Назначена си!

Автор: Анелия Икономова

Събудих се потънала в пот. Сънувах дядо. Отново. Един дълбок, красив сън ме върна много години назад. Той почина неочаквано, когато бях в 8 клас - инфаркт, който не беше достатъчно лек, за да ни го остави, но не и твърде тежък, за да го вземе без болка.

Помня, че стоях вкъщи безгрижна и не очаквах родителите ми да се върнат с такива новини. Майка плачеше безутешна, а татко кротичко ѝ говореше на ухо мили думи. Мисля, че това беше края на детството ми. На безметежното спокойствие и абсолютната липса на реално усещане за живота.

Дядо и баба били младоженци, когато дядо получил повиквателна да отиде „на фронта“, както той казваше. Много му накривяло, баба била бременна, скоро се очаквало да ражда и той много искал да е до нея. В главата му забумтели хиляди въпроси - ще се върне ли и ако се върне дали ще има ръце да си прегърне чедото, и крака да го води на панаира, дето правят всяка година в града. Ще може ли хляба сам да изкарва, ами ако не, кой ще се грижи за тях? Плакали дълго двамата, докато дошъл денят да тръгне. Прегърнал я силно, целунал я и ѝ казал: „Друже, ще ме чакаш, аз ще се върна, обещавам ти, няма да ме назначаваш за баща, докато ме няма.“ Съгласила се баба през сълзи, дала му обещание и зачакала. Месец по-късно родила мама, а дядо още бил на фронта. Ранили го в краката. Лекували го месец и го изпратили вкъщи. Бинтован и с бастун, дядо се появил на къщната врата, подпрял се на рамката и се разплакал. Баба кърмела бебето, вдигнала поглед и през сълзи казала: „Назначен си!“

В какво се превръщат мъжете

27e7bd57eb75c30b31187bc1ee6beaed XL

Бях на 19 години, студентка. Разкъсвана между това да продължа да уча специалност, която много харесвам, но за която всички твърдят, че няма никаква перспектива, и да изчакам и да кандидатствам отново. Помня съня - унасящ, спокоен, цветен. Дядо, който ми се усмихваше и ме галеше. Разказвах му, че се намирам на кръстопът, че не знам какво да правя, питах го накъде да тръгна, какво да избера. Той ме погледна и рече:

- Миче, това са чужди пътища и чужди работи, не са твои. - и започна да си подсвирква.

- Как бе дядо, как са чужди, мои са! – настоявах аз, а той ме целуна по челото и тихо прошепна:

- Назначена си! – събудих се и бях сигурна, че съм бременна. И че това е моят път.

Освен че пие вино, пише интереси истории и гледа трите си деца, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате тук.

 
Препоръчваме ви още: 

Истинска история

Деветата рокля

Време назад

У дома

 

Последно променена в Събота, 02 Февруари 2019 20:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам