У дома

Автор: Соня/Светът на Сончето

Селото е нещо прекрасно: лятото - чист въздух, тучна зеленина, простор, кафе под чардака, пресни плодове и зеленчуци, децата играят на двора, аз градинарствам, разходки по полята и планината, градински партита, съседски събирания, тихо, спокойно... Зиме - запалена камина, чист пухкав сняг, миризма на борчета, детски игри "на духове и вещици", зимни пързалки, снежни човеци, вечеря на свещи, романтика, идилия...

Ненапразно, при пътуванията ни, търся онези уютни, селски, традиционни нещица, сред които не съм израсла, както децата, които са си живели цял живот на село. Ровя из пръстта, садя, скубя, правя зимнини от домашни продукти, квася мляко, бия масло, старая се всяка свободна събота и неделя да сме някъде извън града, най-вече на вилата. Наслаждавам се на свободата да съм цял ден навън, да си пия кафето в компанията на птичките, да се радвам на търчането на дечурлигата по поляната, да си направя скара на открито, да се изморя в градината, да се разхождам по раздърпани дрехи, да си побъбря с комшийките на пейката, да си извадя вода от кладенеца, да си набера цветя...

Искрено се възхищавам на хората, които са живели цял живот в град и успяват да се адаптират към живот на село. Всеки може да изкара плюсове и минуси за разходи, транспорт, съображения и т.н. Всеки си решава за себе си къде и как да живее. Но най-важното според мен е усещането да си на мястото си, да се чувстваш "у дома си".

5 мита за живота на село

sonya selo2

Непознаваща друг живот, освен градския, с няколкодневни летни почивки при баба и дядо, за мен селото е почивка, зареждане, глътка свобода, традиция...

То е символ на детството ми, на чувството за безгрижие, спокойствие, освобождаване...

Но!

Само в рамките на три-четири дни, максимум седмица!

След няколкодневен престой на село, мен ме обземат лудите и си хващам шапката. Прибирам се в прашната, мръсна, моя София, разхождам се по претъпканите улици, бутам се в тълпата, наслаждавам се на трамвайния тропот, излизам в 23 часа да си купя хляб, разхождаме кучето в тъмницата, успокоявам се при вида на работещата денонощна аптека, усмихвам се на ненадейно включилата се аларма на някоя кола, поглеждам все още светещите прозорци на околните блокове, пускам нощна пералня и заспивам сладко на фона на целия шум. Аз съм си у дома.


Препоръчваме ви още:

Село за млади хора

Как от гражданка станах селянка

Защо искам да живея на село

Последно променена в Сряда, 17 Октомври 2018 09:22
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Панелна рапсодия

Панелна рапсодия

09 Май, 2020 Истории

Как работим у дома

Как работим у дома

30 Апр, 2020 Кариера

Осъдени

Осъдени

30 Апр, 2020 Истории

Моята желязна лейди

Моята желязна лейди

10 Май, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам