Изповедта на един „убиец в бяло“

  • 05 Апр, 2019

Из „Дневници на един роб на фармацевтичната мафия“

Автор: д-р Адил Кадъм

Не знам колко е удачно да нося почетното звание „убиец в бяло“, след като отдавна спрях да нося бяла униформа. Аз съм от онези лекари с „пижамите“. Онези, които се отнасят „несериозно“ към професията и не носят бял екип. Както вече мнозина от вас са се досетили, аз съм педиатър. Да, педиатър. Онези вдетинени лекари, които са почти толкова покровителствено настроени към майките, колкото към децата (осъзнавам колко е дразнещо и се опитвам всячески да го избегна, освен в случаите, когато майката е съвсем вдетинена).

В България е леко опасно за здравето да си педиатър. Ти си онова „педи“, което не разбира нищо от въпросите на ЗВБ (захранване, водено от бебето), опасностите на ваксините и нуждата от преливане на майчината аура в тази на детето. Но не това е моята мъка днес.

Като виден „убиец в бяло“ – болничен и извънболничен такъв, в последните години съм оставена практически без възможност да упражнявам професията си – тази на педиатър и тази на „убиец“, заради нещото, наречено здравеопазна система. Това е меко казано един оксиморон, защото е по-скоро здравеоМРазна или поне здравеоМазАна и е далеч от това да бъде система, защото в нея липсва всякаква организация, та дори и такава, напомняща някакъв съзидателен хаос. Така, това… животно… не, този феномен „здравеопазна система“ успява да убие толкова много пациенти и да лиши останалите от достъп до мен, че практически аз оставам на сухо. Сега ще ви разкажа подробности от кухнята… не, от батака… по-скоро бардака.

Криворазбраното здравеопазване

42433d914d50be2debde725181e28d45 XL

В България има лимит на средствата за изследвания и хоспитализациите, включително в детското здравеопазване. Тези лимити не ни позволяват да изследваме децата в амбулаторни условия, но в същото време не е и лесно да бъдат хоспитализирани за диагностично уточняване. В същото време в България няма нормална национална детска болница, но има една единствена болница за детски болести, която поема по-голямата част от функциите на една евентуална национална педиатрична болница. В това болнично заведение има някои уникални за страната клиники, за които се чака понякога повече от два месеца, за да бъде прието дете. В това време то може да се влоши или дори да загине. Болницата, освен всичко е и търговско дружество, от което се очаква да може да се самоиздържа. Държавата е решила, че има идеален финансов еквивалент на рerpetuum mobile. Въпреки трудностите, болницата е сред отличниците в своята област, защото почти няма дългове. А и как ще има, като нито модерна апаратура купува, нито за скъпоструващи медикаменти харчи, а и плаща мизерни заплати.

В тази болница санитарите са на минимална работна заплата, с 40 лв. над тях са медицинските сестри, а лекарите с около 120-150 лв. отгоре. Специалисти по здравни грижи на средна възраст 60 г., работят, докато получат инсулт и/или инфаркт, евентуално оцеляват, реанимирани от колегите си, и тичат от една болница на друга, за да закърпят двата края. С надбавките за прослужени години, санитар-пенсионер получава колкото медицинска сестра, а пенсионирана медицинска сестра, повече от млад лекар. Въпреки това, всички ние, почетни „убийци в бяло“ работим неуморно, грижим се денонощно за здравето на вашите деца.

Властимащите решиха да измислят друго, щом не могат да ни изгонят с мизерно заплащане, ще ни направят мизерна работата, с което още повече да намалят качеството на услугата и заплащането. Сложиха кодове на леглата по отделните клиники и, ако на това легло в системата има етикет „диабет“, а ти приемеш дете с дихателна недостатъчност, лечението остава за сметка на лечебното заведение – е как да върви рerpetuum mobile-то, като му се месиш в баланса?! За никого не е изгодно да работи, а накрая да не му платят, но и това преглътнахме. Да, но го преглътнахме само ние. Останалите болници просто връщат пациентите, защото никой не иска да влиза в конфликт с шефа или колегите си. Ще питате, къде отиде човечността? Ще ви кажа. Отиде си на касите на електроснабдителните и водоснабдителните фирми, на супермаркетите. Отиде си в очите на нашите деца, които са деца на лекари (колко гордо звучи), но имат по-малко от всички останали. Отиде си в затръшнатата врата на детската стая, когато си отказал да купиш нещо и в гневния поглед с изплютото: „Ти нищо не разбираш!“ и „Да беше станал прост… и да печелиш повече!“.

Когато си прекалено уморен да се бориш за себе си

79fb78d76f4028fb13a8ce228606e3c7 XL

Все пак ние решихме, че можем да издевателстваме още над себе си и семействата си, но да не откажем да вземем пациент, когато има физически налично легло, на което да го приемем. Същите ние, които оплювате, нападате, удряте, кълнете и жестоко обиждате – лекари, медицински сестри, лаборанти и т.н. „роби на фармацевтичната мафия“.

Накрая лимитирани в това колко и как да харчим (чиновник определя как да диагностицираме и лекуваме, ние с поне 10 г. официално обучение зад гърба си), лимитирани в това колко да приемаме и доведени до ръба на физическото и психическо оцеляване, се осмелихме да поискаме помощ. Ние не искаме милиони. Не искаме да сме богаташи. Ние поискахме нормални условия, за да можем да продължим да работим. Никой не ни чу… почти месец властта нехае, че единствената в момента специализирана детска болница е поставена пред реалната заплаха да затвори, защото ние не можем да продължим да работим. Забележете, че поискахме МИНИМАЛНОТО заплащане, определено от КТД (колективен трудов договор) за нашата категория болници. Искаме нормално заплащане, за да можем да привлечем нови хора, защото не можем да покриваме графиците си.

Поискахме правото на достоен труд с достойно заплащане, за да можем да дадем качествена услуга. Ние не искаме да бягаме, не искаме да се отказваме, не искаме да си изоставяме пациентите, ние искаме да работим. Обичаме си работата. Ние дори си плащаме, за да можем да я вършим добре. Подкрепете ни, защото касае вашите деца. Подкрепете ни, както ние винаги сме ви подкрепяли в щастливите и в тежките моменти.

Спасете педиатрията в България! Не може да има лимити за детското здраве! Всяко дете е достойна кауза, а в педиатрията няма изгубени каузи!


Препоръчваме ви още:

Ножът е опрял до кокала

В кабинета на д-р Мира

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Последно променена в Петък, 05 Април 2019 15:15
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам