Автор: Мария Пеева

Внучето ми беше на гости по празниците. Той е на 6 годинки, в първа предучилищна група и забелязах, че им дават за упражнение разни интересни задачки, примерно да свързват точки, отбелязани с поредни числа или букви в картинка.

И реших като една добра баба да му нарисувам и аз картинка, която той да свърже, обаче не сложих поредни номера, нито букви, само точки.

Погледна ми Боби точките и възкликна:

- Бабо, знам какво е това, кола е.

Синът ми Алекс, 11-годишен, също се заинтригува, загледа ги и с вид на превъзходство, отбеляза:

- Никаква кола не е, Боби, това е съзвездие, само че му забравих името, трябва да погледна в книгата ми.

А аз всъщност бях нарисувала къща. Обаче като погледнах листа от различни страни – да действително тези точки могат да се свържат и като кола, ако обичаш коли като Боби, и като съзвездие, ако обичаш астрономията като Алекс. (Учудвам се как не ги видя като футболна врата, в която всеки момент ще влезе топката).

А аз ги виждам като къща, вероятно защото домът е центърът на света ми.

И се замислих оттам за тези точки, които са едни и същи, но всеки от нас вижда нещо различно в тях и това се отнася не само за листа с калпавата ми картинка, а и за всичко в нашия живот. Точките са фактите, това, което съществува извън нашата собствена реалност, тях не можем да променим – те стоят там на белия лист, някой вече ги е нарисувал, вложил е някакъв смисъл в тях, който ние може и изобщо никога да не открием. По-важното обаче е, че тези точки всеки от нас ги свързва в различен модел, и този модел вече можем да определим сами – в зависимост от собствената си нагласа, воля и желание.

И това е много хубаво всъщност, защото означава, че дори да виждаме нещо, което не ни харесва в точките от живота ни, ние можем, способни сме само със силата на мисълта си просто да преначертаем линиите, с които сме ги свързали и да си направим от тях съвсем нова картинка. А после можем и да я оцветим, точно както направи Боби, и цветовете отново ще са по наш избор.

Пак научих нещо ново от децата.

Хубаво е да се науча и по-добре да рисувам, но то е друга тема.