Автор: Нора Разлогова

След 3 дни ще навърша 47 години. Обикновено около рождения си ден човек се връща в спомени, прави равносметки. Аз имам една прекрасна способност да помня само хубавите неща. И огромния късмет за тези 47 години да натрупам прекрасни спомени и вълшебни мигове от всеки един етап от живота ми дотук.

От няколко дни, изслючително осезаемо, се завръща в съзнанието ми един спомен от навечерието на мой рожден ден. Била съм на около 8-10 години, не помня точно. Както всяка година по това време, с дядо тръгваме за подаръци за рождения ми ден. Озоваваме се в тогавашния мол - ДетМаг.

Моят дядо беше френски възпитаник, аристократ по душа, по възпитание, по външност, по образование, по всичко. Сега ми е пред очите. Как седи в онзи магазин, опънат като струна, горд, достолепен, величествен, като катедрала. Облечен в гълъбовосив кашмирен балтон до земята, с шал, бомбе и ръкавици 2 тона по тъмносиви от балтона, наблюдава как малката Кифличка пробва рокля след рокля, обикаля магазина, оглежда се в огледалата, влиза и излиза от пробната, иска да пробва нови и нови неща... Повече от час. Нито за секунда по лицето на този свят човек не пробягна и сянка на раздразнение, на отегчение, на напрежение. Гледаше ме изпълнен с щастие и на всяко мое: “Дядо, искам и тази рокля!” - отговаряше - “Добре, деденце, ще я купим.”

И така, на финала, сме струпали 8 рокли. Обаче имаме проблем! Има една девета, която аз неистово желая, но ми е голяма, а няма моя размер!

- Норичка, тази рокля ти е голяма, чеденце, остави я, ще дойдем пак. Нали взехме други.

Аз го поглеждам, очите ми са пълни със сълзи, брадичката ми трепери:

- Но аз я искам! Толкова е хубава! - една сълза вече се стича по бузата ми. Това Методи Разлогов не може да понесе...

- Добре, рожбо, ще я вземем, пък баба ще ти я стесни.

Да познаваш корените си повишава самооценката

Баба беше шивачка. Даже не знам дали това е точната дума. Тя беше моделиер, дизайнер, художник, творец! Фантазията и ръцете й раждаха невероятни творения, като непипани с ръка. В едни други времена, или друга държава, баба щеше да е Коко Шанел.

Купуваме и деветата рокля… Прибираме се у дома с тези трофеи и дядо щастливо казва на баба:

- Наде, много е доволно детето, много красиви неща си избра! Едната рокля й е малко голяма, ама ти ще я оправиш!

- Браво, Методи! Много хубаво сте направили! Норичка, ще я оправим, бабе! Веднага! Ти сега само малко ще хапнеш, че нищо не ядеш, чеденце, и после веднага ще я оправим! И не само, ами баба и други ще ти ушие! Знаеш ли какви красиви платове имам, само хапни и почваме!

Такива случки имам стотици. Тези хора обаче не ме превърнаха в лигла и глезла! Генетично, и с възпитанието си, те ме научиха да обичам и да давам от душа и от сърце! Да се радвам да подаря, да се грижа, да помагам, да подавам ръка, да имам необходимост да правя всичко това!

Днес направих баница с локум. По рецепта на баба. В памет на дядо, който много я обичаше.

На рождения си ден ще бъда с нова рокля. Отново в тяхна памет. Една обикновена рокля, няма как да имам вече по-хубава от Деветата...

Мили мои предци, обичам ви! Всички! Благодаря за всичко! За любовта, за грижите, за гените, за възпитанието, за образованието и... за деветата рокля!

Целувам ръцете, които са ме отгледали, и се покланям до земя.

Препоръчваме ви още:

Най-готиният дядо на света

Ние бяхме и вече не сме

В какво се превръщат мъжете