Автор: Марая Чуруликова

Мечтаете ли за къща на плажа? Вълните се разбиват току в главата ти, пясъкът (разбира се, златен) започва от първото стъпало на верандата. Вю-то от прозореца на кухнята не се описва с думи. Първия ден бродиш като пиян от звуци и картини. Нарочно не заспиваш, ненаситен си да попиваш прибоя, вятъра, ако пък си закачил на парапета от онези бамбукови/метални/стъклени дрънкалки... Няма такава музика! Минава време и златният пясък вече те вбесява. Ами че той е навсякъде! Колкото и да търчиш с моп и препарати, няма отърване. Вчера занесе часовника си на ремонт. Спрял, защото под херметически затворения капак имало песъчинки. Всеки ден пишеш името си върху шкафа, после обираш пясъчния слой и така чак до утре, когато пак можеш да пишеш.

А влагата???!!! Няма такава гад! Тя се просмуква в гардероби и чекмеджета, дрехите започват да смърдят на мокра кожа, а зелени и сивкави петна полека превземат прясно измазаните стени. Няма спасение! Дори човекът, когото си викнал да измаже за n-ти път плесенясалия таван, се подсмихва подличко - хак да ти е, владелецо на къща на плажа! Шумът на вълните отдавна не те приспива, това непрестанно „бум-пляс“ може да те подлуди. Друго си е зелена тишина, чуруликане на птички.

Къща на морето

Птички ли казах? Птички?! Няма такива гадини! Започват малко преди разсъмване - кратки изсвирвания, като че вземат тон за песен. И като почнат - няма спиране. То едни трели, едно надвикване, грачене, сумтене, хърхорене, вибрации, цъкане и почукване, ама идва от гърлото някак си (все едно храчка им е заседнала). Няма хармония, няма мелодия. Ад! Свредел дълбае мозъка с по-милостив звук от птичия хор под прозореца. И не спира, докато ти окончателно не се събудиш. После отлитат някъде си и... тишина... докато съседът не включи косачката (да мине поляната, докато не е напекло слънцето). Включва се помпата на басейна - едно такова „буууу“, не силно, ама постоянно.

Ааааа, имате басейн? Честито! Два пъти седмично почистване с водна прахосмукачка и препарати срещу позеленяване и дезинфекция. Всеки ден с кепче обираш листа и клечки. Или плащаш друг да го прави. Ако искаш!

Вятърът... ооо, вятърът.... издухва ти мозъка, денонощно! От най-невинен полъх до ураганен такъв - не спи-ра! Не спира. Нормално, на брега е така. Хората затова бягат по плажовете да се продухват. И разхлаждат. 10-15 дни, най-много месец. Повече не е препоръчително.

Вредно е за здравето.

Бел.ред. Изобщо не вярвах на тази история на Марая, докато не наехме къща на плажа за един уикенд. Вижте сами какво имам предвид ето тук.

Препоръчваме ви още:

Идеално време за море

Тате, къде е сапунът?

Ах, морето...