Децата са изобретателни и прекрасни в своята способност да се адаптират и да търсят лек за състоянията си, а възрастните са много изобретателни в своите реакции и опити да я „изкоренят“. Това прави преодоляването на вредните навици много трудно. За съжаление, няма универсална рецепта, която би ни помогнала да го направим безболезнено. Все пак имаме опции, от които можем да се възползваме. 

Смученето на палеца (края на дрехата или одеялото), гризането и беленето (чупенето) на ноктите или кожичките, на пръв поглед са сходни симптоми, но причините за появата им са различни. Това не са просто вредни навици, това е невротично действие, често несъзнателно, неконтролирано (особено при най-малките деца, при които волевите центрове още не са сформирани).

Детето не прави това с цел да подразни или ядоса родителя си.

За всяко подобно действие има причина. Понякога родителите се тревожат дори не толкова от самото действие, колкото от факта, че се прави неконтролирано, неосъзнато.

Всеки навик е резултат от вече установени механизми – това е навик на нашите невронни връзки. За да се промени, е нужно време. Необходимо е да предложим и изградим алтернативно действие или реакция. Нищо не можем да вземем, без да предоставим друго в замяна. Това е базово правило на възпитанието. Ако трябва да лишим детето от присъствието си – му оставяме баба или бавачка в замяна. Ако го лишим от компютъра му – предлагаме солидна алтернатива – своето емоционално присъствие, съвместни занимания. Ако няма замяна, в образувалата се празнина ще се появи нов, възможно е дори по-сериозен, и вече телесно-соматичен симптом.

Колкото по-голямо е собственото ни напрежение, колкото повече се стремим да изкореним вредния навик и акцентираме върху него, толкова повече детето се чувства "не като другите", потиснато, "повредено". Нараства и вероятността за укрепване на симптома или трансформирането му в нещо друго.

Много показателен е случай, цитиран от психотерапевт. Момче, което мастурбира, е заплашено от родителите си, че ще му „отрежат“ ръката и пениса. След тази заплаха, то започва да смуче палеца си. Последва закана, че ще му „отрежат“ палеца. Вследствие на това то започва да се напикава.

Смученето на палеца

Повечето родители са чували за оралната фаза на развитие на детето. Това е времето, когато новороденото получава удоволствие при сукане и развива сетивата си, получава опит в близостта, формират се усещането му за безопасност и доверието. Всичко това се случва благодарение на кърменето – колкото и когато му е нужно. Всяко дете има индивидуални потребности и възможности. Този орален период е времето, когато у детето се залага усещането „аз съществувам и моите потребности могат да бъдат удовлетворени от света“. Това е време на формиране на привързаността, възможността да бъдеш в близки отношения, да приемаш и откликваш на близостта. Това е периодът на формиране на базово доверие или недоверие към света.

Всеки човек има свои потребности, свои уроци и свой опит. Ако потребностите на детето, по различни причини, не са била удовлетворена, ако в този период се е случило нещо травмиращо, то може да засити своята потребност със заместител – палец, биберон, играчка…

Най-малките

Децата, които са на смесено хранене, при прорязването на зъбите смучат палеца си, за да компенсират това, което не им достига, или за да обезболят процеса. Това е норма, можем нищо да не правим, но трябва да имаме едно наум, че може да прерасне във вреден навик. В тази възраст дефицитът на контакт с майката при кърмене се компенсира с емоционална близост, телесен контакт.

След тригодишна възраст

С този вреден навик по-големите деца си връщат усещането за присъствието на някой значим в живота им човек (той запълва празнината, в която би трябвало да са мама и татко); усещането за безопасност; снижават емоционалното си напрежение. Така те  регресират, връщат се в миналото, когато настоящето е твърде напрегнато. Създават си усещането за безопасни граници. Компенсират недостига на нежност. Успокояват се преди сън. Запълват пространството от скука. За децата, които са единствени в семейството, това може да е начин да си „починат“ от твърде многото контакти (в училище, в градината, вкъщи).

Каква потребност задоволява този вреден навик:

- липсата на усещане за безопасност;

- отсъствието на мама;

- излишното напрежение;

- връщат си близостта и нежността.

- усещането си за значимост, когато в семейството се появи друго дете.

При по-големите това е начин да снижиш собствената си критичност, да установиш контрол, да се измъкнеш от натиска на околните, да реагираш на перфекционизма – своя и на родителите си.

Какво да предприемем

Да открием причината за тази невротична реакция.

Да занижим изискванията и склонността си да даваме оценки на детето.

Да осигурим по-голям телесен контакт – масажи, игри, които изискват такъв контакт, прегръдки и всичко, което напомня за прегръдка.

Да насърчим детето да оцветява мандала, да рисува къщички, да строи – всякакви занимания, които биха му създали усещане за граници.

Да играем на криеница под одеялото.

Да научим детето да пие от сламка.

Да приготвяме заедно храната.

Понякога работи и парадоксалния метод – да направим смукането на палеца задължително. Например в определен ден, час, за определено време, да си смуче палеца „задължително“. При някои деца парадоксалната психотерапия прави чудеса.

Да предложим игри с вода и във вода.

Да рисуваме с пръсти.

Гризането на ноктите

Това е форма на агресия и автоагресия – детето гризе ноктите си, вместо да ухапе някого или да се нарани. Децата с такъв симптом често са хиперотговорни и чувствителни, страхуват се да не наранят околните, да не кажат нещо неправилно, да не обидят, срамежливи са и са твърде самокритични. Често поемат отговорността за чувствата на родителите си. Боят се да не ги разстроят, да не сгрешат, да не оправдаят очакванията. Понякога говорят тихо и неразбираемо. Имат нужда да кажат НЕ. Потискат естествените си агресивни импулси. Често не знаят какво искат или не искат да кажат. Не си позволяват да грешат. Трудно се отпускат. Възможно е дори да ходят прегърбени, като че ли имат някакъв товар на гърба си. Често изпитват страх и чувство за вина. В гризането на ноктите се проявяват потиснатите, неказани думи, нуждата от контрол и склонността към самонараняване.

Какво да предприемем

Да намалим напрежението.

Да свалим от детето отговорността за собствените ни емоции и нереализирани амбиции.

Да го учим и да му позволяваме да казва НЕ.

Да го стимулираме да прави избори и да ги поощряваме.

Да разказваме за своите грешки с усмивка.

Самите ние да се отпускаме по-често, да се веселим и радваме.

Да играем псевдо-агресивни игри (в които има разрушение). Да дърпаме кърпа със зъби (като кученца); да „ръмжим и лаем“ един към друг; да играем на „борене“; да целим мишени с тръбичка.

Да насърчим детето да пее, да се занимава с някакъв вид творчество.

Да моделира с глина, пластилин, с кинетичен пясък, с тесто, да прелива течности.

Да правим масаж на тялото и ръцете.

Да играем ролеви игри, да посещава театрална студия.

Да му позволяваме да казва „това е мое“ и да засищаме нуждата му от емоционална и телесна близост с нас.

Да му даваме по-често храни, които се гризат - сухари, ябълка, морков и др.

Беленето (чупенето) на ноктите

Този навик често е реакция на телесно наказание; вина за причинена физическа болка; усещане за ощетеност; невъзможност да защитиш физически границите си, територията си; страх от телесно наказание; потребност от нежност и физическа близост; самонаказване за извършване на „забранени“ физически действия.

Особености на характера:

- перфекционизъм;

- мания за контрол;

- тревожност;

- напрежение, натиск;

- потребност от емоционална и телесна близост;

- необходимост от приемане.

Какво да предприемем

Да учим детето да казва НЕ.

Да го учим да отстоява границите си на телесно ниво, да защитава територията си.

Да си даде право на думата „мое“.

Да му позволяваме да се хвали.

Да къса хартия, да играе с пясък, да рисува с тебешир, да играе с джаги, да плете шнурчета и др..

Вредните навици са особено постоянни в проявите си и преодоляването им изисква хладнокръвие, упоритост и съпричастност от страна на родителите. Разбира се, по-лесно е да креснем, да ударим през ръцете или да намажем пръстите с люто. Но си струва да опитаме по-другия начин.

Източник: Creu

Предлагаме ви и тази интересна статия за детските страхове.

Препоръчваме ви още: 

12 признака на токсичните родители

Мамо, не прави така

Детето-трофей