Ninja Editor
Автор: Юлита Гърбева
Какво е щастието? Солени целувки и пясък в косите, загоряла кожа и спрял миг.
Напрегната седмица, все едно светът свършва. Събирам набързо багажа - бански, няколко рокли, красиви гердани и гривни. Седмица по-късно си лежат на дъното на куфара.
- Чудя се, всяка година нося тоалети, аксесоари, а го удрям босонога и чорлава. Защо са ми?
- Защото може един път да ти дотрябват и да те е яд.
Хладилна чанта, чадър, очила за гмуркане, шезлонги.
Е, добре де, какво толкова има на 400 км? Там не е ли камънак?
Е, има и камънак, ама приятен. Има и чисто море, пълно с риби, рачета, миди и камъчета. Плавниците! Взе ли и шнорхела? Часове наред гмуркане, октоподи и морски звезди, чуден свят.
Тръгваме. Изгревът на София ни изпраща, топли банички от сънена продавачка в Сандански и спящи деца в колата. Час-два и ето го - синя безбрежност в нюанси на тюркоазено, петролено и сребърно. Тунелът от цъфнал зокуум в бяло и розово ни води до любимото градче. Kalos iltate! Yasos! Усмихната двойка ни чака на входа на спретнат зелен двор, украсен с цветя, фенери и шарени възглавници. За тях е бизнес, но със сърце. Ние сме гости, но вече приятели. Чака ни студено фрапе, изключителна чистота и много вкус в апартамента ни с дървено емпоре - тайната крепост на децата. Охладеното вино, шишето с вода и малките шоколадови десерти на масичката, ни карат да се чувстваме специални.
Нямаме търпение - бански, кърпи - морето ни чака. Тичаме боси по пясъка като деца с децата ни.
Ето я кантината. В рибарското село, между временни вили, каравани и навеси, под прохладната сянка на дърветата непретенциозна каравана сервира калмари и узо, мелидзано салата, дзадзики и рицина. И там сме клиенти, но ни посрещат като приятели и непрекъснато благодарят с усмивка. Стелио вади ципуро, а Стела приготвя микри мезе. Странна смесица от гръцкo и английскo бърборене и много усмивки.
А морето?! То е синьо и кристално, мамещо и галещо. Жаркото слънце се къпе в него и забравяш. Всички грижи и проблеми потъват в безвремие. И така ден след ден. И винаги не стига. Сутрешна тишина и вечерно спокойствие.
Пикник на плажа с гироси, сиртаки и много солени целувки. Часове гмуркане и игри в морето - изтощени деца, лакомо ядат диня и сладолед, печен кукуруз. Студено вино и топла прегръдка, шарен пазар с риби и октоподи, праскови, маслини и зехтин.
На 24 юни празнуват Свети Йоан на улицата
И усмихнати хора, нови познанства и приятелства. Малко тъжни раздели и обещания - догодина по същото време - пясък в косите, слънчеви перчеми и загорели лица. Лято. Обич и щастие...
Препоръчваме ви още:
7 хубави тийн книги за лятната ваканция
За да не стане причина за безкраен низ от настинки, закаляването трябва да следва основни правила. В противен случай ефективността от него ще е ниска, а детето ще се съпротивлява на намеренията ни да го заздравим. Истина е, че колкото по-рано започне закаляването, толкова по-здраво ще е детето. То укрепва защитните сили на организма, грижи се за нервната система, подобрява кръвообращението и обмяната на веществата. Кои са най-разпространените грешки, които родителите допускат в стремежа си да укрепят имунитета на детето?
1. Нарушаване на последователността на процедурите и твърде активно начало на закаляването
Когато става дума за най-малките, началото трябва да бъде поставено с въздушни вани. Това е най-меката закалителна процедура. Когато преобличате детето, оставете го за кратко голо. Стаята трябва да е добре проветрена, а температурата на въздуха около 23-24 градуса С. Можете да правите това 2-3 пъти дневно, още с навършването на две седмици след раждането.
Когато детето навърши 2-3 месеца, можете да преминете към обтриване и водни процедури. Първоначално, през първите 1,5-2 седмици, можете да го разтривате със суха кърпа или с парче мека вълнена тъкан до зачервяване. След сухите обтривания можете да преминете към влажни. Вземете хавлиена кесия, намокрете я и започнете обтриването с ръцете, крачетата, гърдите, корема и гръбчето на бебето, като се движите отдолу нагоре. Докато обтривате някоя част от тялото на детето, завийте останалите с кърпа, леко одеяло или чаршаф.
Босото ходене закалява. По стъпалото са разположени биологично активни точки, които отговарят за здравето на различни органи и системи.
2. Рязка промяна в интензивността или продължителността на закалителните процедури
Често родителите губят търпение, в стремежа си да постигнат бързо резултати. Твърде бързо понижават температурата на водата или увеличават продължителността на въздушните бани и водните процедури. Трябва обаче да се има предвид, че терморегулацията при малките деца е в процес на формиране и организмът им не успява да се приспособи към бързата смяна на условията. Така лесно се преохлаждат, защитните сили намаляват и се разболяват. За да не се случва това снижаването на температурата на водата и увеличаването на времетраенето трябва да стават плавно. Препоръчително е въздушните бани от първия до шестия месец да са не повече от 2-5 минути; от 6 до 12 месеца – 10 минути. Времето трябва да се увеличава постепенно, като наблюдавате кожата на детето да не настръхва. За да не настъпи преохлаждане, можете да го сгрявате с масаж или гимнастика.
При влажните обтривания стартовата температура на водата трябва да е 35-36 градуса С. След седмица може да бъде понижена с един градус. Пределът е 30 градуса С. Продължителността на процедурата е от 2 до 4 минути. Що се отнася до къпането, то трябва да започне с температура на водата 37 градуса С, която да бъде понижавана с един градус на всеки месец, докато стигне 34 градуса С. Първоначално къпането не бива да продължава повече от 5 минути, а към 6-ия месец вече може да е четвърт час.
Закаляването през първата година
3. Нередовно закаляване
Защо закаляваме детето? За да може имунната му система да реагира бързо да променящите се условия. Затова организмът трябва да е формирал адаптационните си механизми и да ги поддържа в тонус. Твърде големите интервали между процедурите водят до отслабване на механизмите, които регулират топлоотделянето. При децата ненавършили една година привикването към въздействието на студа изчезва след 5-7 дни, след като се прекратят въздушните вани или обтривания.
Добра идея
Когато къпете бебето, можете да правите следните упражнения:
Обърнете го по корем и го поддържайте долу, във водата. В това положение то ще започне да изпъва гръбчето си, стараейки се да вдигне главата си. Едновременно с това ще започне да движи ръцете и крачетата си като че ли плува.
Поставете бебето във вертикална позиция, като го държите под мишниците и „повървете“ по дъното на ваничката. То ще започне енергично да сгъва крачетата си.
За да си почива малкият плувец, от време на време го обръщайте по гръб, да полежи в поза „звезда“ върху ръцете ви, като придържате главичката му.
Слънце, въздух и вода -
правилата за безопасна лятна почивка
4. Отказване от закаляващите процедури, когато времето стане студено
Есента и зимата не са повод да се отказвате от укрепване на имунитета чрез закаляване. Трябва само да се съобразите с някои особености. Ако през лятото прохладният душ и ходенето с боси крачета по тревата или топлия пясък са били препоръчителни, през зимата е време за обливане с прохладна вода и разходки. Времето на чист въздух и активните игри снабдяват организма с кислород и помагат на дихателната система да работи по-активно. Използвайте всяка минута за разходки на открито – по час-час и половина дневно. Докато се разхождате, откривайте детето за слънцето, то има нужда от витамин D.
5. Отказ от закаляване след боледуване на детето
Детето се закалява, за да се простудява по-рядко. Но тези процедури все пак не гарантират, че ще престане съвсем да боледува. При закаленото дете обаче вирусните инфекции и респираторните заболявания са много по-редки и протичат по-леко. Не бива да забравяте, че закаляването е профилактична мярка. Когато детето заболее, то наистина трябва да бъде преустановено. Но след пълното оздравяване е нужно да се възобнови. Лекарите препоръчват да се започне отначало, като се преминава през отделните етапи малко по-ускорено. Ако детето е имало температура 1-2 дни, можете да се върнете към закалителните процедури 7-10 дни, след като тя се е нормализирала. Ако температурата се е задържала повече от 3 дни, ще трябва да изчакате поне две седмици, а в случай на ангина или пневмония – един месец. При това не бива да забравяте, че всеки случай е уникален и трябва първо да се посъветвате с педиатъра.
6. Закаляване на детето въпреки съпротивата му
Преди да започнете да закалявате детето, създайте му положителна нагласа. Ако плаче или се страхува, по-добре отложете процедурите или ги отменете. Обърнете внимание как малкото понася обтриването, въздушните вани, къпането и изберете това, което му достави удоволствие. Ако закаляването не му харесва – няма да има полза от него, а ако детето нервничи, опитайте по-мека процедура или намалете продължителността на въздействие.
Източник: Parents
Препоръчваме ви още:
Какво учат децата, когато е мръсно и опасно
Деца на различна възраст споделят възгледите си за това какво представлява семейството, какви трябва да са отношенията в него и кой е главен.
Даниел, 8 години
„Бих искал родителите ми по-често да са на моя страна. Тежко е да си най-голям.“
Имам майка, баща и двама братя. Мама най-често се занимава със своите работи и възпитава мен и братята ми. През лятото тате се грижи за почивката ни, а в останалото време на годината работи. Мама ни отделя повече време, но и тате се старае, макар че има работа. За мен и двамата са главни. Но като че ли мама е по-главна. Тя взема решенията. И тате понякога решава, но мама повече. Когато имам проблем отивам при нея. Родителите ми са по-строги към мен: ако се държа лошо, те ми се карат. Когато сме вкъщи братята ми играят, а аз чета и също играя. Често ходим някъде заедно – на лунапарк, извън града, на кино. Заедно гледаме филми или се забавляваме. Можем да си говорим за семейни работи.
Семейството е най-важното, което имам. Много ги обичам. Изпитвам удоволствие, когато съм с тях, научавам нови неща и добивам опит. Без семейството си няма да науча нищо ново в живота. Само бих искал средният ми брат да не порасне мързелив и да ме слуша по-често. Аз съм с една година по-голям, а той не ме слуша и казва, че нямам право да го командвам. Иска ми се родителите ми да ми имат повече доверие, защото винаги вярват на него, когато направи нещо лошо. Мама казва, че той е още малък, затова не трябва да го обиждам и да го карам да върши нещо. Понякога ми е тежко да съм най-големият, а понякога ми харесва. Само да ме слушат!
Арина, 10 години
„Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми.“
Живеем двете с мама. Тате е в друг дом. С мама имаме добри отношения, дори прекрасни. Заедно се разхождаме, рисуваме, ходим по различни събития или просто влизаме в интернет. Мама не е много строга, макар че понякога, много рядко, ми се кара, ако не почиствам и не мия чиниите. Понякога забравям да нахраня котката и тогава също ми се кара. Тя обича реда, а аз не. Ние не си приличаме много по характер – тя не обича да рисува, а аз много обичам.
С татко също прекарвам много време. Той идва да ме вземе и се разхождаме в парка. За мен е нормално, че живеят отделно. Те не искат повече да са заедно като двойка мъж и жена. Те са приятели, имат хубави отношения, макар че понякога се карат.
Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми. Струва ми се, че моето семейство не прилича на семействата на съучениците ми. Ние сякаш се открояваме – ходим заедно на мероприятията на класа, а те си стоят вкъщи, гледат телевизия и нищо не правят. Моето семейство не е скучно. На мама приятелите са готини като нея. Аз обичам да прекарвам времето си с нея, с приятелите й и с техните деца. Мисля, че семейството е нужно, за да те подкрепя винаги. Моите родители винаги ме подкрепят.
Марина, 16 години
„Ако някой от семейството е нещастен, никой друг не може да е щастлив.“
Моето семейство е петчленно – мама, тате, аз, по-голямата ми сестра Юлия и племенникът ми Давид. Бих казала, че в нашето семейство главен е тате, но някои решения ги взема мама. Тя по-често се занимава с мен и с възпитанието ми. Ние имаме приятелски отношения, тя знае тайните ми. Изобщо винаги са давали достатъчно свобода на мен и сестра ми и са ни се доверявали. Разбира се, понякога се караме, но в тежки моменти винаги се подкрепяме. Моите родители са ми пример за това как да се отнасям с хората.
Когато баща ми се разболя тежко, аз също се чувствах много зле. После разбрах, защо ми е било толкова зле. Просто ако някой от семейството ти е нещастен, никой друг не може да бъде щастлив. Можех ли да ходя на кино, да се радвам на живота, когато баща ми лежи вкъщи, а аз не мога да му помогна с нищо? За съжаление невинаги можем да помогнем, но ако не бяхме толкова сплотени, нямаше да победим болестта.
Този епизод ме научи, че близките хора не са вечни. Няма значение за кого става дума – приятел, родител, сестра, колегата ти на работа, сервитьорът, който всяка сутрин ти поднася кафе и ти се усмихва, учителят в училище. Трябва да ценим всяка секунда, прекарана с хората, които са ни нужни, защото един ден времето им ще свърши.
Бих искала в моето семейство да нямаме тайни един от друг, да се радваме повече на малките неща, да си имаме повече доверие.
Родител, с когото детето иска да говори
Гас, 18 години
„Мама винаги се е отнасяла към мен като с равен.“
Нашето семейство се състои от мама, баба, мен и по-малката ми сестра. С баща си не общувам, а сестра ми никога не го е виждала. Затова главният човек за нас е мама. Това не подлежи на обсъждане. Но ние нямаме типичните отношения между родител и дете. Между нас има доверие, равноправие, свобода и топлота. Мама не се изживява като шеф или като абсолютен авторитет. Мисля, че отношенията ни са такива, защото тя вижда в мен възрастен, с когото може да общува като с равен, допитва се за мнението ми. По някои въпроси аз наистина мога да й помогна. Тъй като съм единственият мъж в семейството имам отговорности към сестра си (тя е по-малка с 4 години). Аз трябва да се грижа за нея и да й помагам. Макар че като по-малки бяхме все на нож, сега сме много близки и непрекъснато общуваме. Аз съм нейният герой. Мама и сестра ми имат по-сложни отношения. Ася сега е в пубертета, характерът й е по-труден от моя. Когато родителят и детето са от един и същ пол явно нещата са много по-различни.
Как ми се е отразило това, че нямам баща? Не мога да открия някакви сериозни минуси. Справям се със всичко, и мама се справя. Благодарение на това, че израснах в обкръжението на жени, сега много лесно намирам общ език с другия пол. Нямам никакъв проблем да се запозная с момиче, не се комплексирам. Добре разбирам жените. Не съм имал баща, но имам приятели, които са по-големи от мен, затова мъжкото общуване не ми е липсвало.
Семействата на някои мои приятели са от старата школа. От тези, в които бащата може да удари с юмрук по масата, където „не“ е „не“, а думата на родителите е закон. Нищо не подлежи на обсъждане, няма диалог. След 8 вечерта трябва да си вкъщи, никакви телефони, тотален контрол. Аз сам съм се научил да предупреждавам мама, за да не се притеснява.
Отношенията ни станаха такива, когато минах пубертета и започнах да разбирам какво всъщност е животът. Дори когато бях в началното училище, мама отнасяше към мен като с равен. Винаги съм бил самостоятелен. Разбира се, имали сме проблеми. Когато бях 13-16-годишен, в периода на юношеския максимализъм, тръшках врати, постоянно бях в отбранителен режим. Даже заплашвах да напусна дома ни, защото никой не ме разбира.
Сега също имаме конфликти – битови или професионални. Работата е там, че мама е едновременно и мой шеф, затова има претенции към мен. Първоначално не разбирах това – "Как може, ти си ми майка, а се държиш толкова строго с мен!" После разбрах, че това са две различни неща. И ако сгафя нещо в работата, гледам бързо да го оправя. По-рано при конфликт се карахме и си крещяхме, сега водим нормален разговор.
Вече не прекарваме толкова време заедно. Тя е в друг град, аз живея отделно. Но когато се срещаме винаги правим нещо интересно – ходим на театър, концерт или изложба. Или си устройваме домашно кино с любими филми. Или просто се разхождаме и си говорим.
Препоръчваме ви още:
Изборите, които правим за децата си
7 признака, че възитавате децата си правилно
Автор: Иво Иванов
Холандия е пълна скука откъм география и природата не е било особено щедра към тази ниска и равна като тепсия земя. Толкова ниска, че една голяма част от територията й е под морското равнище. Ако нивото на Световния океан се покачи и морското равнище се вдигне драстично, ще ги залее като потоп. Тогава току-виж потърсили убежище на Балканите и ще им го върнем тъпкано, задето сега не ни щат в Шенген. Ще им въведем визов режим.
Страната на лалетата, каналите и вятърните мелници е почти три пъти по-малка от България и е щяла да е още по-малка, но упоритите и изобретателни холандци отвоювали части от морето, като ги пресушили и ги превърнали в обработваеми земи.
Затова се гордеят, че Бог може и да е създал земята, но със сигурност холандците са тези, коитo са създали Нидерландия (Холандия е всъщност една от провинциите на Нидерландия).
Така че холандците открай време много ги бива в управлението на водите и в облагородяването на околната среда. От една мочурлива местност те са създали очарователно красив град - Амстердам. Превърнали са минуса в плюс, дефекта в ефект, направили са от лимоните лимонада. Добри са в това.
Ние, българите, сме специалисти в обратното - можем да превърнем всяка красива природна местност в бунище или в бетонна пустиня. Факт.
На водата холандците дължат толкова много, че смело може да се каже, че тя в голяма степен е формирала тяхната национална идентичност. Непрекъснатата борба с бурите и приливите е възпитала у местното население дух на активно сътрудничество и взаимопомощ, изградила е култура на толерантност и компромиси, на нетърпимост към авторитети и към всяка проява на големеене.
Пред нещастието всички сме равни и няма кой да ни помогне, затова трябва да си помогнем сами. Ако не работим заедно за укрепването на дигите, водата ще наводни не само нивата на комшията, но и моята нива – просто е. Така в общата неволя се ражда самоуправление, основано на истински демократични принципи - ценна придобивка, която прагматичните холандци успяват да запазят през вековете до ден днешен.
Предприемаческият им дух, любопитството и отвореността към света пък ги превръщат в една от най-могъщите морски и икономически сили, с колонии и търговски станции по цял свят. (А може мотивът за скитанията им по света да е по-прозаичен, знам ли – всеизвестен факт е например, че красотата на английските жени е направила от англичаните велики мореплаватели и откриватели на нови земи).
През 17-ти век холандците доминират световната търговия и създават най-голямото търговско предприятие в света по онова време - Нидерландската източноиндийска компания, която е първата в света мултинационална корпорация.
А преди това, заради пословичната холандска толерантност (а аз бих казал хитрост и далновидност в случая), преследваните от Инквизицията испански и португалски евреи намират добър прием в Холандия. Познайте кой град дръпва много силно икономически в следващите столетия, в резултат на заселването на богати еврейски търговци, и се превръща в стратегическо европейско пристанище? Амстердам.
Холандия и прашинката в окото ми
Днес тази функция е поета от Ротердам – най-голямото пристанище в Европа, през което минава износът и вносът на стоки и суровини за целия континент.
Затова днес холандците имат висок стандарт и живеят добре – защото винаги са били предприемчиви, инициативни, находчиви и изобретателни. Защото ценят неща като доброто образование, упорития труд и кадърността. И, разбира се, не на последно място - защото са пословично пестеливи. Да си го кажем направо – скръндзи. Прахосването на пари е белег за показност, а холандците не са по показността и фукането с материални придобивки. „Дръж се естествено, пич” е тяхното национално мото, така да се каже. Това е наследство от протестантската етика, в която трудолюбието, честността, скромността, въздържането от материални излишества и аскетизмът, са били били основополагащи ценности.
Забелязали ли сте, че в американските филми, когато героят е баснословнобогато безскрупулно копеле, често се казва Ван еди кой си - демек е фламандец или холандец по произход?
Типичният холандец е прям, самоуверен, нахакан – често до арогантност. Винаги верен на принципа: „Право куме в очи“. Чувството му за хумор е саркастично и малко дебелашко. Никога не пада по гръб. Иска винаги той да има последната дума и да те „надцака”. Обича да спори, да преговаря и с него много трудно се излиза на глава. Няма да се остави да го баламосваш. Няма да направи нещо, защото шефът така казва. Винаги можеш да очакваш едно здравомислещо: „Защо трябва да го правя?“
Непосредствен, непринуден, сърдечен и по правило много деен и енергичен.
Холандците правят всичко бързо: бързо мислят, бързо говорят, бързо вървят, бързо се хранят. Виж, за секса не знам, там нямам наблюдения от първа ръка.
По отношение на храната високите хора от ниската земя са спартански непретенциозни – могат да карат на сандвичи и мляко (като сандвичите могат да се състоят само от хляб и сирене, т.нар. broodje kaas). Аз наистина не проумявам как всичките тези снажни двуметрови мъже в служебния стол всеки ден обядваха набързо скромен сандвич и това ги засищаше. Моите салата и основно и отделянето на повече от половин час за обяд за тях бяха греховно разточителство. Представям си как биха реагирали на нашенските трапези, на които ние се заседяваме по няколко часа. За тях това е загуба на време.
Когато си им на гости, вадят кутията с бисквити, почерпват те с една бисквитка, след което кутията се прибира в шкафа. Ако си поканен на рожден ден, е добре да похапнеш преди това.
Холандците нямат нищо за криене и затова в къщите им дори прозорците на приземните етажи, които гледат към улицата, нямат пердета. Никъде няма да видите и решетки. Можеш да си вървиш по тротоара и да гледаш как семействата вечерят или гледат телевизия, излегнати на дивана. Неслучайно Big Brother е холандско изобретение.
Да няма нищо скрито-покрито е толкова важен принцип в тяхното общество, че дори голите сцени в холандските филми са натурални, без цензура. На плажа хората без свян и прикриване преобуват мокрия си бански – ние го намираме за леко шокиращо, но за тях това е най-естественото нещо на света.
В центровете на градовете на най-неочаквани места, понякога на самия градски площад, са монтирани писоари с паравани отстрани. Първоначалното възмущение бързо преминава в одобрение, когато човек установи колко практично е всъщност това решение, особено след като си изпил няколко Heineken-а. По-добре така, отколкото да се опикават фасадите на сградите, както се случва в други европейски градове.
Прагматичност: това е думата, която най-точно описва холандския манталитет. Същата тази прагматичност стои и в основата на холандски феномени като легалната лека дрога в кофишоповете или витрините с проститутки в квартала с червените фенери. Легализираш, вкарваш в рамки, контролираш и нямаш ядове. И си докарваш огромни приходи от туризъм. И това ако не е печеливша стратегия...
Холандците са хора на реда. И как няма да са, когато всяко нарушаване на този ред води до солени глоби, а ако има нещо, което холандецът мрази, то е да дава пари. Абсолютно забранено е например да променяш по какъвто и да било начин фасадата на къщата си, защото цялостното архитектурно излъчване на квартала ще бъде накърнено. Забранено е да караш колело без фар - глобата беше 50 евро. А да паркираш колата си на необозначено за целта място е направо скандално. Когато веднъж невинно предложих – „А не може ли просто да оставим колата ей там, има достатъчно място?“ – шофьорът ми хвърли такъв убийствен поглед, сякаш бях предложил да взривим резервоарите на Royal Dutch Shell.
Холандецът живее много активно и голяма част от живота му преминава на колело. Човек има чувството, че едва ли не се раждат на колела. Велосипедите са буквално навсякъде – не може да се види ограда, парапет или уличен стълб, за който да не е привързано с верига очукано старо колело. Новите са рядкост, защото са ужасно скъпи, а и колелата като цяло доста се крадат, така че няма особен смисъл човек да се движи с ново и лъскаво.
С колело можеш да отидеш навсякъде – да закараш децата на училище, да отидеш на работа, да напазаруваш, да излезеш на среща с приятели, на кино, театър, концерт...
Колелото е най-масово използваният транпорт в Холандия, защото е удобно (заради равния терен), здравословно и най-вече евтино да се пътува с него. Сезонът няма значение, дъждът не е проблем, снегът също не е пречка. Обичайна гледка е колона от ученици да въртят педалите под дъжда, навлекли дъждобрани.
(При нас като валне дъждец, пред училищата стават гигантски задръствания, защото детето ще се намокри и недай си Боже, ще настине).
Всяка възраст, класа, пол и занятие е на колело: майки и татковци, натоварили на колички във всевъзможни форми и размери 2-3, а понякога и 4 дечурлига; бизнесмени в скъпи костюми; шикозни дами на токчета, метнали небрежно в касетката за багаж, която е точно като нашите щайги за картофи, елегантни дамски чанти; възрастни баби и дядовци, които въртят педалите с неочаквана и завидна за годините им пъргавина.
Когато си в Рим, прави като римляните. Наемам си колело в Амстердам. Голямо и тежко, с 58 килограмова верига за заключване. Като се кача на него, се чувствам като на рицарски кон. То и карането из града си е като рицарско сражение.
Мятам раницата с лаптопа в кошницата отпред и се засилвам мощно. Задминават ме стройни и не чак толкова стройни холандки, а уж съм здрав и силен мъж в сравнително добра форма. Оп, и една леля ме задмина. Е не, това вече на нищо не прилича! Сега ще видят те, само да ги настигна!
На кръстовищата се разминаваме по чудодеен начин с останалите велосипедисти.
Бог бди над колоездачите в Амстердам и както нито една птичка не пада от дървото без неговата воля, така и нито един колоездач не се пребива просто ей така във веломелачката, защото някой го е засякъл. А ако си мислите, че холандците карат примерно и спазват правилата за движение по велоалеите и пресичат само на зелено, много грешите. Представете си татарските орди, само че на колела. Такова е движенето в по-големите холандски градове.
Велосипедистите са с предимство и всички останали участници в движението са принудени да се да се съобразяват с тях – и пешеходци, и автомобили.
Ако като велосипедист в София сте набрали на шофьорите, отидете в Амстердам, за да изпитате сладостта на отмъщението. Горките шофьори – колелата нагло се навират навсякъде около колите им и ги засичат безпощадно. И ония си траят, вместо да отворят прозореца и да изпсуват сочно. Чак жал да ти стане за тях. Ама те пък и нямат хубави псувни в холандския, да ви кажа. Мизерна работа. Може и заради това да си мълчат.
В Холандия възрастните хора масово остават активни и като прехвърлят 70-80 години и причината не е само високият стандарт на живот. Изглежда отговорността за собственото им здраве е повече тяхна лична, отколкото на холандското здравеопазване (което, в интерес на истината, не е цъфнало и вързало, и далеч не е от най-добрите в света).
Изобщо, бие на очи фактът, че на фона на коравите, обдухани от северния вятър холандци, ние, българите, сме доста по-кекави и разглезени. Там лошото време не е пречка да излезеш навън и да се разходиш или да поспортуваш - то така или иначе почти през цялото време вали или духа, или и двете. Децата са много по-леко облечени от нашите и така се каляват от малки. Тукашните баби биха получили удар при вида на облечените с тънки якенца и без шапки на главите холандски хлапета, возещи се на колело на оня ми ти леден вятър.
Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?
Не че не се разболяват, но никой не драматизира излишно. Тук се сещам за онзи разказ на Джером Джером, в който англичанин пита холандец: „Ама не е ли опасно с всичките тези канали, не падат ли децата ви вътре?!!“ – „Падат“, спокойно отговаря холандецът. –„Ужас“, дълбоко е шокиран англичанинът – „Ами какво правите, когато паднат?!!“ – „Вадим ги“, все така невъзмутимо отговаря холандецът.
Със същата невъзмутимост съвременните холандки продължават масово да раждат децата си вкъщи само с помощта на районната акушерка, така както винаги са го правили. Когато изразих почудата си пред моя шеф-холандец, той ми възрази, че бременността и раждането не са болест, за да трябва да се ходи в болница. За по-сериозните проблеми и усложнения – да, разбира се, но в повечето случаи не се налагало родилката да се травматизира излишно в болнична обстановка.
Бащите - иска ли питане - активно участват в раждането: взимат си отпуск, когато събитието наближи и стоят вкъщи в пълна бойна готовност.
Продават се специални повдигачи за легла – за да станат по-високи и удобни за раждане, както и всякакви артикули за раждане в домашни условия, като найлони за покриване на леглото на родилката и т.н.
Ако трябваше да присъствам на раждането на синовете ми, сигурно щях да припадна. Холандските мъже обаче явно са корави типове – те не само присъстват, а имат централна роля в събитието.
Не знам, все си мисля, че за бащите е по-важно да „присъстват“ при зачеването.
Отпускът по майчинство в Холандия е 4 месеца. Не бързайте обаче да съжалявате „горките“ холандки. Държавата предлага достатъчна финансова подкрепа на семействата с деца под най-различни форми, а работодателите са длъжни да осигурят гъвкаво работно време на майките с деца, с намалени работни часове. Повечето холандски майки избират да работят почасово, на непълна работна седмица, за да имат време за себе си и за децата си – процентът отива към 70. Балансираният life style и личната свобода са им по-важни от правенето на кариера в работата.
Това важи все повече и за холандските татковци – много от тях работят един ден по-малко в седмицата, за да могат да прекарат този ден с децата си – т.нар. pappadag, който вече е институционализиран.
Защо холандските майки са най-щастливи?
Неслучайно Холандия е на челно място в класаците за най-добър баланс между работа и личен живот в света, за най-щастливи деца и т.н.
Родителите там прекарват качествено време с децата си и това е закон. Работодателите не просто се съобразяват с това, те са част от тази култура – нали и те са родители. Телефонните ми разговори с холандци често приключват с: „Трябва да взема детето от детската градина, аре чао!“ - от тяхна страна. В средата на работния ден. Никоя бизнес среща не е по-важна от това да заведеш детето на зъболекар, примерно. Бизнесът ще почака, няма да избяга. Печелят моето уважение заради този бизнес с човешко лице.
Work и life наистина са добре балансирани в Холандия. Ключовата дума за добро прекарване на времето е "gezellig"(хезелъх). Не съм сигурен как да я изпиша на български, още по-малко как да я преведа. Готино, приятно, уютно, кефско, айляк... в тоя смисъл.
Gezellig е да се возите кротко на лодка по каналите с приятели на свечеряване и да си пиете биричка и да си лафите. Или да караш колело по потъналите в зеленина храхтове (уличките от 2-те страни на канала) и да си ближеш сладоледа с една ръка. Или да седиш на ръба на канала и да си клатиш краката, и да дръпнеш една цигарка, докато гледаш отражението на тесните и килнати къщи във водата. Или да се изкъпеш в езерото в парка. Водата е чиста. И на табелите не пише "Къпането забранено!’, a "Къпането е на ваш риск".
В Холандия родителските и домакинските задължения по правило се поделят по равно между двамата родители и татковците не просто помагат в домакинството, а участват наравно с майките, което дава на холандските жени много повече свобода. Задължително имат ден или дни в седмицата, които са си само за тях, защото таткото поема грижите за децата. И да, командват и юркат мъжете си много повече, отколкото българските жени, така че на един нашенски мачо ще му е трудно да вирее в Холандия.
Моделът на майката-хеликоптер, която постоянно кръжи около детето си, за да го обгрижва и предпазва да не му се случи нещо, не намира почва в Холандия. На детските площадки няма да чуете: „ Ще паднеш, ще се удариш, ще се изпотиш!“ Свободата и независимостта на детето е фундаментален принцип във възпитанието. То трябва да се научи да се оправя само, за да култивира у себе си самостоятелност и независимост. “Een kind opvoeden is een kind loslaten” – да отгледаш дете, означава да го оставиш да се отдели от теб.
Нали помните - ако паднат във водата, ги вадят. Без драми.
Другото нещо, което „облекчава“ живота на холандските родители е, че въвеждат ясни и категорични правила, които се спазват безусловно – децата вечерят, къпят се и си лягат рано.
Равнопоставеността в семейството се простира и във всички други сфери на обществения живот. Йерархичността не е на почит. Наскоро из интернет се въртеше видео с холандския премиер, който само си почисти разлятото от него кафе във фоайето на сградата.
Не е прието да говориш на шефа си на „вие“. Абсолютно неприемливо е да не поздравиш дружелюбно чистачката в сградата, в която работиш, или да не поздравиш хората в асансьора. Да се държиш „отвисоко“ с обслужващ персонал, да речем сервитьори или продавачки в магазини – веднага ще бъдеш поставен на място. Да поискаш секретарката ти да ти прави кафе. Няма такъв филм в Холандия. Хората са равни. Точка.
Холандското образование - училище без стрес
Това, което обаче лично мен ме впечатлява най-силно всеки път, когато съм в Холандия, не са нито подредеността, нито инфраструктурата и високият жизнен стандарт, нито поредните иновации.
Най-поразителното за мен е, че в една толкова динамична държава, където животът тече с много по-бързи темпове, отколкото у нас, хората са успели да запазят човечността в отношението един към друг.
Холандия има редица вътрешнополитически проблеми и далеч не всичко е цветя и рози (или, ако щете, цветя и лалета) и холандците – като всички - имат много трески за дялане, но хората там все още са човечни един към друг, готови са да те изслушат, да ти отделят време и да ти помогнат. В трамвая, автобуса и влака, в магазина, на гишето, на улицата – навсякъде ще срещнете усмихната добронамереност, търпение и разбиране, толерантност и готовност за помощ. Има уважение към другия. Факт.
Факт, който у нас, уви, няма изгледи да се случи, и това много ме натъжава. И причината не е в бедността ни. Някъде другаде е.
Препоръчваме ви още:
Защо да (не) изберете Холандия
Автор: Марая Чуруликова
Мечтаете ли за къща на плажа? Вълните се разбиват току в главата ти, пясъкът (разбира се, златен) започва от първото стъпало на верандата. Вю-то от прозореца на кухнята не се описва с думи. Първия ден бродиш като пиян от звуци и картини. Нарочно не заспиваш, ненаситен си да попиваш прибоя, вятъра, ако пък си закачил на парапета от онези бамбукови/метални/стъклени дрънкалки... Няма такава музика! Минава време и златният пясък вече те вбесява. Ами че той е навсякъде! Колкото и да търчиш с моп и препарати, няма отърване. Вчера занесе часовника си на ремонт. Спрял, защото под херметически затворения капак имало песъчинки. Всеки ден пишеш името си върху шкафа, после обираш пясъчния слой и така чак до утре, когато пак можеш да пишеш.
А влагата???!!! Няма такава гад! Тя се просмуква в гардероби и чекмеджета, дрехите започват да смърдят на мокра кожа, а зелени и сивкави петна полека превземат прясно измазаните стени. Няма спасение! Дори човекът, когото си викнал да измаже за n-ти път плесенясалия таван, се подсмихва подличко - хак да ти е, владелецо на къща на плажа! Шумът на вълните отдавна не те приспива, това непрестанно „бум-пляс“ може да те подлуди. Друго си е зелена тишина, чуруликане на птички.
Птички ли казах? Птички?! Няма такива гадини! Започват малко преди разсъмване - кратки изсвирвания, като че вземат тон за песен. И като почнат - няма спиране. То едни трели, едно надвикване, грачене, сумтене, хърхорене, вибрации, цъкане и почукване, ама идва от гърлото някак си (все едно храчка им е заседнала). Няма хармония, няма мелодия. Ад! Свредел дълбае мозъка с по-милостив звук от птичия хор под прозореца. И не спира, докато ти окончателно не се събудиш. После отлитат някъде си и... тишина... докато съседът не включи косачката (да мине поляната, докато не е напекло слънцето). Включва се помпата на басейна - едно такова „буууу“, не силно, ама постоянно.
Ааааа, имате басейн? Честито! Два пъти седмично почистване с водна прахосмукачка и препарати срещу позеленяване и дезинфекция. Всеки ден с кепче обираш листа и клечки. Или плащаш друг да го прави. Ако искаш!
Вятърът... ооо, вятърът.... издухва ти мозъка, денонощно! От най-невинен полъх до ураганен такъв - не спи-ра! Не спира. Нормално, на брега е така. Хората затова бягат по плажовете да се продухват. И разхлаждат. 10-15 дни, най-много месец. Повече не е препоръчително.
Вредно е за здравето.
Бел.ред. Изобщо не вярвах на тази история на Марая, докато не наехме къща на плажа за един уикенд. Вижте сами какво имам предвид ето тук.
Препоръчваме ви още:
Втория си рожден ден Сдружение „Безопасни детски площадки“ отбелязва на 15 юли с предизвикателство „С татко на детската площадка“!
Тази година казваме "Благодаря" на всички татковци и родители като цяло, които играят футбол и на гоненица на поляната; поправят колела, свалят или качват деца на дървото в двора, носят кукли и колички под мишница, правят замъци в пясъка; боядисват пейки и поправят люлки!
Каним всички на неделна сутрешна игра, здравословна закуска и торта в Княжеската градина на 15 юли. Включете се в тренировки по бойни изкуства и по бейзбол, в демонстрации на стрелба с лък и по баланс по въжени инсталации, споделете как да отглеждаме по-здрави и щастливи деца, да играем заедно и безопасно онлайн и офлайн!
Очакват ви на 15 юли, неделя, от 9,00 часа в Княжеска градина!
Събитието се организира с подкрепата на SUPERMAG, Район Средец и Столична община, Жълтуша, Асоциация „Родители“, Център за безопасен интернет, Национална мрежа за децата.
Мама Нинджа е медиен партньор на събитието.
Подробности за програмата можете да намерите на фейсбук страницата на сдружението.
FB събитие: https://www.facebook.com/events/1855293831193876/
Препоръчваме ви още:
Децата произнасят първите си разбираеми думички към 14-ия месец, а до навършването на две години речникът им се обогатява с около 50 думи. Вярно е, че не всички дребосъци умеят еднакво добре да се изразяват и повечето от тях предпочитат да действат. Често последствията от тези действия са разрушителни. Сайтът BellyBelly публикува малък, но универсален разговорник с нещата, които двегодишните се опитват да ни кажат.
1. Да, исках макарони. Видях те как ги готвиш, сега стоят в чинията пред мен, но вече не ги искам. Искам супа. Не разбирам какъв е проблемът.
2. Не ми се хили. Виждам, че не вземаш ситуацията на сериозно, но това не са чорапите, които АЗ искам.
3. Чух те как каза лоша думичка. Чудесно, сега ще я повтарям непрекъснато. Благодаря, ти си много добър учител.
4. Не ми помагай. Сам ще се справя. Да, искам да нося панталоните на главата си като шапка. Виждам те. Не се смей!
5. Погледни ме в очите. Няма да седна в столчето за кола, без да ти спретна една истерия. Искаш ли да провериш колко силно мога да рева?
6. Предложих ти четката, но не съм ти я давал завинаги. Разбира се, че ще рева. Край, развали ми рисуването. Да, искам си четката обратно. Не ти е за първи път. Провали ми целия ден!
7. Длъжен съм да те предупредя, преди да се срещнем с твоите и моите приятели, че днес не съм в настроение да споделям нещата си.
8. Сега вече знам думите „пенис“ и „влагалище“, благодаря ти. Нямам търпение да ги кажа на баба. И на съседите. И на продавача в магазина. Много обичам да използвам нови думи и да показвам колко знам.
9. Виждам, че е тъмно, но съм сигурен, че вече е сутрин. Хайде, измъквай се от леглото и да вървим да редим пъзел.
10. Като кого съм се маскирал? Като себе си. Облякъл съм си короната и гумените ботуши. Така ще дойда на разходката. Не, няма да ми измръзне дупето, благодаря за загрижеността.
11. Възхищавам се на усилията ти да ме сложиш да спя в 7 вечерта. Но няма как да се случи.
12. Ха, тази шегичка никога не ми омръзва. Какво значи „вашето легло“. Я легни по към края. Аз съм по средата в поза „морска звезда“. Лека нощ!
13. Какво лайно? Къде? Насред стаята? Нямам представа за какво говориш. Това няма нищо общо с мен.
14. Ако не станеш веднага, ще взема мерки. Какви? Ще седна върху лицето ти. Ето какви. Ставай.
15. Разбери, че тези камъни и пръчки са ми нужни. Не мога да избера само едно нещо, защото всички са супер. Така че дай да ти напълним джобовете.
16. Да, помня, че ти обещах да вървя и затова не взехме количката. Обаче размислих. Вземи ме на ръце и ме отнеси вкъщи.
17. Никой не ме е унижавал така. Защо казахте на приятелите си, че спя при вас на спалнята. Мислех, че това е наша тайна.
18. Не искам ябълка. Не искам и авокадо. И супа не искам. Заради теб се старая, пестя ти време. Дай ми този чипс.
19. Ама че тъп въпрос! Разбира се, че съм обиден. Как можа да ти хрумне, че съм нарисувал куче!
20. Всеки си има пороци. Знам, че ядеш шоколад в килера тайно от мен. Всичко видях. Тъй че остави ме да си играя на спокойствие с тоалетната чиния. Дай ми това руло хартия и ме остави на мира.
Препоръчваме ви още:
Житейските правила на дребосъка
„Мамо, тя ме блъсна!“, „Мамо, той ме обижда!“, „Виж какво ми направи рисунката!“, с подобни реплики бихме могли да запълним многотомно издание. Защо братята и сестрите непрекъснато спорят за нещо и се карат? Понякога двубоите стават толкова шумни, че ти се иска да се заключиш в някоя стая, докато всичко отшуми. Да се намесиш или да ги оставиш да се справят сами? Да накажеш ли единия или и двамата? Това са въпроси, които родителите на две и повече деца си задават почти ежедневно.
Защо се случва така, че братя или сестри, по-малко или повече близки по възраст, често се карат или откровено не се понасят?
Случва се заради високия риск от конкуренция. Особено изявено е при породените деца, ако са и еднополови, конкуренцията е максимална. Децата със сходна възраст, за разлика от тези, които имат повече години помежду си, имат какво да делят. Те са с еднакви потребности, играят с едни и същи играчки, искат от родителите си едно и също и обикновено имат един и същ дневен режим. Породените братя например играят с еднакви колички, а породените сестри с еднакви кукли. Конфликтът е неизбежен. По-малко вероятно е момчето да се опита да отмъкне куклата на сестра си, а тя да реши, че много харесва водния му пистолет.
При по-сериозна разлика голямото дете може да е израснало проблемите на малкото, а то от своя страна все още да не е дорасло да претендира за ресурсите на батко си или на кака си. Ако в семейството има 15-годишен и 5-годишен е твърде вероятно те изобщо да не взаимодействат помежду си. Голямото дете няма да взема играчките на малкото, а то едва ли ще има претенции към приятелите на батко си или към музиката, която той слуша. Там конкуренцията е по-скоро за внимание.
Разбира се, в различните семейства има и неочаквани варианти на съперничество (например за електронните устройства претендират всички, дори родителите), но като цяло враждуват децата, които имат какво да делят. А те винаги имат, дори да не са играчки, а времето, което родителите им отделят.
Валидно ли е това за близнаците
Ситуацията с близнаците е друга. Те винаги са били заедно и не са имали моменти, когато да се е налагало да делят нещо, което по-рано е принадлежало на другия. Те често се възприемат като част от едно цяло, понякога личните им граници са размити до патология. Известни са случаи, в които близнаците общуват на език, който сами са измислили. Могат до такава степен да се слеят, че да преживяват драматично дори кратка раздяла. Понякога се чувстват неспособни да изградят собствен живот, независимо от другия.
Често родителите задълбочават ситуацията, като ги обличат по еднакъв начин, водят ги винаги и навсякъде заедно, подаряват им еднакви играчки и те на практика стават неразделни. Макар и удобен, този вариант не е за предпочитане. Той пречи на осъзнаването на всяко от децата като отделна личност и това може да бъде много болезнено в по-зряла възраст.
Трябва ли да се опитваме да сприятеляваме братята и сестрите, ако отношенията им са хладни?
Да имаш лични граници е не само нормално, но и препоръчително. Колкото по-ясни са те, толкова по-малко са конфликтите – ако човек ги знае предварително, е по-лесно да не ги нарушава. Затова създаването на взаимноприемливи, ясни и точни граници е благоприятно за отношенията.
Разбира се, възможно е да не си приятел с брат си или със сестра си. Не можеш да принудиш хора, които нямат общи интереси и са съвсем различни, да имат по-близки отношения. Причината може да е в различните темпераменти, в различния режим или дори в неудачното разпределение на жилището.
Но дори приятелството да не възниква, трябва да се възпитава уважение между членовете на семейството, независимо от възрастта. А това изисква и внимателно спазване на личните граници.
За собственото пространство
Липсата на кътче за уединение предизвиква дискомфорт. А когато си в такова състояние, трудно изграждаш отношенията си с другите. Колкото по-големи са децата, толкова по-конфликтна става темата за собствено пространство. Има няколко възможности. Първо, може да се насърчава частната собственост на всяко от децата. Ако няма собствена стая, поне да има собствени играчки. Все пак децата са достатъчно разумни, за да забележат, когато не само те са лишени от собствена стая.
Освен това може да се устрои ъгълче на всеки в рамките на една стая, да се отдели от общото пространство и да бъдат предупредени останалите кое местенце на кого е. Трябва да е ясно и че не можеш да вземаш нещата на другия, ако не си поискал разрешение от него.
Друг вариант е да се организира специално време, в което общата стая ще е на разположение само на едно от децата. Но това не бива да бъде внезапно емоционално решение, а осъзната стратегия, с добре обмислен график. Отстъпките и компенсациите трябва да се договарят с всеки поотделно.
Мамо, може ли да го сменим за кученце?
Дали децата се карат, за да привлекат вниманието на родителите си?
Възможно е, затова в конфликтите между братя и сестри родителите не бива да вземат страна, да отсъждат кой е прав и кой не. Децата винаги ще имат усещането, че другият е по-обичан от тях.
Затова най-добрата роля на родителите в подобни ситуации е да бъдат медиатори: да преговарят с враждуващите страни; да изяснят желанията на всеки; да опитат да намерят решение, които е взаимноприемливо.
Това невинаги е възможно, но общото наказание за враждуващите винаги е по-добро решение от наказанието само на единия. Да, децата се карат, това е неизбежно и трябва да бъдат научени да разрешават конфликтите си. Това е полезно умение, което ще им помогне много и в живота им на възрастни.
Голямо, средно, най-малко или единствено
Крайната непоносимост
Ако едното от децата се чувства отхвърлено от родителите си, вероятно ще се разбунтува. Тъй като не може да отмъсти на възрастните, ще насочи гнева си към по-малките. В подобна ситуация дори е възможно да бъде нанесена реална физическа вреда. В този случай трябва да се „лекува“ семейството като цяло, а не само озлобеното дете.
Мама за единия, тате за другия
Ако родителите, не са в състояние да преодолеят пристрастията си, трябва да потърсят терапевтична помощ. Изходът от такава ситуация може да е в поделянето на зоните на отговорност – с тези въпроси се занимава мама, а с тези – тате. Мама отговаря за разходките, а тате за времето пред компютъра. Подобен подход прави картината ако не напълно мирна, поне пределно ясна, а това снижава тревожността у децата.
Децата спорят, заявяват се в семейното пространство, борят се за надмощие и си съперничат. Понякога конфликтите им отминават бързо като лятна буря. Но ние, родителите, трябва внимателно да наблюдаваме противоборствата им – дали са системни, дали са единствения начин за общуване помежду им или са безобидно спречкване. Не бива да мислим, че скарването е кратко събитие, което скоро ще бъде забравено. Затова трябва посредничим за разрешаването му. Бият ли се, играят ли си, весело ли им е заедно или не се понасят? Понякога възприемаме конфликтите им като проява на детския темперамент и емоции, но те всъщност са една много добра педагогическа възможност.
Източник: matrony
В Братята споделям личния си опит с конфликтите с момчетата.
Препоръчваме ви още:
- Най-популярни
- Най-нови
