпожа Купър. – Става дума за мен.

– Разбирам.

Айрин Лоус не се сепна – и защо би го направила? Нямаше нищо необичайно в това хората сами да се заемат с подготовката на погребението си.

– Имате ли уговорена среща? – попита тя.

– Не. Не знаех, че се налага.

– Ще проверя дали господин Корнуолис е свободен. Моля, седнете. Бихте ли желали чаша чай или кафе?

– Не, благодаря.

Даяна Купър седна. Айрин Лоус изчезна в коридора и след няколко минути отново се появи, предшествана от един мъж, който толкова прецизно въплъщаваше образа на погребалния агент, че можеше да е подставен актьор. Имаше ги, разбира се, задължителните тъмен костюм и строга вратовръзка. Но със самата си поза той сякаш се извиняваше за необходимостта от присъствието му. Ръцете му бяха сключени в израз на дълбоко съжаление. Лицето му беше сбръчкано и печално, а косата му, оредяла до плешивост, само подчертаваше този облик – както и брадата му, която приличаше на провален експеримент. Носеше очила с тонирани стъкла, които се врязваха в горната част на носа му, така че не просто стояха пред очите му, а ги замаскираха. Беше около четирийсетгодишен. Той също се усмихваше.

– Добро утро – каза той. – Казвам се Робърт Корнуолис. Разбрах, че имате желание да подготвите погребение при нас.

– Да.

– Предложиха ли ви кафе или чай? Моля, елате с мен. Заведоха новата клиентка по коридора до кабинета в дъното. Стаята беше също толкова дискретна, колкото рецепцията – с една разлика. Вместо книги в нея имаше папки и брошури, в които можеха да се разгледат снимки на ковчези, катафалки (традиционни или теглени от коне) и ценоразписи. Върху две лавици бяха изложени няколко урни, в случай че разговорът се насочеше към кремация. Два фотьойла бяха сложени един срещу друг, като пред единия имаше малко бюро. Тук седна Корнуолис. Той извади писалка – сребърна „Мон Блан“ – и я постави върху един бележник.

– Погребението е за вас – започна той.

– Да.

Госпожа Купър изведнъж заговори по-бързо, в желанието си да преминат направо на въпроса.

– Вече съм обмислила някои подробности. Доколкото разбирам, нямате проблем с това.

– Тъкмо обратното. Индивидуалните изисквания са важни за нас. В днешно време предварително подготвените погребения, както и организираните по поръчка, или пък тематични такива, са основната част от нашия бизнес. За нас е привилегия да удовлетворим изцяло изискванията на клиентите си. След настоящия разговор, в случай че нашите условия ви се сторят приемливи, ще ви предоставим подробна фактура, както и ценоразпис за всичко, което сме уговорили. На вашите роднини и приятели няма да се налага да правят нищо – освен, разбира се, да присъстват. И от опит мога да ви уверя – за тях ще бъде огромно успокоение, че всичко е било изпълнено в съответствие с вашите собствени желания.

Госпожа Купър кимна:

– Отлично. В такъв случай, нека започваме? – тя си пое дълбоко дъх и каза направо: – Искам да бъда погребана в картонен ковчег.

Корнуолис понечи да запише първата точка от списъка. Сетне спря и писалката застина над страницата.

– Ако обмисляте еко-погребение, мога ли да ви предложа рециклирано дърво или дори преплетени върбови клонки вместо картон? В някои случаи картонът може да се окаже... недостатъчно ефективен.

Той подбра думите си внимателно, оставяйки място за размисъл върху всякакви възможни ситуации.

– Върбовите клонки не са много по-скъпи и са доста по-представителни.

– Така да бъде. Искам да бъда погребана в гробището „Бромптън“, до съпруга си.

– Наскоро ли го загубихте?

– Преди дванайсет години. Парцелът вече е наша собственост, така че по този въпрос няма да има проблеми. Ето и какво искам да включва службата... – тя отвори дамската си чанта и извади лист хартия, който сложи върху бюрото.

Погребалният агент го прегледа.

– Виждам, че вече доста сте мислили по въпроса – каза той. – И ако ми разрешите едно лично мнение, това е една много добре подредена служба. Отчасти религиозна, отчасти хуманистична.

– Да, има един псалм – а има и „Бийтълс“. Едно стихотворение, малко класическа музика и няколко обръщения. Не искам цялото нещо да се проточва много.

– Можем да изчислим точно времетраенето...

Даяна Купър беше подготвила собственото си погребение и щеше да има нужда от него. Беше убита шест часа по-късно същия ден.

За книгата:

Cover UBIISTVOTO 1

„Убийството е всичко“ от Антъни Хоровиц - блестящ роман на прага на реалността

Британският писател, удостоен с Ордена на Британската империя за заслуги към литературата - Антъни Хоровиц - се завръща с нов криминален роман, който ще промени представите ви за художествена литература „Убийството е всичко“ от Антъни Хоровиц (изд. „Еднорог“) е смел експеримент, в който измислица и реалност се преплитат по съвършен и трудно разграничим начин. Написана интелигентно и непредсказуемо, книгата държи читателя в напрежение и задава въпроси, чиито отговори излизат отвъд сюжета – може би описаните събития и хора съществуват в действителността?

Даяна поръчва собственото си погребение, а броени часове по-късно е намерена убита. Престъплението е не просто странно, в него липсва всякаква логика. Тъкмо по тази причина с него се заема частният полицай към полицията Хоторн, известен с умението си да разплита най-мистериозните загадки. И тук читателят е изправен пред изненада. В повествованието се намесва самият Антъни Хоровиц.

Разказът в книгата се води от първо лице, а биографичните елементи, свързани с героя, съответстват на живота на автора. Неизбежно читателят се пита докъде стига реалността и къде започва вихреният танц на въображението на Хоровиц.

Главният герой е нает от Хоторн, за да напише книга за случая и постепенно се оказва в ролята на втори следовател. Следвайки опитния полицай в разплитането на загадката, Хоровиц педантично записва и фотографира всяка стъпка от търсенето на улики. Похватът „книга в книгата“ е притегателна сила за всеки читател с фин усет към оригиналната литература.

За автора:

Anthony Horowitz3

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори. Считан е за изключително успешен сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други. През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата. Книгата му “Мозайка от убийства” е определена за “Най-добра книга на 2017” от “Уошингтън Поуст“, “Ескуайър“, ”Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.


Препоръчваме ви още:

"Момичето преди" на Дж. П. Дилейни

"Черната къща" на завладяващия холандец

И никога не я откриха

Един текст от фейсбук, който искам да стигне до всички.

Тъпо е, разбира се, да нападаш непознати в интернет, но една снимка изплува вече за трети път, затова е време да напиша няколко думи.

Живея в тайландския град Хуа Хин, който е известен като тих курорт за пенсионери от Европа и любимо място за кайт сърфисти. Градчето е малко, новините бързо се разпространяват във фейсбук групите.

Някъде в края на януари в една група се появи тази снимка, направена на плажа – три пълни жени гледат трениращите спортисти. Показаха ми я и със смях коментираха: „Хуа Хин заприлича на родните курорти“.

57164099 2276812825903339 3650089582982070272 n

Адски се ядосах, но нищо не казах. Споменах само, че е тъпо и жестоко да се снимат непознати без разрешение и да се поства снимката им в мрежата за сеир.

След два месеца тя отново се появи в лентата ми. Стар познат, с когото имаме идейни разногласия, я беше постнал на стената си с ироничен коментар, че „нашите“ и в гръб ще ги познаеш. Тогава се вбесих за втори път и вече ми се искаше да го подгоня с юмруци и да му изкрещя, че няма право да съди хората… после ми мина и реших да споря някой друг път.

Все пак снимката и тоновете злоба, които се изливаха в социалните мрежи срещу тези жени, които се осмеляват да бъдат дебели, да стоят на красивия плаж с некрасивите си тела и да пречат на господата да се наслаждават на порещите небето кайт сърфисти ме застигна трети път. Вече през април.

През април аз доведох в Тайланд майка си. Моята майка не прилича на фитнес маниачките в инстаграм. Прилича на обикновена жена на възраст. Има и корем, и дупе. Има целулит и огромен бански. Купила си е капела, слънчеви очила и джапанки.

Да, вероятно дебелите хора сами са си виновни. Толкова ли е сложно в крайна сметка – смути, киноа, авокадо и малко йога?! Спрете да се тъпчете с всякакви говна и да седите по диваните и ще имате прекрасна фигура, и никой няма да коментира появата ви на плажа!

Моята майка, кой знае защо, не се е занимавала с йога през последните 40 години. И смути не е пила. Едва ли е чувала за киноа – и ето го резултатът! През последните 40 години моята майка работеше като лекар. Възпитаваше мен и брат ми. Преживя тежък развод и страшно безпаричие. 90-те години ги прекара с мен на ръце и с брат ми вкопчен в полата ѝ. Отглеждаше картофи. Лекуваше ни, утешаваше ни, приспиваше ни, проверяваше бележниците ни, ходеше на родителски срещи, ремонтираше всичко вкъщи, броеше парите си до заплата. И работеше, работеше, работеше. И сега продължава да работи.

А с йога, кой знае защо, не се занимаваше.

Трите килограма, които убиват

5104a1b2e1964d6decac501573adac6e XL

Стотици, дори хиляди хора е излекувала. В кабинета ѝ, доколкото си спомням, идваха с букети и торти. Защото добре лекува. А виж смути не пие. Знае всичко, което трябва и не трябва за обезболяването, за фармакологията. Знае как да пропусне покрай Касата човек със силни болки и празен джоб. Може да е неправилно. Но знае. А за киноата не знае нищо.

Не знае, че тук морето е топло дори рано сутрин, че ананасите, които внасят у нас не струват; че тайландският масаж се прави върху дрехите; че тук слоновете излизат по пътищата и причиняват адски задръствания.

Тази година реших да ѝ покажа какъв е светът извън родния ми град.

Става ми много болно, когато за хиляден път, щом види непозната храна, ме пита много ли е калорична? И за хиляден път я лъжа, че изобщо не е: "Тук е Азия, виж колко слаби са всички."

Мама знае, че не трябва да яде мазно, сладко, пържено, готвено със сос или с картофи. Спомням си, че винаги беше на някаква диета. Мрази всяка торта, която ѝ носят любимите пациенти, защото е страшно калорична. Не е спряла да обича пациентите си, но тортите дава на медицинските сестри.

И, разбира се, преяжда след всяка диета.

Не съм толкова дебела, колкото се чувствам

bd7f0e9239ee23b936271d792790b48d XL

Често, в старанието си да ги утешат, казват на пълните хора: „Не преживявай толкова. Килограмите ти притесняват само теб.“ Това не е истина. Поне у нас не е. Твоите килограми се обсъждат зад гърба ти. Твоите килограми са нещо, на което се обръща внимание всеки път, когато говорят за теб. Твоите килограми се обсъждат в кафенето от всеки идиот, когато влезеш. Ако си поръчаш салата или ти кимат одобрително, или си мислят: „Кого се опитваш да излъжеш, а?“ Ако си поръчаш бургер или нещо подобно, на съседните маси настъпва истински празник: „Вижте я! Дебеланата сега ще си лепне и тоя мазен бургер. Отвратително! Няма наяждане! Как може толкова да се занемариш!“

Аз също започнах да наблюдавам как се храни майка ми. Как пробва нови храни и изпитва удоволствие от храната. Как се отпуска и не се притеснява от всички наоколо. Тайландците сигурно също я осъждат, но ние не го разбираме. Представяте ли си - само за две седмици успях да накарам майка си (прекрасен лекар, невероятен човек, отгледал две деца, постигнал всичко най-важно в живота), да се храни, без да се срамува. Никой тук не я осъжда за това, че задникът ѝ не изглежда като задника на двайсетгодишната глупачка от инстаграм. Невероятна, прекрасна страна!

Добре че майка ми не ползва фейсбук и не знае, че в групата на Хуа Хин, прекрасните, остроумни хора с красиви тела тичат по плажа и снимат непознати жени, чиито фигури категорично не съответстват на високите стандарти на плажните богове. А после други умни и красиви хора разпространяват снимките и разказват на читателите си, че трябва да бъдеш умен, и красив, и да се занимаваш с йога. Да си тъп и дебел е лошо! Не сте ли чували за киноа?!

Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

Тегло

Мамо, не казвай...

 

Българският Хелзинкски комитет (БХК) представи своя годишен доклад за 2018 г., свързан със спазването на човешките права у нас. По традиция становищата на тази неправителствена организация винаги предизвикват горещи обществени дебати. Данните, които се цитират в мониторинга на БХК, ни дават основание да предложим, че така ще се случи и този път. Особен интерес за нас представлява разделът „Права на жените“, затова ви предлагаме по-подробна извадка от него.

Домашно насилие

Най-малко 35 жени са убити от партньорите си през 2018, а едва 102 са присъдите за умишлени убийства на жени от партньорите им, издадени от 2012 до 2017 година. От БХК посочват, че предложените в края на миналата година промени в Наказателния кодекс, чиято цел беше да се подобри защитата от домашно насилие, са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели.Според правозащитната общност недостатъците на приетия в края на миналата година законопроект са: изоставянето на първоначалния подход, който включваше криминализирането на насилието, основано на пола и сексуалната ориентация на жертвата; липсата на дефиниция на домашното насилие; липсата на мерки за превенция на насилието и защита на жертвите.

"Истината трябва да се знае"

9b5a0a3fd69afdefa5535542b438e3b5 XL

Равнопоставеност на половете

По данни на Националния статистически институт, публикувани през 2018 г., цитирани в доклада, жените получават по-ниски възнаграждения, по-ниски пенсии и отделят повече време за неплатен домашен труд и грижи. Средната разлика в заплащането при мъжете и жените през 2017 г. е 12,7%. Най-голяма е разликата при заетите в здравеопазването и социалните дейности, където възнагражденията на жените са били с 28 % по-ниски. И това в сектор, в който 80 % от работещите са жени.
Според официалната статистика безработицата сред жените е 32,9 %, срещу 24,6% при мъжете. Основната причина за безработицата при мъжете е липсата на образование и квалификация, докато при жените основните причини са лични и семейни. Жените в най-активна възраст – 20-49 г. отделят два пъти повече време в грижи за дома и семейството дневно, а продължителността на работния им ден е еднаква с тази на мъжете. 42 % от жените и 17 % от мъжете получават пенсии до 200 лв., а броят на мъжете, които вземат максималния размер на пенсията е 5 пъти по-голям от този на жените.

95% от обезщетенията за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст и 95 % от тези за гледане на болен член на семейството през миналата година са били изплатени на жени. БХК констатира, че все още у нас съществува сериозно полово неравенство при полагането на грижи за семейството. Основна причина за това е, че трудовото и социалното законодателство не предвиждат реални мерки за насърчаване на споделеното и балансирано отглеждане на децата от двамата родители.

Критично нисък остава и делът на жените в законодателната и изпълнителната власт. Към август 2018 г. мъжете кметове на общини са 87,2 %, срещу 12,8 % за жените. Въпреки че националното законодателство го допуска, до момента няма предприети мерки за преодоляване липсата на достатъчно жени във властта.

Феминизъм за начинаещи

4ac08c62fb81d110f363f3731aa58178 XL

Детски бракове

И през изминалата година не бе изпълнена препоръката на Комитета на ООН по правата на детето за забрана на всички изключения в Семейния кодекс, които допускат сключването на брак от лица ненавършили 18-годишна възраст. Според сега действащата нормативна уредба „по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия“. Това обяснява факта, че в периода 2010 до 2017 г. ръстът на детските бракове у нас е над 450 %. Основно засегнати са момичетата – 95 %.

Майките, които убиват

bd1351b408feaa7a7bb52dcdff55aef5 XL

Права на раждащата жена

Според БХК през 2018 г. няма никакъв напредък и по този показател. Поредицата от смъртни случаи на родилки провокира остър обществен дебат за качеството на родилните грижи в страната. На практика медицинските грижи преди, по време и след раждането продължават да се извършват при липсващи стандарти и правила за добра практика. Това създава рискове за живота и здравето на родилките и бебетата, при нерегламентирана отговорност на медицинските лица. Не е ясно въз основа на какви правила Изпълнителната агенция „Медицински одит“ извършва проверки по подадените от пациенти сигнали, след като и до момента няма приет стандарт по акушерство и гинекология.

През миналата година в медиите бяха огласени 4 случая на починали по време на раждането или непосредствено след него жени – в Бургас, Кърджали, Плевен и Сливен. И в четирите случая става дума за пациентки, при които няма документирани сериозни усложнения на бременността или придружаващи заболявания. Друго съвпадение е, че във всеки от случаите семействата на загиналите и лечебните заведения, в които са били приети, изнасят различи данни за състоянието на починалата по време на бременността и в началото на раждането.

Родилките разказват...

4911e860a05b06ac6835746335d2c0e8 XL

По данни от февруари тази година за сектора „Майчино и детско здравеопазване“ има спад в общата раждаемост и относително запазващи се нива на смъртност в перинаталния, неонаталния и постнеонаталния период. 352 са мъртвородените деца от общо родени 56 451 през 2018 г. Починалите през първите шест дни след раждането са 178, починалите от 7 до 27 дни след раждането са 74, а починалите от 27 дни до една година са 130. Въз основа на тези данни показателят за починали през първата година от живота си деца е 6,76%, ниво, което продължава да държи България сред държавите с най-лоши показатели в ЕС.

Като една от причините за този негативен показател от БХК посочват нарушения достъп на здравно неосигурените бъдещи майки до квалифицирана медицинска помощ. Според наредба от 2007 г. тези жени имат право на един медицински преглед (гинекологичен преглед + ехографско изследване) и на един пакет изследвания в рамките на цялата бременност. Освен това те имат правото да родят в избрано от тях лечебно заведение, което е сключило договор с НЗОК. Статистиката обаче показва, че при 9061 родили здравно неосигурени пациентки, едва 3395 са били прегледани еднократно от акушер-гинеколог, а само 2 от тях са се възползвали от правото си на еднократни изследвания. Изводът на авторите на доклада е, че през 2018 г. няма напредък в усилията за по-ефективно спазване на правата на раждащите жени у нас.

Иначе казано - жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми домашното насилие и ранните бракове.


Препоръчваме ви още:

Правата на пациента - нима е толкова трудно

Насилието не е семейна ценност

Не си сама

 

 

Автор: Цвета Попова, европейска вицешампионка по фехтовка

Те са малки момичета на 9, 10 или 11 години. Носят малки маски, малки костюми и ламета, и играят с малки рапири и маски. Изглеждат като симпатични анимационни герои, които се вълнуват, радват, плачат и страдат. Толкова са очарователни, че не може да не им се радваш – въодушевени, ангажирани и съсредоточени да покажат, какво са научили и какво значи да си истинска рапиристка. Гледат в захлас големите и мечтаят да са като тях – бързи и силни.

Те са тийнейджърки на 13 или на 15 години. Изглеждат пораснали, малко несъразмерни и някак издължени. Малките момичета са станали девойки, които са избрали да продължат да се фехтоват и да показват какво е смелост на фехтовалната пътека. Вече играят с оръжия за големи, носят ламета с надписи и вярват, че от тях зависи да успеят. Избират тренировките пред безкрайните разговори с приятелки, избират състезанията пред свободните уикенди в мола, но намират време за всичко, което ги вълнува и което прави живота им шарен. Те са смели, вдъхновени и победата в боя ги прави горди и щастливи.

rapiristki2

Те са млади дами на 17 или 19 години. Вече са големи, носят грим дори на фехтовалната пътека, бижута на невъоръжената ръка, прибират дългите коси в маските и вярват, че елегантността може да е видима и във фехтовален костюм. Пътуват по турнири, понякога дълго и трудно, друг път бързо и комфортно, но винаги с нови позитивни емоции. Отдавна ползват чуждите езици, за да създават приятелства по целия свят и бързат да планират бъдещето. Емоционални са, понякога избухливи, спорят със съдията и се сърдят на треньора, защото са знаещи, можещи и устремени. Дали ще играят фехтовка след година или две, или животът ще ги отведе към предизвикателствата на големия свят, те ще носят винаги в сърцето си рапиристката, която постига целите, бори се за победата, вярва в силите на отбора и може да се справи с предизвикателството да отстоява себе си.

rapira maria

Мария Джамбазка, шампионка на България за 2019 г на рапира, девойки до 20 г., състезателка от фехтовален клуб "Авитохол". Абитуриентка от 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин". Участничка в започващото на 29 май 2019 г в Пловдив Европейско първенство по фехтовка за мъже и жени до 23 г.

1. Защо избрахте фехтовката?

Винаги съм търсела различното, провокиращото любопитство и възможност постоянно да надграждам себе си. От малка съм свръх енергична и този вид спорт перфектно съчета всичко това в едно.

2. На каква възраст започнахте да тренирате?

Бях на 9 години, когато започнах да тренирам.

3. На какво ви научи този спорт?

Фехтовката ме научи на дисциплина, отдаденост и на адаптивност спрямо ситуациите, в които неизбежно попадаш.

4. А какво ви взе?

Не бих казала, че спортът ми е взел нещо, тъй като през всичките години с удоволствие съм давала от себе си.

5. Какво е усещането да си шампион?

Това е един напълно естествен ход на събитията, след толкова положени усилия и толкова отделено време, някой ден това се възнаграждава. Чудесно е все пак да стигнеш върха, дори това да е държавното първенство.

6. Как виждате бъдещето си?

Спортът определено е неделима част от моя живот, така че каквото и да правя в бъдеще, не се съмнявам, че той ще продължава да присъства в него. Имам планове за продължа обучението си в чужбина, но все още не са приключили процедурите по кандидатстването.


Препоръчваме ви още:

На лов за Пловдив

Бела, която пее като ангел

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката

Автор: Траяна Кайракова

Тази година отново правя козунаци, боядисвам яйца, както всички останали, разбира се. Козунакът е с миналогодишна рецепта, но с глазура от шоколад. Все се оплакват у дома, че не им стига шоколадът - ами ето им сега:) 

Козунак със заквасена сметана

kozunak1 1

Продукти:

3 яйца и един белтък

200 г заквасена сметана

180 г пудра захар

щипка сол

1 ампула ванилия

кората на един лимон

30 г прясна мая

700 г брашно

60 г масло

40 г свинска мас (или олио)

20 г ром

за глазурата:

1 черен шоколад

Приготвяне:

Разтопете мазнината. Сипете яйцата и захарта в хлебопекарната. Пуснете я за няколко минути да ги разбърка. Добавете мазнината, солта и есенциите. В това време разтворете кубчето мая в сметаната чрез разбъркване. Сложете и нея при другите продукти. Добавете рома и малко по малко брашното, докато се получи мека топка тесто и не маже под бъркалките на машината. Можете да замесите и на ръка, разбира се. Аз замесвам на програма тесто. Тя приключва за час и половина, но оставям тестото още около половин час в нея, докато втаса добре. С намаслени ръце късайте топки от тестото и направете правоъгълници. Поръсете с локум, орехи, шоколад, стафиди и всичко, което обичате. Завийте ги на руло и сплетете козунака като плитка. Сложете в тавичка - намаслена добре или застлана с хартия за печене. Оставете отново да втаса. Намажете козунаците с отделения жълтък и поръсете с кристална захар и ядки. Печете на 180 градуса до златисто. От тази доза излизат 3 такива козунака.

За глазурата ви трябва един черен шоколад. Сложете малко повече от половината от него в порцеланова купичка. Нея сложете в по-голяма метална и поставете на котлона. Много важно е водата да не завира, така че загрявайте на ниска степен, при непрекъснато бъркане. Когато шоколадът стане течен, махнете от котлона и добавете другата половина от него. Така ще го темперирате и вече можете да залеете козунака, който е изстинал. Оставете на стайна температура да се охлади и сте готови.

Kozunak1

Всяка година с децата търсим оригинални идеи за боядисване на яйца. Тази година, освен по традиционния начин, направихме така нашумелите яйца, боядисани с ориз и с коприна.

Qica7

Яйца, боядисани с ориз

Какво ви е нужно:

бели яйца

пластмасови кутийки (ползвам от салати или малките кутийки от хранителните магазини) или кофички от кисело мляко

за всяка кутийка по една шепа ориз

боя за яйца – най-добре от тези, които се режат и се накапват върху яйцето. Ако обаче нямате такива, ползвайте малко от боята, в която сте боядисвали

Как се боядисват

Сварете яйцата и оставете леко да изстинат. В това време смелете ориза в робот на по-ситни парченца, сложете го в кутийка и капнете малко боя върху него.

Oriz1

Oriz2

Разбъркайте добре, за да се оцвети. Сложете едно яйце, затворете добре и започнете да раздрусвате енергично кутийката. Ако ползвате кофички от кисело мляко, сложете ги в отделни торбички, стегнете с ластиче, иначе рискувате да се разхвърчи из цялата къща:) Доказано е, малкият заля канапето, пода и самия себе си:)

Qica5

Qica6

Ако оризът изсъхне, докато варите друга партида яйца, пак капнете малко боя. Идеята е оризът да е леко влажен. Стават много красиви.

Qica8

Боядисване на яйца с коприна

Ето тази техника обаче няма равна по себе си според мен. Най-трудното тук е да намерите естествена коприна, иначе просто ще си изгубите времето. Една приятелка ме снабди и съм ѝ страшно благодарна.

Какво ви е нужно:

бели яйца

разноцветни копринени парцалчета

памучни парцалчета

телчета или ластичета за завързване

Koprina1

Коприна можете да откриете и в магазините за втора употреба. Разни шалове, блузи, важното е да пише 100% коприна! Вземете бялото яйце, обвийте го стегнато с коприната, стегнете с телче или ластиче. Върху него сложете памучното парцалче, пак стегнете.

Koprina2

Сложете всички яйца в тенджера със студена вода, добавете 2 с. л. оцет и една сол. Варете по стандартния начин, след като яйцата заврат, намалете котлона и варете 15 минути. Хубавото тук е, че няма да има нито едно пукнато яйце, платовете ги предпазват.

Qica2

Qica3

Qica9

Махнете платовете, когато яйцата са поизстинали, иначе ще се изгорите. После имате точно шарките на коприната. Невероятни са!

Още кулинарни идеи можете да откриете в блога на Траяна - Вълшебства в кухнята.


Препоръчваме ви още:

Как да боядисате яйцата - няколко добри идеи

Още идеи за боядисване на великденски яйца

20 съвета за вкусни домашни козунаци

Автор: Мая Цанева

Нашето семейство е малко – мама, татко и 5-годишният Отело. Защо го наричам Отело ли?

И двамата с баща му сме свободолюбиви хора, но домошари. Това означава, че никой от нас не ограничава другия да излезе с приятели, да отдели време за себе си, стига да има кой да се погрижи за Отело. Не сме и особено ревниви един към друг – вярваме си и нямаме причини да се съмняваме във верността си.

Ето пример: като като повечето домакини аз основно пера, съответно събирам, сортирам дрехи и т.н. Нямам навика да бъркам в джобовете и редовно задръствам пералнята с монети или камъни например. Често от търбуха на машината излизат и дрехи в бели мъхчета от бележки, които са се разпаднали на снежинки. След като веднъж изпрах и 20 лв., мъжът ми каза: „Е, казах ти да ми пребъркваш джобовете, няма какво да крия!“. Все още не бъркам.

Малкият Отело, за разлика от двама ни, не ни вярва сляпо. Той държи двамата му родители да са налични заедно, особено вечер, и става неспокоен, ако някой от нас е навън самостоятелно и без да знае поне ден по-рано.

Снощи съпругът ми отиде да се види с приятел на бира. Двамата с Отело се прибираме от игра и още от вратата той извиква:

- Татко, къде си?

- Баща ти е на бира, ще се върне по-късно.

- Кога ще се върне? Към 8?

- Да, предполагам - отговарям аз и приключвам темата.

След вечеря той ме попита с леко притеснен глас:

- Татко скоро ли си идва?

- Да.

- Вече се бави. Да му звъннем?

Преди няколко седмици синът ми каза...

717713cd3919897f77ead78b5e88e7ab XL

Отклоних предложението и двамата се загледахме във филм за животните. За мой късмет попаднахме на серия за пингвини, при които единият партньор остава бебето на грижите на другия и заминава на рискован лов за дълго време. Отело ме погледна изпитателно и попита:

- Мамо, татко скоро ли си идва?

- Да, скоро.

- А ако не се прибере? Да му звъннем – тъмно е, да не се уплаши.

Напуши ме смях как баща му ще се уплаши в 9 вечерта.

- Баща ти е смел – отговорих.

- А дали ще си вземе такси? Навън е студено.

Предложих на Отело да позвъним на баща му, за да си легне спокоен.

- Татко, кога си идваш? С кого си?

Последва отговор.

- Тръгваш ли си вече? Как ще се прибереш?
.........

- Идвай си скоро, за да си лягаме. Не мога да заспя без теб, а утре ще ставаме рано.

След 30 минути баща му се прибра. Отело си легна спокоен. Всички си бяхме вкъщи, а тъмното – само.


Препоръчваме ви още:

Утрешен

Аз, моя милост и майката на Митко

Лайфхакер

 

Двадесет и осем български спортисти се включиха в кампанията за насърчаване на детското четене “Походът на книгите“ 2019

Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална инициатива и се организира от Асоциация „Българска книга“, в партньорство със Столична община и със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град, Българската библиотечно-информационна асоциация, „Глобални библиотеки“ - България и фондация „Детски книги“.

Нейната основна цел е да привлече популярните хора на България, от различни професионални области, да дадат своя пример и принос за насърчаване на детското четене, като обърне вниманието на обществото към това, колко важно е четенето за правилното емоционално и интелектуално развитие и израстване на всяко дете. Кампанията „Походът на книгите“ стартира ежегодно на празничния 2 април (Международния ден на детската книга и рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен) и продължава до 23 април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право.

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

61ec57108b98fbb4310ac587ccc7f17e XL

От 2 до 23 април 2019 в кампанията се включиха 28 български спортисти – истински легенди от света на спорта, които се срещнаха с повече от 3000 деца от София в 13 детски градини, 17 училища и два от центровете на Каритас за деца на бежанци и деца от ромски произход. Срещите преминаха изключително емоционално и се превърнаха в истински празник. Спортистите прочетоха от своите любими детски книги и отдадоха значение на четенето за удоволствие, раздадоха автографи и разказаха на децата завладяващи истории за достиженията си и за това, колко важно е за всеки успех, не само тренирането на тялото, но и на ума. Тити Папазов разписа над 60 автографа с посланието „Книгите са богатство“, повечето спортисти раздадоха поименно над 100 автографа, Симона Пейчева направи аналог между любимата ѝ детска приказка „Малката кибритопродавачка“ и това, че спортът би могъл да бъде пълен с трудности и изпитания. Нешка Робева, в рамките на час и половина, разказва за няколко любими книги и приказки пред повече от 500 деца. За първа година „Походът на книгите“ гостува на два от центровете на Каритас, като Ренета Камберова се срещна с деца на бежанци, а Александра Жекова посети центъра за подкрепа на ромски деца.

Осма национална кампания "Походът на книгите"

c69b7f6b3abe10f8eb06ff79f0fa076b XL

В рамките на националната кампания „Походът на книгите“ се включиха и инициативите: на ББИА – „Маратон на четенето“, който обхвана 100 библиотеки от 43 града и 40 села, паневропейската кампания „Европа чете“, представена за България от фондация „Детски книги“, която има за цел да ангажира обществеността с данните за функционалната грамотност при децата и необходимостта да се чете всеки ден по 15 мин. на глас, за да се преодолее стастистиката, че 73 милиона възрастни хора в Европа са неграмотни, а един на всеки десет ученици отпада от училище. Прогнозите сочат, че до 2020 г. това ще доведе до повишение с 30% на нискоквалифицираната работна ръка. Книгата на “Европа чете” събира подписите на европейски политици, които подкрепят кампанията. Тя беше представена в България за първи път от Вал Стоева от фондация „Детски книги“, по време на пресконференцията на 2 април, в рамките на старта на кампанията „Походът на книгите“.

Кампанията за насърчаване на детското четене „Походът на книгите“ завършва на 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, с четенето на известния спортен журналист – Камен Алипиев в столичното 7-мо СУ и инструктора по йога Даниел Петров в 42- ро ОУ „Хаджи Димитър“.

Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване от ЮНЕСКО при ООН и празнуван за първи път през 1995 г. С честването на този ден в целия свят световната организация се стреми да насърчава четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков и др.


Препоръчваме ви още:

Искате да имате добри и умни деца - четете им на глас

"Бисерче вълшебно" 2019 - 7-мо издание на националната награда за най-добра детска книга

Читателят живее хиляда животи

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам