Тази статия не е медицинска, просто споделяме опит. Отдавна се каня да пиша по темата, така че писмото на тази майка е добре дошло и отговаря до голяма степен на изводите, които и аз съм си направила. Ето какво ни написа Йорданка, а отдолу можете да прочетете и коментара на редактора.

Скъпи родители,

Майка съм на две прекрасни деца, родени със секцио и от двумесечни бебенца хранени с адаптирано мляко.

Искам да споделя с вас моя тригодишен опит като майка, която се бори да повиши имунитета на сина си с имуностимулатори, но без ефект.

Синът ми на два месеца получи кашлица, хрема, червено гърло, нормалните симптоми за респираторни проблеми. Тогава изпи първия си антибиотик.

На десет месеца имаше бронхиолит. Наложи се да ни хоспитализират. Там детето получи алергичен обрив от двете най-широкоспектърни групи антибиотици – пеницилини и цефалоспорини. Оттогава до ден-днешен нашият кръг от антибиотично лечение е силно ограничен до ниво макролидна група.

Започнах много да пазя детето си. Да не играе на детски площадки с много деца. Когато имаше болно дете около нас, се отдръпвах и така, докато детето си тръгна на детска градина. През това време, заедно с нашия прекрасен педиатър, работехме много по завишаване имунитета на детето. Давали сме и хомеопатия, и стандартни лекарствени продукти по схема, стриктно, в различни периоди. (бел.ред. Тук имаше изброени ДЕВЕТ различни имуностимулатори, които решихме с Йорданка, че не е редно да изброяваме, защото пък може да помагат на други хора, или най-малкото други хора да са убедени, че им помагат – при лекарствата плацебо ефектът винаги е от съществено значение.).

Водя детето си на море, но не след 9.00 ч. на плажа, а от 4.00 ч. до 9.30 ч., за да дишаме йодните изпарения. Водя детето си всяко лято и на планина.

Свикнала съм то да яде плодове и зеленчуци, но не го лишавам и от нещо сладичко. Всичко е в умерени граници. С баща им правим най-доброто за децата си, но вирусите не ни пропускат. Понякога минават много леко, друг път доста тежко. И доста пъти се замисляме и питаме къде грешим, но не намираме отговор.

Три месеца преди синът ми да тръгне на детска градина направих курс от даване на най-мощния имуностимулатор. Детето тръгна на детска градина, аз продължих да го давам. Давах сребърна вода, инхалирах детето с физиологичен разтвор всеки ден, откакто тръгна на градина. Бях много спокойна, защото мислех, че дори и да се разболее, всичко ще мине много леко. Да, ама не. Вирусът засегна изведнъж дробчетата му, без гърлото да е червено или да има хрема. Дишаше тежко и имаше хрипове. Всичко се разви от долу на горе по дихателната му система и премина доста тежко. От тогава си казах КРАЙ. Повече няма да давам на детето си никакви имуностимулатори. Дадох си сметка колко пари съм оставила в аптеките без да има смисъл. Аз давам имуностимулатор, но и пазя детето от вирусопреносители. И като попадне в една среда с много вируси, отново не е защитено. На мнение съм, че трябва да се оставя детето само да си изгради имунитета. Започвам да си мисля, че то така се ражда - или ще боледува, или няма.

Това, което ще давам, са природни продукти като клеева тинктура и мед. (бел. ред. Не забравяйте, че билките са силно лекарство, както и алерген, и трябва да се внимава с тях при деца под 4 години, а мед и производните му продукти не се дават под годинка). Продължавам да давам плодове и зеленчуци. Абсолютно съм за сок от черен бъз, чай от билки - лайка, шипка, липа. На мнение съм, че смяната на климата действа благоприятно на децата и се моля по-бързо и по-леко да израстат децата ми този период.

Синът ми е на 2г. и 10м., дъщеря ми е на 6 м. и съм решила дъщеря ми да не приема никакви имуностимулатори. Силно разочарована съм.

Надявам се да помогна на много родители, които живеят в заблудата, че имуностимулаторите помагат по-леко да премине болестта. Всичко си е до дете и до това, как е устроен организмът му да се бори срещу болестта.

Йорданка Бянова

Тук се досещам, че ще зададете въпроса – може би детето боледува, защото не е кърмено, или защото е родено със секцио? Бързам да ви опровергая, че моите и четиримата са кърмени, което не попречи големият, роден нормално, да боледува толкова често, че така и не успя да посещава детска градина, а вторият – също като синът на Йорданка, се разболя на два месеца от вирус, и влязохме в болница с бронхиолит. Третият и четвъртият пък, също кърмени, родени със секцио, се случиха здрави. На всичкото отгоре, сега вече са поотраснали, и забелязвам, че детето ми, което се храни най-здравословно и не обича сладко, а набляга на салати и плодове, боледува най-често. А другият младеж, на когото му дай само шоколад да яде, почти не боледува, или дори да прихване нещо, е леко. И не е пил антибиотици от много години насам. Така че дали детето ще боледува или не… може би наистина е въпрос изцяло на организъм и гени. Но нека все пак да не забравяме, че в детството полагаме основите на бъдещия му имунитет – така че в зрелите си години, и някой ден на златна възраст, да боледува по-малко и да се радва на добро здраве. Затова и не разчитам изцяло на това, че не боледува, а упорито продължавам да създавам навици за правилно хранене, да готвя домашна храна, да слагам на масата винаги салати и плодове, и да търся баланса.

Към препоръките на Йорданка за правилно и здравословно хранене, без да се лишават децата от нищо, бих добавила малко повече закаляване още през първата година, чист въздух, слънце и движение, по възможност кърмене по-продължително време и добър педиатър. При все това няма гаранция, че децата няма да боледуват. Ако това е някаква утеха за вас – веднъж педиатър ми каза, че децата, които много боледуват като малки, били по-здрави като възрастни. Не знам дали да му вярвам, може човекът да е опитал да ме утеши. Но звучи някак успокоително, нали?

Наистина ще се радвам да споделите вашия опит с имуностимулаторите. Може пък на вас да са помогнали.

Препоръчваме ви Частният случай на Ани - изключително важна статия за приема на желязо по време на бременност и кога може да ви навреди. 

Статията за закаляването може да прочетете тук.

Предлагаме ви още една полезна статия за кърменето.

Тук има подробна информация за стандартно захранване и захранване, водено от бебето.

Автор: Ивайло Василев

Имате куче в семейството...и дори повече от едно? Тогава или не ходите на почивка, или знаете в какъв кошмар се превръща търсенето на хотел където да ви приемат вас, децата... и оня рошав любимец, който от години е част от вашето семейство. Почвате да звъните на телефони, изровени от сайтове, рекламиращи се с добро отношение към гости с домашни любимци. Да, ама не. Оказва се, че това е било преди, вече политиката на този велик хотел с две звезди не толерира домашните любимци. Някои от тях лаели. Ами кучетата лаят, котките мяукат. Виж рибките мълчат, ама пък и кой ходи с рибки на почивка!

Е, и ние сме така. От години. Първо имахме едно куче, почина от старост. Сега имаме друго, осиновено... с тежък живот зад гърба си. А обичаме да пътуваме. И обичаме да пътуваме с кучето си, което от деня, в който влезе в доми ни, е част от семейството. И преди всяко свое пътуване се с сблъсквахме с този проблем. С домашни любимци не може! Не, абсолютно не може, шефът не дава. Или може, ако кученцето е малко и не лае. Няма да лъжа, няколко пъти сме се пласирали в хотел с твърдение, че сме с ,,кученце”. А то ,,кученцето” е 30 кг производна на амстаф, питбул и още нещо. Плащали сме допълнителни такси... спали сме в колата с него. И това в България. Виж в други държави не сме имали проблеми. И решихме да направим нещо по въпроса. Донякъде и на инат.

Идеята ни да започнем бизнес с къщи „ЕкоСтар“ беше проста и се заключаваше в едно изречение: Защо по дяволите хората да не могат да почиват със своите домашни любимци? или Защо затова да плащат допълнителна такса? И решихме да направим обратното. Да поканим хора с домашни любимци на почивка при нас, без да ги питаме какво е кучето, лае ли /аз куче да свири като синигер не съм виждал/ и прочие уточняващи въпроси. Дори за бройката на кучетата да не питаме. И не просто да ги посрещнем с ,,добре дошли”, но и да получат отстъпка за това, че почиват с домашния си любимец.

Тук отварям една скоба, че хората които почиват със своите любимци и ги приемат като част от своето семейство, са хора, които помагат и на животни в беда. И спестените пари от почивка много често отиват при животно в беда. Почнахме със съвсем малко жилища миналата година. Буквално за дни запълнихме целият сезон. Идваха хора с едно, две... дори с пет кучета. Идваха хора с куче и котка. Всички ни питат за правилата при настаняване. Ами, правилата са прости - няма правила. Правилата са си точно тези, при които и вие самите отглеждате своите домашни любимци вкъщи. Единственото правило за нашите гости е да си почиват, без да се притесняват.


И така, тази година увеличихме броя на жилищата за почивка. В интерес на истината сезонът още не е започнал, но вече почти всичко е пълно. В момента изграждаме площадка за аджилити до комплекса, където кучетата на нашите гости ще могат да тренират и да се забавляват. В плановете ни е и специален кучешки басейн. Опитваме се да създадем ненатрапчив комфорт на нашите гости. И удобства за тях, за децата им и за техните домашни любимци. Само това. Нищо повече. И не пиша това за реклама. По-скоро се надявам да го прочетат хора от туристическия бизнес и да разберат, че с политика ,,без домашни любимци” губят едни чудесни клиенти и гости.

Още снимки и информация за къщи "ЕкоСтар" и възможностите за почивка ще намерите във фейсбук страницата на комплекса.

А ако сте без кучета, нека ви препоръчаме едно вълшебно планинско кътче в България - Макак Конак.

За почивка в Гърция можете да прочетете тази статия за плажовете със син флаг.

Блoгърът Аnastasia NA живее в Швеция. Синът й посещава детска градина, която сериозно се отличава от нашите. Шведските детски градини обикновено са едноетажни сгради, в които има малко мебели и килими, а на група се полагат по двама и половина възпитатели. Изборът на храна в тези заведения също може да ви учуди.

Почти всички градини са предназначени за малко на брой групи – 4-6. Това се компенсира с голямото количество детски заведения, които са разположени в близост до дома. Помещенията са уютни, но липсват килими и излишни мебели. Общото впечатление е, че са много функционални.

Как можеш да попаднеш в шведска детска градина

За да я посещава, детето трябва да е навършило една година. Попълва се молба в електронен вид, три месеца предварително (срокът е приблизителен). В молбата могат да се посочат до три детски градини по желание. На детето се предлага място в една от тях, но родителите могат да откажат и да изчакат. Разбира се, има райони, в които се чака повече.
Не се изисква бележка (или здравна карта) от личния лекар, за да постъпи детето в градината. Сумата, която се заплаща, зависи от доходите на родителите. Максималната месечна вноска е около 150 евро.

С приемането, родителите предоставят информация за работното си време и времето, което им е необходимо за придвижване, за да се осигури наблюдение на детето, ако родителят закъснее.

Ситуация, в която майката е в отпуск по майчинство, а детето посещава детска градина, в Швеция е недопустима.

Ако двамата родители не работят по 40 часа седмично или не учат, детето посещава градината само в часовете, в които те са ангажирани с работа или учене. Тоест може да бъде записано и за 15 часа седмично. Най-често това са три посещения по пет часа. Същата схема се прилага и ако майката е в отпуск със следващо дете. В Швеция е разпространена дистанционната работа от вкъщи и в този случай детето също има право да посещава детска градина. Вземат се предвид и болничните на родителите.

Допуска се детето да бъде заведено на градина с хрема, с кашлица, но не и с температура, ротавирусно заболяване, шарка и други вирусни инфекции. Дете, което видимо е отпаднало, също не бива да се води.

В повечето детски градини има „мокро помещение“. В него децата рисуват, цапат се, пръскат се с вода, без притеснение.

На входа на градината обувките се свалят и поставят на рафтче с името на детето. В гардеробната всяко хлапе има свое шкафче, на което е написано името му (със снимка) и имената на неговите родители. На един от рафтовете в шкафа се съхранява кутия, в която е резервният чифт дрехи на мъничето. На капака й има чек-лист, с примерно съдържание: Тук има 2 чифта панталони, 2 чифта чорапи, един суитшърт.“

В някои детски градини, в гардеробната има магнитна дъска с пиктограми. Когато възпитателят вземе последната резерва (например памперс), за да даде знак на родителите просто сваля от дъската едно от магнитчетата, което изобразява памперс и го лепи на рафтчето на детето. Така с идването си, родителят вижда кои запаси са изчерпани и какво трябва да „зареди“ на детето, без да се налага да търси възпитателя и да обменя информация с него. За „обратна връзка“ родителят връща магнита на основната дъска. Това означава, че е „получил съобщението“.

Максималният брой деца в групата е около 15. Официално за една група се грижат три и половина ( или две и половина) възпитателки. Тоест едната е в групата в 50 % от времето си, в другите часове е в други групи.  Тази бройка е достатъчна, защото рядко се случва всички записани в групата деца да я посещават.

Примерен режим

Работно време от 6.00 до 18.00 часа

Закуска в 8 часа. Обичайното меню е сандвич с шунка и кашкавал, каша, вода или мляко.

Междинна закуска: между 9 и 10 часа – плод. Често той се дава по време на разходка.

Разходка

11,45 - обяд

От 12 до 14 часа, сън, за тези, които искат да спят. Децата си почиват върху матраци, с възглавници и завивки, без да се преобличат.

14,15  - закуска, която обикновено е като сутрешната.
Следват разходка или активни игри в помещението. Веднъж седмично се организира разходка в гората, в библиотеката, в съседния двор – извън градината.

16,45 – междинна закуска – плод за тези, които не са прибрани от родителите си.

Температурата в стаите е около 20 градуса, проветрява се редовно.

На практика (извън официално обявения режим) шведските деца са на разходки независимо от времето. Обикновено те продължават най-малко час, а най-често децата са навън в повечето време между храненията и обедния сън.

Изборът на храна е интересен. На децата се дава и пикантна храна и специфична (национална) кухня. Много разпространено схващане е, че тъй като не всяко семейство може да си позволи разнообразие в менюто, децата трябва да се запознаят с кухнята и на други страни. Конфитюри и други сладки се предлагам само на деца, чиито родители са разрешили това, обикновено в по-горните групи. Да се носят почерпки за рождени дни не е прието.

Защо шведските деца са толкова възпитани

Столовата в детската градина не се отличава от заведенията за бързо хранене. Използва се принципа на шведската маса. Има поставени купи с нарязани зеленчуци, бурканчета със сосове, подноси с топла храна. Децата (от двегодишна възраст) се редят на опашка, вземат поднос, прибори и чиния, сипват си колкото и каквото искат, отнасят подноса си до масата на която се хранят, ядат, могат да си сипят допълнително, ако желаят.

След като се нахранят отсервират подносите в обозначената зона. Готвачът само наблюдава процеса и зарежда храната, която се е изчерпала.

Изобщо в детската градина има много строги правила – свързани с реда и хигиената, всякакви ритуали, безкрайни „благодаря“ и „моля“, сериозни забрани, свързани с безопасността. При това никой не повишава тон. Възпитателите често държат деца на коленете си. Вярно, че и децата сами идват и се гушкат в госпожите, но тук постоянно ги прегръщат и целуват.

Повечето градини и училища имат защитени с парола страници, в които се публикуват новини, снимки, съобщения. Особено важните съобщения се изпращат и като есемес на родителите. На страницата може да се намери пълна информация за политиката на конкретната детска градина или училище.

Ако персоналът забележи, или заподозре, че над някое от децата е оказвано физическо или морално насилие, без да се известяват родителите започва разследване, което се провежда от социалните служби. Все пак трудно ще видиш родител, който крещи или посяга на детето си. Това в Швеция е крайно срамна гледка.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви статията ни за образователната система в Сингапур, където учители стават само най-добрите студенти.

Прочетете и защо холандските майки са най-щастливи.

Снимките в галерията са от детска градина в Швеция, създадена по уникален архитектурен проект, вдъхновен от местните рибарски колиби.

В Деня на детето - на първи юни - предложенията на София за най-малките жители - на открито, на закрито, театри, музика, кино.

Как можете да направите празника незабравим? Ето няколко идеи от София играе.

НА ОТКРИТО:

Детски панаир - Над 60 културно-образователни инициативи за деца включва тазгодишното издание на Детски панаир в София, което по традиция ще се проведе на 1 юни пред Народния театър „Иван Вазов”. Панаирът е открит от 11 до 20 часа, на територията на Градската градина и близките музеи. Децата ще могат да станат откриватели в Национален природонаучен музей, Университетски ботанически градини - София, Музей по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, Институт за етнография и фолклористика с Етнографски музей и Софийска градска художествена галерия. Предвидени са десетки работилници, между които по стъклопис, архитектура, пясъчни рисунки, плъсти, грънчарство и др..

Бебеносещ Флашмоб - парк Гео Милев, начало 16 часа.

Приказка в парка - парк Гео Милев. В деня на детето, от 11 часа, в партньорство със Столична община район „Слатина”, организаторите от Първите седем канят малчуганите в парк Гео Милев, където са им подготвили много игри, работилници, подаръци, балони, музика, опера и още изненади за всички наши малки, големи и още по-големи (по)читатели!

Детски празник "Всички заЕдно" - Борисова градина. Празникът, който ще продължи от 13 до 20 часа има благотворителна кауза - Изграждане на първия в България център за възстановяване и работа с деца с онкохематологични заболявания.Събитието включва развлекалелна програма на откритата сцена; забавни игри и танци с Малчуган-Великан; детско караоке; ателиета: рисуване на лице, оцветяване на керамични фигурки, изработване на предмети от естествени материали, изработване на пясъчни картини, рисуване с отпечатъци и гъба, апликации. Очаква ви томбола, изненади, награди и др.

Пътувай и чети - ретро трамвай - библиотека по улиците на София
Специален ретро трамвай-библиотека ще се движи по маршрут пл. „Възраждане“ - пл. „Журналист“. В него ще пътува библиотекар, който ще раздава безплатни читателски карти на Столична библиотека. В трамвая ще могат да се четат и разменят книги. Трамваят ще пътува на 1,2,3 юни от 11.00 до 15.00 часа.
На няколко места в София ще бъдат разположени пунктове за размяна на книги – пл. „Славейков“, пл. „Гарибалди, на изхода на метрото при Ректората на СУ (от страната на парка). В тези пунктове ще може да се разменят книги и да се получават безплатно читателски карти на Столична библиотека. Пунктовете ще работят до 2юни от 11.00 до 17.00 часа.


Първи юни в конна база "Спарата", начало 13 часа, предварителното записване е задължително.

Празник на район "Младост"
Традиционният празник на Район "Младост" започва на 1 юни и ще продължи цели три дни. Очакват ви страхотни изненади.
Ще се насладите на празнични концерти, танци, бойни изкуства, ателиета, аниматори, демонстрации, забавни игри и още, и още... Програмата на празника е ориентирана към всички възрасти. 

1 ЮНИ В ПАРК БОБИ И КЕЛИ - специална програма за малчуганите от всички възрасти и изненади на всеки кръгъл час от 13 до 18.

НА ЗАКРИТО:

Конкурс спектакъл деца правят имитация на своите идоли - Fun Ring Park, начало 14 часа.

Магазинче за цветове - куклено представление в ИКЕА - от 13 и от 14,30 часа.

Първоюнско парти в Bulgaria Mall - начало 12 часа.

Парти цял ден? Да, на 1 юни в Мега Мол! - начало 11 часа.

Ден на детето в Квадрат 500
От 11:00 до 17:30 часа Ви очаква шарена и забавна програма:
11:00 – 12:00 – Тебеширени рисунки
12:00 – 13:00 - Ателие за оцветяване. Открийте от кои зали са черно-белите рисунки и ги оцветете!
12:30 – 13:30 - Ателие „Дорисувай картината“ по детайли от произведения в зала 25.
13:30 – 14:30 –Манга и японски йероглифи - ателие в зала 21.
14:00 – 15:00 – Пленер в скулптурния двор. Намерете най-често използваните материали от художниците и рисувайте с тях!
16:00 – 17:30 - Игра „Аз обичам изкуството“ с въпроси към експозицията на Квадрат 500.

Фестивал на балоните - София Ринг Мол. Организаторите анят всички малчугани на "Балон фест", който ще стартира в 11 часа.

PARTY - 1-ви ЮНИ в "Къщата на Мая" - празничното парти стартира в 18,30.

2в1: Пиратско парти и представление на @The Joker - облечете пиратските си дрехи и заповядайте на парти от 18 часа.

Първи юни в Касита
На празника, който започва в 11 часа е подготвена готварска работилница. Поканен е главният готвач на Хилтън София, Ива Михайлова, да направи с децата лека и вкусна, сурова торта. Тя ще покаже как и най-малките биха могли да украсят своите торти. След "усилената" готварска работа ще похапнете направеното от децата (и още нещо), ще рисувате лицата на желаещите, а защо не и да оцветите карта на България създадена от Българска история.

Ден на детето в Арт-къща Куклите, начало 10,30.

Работилница „Дигитално рисуване и английски език“ за деца и родители - начало 17 часа.

Код синьо в Capella Play - специална целодневна смърфопрограма.

Ден на детето с хвърчило, парк Витоша

Ден на Детето в "Everland" - празнична вечеря, с щура дискотека, начало 18 часа.

ТЕАТЪР

Приказка за рицаря без кон - Младежки театър "Николай Бинев", начален час 11. 
Малко синьо, малко жълто - Премиера! - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов, начален час 12.

Принцесата и свинарят - Столичен куклен театър - салон Гурко, начален час 11.

Котаракът с чизми и Снежанка и седемте джуджета - театър Възраждане, начален час 11 и 12,30.

Храбрият шивач - театър 199, начален час 11,30.

Мери Попинз - театър София

След като видят забавната и вълнуваща история на семейство Банкс на децата им предстои среща с героите от постановката във фоайето на театъра. 
Очаква ги и вкусна изненада в опаковки със „златни“ звезди, които да запазят така, както го правят Джейн и Майкъл по съвет на Мери Попинз.
Всички витрини и прозорци откъм главния вход на театъра ще бъдат освободени от рекламните материали и ще се превърнат в площ за обща творческа изява на децата.
Те ще рисуват по стъклата с вълшебни маркери - течни тебешири, които се почистват лесно и бързо.

МУЗИКА И ТАНЦ

Вивалди - музикална приказка в рисунки - Студио 5, начало 18,30.
Музиката може да говори, музиката може да рисува, музиката може да разказва най-вълнуващите приказки. Понякога пее като птица, друг път вее като вятър, тракат ѝ зъбите на музиката понякога от студ или придрямва си лениво в лятната омара, а може и да потанцува с нимфи и пастири, ако пожелае, но случва се и в буря да се разлюти. Не вярвате, че музиката е способна на това?

Ще се уверите, че всичко това е възможно, когато чуете музикалната приказка за Четирите годишни времена, композирана преди почти 300 години от Антонио Вивалди. Тази необикновена история в музика и картини разказва феята Муза. Помага ѝ цигуларката Теодора Христова, която разказва не с думи, а с красивия звук на своята цигулка заедно с музикантите от камерен ансамбъл "Муза". Главни помощници са децата, нарисували картини по музиката на Вивалди. С такива разказвачи приказката ще е необикновена, това е сигурно.

Златното петле - Държавен музикален и балетен център - Камерна сцена, начален час 11, безплатно.

Пепеляшка - Държавен музикален и балетен център, начален час 17, безплатно.

КИНО

Детски филмов-маратон в кино Арена
По случай деня на детето, кино Арена предлага селекция от 2D любими анимационни филми за специална цена от 5лв. на филм. и
Промоцията е валидна само за 2D прожекциите на изброените флми. 
БЕБЕ БОС 2D
СМЪРФОВЕТЕ: ЗАБРАВЕНОТО СЕЛЦЕ 2D
ЕЛА, ИЗПЕЙ! 2D
СМЕЛАТА ВАЯНА 2D
ТРОЛЧЕТА 2D
ЛЕДЕНА ЕПОХА: ГОЛЕМИЯТ СБЛЪСЪК 2D

Ако нямате време или възможност да посетите никое от предложените събития - ето някои допълнителни предложения:

1. Изяжте по един сладолед заедно.
2. Опънете палатка в дневната и се настанете в нея.
3. Пригответе заедно вечеря от детски лакомства (вероятно ще бъде нещо като: предястие - няма, основно - няма и десерти - 15 на брой - бисквити, шоколади, кремчета и т.н.)
4. Извадете някоя от суперизтърканите стари борд игри, за които винаги няма време - от "Не се сърди човече" до "Монополи" - да, не е нищо специално, но събира семейството и вечерите стават много приятни.
5. Просто си кажете, че се обичате (отнема няколко секунди).

Весел празник!

Снимки: София играе

Искате да се разделите с жена си, а тя не ви дава повод? Какво да правите?! Ето ви една успешна стратегия в 10 стъпки.

1. Да допуснем, че имате съпруга.

Обръщайте се към нея в минало време, например можете всяка сутрин да й казвате: „Когато ти беше моя жена, аз не приличах на себе си.“

2. Да допуснем, че тя не обръща особено внимание на сутрешните ви изявления.

Покажете се като голям чистник, и в малките часове на нощта, започнете да обирате с прахосмукачка в спалнята. Можете да забършете праха върху жена си с мокра кърпа.

3. Да допуснем, че тя не реагира на акцията ви.

Съсредоточете се върху недостатъците й, направете списък с тях и сложете себе си на първо място в него. Повтаряйте с повод и без повод: „Харесвам всичко в теб, но с мъж като мен, определено не ти провървя.“

4 Да допуснем, че тя не се съгласява с вас и твърди, че Вие сте добър мъж.

Опитайте да я разубедите. Връщайки се вечерта от работа, хвърлете камък по прозореца, и когато тя излезе да види кой е този малоумник, крещете с пълно гърло: „Скъпа, здравей! Прибрах се!“

5. Да допуснем, че сте изпотрошили всички налични прозорци, а тя не си е била вкъщи.

Купете цветя, сложете ги във ваза на масата, запалете свещи и наредете прибори за двама. Пуснете тиха музика. Когато се върне жена ви, видимо смутено й кажете: „О, извинявай, не те очаквах!“

6 Да допуснем, че тя се престори, че не ви е разбрала и има намерение да прекара с вас една романтична вечер.

Веднага хванете телефона, обърнете се леко настрана, наберете номер и със страстен, поверителен (но не достатъчно) тон кажете: „Скъпа, защо не дойде, кога ще се видим? Целувам ти ушенцето. Ще те чакам!“ После се обърнете и обяснете на жена си, че сте говорили с шефа си и утре ще ви се наложи да останете след работа.

7. Да допуснем, че и това не проработи.

На следващия ден се приберете в три през нощта и глупаво, но щастливо усмихнат, мърморете: „Скапан съм от работа, грохнал съм като селския бик.“

8. Да допуснем, че тя се поинтересува какъв е този приятен аромат, който се носи около вас.

"Честно" си признайте, че докато сте се приготвяли за „работа“, случайно сте разлели парфюма й.

9. Да допуснем, че тя заяви, че отдавна е мислела да смени марката, защото й е омръзнала.

Тогава й прочетете на глас хрониката на пътните произшествия с летален изход и веднага се поинтересувайте: „Скъпа, ти защо не караш колата?“

10. Да допуснем, че тя не разбира от намеци.

Я се откажете! За чий… дявол ви е изобщо да напускате жена си!

Материала подготви Янка Петкова

Още за мъжката гледна точка можете да прочетете в Да е умна, но не много! и Мъжки манифест.

Автор: Тамара Чакърова

Майското слънце се е запътило към залеза си. Изпаренията от солниците се надпреварват кое ще се превърне в по-пухкаво облаче и ще заеме по-наперено мястото си в небето над Трапани. Морската вода в солниците до свечеряване е сменила баграта си от тъмно синьо в лилаво, всички нюанси на розовото, та до бяло, набъбнало от напъните на солта.

Салво – стар рибар и уважаван райс – командващ тонаротите (рибарите на риба тон) погалва с типичен негов жест брадата си, наблюдавайки морето...Мрежите, като примка точно на маршрута на рибата тон при Фавиняна*, отдавна са поставени. Лабиринтът*, завършващ неминуемо в последната – фатална камера, е спазил плетеницата си. Тръпката от предстоящото насища въздуха и напряга нощта... Матанцата* вече е поръчана. 

Събуждащото се майско слънце все още съвсем полека милва хоризонта, когато лодките, завързани една за друга, вече прорязват с дирята си морската шир като странна черна процесия, коронясана от една единствена моторница. Изведнъж шествието спира, във въздуха се извисява кръста на Свети Петър – пазител на тонаротите – започва молитвата*. Тишината настръхва от гласа на Салво, който напява с дрезгав глас светите думи. Рибарите му отговарят в молитвен хор, посветен на Царицата Пазителка – Мадоната на Трапани, на Христос - сътворил рибата в морето, на Свети Джузепе - носещ богат улов. Молитва за берекет и улов без човешки жертви. Улов, достоен за трудови хора, борещи се в морето за хляба си, хора благодарни за рибата, която техният Господ им дава... Молитва за поздрав, но и за кървав танц.

Лабиринтът вече е поел жертвите си. Лодките се нареждат по обичайната си схема, повелена от традицията. Всеки знае мястото и задължението си. Движенията са бавни и прецизно пресметнати. Усещането за смърт сякаш витае навсякъде. Само една от лодките маневрира, за да провери лабиринта и да осъществи връзката между отделните сектори, а Салво – командира, дава заповеди за последователното отваряне на камерите, една след друга, напътствайки огромните сребристи риби към онази, наречена „камера на смъртта”. 

Лодките вече са образували прочутия „квадрат” очертаващ камерата на смъртта (camera della morte). Викът на Салво отеква зловещо в тишината: „Асума!”, и четиридесет силни мъже, като редица от изправени на борда тъмни силуети, започват да издърпват мрежите, отваряйки фаталната трета камера. Движенията се забързват, извайвайки формата на съвършен синхрон. Маневриращата лодка – вашело, затваря окончателно магическия квадрат на матанцата.

Танцът започва да се ражда в мелодията на песен. Рибарите запяват „Лина, Лина...” – младата красива и богата девица, която все още няма жених... Ако уловът е богат, райс-а (командирът им) ще се ожени за нея... Мрежите са почти издърпани, рибарите са като омагьосани в движенията и песента си. Водата завира, посребряла от телата на многобройните риби. „Квадратът” от лодки продължава да се свива около смъртната камера, а в погледите на мъжете проблясва тихо безумие. Мирише на смъртна битка.

Пасажът в тясната водна камера е голям – около 150 риби тон, обезумели от близостта си, мятащи се в предсмъртна лудост. Нажеженият от възбуда въздух се прорязва от ръката на Салво, който я повдига бавно в знак за начало на матанцата. „Спара а тунина!” – “Убий рибата тон!” - викат мъжете. Острите железни брадвички, закачени за дългите пръти, заиграват танца си, забивайки се зловещо в телата на рибите, които се мятат все по-бясно. Врящата запенена вода се обагря от краската на кръвта. Кървавият танц е в разгара си. Морето се тресе от ударите на здравите като стомана перки* на рибата тон.

Изведнъж ударите на рибарите спират, и те като че ли се отдръпват в унеса си. Дишайки дълбоко нито един от тях не помръдва опулените си от гледката очи. Умиращите риби доиграват смъртния си танц...

Десетина минути и всичко е по-спокойно. Този път заиграват куките – рибарите, групирани по четирима, започват да издърпват полу-умрелите риби. Първо по-малките, после по-едрите...Лодките натежават една по една. Мрежите се спускат отново на тридесет метра в очакване на нови пасажи. Кървавата буря вече утихва... И този път уловът бе успешен.

Салво е останал последен с лодката си при мрежите. Погледът му шари по все още кървавата водна бразда, а ръката погалва с типичния си жест, уморено, но доволно брадата му.

Бележки

* 99% от сицилианците са католици – истински вярващ и набожен народ. Молитвата е част от ежедневието им.

*Сицилианците използват древен метод на улов на риба тон, чиято традиция е останала от дедите им, които пък са го научили от арабите през 9 в. Използват се около 10 км мрежи, 450 котви и тяги, около 6000 каменни тежести, 3500 малки шамандури за обозначение на мрежите. За подготовката и поставянето на системата от мрежи е необходим месец. Прибирането и складирането им изисква съответно същия период от време. Този метод на риболов на риба тон няма алтернатива в сицилиански води, тъй като „червената” риба тон не реагира на примамки в периода май-юни, когато хвърля хайвера си.

*Фавиняна (Favignana) е най-големият от групата на Егадските острови в западното крайбрежие на Сицилия. Единствено в морето между Трапани и Егадските острови се е запазил риболова на риба тон в днешни дни.

*Около 60-метрово течение отнася рибата тон в сицилиански води между май и юни. Специалният лабиринт (система от мрежи) се поставя точно там, където минава течението и където е обичайният маршрут на пасажите на дълбочина около 30 м. Състои се от входна камера, представляваща дълъг коридор, междинна камера, отвеждаща ги към последната трета камера – „камера на смъртта”. Камерата на смъртта е широка 10 м, дълга 20 м и дълбока само около 2 м.

*Перката на рибата тон е остра като нож и здрава почти като стомана. Способна е да убие човек. Тонаротите (рибарите на риба тон) трябва да бъдат много внимателни, както при самата матанца (mattanza), така и когато полуумрелите риби вече са в лодката, където все още мятат перките си.

Любопитни факти

Около 90% от т.н. „червена” риба тон, която се лови в сицилиански води, се откупува за японския пазар – след разфасоването й заминава замразена директно за Токио. „Бялата” риба тон, която се лови от японците, пък се предлага основно на италианския пазар като консерви.

Рибата тон е рекордьор „на квадрат“ – развива най-висока скорост при рибите и е най-издръжлива на дълги разстояния. Тялото на перфектния плувец се състои от 75% мускули, които му позволяват да развие до 90 км/ч. За близо 15 г. Рибата тон преплува около 1,5 милиона километра между Северно море и Норвежките фиорди, където ловува, до сицилиански води, където хвърля хайвера си.

Хайверът на рибата тон се нарича „ботарга”. Приготвя се като се осолява, пресова и се изсушава на слънце. Обикновено се настъргва и в този вид се продава в стъклени бурканчета като скъп местен специалитет. Изсушеният хайвер може да бъде покрит с тънък восъчен слой и да се съхранява по този начин. Поднася се основно настърган към порция спагети с масло или нарязан на тънко като предястие. Смята се за един от най-силните афродизиаци.

Водеща снимка: Ленард Фрийд, Италия, Сицилия, лов на риба тон през 1975 г.. pinterest.

За автора:
Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Разбрали сме, че любимият ни човек е изневерил. След първоначалния шок, неизбежно идва ред на въпроса: Какво ще се случи с връзката ни сега? Американският журналист и лектор Томас Фифър твърди, че ако сме решили да простим и останем заедно, трябва да поемем част от отговорността за случилото се.

Изневярата руши почвата под краката ви. Ако сте загубили доверие и не чувствате близост с човека до себе си, имате пълното право да го напуснете. Но ако сте решили да запазите връзката си, ще трябва да поемете отговорност за избора си. Да демонстрирате отхвърляне на партньора и да му внушавате, че е предател е грешен подход. Можете да опитате, без да пренебрегвате чувствата си, да направите своите крачки към другия. Какви да бъдат те?

Забравете какво сте чели и чували за изневярата

Важно е да се освободите от сценария с реакциите, който може да ви е наложен отвън: филми, статии, статистика, приятелски съвети. Всяка ситуация е уникална и само от вас и партньора ви зависи ще успеете ли да се справите с това изпитание.

Не обвинявайте прегрешилия за всичко

Ако искате да излезете от задънената улица като сплотена, любяща двойка, ще трябва да споделите отговорността за това, което се е случило. Възниква основателният въпрос: „Защо да споделям отговорност за нещо, което не съм извършил? Аз съм жертва в случая!“ Ще трябва да признаете пред себе си, че изневярата почти винаги е резултат от това, което се случва в отношенията ви. Така, че косвено вие имате роля в нея.

Не превръщайте партньора си в доживотен длъжник

Сигурно искате да изпита болката, която ви е причинил. Вие всъщност държите индулгенциите от сега нататък и можете да изисквате от партньора си всичко, което ви хрумне и често, несъзнателно да тържествувате с превъзходството си. Колко дълго искате той да изкупва вината си? Година? Две? Доживот? Подобна позиция няма да излекува отношенията ви, но пък ще ви превърне във вечната жертва, която манипулира другия от висотата на положението си.

Не отговаряйте със същото

Изневярата в отговор на изневяра може да донесе облекчение само във фантазията ви. В реалността не само няма да ви избави от болката, но и ще задълбочи мъката и усещането ви за пустота.

Не разказвайте на всички около вас

Естествено е да споделите случилото се с най-близките си. Но не бива да разширявате кръга на посветените. Ако първоначално изпитвате облекчение от това, че сте имали възможност да споделите, с времето многобройните съвети от всички страни само ще ви дразнят. Дори да срещате искрена подкрепа и съчувствие, ще ви е тежко от многото свидетели.

Не се превръщайте в преследвач

Дори да сте загубили доверие в човека до вас, това не ви дава право да проверявате непрекъснато телефона и кореспонденцията му. Ако не успеете да възстановите сигурността в отношенията си, подобни проверки само ще са безсмислени и мъчителни.

Говорете с партньора си

Може би ще ви е нужно време и собствено пространство, за да преживеете чувствата си. Но само ако общувате с другия, дори първоначално в присъствието на терапевт, имате шанс отново да намерите общ език. Съгласете се, че няма как да стане, ако изобщо не си говорите.

Попитайте какво не му достига във връзката ви

Ако партньорът ви не е системен изневеряващ, вие имате проблем не с особеностите на личността му, а с „натрупванията“ на съвместния живот. Това може да е отсъствието на нежност и внимание в отношенията ви; липсата на съпричастност от ваша страна; равнодушието към физическата му привлекателност и значимост в живота ви. Болезнено е да чуеш подобни признания, но е сигнал, че не сте инвестирали достатъчно във връзката си. Възможно е да сте избягвали близост, защото потребностите ви не са намирали разбиране.

Не приемайте изневярата като лична обида

Случилото се засяга пряко живота ви, но едва ли партньорът ви е искал да ви причини болка. Обвинението е привлекателно за егото, но няма да помогне на отношенията ви.

Разграничете чувствата си към човека от чувствата си към постъпката му

Ако все още обичате, но болката и негодуванието взимат връх и не ви позволяват да направите крачка към другия, опитайте да поговорите с някого. Важно е човекът, когото сте избрали да ви изслуша, да бъде безпристрастен.

Не давайте вид, че нищо не се е случило

Постоянните болезнени спомени убиват отношенията. Но опитите напълно да игнорирате станалото няма да ви дадат възможност да анализирате какво се е случило. Това открива пътя към нова изневяра.

Препоръчваме ви и тази откровена изповед на една напусната жена, която помогна на много други да преодолеят трудния момент след раздялата и да намерят себе си отново.

Автор: Валентина Вълчева

Когато преди две и половина години трябваше да решавам в коя детска градина да запиша големия син, изобщо не бях наясно от какви критерии трябва да се водя. Чувала бях приятелки да обсъждат разни плюсове и минуси, но като цяло – нищо. Изборът беше между три детски градини, отстоящи на горе-долу едно и също разстояние от вкъщи (т.е. и трите са през една улица). Не познавах нито персонала, нито материалната база.

В крайна сметка реших да избера градината с по-малобройни групи. Елементарната логика ми подсказваше, че в по-малките групи може би ще има по-малко възможности за заразяване с типичните детски болести.

Може би.

Мъничето изкара на яслата точно десет дни, след което се озова за два месеца вкъщи, изпи три поредни антибиотика и общо-взето от Коледа отиде на градина отново чак за Деня на мама – 8 март. Оттогава, с течение на времето, установих някакъв странен график. Средно три седмици сме на градина, четвъртата сме вкъщи със сополи, температура, кашлица и всички останали екстри. И така – цяла година.

Имуностимуланти? Каквито се сетите.

Плодове и зеленчуци? Всичко, което пазарът предлага, че и някои непознати ни до тогава екзотики, благодарение на тати, който редовно ни носи по нещо от европейските борси и пазари.

Разходки на чист въздух? Спортуване? Игри на село?

Не, не и не. Графикът си остана почти две години все същия. 3:1.

Сега! Всички знаем какво е да си на работа и детето ти да се окаже с поредния вирус. Била съм в подобна ситуация. На работа съм, звънят ми от градината, че малчо е с температура, а аз гоня срокове и норми. Звъня на майка ми на село, защото нали... „Ако се наложи, ти само кажи!” Обаче е аграрен сезон и за моя изненада се оказва, че точно тая седмица се бере грах, и е много важно, и е направо изключено да дойде. Хайде, веднъж се преживява, ама четири поредни месеца да чувам, че чушките и картофите са особено важни и „... точно сега ли?...” в един момент ми вдигна кръвното.

Но не това е важното.

Оказа се, че по-малките групи изобщо не гарантират по-рядко боледуване. За първата учебна година на малкия ми се наложи пет пъти да си вземам болничен.

Да, вземам си болничен.

Но с времето установявам, че не всички са така. Мисля си... Щом аз, в частна фирма, успявам, би трябвало всеки да може. Вярно, отразява ми се на заплатата, но това по-важно ли е? Струва ли си за 100 лева да мъча детето си и да го пращам болно на градина, когато то заслужава да си остане вкъщи, на спокойствие, в своето си легло? Отделно от това, мога ли да си позволя да докарам до същото положение още дузина деца заради въпросните 100 лева?

Да?

М-не. Не съм съгласна.

Сутрин, когато отиваме на градината, на входа неизменно ни посреща дежурната медицинска сестра. Така трябва да бъде, макар да не вярвам, че е по възможностите ѝ да забележи за няколкото секунди, в които се разминаваме, кое дете е с наченки на хрема или температура, кое е с паразити, кое е с вирус. Идеята е за това да следим ние – родителите. Но... Разбира се, че има „но”.

Но не всички го правят. Признайте си! Колко пъти сте завели детето с хрема, успокоявайки сами себе си, че e "просто лека хрема". Какво толкова?! Колко пъти сте го завели със зачервено гърло и/или кашлица, стискайки палци, че нещата няма да се усложнят? И ако това са по-безобидните случаи (макар че от такъв „безобиден” случай поне два пъти ми се е налагало да лекувам бронхиолит и пневмония), какво да кажем за децата, които са водени на градина с фалшиви бележки за ваксинации?

Да, знам. Споменат ли се ваксините, отварят се портите на Ада, но това е част от проблема все пак.

Съгласна съм, че всеки родител има право на избор дотолкова, доколкото е наясно с плюсовете и минусите. (Странно голяма част от противниците на задължителните имунизации идея си нямат що е то ваксина всъщност, но... Млъкни, сърце!) Не съм съгласна обаче детето ми да бъде излагано на риск от същите тези родители. В края на краищата аз също имам право на избор и съм преценила, че детето ми трябва да е ваксинирано и да е в обкръжение на деца, които също са минали имунизация. Ако в групата му ще има деца без ваксини, би трябвало да знам, нали? Както казах, това е мое право.

В този ред на мисли... Интересно защо ли в Италия преди няколко дни въведоха 12 задължителни ваксини за децата? Щото са тъпи, прости, не четат де що има писаница в Гугъл на всеки самоназначил се медик и не разбират, че са жертва на конспирацията от фармацевтични компании, аптеки и лекари, поставили си за цел да затрият човечеството.

Да приемем, че и аз съм тъпа, с промит мозък, безотговорен родител и т.н., и т.н., но държа децата ми да са ваксинирани, дори и само за да не треперя при всяка пъпка, когато се зададе поредната епидемия от морбили! Карала съм варицела на 11 години и все още си спомням, че ми се искаше да умра. Плюс това шест години висях сред стотици хиляди медицински книги и учебници вместо в Гугъл. Предполагам, че съм пропуснала най-новите, гръмки и апокалиптични разработки по въпроса, наред с тези за предсказанията на Баба Ванга за края на света.

Гади ми се вече от тази тема!

Пак казвам, всичко е въпрос на личен избор, съвест, съзнание, познание (!!!) и може би до известна степен на чувство за принадлежност към обществото. Както обществото е длъжно към теб, така и ти към него. И ако ти отказваш да играеш по правилата на обществото, то има право да се защити, нали? Правото на личен избор не ми дава право да изисквам от обществото да се съобразява с мен, когато не зачитам правилата му. Или греша?

Отклоних се, макар и не много.

Мисълта ми е, че не е логично да разчитаме, че медицинските сестри ще надушат като немски овчарки всяко болно дете на входа. Не са длъжни (пък и няма начин) да проверяват истинността на всяка бележка за ваксинация, на бележките от личните лекари, че съответното дете е „клинично здраво”, въпреки че то очевидно е подпухнало, задръстено от сълзи и сополи. Не това е и основната им функция. Чувала съм за случаи, в които детето се води на градина и на персонала се оставя сиропчето антибиотик с инструкции кога колко да се даде. Надявам се да са просто градски легенди за безотговорност, но... уви! Надеждите ми не са големи. Нещо ми подсказва, че се случва. И докато за мотивите на родителите мога да се сетя, то за тези на персонала, който се съгласява с това, не мога. Съжалявам!

Боледуването след тръгване на детска градина си е част от живота, част от детството, част от нормалното протичане на нещата. Това всеки ще ви го каже. Без него не може. В крайна сметка детският организъм има нужда от това, за да изгради имунитета си занапред. Всеки педиатър ще потвърди, че до петгодишна възраст детето гради имунитет и е нормално да боледува по-често. Но това далеч не ни дава право да минаваме метър, само защото не ни се хабят нерви да си вземем болничен, понеже шефът ще крещи или заплатата ни ще падне надолу. Отговорността тук е взаимна – аз пазя вашите деца, вие пазите моето.

Вие няма да махнете с ръка, ако заведа сина си болен на градина и заразя вашите деца. Дори напротив! Защо очаквате аз да махна, когато вие го правите? Вашата работа е по-важна от моята? Времето ви е по-скъпо от моето? Нервите, които хабите, треперейки над болното си дете, са повече от тези, които хабя аз ли?

За по-сериозните примери за безотговорност дори не е необходимо да отварям дума предполагам. За тях обикновено чуваме по телевизията.

Препоръчваме ви статията ни за плюсовете и минусите на детските градини от същия автор. Ако темата за честото боледуване ви интересува, можете да прочетете тази статия. А тук е нашумялата статия за ваксините на д-р Дженифър Раф "Скъпи родители, лъжат ви".