Автор: Лора Райчева

От 7 години и половина съм спала без дете в леглото само няколко пъти. Може би 6. Или 5. Или е бил един, но съм го сънувала после няколко пъти, не съм сигурна.

Често при мен има само едно дете. Другото спи неясно къде, явно намерило си друг гостоприемник, защото те сами не искат да спят още. Всяка нощ при мен е различно дете и понякога ги обърквам, но засега не съм изпратила погрешно дете на училище, значи все пак се ориентирам прилично.

От време на време, много ме заобичват и спят при мен и двамата. Също и когато сме на почивка, отказват категорично техните легла и скачат върху мама. Признавам си, че обожавам тези нощи - в бъбреците ми има няколко колена, във всичките ми очи, уши и ноздри са се разположили тънки детски пръстчета, а белите ми дробове колабират, защото дишам само вече издишан от тях въздух, с минимално наличие на кислород.

Нощите без деца са много кратки. Някакъв миг просто. Лягам, заспивам и след минутка вече е ден и досадната аларма ми пронизва тъпанчетата.

Нощите с едно дете в леглото са средна работа. Будя се 3-4 пъти, защото наследникът пишка и пие вода, завъртам се по три пъти, след всяко събуждане и заспивам отново. Определено усещам нощта като реални 8 часа.

Но нощите с две деца са безкрайни. Имам чувството, че си лягам във вторник и ставам в петък.

Недоспиването

Още от лягането започват трудностите. Аз, като нормален човек, лягам и след 14 секунди вече спя. Джуджетата обаче имат ритуали, включващи да се гъделичкат, да се подритват, да се държат за ръце... Не можело да се заспива без поне няколко минути лигавщини върху умореното и посинено от детски ритници тяло на тяхната родителка. Само че на родителката не ѝ пука и си заспива. Е, чувам в далечината “не заспивай преди нас, мама, ето затваряме очи”, но никога не успявам да остана будна и да видя какво се случва след тези думи. И тук започва дъъъългата нощ.

Разбира се, пишкането и пиенето на вода се удвоява, но кой обръща внимание на тези 7-8 събуждания. Прибавяме 5-6 будения, за да си извадя детска петичка от пъпа или да отместя малко лакътче от врата си. Около 4 пъти се събуждам с консистенцията и влажността на стафида, пусната в гореща вода. Изтръсквам децата от себе си, вадя всички крайници от завивката, отварям прозорец, пускам климатик и успешно свалям телесната си температура от 68 на приличните 49 градуса. След което блажено заспивам отново. 37 пъти се събуждам с подскок, на който мускулите ми не са способни в будно състояние, за да проверя дали няма паднало от леглото дете, понеже от едната страна изведнъж започва да ми подухва свеж въздух и ребрата ми с пукот се връщат на обичайните си места - все признаци на липсващо от тялото ми дете.

Понякога трудно заспивам отново. Гледам телевизия, чета книга... И все си е нощ. Същата дълга нощ на вторник срещу петък.

Как да оцелеете след безсънна нощ с бебето

Разбира се, ужасно ми се доспива, точно когато слънцето нахално пъха един слънчев лъч на току-що освободеното от детски крайник мое ляво око. Разбирам, че в природата празно няма, т.е. във всеки момент в окото ми трябва да има нещо, на което мястото не е там. Но вече няма смисъл да заспивам, защото до любимата аларма има някакви си 20 минути. Тогава започва битката за незаспиване, далеч по-трудна от тази за заспиване преди това.

Тази нощ пак будувах доста. И написах това между 3:14 и 3:38. Ще го включа в дневника на децата, да знаят как изглеждат най-щастливите ми нощи. Гушкам ги, вдишвам аромата на бебета и се моля още няколко години да им се спи при мама, за да мога да се наслаждавам на малките ръчички, които ме прегръщат, да ги разглеждам, когато сънуват нещо хубаво и се смеят, да ги целувам колкото искам, без да бъда прекъсвана от “добре, мама, после пак ще ме целуваш, сега трябва да карам колело”.

После ще имам достатъчно години да се наспя и да си купя наистина огромно легло, защото всяко от децата ми е обещало по 3 внучета, така че с 6 броя ще ми е нужно доста място за следващата доза безсъние (тя все пак ще е с паузи, защото се надявам и те да си ги гледат понякога).

Препоръчваме ви още:

22 признания на една недоспала мама

Родителството: Безсънието на един живот

Ти ли рева цяла нощ, бе?