Автор: Мая Цанева

Аз съм Майката на детската площадка. Казвам се Мая, но ако попитате някого от родителите в градинката ни, или пък кмета ни, той ще каже: „Тя е от майките“.

Ние сме Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, но сме известни като „Майките“. Всеки път, щом отиваме на среща в общината, пишем си в някого във Фейсбук или сме на медийно участие, повтаряме кои сме, но накрая пак сме „майките“.

Отговорно е да си „Майката на детската площадка“, особено когато те свързват с ремонта на съседната детска площадка, бъркат те с Контактния център на Столична община или ти пишат с молба да привлечеш вниманието към изоставена градинка, в която семействата прекарват летните си вечери. Въпросите, които те мъчат, или ти задават, са повече от отговорите. Хем ти се иска ти да помогнеш на всеки, хем знаеш, че не можеш да спасиш или обезопасиш всяка детска площадка. Можеш да предизвикаш своите съграждани и институциите да си говорят. Можеш да създадеш възможности за доброволчество. Опитваш да превърнеш общинските площадки в наши. И това е добро начало.

Предизвикателно е да си „Майката на детската площадка“. Да откриеш малцината, които не само мрънкат колко е мръсно, старо, опасно, там, където децата им играят. Те се появиха изневиделица и бързо се събрахме в едно голямо малцинство, което променя градската среда в София, Хисаря, Стара Загора. Всичко започна като „Не се сърди човече“, но продължава като сериозна игра на нерви, документи, интереси, дори и игра с медии. Предизвикателството ни срещна с прекрасни партньори, направи ни приятели с хора, които само сме мечтали да срещнем.

Приятно е да си „Майката на детската площадка“. Упоритата ти работа да образоваш съседите си как да се възползват от правата им на граждани, дава резултат. Повече сигнали с отговори в срок, завършени отдавна отлагани ремонти, пълна зала за обществено обсъждане по твоя инициатива – това ти дава сили и гласът ти вече не трепти от притеснение пред кмета или пред камерите. Какво още… Площадката се изпълва с повече от 50 доброволци, които чистят градинката си. Възрастна жена прави уборка на градинката в делнична вечер и те пита „кога ще боядисваме пейките“. Деца слагат табели „Не хвърляй боклуци“.

Вдъхновяващо е да си „Майката на детската площадка“. Приисква ти се да не крадеш от съня си, да не работиш само през уикенда с момичетата и да ходиш на сутрешни срещи в общината, а да превърнеш мисията „безопасни детски площадки“ в своя работа. Мечтаеш си как един ден ще си „бабата на детската площадка“ и внуците ти ще играят на места, което ти познаваш като собствения си дом. Да се чувстваш уверена, щастлива, че си променила света, в който живееш. И може би, някъде по пътя към тази мечта, да те запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава аз съм „Майката на детската площадка“.

*********

Гражданската инициатива за безопасни детски площадки спечели първата си награда в конкурса „За енджиотата и хората“ на Фондация „Лале“ и Информационния портал за неправителствените организации в България. Есето на Мая Цанева представя дейността на организацията. На награждаването Георги Генчев от НПО портала пожела един ден да се срещне и с „бабите“ на детските площадки. Дотогава се възползвайте от възможността да споделите мнението си какви места за игра искате за децата си, ако живеете в район Люлин в София в петък, 10 ноември!

Препоръчваме ви още:

Кой носи отговорност за детските площадки?
Презареди детската площадка!
Войната на таралежите

Конференцията "Приобщаващо образование" е ежегоден форум, по време на който се поставят за дискусия актуалните теми и тенденции в сферата на приобщаващото образование в България и по света.

В сферата на образованието, приобщаването включва създаването на връзки между училищата и заобикалящите ги общности. Тази година ще бъде показано, че българското училище не е само в усилията си за изграждане на приобщаваща училищна среда. Ще бъдат представени добри примери за партньорства на училищата в общността – как привличат съмишленици, каква е ролята на бизнеса и институциите на местно ниво.

Ива Бонева, изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование ще разкаже защо училищата не са, а и не трябва да са сами, в усилията си за изграждане на приобщаваща училищна среда.

Ефектът от Career Trek върху рисковите групи деца и как помага за оставането им в училище ще презентират Дарел Кол, основател и изпълнителен директор и Лаша Стордър, програмен директор, Career Trek Inc., Канада. 

По време на форума ще бъде организирана и панелна дискусия на тема: "Училището има смисъл – как привличаме партньорите на училището в общността", с участието на директори и учители партньори в Програма „Училището има смисъл“ за техния опит в отварянето на училището към общността. 

На конференцията ще бъдат обсъдени и ролята на бизнеса и инвестирането в мотивацията на децата да продължат образованието си и как местните институции могат да партнират в процесите.

Всички – училище, родители, местна общност и общественост – искаме децата да се научат да разбират себе си и света около тях – и затова най-важната цел е не просто да не отпадат от училище, а да не отпада смисълът да ходят на училище.

Петото издание на Годишната конференция на Център за приобщаващо образование ще се проведе на 9 декември 2017 г., зала „Витоша“, Интер Експо Център. Тя се осъществява с подкрепата на  фондация Velux Дания, фондация „Америка за България“ и УНИЦЕФ.

За повече информация и регистрация вижте тук.

Препоръчваме ви още:

"Избери, за да помогнеш" - кампания за деца с трудности в развитието
"Най-силният човек на България" - кампания за ролята на българския учител

Автор: Лени Рафаилова

Тя не може да пее, нито да свири на каквото и да било, тя само живее с музиката. Като ученичка пеела в хора, ама я изгонили бързо. Слушала музика вкъщи, на грамофона, на касетофона, после и на CD. Танцувала. Сама, за да не я види никой. Обичала един китарист и обикаляла концертите по читалищата в София, за да го зърне. Да го заговори не се престрашила. А той си хванал русо гадже. Тя пък хванала влака и там любовта я дръпнала за опашката. Разсипала пепелника върху нея и ѝ се усмихнала палаво. В мразовитата зима, любовта намерила за нея и печка, и вино, а тя споделила възглавницата си с нея.

Той имал панталон с ръб, а тя - лилава шапка. Той целувал очите ѝ, а тя му помагала с мъкненето на чинелите в 5 сутринта, там някъде, по заспалите, снежни софийски улици. Там спряло и времето, за да се запази тя в мислите му такава. Премръзнала, снежна и смело нахилена. Едно момиче в снега, в мига преди да тръгнат трамваите и да захапят тишината на зимата с утрешен звън. Момичето на музиканта. С пъстри очи и без грим. С небрежно преметнат шал и без ръкавици.

После тя сложила някаква бяла рокля, хванала една китка и картината се променила. Той почнал сам да си носи чинелите и решил да си купи кола. Сам се връщал в 5 сутринта, но снегът вече не помнел следите от стъпките му. Скърцал под гумите и питал за нея. Радиото гърмяло и той не чувал гласа на снега. Тяхната зима се връщала всяка година, ала те вече не помнели къде са им стъпките. Той забравял за нея и свирел за други. Тя заспивала без топлината на дланите му и леглото премръзвало от тъгата в съня ѝ. Сама си наливала вино и пускала печката, но топло не ставало. Вече. Помръкналото утро ги срещало с хладна гримаса и хвърляло пепел по устните. Денят станал ден като всички останали. Нацупен и зъл, връхлитал и грабeл една по една всяка стаена снежинка от зимата на спрялото време. Ограбени, те се превърнали в сенки, скитници с разранени души и парцалени сънища. Хайде, спри се, ти глупаво време! Дай ми в заем само миг от своята вечност! Твърде много люти ми студа.

Децата са нарисували сърца по замръзналите стъкла на прозореца, а снегът скърца под стъпките на някакви младежи, които бързат да се скрият от бледото око на мъждукащата улична лампа. Аз не спя. Чакам. Вероятно да си дойдеш. Отнякъде. Пуша цигара, а димът ѝ се стели пред мен толкова бавно и леко, като тънка млечна мъгла. Мъгливи са очите ми. Вали. Познавам този сняг, но не помня откъде. Скърцането и тишината, познавам ги. Ти. Няма те, затова не мога да си спомня. Късно е или е рано. Ръцете ми са премръзнали и бели. Долавям аромат на кафе. Влязъл си толкова тихо. Носиш ми кафе. Горчиво и черно, както го обичам. Ръцете ти са топли, въпреки студа. Не казвай нищо, нека поседим на терасата и да изпушим по цигара. На тихо, за да си чуем стъпките и снега, който нещо си тананика. Помниш ли, или си забравил ти момичето в снега? Побързай! Скоро ще тръгнат трамваите. Пет сутринта е.

Препоръчваме ви още: 

Шапка в тролея

Балканска сватба

Нещичко за любовта

Жега

"Непоносимите“ майки знаят с какво се занимаваш, от какво се интересуваш, къде ходиш, с кого общуваш. Твърдят, че трябва да учиш упорито, да бъдеш послушна и да не вършиш нередни неща (а нередните неща в техния списък са много). На 8 години това може и да не ти прави особено впечатление, но на 15 започва да ти идва в повече.

Може би в тийнейджърска възраст си възприемала майка си като враг, възразявала си на забележките й, спорила си се с нея, че не те пуска да излезеш, че те кара да миеш чинии, да изхвърляш боклука, да чистиш стаята си, смятала си я за твърде строга, защото се е стремила непрекъснато да те контролира и си завиждала на приятелите си, които имат „яки“ майки… Може би след поредното скарване отново си чула: „Някой ден ще ми благодариш“ – приготви се за изненада - майки ти е била права!

Доказва го и изследването на британските учени от Университета в Есекс, които са провели наистина задълбочено проучване по темата (с над 15 хиляди участници, в продължение на 6 години). Констатацията им е, че момичетата, които са били възпитавани от „непоносими“ майки са по-успешни в живота.

Прочетете

Уроците, които научих

Специалистите сравнили полученото от децата образование с това, което са постигнали в живота. Изследването показало, че момичета, които са имали твърде взискателни майки, са постъпвали в по-добри университети и впоследствие имат по-високо платени професии, от момичетата, чиито майки са им позволявали всичко. Девойките възпитавани от безкомпромисни майки по-рядко се оказват безработни. Друга констатация е, че по-рядко раждат деца и създават семейство в твърде ранна възраст.

Майките, които навремето са били старателни ученици и са отделяли много време за подготовката си, по-често инвестират в образованието на детето си и смятат, че това е един от най-важните житейски приоритети. Затова правят всичко възможно да внушат същото и на децата си. Те, повече от всеки друг, разбират защо е необходимо това.

Майчината строгост и принципност са направили от много момичета силни, независими и уверени жени. Строгото възпитание учи детето да не повтаря грешките, които са правили неговите родители, да преценява правилно последствията от действията си и да бъде отговорно за решенията, думите и постъпките си.

Вижте

Мамо, не прави така

Ако някъде в прочетеното си познала майка си, можеш да й благодариш. Защото точно нейната строгост, принципност и досадната упоритост в различни житейски ситуации те е направила силна, независима и уверена в себе си жена.

Постигнала си повече от другите, благодарение на всички случаи, в които майка ти е „връзвала“ ръцете ти, не ти е разрешавала нещо, и е трябвало здраво да впрегнеш собственото въображение и изобретателност, за да постигнеш целта си.

И все пак трябва да уточним – строгото възпитание няма нищо общо с физическото насилие. Става дума за взискателност и ограничения.

„В много случаи постигаме успех, вършейки това, което е по-удобно за нас, дори да е в противовес с волята на родителите ни. Колкото и да се опитваме да избягваме съветите им, техните изисквания и възгледи за живота  все пак оказват влияние върху решенията, които вземаме. Но ние сме убедени, че сме го направили самостоятелно. А всъщност не е така.“ – твърди Ерик Расон, професор от университета в Есекс.

Прочетете Женските тайни,
които научаваме твърде късно

Ако си дете на властна майка и се вгледаш в собствения си живот ще установиш, че анализите на учените са основават на верни заключения. Възможно е майка ти в ултимативна форма да ти е забранявала да общуваш с определено момче или да ти е казвала, че приятелството с момичето от съседния клас не е препоръчително. Дори ти е обяснила защо е права. Ти си заобиколила всички забрани и въпреки всичко си общувала с тях, но все пак си се вглеждала в тези хора, преценявала си ги, (все пак на база майчините възгледи) и си решила, че те могат да имат доверието ти. Възможен е и друг вариант – ако след като си ги подложила на собствената си преценка си установила, че това не са хора, които заслужават приятелството ти, просто да престанеш да ги търсиш. Но какъв е крайният резултат: в зряла възраст ти автоматично изключваш вредните хора от обкръжението си, защото имаш ясно изградени критерии.

Или докато твоите приятелки на 13-16 години са се забавлявали по дискотеките и са се целували с момчета по ъглите, ти е трябвало да учиш, да свириш на пиано, имала си вечерен час. В крайна сметка твоите приятелки са се ограничили до някакви случайни, не особено платени професии, а ти си попаднала в университетската среда, в която е можело да избираш приятелите си сред интелигентни и мотивирани да успеят хора. Оказва се, че строгите ограничения отново са ти били полезни.


Но особено силно е чувството ти за отговорност. Без дори да забелязваш ти поддържаш ред в дома си, държиш разходите си под контрол, грижиш се за здравето си и правиш още хиляди малки неща, които карат другите да нервничат, като че ли между другото. А на теб това не ти прави впечатление, просто защото си свикнала. Оказва че, че майка ти е успяла да те научи и на това.

Съвет

Контролирай живота на децата си, те са твоя отговорност. Но не ограничавай свободата им и не им налагай забрани, без да обясниш защо го правиш. Да, те ще се съпротивляват, точно както си правила и ти (особено в бунтарския период на пубертета), но в живота им по-нататък твоите разумни обяснения ще се превърнат в интуиция и в правилно подреждане на приоритетите. Отстъпчивостта е разрушила не едно бъдеще, а умерената строгост никому не е навредила.


Източник: megazvezda.info

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка
До дъщеря ми

5 разлики между родителите "от вчера" и днес

С появата на интернет и развитието на виртуалното общуване, животът ни се промени във всички сфери. И родителството не е изключение – стана по-осъзнато и активно. 
Само преди 10 години семейството се въртеше около детето, а сега детето е член на семейната общност като всички останали. Родителите не се лишават от културни и други „недетски“ удоволствия в полза на зоопарка или детския кът. А вместо да готвят специално меню за мъника, просто преминават на здравословно хранене. Как еволюират родителите от началото на 21 век до наши дни?

1. Изхвърлиха бибероните

Все повече майки се придържат към естественото хранене – кърмят на поискване поне 6 месеца, захранват с лъжичка, бързо осъществяват прехода към чашката. А преди 10-15 години беше екзотика да отглеждаш детето без биберон-залъгалка например. Докато отвори уста да заплаче и „заглушителят“ вече е наместен. А ако, не дай Боже, забравят залъгалката настъпва истинска суматоха.

Вижте 

Захранване водено от бебето

2. Не налагат тотален контрол

Съвременните родители предоставят повече свобода на децата си. Ако по-рано мъникът, който се катери по парапета, е бил свалян веднага, сега мама и татко са до него, предпазвайки го с усмивка. Детето има право на избор. То решава какво да облече или обуе (дори да не е съвсем адекватно). Не го тормозят с „лъжичка за мама, лъжичка за тате“, когато се храни, ако не му се яде. Не го обличат, ако каже, че не му е студено. Хиперопеката и суперконтролът бавно и сигурно пътуват към забвението.

Прочетете

Как да си отгледаме жертва

3. Доверяват се на бавачката

Ако преди години бавачките са били привилегия само на много заможните семейства, сега помощничка могат да си позволят повече родители. И не е само въпрос на средства. Доскоро битуваше мнението, че с децата трябва да се занимават бабите им, но днес много жени в активна възраст не са склонни да посвещават времето си изключително на грижи по внуците. Продължават да работят, имат интензивен личен и социален живот, хоби и увлечения. А родителите установиха, че добрата бавачка, която може не само да нахрани детето и да се разходи с него в парка, но и да го научи на нещо полезно например на буквите или на думи от английския език, е много добро решение за семейството. Важно е само да намериш жената, която ще „пасне“ на детето и родителите му.

Вижте

Закаляването през първата година

4. Не изнежват детето

Родителите престанаха на обличат децата си „като зелки“ (с няколко слоя дрехи) и отдавна не се придържат към правилото – детето трябва да е облечено като възрастните, но с един „кат“ повече. Подобно изискване има смисъл само ако е в количката и все още не се движи активно. Не се притесняват да го пуснат навън без шапка.
Те вече знаят, че прегряването е не по-малко опасно от измръзването.

Прочете Децата и околните

5. Атмосферата kids friendly

Все по-често в заведенията могат да бъдат видени детски столчета, менюто за малчугани не е изключение, а макар и бавно се наслагва тенденцията в ресторантите да не се ограничава присъствието на деца. Магазините също станаха по-достъпни – често може да бъде видяна майка, която пазарува с бебешката количка и това вече не учудва никого.

В по-ново време родителството от сложна наука се превърна в естествен процес, детето е пълноправен член на семейството, освободен от свръхопеката на възрастните, с право на избор и достъп до територии, които по-рано бяха абсолютно табу.

Източник: news.i.ua

Препоръчваме ви още:

Гладен ли съм, или ми е студено?
Капани за модерни родители
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие

или Защо децата са по-непослушни, когато са с майките си

В детската градина ни казват, че имаме „златно дете“, баба твърди, че внучето е много послушно „докато не се прибере майка му“, таткото няма никакви проблеми с поведението на мъника, а когато той остане с майка си, се отприщват всякакви емоции, нервите се обтягат и сълзите са път да се излеят. Мамините сълзи. Защо се случва така, че когато е с мама, детето се превръща в ураган от чувства?

Добрата новина е, че ситуацията не е уникална, а лошото държане на детето не ни прави лоши майки. Психолозите открояват 3 основни причини за това поведение.

1. Безусловната майчина любов

Специалистите знаят – детето се държи по-зле с хората, които най-много обича и на които се доверява. Когато е в обкръжението на такива хора, мъникът престава да се контролира и си позволява да се отпусне. Мама е „свой човек“, затова и детето може да бъде себе си в нейно присъствие. И точно върху нея да излее товара на самоконтрола, който е натрупало през деня в детската градина, с баба или с бавачката си.

2. Енергийните канали

Децата се „хранят“ от майчините емоции, особено ако са много близки с мама. От тях черпят енергия. Това е като при шопинг терапията – отиваме да си купим нещо, за да изпитаме удоволствие и да се заредим с приятното усещане за известно време. И детето има нужда от такова зареждане, а „зарядното“ обикновено е човек, от когото можеш да получиш достатъчно енергия и по любим за теб начин. Детето иска да включи мама в собствения си енергиен поток – бягане, скачане, непослушание, а тя има усещането, че като че ли с поведението си дребосъчето я наказва.

3. Синдромът „хамелеон“

Децата понякога са истински хамелеони – осъзнали зависимостта си от възрастните, те се настройват според очакванията им, дори имитират движенията, речта, навиците им. На същия принцип имитират и емоциите. Какво се получава? Детето е прекарало деня с баба си и вече се е потопило в нейното настроение – „прихванало“ е интонацията, тембъра, скоростта на движенията й (да не говорим за болките в гърба и коленете) и изведнъж се появява мама. А тя е съвсем различна. Трябва бързо да се пренастрои и това води до „бъг в системата“ му. Случва се на подсъзнателно ниво, засяга усещанията и емоциите на мъника и той излиза от ситуацията по единствения му познат начин – с капризи, с пакости или с провокации.

Кой е виновен и какво да правим?

Никой не може да бъде „обвинен“ и не е нужно да се упрекваме. Най-добрата реакция в такава ситуация е да се успокоим, да не се самонавиваме и да оставим детето да излезе от задънената улица на емоциите си, при срещата ни с него. „Знам, че се държиш така, защото си изморен и ти е било скучно без мен.“ е една добра реплика в подобна ситуация. Ще си помогнем още повече, ако бързо изолираме „конкуренцията“ – баба или бавачката, за да не изнервяме допълнително мъника с присъствието на двама съвсем различни „по клас“ души. С порастването, кръгът на общуване на детето се разширява и то много по-успешно „превключва“ в общуването си с различни типажи. А мисълта, че не ни слуша, защото по-малко ни обича, трябва да отхвърлим завинаги.

Източник: kolobok.ua

Препоръчваме ви още:

Мамо, не ми крещи!
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
12 признака на токсичните родители

В сезона на вирусните инфекции малките деца са най-податливи на заразяване и боледуването им може да се превърне в безкрайно ходене по мъките, докато отшуми и последният симптом. Но има хлапета, за които сезонът не е от значение, родителите им се тревожат, че боледуват твърде често и пият постоянно лекарства и добавки. Ето съветите на педиатъра за "болнавите деца".


Кое дете е "често боледуващо"?

Смята се за нормално малките деца да боледуват до 5-6 пъти годишно. Като често боледуващи се определят деца в ранна възраст, които боледуват повече от 5-6 пъти в годината. При това не само в сезона на грипа и вирусните инфекции, макар в есенно-зимния период да имат по-висока честота на заболяванията.

Защо някои деца са поначало със слаб имунитет

Причините могат да бъдат много. На първо място състоянието на детето зависи от начина, по който е хранено. Ако е било кърмено продължително, вероятността от чести респираторни инфекции значително намалява. От голямо значение е и средата, в която живее детето. Ако семейството е многолюдно се увеличава и вероятността от заразяване с вирусна инфекция. Същия ефект има и активният социален живот на родителите и детето. Колкото по-чести са контактите с други хора, толкова по-голяма е вероятността от заразяване – това е общоизвестен факт. Влияят разбира се и генетичните особености, региона, в който живее семейството и замърсеността на околната среда. Но най-важното е как бива отглеждано детето. Ако расте изнежено, в прекалено топли помещения, ако се навлича и разходките навън в студени дни са рядкост, ще бъде много по-често жертва на грипни и вирусни инфекции.

Вижте

 Закаляването през първата година

Виновни ли са родителите

Родителите не бива да изнежват детето и да компенсират с добавки без нужда. В последните години има и сериозно увлечение към имуномодулаторите. Всички говорят за имунитета и всички го стимулират. А имунитетът е сложна система, която при малките деца е в процес на формиране. Когато детето боледува (без усложнения) 5-6 пъти годишно, това е добра тренировка за защитните сили на организма му. Затова грубото вмешателство в работата на имунната система е неприемливо. Няма по-добър естествен стимулатор от храната и зареждането на организма с белтъчини, витамини и микроелементи. Важни за имунната система са желязото, цинкът, селенът, йодът - четирите основни микроелемента и четирите витамина - витамин А (бета каротинът), витамин Е, РР, и витамин С. Понякога, когато специалистите анализират историята на болестта установяват, че в рамките на една година детето е приемало 5-6 имуномодулатора, а родителите му се учудват, че продължава да боледува. Това се случва, когато храненето не е балансирано. Най-вредно е еднообразието.

Прочетете още 

Имуностимулатори - да или не?

В последните години се забелязва тенденция към дефицит на витамин А (бета-каротин) при малките деца. А за да се запълни този дефицит не са нужни особени усилия. Два много популярни в ранна възраст продукта съдържат бета-каротин в изобилие - морковът и тиквата. Но за да се усвоява пълноценно, не бива да се изключват мазнините от диетата на детето.

Безобидни ли са билковите препарати?

Много родители, в този сезон, използват фитопрепарати, като изготвените на основата на ехинация например. Но често забравят, че дори "безвредните" билкови чайове и фитопрепарати могат да имат мощно въздействие върху организма на детето. Ехинацеята например, е разрешена за прием в ЕС след 10-годишна възраст, защото е много силен имуностимулатор. Всеки препарат има показания за приемане, срокове, в които може да се взема, и др. особености, които не бива да се пренебрегват. Затова консултирането с педиатъра трябва да става дори в тези случаи.

Какво не бива да забравяме?

На първо място това, което всички специалисти непрекъснато повтарят – острите респираторни заболявания, с вирусен произход, не се лекуват с антибиотици. Да, преди 30 години те се използваха активно при лечението на вирусни инфекции, но сега търпеливо се опитваме да убедим родителите, че честото използване на антибиотици създава резистентност, която може да изиграе лоша шега при едно заболяване с бактериален произход след време.

Условно родителите се делят на две групи. В първата са тези, които се страхуват от високата температура и понякога купуват антибактериални препарати, без да се консултират със специалисти. Втората група са тези, които категорично отричат антибиотичното лечение, независимо от вида на заболяването. Това също може да доведе до усложнения.

Напоследък станаха много популярни бързите тестове за диагностика на бактериални инфекции. Един такъв тест се използва при ангина или скарлатина например. У нас такъв тест се прилага вече в някои лаборатории. Наличието на стрептококи например се установява чрез лентичка, с която по имунохроматографски метод се доказва наличието на специфични антигени. Изследването продължава не повече от 10-15 минути, в някои случаи до половин час. Анализира се гърленият секрет, взет от детето. Възможността бързо да бъде установено наличието на бактерии, отменя необходимостта от лечение с широкоспектърен антибиотик и значително скъсява периода на лечение, ако се налага смяна на препарата, заради неефективност.

Педиатричните съвети са от интервюто с д-р Ирина Захарова, специалист по Детски болести, завежда катедрата по педиатрия на Руската медицинска академия, национален консултант по педиатрия. В България също някои лекари предписват антибиотици без нужда и не правят антибиограма, нито СРП изследване. Това не е добра медицинска практика и е също толкова опасно, колкото да не се вземе антибиотик, когато действително се налага. Ако трябва да обобщя съветите на тази педиатърка в едно изречение, то ще е - каляване, балансирано хранене и добър педиатър. Мисля, че това е рецептата да не боледуват често децата ни.

Препоръчваме ви още: 

Истинските лекари на децата са родителите

Моят приятел сополът 

Бацили, безотговорност, болести

Това е един от най-често задаваните въпроси из майчинските форуми. Когато д-р Таня Андреева ми разказа за приложението, което са разработили с екипа й, веднага го свалих (безплатно е) и го изпробвах - лесно, бързо и удобно. Разбира се, веднага я поканих да го представи и на вас. Надявам се да ви е полезно.

Идеята за мобилното приложение за детско здраве HealthyKid Sofia се роди само преди 3 месеца, но е следствие от проблем, който съществува в София повече от 30 години. Още през 1978 година е започнат строежа на Национална педиатрична болница, която да обединява всички детски специалисти. Като студентка, преди повече от 10 години, работих в Клиниката по детска кардиология към Национална кардиологична болница. Там всекидневно транспортираха новородени с тежки сърдечни пороци от родилните отделения. Тогава сестрите ми разказваха, че е имало идея Националната педиатрична болница да има топла връзка с Майчин дом и всички новородени със сърдечни пороци много бързо да се поемат от детските кардиолози, а консултациите с други детски специалисти да стават бързо и лесно. Оттогава е и моята мечта. Миналата зима се създаде Инициативен комитет от пациентски организации и педиатри за построяването на Национална педиатрична болница ,,Детски здравен парк", в който с голямо желание се включих, защото навсякъде по света такива центрове са в основата на добрата педиатрична практика. Самата аз, по време на специализацията си, всекидневно преглеждах деца на родители, обиколили няколко болници, преди да намерят точния за симптома на детето им детски специалист.

След редица интервюта и след една пресконференция в подкрепа на необходимостта от ,,Детски здравен парк", на моя приятелка (и майка на малко дете) й хрумна идеята да обединим детските лечебни заведения поне в приложение, за да може и тя самата да не ми се обажда всеки път, за да ме пита къде да отиде с детето си. По време на специализацията си съм била за период от по няколко месеца, част от екипите на всички университетски детски отделения в София и добре знам деца с какви симптоми се приемат. Разделих спешните състояния, при които трябва веднага да се отиде в болница, от тези, за които трябва да се потърси амбулаторен преглед. Създатели на приложението сме аз и моята приятелка, която е икономист. Консултирахме се с юристи, за да спазим закона, и с колеги педиатри, за да сме сигурни, че информацията е вярна. Намерихме програмисти в лицето на "Спийдфлоу България", които бяха вдъхновени от предложението ни и с радост ни помогнаха в реализирането му. Не сме взаимствали идеи от никое подобно приложение, не знам дали изобщо има такова, защото всяка европейска столица си има Обединена детска болница. Нямаме финансиране, нито помощ от външни компании. Когато споделих за приложението с инициативния комитет, те с радост прегърнаха идеята. Зад проекта, още преди да стартира, вече стояха Асоциация Родители, Национална мрежа за децата, Националната асоциация на децата и младите хора с диабет.

В приложението са отделени спешните състояния при децата, за които незабавно трябва да отидете в болница и оплакванията, които да ви насочат за преглед, когато личният лекар не е на разположение. Много ценно е, че избирайки симптом, приложението подрежда всички болници, в които се преглеждат деца с конкретната симптоматика спрямо разстоянието, като започва от най-близката до потребителя. Така при спешен случай, пациентът има възможност да избере най-близката болница, в която да получи лекарска помощ. Приложението работи с навигация и реално предоставя възможност, да ви отведе до вратата на болницата. Това е особено голямо предимство за хора, които не познават добре столицата, дошли са на гости или живеят отскоро тук. Родителите могат също да следят предстоящите имунизации, профилактични прегледи и изследвания на детето, като след въвеждане на рождената му дата получават нотификация за всеки задължителен преглед и/или ваксина.

Имаме за цел да информираме потребителя къде какъв детски специалист има и да му покажем коя е най-близката болница, в която могат да му помогнат. Не се наемаме да оценяваме никого, нито да гарантираме качеството на лечението. Оценката за лекарите е много субективна. Добър според пациента е лекарят, който е помогнал. За съжаление най-добрите лекари поемат най-тежките пациенти, при които и рискът от усложнения е най-голям и тогава, ако се случи най-лошото, всъщност не е виновен лекарят, а болестта! Това е и още едно доказателство колко е необходима Национална педиатрична болница! Зад всеки тежък случай стои мултидисциплинарен лекарски екип, а в България събирането на консилиуми, на които да се обсъждат тези случаи, практически е невъзможно.

Приложението можете да свалите за телефона си ето оттук. И дано никога не се налага да го използваме :).

Препоръчваме ви още:

Как да разпознаем автоимунно заболяване при децата
Препоръките на д-р Масларски
7 "безобидни" симптома при децата през първата година