Ninja Editor

Ninja Editor

Детството е онова чудно време, което повечето от нас си спомнят като нещо прекрасно, и в което ни се иска да върнем. Сигурни сме, че написаното по-долу ще ви потопи в света на собственото ви детство.

1. Търсили ли сте късметлийска детелина с четири листа? Пазили ли сте си я за щастие?

2. Сключвали ли сте си пръстите зад гърба, за да не ви хванат, че лъжете?

3. Заобикаляли ли сте шахти, за да не се скарате с приятелите си?

4. Случвало ли ви се е да пълните с вода чорапите, които са ви карали да изперете?

5. Изпадали ли сте във възторг, когато са ви строили колиба от възглавници и одеяла?

15 играчки от нашето детство, които децата ни ще обикнат

83274d52df243e3809825d8ba8bf8f65 XL

6. Кой от вас е играл на магазин на двора с пари от листа? А правили ли сте компоти с листа от рози?

7. Вие също ли сте вярвали, че когато си легнете да спите, играчките ви оживяват?

8. Кой от вас се е страхувал, че ако пипне жаба, ще му пораснат брадавици?

9. Кой от вас се е завъртал три пъти, когато види черна котка?

10. Измисляли ли сте си желание, когато часовникът показва 00.00 или 21.21 или 22.22?

Как да съхраним спомените от детството - 15 забавни идеи

af6038056f6231c664e3ef073c45af10 XL

11Помните ли някое любимо стихче, например:

Носорог, носорог,
нос ли имаш, или рог?
Ако имаш само нос, 
ще се казваш носонос.
Ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог,
но ти имаш нос и рог
затова си носорог!

12. Когато приятелите са ви молили да им изнесете от къщи чаша вода, казвали ли сте: „Ако се прибера, няма повече да изляза“?

13. Мислили ли сте, че ако изядете семките на ябълката, в корема ви ще порасне дръвче?

14. Навивали ли сте на пръст конче от дрехата си, за да разберете с коя буква от азбуката ще започва името на бъдещия ви мъж или жена?

15. Мислили ли сте, че ако познаете на коя страна от лицето ви е паднала мигла, ще бъдете щастливи?

Тези въпроси накараха ли ви да се усмихнете?


Препоръчваме ви още:

Мост от спомени

Писмо до 3-годишното ми Аз

Такива бяха времената

 

Аз - майка, аз - баща

Докато някои живеят в тревога дали от традиционните "мама и татко" няма да станем "родител 1 и родител 2" и доколко пагубно ще се отрази това на крехката детска психика, някъде около нас има родители, които вече са родител 1+2. Този текст получихме в редакционната поща от майка, която помоли да остане анонимна.

Живеем във времена, в които някои родителите сами вземат решение да не ваксинират децата си, да ги оставят на произвола на естествения подбор и дори да им дадат възможност да изберат собствения си пол. И докато преди двадесет години родителите знаеха още в началното училище какво ще учат отрочетата им в университета и правеха планове за тяхното светло бъдеще на адвокат, лекар, инженер или космонавт, то сега се притесняват, че е твърде вероятно въпросът „Момче ли е, или момиче?“, който обикновено се задава на наблюдаващия акушер-гинеколог, да стане изключително неудобен. Но докато майки и бащи скубят коси по новите семейни тенденции, карат се помежду си, псуват пред телевизора, докато си пият ракията и си ядат салатата, или просто проучват възможността да си сменят пола съвсем легално, за да се придържат към последния писък на модата, има и такива, които наистина се явяват нещо като Родител 1 и Родител 2.

Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме

18ff4d910cedae8e6e6069cb21af4163 XLИли по-скоро Родител 1+2.

По стечение на обстоятелствата аз съм точно такъв родител – съвместяващ ролята на Родител 1 и Родител 2, а понякога и тази на бабите и дядовците от едната страна, за да има някакво равновесие. Моето дете въобще не се чуди къде е Родител Едикойси, защото него много отдавна го няма по собствена воля. Вероятно разнообразието на обществото, както и фактът, че живеем в големия град, си казват думата – детето ми не се чуди защо Родител Едикойси не е с нас на празниците, нито пък защо не се обажда на рождени дни, не присъства на първия учебен ден, не пожелава лека нощ и добро утро, не се кара за неразумно поведение и непослушание, не хвали и не подкрепя.

Родител 1+2 отнася всичко – и раните по колената, и воденето на училище, и вземането от училище, и воденето на тренировки, и плащането на сметки, и поредното разболяване, тичане по задачи и справяне с емоционални състояния, породени от детски пубертет, които съвсем логично ще прераснат в реален пубертет след някоя и друга година.

Родител 1+2 обаче е свидетел и на успехите, на похвалите в училище, на медалите, на усмивките и детското щастие, на целувките за лека нощ, на приятелствата, на всички малки и толкова важни моменти, че понякога се чуди защо Родител Едикойси изобщо си е позволил да живее толкова елементарен живот, че да ги изпуска. И докато мисълта за първия цикъл, първата целувка и влюбването ме карат да се стресирам и да се чудя дали сама ще се справя, животът си минава като поредната джендър мания или неосъществен Брекзит.

Самотни майки няма

258565ce4d7dff5eb14d5032bc3c05e4 XL

Родител 1+2 работи като луд, за да осигури насъщния на детето, от какъвто и пол да е то. Понякога се лишава от рокля, прическа, някой чифт обувки или сладолед в обедната си почивка, за да може да купи колело. Отива в по-евтин курорт, но пък пие истинска лимонада, прокарва и някоя невинна чаша вино, носи си старите джапанки от миналата година и не се занимава много с казуса дали има сланини около ханша, или пък че не си е лакирал ноктите на краката. Няма от онези супер модерни плочки на корема, не се е снабдил с пет чифта бански за себе си, но пък влачи жирафи, топки, лопати, с които понякога му иде сам да се закопае, и няколкостотин вида надуваеми и пластмасови чудесии, които цял ден стоят на плажа и чакат обратния път към хотела съвсем непокътнати.

Родител 1+2 предпочита да яде баничка на пясъка, но да подари още една нощ на морето на своето дете, за да му покаже още веднъж как точно се плува, колкото и да не може. Влачи сакове към автобуса, но никога няма да откаже да купи още един сладолед по пътя. Заспива без да е отишъл в страхотния бар отсреща, но пък се събужда от боен вик и рапан, залепен до носа му, защото е време да се ходи на плаж. Пропуска любовни срещи, гостита, партита, пътешествия, а може би и любовта, за да бъде това, което е. Защото Родител 1+2 е повече от Родител 1 и Родител 2.

Кръгът на любовта

c8ee24acfd5f882fbcb7847b73a2caea XL

Хиляди самотни родители се борят да осигурят насъщния на децата си в България – страна, в която издръжка от 150 лева на месец се счита за нормална. Страна, в която Родител Едикойси може да фигурира само в акта за раждане, да плаща 150 лева месечна издръжка посредством съдия-изпълнител и да живее живота си така, както си иска. Страна, в която Родител 1+2 не получава детски надбавки, защото доходът му надвишава прага с 10 лева. Държава, в която Родител 1 и Родител 2 осъзнават, че няма нужда да се женят, а по документи и живеят на различни адреси, за да могат да получават така желаните детски надбавки, от които Родител 1+2 никога няма да се възползва.


Препоръчваме ви още:

Да си самотна майка на 20

Когато Господ създаде майките

Какво разбрах за себе си, когато мъжът ми ме напусна

Автор: Ели Рибова

- Здравейте! Колко струват цветята?

Цял следобед го наблюдавах през прозореца на офиса. Беше застанал на отсрещната страна на улицата и продаваше зюмбюли и лалета. Бяха странно натъпкани в една кофа, леко смачкани, нямаха опаковка, нямаха панделки.... просто откъснати цветя. Зюмбюли и лалета, но пък много интересни цветове – бледо оранжеви - лалетата и пурпурно червени - зюмбюлите. Не бях виждал такива.

- По левче са зюмбюлите, а лаленцата по два.

Едва го разбрах какво ми отговори. Трепереше от студа и говореше много тихо. Вятърът беше силен и режещ, а времето, за разлика от предните няколко дни, днес бе много студено. Само от няколко минути бях навън, а вече усещах ръцете си премръзнали. Бръкнах в джоба на палтото си и извадих портфейла си. Имах само едри банкноти по 50 лв. Подадох една на момчето, а то ме погледна и притеснено сведе поглед:

- Нямате ли по-дребни, господине? Не мога да Ви върна.

- Не се притеснявайте, ще купя всичките цветя.

Момчето ме гледаше невярващо:

- Всичките?!

- Да, всичките! Колко ще струват?

Преброи ги набързо и пак се сви в якенцето си ....

- 32 лв., господине... Но... аз, аз... аз пак не мога да Ви върна. Имам само 4 лв.

Погледнах го. Трепереше целият. Да беше на 13-14 години, не повече. Чудех се какво прави тук, в този студен мартенски ден, и защо той продаваше тези цветя?

- Задръжте рестото. – отговорих – Не искам да ми връщате. Няма проблем.

Момчето стоеше още по-притеснено и смутено и сякаш не знаеше какво точно да направи. Вятърът се беше усилил и правеше малки вихрушки от нападалите по земята листа. Слънцето се опитваше да пробие облаците, но безуспешно.

- Аааам.... искате ли да Ви ги сложа в кашонче, имам тук едно? Няма как да Ви дам кофата, извинявайте. Ей сега ще ги подредя внимателно, ако желаете, господине.

- Добре, чудесно, дайте да помогна.

Подредихме цветята в кашона, а когато го взех с две ръце, усетих прекрасния им, опияняващ аромат и си представих щастливата усмивка на Мария, която щеше да се появи довечера на лицето ѝ, когато види цветята. Момчето леко се усмихна, с треперещи ръце прибра банкнотата, закопча якето си догоре, изля водата от кофата и нахлузи ръкавичките си.

- Много Ви благодаря, господине! Бъдете жив и здрав! Много Ви благодаря!

Усмихнах му се и тръгнах обратно към офиса. Имах още около половин час до края на работния ден, затова оставих кашончето с цветята в колата си и вече нямах търпение да се прибера у дома.

История, която не е за разказване

b510e750fde512f056b6b613bbb84f86 XL

***

Чух щракването на ключа и нетърпелив скочих да я посрещна.

Бях подредил прекрасните зюмбюли и лалета из цялата стая, във всички малки вазички, които успях да намеря у нас. В апартамента се носеше аромат на пролет. Определено Мария щеше да е очарована. Влезе в хола и остана със зяпнала уста. Точно както очаквах! После обаче, погледът ѝ се промени и тя смръщи вежди.

- Боби?! Какви са тези цветя?

- Е как какви? Зюмбюли и лалета! За теб.

- Това ясно, обаче... Откъде ги взе?!

Ей не мога да ги разбера тия жени... Намеци, намеци, „искам цветя без повод“, “с един малък жест ще направиш много“, „ще ми донесеш радост“. А сега, когато съм го направил, тя не само че не е доволна, а на всичко отгоре ми се кара?!

- Какво значи откъде съм ги взел, бе Мими?! Купих ги от едно момче! Продаваше ги пред офиса днес! Какви са тия въпроси, дето ми задаваш?

- Момче, което ги е продавало пред офиса... Наистина ли?

- Разбира се! Да няма да тръгна да ги бера аз ....

Ядосан се обърнах и излязох от стаята.

- Чакай, Боби, извинявай.

Гушна ме отзад и хвана ръцете ми.

- Извинявай, просто... точно такива цветове са зюмбюлите и лалетата в двора на баба, онзи ден бях при нея, нали помниш. Хвалеше ми се колко красиви са станали тази година, а днес предиобед ми се обади и плачеше, защото някой е минал тази нощ и е обрал всичко в градината.

- Е как пък реши, че това са същите тези лалета и зюмбюли?

- Уникални са цветовете им, Боби! Напълно сигурна съм, че това са същите цветя!

Побеснях. Сега си дадох отговор, защото цветята бяха просто наредени в онази кофа пред момчето, без панделки или каквато и да е опаковка. Стиснах юмруци, но нищо не казах. Значи на тоя келеш му бях дал 50 лв за зюмбюлите и лалетата, които е отгледала бабата на собствената ми жена?! Ако сега беше пред мен, хлапето със сигурност щеше да изяде голям бой.

- Съжалявам, мила. Съжалявам...

Как едно 15-годишно момче разби сърцето ми

ddfb9b15e570a6169be22cf2dc69112e XL

***

Надявах се на следващия ден онзи мъж пак да ме посети, макар да не бях сигурен какво точно ще продавам. Тайничко се молех пак да дойде с цяло 50 лв, и да ми каже, че не иска ресто. Бях направил около двадесет гривнички от мъниста и мислих днес търговията ми да е с тях. Пак по левче. Нямаше да събера много пари, но все щяха да са от полза.

Времето днес беше с мен. Слънцето грееше, чуваха се птички. Пролетта не беше далеч.

Към десет той дойде и за моя радост още със слизането си от колата се запъти към мен. Изобщо не беше усмихнат като вчера, обаче. И ме гледаше ядосано....Много ядосано...

Изправих се плахо, а той ме заговори с остър тон:

- Ей, момченце! Значи така правиш ти? Ходиш по дворовете и обираш цветята на хората, а после ги продаваш и печелиш пари?! Браво, чудесно! Нямам думи за постъпката ти! Днешната младеж сте под всякаква критика... Докъде я докарахме! И затова ли ти дадох 50 лв? За крадени цветя! Не те е срам!

Забих поглед в земята, а очите ми се напълниха със сълзи... Не знаех какво да кажа, то нямаше какво да кажа. Вярно беше, наистина предния ден бях обрал цветята в един двор. Това беше единственото нещо, което ми беше хрумнало,че мога да направя, за да помогна на мама и да й купя лекарствата. В отчаянието си не можех да измисля нищо друго. Спешно ни трябваха тия пари. Спешно... Откъсването на нечии цветя ми се струваше като най-безболезнената идея и най-лесно простимата грешка, която можех да направя. Но как можех да предположа, че съдбата ще ми изиграе тази лоша шега. От мислите ми ме откъсна ядосаният глас на мъжа до мен:

- Днес какво продаваш? Гривни пък сега? Тях откъде ги открадна, казвай бързо, преди да съм се обадил в полицията!

- Извинявайте, господине! Много съжалявам! Аз, не исках да става така. Извинявайте... бих Ви върнал парите, но с тях вече купих лекарства. Мама е много болна, от два дни е с висока температура. Ходи на лекар, но лекарствата, които ѝ изписаха, са много скъпи. Тя е безработна в момента, само на социални помощи сме. Баща ми ни изостави преди много години. Имам и по-малка сестричка...

Умора на съчувствието

64f7b8990be2d94add5152c155ac4915 XL

***

Много болка имаше в това русокосо момче, усещах колко отчаяно и обезверено е детето и как въпреки всичко, то намира сили да се бори, да намери решение за болната си майка и малката си сестра. Беше му се наложило да порасне бързо и да стане мъж.

Мълчах и го слушах. Стана ми неудобно. На мен. Едни откъснати цветя, едно букетче надежда беше помогнало на една жена, да оздравее. Аз бях помогнал също неволно, купувайки ги от момченцето. Замислих се – престъпление ли беше направил той? Разбира се, че не е редно да се прави така; разбира се, че не трябва да влизаш в чужди дворове, да береш чужди цветя и после да ги продаваш,но в случая, той го беше направил само и единствено, за да купи лекарство за майка си. Постъпка на отчаяно до лудост дете.

Съжалих за грубото си избухване.

Прегърнах момчето и го попитах каква е цената на гривните.

- Аз съм ги правил, наистина! Аз! От едно герданче на мама. Развалихме го със Стефи и от мънистата направихме тези гривнички.

Сърцето ми се сви. Извадих банкнота от 50 лв и отново му я подадох. Този път обаче, му дадох и визитката си.

- Нека майка ти да ми се обади, когато оздравее и се почувства по-добре. Нека да ми звънне! Чу ли? Казвам се Борислав Стоянов. Ето тук е написан номерът ми. Нека да ми се обади. Ще я вземем на работа. Предай ѝ! Всичко ще бъде наред с вас. Кажи ѝ да не се тревожи.

Взех гривничките от момчето, погалих го по косата и бързо се обърнах и закрачих към офиса. Не исках да види сълзите, които блестяха в очите ми.

За автора:

eli ribova
Ели е от Стара Загора. Има прекрасна дъщеря на 19 г. и чудесен съпруг. Водеща е на сватбени тържества. Обича да пише. Това е страст, която не я е напускала от ученическите години.

 

Препоръчваме ви още:

Ангела

Двадесет минути разлика

Живите се броят през пролетта

Автор: Йоана Боянова

Преди да се роди детето, бях перфектната майка. Малко след като се роди, нещата придобиха лек обрат. Примирих се, че ще бъда просто майка. Имах дълъг списък със задължителни неща, които би било редно да покривам. С времето списъкът намаля, към днешна дата се състои от две неща – да бъде облечен и да има топла храна.

Няма да забравя как, прибирайки се от родилното му, ударих главата му в касата на входната врата. Стоях и не мърдах вцепенена. Как можах! Що за родител съм? С времето се повтори, че и потрети. Свикнах, случва се, при това редовно.

Такива бяха времената

115a268eac0b57e802cbe1d9f70599a0 XL

Пак така запечатан спомен ми е как, когато беше на годинка и нещо, изведох детето в парка. Както си седя, осъзнах, че не го виждам. С пълно гърло почнах да крещя и да го викам. Бабата до мен ми каза: „Извинете, ГОСПОЖА, детето в количката не е ли ваше? - Моето си беше. В спомените ми това е първият път, в който го загубих. Вторият беше вкъщи - пъхнал се в гардероба. Разликата е единствено в това, че се втория път се изложих само пред себе си, иначе истерията си беше съвсем същата.

С годините задобрях в някои дисциплини:

- успешно избягвам изплюта храна – предимно зелена;

- веднъж успешно пробутах лъжица спанак;

- спринт на кратки и не толкова кратки разстояния;

- спасяване на тичащо дете от люлки;

- целуване на вежди след сблъсък с люлки.

Когато стана майка, никога няма да...

8a7eacb7a228abdc187ecece4128652b XL

Предотвратявам поглъщане на пясък, случи ли се, давам минерална водичка за по-лесно преглъщане.

Имам успешно спасени десетки фасове и боклучета от поглъщане.

Задобрях и в други не толкова благородни дисциплини. Много съм добра в крещене с пълно гърло. Тази дисциплина има някои подразделения:

- преди лягане;

- след ставане;

- по време на закуска, обяд и вечеря.

Със сигурност си млада майка, ако...

8770edde764603a2ffa1726bdfc3a8e0 XL

Най-добра съм, когато става въпрос за: „ЕЛА ТУКА БЕ, НА ТЕБЕ ГОВОРЯ!“

Имам умения на сапьор при смяна на памперс, слагане на капки за нос, пробутване на супа от броколи, подстригване и миене на ръце.

Както казах, бях перфектната майка, преди да се роди детето, сега искам само да си измия косата и да си сложа балсам.

Вярвам, че ще съм перфектната баба.


Препоръчваме ви още:

Защо е уморена мама

30 признака, че имате "мамешки" мозък

22 признания на една недоспала мама

Когато живееш някакъв безумен живот, всяка минута е разчетена. Постоянно се чувстваш длъжен да сверяваш задачите от списъка си и да тичаш нанякъде. Както и да се опитваш да разпределиш времето и вниманието си, колкото и задачи да се опитваш да решиш – никога не ти стига времето да успееш с всичко. Такъв беше животът ми в продължение на две безумни години. Мислите и действията ми бяха контролирани от имейли и запълнено до дупка разписание. Макар упорито да се опитвах да намеря време за всичко, никак не ми се получаваше.

Преди шест години получих истинска благословия в лицето на спокойното ми, безгрижно, спри-и-помириши-розата детенце.

Когато трябваше да тръгвам, тя започваше да търси блестящата си корона в чантата ми.

Когато трябваше да бъда някъде преди 5 минути, тя настояваше да закопчея плюшената й играчка в столчето за кола.

Когато трябваше да хапнем набързо в някое заведение тя изведнъж спираше и се заговаряше с възрастна жена, която й прилича на баба й.

Когато имах само 30 минути, за да стигна до някъде, тя ме молеше да спра количката, за да помилва всяко кученце, покрай което минавахме.

Когато денят ми беше запълнен с ангажименти, още от 6 сутринта, тя ме молеше да й счупя яйца и много бавно и внимателно ги разбиваше в купа.

Това безгрижно дете беше истински подарък за мен, вечно бързащата му майка. Тогава не го разбирах. Когато живееш някакъв безумен живот, виждането ти за света става някак ограничено – виждаш само това, което следва в списъка ти за деня. И всичко, което не се вмества в него, е губене на време.

Ти все нямаш време за мен

2cd457d9d226bd83dc78b3603c1a8fd0 XL

Всеки път, когато детето ми ме принуждаваше да наруша плановете си, аз отговарях: „Нямаме време.“ Двете думи, които моята малка почитателка на живота чуваше най-често, бяха: „Хайде, по-бързо!“

Започвах изреченията си с тях:

По-бързо, закъсняваме!

И завършвах изреченията си с тях:

Всичко ще пропуснем, ако не побързаш.

Започвах деня си с тях:

Побързай и изяж закуската си. или Побързай и се облечи.

Завършвах деня си с тях:

По-бързо измий зъбите си. По-бързо бързо лягай в леглото.

И макар думите „по-бързо“ и „побързай“ да не влияеха на скоростта на детето ми, аз въпреки това ги казвах. Дори по-често от думите „обичам те“.

(Истината боде очите, но истината и лекува… и ми помага да стана майката, която искам да бъда.)

Минути като часове

7d2b44e1acb81d8cdd76dd8b774e17df XL

Един ден всичко се промени. Взехме голямата ми дъщеря от детската градина, стигнахме до вкъщи и излязохме от колата. Това не ставаше толкова бързо, колкото се искаше на каката, която каза на малката си сестричка: „Колко си бавна!“ И когато скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна с досада аз видях себе си – това беше сърцераздирателна гледка. Постоянно притисках, подбутвах и пришпорвах малкото дете, което искаше само да се наслаждава на живота. Сякаш ми се отвориха очите и изведнъж съвсем ясно видях каква вреда нанася на децата ми моето вечно бързане. Гласът ми потрепери, погледнах в очите своето момиченце и казах: „Толкова съжалявам, че те карам да бързаш. Харесва ми, че не бързаш заникъде, искам и аз да съм като теб.“ - Двете ми дъщери удивено ме погледнаха, а лицето на по-малката засия с одобрение и разбиране.

„Обещавам да бъда търпелива.“ – казах аз и прегърнах къдравото момиченце, което сияеше от неочакваното обещание на майка си.

Не беше трудно да премахна от речника си думата „побързай“. Значително по-трудно ми беше да се въоръжа с търпение, докато чакам спокойното си дете, което не бърза заникъде. За да помогна и на двете ни, започнах да отделям повече време за приготвяне, когато ни се налагаше да отидем някъде. Въпреки това понякога закъснявахме. Тогава се успокоявах, че ще закъснявам само няколко години, докато е малка.

Когато с дъщеря ми се разхождахме или ходехме до магазина, аз я оставях да определя темпото. Щом спреше, за да се порадва на нещо, прогонвах мислите и плановете от главата си и просто я наблюдавах. Забелязвах изражения на лицето й, които не бях виждала по-рано. Изучавах трапчинките по ръцете й; как се присвиват очите й, когато се усмихне. Виждах как околните откликват, когато тя спре, за да поговори с тях. Гледах как изучава буболечките и красивите цветя. Тя беше съзерцател. Разбрах, че съзерцателите са рядък и удивителен подарък в нашия луд свят. Дъщеря ми беше подарък за неспокойната ми душа.

Как да създаваме радост и отглеждаме щастие?

6577c6b0fbc4ba9ae61ff6583dc67c84 XL

Дадох обещанието да забавя темпото преди почти три години. И досега ми се налага да полагам немалко усилия, за да живея в забавено темпо, да не се разсейвам с ежедневната суета и да обръщам внимание на това, което наистина е важно. За щастие, малката ми дъщеря постоянно ми го напомня.

Пред време, на една почивките ни, отидохме с нея за леден сироп с колелета. Щом си купи сиропа дъщеря ми седна на столче край палатката и възхитено започна да се любува на ледената куличка, която държеше в ръце. Изведнъж лицето й стана тревожно: „Трябва ли да бързам, мамо?“

Едва не се разплаках. „Вероятно белезите на миналия ни забързан живот никога няма да изчезнат напълно.“ – помислих с тъга.

И докато детето ми ме гледаше, опитвайки се да разбере трябва ли да бърза, аз разбрах, че имам избор – можех да седя и да тъгувам, докато мисля колко пъти съм я пришпорвала… или можех да отпразнувам факта, че сега се опитвам да правя нещата иначе.

Реших да живея сега.

„Заникъде не бързаме, само яж по-бавно.“ – й казах меко. Лицето й мигновено светна и раменцата й се отпуснаха. Така седяхме една до друга, докато си разменяхме шеги за свирещите на хавайска китара 6-годишни деца или просто си мълчахме заедно, усмихвайки се една на друга, любувайки се пейзажа и звуците наоколо. Мислех, че детето ми ще изяде всичко, до последната капчица, но когато стигна почти до края на лакомството, ми поднесе лъжичката пълна с ледени кристалчета и сладък сок. „Запазих последната лъжичка за теб, мамо.“ – ми каза с гордост. Разбрах, че току-що бях сключила сделката на живота си. Дадох на детето си малко време… и в замяна то ми предложи последната си лъжичка, сякаш да ми напомни, че вкусът е по-сладък и любовта идва по-често, когато спреш да препускаш по живота.

Сега, каквото и да правим:

ядене на плодов лед

събиране на цветя

слагане на коланите в автомобила

разбиване на яйца

търсене на миди

разглеждане на калинки

или просто разходка…

... аз не казвам: „Нямаме време!“ Защото това би означавало: „Нямаме време да живеем.“

Да спреш и да се насладиш на малките неща - това означава да живееш истински. Повярвайте ми, научих го от най-добрите световни експерти по радостта от живота.

*********

Авторката Рейчъл Мейси Стафорд написа този текст преди години. Уроците, които научаваме от децата си, винаги ще бъдат актуални.

 

Прочетохте ли
Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала

 

През 2018 г. фондация „За Нашите Деца“ продължи да работи всяко дете в България да живее в сигурна семейна среда. Екипът на организацията вярва, че единствено семейството може да даде стабилна основа за успешното развитие на детето и че единствено в семейство то може да получи силен старт и да се радва на пълноценен живот. 

Близо 1600 деца и семейства в риск се довериха на фондация „За Нашите Деца“ само през изминалата година. Експертите ѝ работиха с над 1400 деца и семейства в центровете за обществена подкрепа в София и ПловдивЦентъра по приемна грижа и Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“. 1314 деца в биологични, осиновителни и разширени семейства ползваха услугите ѝ, 53 деца намериха любов и грижа в 36 приемни семейства, които организацията подкрепя, a 11 бебета посрещнаха първите си месеци в уюта и топлината на „Детска къща“. Организацията помогна на новородени и техните родители, на многодетни семейства, семейства живеещи в бедност, родители с увреждания или зависимости, семейства на деца с увреждания или здравословен проблем, семейства на недоносени бебета и др.

Предотвратяване на раздялата и реинтеграция

През 2018 г. екипът на фондация „За Нашите Деца“ работи по над 340 случая по превенция на изоставянето на деца. Благодарение на отдадеността на социалните работници, 298 деца в ранна възраст не се разделиха с родното си семейство.

Чрез програмите за семейна подкрепа фондацията работи и с 8 деца, настанени в семейства на роднини и близки, 15 осиновени деца и техните семейства, 11 деца жертви на насилие, 15 деца в риск от отпадане от училище, 12 деца с трудно поведение, които също бяха в риск от изоставяне.

Експертите ѝ подкрепиха 60 деца и родители в процес на реинтеграция с консултации и оценка.

socializacia

Социализиращи дейности и обучения

Общо 144 деца получиха възможност да участват в различни социализиращи дейности – театрални постановки, куклен театър, бебешка опера, екскурзии и излети, пикници сред природата и др. Докато се забавляваха и играеха, децата се учеха да общуват, да споделят, изграждаха по-силна емоционална връзка с грижещите се за тях възрастни.

И през изминалата година организираните от фондацията безплатни курсове за родителски умения продължиха да се радват на голям интерес и посещаемост от бъдещи и настоящи родители. В резултат, 105 кандидат-осиновители вече са готови да дадат любящ дом и втори шанс на много деца. За екипа на фондацията много важна част от работата с родители е ранното идентифициране на проблеми и предизвикателства, свързани с грижата за деца, и оказване на навременна подкрепа за справянето с тях. Това включва подкрепа на родителите дори преди появата на детето. През 2018 г. организацията проведе 40 курса за родителски умения, в които участие взеха 227 бъдещи и настоящи майки и татковци.

kurs roditelski

Една от отличителните черти, и причина фондация „За Нашите Деца“ да е предпочитан доставчик на услуги, е високото ниво на качество и експертиза на екипа. Тяхно вярване е, че специалистите трябва регулярно да обновяват и надграждат своите знания, за да са по-добри в подкрепата към децата и семействата. През 2018-та година фондацията подкрепи 91 специалисти с тренинги и обучения на различни теми, с които те повишиха своите компетенции.

Подкрепата към биологични, роднински и осиновителни семейства, която фондацията извършва по международно утвърдена методика, се отразява позитивно върху децата, категорично сочат изследванията на качеството на услугите. В резултат на работата на фондация „За Нашите Деца“ при 115 от оценените 176 деца е констатирана положителна промяна, родителите им полагат необходимите грижи за тях и посрещат адекватно нуждите им. Родителите на 61 от децата все още се нуждаят от помощ. Екипът работи усилено за изграждането на емоционална връзка между родителите и техните деца. 139 деца в риск от изоставяне останаха в родните си семейства.


Препоръчваме ви още:

Доброто съществува - и то е във всички доброволци

Безплатно обучение на тема ранно детско развитие

Проект на фондация "За Нашите Деца" в кампанията "Избери, за да помогнеш"

Автор: Надя Брайт

Януари беше месец на срещи-спринт – бързо започващи и още по-бързо приключващи. Февруари е кратък и реших да си направя детокс с по-малко, но по-обмислени срещи. Изпълних само условието „по-малко“. И ето ме и мен – висока, устата, червено червило, отегчена точно колкото да не се вживявам излишно....

„Боже, какво добро момче... Дали припада при вида на гола жена?“ Това са незлобливите ми мисли, докато пия чай с един прекрасен млад мъж, който не ме привлича по никакъв начин. Не ме разбирайте погрешно – аз търся и предпочитам добри мъже. Но добрите момчета са твърде предизвикателни за порасналата ми душа. И трябва да ви призная – на порасналата ми душа ѝ се спи. От чая е. Аз не мога да пия топла напитка без кофеин без да ми се приспи. Момчето готви, чете, има очила и има стриктен здравословен режим. Аз имам трудно минало, неясно бъдеще и да, и аз чета.

Наздраве за мъжете

f6eb4e07ae4e91398796ac5a7ad27b55 XL

Чудя се какво ли иска той и дали имам някаква бегла допирна точка с желанията му. Питам го. Има ли по-стряскащ въпрос от „Какво искаш?“ за едно добро момче? Намества си очилата, отпива от чая и казва: „Искам жена до мен, с която да се развиваме заедно“. Той какво, да не е някоя какавида? Звучи добре това за развитието, но какво означава изобщо? Аз искам някой, който се е блъскал в живота, падал е, ставал е, псувал е и пак е продължавал. Май е едно и също, просто той се изразява по-приятно. Всъщност дотук сме добре. Даже мисля, че би бил добър баща. Жалко, че си представям секса с него като гледане на „Съдби на кръстопът“ – хем да ти е скучно, хем да те е срам, хем да не знаеш защо го правиш... Дано си е намерил по-подходяща жена. И тя да е останала будна.

Втората среща за месеца. Вече с мъж, не с момче. Познава живота, грубите му лапи челични и знае как да говори с жените без да рискува да се задълбочи в някоя тема. Казва, че съм най-прекрасната, аз се смея сякаш за първи път чувам такова нещо. Изпълнявам светата троица на флирта – звънък смях, свеждане на поглед, после отмятам коса, докато го гледам право в очите. Знаете ги тия неща... Определено вечерта е крайно артистична и определено той иска само да спи с мен. Няма лошо, но не мога да разбера защо не ми казва точно това, големи хора сме. На него му трябват три дни да се „влюби“. Аз за три дни не мога да реша, дали да запаметя на някого телефонния номер в телефона си.

Не знаеш какво искаш

cb3c057fcbb189e8809645b29764b293 XL

Не знам как да му кажа, че бих спала с него, ако спре да се прави на влюбен. Не искам да му развалям постановката... Всички имаме нужда от малко магия, знам. Решавам да направя изненадващ ход – казвам му, че така не съм се чувствала с друг мъж, изигравам аналогична влюбеност. Разбирате ли, аз съм жена, която използва изрази като „аналогична влюбеност“. Трябва да си много хард, за да издържиш, когато изразявам чувствата си. Горе-долу колкото ако срещнеш кралска кобра някъде и си чел в Уикипедия, че „по принцип не напада хора“.

В тази ситуация има няколко възможни изхода. Или така силно влюбеният мъж се стряска и изчезва, или продължава да играе на любов, докато му писне (а на такива им писва бързо, вервайте ми), или сваля картите и остава (все пак съм най-прекрасната). Наблюдавам с научен интерес и спортен хъс, защото с приятелки сме заложили по 10 лева на различните варианти за реакция. Имаме в групата и една идеалистка, която вярва, че той е влюбен. Честно, иска ми се тя да се окаже права... Бих се отървала от 10 лева и от натрупаната си женска мъдрост с голямо облекчение. Тайно му стискам палци, да не се окаже поредния заслужил артист.

Как се разви тази история аз няма да ви кажа. Защото всяка ще припознае този край, който е близък на нейните опит, разбирания, цинизъм, романтизъм... казвай му както искаш. Всяка ще заложи своите 10 лева на това, което е в нейното сърце. На какво залагаш ти?

За автора:

nadya brait


Надя се занимава с психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият й сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори. Може да ви разсмее на живо на много места, например ето тук.

 


Прочетохте ли: 

Наздраве за мъжете - януари 

Знам какво искам

 

Като че ли няма по-взривоопасна тема от ваксинирането на децата. Опитайте да заговорите за това на детската площадка. Вероятно ще научите много интересни неща: за световния заговор срещу децата; „нашият лекар ни посъветва да не слагаме ваксини до една година“; вече няма такива болести; по-добре да се дават витамини на децата, отколкото да ги инжектират с неизвестно какво. На родителя, който не се е задълбочил в темата, всички тези емоционални аргументи срещу ваксините му звучат много убедително. Още повече, че в кабинета на педиатъра едва ли ще чуе нещо разумно в полза на ваксинирането. "Щом не искате не го ваксинирайте, детето си е ваше." Това, в случай че сте разколебани за имунизациите. Но въпросите за ваксините и антиваксърите не може да са решение на едно семейство, защото това решение влияе на всички нас. Какво ни струват отново избухналите епидемии от морбили и полиомиелит? Защо ваксините предизвикват толкова въпроси, обяснява педиатърът Фьодор Катасонов, автор на книгата "Федиатрия".

Ваксинирането е едно от основните изобретения на медицината, спасяващо милиони животи. Това е единственият метод, който позволява да се изкоренят смъртоносните инфекции. Това е единственият способ, който наистина може да профилактира инфекциозни болести, докато антибиотиците и някои противовирусни препарати само лекуват, при това невинаги ефективно. Ваксините използват най-съвършената система за борба с инфекциите – нашия имунитет.

Проблемът с ваксините е в това, че те сами се вкарват в капан.

Като снижиха рязко количеството на болните от инфекции, които могат да се овладеят, ваксините доведоха до изчезването на страха от тези инфекции. В резултат растат антиваксърските настроения, инфекциите отново избухват, започват да умират хора и обществото се вдига в тяхна защита, стараейки се занапред да поддържа колективния имунитет на нужното ниво. Световната здравна организация дори има специални графики, на които може да се откроят 4 фази:

  • висока заболеваемост
  • снижение вследствие ваксинирането
  • леко повишаване заради антиваксърите
  • окончателно снижение, което трябва да настъпи след възстановяването на доверието във ваксините

В момента ние се намираме в прехода от трета към четвърта фаза – отказът от ваксини доведе до нова епидемия и развитите страни затягат режима с глоби и ограничения на правата на неваксинираните. А имахме шанс напълно да изтрием морбилито като болест от лицето на Земята.

01 potential stages

Откъде изобщо се появява антиваксърството?

Причините са наистина много. Тази тема е проследена в исторически аспект в книгата на Пол Офит „Смъртоносният избор“, която препоръчвам на всички осъзнати родители. Ако говорим за съвременното информационно общество, тя има своите причини и механизми. Чух, че във факултета по журналистика учат, че темата за ваксините е в списъка на универсално горещите теми, които винаги предизвикват спорове и вдигат рейтинга. Безусловно, има много хора, на които антиваксърството носи дивиденти – пари и известност. Тези хора привличат привърженици с помощта на елементарни манипулативни техники: малко заплаха; малко лъжа, примесена с истина; малко конспирация; малко бабини деветини… и новата легенда е готова. Всеки любител на „последните проучвания в медицината“ разпространява новите си знания с помощта на същите техники и така броят на антиваксърите расте. Антиваксърските настроения обаче се поддържат не само от тях.

7 причини да смените педиатъра

e7bf886df6c9c3ddfe777f332641bb76 XL

Неволни съучастници на антиваксърите са лекарите.

Те не умеят да разговарят с пациентите си и да ги информират, по-скоро ги плашат или отблъскват с поведението си. Другите съучастници са латентните антиваксъри (най-опасният тип – уж са за ваксините, но с куп ограничения), които цитират неверни медицински аргументи и разубеждават за ранното ваксиниране. Като цяло атмосферата в родната медицина не работи за формиране на доверие у пациентите, затова им се налага да търсят алтернативни източници на информация. Немските учени от университета в Ерфурт определят четири типа антиваксъри – Безгрижни, Мързеливи, Предпазливи, Предубедени. Първите не ваксинират децата си, защото изобщо не се замислят за ваксините и риска от инфекции. Вторите – защото това изисква сериозни организационни усилия. На третите не им стига информацията и имат нужда от повече аргументи. Четвъртите са убедени противници, за които лекарите дори не си хабят силите.

Според моя опит, първите три групи дори не се смятат за истински антиваксъри. Немските учени ненапразно създават тази класификация. Проблемът е, че подходът към всяка от тези групи трябва да бъде различен. Първите трябва да бъдат образовани от нулата, на вторите да се създадат удобни условия, на третите да се предостави повече достоверна информация и да се отговори на притесненията им. Лично аз смятам, че макар пропагандирането на ваксините да е изключително важно, основното се случва в кабинета на лекаря. Малко хора могат да бъдат убедени с цифри и факти, защото на тях могат да се противопоставят алтернативни цифри и факти. Кой ще се задълбочи в непозна или далечна за него сфера, за да се ориентира на кого да вярва? Доверието най-лесно възниква в личен контакт. Точно личното доверие в лекаря е основен мотив за преразглеждане на позициите.

За несъстоятелността на антиваксърските митове може да се напише отделна книга. Те са изключително много. Затова няма смисъл да се изнася лекция на всеки пациент за разпространението им по света. Значително по-разумно е да се поинтересуваш какво точно го плаши във ваксините и да работиш с конкретните страхове. Според моя опит, основният капан, в който попадат родителите, е неразбирането, че при всички случаи те правят избор. Заради голямата си любов към детето (нито един антиваксър не желае зло на детето си, позицията му винаги е 100 % заблуда, а не злонамереност) вземането на решение ги довежда до ступор, защото това е непосилна отговорност. В такава ситуация бездействието се възприема като по-естествен вариант: ако не знам какво да правя, по-добре да не правя нищо.

Природата ще реши проблема, но скъпо

f8f336d27957a1b2f13b2daec1d1b4b0 XL

Когато обаче става дума за медицина, така не може. В този случай бездействието е равно на действие – всяко решение е избор със своите рискове и позитиви. На родителя му се струва, че ако избере активното действие (ваксинирането) и стане нещо лошо, ще се самоизяде от чувство за вина. Но той не разбира, че ако се случи нещо заради бездействието му, чувството за вина ще бъде не по-малко, освен това ще има угризения, че не е послушал съвета на професионалиста, който го е предупреждавал за последствията. И още нещо не разбира – че вероятността детето му да получи тежко усложнение от ваксината е няколко пъти по-ниска от вероятността то да заболее от управляема инфекция и да получи усложнение от нея. Изчислено е, че шансът да получиш тежко усложнение от ваксина е по-нисък от шанса да бъдеш ударен от мълния.

Работещите в органите за контрол на транспорта биха се присмели на статистиката за негативните последствия от ваксините. Използването на градски транспорт е толкова по-опасно от всяка ваксина, че антиваксърите, ако искат да са последователни, трябва да ходят само пеш и по горските пътеки. В гората обаче дебнат други опасности, които са доста по-страшни от ваксините. Най-последователните антиваксъри трябва да следват заветите на Йосиф Бродски и да не излизат от стаята, при това стаята трябва да бъде изолирана с мека тапицерия и да има непробиваеми прозорци, които никога не се отварят. Това е шега, разбира се.

Аз съм против агресивното отношение към антивасърите.

Те са хора като всички останали, не са глупави, по-скоро са заблудени и последното, което трябва да направим, е да им сложим кръст или да ги обвиняваме във всички смъртни грехове. Винаги отговарям спокойно и последователно и на най-безумните им коментари и това има ефект. За да убедиш човек в нещо, трябва да го изслушаш и да му покажеш алтернативата, а не да се биеш с него до кръв. Пълно е с митове за ваксините, които непрекъснато се умножават. За аутизма вече съм писал. За токсините също е казано много – особено ми е смешно, когато слушам за токсините от хора, които живеят в столицата. Тези хора за 10 минути вдишват толкова вредни вещества, колкото няма във всички ваксини от имунизационния календар взети заедно.

С какво ли да наплашим родителите днес?

e9fe550ba3c0c201d69e3bc0a455b623 XL

Ще ми се да коментирам още един конспиративен мит, който се смята за ключов от мнозина: че ваксинирането е заговор на световната фармацевтични индустрия с цел огромна печалба. Този мит е роден от непознаването на особеностите в производството на ваксини. Цикълът на производство на Пентаксим например продължава 5 години. Това е сложен високотехнологичен процес, който изисква големи разходи и особена логистика („студената верига“ е транспортът на ваксините от производството до пациента, процес, при който температурата на ваксините не трябва да превишава 8 градуса С). Освен това този сектор е много уязвим юридически и финансово. Докато финансовата отговорност за възможните последствия от поставянето на ваксини не беше поета от държавите, фармацевтичните компании търпяха загуби и бяха готови да закрият производството. Само намесата на държавите, които разбират социалната и икономическа значимост на тоталното имунизиране, доведе до запазване на производството на ваксини. Това е много добре описано от Пол Офит. За самите фармацевтични компании е значително (несъпоставимо) по-изгодно да бълват елементарните като производство и логистика таблетки, срещу които няма антитаблетъчно движение. Затова за изгода на фармацевтичните компании не може да става дума. А антиваксърите, които ги обвиняват в гонене на печалба, често правят това подстрекавани от шарлатани като хомеопатите и остеопатите, без да се замислят, че точно тези хора печелят от доверието им, без да разполагат с доказателства за полезния ефект от методите си.

Източник: ihappymama


Препоръчваме ви още:

Още едно "безумно писание"

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Скъпи родители, лъжат ви!

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам